Нюрнберг: Малко размисъл за Полша и СССР

[Док Холидей]

Цитат от курсовата ми работа.
Винаги съм обичал да се самоцитирам:
Иде реч за Нюрнберг 1945-1949

Юридическа валидност на съда

Валидността на съда е поставяна под въпрос от много групи и отделни лица с много различни мотиви и причини:

........................ (все пак не мога да копирам цялата курсова я)

* Едно от обвиненията включва конспирация за извършване на агресия срещу Полша през 1939 г. (conspiracy to commit aggression) Според критиците на Нюрнбергския процес ако действията на германското правителство несъмнено са към заговор за извършване на агресия срещу Полша, то тогава според секретните протоколи на германо-съветския пакт за ненападение от 23 август 1939 г., в който е предложено разделянето на Полша между Германия и СССР, то тогава според правото съветските лидери трябва да бъдат съдени за тяхното участие от същата тази конспирация за агресия срещу Полша вместо да съдят германците.
Та какво мислите по тия няколко въпросчета, които изникват:

1. Достатъчен ли е този аргумент, за да застанат съветските дипломати воглаве с Молотов при колегата Рибентроп?
2) Какво въобще смятате за юридическата валидност на процеса?
3) Доколко секретни са секретните протоколи ))))
4) Уточнение: Това е все пакедин от аргументите на критиците на Нюрнбергския процес. Иска ми се да концентрирам вниманието специално върху това, а не да разводня с още 5-6 пасажа.
Любопитно ми е какво мислят колегите юристи ) и всички останали,нормалните хора

[Ханс]

Ами аз съм в категорията "нормален" човек(съгласен съм че юристите не са такива) и имам следното мнение.
Ако Германия се бе представила по-успешно във войната можеше и Молотов да се озове в Нюренберг(или някъде другаде).
Иначе съм на мнение, че по същият текст(или май един друг, но сходен) може да попадне и агресията над Норвегия.

Иначе личното ми становище(което съм изказвал и по-рано) е че разликата между военна операция и престъпление е във военното щастие.

Както и да е, не искам да давам насока на дискусията, а само тласък.

[Dinain]

Съгласен съм с брадатия чичко от горния пост: няма как да се съди СССР през 1945-а, но и не виждам защо трябва да се задълбава чак дотам, за да се представи като агресор. Има къде по-очевидни примери - Финландия, Естония, Литва, Латвия (британско-съветското нахлуване в Иран е един поне за мен малко известен аспект от ВСВ, но не е по темата). Така че:
1. Теоретично - да, практически е невъзможно.
2. След като все още няма институция, отговаряща на името "Световен съд", а още по-малко е имало такава през този период, считам че победителите са в правото си да съдят. Друг по-разумен начин за определяне на "правилните хора" не виждам.
3. За това си нямам представа.
4. Ок, гъста чорба.

[messire Woland]

Та какво мислите по тия няколко въпросчета, които изникват:

1. Достатъчен ли е този аргумент, за да застанат съветските дипломати воглаве с Молотов при колегата Рибентроп?
2) Какво въобще смятате за юридическата валидност на процеса?
3) Доколко секретни са секретните протоколи ))))
4) Уточнение: Това е все пакедин от аргументите на критиците на Нюрнбергския процес. Иска ми се да концентрирам вниманието специално върху това, а не да разводня с още 5-6 пасажа.
Любопитно ми е какво мислят колегите юристи ) и всички останали,нормалните хора

1. Да
2. Донякъде, както Ханс каза, зависи от военното щастие. За престъпленията срещу цивилни граждани обаче си трябва съд. Определено. И това, че дотогава не е имало съд не е оправдание. В съвременността също има нужда от такива съдилища, но проблемът е, че силните на деня рядко позволяват техни войници да бъдат съдени за такива неща.
3. Секретните протоколи винаги излизат наяве. Колкото и секретен да е един протокол, когато се стигне до изпълнение на клаузите му нещата стават ясни . Специално тези към договора между съветска Русия и нацистка Германия от август 1939та биваха яростно отричани от пропагандата в СССР, на които отричания май вярваха само комунистите в различните страни по света (включително и в Западна Европа). Жалка работа общо взето ...
По т.4 коментарите са сложни . Тоест, да, хубаво, осъдени са немци и японци, но някои от нещата, за които те са обвинявани и осъждани са извършвани също и от руснаци, американци и англичани. Обаче в човешката история принципът "победителите не ги съдят" си важи и до днес. Това са те, сложните морални проблеми

[gollum]

По ред:

1) Без всякакво съмнение - да. Въпорсът, обаче, е дали може да бъде осъждано "агресивното намерение" когато е осъществено спрямо някоя държава? Защото агресивните войни изобилстват, доир и в най-новата история. Осъдените са много малко. Освен това има и друг проблем - как да се разпознае "агресивното намерение"? Едно е, когато то е очевидно (което е рядкост), най-често обаче е прикрито и дори може да се възползва от провокация. Добър пример е да речем Френско-Пруската война от 1870 г.
Въобще, във всяка война има агерсивна страна - винаги ли тя трябва да се осъжда? И какво в този смисъл значи "заговор" - та по тая категория всяко външнополитическо действие, водещо до война може да се квалифицира като "заговор".
Аз смятам, че е хубаво да има колкото се може по-малко войни и принципно съм съгласен, че агресивните намерения/подтикването към война, следва да се осъждат. Проблемът е с реализацията на тази идея.

2) Аз съм нормален човек (не съм юрист), но ми се струва, че юридически процесът не е много "чист", защото се осъждат държави и държавна политика по закони, които обачеса създадени в хода на действието и не са предназначени да третират юридически субекти ка то държавите. Това е принципното възражение.
Има и конкретно - то се изразява в непълнотата на осъждането - победителите вършат сходнип рестъпления в големи количества, но няма осъдени.
Първото е принципен проблем, второто подлага на съменние само честта на съдиите.

3) Тук съм напълно съгласен с Камерер.

4) Тук идва коментарът ми по по-предната точка.

[Док Холидей]

Благодаря за мненията