Най-сетне доживяхте курсова работа за милиони

[Dinain]

аз лично усещам някаква тънка разлика между инвазия и нахлуване /дори като мащабност/ в полза на "инвазия".

И аз я усещам тази разлика, но тя е психологична - на английски invasion си е баш "нахлуване". Пък и в края на краищата няма значение дали ще нахлуеш с един батальон или с 50 дивизии, все си invader

[ahileas]

Чудесна работа, много ми хареса, изчерпателна и задълбочена, /да не говоря, че значително ме улеснява, тъкмо бях почнал да чета книгата на Кайтъл/.

От юридическа гледна точка този процес е "ПРОСТО ШЕМЕТЕН ФАРС" / дано ми простят Шекли, Залазни и убитите немски генерали/

1. Няма право на "отвод" на член от съдебния състав или обвинението.
2. Няма равнопоставеност между защитата и обвинението.
3. Не се дава ясна възможност на подсъдимите да разберат, в какво точно се обвиняват и въз основа на какви доказателства.
4. Наказателно правната норма има действие само ” за напред”, никога не може да бъде с „обратно действие”.
5. Не е престъпление такова деяние, което не е обявено от закон за такова.
6. Доказателства са само тези, които съдиите сметнат за такива.
7. Няма принцип на “непосредственост” в процеса.

Само дотук се произнесоха оправдателни присъди на седем различни основания.

Позволявам си да те помоля да ми подскажеш как да намеря “Ст. Попов. Въпросът за легитимността на Хагския трибунал. в. “Култура”, март 2002 г.’ Без да ходя до библиотеката.

“...Оттук следва да се приеме, че с оглед съхраняването на цялостната надеждност и стабилност на международните правни регулации, по-разумно е подобни съдилища да се установяват по конкретни случай, ad hoc. Те трябва да се създават само когато има сигурни гаранции за прилагане на тяхната нормативна база...”
С това решително не съм съгласен, защото ми намирисва на “извънредни съдилища”, а същите са недопустими по нашето право. Вярно, че говорим за международно правен орган, но практиката показва, че такива съдилища “служат на силните на момента”, още от времето на лустрационните процеси в Атина, през “комитета за обществено спасение”, та чак до “народния” съд.

П.П. за в бъдеще използвай понятието НАКАЗАТЕЛНО, а не КРИМИНАЛНО ПРАВО.
Все пак се намираме в България.

[delibero]

П.П. за в бъдеще използвай понятието НАКАЗАТЕЛНО, а не КРИМИНАЛНО ПРАВО.
Все пак се намираме в България.

Някои студенти използват "понятието" УГЛАВНО ПРАВО

ДОКОЛКО НАШАТА ПРАВНА СИСТЕМА И ПРИНЦИПИ СА БИЛИ ЕТАЛОН В ТОЗИ ПЕРИОД:
1. НАРЕДБА-ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ ОТ НАРОДЕН СЪД ВИНОВНИЦИТЕ ЗА ВЪВЛИЧАНЕ БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНАТА ВОЙНА СРЕЩУ СЪЮЗЕНИТЕ НАРОДИ И ЗА ЗЛОДЕЯНИЯТА, СВЪРЗАНИ С НЕЯ
(Обн., ДВ, бр. 219 от 6.10.1944 г., изм., бр. 261 от 1944 г., бр. 9 от 12.01.1945 г.)
2. ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ И НАКАЗАНИЕ ВИНОВНИЦИТЕ ЗА НАРОДНАТА КАТАСТРОФА
(Утвърден с указ N: 122 от 4 декември 1919 год. и обнародван в "Държавен вестник",брой 203 от 9 декември 1919 год.)
3. ЗАКОН ЗА СЪДЕНЕ НА МИНИСТРИТЕ
(Утвърден с указ N: 125 от 9 юли 1924 год. и обнародван в "Държавен вестник", брой 78 (притурка) от 9 юли 1924 година
и любимият ми
ЗАКОН ЗА НАМАЛЯВАНЕ БРОЯ НА КРЪЧМИТЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ ПИЯНСТВОТО
(Обн, ДВ, бр. 154 от 7 юли 1947 г., изм., Изв., бр. 2 от 4 януари 1952 г.)
(Отм., ДВ, бр. 34 от 25.04.2000 г.)

А този закон:
ЗАКОН ЗА ИЗТРЕБЛЕНИЕ НА РАЗБОЙНИЦИТЕ
(Утвърден с указ N: 721 от 07.12.1922 г. и обнародван в "Държавен вестник ", брой 205 от 12 декември 1922 година)
и конкретни разпоредби от него:
Чл. 10. За разбойници се обявяват и онези лица, за които полицията, въз основа на събрани доказателства донася на надлежния съд, че те са извършили разбойничества.
Съдът на другия ден след получаване полицейското донесение, прави публикация в най-близкия местен вестник и съобщения до всички общини на околията, където е местожителството на подозряното лице или където е станало известно като разбойник, и ако в двадесетдневен срок никой от роднините или познатите на това лице не установят къде се намира, съдът го обявява за разбойник и обнародва това в "Държавен вестник".
Чл. 12. Осъденият на смърт разбойник се обесва на публично място в центъра на околията.
Чл. 14. Всяко лице, което знае къде се намират разбойниците и не донесе веднага на властта, се наказва с тъмничен затвор до 1 година.
Чл. 15. Настоящият закон отменя всичките закони, които му противоречат.

[HELLCAT]

Нормите на Устава на МВТ създават санкция за нарушение на т.н. Женевски конвенции относно правилата за водене на война от 1907г. Безспорно, те действат с обратна сила, но обратното действие на наказателноправната норма по принцип е изключение и не е патент на Нюрнбергския трибунал. Обратното действие на наказателноправните норми е било познато на законодателството на Третия Райх. От висотата на ХХ² в., с оглед на днешното развитие на правните принципи, Нюрнбергският процес търпи сериозни критики, но през 1945г. е бил олицетворение на справедливото възмездие над победения Трети Райх. Съдът над нацистките военнопрестъпници, с всичките несъвършенства, е по - добрата алтернатива, отколкото "административното разрешаване" на проблема - екзекуция без съд и присъда.

Закона за изтребление на разбойниците го свързвам с една доста интересна история. В периода 2001г. - 2004г., на ежегодния "Бал по случай 16 април - Деня на Конституцията", винаги присъстваше областният управител ( креатура на НДСВ, агроном по образование ). След прочитането на поздравителното слово ( едно и също през тези четири години ) артистично изваждаше от джоба си лист хартия и с патос прочиташе текста на Закона за изтребление на разбойниците. Така и не разбрах какво искаше да демонстрира с това - упрек към съдебната система, носталгия по старото време, въжделения за твърда ръка ?

[Хана]

Позволявам си да те помоля да ми подскажеш как да намеря “Ст. Попов. Въпросът за легитимността на Хагския трибунал. в. “Култура”, март 2002 г.’ Без да ходя до библиотеката.

Култура я има онлайн.

http://www.online.bg/kultura/html/body_archive2002.html

[ahileas]

Обратното действие на наказателноправните норми е било познато на законодателството на Третия Райх.

Това не го знаех и е изключително интересно.

Главният обвинител на Третият Райх се казва Фрайслер, аналог в нашият народен съд е Биолчева :sm186:

По някакъв начин се опитвам да "пречупя" процеса през погледа на съвременната пеналистика, а колкото до присъдите то част от тяха са напълно заслужени, но по много може да се спори.

Закона за изтребление на разбойниците го свързвам с една доста интересна история. В периода 2001г. - 2004г., на ежегодния "Бал по случай 16 април - Деня на Конституцията", винаги присъстваше областният управител ( креатура на НДСВ, агроном по образование ). След прочитането на поздравителното слово ( едно и също през тези четири години ) артистично изваждаше от джоба си лист хартия и с патос прочиташе текста на Закона за изтребление на разбойниците. Така и не разбрах какво искаше да демонстрира с това - упрек към съдебната система, носталгия по старото време, въжделения за твърда ръка ?

Вероятно се е правел на Марк Порций Катон - страши и може би, като "някакъв" земеделски деятел се е чувствал засегнат от закона.

П.П. По повод Закона за изтребление на разбойниците, по нататък ще препиша или сканирам, някой от писмата и разпорежданията на прадядо ми Васил Славов по повод прилагането на закона.

[HELLCAT]

Пример за обратно действие на наказателноправна норма в Третия Райх - т.н.Lex van der Lubbe - изменение на наказателния закон от 29.03.1933г., по силата на което наказанието за умишлен палеж се изменя от "лишаване на свобода" на "смърт", като на тази норма е дадено обратно действие. По този начин Ван дер Любе е осъден на смърт за палежа на сградата на Райстага на 28.02.1933г.

[ahileas]

Пример за обратно действие на наказателноправна норма в Третия Райх - т.н.Lex van der Lubbe - изменение на наказателния закон от 29.03.1933г., по силата на което наказанието за умишлен палеж се изменя от "лишаване на свобода" на "смърт", като на тази норма е дадено обратно действие. По този начин Ван дер Любе е осъден на смърт за палежа на сградата на Райстага на 28.02.1933г.

Интересно, защо точно за този :1087: "странен" :1087:, случай с полуумният Вандерлюбе е направено това правно безумие. В този смисъл ми се вижда справедливо, някой партайгеносета, да получат присъди заради глупостта си.
А иначе примерът е по-скоро нарушение на принципа на "по-благоприятният закон", отколкото за ретроактивното действие на наказателно правната норма, в смисъл на обявяване за престъпление на деяние със задна дата/ но може и да се тъкува така, не съм "голям" любител на "общата теория на правната норма"/.

П.П. в курсовата работа се разглежда и въпросът за възможността военнопрестъпниците да бъдат съдени по нормите на немското право действащо към момента на извършването на деянията. Този подход лично на мен ми се струва далеч по-правилен, с оглед спазване законността, защото с погазване на закона победителките се нареждат точно до престъпниците, на които е прочетена присъда.

[HELLCAT]

Съюзниците са изключили възможността главните военнопрестъпници да бъдат изправени пред немското правосъдие - заради нацификацията на съдебната система и заради печалния опит след Първата световна война да изправят германски граждани, обвинени в извършване на военни престъпления пред съдилищата на Ваймарската република ( почти 99 % оправдателни присъди ). Между другото - по силата на Договорът за мир от 27.11.1919г. - Ньойският мирен договор - и България е била задължена да предаде на Антантата български войници и офицери, обвинени в извършване на военни престъпления, както и да подведе под съдебна отговорност военнослужещи, обвинени в извършването на такива престъпления. Нито един български войник не е предаден на Антантата ( този факт е отразен и в "Крадецът на праскови" на Е. Станев ). Що се касае са подвеждане под съдебна отговорност на обвинени в извършване на военни престъпления - сещам се само за случая с ген. Кантарджиев. Обвинен е в извършване на военно престъпление на Добруджанския фронт, заради писмена заповед "да не вземат пленници". Нямам представа дали е бил съден. Това ме подсеща да потърся книгата му "В Бастилията. В Централния софийски затвор."

[tofo]

По случайност попаднах на малко цитати за Нюрнбергския процес. Ето:


“Аз разглеждам Нюрнбергски процеси срещу “военните престъпления” като един от най-позорните прояви от миналата военна история “.

Richard H. Cruzen, Вицеадмирал от американския военноморски флот

Thompson и Strutz, страница 39.

“Независимо от това, колко много книги са написани, независимо от това, колко точно юристите са анализирали това, престъпленията, за които Националсоциалистическите водачи бяха обвинени, никога не бяха точно дефинирани като престъпления, както това изискват нашите правни стандарти, нито обявени за изискващи смъртно наказание от международното право. Според нашите правни норми това престъпление е възникнало при закон създаден “постфактум”. Една възможна вина не оправдава заместването на моралните и юридически принципи с правото на силата”.

William O. Douglas, съдия от Върховния съд на САЩ

John F. Kennedy -"Profiles in Courage", (Ню-Йорк: Harper & Row, 1964), страница190.

“Аз мисля, че Нюрнбергските процеси са черна страница в историята на света... Аз обсъдих законността на тези изпитания с много юристи и с някои от участвалите съдии. Те не се опитваха да оправдаят своите действия с каквото и да е законно основание, но основаваха своята позиция на твърдението, че страните предварително определени за виновни наистина са виновни…Този процес е напълно противоречащ на основните законови норми, на които нашата страна се е крепяла стотици години; аз мисля, че протичането на процеса не може да бъде оправдано по какъвто и да било логичен начин. Също така мисля, че израелският процес срещу Адолф Айхман (Adolf Eichmann, оберщурмбанфюрер от SS, отвлечен от агенти на Мосад, в противоречие с всички възможни международно-правни норми и обесен) е точно от същата категория като Нюрнбергските процеси. Като юрист смятам, че престъплението трябва да е определено като противозаконно деяние преди предполагаемият извършител да е могъл да го извърши. Това правило не беше изпълнено при Нюрнбергския процес”.

Edgar N. Eisenhower, американски адвокат, брат на президента Dwight D. Eisenhower

Thompson и Strutz, страница168.

“ Още от самото начало аз бях много недоволен относно протичането на Нюрнбергските процеси... Неубедителните страни на подобни процеси са очевидни: Това са съдебни преследвания, организирани от победителите срещу победените, вместо от безпристрастен съдебен трибунал. Освен това такива процеси въобще не засягат престъпленията, извършени от самите победители. Трябва да се отбележи фактът, че жестокото клане на десетки хиляди полски офицери, войници и цивилни в Катинската гора от Червената армия, никога не беше разследвано, което поставя под сериозно съмнение справедливостта на подобни процеси. “.

T. S. Eliot, английски поет и автор

Thompson и Strutz, страница 51.

“ Aз винаги ще имам сериозни съмнения относно всичките процеси за”военни престъпления” в Германия и в Япония. Не мога да разбера как може да бъде осъден един офицер за изпълнение на заповеди или за това, че е изпълнил своя патриотичен дълг. Няма значение на коя страна е воювал той. За мен Нюрнбергските процеси и другите подобни процеси са пример за една от най-големите опасности в наши дни: упражняване на огромен обществен натиск, основан на съвсем недостатъчна информация и приближаващ се до масова истерия. “.

George B. Fowler, Доктор по философия, Професор по история, Университетът в Питсбърг

Thompson и Strutz, страница 111.

“Моето мнение е, че Нюрнбергските процеси не бяха нищо друго освен отмъщение. Войната е политически, а не законов акт и ако след края на войната се смята, че все пак противниковите водачи трябва да бъдат изолирани, като Наполеон например, то израз на ужасно лицемерие и измама е тези лидери да бъдат превеждани под съд, въз основа на създаден постфактум закон”.

Генерал-майор. John Frederick Charles Fuller, кавалер на “Order of the Bath”, кавалер на “Ордена на британската империя”, кавалер на “Distinguished Service Order”

Thompson и Strutz, страница 43.

“ Инсценираният процес в Нюрнберг беше официално определен като “международен военен трибунал”. Това име е обида за достойнството на всички военни. Това не беше военен трибунал в никакъв случай. Единствените военни сред съдиите бяха Руснаците.... В Нюрнберг самото човечество и цялата наша цивилизация бяха поставени на съд, а съдии бяха хора, чийто собствени ръце бяха изцапани с кръвта на хиляди невинни. Единият от съдиите беше именно представител на държавата, която извърши жестокото клане в Катинската гора и която изфабрикува маса фалшиви доказателства, за да докаже в Нюрнберг, че Германия е виновна за това нечовешко престъпление “.

Dan V. Gallery Контраадмирал от американския военноморски флот

Thompson и Strutz, страници XXI-XXII.

“Аз съм напълно съгласен с това, че всеки съдебен процес срещу победените страни организиран от победителите е огромна грешка и несправедливост; това е прецедент, който не би трябвало да се среща при която и да е цивилизована нация. “.

Д- р George Peabody Gooch, британски историк и автор, кавалер на “Order of the Companions of Honour”

Thompson и Strutz, страница 87.

“От самото начало бе ясно, че ще ми бъде произнесена смъртната присъда ; аз винаги съм смятал Нюрнбергския процес за изцяло политически акт на победителите, но аз бях готов да понеса този процес в името на моя народ и се надявах, че няма да ми бъде отказана една достойна смърт на истински войник. Пред Бог, пред моята страна и моята съвест аз се чувствам напълно невинен относно несправедливите обвинения и клевети, които вражеският съд отправи към мен. “.

Райхсмаршал Herman Gоеring

David Irving-“ Gоеring: Биография”, (Ню-Йорк: William Morrow and Co, 1989) страница 506.