Това е един проект, разработван от американските ВВС през войната. На пръв поглед звучи като нещо от "Строго секретно", но случаят е действителен.
Идеята е на зъболекарят Литл С. Адамс, който пише писмо до Рузвелт през 1942 и учудващо, президентът е впечатлен от плана и го одобрява. Идеята е следната: голямо количество (или брой) прилепи да бъдат хвърлени от бомбардировачи през нощта над японските индустриални центрове. Към телата им ще бъдат прикрепени миниатюрни запалителни бомби с часовников механизъм. На разсъмване прилепите ще си потърсят сенчести места за дневната "дрямка" - тавански помещения, мазета, стрехи, стълбища и т.н. На сутринта ще сработят часовниковите механизми и пожари и хаос ще избухнат навсякъде. Това оръжие практически няма противодействие.
Прилепите са избрани за "мисията" поради няколко причини - първо, могат да се намерят в големи количества (в единични пещери се срещат до над 1 милион екземпляра); второ, през зимата те изпадат в хибернетичен сън, не изискват храна и някаква особена "поддръжка" (тук активистите на Greenpeace биха надали вой), т.е. могат да се транспортират и съхраняват лесно и трето, прилепите могат да летят носейки собственото си тегло, а женските носят и малко прилепче (понякога даже близнаци).
През март 1943 назначения за отговорник Адамс избира подходящ вид прилепи. Луис Фийзър, създателят на напалма, изработва запалителни устройства с тегло 17 и 28 гр. Проектирани са контейнерите, които ще носят прилепите - разделени на 26 секции, всяка побираща 40 прилепа, или общо 1040 прилепа в контейнер. Изчислено е че 10 бомбардировача Б-24 излитащи от Аляска, ще могат да пренесат всеки по 100 контейнера до японски цели в залива Осака, или над 1 млн. прилепа, носещи запалителни устройства.
(Контейнерите трябва да се хвърлят от височина 1500 м, на 300 метра ще се разпадат на секции, падащи всяка с отделен парашут)
През пролетта-лятото на 1943 се провеждат серия от експерименти. Заловените с мрежи прилепи се транспортират в специални хладилни камиони и се съхраняват в охладени помещения. Изчислено е че времето нужно на контейнера да достигне земята ще е достатъчно за животинките да се стоплят достатъчно, за да летят със собствени сили.
Първите опити се провалят - бомбите са прекалено тежки и прилепите падат като камък. Изработени са още по-леки устройства, охлаждането е регулирано до минимума да ги поддъжа заспали. При един от опитите (провеждани доброто старо Ню Мексико) се случва толкова горещ ден, че прилепите "живват" преждевременно и се разлитат из базата с активирани бомби по тях. Една казарма и няколко наблюдателни кули изгарят в "аварията", но поне е доказано че оръжието действа
През август проектът е прехвърлен от армията на въздушните сили, а през декември - на Marine Corps. Преименуван е на Project X-Ray. Въпреки напредъка в изпитанията, явно никой не взема проекта чак толкова насериозно и различните инстанции го "пробутват" една на друга.
Накрая в полигон Дъгуей, Юта, е построен макет на японски град и оръжието е изпитано върху него. Разултатите са положителни - дори е изчислено че съотношението тегло:ефективност е по-високо при "прилеповите" бомби, отколкото при тогавашните конвенционални запалителни бомби.
Официалният доклад казва:
“Expressed in another way, the regular bombs would give probably 167 to 400 fires per bomb[er] load where X-Ray would give 3625 to 4748 fires.”
Нови изпитания са насрочени и проведени през август 1944. Когато научава обаче, че "запалителните прилепи" няма да са готови за използване преди средата на 1945-а, генерал Ърнест Дж. Кинг прекратява проекта. Според него разработката напредва прекалено мудно, а резултатите са неясни. Генералът има информация и за напредването на проект "Манхатън". До този момент за проекта са изхарчени около $2 млн.
Точка за размисъл:
Д-р Адамс се разочарова. Той счита че пожарите, причинени от прилепите му биха причинили повече поражения от атомните бомби. При опитите е установил че прилепите се рапръскват на разтояния достигащи 20 мили от началната точка. "Представете си хиляди пожари, избухващи едновременно в кръг с диаметър 40 мили около мястото, където е паднала бомбата - Япония би била разрушена, но с малка загуба на животи."
ПП Писах набързо, извинявам се за грешките.
Контейнерът-бомба
Илюстрация
Това не е по темата, ама е забавна пропаганда
Горящата казарма при неуспешния опит в Ню Мексико
Идеята е на зъболекарят Литл С. Адамс, който пише писмо до Рузвелт през 1942 и учудващо, президентът е впечатлен от плана и го одобрява. Идеята е следната: голямо количество (или брой) прилепи да бъдат хвърлени от бомбардировачи през нощта над японските индустриални центрове. Към телата им ще бъдат прикрепени миниатюрни запалителни бомби с часовников механизъм. На разсъмване прилепите ще си потърсят сенчести места за дневната "дрямка" - тавански помещения, мазета, стрехи, стълбища и т.н. На сутринта ще сработят часовниковите механизми и пожари и хаос ще избухнат навсякъде. Това оръжие практически няма противодействие.
Прилепите са избрани за "мисията" поради няколко причини - първо, могат да се намерят в големи количества (в единични пещери се срещат до над 1 милион екземпляра); второ, през зимата те изпадат в хибернетичен сън, не изискват храна и някаква особена "поддръжка" (тук активистите на Greenpeace биха надали вой), т.е. могат да се транспортират и съхраняват лесно и трето, прилепите могат да летят носейки собственото си тегло, а женските носят и малко прилепче (понякога даже близнаци).
През март 1943 назначения за отговорник Адамс избира подходящ вид прилепи. Луис Фийзър, създателят на напалма, изработва запалителни устройства с тегло 17 и 28 гр. Проектирани са контейнерите, които ще носят прилепите - разделени на 26 секции, всяка побираща 40 прилепа, или общо 1040 прилепа в контейнер. Изчислено е че 10 бомбардировача Б-24 излитащи от Аляска, ще могат да пренесат всеки по 100 контейнера до японски цели в залива Осака, или над 1 млн. прилепа, носещи запалителни устройства.
(Контейнерите трябва да се хвърлят от височина 1500 м, на 300 метра ще се разпадат на секции, падащи всяка с отделен парашут)
През пролетта-лятото на 1943 се провеждат серия от експерименти. Заловените с мрежи прилепи се транспортират в специални хладилни камиони и се съхраняват в охладени помещения. Изчислено е че времето нужно на контейнера да достигне земята ще е достатъчно за животинките да се стоплят достатъчно, за да летят със собствени сили.
Първите опити се провалят - бомбите са прекалено тежки и прилепите падат като камък. Изработени са още по-леки устройства, охлаждането е регулирано до минимума да ги поддъжа заспали. При един от опитите (провеждани доброто старо Ню Мексико) се случва толкова горещ ден, че прилепите "живват" преждевременно и се разлитат из базата с активирани бомби по тях. Една казарма и няколко наблюдателни кули изгарят в "аварията", но поне е доказано че оръжието действа
През август проектът е прехвърлен от армията на въздушните сили, а през декември - на Marine Corps. Преименуван е на Project X-Ray. Въпреки напредъка в изпитанията, явно никой не взема проекта чак толкова насериозно и различните инстанции го "пробутват" една на друга.
Накрая в полигон Дъгуей, Юта, е построен макет на японски град и оръжието е изпитано върху него. Разултатите са положителни - дори е изчислено че съотношението тегло:ефективност е по-високо при "прилеповите" бомби, отколкото при тогавашните конвенционални запалителни бомби.
Официалният доклад казва:
“Expressed in another way, the regular bombs would give probably 167 to 400 fires per bomb[er] load where X-Ray would give 3625 to 4748 fires.”
Нови изпитания са насрочени и проведени през август 1944. Когато научава обаче, че "запалителните прилепи" няма да са готови за използване преди средата на 1945-а, генерал Ърнест Дж. Кинг прекратява проекта. Според него разработката напредва прекалено мудно, а резултатите са неясни. Генералът има информация и за напредването на проект "Манхатън". До този момент за проекта са изхарчени около $2 млн.
Точка за размисъл:
Dr. Adams was disappointed. He maintained that fires generated by bomber bats could have been more destructive than the atomic bombs that leveled Hiroshima and Nagasaki and ended the war. He found that bats scattered up to twenty miles from the point where they were released. "Think of thousands of fires breaking out simultaneously over a circle of forty miles in diameter for every bomb dropped," he said. "Japan could have been devastated, yet with small loss of life."
ПП Писах набързо, извинявам се за грешките.
Контейнерът-бомба
Илюстрация
Това не е по темата, ама е забавна пропаганда
Горящата казарма при неуспешния опит в Ню Мексико
Comment