Най-голямото танково сражение

[gollum]

Мнението на Империал има друга причина под себе си: в началото на съществуването на форума доста хора смятаха, че танковите съединения са чисто танкови. Това е ясно, че не е вярно.
От друга страна, чисто танковите локални сражения съвсем не са рядкост, особено на източния фронт, защото твърде често тактически се прилагат отделни танкови подразделения, които изпълняват самостоятелна задача без поддръжка. Говорим за ниво рота/батальон (в отделни случаи дори взводове), не по-високо.

По принцип атакуващата /контраатакуващата страна/ при всички случаи избягва да настъпва срещу танковите формирования на противника.

С това положение не съм съгласен, но то излиза далеч извън рамките на тази тема. По-скоро е за самостоятелна тема, посветена на тактиката на използване на танковите части и съединения. Танковите части са най-мощното офанзивно сухопътно офанзивно средство. Преди достигане на определен етап в развитието на пехотните противотанкови оръжия (60-те и 70-те години), както и на въздушните противотанкови сили, единствените ефективни средства, с които може да бъде спрян танков удар, са противотанковата артилерия (самоходна или прицепна) или собствените танкови сили. Само последните обаче притежават офанзивен потенциал в това отношение.
Противотанковата артилерия може да се използва дефанзивно, което означава, че инициативата се предоставя на противника, което рядко е желателно. Т.е. тя е добра за защита на позиция. иначе казано, за пестене на сили, които да се използват офанзивно другаде.
Танковите сили са офанзивно средство, т.е. чрез тях може да се отнеме тактическата инициатива от противника. Затова е най-добре да се използват за да се отнеме офанзивния потенциал на противника.
Разбира се, в определени ситуации е възможно да се предвиди къде ще бъдат използвани танковите сили на противника и е също така за предпочитане те да бъдат първо изтощени, като бъдат заставени да преодоляват противотанкова защита (операция "Цитадела" е добър пример). Но рядко такава възможност се предоставя.
Чисто тактически е за предпочитане танковите сили на противника да не се срещат фронтално, а за предпочитане е да им се нанесе флангови удар (или някакъв комбиниран удар от повече от едно направление).
Чисто тактически, почти винаги танкови части се оставят като тактически резерв за да се използват за контраатака. Тъй като повечето атаки включват танкови сили, до неизбежно ще се стига до танково сражение, когато тактическия резерв извърши контраатака.
Накрая, танковите части и съединения са най-вече офанзивно средство, така че е за предпочитане да бъдат заставени да се отбраняват, вместо да бъдат оставени да действат свободно офанзивно, където е силата им.
Ако това обяснение не е достатъчно и смяташ, че има смисъл от дискусия, ще отделя мненията в самостоятелна тема (ЛС върши работа).

[messire Woland]

Към Крамер: цялата първа половина на войната в СССР (1941-1942 г.) руснаците ползват танковите си съединения точно по обратния начин - танковете отделно от останалите допълващи части (тоест, без артилерия, пехота или въздушно прикритие) и общо взето ги нацелват към немските танкови съединения (или поне се опитват). Практически всичките механизирани корпуси загиват точно по този начин. Танковете дивизии се ползват разделено, побатальонно и се пращат на бой без прикритие, без придадената им артилерия (не че имат начин да я използват - затова не им стигат опит и подготовка), без придадената пехота (по ред причини, от отсъствие на транспорт, до отсъствие на опит), без да си осигуряват въздушно прикритие или да съгласуват действията си с останалите части.

А големи танкови сражения има през цялата война. По всички фронтове почти. Тъкмо тия дни четях за Воронежко-Ворошиловградската операция (както се води при руснаците), в която пак участват около 2000 танка (общо от двете страни) в сражение, продължило малко повече от 10 дни.

[gollum]

Ако разглеждаме ВСВ, то може да се каже, че твърде често танкови подразделения се случва да се сражават срещу пехотно-артилерийски формации. Едва ли има причина някой да се чуди над това: танковите (и въобще моторизираните) съединения рядко надвишават 15-20% от общия брой съединения (често са и доста под тази стойност), т.е. най-много съединения са пехотни и не-моторизирани. След това, отбранителните задачи (логично) се дават на пехотни, а не на танкови съединения (последните при отбрана се използват като тактически резерв за контраатака и, сравнително рядко, като подсилване на противотанковата защита, т.е. вкопаване като неподвижни огневи точки или извеждане на предварително подготвени огневи позиции, покриващи позициите на пехотата).
Поначало въоръжените на средните танкове е, така да се каже, противотанково ориентирано. Но достатъчно скоро в хода на войната се превръщат в универсално средство, което е способно да се бори както с танкове на противника, така и да поразява пехота и огневи средства, включително и такива в леки полеви укрепления. Това също говори нещо за тактическото използване - ако не смяташ, че трябва танковете да се борят с танкове на противника, няма особен смисъл да ги въоръжаваш с оръдия с висока начална скорост на снаряда - те винаги са по-скъпи и по-дълги, което създава едни или други проблеми. Напротив, срещу пехота и артилерия по-добра работа вършат оръдия по-близки до балистиката на пехотните, което означава и по-евтини такива. Докато еволюцията на главното въоръжение на средните, а и на тежките танкове, постоянно се води от необходимостта да се поразяват ефективно танковете на противника.

[Kramer]

Наистина би било добре темата, касаеща тактиката на танковите войски да се обособи като отделна. В подкрепа на мнението в горния ми пост цитирам по памет коефициентите на бойна ефективност на някои огневи средства от ВСВ до днес:
-на РПГ-7 /ръчна противотанкова гранатохвъргачка/ -0,3, т.е. за унищожаване на един танк са необходими повече от три гранатомета от състава на пехотните подразделения;
-на танк срещу танк в срещен бой-тук коефициентът варира приблизително около 1-зависи от типа на машината и подготовката на екипажа;
-на танк в отбрана /т.е. танк в окоп/ срещу настъпващ танк-коефициентът варира около 3, т.е. отбранявящият се танк на теория би могъл да унищожи 3 настъпващи танка на противника /също зависи от типа на машината и подготовката на екипажите/.
Та затова настъпващите гледат да избягват танковете в отбрана, понеже същите са едно от най-ефективните противотанкови средства. Разбира се тук не говорим за бойните вертолети и най-съвременните ПТУРС.

[gollum]

Добре е да изясниш откъде (като източник) са тези коефициенти и за кой период се отнасят. Защото за ВСВ за противотанковите гранатомети ще е по-скоро 0,005 или нещо от сорта, поне в полево сражение или стратегически погледнато (то няма и как да е иначе, защото ако на всеки три реактивни противотанкови гранатохвъргачки се падаше по един унищожен танк, то при поне 500 000 употребени само фаустпатрони (реално са и повече, а и далеч не са само те), дори и само половината да са използвани срещу танкове, пак трябваше да се падат 75 000 унищожени съветски танка и бронирани самоходки - малко вероятно, нали?). 0,3 може да е за по-модернте противотанкови гранатомети, макар че пак не ми е ясно как е извадена тази статистика.
ПТ артилерията - основното средство за защита от танкове в този период, - теоретично се предполага да се разменя едно към едно в полево сражение. Реално обаче откритостта на терена благоприятства танковете, т.е. на открит терен съотношението може да е по-малко, т.е. към 0,5 и дори по-ниско.
Всички пехотни противотанкови средства страдат от един и същ недостатък: почти нулева тактическа подвижност, т.е. те могат само да реагират, при това със закъснение, на танкова атака. Затова и са отбранителни средства.
От друга страна, танковете и донякъде самоходните оръдия, имат нужния офанзивен потенциал, т.е. могат да съчетаят успешно огън с маньовър. Разбира се, последните в офанзива отстъпват на първите - рядко имат съответната способност да оцеляват на бойното поле при офанзивни действия, а и, обрано казано, "реакцията" им е по-ниска.
Не случайно в тактическите анализи на Миделдорф се споменава, че най-доброто сухопътно противотанково средство е собствения танк. Проблемът е, че е скъпо и рядко, т.е. не винаги може да е там, където трябва, в нужните количества.
Що се отнася до закопаването на танкове - това е отчаяна мярка, която напълно ги лишава от офанзивния им потенциал. Вероятността за оцеляване се повишава, но се губи инициативата. Да не говорим, че подобно използване много рядко може да е масово - а в това се крие ключът за успеха на танковите действия - масовост, а следователно и концентрираност, вместо разпръскване. Като цяло, използването на танкови подразделения в отбрана се препоръчва под формата на тактически резерв за контраатака, а не като неподвижни огневи точки. Поне в уставите, на които аз съм попадал е така.
Така че да се използват танкове в отбрана по този начин - лишавайки ги от основното им качество, - не е нещо, от което някой следва да се притеснява. Тогава е достатъчно да се използва разумно основното офанзивно качество на собствените танкове - мобилността (тактическа, но и не само).
Тъй-като подобно "дефанзивно" използване на танкови подразделения е общо взето рядкост, както споменах по-горе, най-често срещания тип танкови сражения са срещните. Или пък,както вече споменах, при контраатака.
Което ме връща към основната ми теза - тъй-като чуждите танкови подразделения са най-опасни, то почти винаги тактическото командване ще използва своите, за да ги неутрализира, освен когато (редки случаи) е ясно къде ще ударят, като тогава се прибягва до комбинация от силна противотанкова отбрана, за отслабване на противниковите танкове и завършване на работата с контраатака на собствените танкови подразделения.
Всичко това погледнато в перспективата на ВСВ.
Впрочем, същото важи и за конницата, откъдето тръгна всичко (от другата тема): офанзивните подразделения притежават най-висока мобилност, т.е. и тактическа инициатива, затоваи те почти винаги се сблъскват първи едни с други. Чак след като тази основна опасност отмине, победилите подразделения или пък тези, котио разполагат със съответният резерв, ще използват предоставената свобода на действие срещу по-малко подвижните и по същество дефанзивни формации. Разликата между епохите е в това,че през ВСВ тези неща се случват найвечена оперативно ниво.

[Kramer]

В случая визирам РПГ-7, основно противотанково средство на пехотата от началото на 60-те до наши дни. Коефициентите ги учехме в казармата. И на този сайт http://voennabiblioteka.start.bg/ също може да се намерят интересни неща-бойни устави, нормативи и др. По отношение на вкопаните танкове не се има впредвид дълговременни отбранителни точки като тези по т.н. линия "Крали Марко"-бетонирани стари машини, с изваден двигател.
Имам впредвид танк в окоп-укритие за машината, било във взводния, ротния опорен пункт или в батальонния район за отбрана. Представлява укритие било с кръгов сектор за стрелба, било с ограничен сектор за стрелба; с апарел за излизане от окопа само на заден ход, или с апарел от двете страни. При учения с отбранителна тематика ни се е вземало здравето докато оборудваме такъв окоп. Между другото и в изходния район за настъпление също се копаят окопи. Нали разбираш-укрития от авиацията и високоточните оръжия на противника.

[gollum]

Хъм, Краме,р вече за втори път тази седмица отказваш да забележиш нещо доста съществено - всяка дискусия в този форум се води в определен исторически контекст. В другата дискусия обсъждахме Средновековието, а ти даваше примери от Х²Х век. В тази обсъждаме ВСВ (и танковата тактика през тази война, нещо което изрично уточних, но е ясно от самото място, където се провежда дискусията), а ти ми даваш примери с РПГ-7 или уставите от 80-те години. Несмяташ ли, че е доста анахронично и не на място?
След това, съвсем очевидно е, че като говоря за "закопани танкове" нямам предвид превръщането на танк в дълговременна отбранителна точка, а създаването на съответното укритие, част от отбранителната система, в което танкът заема позиция, така че да се подава само купола и от него да води огън с оръдието си - похват не чак толкова рядко използван през въпросния период (да речем, по време на операция "Цитадела" се използва доста от съветската страна).Но това изпролзване означава и нещо друго: отказ от мобилността и концентрацията, защото танковете се разпръскват по отбранителна линия и, естествено, не се използват за атака или контра-атака, а като противотанкови бронирани оръдия.
За завършек - твоята теза издиша, дори и ако погледнем съвременните ОБТ. Основната огнева мощ на танка е неговото оръдие. Хайде да те попитам за какво е оптимизирано то (вече писах за това, но явно си го пропуснал) - за борба с пехота или с други танкове? А ако се обърнем към западната доктрина, то ще открием, че противотанковата роля на моменти "засенчва" почти всяка друга. Едва ли щеше да е така, ако, да те цитирам: "По принцип атакуващата /контраатакуващата страна/ при всички случаи избягва да настъпва срещу танковите формирования на противника." А в другата тема дори бе още по-категоричен, че конницата не била предназначена за действия срещу конницата на противника, така както и танковете не били за действия срещу танкове на противника. А според мен танкът (както и конницата) е достатъчно широко профилно офанзивно средство и се използва както срещу пехота и огневи средства, така и срещу танкове. А в определени ситуации танковете могат да бъдат приоритетна цел. Впрочем, така или иначе, трудно можем да очакваме, че срещу танково подразделение офанзивно ще действа пехотно такова, без да е подкрепено от собствено танково подразделение .

ПП Въобще, да не се мисли за историческия контекст на дадена дискусия лично на мен ми прави лошо впечатление - не си падам по анахронизмите, още повече, ако се налага заради това да се дават излишни обяснения.

[Kramer]

Съгласен съм със забележките, връщам се на Прохоровка. До тук доколкото разбирам и двамата сме на мнение, че най-ефективното противотанково оръжие в случая е танкът. Ето какво пише на 20 август 1943г. Ротмистров до Жуков, косвено оправдавайки се за неудачния контраудар /от книгата "Прохоровка без грифа секретности",2005г.,Москва,изд."ЯУЗА"/:
"...когато немците със своите танкови части преминат макар и временно към отбрана, по този начин те ни лишават от нашите маневрени преимущества, и обратното, започват в пълен обем да използват прицелната далекобойност на своите танкови оръдия, намирайки се в същото време почти в пълна недосегаемост от нашия прицелен танков огън...По този начин, при стълкновение с преминали към отбрана немски танкови части ние като общо правило търпим огромни загуби в танкове и нямаме успех".

[muramasa]

След битката при Прохоровка Сталин казва на Ротмистров: "Мудак! За пят минут танковую армию спалил." Не го награждава за сражението и повече никога не го слага командващ на танкова армия.Май наистина в началния период на войната немските танкови клинове на Гудериан, Гот, Клайст и Хьопнер се стремят да напипат и пробият руската отбрана в най-слабото и място.Руснаците, напротив се стремят да нанасят контраудари с механизираните си корпуси по най-силната част от тези групировки и понасят чудовищни загуби.

[gollum]

До тук доколкото разбирам и двамата сме на мнение, че най-ефективното противотанково оръжие в случая е танкът.

Най-ефикасно - без съмнение. Но ако включим в сметката и критерят за стойност/достъпност, става ясно, че нито може да има навсякъде танкове, кто да се справят с чуждите танкове, нито пък подобна употреба на това, кажи-речи най-скъпо сухопътно оръжие, ще е ефективна в оперативен и стратегически смисъл. Затова и в нормална ситуация задачата за противотанковата отбрана се възлага на противотанкови оръдия, в комбинация с различни инженерни препятствия, докато танковите подразделения остават като мобилен тактически резерв за контраатака там, където се набележи пробив на противниковите танкове. Така последните са срещнати когато вече са отслабени заради понесените загуби и настъпилия естествен хаос в организацията им. Но контра-атаката е мобилна, т.е. става въпрос за срещен бой - когато е възможно, съчетан с флангови удар. Нито едните, нито другите танкове, са заели отбранително положение, а маневрират и се обстрелват.
Но, както отбелязах, танковите съединения в оперативен смисъл, така както танковите подразделения в тактически, са основното и най-ефективно (заедно с това и най-скъпо) офанзивно средство. Това естествено означава, че е за предпочитане да им се възлагат офанзивни задачи, а не да се използват в отбрана.
Поради тези причини големите танкови сражения почти винаги са срещни, в хода на мащабни настъпателни операции на двете страни. Това се случва в по-малки мащаби по времена Френската кампания, много често се случва в Северна Африка (пак в ограничените мащаби на танкови подразделения и части)., да не говорим за лятото на 1941 г. на изток, където тези неща се случват в мащаба на механизирани обединения и движение на цели групи армии.
Във всички тези случаи танковите съединения и обединения се използват офанзивно, за нанасяне на удари - за предпочитане във фланговете или тила на танковите съединения и обединения на противника. Този похват се използват от ОКХ общо взето успешно и от съветското върховно командване като цяло неуспешно.

Май наистина в началния период на войната немските танкови клинове на Гудериан, Гот, Клайст и Хьопнер се стремят да напипат и пробият руската отбрана в най-слабото и място.Руснаците, напротив се стремят да нанасят контраудари с механизираните си корпуси по най-силната част от тези групировки и понасят чудовищни загуби.

Според мен, всичко се свежда до това, което упоменах по-горе - танковите (и механизираните) съединения са редки и скъпи за континенталните армии, поради което е добре те да се използват внимателно и по предназначение - т.е. за нанасяне на удари. Естествено е тези удари да се нанасят в най-слабите места на отбраната на противника, за да се дадат по-малки загуби, защото основната полза в оперативен смисъл от използването на съединения, характеризиращи се с висока мобилност, е когато те достигнат оперативен простор, т.е. действията им не са сковани от фронта на отбраната на чужди съединения.
Това,обаче,е оперативен принцип. Тактически нещата доста често са различни, защото силата на оперативно ниво се постига чрез концентрация в решителния участък, последният често е добре защитен в тактически смисъл. Тук вече се открояват два различни подхода към тактическата употреба на танкови подразделения в хода на операция по преодоляването на сухопътна отбрана: някои предпочитат да използват тактическата мобилност и издръжливост на танковете, в съчетание с огневата им мощ, в хода на щурмовите действия, докато други предпочитат да запазят основните си танкови и мобилни сили за периода, когато бъде преодоляна основната част от отбраната, когато техните възможности могат да бъдат използвани напълно. И сред немските офицери, и сред останалите, има привърженици и на двата метода. Нещо повече, в хода на войната се развива както клас специализирани машини, които да се използват в първия смисъл (тежки щурмови танкове и бронирани самоходни артилерийски установки), но и съответните форми на отделна организация за тази цел - специализирани самостоятелни щурмови части. Така задачите могат да се разпределят по-добре и да се покрият и двете нужди.
Така или иначе, независимо на какво ниво разглеждаме нещата, трябва да помним, че всяка страна има пред себе си противник и ако последният не е склонен към генерални грешки, той ще има на разположение мобилни резерви с танкови съединения, - независимо дали разглеждаме на тактическо ниво преодоляването на отбраната на някоя дивизия или корпус, или на оперативно ниво сблъсъкът между две или повече армии. Т.е. в този момент най-вероятно ще се стигне до срещно танково сражение, при което сравнително рядко някоя от двете страни ще може да разчита на устойчивостта на подготвена отбрана. В такива случаи единственото средство за възстановяване на положението в ръцете на ръководещия отбраната е танковия резерв, използван офанзивно. Съответно, атакуващите разчитат пак на танковите си сили, за да развият настъплението и да оберат плодовете на успешното преодоляване на отбраната (момент, в който все още те ще са понесли по-чувствителни загуби).
Ако погледнем танковите сражения от първите месеци на източната кампания, то грешката на съветското командване не е толкова в "нанасяне на удари там, където отбраната на противника е сила или по-концентрация на негови сили" (такава грешка допуска немското командване с операция "Цитадела"), колкото липса на координация между нанасяните удари,съчетана с действия по разходящи се направления - самите удари най-често, поне първоначално, попадат или на пехотни съединения, или на фланговете и тиловете на танкови и моторизирани. Тези командни грешки се съчетават с тактическо неумение и липса на организация на всяко възможно ниво, в резултат на което основните загуби в танкове са не-бойни.
От своя страна, ОКХ посреща (когато може) тези удари с отбраната на пехотните съединени и ги неутрализира с офанзивни действия на танковите (естествено, авиацията също взима доста решаващо участие, не толкова с унищожение на машини, колкото с разстройване на логистиката).

Ако, накрая, се върнем към конкретната тема, както предлага и Крамер, то тя ни предлага един по-скоро тактически поглед, при това в много специфична ситуация, при която и двете страни знаят къде ще се състои сражението, концентрирали са максимума възможни сили и отбраняващите се са подготвели максимално силна отбрана, като са съсредоточили и огромни мобилни резерви за контра-удари. Тук няма "слабо място" в отбраната, където да се нанесе удар и няма пространство за оперативно маневриране, област, в която немците все още имат значително предимство. Заедно с това, съветската страна изпитва известен технологичен недостатък в качеството на танковите си сили,поради което в отбрана се залага на закопаване на средни танкове.
Поради същата причина, немските танкове и артилерийски установки - особено тежките, се оказват твърде ефективни в отбрана - бойното поле е тясно и достатъчно ограничено, за да е предвидимо, при което предимството в обсег и точност, съчетано с такова в броневата защита, се оказват твърде решаващи. Същевременно, проблемите с мобилността на новите немски тежки танкове не са чак толкова решаващи (макар че техническите несъвършенства имат голямо значение). Разликата в качеството в подобни условия има голямо значение.
Ако вземе за пример танковите сражения от 1941 г., ще видим, че обратно - успешните офанзивни действия на оперативно ниво могат напълно да засенчат превъзходството на модерните съветски танкове в огнева мощ и защита. Това в никакъв случай не означава, че тази офанзивна сила не е предназначена да се използва за атака срещу друга офанзивна сила - това е генерален извод, изваден от частен случай, който не се потвърждава от останалите случаи.

[Kramer]

Да, при пробив на отбраната отбраняващата се страна действително се стреми да блокира настъплението на танковите части на противника с противотанковия си резерв-подразделение противатанкови оръдия или ПТУРС съчетано с развръщане на подвижен отряд за инженерни заграждения, като едновременно ги контраатакува във фланг с наличните си танкови резерви. Но разбира се много зависи от бързото разгадаване замисъла на противника и своевременния маньовър.

[gollum]

Крамер, мисля си, че това, което описваш в първите изречения на поста си, пак е анахронично към тази тема. В рамките на ВСВ няма в тактически смисъл такива инженерни подразделения, още по-малко ПТУРС, остава само самоходната противотанкова артилерия, но последната е в доста неизгодна позиция, когато ще трябва да се разгръща и заема неподготвени позиции в рамките на срещно сражение с танкови сили. Тя е най-ефективна, когато действа от засада или от подготвени огневи позиции, т.е. в отбрана. Затова и остават танковите подразделения.
В реалността, разбира се, твърде често именно полкове самоходна артелрия се натоварват с тази задача. Понякога дори се използват като танкове с доста тежки последици.

[Centurion]

Какво пишат руснаците

Ще си позволя да публикувам два линка, които според мен, може да представляват някакъв интерес по темата. Ще се въздържа от коментар.

http://inforotor.ru/visit/2173478?url=http://www.tribuna.ru/news/2010/02/10/news145/

http://macbion.narod.ru/war/senno.htm

[messire Woland]

В жълто-оранжево е дадено приблизителното място на сражението при Курската дъга от 1943 г.
В червено са дадени по-големите танкови сражения от периода 24.06.-10.07.1941 г.
Малкият триъгълник в дъното на картата маркира сражението между главните сили на Юго-западния фронт (8 механизирани корпуса, от които 7 участват в сражението, с около 4700 танка) и 1ва немска танкова група (3 моторизирани корпуса, с около 800 танка). Може да се каже, че в това сражение участват около 5500 танка. От съветските сили съм изключил 24ти механизиран корпус (около 220 танка), тъй като той влиза в сражение на друго място, макар и горе-долу по същото време.
Големият многоъгълник указва съвсем приблизително мястото, на което са разбити повечето сили на Западния фронт. Строго погледнато това сражение не е точно танково и от двете страни. Немските сили (2ра и 3та танкови групи) минават по фланговете на Западния фронт и сблъсъците им със съветските танкови сили са по-скоро епизодични, а не както на юг, където сраженията са си на практика фронтални, но все пак, в него от съветска страна участват приблизително пет от шестте съветски механизирани корпуса (около 2160 танка), а последния, 20ти, участва в сражение непосредствено след това, но той разполага с по-малко от 100 танка.
И накрая, с елипсата е отбелязано приблизителното място на сражението свързано с имената на населените места Сенно и Лепел. В него от съветска страна участват два механизирани корпуса (5ти и 7ми) с около 2200 танка.
Този пост има за цел да се сложат някакви рамки и да се отбележат поне местата и времето на големите сражения от 1941 г.
В крайна сметка, в тези сражения, без да броим действията на 4та танкова група, участват над 3/4 от немските танкови сили и грубо около 4/5 от съветските, а времето е малко над 2 седмици. Количеството танкове от немска страна ще го добавя после, или ще помоля Империал да го извади, той мисля има по-точни данни, а броя съветски танкове в тези три сражения е грубо около 9000.

[messire Woland]

Разпределението на танковите сили на страните не е равномерно, затова и сраженията са така особено оформени. Това е следствие от сблъсъка на двата военни плана - немски и съветски. Съветското планиране сменя доста преди началото на войната главното направление на усилията си в посока юг, защото се решава, че шансовете за настъпление директно изток на запад (Западният фронт) има по-малки шансове за успех, отколкото настъпление от страна на Южния фронт в посока запад и северозапад (т.е. - в Полша). Затова и западното направление става второстепенно, а първостепенно става южното, което си личи по броя отделени сили 3 срещу 4 армии и 6 срещу 8 механизирани корпуса (в състава на ЗФ е и 13та армия, но тя е практически в период на формиране, а освен това е разположена практически във втори ешелон зад основните сили на фронта).
Обаче разположението на Западния фронт е такова, че го поставя още от самото начало в безизходно положение, което допълнително се подсилва от намеренията на немската страна - да се обграждат и унищожават съветските сили, като не им се дава да отстъпват в дълбочина.
Немските сили са разделени на три групи, като основният удар е в центъра и за него са отделени 2 от 4 танкови групи - 2ра (генерал Хот) и 3та (генерал Гудериан). Те обхождат основните сили на Западния фронт (генерал Павлов) и по този начин оставят основните танкови сили на Павлов в обкръжение. От което те така и не се измъкват, но по-важното е, че по този начин съветските танкови сили са оставени да се сражават главно с немската пехота (насрещно сражение практически) и не успяват да попречат на немските танкови клинова да се съединят в тила им. Затова и съдбата на съветският Западен фронт е практически решена още първите 2-3 дни.
Съвсем различно седят нещата на фланговете - в Прибалтика (Северозападен фронт) и в Украйна (Югозападен фронт).
В Прибалтика, срещу 4та танкова група (генерал Хьопнер), която има 2 моторизирани корпуса, са относително малки (в сравнение с другите фронтове) съветските танкови сили: 3ти и 12ти механизирани корпуси, около 1000 танка. Повечето сражения са насрещни, но са разхвърляни на доста голяма площ.
В Украйна положението е най-критично за немците и най-благоприятно за РККА: немските сили са най-малки, само 1 танкова група, а фронта е толкова голям, че не може да бъде обходен и обграден, както в случая с група армии Център. Тук са все пак основните съветски сили. Така че, когато все пак пробивът започва да се набелязва, той е лесно локализиран и срещу него са пратени основните танкови сили на Югозападния фронт (генерал Кирпонос). Затова и танковото сражение тук е по-концентрирано като територия и времетраене. И - за разлика от останалите фронтове - е наистина танково. Генерал фон Клайст няма особен избор и му се налага да отбива атаките на 7 от 8те механизирани корпуса на ЮЗФ. Лично според мен, на това сражение не е обърнато особено внимание само заради комбинацията от няколко неблагоприятни фактора: от една страна, Клайст умира в съветски плен и така и не оставя мемоари. От друга - Гудериан, по ред причини, е по-известен. И от трета - руснаците също не акцентират на него, тъй като и там оцелелите не са много. Само отделни епизоди остават, но и те са описани частично, но като цяло - сражението не е кой знае колко осветено в популярната литература, затова и повечето хора не знаят за него.