Легендарни шпиони и атентатори...

[gollum]

Е, не мисля, че "отклоняването" може да се приписва само на Зорге, вътрешната политическа динамика движи нещата в посока на война със САЩ, а война заедно с това и със СССР просто е невъзможна - няма ресурси за подобно нещо. Зорге с дейността си най-много да е подбутнал нещата в посока, в която така или иначе са поемали.

[танкиста от Харков]

Относно петорката:
Съществува мнение, че членовете на кембричката петорка всъщност са повече! Подозират се няколко лица включително и шефа на МИ-6 - разузнавателната служба на Великобритания, но не му е доказана такава дейност. Освен тази група има сериозни основания да се предполага, че има и т.нар. Оксфордска група, но следите към нея мистериозно са прекъснати!
Тези групи и големите успехи на Съветското разузнаване през 30-те години по агентурно проникване в британското общество имат определени обяснения. Вербувани са млади хора разочаровани от политиката на британските правителства и изпитващи положителни чувства към СССР и комунистическата идеология. В Кембриджката група има и определени хомосексуални настроения, т. е. използват се всякакви начини за привличане на хора за работа!
Ким Филби твърди в спомените си, че изобщо не е искал да му се заплаща шпионската работа. Когато водещия го офицер на една среща му дал към 100 лири (не помня колко точно), Филби ги отказал горделиво! На това му се обяснило, че не е заплащане а покриване на разходите по транспорт и дневни пари докато е на срещата!
По принцип руснаците не обичат да дават пари, въпреки, че има много случаи когато плащат здраво! Но при удобни обстоятелства се стискат!

[messire Woland]

Слуховете са си слухове и толкова. Не забравяй, че повечето от тях са породени от търсенето на "петия човек". След намирането му вълненията поутихват.
Относно самите шпиони - повечето от тях са идеалисти, които така или инак работят без пари, но когато се запознават с реалността, почти всички се разочароват. Повечето от тях така или инак са вербувани преди Сталин "да разчисти" армиейското и политическото разузнаване.
Относно Зорге - като че ли виждам твърде много отгласи от позициите на Сталин. Тоест, сипят се главно обвинения към един доста добре изпълняващ ролята си шпионин, докопал се до доста добри позиции и който иначе, в друга държава, би бил ценен доста високо. Сталинският Съветски съюз обаче е друга работа и там оценките не са по способности, а по вярност към вожда. Затова ми е странно, като виждам сега горе-долу същите обвинения, с които са го замеряли при Сталин. Явно дъртакът дори и от гроба има голямо влияние върху съвременна България.

[танкиста от Харков]

Ще се опитам да намеря източника за Зорге, където беше упомената подкомисияята на американския сенат и ¹ на нейния доклад по случая Зорге. Не мисля, че американските сенатори са повлияни чак толкоз от личноста на Сталин през 1965 г. Те просто са разследвали всички възможни и извесни материали и данни за дейността на Зорге! За да твърдят, че е навредил на американската национална сигурност, сигурно има защо!
Мисля че авторът на книгата за Зорге беше Едуард Калик или Мейснер
( но може и да греша)
Ходзуми Одзаки е с леви убеждения и се запознава с Рихард Зорге през 30-31 г. От 1933 г. когато Зорге отива в Япония той му сътрудничи активно. От 1937 г е в екипа на японския министър-председател, което му дава достъп до всички сериозни тайни на правителството. Като близък приятел на Коное той успява да го убеди да не въвлича страната в конфликт с Русия. При положение, че Япония е започнала (или е имала намерение) такава война, отношението и към САЩ е щяло да бъде доста сговорчиво, а не такова, че да доведе до Пърл Харбър и после!
Действително вижданията на повечето японски политически и военни среди са за завоюване на богатите на суровини и петрол южни острови и територии. Но са доста силни и мненията за отвоюване на Курилските острови (Сахалин) и Далечния изток в подкрепа на Манджурия и разширяването на империята на контитента!

[messire Woland]

Това за Япония е така, а и неведнъж сме коментирали точно в този дух тук, на форума. Но това излиза извън рамките на темата и ако ти е интересно, предлагам да го коментираме в съответната тема от раздела за ВСВ.

[dibo]

Някой знае ли, че известния историк Стивън Рънсиман (Steven Runciman) е бил агент на SOE по време на Втората световна война, включително в България

When the Second World War broke out, he was recovering from severe dysentery and his health meant that he was only offered the untaxing job of censoring letters written by the Army’s Cypriot muleteers. Burgess got him a job instead with the Ministry of Information and he was soon back in Bulgaria as press attache.
Runciman always denied that he had in fact been a spy there, but in the records of the Italian Secret Service, which fell into British hands, he was rated “molto intelligente e molto pericoloso”.
In 1941 the Germans advanced on Sofia, and Runciman narrowly escaped death when a bomb exploded in the Istanbul hotel to which he had been evacuated. The device, concealed in the embassy luggage, had been set to explode aboard the train from Sofia; but the train reached Istanbul an hour early, and the bomb killed eight people in the lobby as Runciman was inspecting his room.
In 1942 Runciman was appointed, at the Turkish government’s request, Professor of Byzantine Art and History at Istanbul University.

ДОКЛАД ОТ ИНСПЕКТОРА ОТ РО 3 С.НАКОВ, ЗА СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БРИТАНСКАТА СИКРИТ ИНТЕЛИДЖЪНС СЪРВИС И НА ПРОДРАЗДЕЛЕНИЯТА И, КОИТО ДЕЙСТВУВАТ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
София, не по-рано от края на 1943 г.
...........
Една от главните задачи на това поделение е и тази да се създадат връзки между отделни търговски фирми в Цариград с такава от другите балкански държави, респ[ективно] България. По сведение това отделение се ръководи от някой си [Стивън] Рънсиман, който е и връзката между тези предприятия и полковниците Гордън и Рос. Установено е, че Рънсиман, поддържа връзки с фирмите Давид Симха и Теодориди. Един от хората на Рънсиман, а именно Сотерик Содер, левантинец, се занимава изключително с контролата на пасажерите и посетителите на големите цариградски хотели “Пера-палас”, “Парк-хотел”, “Токатлян” и сладкарницата “Таксим”.
Друг помощник на Рънсиман, а именно турският флотски офицер Алик Амин е натоварен със създаването на клонове в България на цариградските транспортни фирми “Невропа” и “Анталия”. Такива клонове или представителства на горните фирми у нас са А.Д.”Радио-Транспорт” и Унгарската параходна агенция.
Инспектор РО 3 С.Наков (п)
ДВИА, ф.23, оп.1, а.е.948, л.2-5. Оригинал, машинопис.

[beri_cd]

Това не е за шпиони, но е забавен случай.
http://en.wikipedia.org/wiki/Leonard_Dawe

[NightPirate]

Ето и един по неизвестен за широката публика но с интересна биография.
Вильгельм Леман (нем. Wilhelm Lehmann) (15 марта 1884, окрестности Лейпцига, Германская империя — декабрь 1942, Берлин, Германия) — сотрудник гестапо, тайный агент советской разведки. - прототипа на Щирлиц!

http://ru.wikipedia.org

[messire Woland]

Зорге многократно е доказвал, че не се вслушва в заповедите на Центъра!

Всъщност, май не е съвсем така. Зорге вероятно е един от тези, които са предупреждавани от Проскуров (през 1939-1941 г. работи в РУ (по-късно известно като ГРУ). От негови колеги-офицери от разузнаването, които са оцелели и после пишат спомени, става ясно, че той е правел такива предупреждения, виждайки как загиват разни ценни агенти. В крайна сметка и самият Проскуров е разстрелян от Сталин без съд, след като влизат в остър конфликт относно Финландската война.
Самата история на конфликт е много интересна, затова ще я изложа накратно тук. Предисторията е такава:
В навечерието на войната, РУ и Проскуров в частност, събират разузнавателни данни за Финландия и ги предават на щабовете (армейско, корпусно и дивизионно ниво). Тези данни включват:
- карти на финландските укрепления, цветни;
- информация относно финландската армия;
По време на самата война, РУ на РККА (Проскуров в частност) се опитва да накара командирите на армии, корпуси и дивизии да четат тези материали, но без успех. Стига се до куриози, когато нито разузнавателните батальони (на армейско ниво) се ползват, нито командрите на армии се интересуват какво става в съседните сектори. От Генщаба (генерал Смородинов) пък обяснават, че не е работа на командирите Щерн и Чуйков (8ма и 9та армии) да знаят какво става в съседните сектори. Или - пълен хаос в управлението и разузнаването. Още тогава се натрупват търкания между Проскуров и Тимошенко.
След края на войната, когато се виждат реалните резултати и колко лошо е представянето на РККА, започва да се търси виновен. Естествено, най-подходящ се оказва човекът, дето се е старал най-много. По принцип там, където има диктатура, най-лесно виновни излизат професионалистите и хората, които са с по-независим дух, а винаги оцеляват тези, които постоянно чувстват промените в настроенията на "началството" и бързат да се съгласят с него. Е, точно така става и тук. На последвалата войната конференция, започват да обвиняват разузнаването.
Първо - нямало карти на укрепленията. На което Проскуров, така да се каже с материал в ръка, доказва, че това не е вярно.
След това го обвиняват (главно Сталин и Тимошенко), че не се е старал да направи материалите по-интересни, така че въпросните командири да ги четат. С което Проскуров пак не се съгласява, обяснявайки, че от една страна - старали са се да правят цветни карти, а от друга - да слагат на всичко по-важно гриф "строго секретно", защото са установили опитно, че висшите командири четат само материалите, които са означени по този начин.
Тогава се намесва Сталин, който пита дали такива карти е имало и за други гранични зони, не само за финландската. Проскуров отговаря: "да". Сталин се интересува след това, дали има и такива карти, на които има означени и позиции на немски войски. На което отговорът е пак "да". След което Сталин се разразява в обвинения към разузнаването, че такива карти, включително и тези за финландските укрепления въобще не бива да се принтират, а трябва да има само малко обяснителни материали, които да не излизат извън разузнаването и въобще да се пазят в тайна.
Стигат някъде в дискусията и до отделните дивизионни разузнавателни батальони (ОРБ), които нито един път не се използват по предназначение, т.е. за дивизионно разузнаване. Когато стигат до съкращението, Сталин прекъсва Проскуров и го пита "какво е това", на което се дава отговор: отделни разузнавателни батальони, всяка дивизия има такъв". След това се разгаря спор какво да се прави в такъв случай, след като тези разузнавателни подразделения са неизползваеми. Проскуров предлага, след като няма друг избор, да използват военни, които са служили в разузнаването и поне разбират за какво иде реч и че то е важно, а не без значение, както явно смятат съветските командири. Обаче такива офицери просто няма достатъчно.
Тук ги прекъсва Мерецков, който казва, че съветските офицери не смеят да ходят в разузнаването, тъй като ако отидат да работят извън страната, в документите им ще има клеймо, че са били там. Проскуров добавя, че "да, така е, попадне ли такова нещо в тях, то си остава за цял живот", намеквайки, че често точно такива неща са пролог към неприятни последици за съответният офицер.
В крайна сметка, не много след тази конфронтация, Проскуров е сменен на поста (от друго сталиново протеже, Голиков) и се връща обратно в авиацията.

[messire Woland]

Може би за Проскуров трябва да създам отделна тема. Вероятно и това ще стане по някое време това лято. Тук публикувам данни от въпросната конференция, за която ставаше дума в предишния пост (извадки от изказвания всъщност).
Проскуров (заседанието и дискусията са се провели на 10.05.1940 г.):
"Дальше, обвинили работника нашего представительства в Германии т. Герасимова, что он присутствовал там на параде и после высказался о том, что парад прошел хорошо. После, когда его вызывали, спрашивали, что вы действительно были на параде и сказали, что они хорошо выглядят. Тов. Герасимов подтвердил, что это мнение он выражал, и его обвинили, что, якобы, антисоветский гражданин и поддерживает фашистов. Мне же лично кажется, что если какая-либо иностранная армия выглядит хорошо, то и нужно об этом говорить, чтобы не обманывать себя, у нас же в этом отношении было неправильное понятие, и нельзя было про иностранные армии сказать что-либо хорошее, даже если она внешне выглядит хорошо.
Как ни тяжело, но я прямо должен заявить, что такой разболтанности и низкого уровня дисциплины нет ни в одной армии, как у нас. (Голоса: Правильно). От этой правды никуда не уйдешь. Полсотни командиров, которые были на территории Польши, смотрели, и все в один голос докладывают, и не только докладывают (я их заставил написать), а написали и расписались. Они приводят очень характерные примеры. Нигде не увидите, чтобы младшие не приветствовали старшего. Такой пример — идет по городу офицер под руку с девушкой. Навстречу ему идет старший. Офицер оставляет девушку, берет под козырек и идет дальше. Другой пример — идет офицер, несет чемодан, при встрече со старшим он ставит чемодан и отдает честь. Он чувствует гордость, что находится в армии, и не стесняется. Это не является ущемлением самолюбия, что он оставил девушку на секунду или поставил чемодан, а здесь чувствуется гордость, что он принадлежит к армии, что он выполняет требования уставного порядка.
Для того чтобы решить коренной вопрос перестройки армии, прежде всего нужно навести в армии порядок и дисциплину. Об этом говорили многие, а почему-то дело не двигается. Я это объясняю тем, что сверху донизу нет требовательности. Мы создали такие условия, которые снижают дисциплину требовательности. Нужно будет пересмотреть вопрос насчет упразднения средств наказания начальствующему составу.
Относительно использования товарищеских судов73. Наши товарищеские суды превратились в широкий суд над командиром. Хотя их пользуют не так часто...*
Мехлис: Там командир командира судит.
Проскуров: Но все равно объявляют на партийной организации, на комсомольской организации, и решение товарищеского суда становится достоянием широких масс. Что это за командир, над которым состоялся суд. Ведь присутствуют и младшие командиры, а если судят командира дивизии, то присутствует командир роты. Нужно посмотреть этот вопрос и не допускать такого положения, при котором командира судила бы широкая общественность."

[messire Woland]

Продължавайки да ровя из данните за съветското разузнаване, в последните месеци няколко пъти попадам на името Амаяк Кобулов, брат на Богдан Кобулов. Повечето руски съвременни данни са доста лаконични, когато става дума за него, а напразно, ролята му преди войната е доста решаваща.
За какво става дума, накратко:
Брат му, Б. Кобулов, е голяма клечка, началник на 4то управление на НКГБ (секретно-политическо, както се е водило тогава). След себе си, той издига и брат си, Амаяк Кобулов. И двамата идват от Грузия, и се издигат следвайки и с помощта на патрона си Берия. Интересното и важното идва обаче чак през 1939 г.
Когато на 23ти август, 1939 г. се подписва договора между Третия Райх и СССР, явно търсейки доверен човек, пращат А. Кобулов като резидент в Берлин. Той няма никакъв опит, но се ползва с доверието на Сталин и Берия. А в службите няма кой да възрази, тъй като по това време там ръководството е току-що сменено и новите хора тепърва се ориентират. В Берлин има протести, но за кратко, а и там просто няма кой да застраши Амаяк Кобулов. Появата му и бързото му издигане не остават незабелязани за немската страна и по-специално за Гестапо.
Оттук нататък започва най-интересната част. В Берлин професионалните разузнавачи се опитват да го разкарат, не се стига до кой знае какво, но от Москва поискват А. Кобулов все пак да покаже някакви резултати. Които и не закъсняват. На среща с Кобулов (който не знае немски език, нищо, че е резидент в Берлин) и един негов доверен човек (Филипов, използван като преводач главно, с прикритие - кореспондент на ТАСС и кодово име "Философ"), идва Оресте Берлинкс, бивш служител на Латвийски вестник. Пред Кобулов той се представя като човек с широки връзки, съчувстващ на съветската кауза, но останал без пари след закриването на вестника.
Моментално бива нает от търсещия успехи А. Кобулов и започва да праща информация в Москва. Има обаче две особености, които правят случая уникален: първо, А. Кобулов, като доверен на Сталин и Берия, праща информацията си директно на тях, без проверка и посредници и второ - Берлинкс практически остава непроверен. Тоест, в Латвия се прави проверка на миналото му и излиза, че той е бил пронацистки настроен, докато е бил там, но от това така и не последва нищо.
Забравих да кажа, че завербуването се случва през лятото на 1940 г. А от тогава до 1941 г., през тази огромна пробойна в сигурността на СССР преминават много документи, без проверка, директно към Сталин. Това - от съветска страна.
А какво е положението от немска? Тъй като Берлинкс е агент на Гестапо, точният термин е, че той е двоен агент. Но след "завербуването му" го ръководят лично Рибентроп и Хитлер, подбирайки точно каква информация да пращат на Сталин. И пращат на воля. Чрез Берлинкс до Сталин стига информация, че немският генералитет иска война, а Хитлер се колебае, че фюрера иска на всяка цена да приключи войната с Англия, преди да воюва със СССР, страхувайки се от война на два фронта ... и какво ли още не, включително и това, че немците се притесняват от струпването на съветски сили и затова в отговор струпват свои.
Честно казано, точно такава голяма пробойна аз лично не очаквах. Когато един ден бъде готов сайта за предвоенното положение на СССР, вероятно ще сложа цяла глава за този случай, защото е важен, включително и с достъпните подробности за преминалата през линията Хитлер-Берлинкс-Кобулов-Сталин информация.

[камера обскура 12]

Павел Судоплатов в своята книга също не се изказва ласкаво за Амаяк Кобулов и Богдан Кобулов.
Общо взето след чистката през втората половина на тридесетте години, външното разузнаване на СССР е сериозно осакатено не само на аналитично, но и на оперативно ниво.

[messire Woland]

Мда, всъщност, всички професионалисти там, от берлинската резидентура, са против. И точно тази атмосфера на противопоставяне изиграва своята роля за това, което се случва и съм споменал в пост #71. Това, че срещу него има широк фронт от професионалисти, кара А. Кобулов, който освен, че няма подготовка, не знае и езици (например задължителният за неговия пост немски), да търси от една страна подкрепата на брат си и на Берия, а от друга - някакъв бърз успех, който да го избута нагоре. Даже е имало и някакво обсъждане на някакво съвещание, с предупреждение към него в смисъл - "или бърз успех, или даже и брат ти няма да може да те защити". И в резултат - той се хваща много лесно на въдичката на немците с Оресте Берлинкс - на него този успех му е много нужен. Естествено, след вниманието на Сталин към този "източник" и най-вече - след приемането му от вожда, става опасно за професионалистите да си пъхат носа там. Има някакви индикации, че все пак някой е правил проучвания около миналото на Берлинкс и е видял, че работата е мътна, но му затварят устата.
И провала тръгва по веригата. И то какъв провал, честно казано, нямам думи. Може би най-големият за ХХ век. Аз въобще за друг такъв в историята не се сещам. Просто няма нещо подобно, дето да се приближава по значение.

[messire Woland]

Един сборен пост, пак посветен на съветското разузнаване. Първо, малък откъс от книгата на Судоплатов ("Спецоперации. Лубянка и Кремль 1930–1950 годы"), който откъс касае Берлинкс (макар и да не е споменат поименно, за него става дума, без съмнение). Естествено, едно време, когато съм чел тази книга, не е имало как да обърна внимание, защото тази част от историята не ми е била известна. Както впрочем и на Судоплатов и на КГБ, те са знаели само част от нея. Ето и самия откъс:

"Лишь теперь мне очевидно, что зондажные беседы Молотова и Шулленбурга, посла Германии в СССР, в феврале — марте 1941 года отражали не только попытку Гитлера ввести Сталина в заблуждение и застать его врасплох внезапной агрессией, но и колебания в немецких верхах по вопросу о войне с Советским Союзом до победы над Англией. Получаемая нами информация и дезинформация от латыша, сотрудничавшего с гестапо, отражала эти колебания. Именно поэтому даже надежные источники, сообщая о решении Гитлера напасть на СССР (донесения Харнака, Шульце-Бойзена, жены видного германского дипломата (кодовое имя «Юна»), близкого к Риббентропу) в сентябре 1940 — мае 1941 года, не ручались за достоверность полученных данных и со ссылками на Геринга увязывали в той или иной мере готовящуюся агрессию Гитлера против СССР с возможной договоренностью о перемирии с англичанами."
Резюме на български: Судоплатов казва, че чак сега (т.е. - когато пише книгата) му е станало известно, че сондажните беседи между Молотов и Шуленбург от февруари-март 1941 г. били отразявали не само опита на Хитлер да заблуди Сталин относно нападението, но и колебанията сред германските ръководители относно войната със СССР. Пише и за получаваната от тях (НКГБ) "информация и дезинформация" от "латвиеца, сътрудничещ си с Гестапо", била отразявала тези колебания. След което прави изненадващо заключение: "именно заради това" (няма такава връзка обаче, най-малкото, тогава не биха могли да я направят, това си е послезнание на Судоплатов), даже и надеждните източници (изрежда ги), "не бяха много сигурни относно немското нападение и възможната договореност относно примирие с Англия".
От който кратък откъс може да се направят следните няколко извода:
- или Судоплатов просто лъже, или - по-вероятно - просто не е имал достъп до съответната информация и това, което пише, е достигало до него само като слухове;
- все пак, знаели са, че Берлинкс е двоен агент. Но предвид това, кога е писана книгата, това може или да е "послезнание" ("официално" установяват това по-късно), или, че той е говорил още тогава с някой от агентите, които разкопават миналото на Берлинкс, но на свой риск;
- основните факти обаче, че е имало колбание сред ръководителите на Германия през пролетта на 1941 г., или че донесенията на агентите са били "несигурни" са си тотални лъжи. Сега се знае, че това не е така, решението е взето, а до донесенията има достъп и всеки може да ги прочете и да види, че в тях, дори и да има някои съмнения относно датата, за самото нападение няма никакво съмнение;
- и последно: вижда се, дори и толкова години след войната, колко е силно все още влиянието на Сталиновата предвоенна позиция, че Германия не би нападнала СССР преди да приключи войната с Англия и въобще, колко е силно влиянието на немските мерки за дезинформация. За които тук се знае много малко, а въобще в Русия и Източна Европа - практически - нищо не се говори. Темата ли е все още болезнена, що ли ... не знам.

Сега, за един друг съветски агент, оказа се, че вече е споменаван на форума, затова ще цитирам мнението:

Ето и един по неизвестен за широката публика но с интересна биография.
Вильгельм Леман (нем. Wilhelm Lehmann) (15 марта 1884, окрестности Лейпцига, Германская империя — декабрь 1942, Берлин, Германия) — сотрудник гестапо, тайный агент советской разведки. - прототипа на Щирлиц!
http://ru.wikipedia.org

Споменава го и Судоплатов, но - с доста грешки. Макар и да знае кодовото му име ("Брайтенбах"), всичко останало е погрешно общо взето. Малко информация за този Вилхелм Леман: той сам се предлага да работи за съветските тайни служби през 1929 г., тогава е бил все още офицер от полицията. С годините се издига, минава през RSHA и става капитан от Гестапо (към 1939 г.). Той праща също предупреждения, последното от които е на 19.06.1941 г., с точните дата и час на нападението. Естествено, предупреждението е класифицирано от съветските служби като дезинформация. С началото на войната руснаците губят контакт с него. Опитват се да го възобновят, като пускат парашутисти в немския тил и също естествено, въпросните агенти са заловени и Леман е разкрит и в крайна сметка - екзекутиран, но тайно и без много шум, тъй като би било голям скандал толкова високопоставен служител на Гестапо да се окаже дългогодишен съветски агент.
И да, наистина може да служи за прототип на Щирлиц