Крамър написа
Главните проблеми пред механизираните съединения са, че ги пращат на дълги преходи с дълбоки цели, без те да са подготвени за това (от гледна точка на логистика и ремонт), без каквато и да е смислена информация за положението в момента на даване на заповедта (т.е. задачите са меко казано неясни или неадекватни на обстановката), още повече към момента, в който ще достигнат целите си. Т.е. през дългите преходи страдат от удари от въздуха, губят и малкото логистични възможности, които са имали. А щом се сблъскат с противника неизбежно им се налага да влизат в бой на части, просто защото нямат време да изчакат всичките им сили да се съсредоточат (т.е. вкарват се отделни роти щом пристигнат, без да имат възможност тактически да се ориентират и подготвят).
Самите операции нямат координация, те.. в повечето случаи дивизиите и корпусите нанасят ударите си изолирани, без да имат връзка и взаимодействие с други съединения (особено пехотни) от армиите. Това ги обрича щом веднъж се ангажират с противника да бъдат обходени и удряни по тиловете, т.е. скоро да им се наложи да отстъпват, обаче без никакъв шанс да го сторят с техниката си. Отделен проблем е, че най-често потеглят, разполагайки с непълен боекомплект и рядко повече от едно зареждане на машина. Няма и смисъл да се споменава, че няма как да се попълни ГСМ и боеприпаси след това.
Т.е. въпреки умението на командирите и опита им (а на места наистина имат хора с опит и сравнително добра подготовка), поражението е неизбежно, затова и факторите са по-скоро "обективни".
Крамър написа
Comment