Музика за "надъхване"

[scharfschutze]

HEAVY MTAL

Господ обзаведе своя дом
И си купи той касетофон
Счупи стария домофон
И направи шибан микрофон
Дяволът - завистник стар
Пък си купи бързовар
Сложи го той до котлона
Да смущава микрофона
Бог се разяри и ето:
Написа METAL на небето
Гръм и мълния стовари
Върху всички живи твари
Поколения напред
Тук да пеят Motorhead
Щом се появиха Slayer
Бог си взе и CD player
Виж, Metallica зловеща
С "Master..." турците посреща
Coverdale със микрофона
Днес взривява пак салона
Вижте Dickinson кумира
Пак на сцената умира
И с усмивката зловеща
Alice Cooper се облещва.
Знае той, мръсника стар
Тук ще пеят Manowar
Огън разтопи метала
И разцепи се Валхала
Нейде в този късен час
Dio пее с мощет глас
И в сърцето на нощта
(Deep) Purple ще взривят света.
Но безумецо, ти този
Що проклинаш днеска Ozzy
Гръм и мълния сега
Идат... (Black) Sabbath са това.
Братя, времето настана
Към отворената рана
Гледат хиляди очи
Нека ада да гори
И във нашите души
Heavy Metal да звучи

Поздрав за всички "метални" братя![/size]

[Parabellum]

Много яко.Бравос!Откъде го изкопа? :tup: :tup: :tup:

[scharfschutze]

Помня ли вече, но ще потърся.

[Док Холидей]

В крайна сметка някой знае ли откъде можем да си свалим български маршове?

[Herr Bubikopf]

Някой да е чувал за песента "Войник самотен на брега на Волга"?

Относно музиката за "надъхване" най-добрият избор е Panzerchrist - "Soul Collector" (2000)-Fucking Brutal German War Death Metal(текстовете са на немски език относно ВСВ). Лично според мен дет метъла съчетан със звуците на танкови вериги охарактеризира най-добре Втората световна война.

[Гост]

О, определено - много е добър, въобще класическата музика си е велико нещо. Но в днешно време почти няма почитатели.

Аз слушам всякаква музика. От класиците Вагнер най-ми харесва.

[SSmart]

:-)))))

Ще отговоря на 2 въпроса зададени преди няколко години ,но в темата не видях други отговори.
Песента в началото на парчето "Fast as a shark" на Accept e Ein heller und ein batzen. Имам я в аудио вариант ,но записа е правен преди около 70г. и качеството е под всякаква критика.
Началото на "Шуми Марица" е абсолютно същото като на " Wenn die soldaten"- стара немска войнишка песен.
Препоръчвам на почитателите на германските маршове " Morgen marshieren wir"- марша на 12-СС танкова дивизия . Също трябва да чуете "Schwartzbraun ist die hazzelnuss".Много ободряващо действат!
Р.S. Нямам претенции за правописа . Немският ми е в доста закърняло състояние:-)))

[Fasho]

Herr Bubikopf, силно ме озадачи. Във фонотеката си имам няколко стотин съветски марша и песни - на прима виста обаче тази, за която ти спомена я нямам ! Имаш ли и точното руско название? Ако я имаш самата песен - ай да мия я пратиш, ще имам да черпя . Скайпа ми е fasho_cx. Пък може да пообменим повече от фонотеките си - обожавам да си пускам марошовете докато пътувам с колата на някъде - обикновено пристигам доста бързо.

[Panzerjaeger]

Колега, песента е немска -
пяла се е в редиците на 6-та армия на ген. фон Паулус.


Wolgalied (Es steht ein Soldat am Wolgastrand)

Песента е ария от оперетата Der Zarewitsch на Franz Lehar (1870-1948)

Allein! wieder allein!
Einsam wie immer.
Vorüber rauscht die Jugendzeit
In langer, banger Einsamkeit.
Mein Herz ist schwer und trüb mein Sinn,
Ich sitz' im gold'nen Käfig drin.

Es steht ein Soldat am Wolgastrand,
Hält Wache für sein Vaterland.
In dunkler Nacht allein und fern,
Es leuchtet ihm kein Mond, kein Stern.
Regungslos die Steppe schweigt,
Eine Träne ihm ins Auge steigt:
Und er fühlt, wie's im Herzen frißt und nagt,
Wenn ein Mensch verlassen ist, und er klagt,
Und er fragt:
Hast du dort oben vergessen auf mich?
Es sehnt doch mein Herz auch nach Liebe sich.
Du hast im Himmel viel Engel bei dir!
Schick doch einen davon auch zu mir.

Опит за поетичен превод:

Песен за Волга (Стои войник на брега на Волга)

Сам! Отново сам!
Самотен както винаги.
В миналото остана младостта
В дълга неспокойна самота
Сърцето ми е тежко и чувствата са помрачени
В златна клетка аз седя

Стои войник на брега на Волга
На стража на родината си
Самотна тъмна нощ се стеле
Безлунна и безвездна
Степта е тиха
В очите му сълза се появява
И чувства той как тя разяжда и терзае
Когато човек си отиде, оплаква се и пита той:
Хей, там горе, забрави ли за мен?
Сърцето ми за обич копнее
Край теб много ангели небесни има
Ще изпратиш ли един на мен?

[albireo]

Пък и те маршовете - особено тези "моралните", "идеалистическите", специално композираните с такава цел, какви маршове са...
Винаги се сещам за една емблематична (особено за Германия) трансформация:
Имало една извънредно популярна лирична народна песен от Хелголанд, в най-добрите традиции на немския фолклор. Превръщат я във "войнишка" балада след 1885 или май още след 1871 с цел изграждане на патриотизъм към общата родина (не случайно и най-големите и впечатляващи паметници веднага след войната са изградени в традиционно най-антипруските и новоприсъединени региони). Въпросната песен -
Steh ich in finstrer Mitternacht, преведена на hochdeutsch и вече обилно натоварена с "морал и идеализъм" нататък е трансформирана в марш на SA. Където вече моралът и идеализмът просто преливат от петолинието. Пък текстът...възвисен дума да няма...

Виж тези маршове, които нямат такива претенции, ами удържат в себе си основните основания за съществуването на жанра - pomp, веселие и т.н. са друга бира. Фучик, немските от преди национализма като Yorck, Hohenfriedberger и т.н.

[gollum]

Едва ли някой се учудва, че последните постове заминаха в небитието. Поначало смисълът от съществуването на темата малко ми се губи, но както и да е. Ако ще пише някой в нея, поне да е по темата. Та така.

[кало]

ОК - по темата - общо-взето, 90 % от текстовете на маршовете, особено постнатите тук, говорят за пълното поетично бездарие на авторите си. е, и за липсата на поетична култура у феновете им.
Иначе - има резон в маршовете и подобните им песни като част от системата за зомбиране на масите - ритъмът им съвпада с нормалния или леко учестен (при по-висока емоционална натовареност) сърдечен ритъм, като подсилва тази емоционална натовареност за сметка на всякакъв разум. м-да... за разлика, обаче от емоционалната натовареност на Yesterday, например, маршовете почти винаги са с користна цел - приобщаването на емоционална основа към някакъв вид напълно рационална (за някого) кауза с обществена значимост. Друга основна разлика е почти задължителното наличие на елемента на страх - обикновено от някакъв вид враг. Дори положителните чувства в маршовете съществуват и се ползват главно като катализатор на, най-общо казано, отрицателните - омразата, негодуванието, стремежа към унищожение - все базирани не на рационално обяснение, а на първични емоции. Сред положителните чувства в маршовете рязко се откроява гордостта - обикновено от кърваво меле, от победата над врага, от достойното поражение след кърваво меле и подобни големи национални постижения/идиотщини.

[gollum]

Кало, ако не ме лъже паметта, марша като вид музикално произведение (по-скоро изпълнение), възниква със съвсем конкретна приложна цел: да спомага за координацията и синхрона на войници в рамките на единен строй (независимо дали боен или походен). Това отнесено към времената, когато музиката и въобще звука е сред основните средства за управление и координация. Поради това ритъма е много важен. Допълнителната роля е поддръжката/възстановяването на "духа", т.е. на психическото състояние на войниците. От тези утилитарни употреби се развива във военна музика, която се изпълнява и за отбелязване на определени събития или оформление на празници. Вероятно покрай тази вторична употреба започват да излизат на преден план и героичната тематика и звучене (както впрочем и "веселата").
Употребата, за която ти пишеш, кало, ще да се е появила впоследствие и не съм убеден, че в много от случаите авторите мислят по този начин, когато създават съответната музика.
Поне на мен така ми се виждат нещата.
В този смисъл и качеството на текстовете не е от голямо значение, за разлика от звученето. Да не говорим, че като при всяко произведение, предназначено за, така да се изразя "масов вкус", критерият за качество е съвсем различен. Изложеният на хартия текст на марш само външно и заблуждаващо прилича на поезия .

ПП Не знам дали обсъждането на марша като културно-обществено явление не е по-скоро за друг раздел на форума.

[кало]

Голъм, вероятно трябва да уточня, че пиша главно за споменатите примери на маршовото изкуство - а именно - от началото и средата на 20-ти век, възникнали главно в двете основни тоталитарни формации от периода.

[gollum]

Аха, ясно. Да си призная, не се сещам за текстовете на кой знае колко от тях. Музиката при два-три, за които бегло се сещам, май е писана доста по-рано. Впрочем, при немските май се наблюдава една сълзливо-прочувствена романтичност, която не е характерна за маршовете, аз а друг род песни. Поне що се отнася до текста.