Живи срещи с ветерани от ВСВ

[StefanFCK]

Здравейте на всички!
От скоро съм в този форум, но ми достави голямо удоволствие да разгледам и прочета публикуваните материали. Тъй като съм любител на историята и по-специално на ВСВ, бих желал да открия тема, в която да се обсъждат срещи с ветерани от войната или кореспонденция с тези героични хора.
Моля всички, които са имали щастието да се срещнат или да видят на живо войници или известни личности от България и света, свързани с ВСВ, да ми пишат.
И понеже тук е мястото за теми от раздела за т. нар Трети райх, живо се интересувам от войниците на Вермахта. Скоро ми предстои среща с една известна личност в Германия (не искам да посочвам имена все още) и се надявам да споделя впачатления с вас.
Като човек, който предпочита живия контакт, ще се радвам ако някой може да ми каже или да ме посъветва нещо по въпроса дали има клубове, където тези вече възрастни хора се събират и разказват и обсъждат истории от войната. Говоря както за България, така и за света!
Очаквам вашите отговори скоро
С най-добри пожелания!

[SRH]

Здрасти! Такива хора може и да има в клубовете на пенсионера. Иначе имах възможност да говоря с човек, който е бил с чин подпоручик ДКВ в окупационния ни корпус в Сърбия. Участвал е в преминаването на наша военна част към партизаните (май-юни 1944 г.) като командващ МХ батарея. Ако има военни тук, може и да го познават като преподавател в Академията от 60-те и 70-те години. След 9/09/1944 е обвинен за английски шпионин, тъй като през август 1944-та се налага да бъде транспортиран в Италия от английска машина по здравословни причини. Един от малкото наши военни с ордени за храброст дадени от Югославия.

Независимо че има цяла книга написана от друг участник в тия събития, накратко ще преразкажа каквото аз съм чул. Тоя човек е завършил агрономство преди 9-ти. Такива като него обаче били мобилизирани, понеже са вишисти като офицери до края на войната. Оказва се, че в нашата армия са действали комунистически ядра, които са имали доста добра почва за действие. Първо нисшия офицерски състав почти изцяло е бил с обструкции по отношение на действията в Сърбия. Някои от висшите офицери също са имали определени несъгласия. От трета страна, войнишкият състав е бил доста деморализиран от действията на сърбите и бездействието (нерешителните действия) на тая част. Така, в общи линии с различни подбуди, доста хора са имали желание за промяна. Впрочем имало е и дезертиращи, които след 9-ти се оказват герои...

Чрез различни канали се бил осъществил контакт със сръбска партизанска част - по линия на Москва и чрез директни контакти. От наша страна лидер е бил лекарят на частта. Самото преминаване преминало сравнително леко - изчакал се момент, когато командващият на цялата част бил в София, а частта напредвала. На удобно място били разположени артилерийски части, които покривали движещите се българи, т.е. те били мишената. На определено място станало преминаването - появили се сърби, някои от нашите офицери били несъгласни (затова именно били под прицел), но в крайна сметка предали оръжие. Последвала мъчителна процедура - кой остава и кой се отказва.

Ясно било, че отказалите се ще бъдат разстреляни. Това са го знаели всички. Тоя момент бил преодолян като през същата нощ била оставена възможност за бягства. Всъщност такива бягства имало през цялото време. Този човек (който ми разказва тая история) и лекарят на преминалата част били добре поставени сред сърбите.

Самите сражения били в повечето случаи с български части и само два пъти с някакви немски части. Тия български части не били особено мотивирани - в крайна сметка те се намирали в подобно състояние като преминалите. С германците работата стояла доста по-различно. Сблъсъците били заради нападения над казарми и в следващите преследвания. Понякога се връщали за наказания, особено когато помагачи на партизаните пострадвали. Всъщност през тия два-три месеца този отряд е бил в непрекъснато движение - от първоначално преминалите около 340 души оживяват под 100. Практиките били доста жестоки - ранен, който не може да бъде укрит или прибран от съюзници (най-честата ситуация) се разстрелвал.

Около средата на август 1944 г. пристигнала разпоредба отрядът да се придвижи към Трън. Моя човек бил закъсал доста сериозно и следвало да бъде изпълнена споменатата процедура. Отрядът бил доста навътре в Сърбия, но се очаквал английски самолет, който доставял муниции и продоволствия. Всъщност този самолет го взима и закарва някъде в Италия.

[Panzerjaeger]

Едно от важните места за събиране на ветерани от Вермахта и Waffen SS е “Carinthia's picturesque” в планината Улрихсберг, където всяка есен от 1958г. до днес се правят такива събирания на така наречения “Улрихсбергски Фестивал”.

Делегации и Камерадшафти от Германия, Норвегия, Белгия, Финландия, Франция, Швеция, Дания, Италия и Нидерландия пътуват всяка година до събитието, което се подкрепя от Австрийската армия, и намира симпатия в местното население. Целта на този фестивал е да се припомнят убитите във войната и “честното изпълнение на техните задължения” като войници, тяхната “саможертва” за “свободата на Отечеството” и в двете Световни войни. Делата на немските войници се възхваляват и техните престъпления се пренебрегват, отричат или интерпретират като “задължения на войната”. В асоциацията “Улрихсберг” влиза и КамерадшафтIV- Kameradschaft IV (KIV) дясноориентирана организация, където ветераните от Waffen SS играят ключова роля. По време на събиранията от ветераните се правят Kameradschaftsabende (другарски вечери).

На тези регулярни фестивали редовни посетители са например Gudrun Burwitz - дъщерята на Хайнрих Химлер. Тя е активна в т. нар. “Тиха помощ” (Stille Hilfe), която се грижи за немските военни престъпници. Други редовни посетители са Ordensgemeinschaft der Ritterkreuzträger (организацията на носителите на Рицарския кръст- най високото военно отличие в Третия Райх), например Ото Кум – един от първоначалните членове на Leibstandarte. Други СС офицери присъстващи на сбирките са Петер Тим от бригадата Dirlewanger, Хенри Моро от SS division Wallonie и Sören Kam от Датските СС. Също всяка година в Улрихсберг се срещат и СС ветерани от организацията HIAG. През време на срещите в Улрихсберг се провеждат лекции и се произнасят речи, представящи позитивно немските войници, в това число и СС и се отхвърля криминалния характер на нацистката военна агресия между 1939-1945г.

[Shelenberg]

Ами наскоро попаднах на една снимка във в-к "Българска армия" на нея беше сниман 110-годишния ветеран от ПСВ Лазаре Понтичели. Той е един от последните двама останали живи френски ветерани от ПСВ. Роден е в Северна Италия, но на 9 г. се преселва във Франция.

Вярно че е ветеран от ПСВ, а темата е за ВСВ, но нищо, ако някой има друга информация за ветерани от ПСВ да сподели тук, на ЛС или където намери за добре във форума за ПСВ.

[Shelenberg]

Ето два линка за един ветеран - http://bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapi...?THEMEID=89678 и http://www.bulpress.net/index.php?p=view&r%5Bid%5D=4005


Значи има една вероятност да ви свържа (по точно да посреднича) с горепосочения ветеран и още двама чрез един познат, но първо да видим дали този познат ще успее да ги пита да ли са склонни да дават интервюта и да им намери адресите или телефоните. По нататък ще ви осведомя как стоят нещата.

[Shelenberg]

Така ето как стоят нещата На единия не може да се намерят адрес или телефон, т.е. няма данни за някакви контакти с него. Втория май не искал да бъде интервюран или по точно разпитван, явно не иска публичност или нещо такова и аз не знам. А за онзи ветеран, за който ви бях дал два линка по горе, моя познат ми каза че още няма развитие, ако излезе нещо за него ще ви кажа. Ами за съжеление така стоят нещата за сега.

[jamega]

Здравейте, бих искал да изкажа моите впечатления от срещата ми с ветерани от град Полтава (Украйна), която се състоя на 1.09.2009г., точно 70 години от началото на Втората световна война.













В знак на уважение им подарихме български коняк и бонбони. Още от самото начало срещата започна сърдечно и приятелски, като разбраха че сме българи се зарадваха още повече. Веднага ни поздравиха за делото на Георги Димитров, който пръв се е опълчил срещу фашизма. Последва дискусия за Нато, за това дали е имало референдум в България за членството ни там. Споделиха опасенията си, че Юшченко тласка Украйна в ръцете на Америка и се надяват, че нещата ще се оправят след бъдещите избори в Украйна. След това повдигнах въпроса за УПА, а това още повече ги разпали, излишно е да ви казвам за какви ги мислят. За съжаление времето беше малко и нямах възможност да изслушам всички. Сред ветераните имаше и един по-млад ветеран, който е бил в Куба през 62 година, след това в Ангола, Сирия и Афганистан. Попитах го за броя на съветските войници на острова, той каза, са били 41 500 души. Разказа ми, че майор на име Тимошенко е дал заповедта за свалянето на разузнавателния самолет U-2 над Куба. Били готови при заповед от Кремъл да поразят САЩ с ядрено оръжие. Сподели и за това колко бил изненадан от революционния плам на кубинците. Пускали им филм за Ленин, в един момент от филма Фани Каплан прави опит за покушение над Владимир Илич, а кубинците открили огън по платното, там където била тя , за да спасят Ленин.
Съжалявам само, че нямах повече време, за да разбера повече, нека да са живи и здрави до година, може би пак ще се видя с тях. В края на срещата ми подариха две значки и брой на вестник Правда с дата 10. Май 1945г. Ще кача снимки, за да го споделя с вас.
На последната снимка са две книги, които си купих от там.