Димитър Списаревски

[Док Холидей]

Най-добрият снайперист е живият снайперист. Те, доколкото знам, имат други прозвища и ас не се използва за тях. Пределно ясно е, че свалянето на противник, еднакво бърз и ловък, изисква едни качества, и свалянето на бавен, но за сметка на това въоръжен доста по-стабилно тромав звяр - съвсем други. въпросът не е в леснината на едното /защото няма такова нещо/, а в различните качества.

[1951]

Много ни се иска, но май само Стоянов може да мине за ас. А може би дори и той не.

И той не е.
Потвърдените му победи са срещу два бомбардировача В-24 (1 август 1943 и 23 юни 1944) и два изтребителя Р-38 (10 януари 1944 и 26 август 1944).
Има и един В-24, който много "изследователи" се опитват да му го препишат, но реално самолета се води групова победа.
Всъщност самият Стоянов описва добре и честно сражението от 24 юни 1944 г. Добре се вижда, че атаката е проведена от неговото в звено и трудно човек може да му препише победаат само на него:

Реших да го атакуваме. Но той като че ли разбра нашето -намерение (или пък това бе предварително заплануван вариант!) и започна бързо завой надясно, за да поеме точно обратен курс. Насочихме се с максимална скорост, след него. Определих първата атака да направи моята четворка и се изтеглихме напред и малко встрани, за да огледаме по-добре тайнствения самолет. Шест самолета останаха вдясно и горе, а над тях и вляво на около 500 метра превишение се намираше охраняващата ни четворка с водач подпоручик Михаил Банев. Догонвахме бавно и го доближавахме с едно особено чувство, уверени напълно в победата си— бяхме четиринадесет срещу един. Прелитахме вече над Ихтиманско и някъде над Карабаир заех позиция за атака. Застанах отзад и встрани,на около 500 метра по-високо, подготвях се за атака и отново щях да приложа един от изпитаните вече начини за борба със самостоятелно летящ четиримоторник. Зад мене,разтеглени в дясна бойна колона, бяха наредени останалите летци от четворката, готови да ме последвати дублират атаките.
Съобщих по радиото:
-Внимание,атакувам!Следващият да започне когато излизам от атаката!
Спуснах се стремглаво напред,приближавайки се от дясната страна на “крепостта”.Страничният стрелец започна стрелба по мене още от далеч,но аз се движех надолу и сплъзгане незабелязано в страни, следейки светещите следи и маневрирайки своевременно.От време на време пусках кратки серии от картечниците ,за да смущавам страничния бордов стрелец.Нали и той е човек и трябваше да се прикрива зад бронята,каквато имаха тези стрелци.
Когато доближих по близко до самолета, усилих плъзгането и се изнесох изненадващо зад опашката на самолета- цел. Стрелецът от опашката до|този момент не можеше да ме види и да се прицели добре.Изскочил неочаквано пред него, дадох една продължителна, серия, като продължавах да изнасям самолета си вляво. Така се появих с пълна изненада от лявата му страна. Насочих незабавно стрелбата в самия стрелец наIлевия борд, когото видях в отвора на стрелковото гнездо почти в цял ръст. Неочакваното ми появяване отзад не му даде възможност да се прицели добре. Той можа да пусне само една съвсем кратка серия. След това видях да се отделя от борда една човешка фигура, която се преметна няколко пъти и изчезна във въздушната бездна.
Може би по-надолу той е успял да отвори парашута си,ако изобщо е бил жив, но аз нямах възможност да го проследя, пък и това не бе интересно за мен. Моята задача бе друга и трябваше да я изпълнявам. Вниманието ми бе насочено в крайната цел — левите мотори на бомбардировача. Към тях отправих в следващия миг светещите следи на снарядите и картечниците. Частици от секундата, и зад единия от моторите се проточи бледа пушечна следа. Достатъчно! Време бе да се оттегля. Зад мене се насочи в атака подпоручик Михаил Узунов. Той бе добър ловец на земята и надежден стрелец във въздуха.
Нека той да продължи! А аз се спуснах ниско и под противниковата машина се изнесох отново вдясно, за да мога данаблюдавам атаките и попаденията на другите, атакуващи след мен. Светещите следи минаваха под бомбардировача и затова се обадих по радиото:
— Узунов, малко по-високо!... Така дръж!... Добре!_Скоро пушеците от засегнатите мотори се увеличиха.
От противниковия самолет скочиха 6—7 души и разтвориха парашутите си. Разпоредих по радиото: ;
— Узунов, излизай! Следващият да атакува!
Връхлетя летецът подофицер Кирил Стоянов. Попаденията му също бяха добри. Буйни пламъци обхванаха самолета-цел. Последва експлозия, разхвърчаха се отделни части и самолетът потъна надолу. Някой извика по радиото:
— Урааа! Победааа! От командното място на орляка ,където следяха боя по нашите радиоразговори, ни поздравиха: „Браво, момчета!"……

[Станимер чаркчи]

Днес св навършват 91 г. от рождението на Дим. Списаревски!

[Гост]

За великият и смел летец Димитър Списаревски

http://tinyurl.com/D-Spisarevski