Един интересен проблем - нивото на противотанковата отбрана на Вермахта през ВСВ и по-специално началния период (примерно до началото на 1943 г.).
Почти навсякъде се срещат постоянните оплаквания от недостатъчната ефективност и мощ на средствата за общовойскова и пехтна ПТО, при това, подобни свидетелства и мнения се срещат както в аналитичните разработки, така и в мемоарната или популярна литература - т.е., почти навсякъде (при това и сред автори от противоположните страни на "барикадата")
Същевременно, ПТО на РККА се признава за много по-добре организирана и на по-високо ниво, най-вече като технически средства и екипировка (но и като организация - ПТО бригади, напр.) - като това се признава и от немски автори в достатъчно много източници.
Същевременно, Вермахтът разполага с много по-малко танкове (признати от много специалисти и като отстъпващи по качества на по-новите модели на РККА) и въпреки всичко те безпроблемно пробиват и унищожават ПТО на РККА. Докато РККА разполага с огромен танков парк, организиран в достатъчен брой оперативни съединения и въпреки всичко те неизменно са спирани и унищожавани от "слабата" и "недостатъчна" ПТО на Вермахта.
Това явление има известен феноменален характер, затова ми се струва, че би било интересно да го пообсъдим.
Като тук не става въпрос за техническо-тактическите характеристики на въоръжението, а по-скоро за доктрината и организацията на тактическото ПТО и най-вече оперативното (и без друго във форума за въоръженията има тема за характеристиките на оръдията, която постепенно се попълва и обогатява).
Аз ще предложа на кратко един мой вариант (че сега нямам време за повече):
* Неефективност на съветската ПТО:
Подозирам, че ПТО на РККА е било организирано еднослойно - а не като съвместно действие на оперативно ниво на целите съединения. Тогавашната съветската доктрина отделя голямо количество огневи средства, но те са съсредоточени и действат само срещу зоната на тактическия пробив. При това, рядко имат поддръжка от тежката артилерия и почти никога - от собствените танкови подразделения и ВВС.
Дори когато съответните съединения на РККА са поддържани от тежка и свръхтежка артилерия тя се използва за директен огън по вражеските танкове (което я излага на голям риск, защото този тип огневи системи са с доста ниска тактическа маневреност), вместо да изпълнява основната си роля или поне да води индиректен огън по съсредоточенията на вражеските танкови съединения (допълнително, съветските артилерийски висши началници се оплакват от високия разход на скъпи и дефицитни тежки боеприпаси).
Допълнително - ПТ-оръдията са доста разпръснати в състава на съветската пехота, което затруднява общото им управление и организация, макар да дава ПТ-огневи средства на всяко подразделение. Това води до линейно организиране на ПТО, ане зонално или съсредоточено.
* Неефективност на Съветските танкови съединения:
Огромните танкови обединения, които РККА използва през 1941 г. (както сме споменавали и на други места) са изградени основно от претоварени с танкове подразделения, отделни пехотни съединения (не-мобилни, в повечето случаи) и слабо моторизирана артилерия. Това неизбежно обрича спомагателните подразделения на изоставане от събитията - т.е., те закъсняват да изпълнят ролята си и постоянно губят тактически темп при развръщането си.
Поради това, танковите подразделения трябва сами да се справят и преодоляват тактическата ПТО на Вермахта. Това неизбежно води до големи загуби на техника (особено, когато не е подпомогната от артилерийски огън, който да неутрализира позициите на вражеските ПТ-оръдия; и пехота - която да осигурява танковете). Дори когато има съпровождащи пехотни подразделения, те лесно се отрязват с огън от танковете, защото пък няма артилерия, която да подавя огневите позиции.
* За ефективността на немските оперативни подвижни съединения сме обсъждали достатъчно.
* Ефективност на ПТО на Вермахта:
Мисля че основната причина за ефективността е в съвместното действие на различните, сами по себе си слаби средства, както и в общата гъвкавост на командването и организационната структура.
Немските пехотни съединения (които с успех отразяват атаките на огромни маси съветски танкове и през 41-ва и 42-ра година) разчитат на малочислената си и сравнително неефективна ПТ-артилерия само за неопсредствената тактическа зона. Допълнително, при навлизането в дълбочина на тактическата отбранителна зона, немската пехота успява обикновено да отреже руската и след това да унищожи разпръснатите танкове (работа най-вече на инженерните части).
Много важна е ролята на дивизионната и спомагателната артилерия - тя нанасят удари по районите на съсредоточаване на танковите съединения и по тиловете им. При самата атака, която съветските танкисти обикновено са провеждали в плътен строй и масирано (за да избегнат някои командни, организационни и комуникационни проблеми), тежката артилерия е пренасяла огъня си върху самите танкове, който поради споменатите причини е бил достатъчно ефикасен.
Не малка роля в оперативното ПТО е играла авиацията - и то не толкова с директни атаки срещу танковите колони (по това време, както до голяма степен е и по-късно, впрочем, въздушните атаки не са кой знае колко ефективни), а срещу тиловите зони и снабдителните части - по този начин постоянно се отслабва оперативния потенциал на съединенията.
* Предварителни изводи
:
Като цяло - немската ПТО е действала като цялостен механизъм до оперативно ниво (въпреки отсъствието на оперативни съединения за ПТО - с подобни съеднения РККА разполага и те се оказват сравнително ефективни, но уязвими за съсредоточен артилерийски огън), което не само е компенсирало неадекватността на някои от огневите средства, но и допълнително е повишавало ефективността й.
Като това състояние са запазва и се нарушава не поради навлизането на нови, по-съвършенни модели бойна техника в редиците на РККА, а по-скоро поради постепенното повишаване на майсторството на РККА.
Почти навсякъде се срещат постоянните оплаквания от недостатъчната ефективност и мощ на средствата за общовойскова и пехтна ПТО, при това, подобни свидетелства и мнения се срещат както в аналитичните разработки, така и в мемоарната или популярна литература - т.е., почти навсякъде (при това и сред автори от противоположните страни на "барикадата")
Същевременно, ПТО на РККА се признава за много по-добре организирана и на по-високо ниво, най-вече като технически средства и екипировка (но и като организация - ПТО бригади, напр.) - като това се признава и от немски автори в достатъчно много източници.
Същевременно, Вермахтът разполага с много по-малко танкове (признати от много специалисти и като отстъпващи по качества на по-новите модели на РККА) и въпреки всичко те безпроблемно пробиват и унищожават ПТО на РККА. Докато РККА разполага с огромен танков парк, организиран в достатъчен брой оперативни съединения и въпреки всичко те неизменно са спирани и унищожавани от "слабата" и "недостатъчна" ПТО на Вермахта.
Това явление има известен феноменален характер, затова ми се струва, че би било интересно да го пообсъдим.
Като тук не става въпрос за техническо-тактическите характеристики на въоръжението, а по-скоро за доктрината и организацията на тактическото ПТО и най-вече оперативното (и без друго във форума за въоръженията има тема за характеристиките на оръдията, която постепенно се попълва и обогатява).
Аз ще предложа на кратко един мой вариант (че сега нямам време за повече):
* Неефективност на съветската ПТО:
Подозирам, че ПТО на РККА е било организирано еднослойно - а не като съвместно действие на оперативно ниво на целите съединения. Тогавашната съветската доктрина отделя голямо количество огневи средства, но те са съсредоточени и действат само срещу зоната на тактическия пробив. При това, рядко имат поддръжка от тежката артилерия и почти никога - от собствените танкови подразделения и ВВС.
Дори когато съответните съединения на РККА са поддържани от тежка и свръхтежка артилерия тя се използва за директен огън по вражеските танкове (което я излага на голям риск, защото този тип огневи системи са с доста ниска тактическа маневреност), вместо да изпълнява основната си роля или поне да води индиректен огън по съсредоточенията на вражеските танкови съединения (допълнително, съветските артилерийски висши началници се оплакват от високия разход на скъпи и дефицитни тежки боеприпаси).
Допълнително - ПТ-оръдията са доста разпръснати в състава на съветската пехота, което затруднява общото им управление и организация, макар да дава ПТ-огневи средства на всяко подразделение. Това води до линейно организиране на ПТО, ане зонално или съсредоточено.
* Неефективност на Съветските танкови съединения:
Огромните танкови обединения, които РККА използва през 1941 г. (както сме споменавали и на други места) са изградени основно от претоварени с танкове подразделения, отделни пехотни съединения (не-мобилни, в повечето случаи) и слабо моторизирана артилерия. Това неизбежно обрича спомагателните подразделения на изоставане от събитията - т.е., те закъсняват да изпълнят ролята си и постоянно губят тактически темп при развръщането си.
Поради това, танковите подразделения трябва сами да се справят и преодоляват тактическата ПТО на Вермахта. Това неизбежно води до големи загуби на техника (особено, когато не е подпомогната от артилерийски огън, който да неутрализира позициите на вражеските ПТ-оръдия; и пехота - която да осигурява танковете). Дори когато има съпровождащи пехотни подразделения, те лесно се отрязват с огън от танковете, защото пък няма артилерия, която да подавя огневите позиции.
* За ефективността на немските оперативни подвижни съединения сме обсъждали достатъчно.
* Ефективност на ПТО на Вермахта:
Мисля че основната причина за ефективността е в съвместното действие на различните, сами по себе си слаби средства, както и в общата гъвкавост на командването и организационната структура.
Немските пехотни съединения (които с успех отразяват атаките на огромни маси съветски танкове и през 41-ва и 42-ра година) разчитат на малочислената си и сравнително неефективна ПТ-артилерия само за неопсредствената тактическа зона. Допълнително, при навлизането в дълбочина на тактическата отбранителна зона, немската пехота успява обикновено да отреже руската и след това да унищожи разпръснатите танкове (работа най-вече на инженерните части).
Много важна е ролята на дивизионната и спомагателната артилерия - тя нанасят удари по районите на съсредоточаване на танковите съединения и по тиловете им. При самата атака, която съветските танкисти обикновено са провеждали в плътен строй и масирано (за да избегнат някои командни, организационни и комуникационни проблеми), тежката артилерия е пренасяла огъня си върху самите танкове, който поради споменатите причини е бил достатъчно ефикасен.
Не малка роля в оперативното ПТО е играла авиацията - и то не толкова с директни атаки срещу танковите колони (по това време, както до голяма степен е и по-късно, впрочем, въздушните атаки не са кой знае колко ефективни), а срещу тиловите зони и снабдителните части - по този начин постоянно се отслабва оперативния потенциал на съединенията.
* Предварителни изводи
:Като цяло - немската ПТО е действала като цялостен механизъм до оперативно ниво (въпреки отсъствието на оперативни съединения за ПТО - с подобни съеднения РККА разполага и те се оказват сравнително ефективни, но уязвими за съсредоточен артилерийски огън), което не само е компенсирало неадекватността на някои от огневите средства, но и допълнително е повишавало ефективността й.
Като това състояние са запазва и се нарушава не поради навлизането на нови, по-съвършенни модели бойна техника в редиците на РККА, а по-скоро поради постепенното повишаване на майсторството на РККА.
).
Comment