Легендарни шпиони и атентатори...

[Dinain]

Даниц, дай да направим сделка. Ти напиши нещо за тези атентатори, аз ще драсна нещо за Моше Коен

[von Danitz]

Става, само трябва да се превежда, пак...ц-ц-ц, в събота май ще мога



ето му колата, след атентата.


А ето съобщението

[fox]

А някой ще каже ли нещо за полковник Абел?

[Пилот]

По повод Хайдрих - някъде, май по Дискавъри, твърдяха, че не е бил убит с отррвни куршуми - мятат също и бомба под колата, тя гърми и Хайдрих е улучен с осколка през седалката. Заедно с осколката в раната влизат и конски косми (пълнежа) и причиняват инфекция, от която умира по-късно...

[tonev]

Да питам и за адмирал Канарис? Най - големия враг на шпионите. На няколко места имаше някакви подмятания и за шпионин в германския генщаб. Имало ли е наистина такъв или е пореден опит да се покрие рабиването на енигмите?
Да спомена и моето мнение - най- важните шпиони са в блечли парк и неговите щатски и съветски варианти.

[messire Woland]

Много ми е интересно - а кой с според теб е "съветският вариант на Блечли парк"? Аз май не съм чувал за такъв.

[von Danitz]

@Пилот Май точно так става, той е имал счупено ребро, опериран е и дори е имал временно подобрение, но после отравянето на кръвта го довършва. Пистолетът на първия атентатор засича, за това, прикритието му хвърля граната, но кое е отровното вече и аз се обърквам. Освен от SOE да са имали и отровни гранати?! Но със сигурност умира от отравяне на кръвта,това е регистрирано.

[messire Woland]

Доколкото си спомням, заразяването - според филмчето, се получаваше именно от тези влакна, които са били пълнеж на седалката и покрай куршума са попаднали в раната.

[Стич]

Шандор Радо,Г.Лонсдейл, полк.Валтер Николаи.Даниел Дефо-един от първите легендарни ръководители на британската тайна служба.

[tonev]

Много ми е интересно - а кой с според теб е "съветският вариант на Блечли парк"? Аз май не съм чувал за такъв.

аз чувам разни подмятания само. затова и питам. ама все някъде са разкодирали, или поне са се опитвали да разкодират немските кодове.
а най - много информация през всв постъпва именно от криптографите.
а на мен Канарис ми е слабост.

[messire Woland]

аз чувам разни подмятания само. затова и питам. ама все някъде са разкодирали, или поне са се опитвали да разкодират немските кодове.
а най - много информация през всв постъпва именно от криптографите.
а на мен Канарис ми е слабост.

Доколкото аз знам - нямат някакво подобие на Блечли парк. А разузнаване и контраразузнаване си имат, но е на по-традиционни начала, без помен от английската техника. Затова пък разчитат на повече агенти, много от които са из Западна Европа отпреди войната, а също така - на постоянно вкарвани (на територията на Германия и окупираните от нея земи) нови агенти. Много от които биват заловени - но достатъчно и остават. Всъщност, поначало руснаците разчитат повече на разузнаването, осъществявано от агенти на място, а англичаните и американците и на техническото разузнаване. Причините за тия предпочитания излизат извън рамките на темата обаче.
Откъде и колко информация постъпва ... зависи. Англичаните имат нужда от един тип, а руснаците - от друг тип информация, областите, които покриват също са различни. И съотвено методите за търсене и средствата се различават. Все пак, СССР води широкомащабна сухопътна война и за да намери данни за плановете и придвижванията, трябва да търси информацията чрез разузнаване в самата Германия, но най-често - чрез проследяване на придвижвания на сухопътните части през окупираната руска територия. Докато англичаните ги интересуват няколко разхвърляни по Европа театъра на военните действия, информация за флота и авиацията и т.н.

[Пилот]

Единствената криптографска дейност на руснаците за която съм чувал от ВСВ е огромното производство на еднократни тефтерчета с шестцифрени произволни числа (ако някой се интересува от този метод за кодиране, мога да обясня). Иначе за разшифроване нищо не съм чувал. Макар че ако трябва да сме точни - за инфомация срещу Хитлер - дават им я съюзниците, а те и без това си имат агенти при американските разшифровчици...
Разкажете за Канарис, чел съм за него само информацията в Уикипедия...

[Shelenberg]

За Канарис мисля че имах някакво био, но не знам кога ще мога да го сложа. За Райнхард Хайдрих може да видите в сайта на Третия райх или в Операция Антропоиди в темата за операцииите от ВСВ която пиша. За Зорге имам цяла книга но не съм я чел, но и за него май имах нещо кратко, но в последно време съм много зает и рядко намирам свободно време.

[Пилот]

Аз също имам една книга, нарича се нещо от типа "Кио ки мицу" (как се пише точно не зная, това май значеше "Строго секретно" на японски). Това е роман за Зорге, трябваше да я прочета това лято, ама ми се насъбраха много грижи. Чак зимната ваканция мога да се добера до нея.

[tonev]

Доколкото аз знам - нямат някакво подобие на Блечли парк. А разузнаване и контраразузнаване си имат, но е на по-традиционни начала, без помен от английската техника. Затова пък разчитат на повече агенти, много от които са из Западна Европа отпреди войната, а също така - на постоянно вкарвани (на територията на Германия и окупираните от нея земи) нови агенти. Много от които биват заловени - но достатъчно и остават. Всъщност, поначало руснаците разчитат повече на разузнаването, осъществявано от агенти на място, а англичаните и американците и на техническото разузнаване. Причините за тия предпочитания излизат извън рамките на темата обаче.
Откъде и колко информация постъпва ... зависи. Англичаните имат нужда от един тип, а руснаците - от друг тип информация, областите, които покриват също са различни. И съотвено методите за търсене и средствата се различават. Все пак, СССР води широкомащабна сухопътна война и за да намери данни за плановете и придвижванията, трябва да търси информацията чрез разузнаване в самата Германия, но най-често - чрез проследяване на придвижвания на сухопътните части през окупираната руска територия. Докато англичаните ги интересуват няколко разхвърляни по Европа театъра на военните действия, информация за флота и авиацията и т.н.

ето едно такова подмятане из руски сайт:В Москве до 1938 года задачи кодирования и дешифровки выполняло объединенное подразделение НКВД и военной разведки. Но когда наркомом стал Берия, он арестовал и казнил руководителя криптографической службы НКВД Г. Бокия и большинство его сотрудников. С тех пор вопросами тайнописи занимались только в ГРУ ГШ.
Однако в феврале 1941 года шифротделение НКВД было восстановлено в целях раскрытия дипломатической переписки. Естественно, физическое уничтожение квалифицированных специалистов в ходе репрессий не могло не сказаться на эффективности работы этого отделения. Но англичане все же зря обольщались на его счет. Москва получила данные о ГШКШ в 1939 году от Кима Филби, которому тогда же предложили туда проникнуть. Это сумел сделать в 1942 году Джон Кэрнкросс. Он поступил на службу в Блетчтли–парк и снабжал Москву не только содержанием расшифровок «Энигмы», но и подлинными документами.
После Сталинграда англичане резко сократили объем своей информации из «Энигмы» и деятельность Кэрнкросса приобрела особое значение для русских. Правда, 30 апреля 1943 года, по распоряжению Черчилля, Кремль все же предупредили о подготовке крупной германской операции под Курском. Но об этом там уже знали от своих разведчиков, в том числе–и от Кэрнкросса. Он информировал о расположении авиабаз частей Люфтваффе, нацеленных на действия в операции «Цитадель», и за два месяца до ее начала советская авиация нанесла по ним 3 упреждающих удара. Были уничтожены 17 аэродромов, немцы потеряли около 500 самолетов. Но когда контроль Лондона возрос и передавать информацию стало почти невозможно, Кэрнкросс ушел из Блетчли–парка.
Почему же , однако, в Москве не расшифровывали радиоперехваты «Энигмы»? Ведь там, как видим, прекрасно знали о ее существовании. Более того – имели несколько вполне исправных таких аппаратов. Два были захвачены еще в 1941 году. Еще три – при ликвидации Сталинградского котла. Да и среди военнопленных было несколько операторов – шифровальщиков, которых чекистам ничего не стоило принудить к сотрудничеству, что и было сделано. Однако расшифровать удалось только старые радиоперехваты, потому что уже в январе 1943 года немцы ввели в свои системы импульсной настройки ряд дополнительных уровней защиты. «Расколоть» эти новинки советские криптологи не смогли – сказалась отсталость электронной техники.
В Блетчли же еще в 1940 году было сконструировано несколько мощных аналоговых аппаратов. А через два года там вошла в строй первая в мире электронная счетно-выислительная машина «Колосс», специально предназначенная для дешифровки нового германского криптоаппарата «Гехаймшрайбер» . «Колосс» также взломал одноразовую таблицу германского шифра «Флорадор», над которой в Блетчли бились еще с 1940 года.
Представляют также интерес взаимоотношения в области криптографии также между советскими и американскими спецслужбами. В ноябре 1944 года американцы купили у финских разведчиков 1500-страничную шифровальную тетрадь, которую они изъяли у советского радиста. Он пытался ее сжечь, но для работы она была вполне пригодна. Когда об этом узнал Рузвельт, то приказал отослать тетрадь в Москву, дескать, «джентльменам негоже читать переписку своих союзников». Но предусмотрительные американские специалисты сняли копию.

Несмотря на ее наличие, дешифровка советских сообщений представляла собой немалую трудность, потому что для этого требовался еще т так называемый «разовый блокнот», которого у американцев не было. Был, однако, у них Вильям Фридман, которого не зря называют «гением расшифровки». Он возглавлял криптографическую службу Министерства обороны США. Благодаря ему был раскрыт японский дипломатический код «пурпур». Это позволило Фридману точно определить сроки японской атаки на Перл – Харбор и своевременно предупредить Вашингтон. Однако это предупреждение там игнорировали. И благодаря Фридману же советские сообщения в США читали вполне свободно.
нищо повече от подмятане. уви. а за останолото няма спор.