Тук ще се опитам да възстановя една тема, за съжаление имам само моите отговори, ще ги постна тях, пък който може нека възстановява и темата да тръгне отново:
I:
Нещата с "Втория Фронт" са малко заплетени, тъй като зависи от много фактори, ако искате, да ги започнем тук и лека-полека да развиваме нещата нататък:
Великобритания (Чърчил, всъщност, тъй като решенията се взимат от него почти еднолично (демокрация, какво да правиш
):
Откриването на втори фронт през 41ва си е направо невероятно, британската армия още не си е стъпила както трябва на краката, а не разполага с необходимия брой войски дивизии. А и втория фронт тогава би бил открит само със сили на британската империя. 42ра - макар и вече по-добре подготвени, на островите не е събрана такава сила, която би могла да задържи плацдарма, след евентуален успешен десант. Десантът би бил осъществен пак с кажи-речи само британски сили. 43та ... вече има и сили, и възможности за такова нещо, но според мен, Чърчил вижда нещата така (това си е моя интерпретация, на нещата, които съм чел от него):
1. Един десант би струвал твърде много жертви, а това Чърчил иска да избегне на всяка цена - той много добре знае, какви са последиците от това нещо - достатъчно е да си спомним какво стана с Франция, която въпреки, че беше победилтел в първата световна война, предпочете да загуби втората, пред перспективата за още една такава касапница.
2. Империята е вече доста изтощена икономически.
3. Това, което вече повечето континентални лидери са разбрали - армиите им не могат да се мерят с немската и най-вероятния край на такъв десант би бил фатален.
4. Не на последно място - би било по-добре двата континентални гиганта да се изтощят колкото се може повече един друг, така че, най-доброто време за десант е след като съветите пречупят гръбнака на немската армия. Че това ще се случи рано или късно, Чърчил винаги е вярвал - през 41ва година, когато, след първите успехи на Вермахта, всички вярват че края на СССР ще е след няколко седмици, е имало такъв случай (цитирам по памет): Някои хора около Чърчил се обзалагат - колко време още ще издържи СССР - една, две, четири седмици? Когато го питат него, той казва , че според него, СССР няма да загуби войната, колкото и слаб да изглежда в момента.
Идеята на Министър-Председателя е била, след изтощаване на Германия, да се направи не десант във Франция, а по-скоро на Балканите и в Италия, което би излязло много по-евтино на Империята, а и би закрепило влиянието им там. Разбира се, той не е максималист и него го интересуват по-скоро само някои от държавите там. Не случайно неговото правителство подкрепя именно хората на Тито, а не на Михайлович в Югославия. Дори е имало такъв случай - за да решат, кого от двамата лидери на съпротивата да подкрепят, решават да ги подложат на нещо като тест - предлагат им да пратят товар оръжие - Михайлович не е във възторг, докато хората на Тито са готови веднага да го използват. Когато един от британците, връщащи се от Югославия пита Чърчил - защо подкрепя точно Тито, не знае ли че той е комунист - отговорът е: да, знам, но вие смятате ли да живеете след войната в Югославия? - не - е, и аз не смятам, а партизаните на Тито задържат повече немски дивизии, отколкото нашите части в Италия.
САЩ: тук нещата са малко по-ясни от една страна - янките възнамеряват да осъществят десант със сигурност, но от друга още не са готови, тяхната армия тепърва се изгражда, на практика от нулата, за разлика от флота. За да даде време и да е сигурен, че ще участват в послевоенното разпределение и ще имат свои окупационни части в Европа, Рузвелт настоява за "безусловната капитулация" на страните от Оста, което означава, че края на войната ще е само след пълния им разгром, а не пак както в ПСВ. Ако войната приключи преди САЩ да са готови да се намесят с достатъчно сили, то:
1. Те пак ще са отстранени и без решително влияние, както се случва след края на ПСВ.
2. Британската Империя ще има изгледи да се запази, докато, при една по-продължителна война тя със сигурност ще банкрутира и единствения сигурен неин наследник са именно САЩ.
И в крайна сметка се получава именно така, че пика на подготовката на американските армии за десанта се пада чак през 1944 година, когато немците вече няма на практика какво да му противопоставят.
За американците:
42ра: още не са готови, а армията им като военна подготовка (каквото и да говорят сега) е много по-зле и от италианската. Необучени и недисциплинирани амтьори. Затова, за да може все пак нещо да правят през годината, а и да натрупат някакъв военен опит, се решава да нападнат ... кого, кого ... ами я да видим кой е най слаб, ха - Франция. И се осъществява десанта в Африка. Именно там някои американски генерали започват, може би, да разбират, колко са неподготвени войските им всъщност и как са съвсем несъпоставими с европейските армии (имало е един случай, когато 80тина немци задържат за седмица придвижването на американски брониран корпус, не помня точно кой обаче). И именно поради тази слабост и неподготвеност през 1943 година се продължава именно към Италия, която и без друго няма как да продължи войната и би се предала и така, без да я нападат, ако има обаче кой да я окупира веднага, защото немците ...
I:
Нещата с "Втория Фронт" са малко заплетени, тъй като зависи от много фактори, ако искате, да ги започнем тук и лека-полека да развиваме нещата нататък:
Великобритания (Чърчил, всъщност, тъй като решенията се взимат от него почти еднолично (демокрация, какво да правиш
):Откриването на втори фронт през 41ва си е направо невероятно, британската армия още не си е стъпила както трябва на краката, а не разполага с необходимия брой войски дивизии. А и втория фронт тогава би бил открит само със сили на британската империя. 42ра - макар и вече по-добре подготвени, на островите не е събрана такава сила, която би могла да задържи плацдарма, след евентуален успешен десант. Десантът би бил осъществен пак с кажи-речи само британски сили. 43та ... вече има и сили, и възможности за такова нещо, но според мен, Чърчил вижда нещата така (това си е моя интерпретация, на нещата, които съм чел от него):
1. Един десант би струвал твърде много жертви, а това Чърчил иска да избегне на всяка цена - той много добре знае, какви са последиците от това нещо - достатъчно е да си спомним какво стана с Франция, която въпреки, че беше победилтел в първата световна война, предпочете да загуби втората, пред перспективата за още една такава касапница.
2. Империята е вече доста изтощена икономически.
3. Това, което вече повечето континентални лидери са разбрали - армиите им не могат да се мерят с немската и най-вероятния край на такъв десант би бил фатален.
4. Не на последно място - би било по-добре двата континентални гиганта да се изтощят колкото се може повече един друг, така че, най-доброто време за десант е след като съветите пречупят гръбнака на немската армия. Че това ще се случи рано или късно, Чърчил винаги е вярвал - през 41ва година, когато, след първите успехи на Вермахта, всички вярват че края на СССР ще е след няколко седмици, е имало такъв случай (цитирам по памет): Някои хора около Чърчил се обзалагат - колко време още ще издържи СССР - една, две, четири седмици? Когато го питат него, той казва , че според него, СССР няма да загуби войната, колкото и слаб да изглежда в момента.
Идеята на Министър-Председателя е била, след изтощаване на Германия, да се направи не десант във Франция, а по-скоро на Балканите и в Италия, което би излязло много по-евтино на Империята, а и би закрепило влиянието им там. Разбира се, той не е максималист и него го интересуват по-скоро само някои от държавите там. Не случайно неговото правителство подкрепя именно хората на Тито, а не на Михайлович в Югославия. Дори е имало такъв случай - за да решат, кого от двамата лидери на съпротивата да подкрепят, решават да ги подложат на нещо като тест - предлагат им да пратят товар оръжие - Михайлович не е във възторг, докато хората на Тито са готови веднага да го използват. Когато един от британците, връщащи се от Югославия пита Чърчил - защо подкрепя точно Тито, не знае ли че той е комунист - отговорът е: да, знам, но вие смятате ли да живеете след войната в Югославия? - не - е, и аз не смятам, а партизаните на Тито задържат повече немски дивизии, отколкото нашите части в Италия.
САЩ: тук нещата са малко по-ясни от една страна - янките възнамеряват да осъществят десант със сигурност, но от друга още не са готови, тяхната армия тепърва се изгражда, на практика от нулата, за разлика от флота. За да даде време и да е сигурен, че ще участват в послевоенното разпределение и ще имат свои окупационни части в Европа, Рузвелт настоява за "безусловната капитулация" на страните от Оста, което означава, че края на войната ще е само след пълния им разгром, а не пак както в ПСВ. Ако войната приключи преди САЩ да са готови да се намесят с достатъчно сили, то:
1. Те пак ще са отстранени и без решително влияние, както се случва след края на ПСВ.
2. Британската Империя ще има изгледи да се запази, докато, при една по-продължителна война тя със сигурност ще банкрутира и единствения сигурен неин наследник са именно САЩ.
И в крайна сметка се получава именно така, че пика на подготовката на американските армии за десанта се пада чак през 1944 година, когато немците вече няма на практика какво да му противопоставят.
За американците:
42ра: още не са готови, а армията им като военна подготовка (каквото и да говорят сега) е много по-зле и от италианската. Необучени и недисциплинирани амтьори. Затова, за да може все пак нещо да правят през годината, а и да натрупат някакъв военен опит, се решава да нападнат ... кого, кого ... ами я да видим кой е най слаб, ха - Франция. И се осъществява десанта в Африка. Именно там някои американски генерали започват, може би, да разбират, колко са неподготвени войските им всъщност и как са съвсем несъпоставими с европейските армии (имало е един случай, когато 80тина немци задържат за седмица придвижването на американски брониран корпус, не помня точно кой обаче). И именно поради тази слабост и неподготвеност през 1943 година се продължава именно към Италия, която и без друго няма как да продължи войната и би се предала и така, без да я нападат, ако има обаче кой да я окупира веднага, защото немците ...
). САЩ успяват само за 3 г. да спуснат на вода и да включат в бойните действия 12 УДАРНИ САМОЛЕТОНОСАЧА! за линкорите, крайцерите и другите кораби няма да говоря. Само ще кажа че "Рандолф" е построен за 1 г. и няколко месеца, а един от последните "Либърти" само за 14 дни и половина. Освен това САЩ снабдяват ВСИЧКИ съюзници с воени матереали, отпускат заеми, а от 1936 г. доларът е резервна валута. ДА не говорим че Англия е загубила и контрола над част от доминоните си. Канада изразява почти открита проамериканска позиция, Австралия се опитва да се дистанцира от Англия и да решава собствените си проблеми, Индия иска независимост и т.н. и т.н. Щасливите времена за Обединеното кралство са отминали отдавна.
Comment