Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Цивилни Герои- Знаем ли имената им...помним ли ги ?

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Цивилни Герои- Знаем ли имената им...помним ли ги ?

    Говори ли сме за геройте ! За хората , които са обръщали едно загубено сражение , война , хора спасявали градове , държави , кралства и т.н.
    Но всички тези герой са изпечени стратези , войници или просто гении .
    Но какво ще кажете да поговорим за обикновенните доброволци станали герой ?
    Помним ли ги ?

    Уолтър Тъл
    Кой е Уолтър Тъл ? Той е първият тъмнокож полеви футболист във Великобритания , играл в Тотнъм и Нортхемптън.
    Трудното му детство преминава в сиропиталище, където попада заедно с брат си Едуърд след смърта на родителите им . Започва работа като печатар ,а футболната краста начесва в аматьорският Клаптън . С него
    вият екип , Уолтър , печели аматьорската купа на Англия - 11 дни преди 21-си рожден ден .Пробива при профисионалистите прави , като подписва договор с Тотнъм през 1908 година г. Трансферът бил поразителен по - мащабите си в онези години , защото при дебюта си за лондончани , той бил единственият негър във футболната лига и в лига Юг ( общо 660 играча ) .
    В онези години не било никак лесно , ама никак да си чернокож футболист на Острова . Въпреки блестящата си игра ( според тогавашните вестнници ) Уолтър Тъл трябвало да търпи и да стиска зъби заради обидите по адрес на цвета на кожата си . Самочуствието му било смачкано в един мач с Бристъл Сити през 1909 г., след което се наложило халфа да се озове във Вторият отбор на Тотнъм .Година по-късно преминал в Нортхемптън.Тъл станал най-голямата звезда на северняцита , за които изиграл 110 мача . Славата му бързо се разчула и още по на север - в съседна Шотландия . И когато през 1914г. дошло време Тъл да получи заслужено признание за твърдостта и упоритостта си , като подпише договор с Рейнджърс , избухнала войната . Халфът бил сред първите играчи на Нортхемптън записали се в армията . Бил пратен във Франция , показал невиждана храброст и станал първият чернокож офицер в Британската Армия .Малко преди края на Първата Световна Война , в знаменитата битка при Сома , бил улучен от куршум в главата докато водел войниците в атака . Тялото му не било открито .
    На 25 март 1998 г., точно 80 г. след губелта на Тъл , пред стадион "Сиксфийлдс " бе издигната плоча в памет на големият футболист и патриот. Две години по-късно , главната алея водеща към стадиона на Нортхемптън била преименувана на Уолтър Тъл Уей .
    "Ако светът може да бъде по-добро място , то да направиш добро се смята за провал . Не спирай , Не се предавай , Надбягай Себе си ! "

    #2
    Цивилни Герои- Знаем ли имената им...помним ли ги ?

    I az mnogo iskam niakoi da pi6e pove4e za tezi neznaini voini koito naistina niakoi put obrushtat xoda na niakoia bitka.Mnogo mi se iska ako znae6 oshte takiva istorii za neznaini voini da napi6e6 za tiax.Az li4no ne znam za takiva xora ili pone sega ne se se6tam. :|
    Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

    Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

    Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

    Comment


      #3
      Сега ми е попаднал един пропаганден албум и намерих нещо което може да ви заинтересува макар че става въпрос за младши сержант:

      8 февраля 1943 г. в районе Станички под Новороссийском младший сержант М.М. Корницкий чтобьI спасти боевьIх товарищей, бросился на гитлеровцев, обвязавшись гранатами. Корницкому посмертно присвоено звание Героя Советского Союза.

      Comment


        #4
        Ако някои знае и други случки нека пише на мене ми е доста интересно.
        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

        Comment


          #5
          Тук ли е мястото да обсъдим "Волоколамското шосе"?

          Comment


            #6
            да
            Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

            Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

            Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

            Comment


              #7
              аз малко се опасявам че историите за руски войници дето се хвърляли да запушат амбразурите на бункерите с телата си са продукт на пропагандата
              albireo написа
              ...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...

              Comment


                #8
                Абе няма значение важно историята да е интересна и да става въпрос за по неизвестни личности.Пък и не сме малки, за да разбираме кое е пропаганда и кое не.
                Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                Comment


                  #9
                  Добър снимков сайт за самолети от ВСВ

                  Утре ще я намеря имам я в мазето и ще си я припомня.

                  Comment


                    #10
                    Е, обсъждането на "Волколамското шосе" е по-добре да стане в раздел "Литература". Все пак книгата (макар и много прониконовена в някои отношения си е художествена литература). Инак тя си има и оригинал ("Памфиловци на първата линия", доколкото си спомням, от самия Момиш-Ули).

                    Comment


                      #11
                      Значи да я обсъдим в литература макар че достойнствата й не са кой знае какви...

                      Comment


                        #12
                        Не знам дали точно тук е мястото (но май да ) пък и не ми се отваря нова тема. Тук ще пиша за някой български войници-герой (почти неизвестни) за които ви бях обещал в темата за "Отечествената война" те са около 13-14 човека за които имам кратки инфота.


                        Тук ще кажа за някои герои от Първа Българска армия които водят мартенските боеве през 1945 г. в Югозападна Унгария.

                        В боевете от 6 до 11 март 1945 г. при Яко, Чекел и Препощ се отличават със своя героизъм бойците и командирите от 31-ви пехотен полк, който командира на 64-ти съветски корпус нарича "мой полк". Пример за това дават бойците от бронеизтребителния взвод на подпоручик Трифонов, които в борба с танковете на противника загиват, но не отстъпват позицията си и осигуряват оттеглянето на другарите си пехотинци, а подпоручик Трифонов загива под веригите на танка. Мястото на падналия командир се заема от помощник-командира и с рядка упоритост и себеотрицание, взводовете и ротите отстояват позициите си.

                        Като пом.-командир на рота от 12-а дивизионна инженерно-щурмова дружина ИВАН НЕЙКОВ МИТЕВ поддържа духа на войниците и засилва чувството на омраза към противника. Под неприятелския огън увлича войниците в почистване минните пространства, дава първа помощ и морална подкрепа на ранените войници. При офанзивата на 6 март с група войници пленява 5 противникови войника, за което е награден с орден "За храброст" IV степен.

                        Мерач на лека картечница във 2-ра дружина на 31-ви пех. полк е ефрейтор ИВАН ПЕТКОВ ИВАНОВ от с. Смолница, Толбухинско (днешно Добричко). Особено тежки и решаващи са бойните действия на полка на 7 март 1945 г. при с. Киш Байом. Силистренци защитават всяка педя земя, упорито отбраняват позициите си, задържат и отбиват напора на противника, но боеприпасите им започват да се изчерпват. Тогава Иван Иванов, макар и тежко ранен, успява да задържи с огъня на леката си картечница напредването на противника. Изпълнил дълга си пред родината, "добруджанският Матросов", както го наричат другарите му, умира като герой на бойното поле вследствие загубата на кръв от раните си. Награден е с орден "За храброст" за себеотрицание в името на дълга.
                        Last edited by Shelenberg; 27-08-2005, 00:44.
                        Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                        Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                        Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                        Comment


                          #13
                          Ето го Уолтър Тъл

                          в армията

                          на терена

                          Comment


                            #14
                            Продължавам с героите от Първа Българска армия които водят мартенските боеве през 1945 г. в Югозападна Унгария.


                            На 7 март при контраатака на 31-ви пех. полк в посока на с. Баньбайом, 2-ра дружина е атакувана от превъзхождащ противник. Поради силния противников огън бойците не могат да надигнат глави и започват да понасят жертви. Командирът на 2-ра тежкокартечна рота подпоручик ЗЛАТКО ХРИСТОВ МИНЕВ от с. Крамолин, Севлиевско, виждайки това опасно положение за дружината, сам грабва една от картечниците, отива към застрашения фланг и открива точен огън по настъпващия враг. Врагът се сепва, той е прикован. Храбрият картечар - командир е ранен, но продължава стрелбата. Неговият пример въодушевява бойците. Боят е в своя разгар. Подпоручик Минев е ранен за втори път, но не напуска поста си. Загубил вече много кръв, бива отведен назад. Кавалер на орден "За храброст" IV ст. от първия период на войната, сега за проявената от него лична храброст и за бойно отличие е повишен в чин "поручик".


                            В боевете при Киш-Байом на 7 март се отличава със своето безстрашие и хладнокръвие командирът на взвод в 4-та рота канд. офицерът ЮРДАН (може би е Йордан, но така е записан) ИВАНОВ ГЕОРГИЕВ от Силистра. В най-критичния момент на боя една от картечниците замлъква. Мерачът й е убит. Георгиев застава зад нея и открива огън по противника. Въпреки че е ранен, той продължава да командва взвода си и нанася тежки загуби на врага. След повторно раняване излиза от строя. За проявеното себеотрицание е награден с орден "За храброст" IV ст.
                            Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                            Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                            Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                            Comment


                              #15
                              Паметен ще остане боят на 7 март при Киш-Байом и за подпоручик МИХАИЛ ЗЛАТКОВ СТОИЛОВ от с.Дрен, Радомирско, взводен командир в 31-ви пех. полк. Още в тъмни зори взводът му се промъква напред. В предпозиционното пространство се забелязва раздвижване на противникови войници. Подпоручик Стоилов командва "огън". Противникът отговаря с още по-голяма сила. Завързва се жесток, неравен бой, в който той пада тежко ранен, загубвайки зрението си. За себеотрицание и жертвоготовност е повишен в чин "поручик" и награден с орден "За храброст" IV ст.


                              Храбър боец и командир, отличил се в боевете на 7 март е кандидат подофицерът РАЧО СТЕФАНОВ РАДЕВ от с. Г. Зафирово, Тутраканско. Ранен в гърба, въпреки дадената му няколкодневна почивка, той взема участие във всички боеве. Като доброволец-разузнавач успява да се добере до позициите на германците, изненадва ги и с огъня на своя шмайзер всява паника всред тях.
                              Къде и да одиш, къде и да шеташ, не се срами, не се плаши българин да си.

                              Никой не е по-сляп от този, който не иска да вижда.

                              Войната е много сладко нещо за тези, които не са я виждали.

                              Comment

                              Working...
                              X