За ефективността на немската ПТО през първия период на ВСВ

[lancelot]

вярно е че немския войник е добре подготвен,но според мен ефективността му в тази война(поне в началото)се дължи на факта,че руските командири и войници им липсва необходимата подготовка и най вече свободата(или страха)да вземат своевременни решения в боя.дадох за пример пушката,но така е сповечето оръжия при руснаците.често те превъзхождат в количествено и качествено отношение тези на германците,но те не могат да си служат правилно с тях и това често води до катастрофи или се постигат победи,които ако се разгледат от гледна точка на загуба на жива сила и техника бих определил по скоро като провал!според мен това е една от причините за ефективността на немската ПТО-неподготвеността на руснаците :twisted:

[von Danitz]

---

Между другото, във филма "Сталинград" от 92 година, германците използваха срещу руските танкове нещо конусовидно, като бомба, което се прикрепяше към танка, според мен пневматично, не можах да разбера точно какво беше. Но го видях точно, нещо като пресечен конус, с болт отгоре му е тялото, вероятно нещо комутативно, но някой ще ме светне ли какво беше?
Не са свръзка от гранати със сигурност!

[gollum]

Данитц, това може би е била кумулативна противотанкова мина.

Когато се обсъжда ефективността или ефикасността на някакъв елемент от дадена система, не е много правилно да се започва от едностранчиво описание и обясение на същността на проблема - особено ако то засяга само един или няколко елемента от структурата. По-правилно би било да се търси мястото в общата картина и връзките между всички съотнасящи се същности.

². Когато говорим за "ефективността на войника" (или за ефективността на еди-коя си армия в еди-коя си война/сражение) следва първо да се изгради описание на системата, след това да се очертае структурата й, а чак след това да се правят заключения. Ще се опитам накратко и с резки и едри щрихи да сторя това:

Армията на дадена държава е активен елемент от системата война - на практика, подсистема. Войникът като абстрактно определение на човешкия фактор в армията е основният активен/действащ елемент на армията. Доколкото на най-общо ниво ефективността се разглежда като съотнасяне - били то към определен противник или условия, то тя се ражда в активното противоборство между два (или повече) такива елементи - армиите на различни държави, които се сражават една срещу друга. Основната структурна връзка в системата между двете армии е тяхното противопоставяне, което е ясно изразено - ако и двете сили имат сходна воля за постигане на целите си, то причините за дадено състояние следва да се търсят вътре във всяка от армиите (т.е., в структурата на армията като система и връзките, и съотношението между елементите на двете армии).
Според мен несъмнено в разглеждания период (първата фаза на конфликта между СССР и Германия, но това важи и до края, макар и с променящ се интензитет) волята е налице и е равнопоставена.

Така че продължаваме търсенето навътре в двете подсистеми.
Ефективността на армията се опира на следните елементи:

1. въоръжение и екипировка
Това е основният елемент определящ границите на силата на армията, доколкото човешкият фактор реализира потенциала си или действа в рамките на системата именно чрез тях (на практика реализира своите възможности и постига целите си, прилагайки своето въоръжение и екипировка). В този смисъл трябва да се определят възможностите на въоръжението и екпировката, съотношението им към останалите елементи и чистото им значение за системния резултат. Тук могат да се очертаят няколко насоки:

* Въоръжението и екипировката трябва да са адекватни в технологично отношение на тези на противника, което означава и адекватност на силовия им потенциал (т.е., наличието на възможност за поразяване на врага в сражението и съответно реализиране на стратегическите цели като краен резултат);

* Въоръжението и екпировката трябва да са адекватни на условията на театъра на военни действия и по-общо - на характера на самата война;

* Въоръжението и екпировката трябва да са достатъчни като количество, като този елемент има два аспекта - достатъчност по отношение на целеполагането и в съотношение със силите на врага;

* Войниците трябва да умеят да използват ефективно въоръжението и екпировката си, като адекватността тук се търси отново двупосочно - по отношение на самото въоръжение (войниците да реализират потенциала, заложен във въоръжението и екипировката си пълно) и по отношение на съответния елемент у опонента (т.е., да използват ефективно оръжието си спрямо контрамерките на противника).

Първите три отношения се движат изцяло в сферата на технологията и икономиката - поради тази причина се поддаватна сравнително лесно описание (макар изчерпателността да е тоделен проблем).
Четвъртото отношение е по-сложно и то лежи не в технологичната сфера, а в пределите на човешкия фактор (както като "качество на войника", така и като военна теория и правила за приложението й във военната практика). Съответно, измерването му е много по-сложно и предствалява съществен и бих казал основен интерес.


2. Обучение и подготовка
Това обичайно се смята за главното измерение на "човешкия фактор" и сътветно лежи изцяло в рамките на подточка четири от предходното изброяване, макар естествено да има голямо собствено значение в рамките на системата.

* ефективност на подготовката спрямо подготовката на противника
Степента на подготвеност на войниците и офицерите следва да се измерва не сама по себе си, а системно - по отношение на съответните мерки у противника.
Уви, тази точка е трудна за разглеждане, защото засяга твърде голям брой неуловими (и не добре документирани и изучени) същности.

* адекватност на подготовката спрямо системата война
Доколко характерът на подготовката отговаря на изискванията на съвременната война (съвременна по отношение на времето на разглеждания конфликт). Този проблем е свързан както със скоростта на усвояване и предаване на военния опит, така и с теоретичните разбирания на съответната страна за това какво е война и тяхната адекватност на конкретната военна реалност.

В този смисъл, от тази точка преминаваме към следващата:

3. Военна теория - доктрини и устави
Адекватност на господстващата доктрина и разбирания на характера на реалната война и адекватност по отношение на съответстващите елементи в системата на противника.

На това изброяване, разбира се, не му достига нужната плътност, нито извървения път е достатъчен, за да достигне далечната цел, но все пак може да служи като отправна точка.

Собствената способност за адекватност на системата война (и оттук, вероятност за победа) лежи изцяло в натрупването на достатъчно сила (по смисъла на точка 1.) и правилната подготовка на войниците и командирите за употребата и прилагането на тази сила. Това лежи изцяло в рамките на собствената система.
Същото правило важи и по отношение на противника.
По смисъла на Сун Дзъ тук става въпрос за собствената неуязвимост.
Нарушаването на науязвимостта на противника, обаче, лежи не в собстевните ръце, а в тези на врага. Т.е., за да се гарантира победа не е достатъчно собстевните мерки да са пълни и адекватни - необходимо е у противника да има някаква непълнота (разбирана най-широко). Т.е., тук следва да се търси в съотнасянето на двете системи една към друга.

В този смисъл да се твърди, че еди-кои си побеждават не защото са добри, а защото противникът им не е добър, не е много правилно - винаги при решителна победа липсата на адекватност у победения се допълва от натрупване на адекватност у победителя - това е вазимоотношение.

По конкретния проблем - а именно ПТ защита у Вермахта и РККА

* ПТ защитата на Вермахта

[i]По точка едно[i/] може да се каже:

+ че въоръжението й е адекватно на войната на 30-те години, но не и по отношение на новата война (ВСВ) - т.е., има технологично изоставане и неадекватност. Особено ясно забележима става тя, когато се направи сравнение с танковите войски на РККА.

+ относително ниска сетпен на адекватност - особено по отношение на мобилността и количеството.

+ Като количество въоръжението е адекватно на стандарта, но неадакветно на изискванията (и количеството на танковото въоръжение у врага).

+ Като подготовка на персонала нещата са адекватни, като оперативна подготовка на командирите - също. Това ясно се проявява при организирането на ПТ защитата - относително слабите и малки средства се концентират на едно място, така че да могат да се справят със задачата си. Силата им се увеличава от умелото съчетание на ефекта им с този на инженерните войски, полевата артилерия и авиацията. Това , разбира се, изисква добра комуникация и правилна преценка на уязвимите в ПТ отношение места (и прилагането на значителна доза риск).

По точка две:
И по двете подточки нещата стоят относително добре - адекватната степен на подготовка се съчетава с донякъде по-неадекватната степен на оперативна подготовка на съветските танкови командири, както и ниската степен на организация. Но танковите екипажи са относително добре обучени, което напълно компенсира подготовката на ПТ персонала на немците.
Подготовката и мерките за ПТ отбрана се оказват недостатъчни като мащаби, но адекватни като методи.

По точка три:
Тук може да се говори за пълна адекватност, защото собствената доктрина за използване на бронетанковите войски (концентрирано и точково прилагане на силата), се прилага и спярмо врага - отговорът е в също толкова концентрирано и точково прилагане на наличните ПТ средства (а не опит за насищането на войските с тях, което би довело до разпръсването на силата им).


* ПТ защита на РККА
[i]По точка едно[i/] може да се каже:

+ Въоръжението и екипировката са напълно адекватни на военната реалност. Тук определено може да се говори дори за превъзходство в сравнение с Вермахта (оръдията са по-мощни и с по-добри характеристики като същевременно танковете на Вермахта са по-слабо защитени).

+ относително ниска сетпен на адекватност - най-вече по отношение на мобилността.

+ напълно достатъчно количество, така че тук има значително превъзходство в сравнение с Вермахта, още повече, като се има предвид съотношението бронетанков парк/ПТ артилерийски парк.

+ напълно адекватно на ниво персонал по отношение на основното ПТ въоръжение.
Понеже подозирам че тук ще има възражения (особено във връзка с приведения цитат от Москаленко) - основното ПТ въоръжение на съветската пехота са батальонните 45 мм оръдия и дивизионните 76,2 мм оръдия. Тези системи са до голяма степен традиционни и са въведени на въоръжение преди войната. Добре усвоени са както от промишлеността, така и от артилеристите. Изпробвани са във въоръжени стълконвения и по-рано и са показали положителните и отрицателните си страни. Така че подготовката на съветските артилеристи и ниско ниво командири за използването на ПТ артилерийските им средства са напълно адекватни и достатъчни - включително в сравнение с положението при Вермахта.
Недостатъчна е подготовката на линейната пехота за справяне със собстевни сили с бронетанковите сили на врага - в тази категория влиза както моралния проблем то внезапна танкова атака, така и използването на метателни индивидуални портивотанкови средства и противотанкови пушки (впрочем последните, които именно има предвид Москаленко, се появяват във войската след разглеждания и обсъждан от нас в темата период, като ниската степен на запознатост с тях е нормална като се имат предвид условията).
Впрочем, при Вермахта в това отношение нещата не стоят кой знае колко по-добре - пехотата също не издържа танков удар, ако е оставена на собствените си сили.

По точка две:

+ Проблемите идват при съпоставяне с тактиката и оперативните похвати на немските бронетанкови части и съединения.

+ Както вече стана на въпрос по-горе, подготовката на съветските ПТ подразделения е напълно адекватна на реалността. Едва ли може да се твърди, че това положение силно се променя при съпоставяне с подготовката на немските ПТ подразделения. Проблемът идва на организационно ниво, защото свързочните средства се оказват недостатъчно ефективни за координацията на отбраната, а мобилността на ПТ средствата недостатъчна в сравнение с вражеските танкови средства. Впорчем, при Вермахта нещата са сходни, но разликата е, че там имат известно предимство в повишаването на мобилността (бронирани и самоходни артилерийски системи), а и съветсите бронетанкови части не използват ефективно потенциала си.
По подобие на немските, съветските зенитни разчети се обучават да стрелят по наземни цели и дори се стига до парадокса те да имат по-голяма степен на тренираност в действия срещу танкова, отколкото срещу въздушна заплаха. Но пък липсав необходимата координация.

По точка три:
Въпреки че в уставите и доктрините е залегнало като основа на отбраната организирането именно на противотанкова отбрана, това правило не е достатъчно усвоено или по-точно е разбрано в известно отдалечаване от реалността - отбраната се строи кордонно и ПТ средствата организационно се разпръскват, вместо да се съсредоточават под контрола на оперативното началство. Стремежът е към висока степен на сигурност и намаляване на риска, но средствата са недостатъчни за осъществуването на тази задача (в никоя армия по онова време не са достатъчни), а рисковото контрарешение е прието заедно с основното като допълнителна мярка. Все пак в това отношение в РККА стигат много по-далеч от Вермахта - създават се още преди войната оперативни ПТ съединения. Проблемът идва от неспоскобността на висшото командване да ги използва адекватно.


В заключение - проблемите на съветската ПТ не се дължат толкова на слаба подготовка или липса на въоръжение, колкото на лошо разгадаване на доктрините на портивника члоша адекватност на условията на войната) и неправилна концепция за оперативното използване. Съответно, добрата немска ПТ се дължи колкото на относително адекватната подготовка и доктрина, които успяват да заличат негативите на технологията най-вече за сметка на организационна концентрация и използване на различните родове въоръжения, така че да ефекта им да се увеличава кумулативно, толкова и на недостатъчната подготовка на съветското командване на мобилините съденения, довело до непарвилното им използване. Тук значение има и относително ниската степен ан подготовка на танковите екипажи, но значението не е решително в никакъв случай.