Битката за Гуадалканал

[Virakocha]

Първо, искам да благодаря на авторите на този сайт:
http://vimpel.boinaslava.net/index.php?module=wwii_battles

Много добре направен Поводът за темата, която пускам, е един факт, за който доскоро не знаех - оказва се, че японците организират доставките на продоволствия за войските си на остров Гуадалканал с подводници, като изстрелват от торпедните им апарати в подводно положение чували с ориз за бедстващите войски. Операцията е ставала на полуостров Есперанса. Дневно успявали да доставят по 3-4 тона ориз, което се равнявало на 2-дневните дажби на 30 хилядния гарнизон.
Ще се радвам да чуя мненията ви за бойните действия в Тихия океан. Според вас възможно ли е било повторение на катастрофата при Мидуей само , че с губещ американската страна. Доколкото разбрах, в
случайно започналото сражение за Гуадалканал японците са целят точно това... и почти успяват на тактическо ниво. Шансът помага на янките да спасят самолетоносачите си от пълен разгром, а упорството на притисната им в ъгъла морска пехота лишава самураите от жизненоважното летище на острова.

[Thorn]

Брей, тоя гарнизон по 100 грама ориз ли е ял на ден? Ами то по-зле от най-ниските дневни дажби в умиращия от глад блокаден Ленинград!

[Gaden Gogi]

ами 100 грама като се сварят не са малко..пък и джапонците са малолитражни

[gollum]

М`да, дажбите им в очите на европейците са били мизерно малки, почти колкото да не се умре от глад. Но те, както отбеляза Гоги, са дребнички и са свикнали да ядат малко.
Между другото, не си представям как за сащианците би могло Гуадалканал да се превърне в Мидуей на обратно, да не говорим, че и на този етап загубата на един-два самолетоносача няма как да им повлияе съществено.

[Sailor_Malan]

Брей, тоя гарнизон по 100 грама ориз ли е ял на ден? Ами то по-зле от най-ниските дневни дажби в умиращия от глад блокаден Ленинград!

Не знам дали по толкова точно е ял. Но че е гладувал и е боледувал на поразия си е верно. За пилотите съм чувал че на моменти са летели между пристъпите на маларията. В един момент по бреговете на Соломоновите острови австралийците успяват да разгърнат широка мрежа от наблюдателни пунктове, която при откриването на снабдителен конвой обикновено (рабира се и в зависимост от наличните сили и примерно времето на деня) е уреждала на снабдителните конвои комбинирани атаки от авиация, торпедни катери и/или есминци(каквото има в наличност наблизо) през малки интервали от време. Отделно дето морските пехотинци на брега са си били твърд и злобен противник(на комадира им ген. Ваднергриф след една разпра с Нимиц се приписва фразата "По дяволите ако не стане както искам ви оставям да се оправяте и отивам да застрелям няколко японци"). Отгоре навсичкото медицинските и спасителните служби на американските армия и флот са били на такова ниво че 9 от 10 ранени или болни войника(според статистики на американската армия които са ми попадали преди много време на Гуадалканал на 1 ранен са се падали 17 болни заради влагата и противния климат) са били връщани здрави в строя, а дори да те свалят над Токийския залив през 1944 още е имало надежда за спасение
Шанс Гуадалканал да се превърне в Мидуей за американците не е имало даже в най-розовите сънища на император Хирохито.
Въобще Соломоновите острови са си началото на края за Япония. На Нова Гвинея пък австралийската пехота връща с шутове японците обратно през Маунт Стенли и така японците изтърват възможността да превземат база за нападение срещу Австралия

[messire Woland]

На времето бях чел една книжка със заглавие - нещо от сорта на "Дневника на един страхлив войник" - спомените на един от 700-те пленени японски войници при превземането на Сайпан (май ... не помня точно). Та там ми беше направило впечатление същото - ядяха само ориз и то в извънредно малки количества.
По въпроса за болестите - това си е влиянието на оня климат, имаше даже едно островче, за което американците дават 5% жертви в сраженията и 95% - от болести.
За "японски Мидуей" - и аз мисля, че няма такъв шанс - икономките и производствените възможности са твърде различни. Да, до Мидуей нещата вървят добре за Япония, но е достатъчна една грешка - и готово. Докато за САЩ възможностите за нефатални грешки са доста повече. Както показва и реалността.

[Sailor_Malan]

На времето бях чел една книжка със заглавие - нещо от сорта на "Дневника на един страхлив войник" - спомените на един от 700-те пленени японски войници при превземането на Сайпан (май ... не помня точно). Та там ми беше направило впечатление същото - ядяха само ориз и то в извънредно малки количества.
По въпроса за болестите - това си е влиянието на оня климат, имаше даже едно островче, за което американците дават 5% жертви в сраженията и 95% - от болести.
За "японски Мидуей" - и аз мисля, че няма такъв шанс - икономките и производствените възможности са твърде различни. Да, до Мидуей нещата вървят добре за Япония, но е достатъчна една грешка - и готово. Докато за САЩ възможностите за нефатални грешки са доста повече. Както показва и реалността.

Точно по повод болестите и проклетия климат(влага и жега) аз пък съм попадал на едно много кратко изречение как американците се борели с маларията("километри противокомарни мрежи и варели с хинин"), както и на обяснения на японски военен лекар че трофейния хинин бил нещо изключително ценно.

[Virakocha]

и така японците изтърват възможността да превземат база за нападение срещу Австралия

Това с нахлуването в Австралия, май, си е пълна измислица на съветските историци. Досега никой не е открил документи с подобни планове, а и през август 1942-ра е вече доста късно за подобна акция. доказателство за това е, че "джапите" държат на Гуадалканал гарнизон от 600 души, използвани главно за охрана на 3-те хиляди корейски работници, които строели летището. Във "Вимпел", мисля, е намекнато за възможността да се повтори Мидуей - в един момент от сражението цялата палубна авиация на американците каца на "Ентърпрайз", който остава единственият оцелял самолетоносач на янките в района. Японците го удрят леко, при третата им вълна от самолети - вместо да продължат атаката срещу "Ентърпрайз" решават да довръшат другия самолетоносач, който вече не е ставал за нищо. Та, затова, ако "Ентърпрайз" беше потопен, а той е останал в този момент без въздушно прикритие, това щяло да е равнозначно на тотално унищожение на американската палубна авиация в района, което от своя страна би било равносилно на превземане на Гуадалканал от японците. Разбира се, в дългосрочен план "джапите" нямат шанс, но могли да спечелят време.

[gollum]

Е, продължаването на стратегическото настъпление към Австралия най-малкото е напълно възможен стратегически ход, а и не е неразумен. Отделен въпрос е доколко Япония разполага с необходимите ресурси, но все пак задачата е осъществима.
А в сраженията при Гуадалканал наистина има възможност за загуба на сащиански самолетоносачи, но това не позволява да го сравняваме с Мидуей - там Япония на практика губи почти целия си запас от добре обучени и елитни палубни пилоти и след това никога не се възсатновява от тази загуба. Причините за това са в подхода към програмата за подготовка на палубни пилоти. В САЩ ситуацията е съвсем различна и подготовката е поставена на друг принцип и въобще е много по-добре организирана. Това онзачава, че няма как загубата на самолетоносачи да се отрази фатално на авионосната авиация.
Разбира се, отразява се върху операциите при Гуадалканал, но струва ми се така или иначе американската авионосна авиация не изиграва особено голяма роля в сраженията при Гуадалканал, дори умишлено самолетоносачите се държат далеч от срещу с японската авиация.
Това, което позволява на САЩ да победят е много по-добрата организация най-вече в логистично отношение, но не само.
В тази връзка ще си позволя да цитирам един много показателен фрагмент от спомените на Сабуро Сакаи, отнасящ се до американската десантна операция при ГУадалканал (от гледната точка на японски пилот-изтребител от наземната флотска авиация):

И я впервые увидел американскую десантную операцию. В это было трудно поверить. Я различил по крайней мере 70 кораблей, идущих к берегу, и десяток эсминцев, вышивающих белые кружева на воде вокруг них. На горизонте виднелись другие корабли, но они были слишком далеко, чтобы различить и пересчитать их.
(...)
Вокруг нас начали рваться зенитные снаряды. Целились американцы плохо, но тот факт, что на берегу уже находились тяжелые зенитные орудия, настораживал. Ведь это происходило всего через несколько часов после начала высадки. Я знал, что нашим войскам требуется более 3 дней после захвата плацдарма, чтобы перебросить на берег зенитную артиллерию. Скорость, с которой американцы разгружали технику, поражала.

[Gaden Gogi]

Te американците и летища доста бързо са строели на завладените острови

[Sailor_Malan]

Това с нахлуването в Австралия, май, си е пълна измислица на съветските историци

:yaya: E това е едно много странно твърдение. От друга страна разбирам че измислиците на съветските историци(които не са малко) са удобно обяснение за много неща.. :sm186: Защо тогава японците са се силили да мрат в джунглите на Маут Стенли на Нова Гвинея?
За какъв Мидуей въобще иде реч? За какво оставане без авиационно прикритие? Хендерсън фийлд да не е картофена нива случайно? Според несъветските историци си е живо летище и там се базира авиация на морската пехота.
По въпроса за Мидуей - както сам правилно отбелязваш е август 1942. На CV-9 му остават около 3 месеца да влезе в строя. А и не е единствения от серията дето се строи. Преоборудват се недостроени леки крайцери(станали впоследствие Индипендънс, Кабот, Принстън, Монтерей и компания), строят се екскортни самолетоносачи - т.е. въпрос на 3-4 месеца е американците да се сдобият с десетина нови самолетоносача. А до тогава и сухопътната авиация би устискала положението

[Virakocha]

В тази връзка ще си позволя да цитирам един много показателен фрагмент от спомените на Сабуро Сакаи, отнасящ се до американската десантна операция при ГУадалканал (от гледната точка на японски пилот-изтребител от наземната флотска авиация):

Стана ми интересно, пусни някой линк да прочета и аз...

:yaya: E това е едно много странно твърдение. От друга страна разбирам че измислиците на съветските историци(които не са малко) са удобно обяснение за много неща.. :sm186: Защо тогава японците са се силили да мрат в джунглите на Маут Стенли на Нова Гвинея?

Японците действат на моменти стихийно. Постоянните спорове между командването на сухопътните войски и флота водят до постоянна промяна на стратегическите планове. Ударът срещу Нова Гвинея и околните острови на този етап е просто опит да изолират Австралия от САЩ и да подсигурят най-южните авантпстове на империята.
Инвазията в Австралия и в Нова Зеландия е фантасмагория. За да се случи това, трябва САЩ да са извън играта.

[gollum]

Ето тук можеш да прочетеш цялата книга:

http://militera.lib.ru/memo/other/sakai_s/index.html

(Сабуро Сакаи е един от малкото оцелели японски изтребителни асове. Той е от наземната флотска авиация. В книгата има много показателни неща за особеностите на японските въоръжени сили и недостатъците им).

[Odzava]

Гуадалканал е бил възможност за Япония да отдалечи капитулацията си и да търси възможност за компромисен мир, дори с цената на тежки условия. От друга страна японската армия и флот са били съхранени и капитулацията е била невъзможна. Поне от японска гледна точка. Много пъти сме дискутирали японската психология.
Друг въпрос е, че прехвалената американска морска пехота през 1942 г. се сражава първо срещу един охранителен батальон и няколко щабни подразделения на Тулаги, след това удържа натиска на отряда СДЧМП (разшифрова се като Специални Десантни Части МОрска Пехота) на полковник Ики (557 човека). След това на Гуадалканал са прехвърлени един полк, после още един и чак към септември-октомври (не съм сигурен, но е в края на годината) Армията решава да прехвърли на острова армейска четириполкова дивизия. Тогава вече американците господстват и на адм. Танака му се налага да проявява чудеса от изобретателност, за да довлече до острова поне 1-2 транспорта.
След това японците започват да снабдяват гарнизона на острова с подводници (Виракоча спомена за контейнерите изтрелвани през торпедните апарати), с контейнери хвърляни от есминците (главната задача на американските торпедни катери е била да ловят тези контейнери, с есминците не са успели да се справят), с еднократни десантни баржи (представлявали са две японски кислородни торпеда, върху които са поставяли корпуса на баржата. Веднъж тръгнела ли баржата нямала спиране - но имала към 40 км ход.



По въпроса за порциона - японските войски до края изпитват нужда от различни припаси и медикаменти, но не са гладували. Много автори споменават за цистерна с бира, която американците намират на острова.
По въпроса за "Спомените на един страхлив войник" от Такео Ямагучи беше първата книга за войната в Тихия океан прочетох. Разбира се колкото повече чета японските и други книги за войната се откриват няколко сюжета, които бих казал, са постоянно присъстващи.
Тамеичи Хара и Т. Ямагучи бих казал са предстваители на не-японската пораженческа гледна точка. Но те си остават представители на най-ниското, дори не средно командно ниво. Така, че техните спомени аз бих отнесъл към "сърцераздерателния рев на претърпелите поражение". Спомените на капитан-лейтенант Ямабе, Окумия и Хорикоши, донякъде на Сакаи Сабуро отразяват спомените на средното и висше командно звено и според мен са по-обективни. А в тях липсва както постоянните оплаквания, така и постоянните хвалби.
По въпроса за японския Мидуей - японското щабно звено е планирало да използва оперативната схема - удар от засада със своите самолетоносачи, не да очаква да реши войната.
Второто Решително сражение е планирано от Тойода и Одзава през 1944 г. И е проведено тактически грамотно в стратегически безнадежна ситуация.
В сраженията за Гуадалканал японския флот се стреми не да победи американския, това вече по определение е невъзможно, а да осигури непрекъснато действие на комуникационната си линия Рабаул-Линга Поинт. Ако Япония е имала на разположение поне 10-15 дни безпрепятствено действаща линия Гуадалканал нямаше да се евакуира от Обединения флот.
По въпроса за Австралия аз никъде не съм чел за японски планове за десант на петия континент. Всички планове за Гуадалканал и Фиджи са имали за цел да изолират Австралия. А без американската помощ единствената алтернатива е оставала кенгурната кавалерия и полкове от коали доброволци.
Моряко, японците са се опитали да вземат Порт Морсби с фронтална атака през хребета Стенли, след като Флота не е успял да осигури десантната операция. Тук има цял списък японски адмирали, които се оказват в неподходящо време на неподходящи лъжности. Но това са били "линкорни" адмирали. За тяхно оправдание можем единствено да кажем, че такива като Тамон Ямагучи, Ибо Такахаси и Джисабуро Одзава са били единици.

[Sailor_Malan]

Aйде сега линкорни адмирали.
Той и Спрюънс преди Мидуей се води линкорен адмирал. Част от подчинените му при Мидуей имат много лошо предчувствие че щом ги води линкорен адмирал, а не поболелия се по това време Холси или несколасалия за патакламата Франдк Джек Флетчър, не ги чака нищо добро, само дето се оказва че някой наистина не го чака нищо добро, но не са американците. А впоследствие няколко големи и успешни амфибийни операции протичат под общото ръководство на "линкорния" адмирал Реймънд Е. Спрюънс.
Офф.
Някъде четох че като привършила данданията комадира на базата на Мидуей, който преди битката бил капитан II ранг и малко преди началото и получил сребърни орли за пагоните(кап. I ранг) от Нимиц, след като бил преназначен на нова длъжност се отбил в щаба на Нимиц в Пърл Харбър да му благодари за повишението, а Нимиц го изгледал и му казал нещо от сорта на "А, няма защо. Аз просто реших да Ви пратя цветя на погребението."
Айде стига сме се занимавали с Гуадалканал, чакаме Гогенвафе с уралбомберите