За действителната бронепробиваемост на съветските ПТО през 1941

[Thorn]

От около година по всички руски форуми се вихри тема, даваща обяснение на един от най-загадъчните моменти през 1941-1942 г.

Как така многохилядната армада съветски танкове , въоръжени с 45 мм и 76 мм оръдия, както и многочислената ПТО артилерия не се справят с около 3500 немски танка или там колкото бяха


Обяснението е, че реалната бронепробиваемост, с действително наличните снаряди на съветските оръдия се оказва значително по-ниска от табличната. Примерно 45 мм оръдие ставало действително ефективно при разстояния от 300 или даже 100 метра.

Освен това явно немската броня в началото е била по-качествена. Резултататите от обстрел на трофейни Pz III и IV били довели до извода, че 30 мм германска броня съответства на 43 мм съветска.

[messire Woland]

Е, това са си технически подробности. По-съществените причини за "неуязвимостта" на панцервафе-то и въобще за успеха на немските войски са другаде според мен. Не че техническите подробности като споменатата нямат значение ... но не са особено съществени.
Оперативни фактори:
- концентрацията на сили и средства на решаващи направления, която означава, че съотношението винаги ще е в полза на немците;
- инициативата, която през 1941ва е изцяло завладяна от немците и съответно не се дава време на РККА да организира отбраната си както трябва;
Други фактори:
- добрата организация при ремонт на машините при немците;
- немаловажна причина за "неуязвимостта" е и това, че бойното поле в крайна сметка остава за немците и съответно се губят по-малко машини - останалите на своя територия все пак могат да се ремонтират;
Организацията на командната верига при немците дава възможност за бърза и адекватна реакция при изменение на обстановката - например, при откриването на съветски "укрепен пункт" той може много бързо да бъде ударен с авиация или артилерия. На РККА в началото на войната й трябва в пъти повече време за реакция. Отделно от това, немците определено предпочитат да заобикалят такива пунктове и колкото и да са добри качествата на ПТО, то те в един момент се оказват обградени и трябва да се изоставят ...
Немалко влияние има и доброто познаване на техниката и тренираността на личния състав, нещо, което в РККА в началото на войната е на отчайващо ниво. Така че каквато и техниката да имаха - това се тушира от лошата подготовка и ниското ниво на подготовка на командния състав, неадекватните свързочни средства и т.н. недостатъци по командната верига.

[НВС]

Здравейте всички!

От около година по всички руски форуми се вихри тема, даваща обяснение на един от най-загадъчните моменти през 1941-1942 г.

Как така многохилядната армада съветски танкове , въоръжени с 45 мм и 76 мм оръдия, както и многочислената ПТО артилерия не се справят с около 3500 немски танка или там колкото бяха…


Обяснението е, че реалната бронепробиваемост, с действително наличните снаряди на съветските оръдия се оказва значително по-ниска от табличната. Примерно 45 мм оръдие ставало действително ефективно при разстояния от 300 или даже 100 метра.

Освен това явно немската броня в началото е била по-качествена. Резултататите от обстрел на трофейни Pz III и IV били довели до извода, че 30 мм германска броня съответства на 43 мм съветска.

Безспорно месир Воланд е прав - по отношение на тактическият опит на едната и другата армии на бойното поле. Но тук става въпрос за "техническия" фактор - ниското качество на боеприпасите!

Обяснението на този технически феномен е просто: "съветската" система за проектиране и производство на оръжия и боеприпаси (както и всички останали технически творения) и в наше време води до сериозно разминаване между опитните образци и серийните такива. В онези времена на "партийно управление"(30-те-40-те години) на организацията на производството и на технологичните процеси (леле че суплекс :kill_myse ) и първостепенния приоритет на "плана" качеството на произведените боеприпаси въобще не подлежи на коментар. От тази "система" страдаме и днес, божем никой не е променил мисленето на нашите производствени мениджъри! Така че за учудване е че едва сега "историчарите" се усещат за тези неща. По скоро това е допълнение към оправданията на военните за собственото им тактическо и стратегическо безсилие!

Все пак въпросът е доста обширно разследван публично и едва ли мога да добавя нещо оригинално.