Сражения по малките островчета в Средиземноморския ТВД

[еМГето]

Малко информация и няколко снимки за един епизод от войната за който или само се споменава или се премълчава.
В Италия е извършен военен преврат. Мусолини е арестуван. Новото правителство оглавено от маршал Бадольо (на български съвсем неправилно е наричан Бадолио) скъсва с Германия и и обявява война. Додекенезките острови в момента са окупирани от италиански войски. Те признават новото правителство. Малко по-късно на Додекенезите започват да се настаняват и английски войски. Това започва на 14-ти септември, когато 11-ти английски парашутен батальон е стоварен на остров Кос.В следващите дни други английски части заемат и останалите острови.Германците са изненадани и съвършенно неподготвени за такъв развой на събитията. Едва в края на септември те са в състояние да започнат операции с цел възвръщане на тези острови. Подготовката и провеждането на тези операции е възложено на командуващия 22-ра панцергренадирска дивизия генерал-лейтенант Фриидрих Вилхелм Мюлер.На два сайта чета, че по него време той е генерал от пехотата, но "Сигнал" посочва генерал-лейтенант и носител на Рицарския кръст с Дъбовите листа към него за заслуги в боевете за Севастопол.
снимка 1
Немска карта, показваща кои острови са били заети от английски войски. Техните имена са подчертани с червено.
снимка 2
Една от главните причини за неуспеха на съюзниците в Додекенезите е
пълното господство на немците във въздуха. Не, че те са имали много
самолети, а просто съюзниците са нямали никакви.На снимката се виж
дат попаденията на бомбите хвърляни от немски пикиращи бомбардиро
вачи върху опорните пунктове на остров Кос и върху английски плава
телни съдове.
снимка 3
Някой от германските части, участвуващи в щурма на Додекенезите са
прехвърляни с транспортни хидроплани след което с надувни лодки сти
гат до брега. Как смятате дали тези лодки са били пренасяни в надуто състояние или са били надувани на място? Някои от хидропланите са ясно видими, накацали в морето.
На снимката: Войници от 2-ри батальон на полка "Бранденбург" слизат на брега на остров Кос на 29-ти септември 1943-та. Два дена по-късно
на 1-ви октомври остатъците от 11-ти английски парашутен батальон
(600 души) и 2 500 италианци, признаващи Бадольо се предават в плен.
Освен това немците заловили 40 оръдия, 22 разузнавателни и транспортни самолета и един кораб.
Обърнете внимание, че всички са снабдени със спасителни ризи.Казвам това защото мога да покажа снимки от десанти на Червената армия, където подобна екстра е просто разглезване.
(следва)

[еМГето]

снимка 4
Димна завеса поставена от немски торпедни катери покрива брега на ос
тров Лерос.Под нейното прикритие десантни баржи с части от полка "Бран денбург" (една рота) се готвят за десант.И в този случай всички имат спасителни ризи.На баржите са натоварени и оръдия - пред руля е един 88 мм. тежък FLAK, а зад руля се вижда цевта на един 37 мм. FLAK.
снимка 5
Дебаркиралата на брега на остров Лерос рота от 2-ри батальон на полка "Бранденбург" в атака.
(следва)

[еМГето]

Благодаря за помощта!
Сблъсках се със съществени разлики в информацията, която имам и тази
поместена във Википедията. Логично те не са в полза на последната.Във
Википедията пише, че на Кос са били пленени 1 388 англичани и 3 145
италианци. Не е възможно едно рекламно списание на нацистката армия, каквото е"Сигнал" да посочва съществено по-малки цифри - 600 британци
и 2 500 италианци.Няма логика!Бях чувал,че Википедията не е надеждна,
но не предполагах да е чак толкова.Има и други разлики,които се разминават даже с други английски източници, които имам.Тук помествам снимка от списанието с надписа под нея.

[еМГето]

На 12-ти ноември 1943-та 1-ви батальон от 2-ри парашутен полк на 2-ра парашутна дивизия и една рота от 2-ри батальон на полка "Бранденбург"
десантират на Лерос. Пет дена по-късно командуването на гарнизона мо
ли за прекратяване на огъня.
снимка 6
Генерал-лейтенант Фриидрих Вилхелм Мюлер (отляво) и други немски офицери, чрез преводач посрещат английския генерал Тилни, командуващ 234-та англ. пех. бриг. (прехвърлена от Малта) и комендант на Лерос.
снимка 7
Част от предалите се на Лерос 3 200 англичани и 5 350 италианци. "Сигнал" пише, че многохилядната тълпа пленници трябва да са били смаяни, когато са разбрали, че са пленени от по-малко от хиляда германци.

[Panzerjaeger]

Insel Malta… Ran an der Feind!

Малко за тактиката на Луфтвафе при атаките на о. Малта. Всички масирани въздушни атаки са през деня, с изключение на редките леки нощни рейдове. Широко се използвала слънчевата светлина и облаците като прикритие. Използвала се практиката на заблуда – започвало пикиране към даден наземен обект и след това атаката се насочвала към истинската цел.
До средата на март 1942г. се използват с някои изключения само JU 88, по-късно и JU 87. JU 88 се приближавал на височина от 3 700 - 5 500 м., пикирал под ъгъл 30-60 градуса и освобождавал бомбите си на 1 800 - 2 800 м. височина. Изобщо JU 87 пикирал по-остро, като пускал товара си на същата височина като JU 88.
Ранните атаки имали голям успех и били на вълни от една посока по едни и същи цели. С развитието на атаките, тактиката се променяла - синхронизирани нальоти на вълни от различни посоки към една цел. С опита се увеличавал и синхронът.
Практикувала се и тактиката на атаки едновременно по две цели за объркване на противовъздушната отбрана. По-късна тактика била откъсване на пилоти от основната атака за индивидуална акция срещу позициите на тежките оръдия на противовъздушната отбрана, намиращи се в близост до целта в синхрон с основната атака.
След извършване на атаката бомбардировачите правели остър отход, сменяйки посоката и височината за да избегнат обхвата на ПВО. Позициите на леките противовъздушни оръдия по правило не се атакували.

[pop69]

Има интересен момент от една от бомбардировките на Ла Валета в Малта.
Хората се скрили в една от църквите в града и бомба пада точно върху нея и не експлодира, като се заклещва в тавана. Бомбата е обезопасена и сега може да се види до църквата. Голям страх е било, а пък и как да не станеш вярващ.

[Panzerjaeger]

Още инфо за въздушните атаки на о. Малта.
Интересна е и ролята на изтребителите. По правило те ескортирали бомбардировачите, а след края на рейдовете обстрелвали посредством бордовите си картечници разпръснати обекти, оръдейни позиции, морски съдове в пристанищата и самолетите на летищата.
ME 109 често носели бомби, които били хвърляни с прецизност. Това накарало англичаните от наблюдателни пунктове да обръщат специално внимание за идентифицирането им и подаването своевременно информация на ПВО да се заеме с тях.
Бомбардировките на о. Малта протичали рутинно: първият рейд примерно от 75 бомбардировача започвал скоро след закуска, последван от втори около обяд и най -сетне трети около 18 часа привечер.

[von Danitz]

Малта май трябва да си е отделна тема, ама нейсе. Я да видим как се закачат картинките сега.

[Сив]

За споменатата по-горе съюзническа операция:

"For the Allies the campaign was an unmitigated disaster since it failed to archieve any of its objectives, yet five battalions, or almost 5000 men, large number of aircraft, six destroyers and two submarines were all lost, while German casualties were negligible."
The Second World War (4): The Mediterranean 1940-1945 - Paul Collier - page 56
-----
Остров Cephalonia е атакуван от 22-ри планински корпус с командващ генерал Hubert Lanz. Там е разположена италианската дивизия "Acqui" и в началото разполагат с 12025 мъже, включително пехота и моряци (един от полковете е разположен на близкия остров Корфу). Командващ на италианската формация е генерал Antonio Gandin. Боевете приключват на 22 септември. 1315 са убити, а 5189 от пленените са екзекутирани съгласно заповед на Хитлер. От 525 офицери на острова, 50 са убити по време на бойните действия, а между 430 и 440 са екзекутирани. На 24 септември е екзекутиран генерал Гандин. Същият ден и следващия са екзекутирано още 136, включително войници измъкнати от болничните им легла. По-късно три кораба превозващи военнопленници се натъкват на мини, при което загиват още 2800 войника (удавят се или са разстреляни от германците докато се опитват да плуват).

18-ти пехотен полк на остров Корфу оказва съпротива до 26 септември. През септември и октомври германците прехвърлят 3588 италианци в Гърция. Кораб превозващ 2000 италиански военнопленници е потопен от съюзнически самолет.

Според Giovanni Giraudi около 1200 италианци се измъкват и организират "Raggruppamento Banditi Aqui", която тормози германците до освобождението на острова на 8 септември 1944 г.

Forgotten Battles: Italy's War of Liberation, 1943-1945 - Charles T. O'Reilly - page 100