Логистиката в началото на Барбароса

[messire Woland]

Не знам. Аз си представям решението по друг начин. Независимо какъв е бил планът за 1941ва година, той така или иначе не може да гарантира окончателна победа в рамките на шестте месеца. По-скоро разковничето е в това нещата да се планират в две кампании - една за лятото на 1941ва - постигане на конкретни цели и удържането им през зимата на 41ва/42ра година. И още една кампания през 1942ра.
Би трябвало да е ясно, че едно непрекъснато настъпление, обхващащо фронт от 2000 километра е непостижима идея. Единственото, което се постига е изтощаването на ресурсите, на хората, на волята за победа - и резултатите не закъсняват. Или с други думи - оперативна пауза от края на есента до пролетта на следващата година.

[gollum]

Напълно съм съгласен с теб Ханс по отношение на коментара към този план. Самият план донякъде напомня идеята на Шлифен, но с една корекция. Ако при Шлифен сатва въпрос за темпова игра върху това койще успее пръв да постигне целите си, но организирана така, че френското командване на пракитка няма възможност да постигне тези цели, то в този случай ситуацията е малко по-различна.
Проблемите на този план са свързани предимно с осъществимостта му. Аз също като теб мога само съвсем общо да предполагам логистичната ситуация, така че става въпрос за предположения . Но дори и да оставим настрана този проблем (да предположим, че може да бъде някак решен), остават други проблеми.
Първите са чисто практически, както се вижда от реалната кампания, материалната част на мобилните съединения се износва твърде бързо и това е една от причините (макар и не главната в този конкретен случай) за оперативната пауза. Същите причини вероятно биха наложили подобна пауза и при изпъленния на пална на Кинцел, пир това вероятно някъде около или преди Москва, т.е. в много киртичен момент от кампанията.
Втората група проблеми са свързани с реакциите на играчите в системата. Тук този план има много положителни страни, но и твърде големи рискове. Към първите бих причислил естествената реакция на съветското командване, която би била да използва основните си сили над Припятските блата за офанзива (което съвсем грубо погледанто би означавало, че около 80-100 съветски съединения (поне 30 от тях мобилни) ще настъпват срещу около 30-40 немски пехотни дивизии). Естествено, най-вероятно и южната част от съветските съединения (под Припятските блата) също би предприела офанзивни действия, котио според плана на Кинцел ще бъдат посрещнати основно от Унгарски и Румънски сили. Но това развитие няма да има непосредствен скоротечен ефект върху развоя на кампанията.
Положителната страна е в това, че естестевното движение на съветските сили щее към концентрация на запад, т.е. това ще улеснява завършващата част на плана на Кинцел и ще му позволи да отреже и обгради основната част от РККА.
Тук обаче остава опасността все пак съветските сили (а при постепенната концентрация те ще нарастнат поне до 140 съединения над Припятските блата и вероятно поне до 80 под тях) да пробият в Полша и Източна Прусия и да развият бавно но все пак успешно настъпление. Тук е основният момент на темповата игра - дали съветските сили ще успеят по-бързо да осъществят това фронтално изтласкавне или все пак обхождащата група (която вероятно ще е от около 100 съединения, включително поне 20 мобилни) ще успее първа да ги отреже в далечния им дълбок тил.
Но важното е, че естествените решения на съветското командване ще подпомагат идеята.
Дали съветското командавне би осъзнало опасността или по-точно дали би могло да реагира адекватно спрямо нея, т.е. вместо да се увлече по настъпление по целия фронт осонвно на запад, да нанесе основинят си удар на север, стремейки се да отреже цялата настъпваща групировка. Хубавият момент на идеята на Кинцел е, че и в този случай като цяло тя запазва потенциала си (макар и пир моног нарастнал риск). Въпросът, който остава е дали би имало достатъчно сили и възможности да се прикрие десния фланг на настъпващата групировка и то при положение, че той постоянно ще се разтегля и удължава (неизбежно идеята на Кинцел, според мен, изисква една прикриваща група от поне 20 съединения, към която постепенно ще се присъединяват пехотните съъдениня от основната група).
Но планът все пак има по-голям потетнциал от останалите, при които обкръженията са с много по-малък мащаб, а ударите са по-фронтални.

ПП Между другото, Переслегин имаше една алтернативка, която явно е била базирана на плана на Кинцел (както сега разбирам). Тя беше още по-асиметрична.

[Ханс]

Ами досега обсъждахем план в рамките на една кампания. Напълно съм съгласен, че подобен пллан има сравнително малки шансове за успех, особено чисто военно. Той обаче запазва някакви съвсем не малки шансове за постигане на дипломатическо решени, при това сравнително изгодно. Друг въпрос е доколко политическото ръководство на Германия към онзи момент е склонно да приеме подобен подход. Лично аз се съмнявам.
Същият проблем съществува и при отказа от блицкриг - и там в един момент ще е необходимо политическо уртеждане. Силно се съмнявам, че дори при изключително успешни две кампании СССР би бил принуден на изключително неизгоден мир.
По-склонен съм да вярвам, че за това би били необходими поне още 1 или дори 2. Тоест успешната серия да се простира поне до зимата на 43г.
Доколко е възможно това? Ами при един фантастичен сценарии, при който войната е планирана по този начин, икономиката е пренесена на военни релси, операциите се провеждат успешно в този стил, то това ми се струва постижимо. Но пък ако-тата ни тук са толкова много и нито едно не се случва в ТР(е те за това са ако-та).
Сериозните проблеми са много - политическото ръководсство не е склонно към компромиси, военното пък е силно привързано към блицгрига, икономиката е неподготвена, населението също. Изобщо подобен вариант си остава чисто теоретичен, просто няма кой да го осъществи.

Голъм, съгласен съм с казаното от теб. Сама една вметка. Според мен Москва се явява цел само дотолкова доколкото се явява пункт, който РККА е готова да отбранява на всяка цена. Тоест тя един вид сковава руските сили. От това има смисъл само ако въпросните сили са отстъпили в опит да избегнат охващащото движение на немците. Това обаче е малко вероятно и от тази гледна точка в определен момент Москва може и да бъде изключена по начина, по който Молтке изключва Париж. Това разбира се създава същият проблем и предполага руското командване да се опита да повтори марнската маневра, но пък срещу него в този случай ще работи собствената му диспозиция.
Според мен ключовият въпрос(като изключим този за логистиката де) е доколко руското командване ще е способно да задържи значителни резерви в дълбокият си тил, с който да действа срещу външният фланг на евентуалният немски охват.

[messire Woland]

Деморализация на РККА - това, което се случва и при нормалното развитие на събитията през 1942ра. И би имало много по-голям ефект, ако Вермахта не беше претърпял поражение под Москва през 1941ва. Например, при две успешни кампании - една от лятото-есента на 1941ва (практически четири - четири и половина месеца) и една пролетно-лятна от 1942ра, при недопускане на поражения, ще пречупят волята за победа в РККА.
Но иначе да - шансовете са малки - и за дипломатическо решение (дори и германското ръководство да е съгласно, решението ще е временно). А и варианта е изцяло нереален, защото немското ръководство, също като съветското няма да се спре до там, докъдето е постигнало разумния максимум и обрало всички възможни плюсове, а ще продължава настъплението дотогава, докато натрупаните минуси съвсем явно не превишат всякакви възможни ползи - и не унищожат всички резултати от усилията на войските си. Общо взето през цялата война се забелязва тази тенденция - нито немците, нито руснаците спират настъпленията си, когато е постигнат оптималният резултат, а ги продължават когато всякакви ползи и възможности са пропуснати и само изтощават частите си, давайки възможност на противника си да преодолее лесно вече изтощените и с разтеглени комуникации настъпващи войски.
Какво да се прави, като от двете страни има почти еднакво мислещи хора

[gollum]

Според мен ключовият въпрос(като изключим този за логистиката де) е доколко руското командване ще е способно да задържи значителни резерви в дълбокият си тил, с който да действа срещу външният фланг на евентуалният немски охват.

Съгласен съм. Общо взето основният проблем е доколко съветсокто комендване ще е способно да задържи неизбежната инерция. Мисял че не би могло да я задържи дотолкова, че да предпирема някакво стратегическо или дори оперативно отстъпление - диспозицята и цялата ситуация тъврде есетстевно ще го кара да настъпва. Но все пак резервът от сили, с които то разполага е много голям и е твърде вероятно да предпиреме и странично (според инерционните разбирания) настъпление срещу фланга на северната групировка. Дори е възможно да задържи един резерв от поне 40-50 съединения в дълбокия тил, което може да се окаже досаттъчно.

Според мен Москва се явява цел само дотолкова доколкото се явява пункт, който РККА е готова да отбранява на всяка цена.

Отново се съгласявам с теб. По този план Москва не е основна цел, основната цел е унищожението на всички сили на РККА в западната част на страната и именно това ми допада в този план. Така че Москва дори е незадължителна цел - дори обхват, минаващ в южно и югозапхадно направление пред Москва би бил достатъчно ефективен пир положение, че основните сили на РККА се намират на запад. Москва може да се предположи като желателна цел предимно от логистична гледна точка, доколкото се явява основен транспортен възел. Допълнителна изгода може да се извлече от това, че съветското командване неизбежно ще я защитава (но по идея не би трябвало да се стигне дотам, т.е. то трябва да се опита да я защитава преобръщайки фронта н силите си западно от нея).

Между другото, трябва да се съобразим с още един момент, който може да се окаже съществен. Ще изпреваря излагането му с едно уточнение, че става въпрос за един спорен момент от дискусията ни около Блицкрига, но напоследък намерих известни непреки позовавания, които говорят в полза на това, че на подобен ефект се е разчитало, вероятно след анализа на Полската капаминя и със сигурност след Френската. Става въпрос за непосредственият ефект на хаос, причинен от оперативната доктрина Блицкриг. В ТР той се постига на практика и причинява множество проблеми на РККА, основиня тот които е постоянно натрупващото се изоставане в темповата игра. Резултат от това е командният хаос и невъзможността да се осмисли ситуацията на стартегическо ниво и адекватон на оперативно ниво. Това има и чисто практически ефект върху палнираната мобилизация - така и не се мобилизират напълно тиловете, транспортинте средства, съединенията се въвеждат в бой неорганизирано и поотделно.
При вариантът на Кинцел този ефект няма да бъде постигнат в началото на кампанията другаде освен локално в северната част. Това означава, че РККА ще може много по-планомерно да завърши подготовката си и да осмисли и действа в ситуацията. Не мисля, че това ще ги отклони от естествения път на решенията, но със сигурност ще увеличи потенциала им.
Този ефек тна хаос и изоставане ще се реализира стартегически едва когато ударната група армии започне обхващащото си движение в южна и после в югозападна посока.

[Ханс]

Като цяло съм съгласен, макар да ми се струва, че командният разпад на РККА е резултат не толкова от противниковите действия, колкото от организацията и. Тоест в известна степен не съм сигурен, че поведението и би било толкова по-различно в друга ситуация.
Тук се сблъскваме с един основен проблем - може ли да се постигне победа само с дезорганизация. Аз лично се съмнявам, а в известна степен и историята ме подкрепя - в крайна сметка РККА е напълно дезорганизирана, но не е унищожена.

Абе този пост май така и няма да го довърша.

[gollum]

Надявам се да го довършиш този пост, защото поне на мен дискусията ми е интересна (и я съчетавам с едни спешни проекти, хубаво че нямам шеф да ми виси над гърба ).

Съгласен см, че дезорганизацията сама по себе си не може да доведе до какъвто и да е резултат, но не трябва и да я разглеждаме като старетгическа цел, а по-скоро като търсен оперативен ефект, който да подпомогне постигането на стратегическата военна цел. Относителната липса на този ефект би позволила по-добра спярмо ТР организация на РККА ("относителна" защото този ефект е въобще пирсъщ на всяка война и още повече, защото множество от проблемите са присъщи на тогавашната организация на РККА, така че в този случай ще липсва само утежняването им поради конкретният оперативен подход на Вермахта и струкутрирането на кампанията).

[von Danitz]

Проблемите породили провала още на фаза на планиране на Барбароса са изброими:
1. Липса на единно командване Тук май всичко се знае и няма нужда от пояснения. Когато съюзниците се бият през 44 си имат единен главнокомандващ и лесно и правилно си разпределят ролите.
2. Липса на ясна цел, последно кое трябва да бъде извършено, да бъде спасен Плоещ, да бъде завладяна индустрията и русурсите на Украйна, да бъде смачкана Червената армия, да бъде превзета Москва, или Ленинград, или всичко на куп, или да се овобои Русия от болшевиките?!
3. Трудности при координацията. Все пак да движиш 3 групи армии към три големи цели, дори и да възможно като поддръжка, все пак е трудно за координиране.
4. Неяснота с какво разполага противника, оттам и неоправадан оптимизъм, направо непростим

А объркването при руснаците, безредието, може би, освен сериозния удар, се дължи и на факта, който поне до тук пропускаме, че са станали свидетели практически на три сериозни удара- направо на три кампании. Три групи армии, които си действат и горе долу като на три различни театъра, просто впечатляващо, но е изяло страшно много ресурс.

[gollum]

Ханс, поразрових се и намерих алтернативката на Переслегин, която според мен в идейно отношение се основава на плана на Кинцел. Може да ти е интересон да я разгледаш (има доста фантастика в нея), но все пка е донякъде по темата за осъществимостта на идеята.

[Ханс]

За първи път се сблъсквам с Переслегин и трябва да призная, че съм доста неприятно изненадан. Знаех, че въпросният господин се занимава с алтернатива, но не очаквах да срещна подобно нещо. Донякъде е виновна погрешната представа, която съм си изградил. Разбира се вината за последното е изключително моя, а не на автора, но усещането си остава неприятно. Аз не съм голям привърженик на алтернативната история, но съм склонен да я приема като инструмент подпомагащ представянето на хипотези, а също и служещ за илюстрация на определени проблеми и решения. Когато „алтернативата“ е лишена от тези характеристики, то тя има само художествена и развлекателна стойност. Според мен Переслегин е написал „алтернативка“ от вторият тип, която за съжаление дори не е занимателна за мен. Тук разбира се изцяло става дума за моя личен вкус и мнение, които е вероятно да са лош и погрешно. Всъщност не знам защо пиша толкова много по този въпрос, вероятно бягам от другия.
Аз също фантазирам, но поне донякъде съзнавам погрешността и абсурдността на тези фантазии. Е като се замисля(зле прикрити усмивки сред публиката), което в изключителни моменти ми се случва , за съжаление без полза, сигурно и Переслегин не си вярва. Разликата е, че аз дори бързам да си призная тази слабост. Както и да, много се отклоних.

Може би е необходимо по-подробно да се обсъди проблема с дезорганизацията. Знаеш колко съм скептичен точно към този елемент(или по-точно към придаването на решителна важност точно на него). РККА действително изпада в пълен шок и дезорганизация, но дали това е резултат единствено от действията на противника(не само оперативни, но и стратегически). Тук мисля, че нас май по ни вълнува стратегическия ефект – настъплението на три направления. Отделно упоменатият от теб оперативен ефект, който би трябвало да търсим в действията в дълбочина(?).

Очевидно при плана на Кинцел руското командване е до голяма степен разтоварено от подобни проблеми – решителното направление на немското настъпление е очевидно, и само на него действията са в значителна дълбочина. Въпроса е дали тези недостатъци(от немска гледна точка) са толкова значителни за да компенсират предимствата на плана. Офанзивни действия на тактическо, а защо не и на оперативно ниво съвсем не са изключени, а дори в някаква степен се предполагат(с цел да сковат максимално количество руски сили). Но дори и да приемем абсолютна пасивност на немските сили на „второстепенните“ направления(което аз предполагам би следвало да се реши в зависимост от конкретното разпределение на силите и възникналото съотношение, както и от хода на действието) това съвсем не предполага руското командване на 100% да реализира предимството си. Тук обаче ще трябва да задълбаем във въпроса за особеностите на руската организация, което е обширна и спорна тема(за съжаление и доста ключова).

Пред руското командване аз лично виждам няколко възможни реакции на „варианта Кинцел“:
1. Пълно отстъпление целящо съхраняване и концентрация на силите. Тоест възможно най-много да бъде съхранено, съсредоточено на изгоден рубеж в дълбочина и евентуално използвано за контраудар в зависимост от ситуацията.
2. Опит за удържане на позициите и фронта, изтегляне само под натиска на врага или на малка дълбочина с цел заемане на по-удобна позиция. Стремеж да се съсредоточат максимално големи сили срещу фланга на немската ударна групировка и тя да бъде „отсечена“.
3. Опит за удържане на позициите и фронта, изтегляне само под натиска на врага или на малка дълбочина с цел заемане на по-удобна позиция. Стремеж е противника да бъде изтощен във фронтален бой. Тук характерно е отсъствието на сериозно маневриране. Очевидно основната роля на резервите и свободните сили въобще, ще е да запушват евентуалните пробиви(конкретната форма няма особено значение). Отстъплението се извършва само под натиска на противника и само дотолкова доколкото е необходимо за да се съхрани максимална непрекъснатост на фронта.
4.Опит за изземане на инициативата. Това най-вероятно би имало характер на настъпление с левият фланг. На десният фланг пък ситуацията би диктувала конкретната форма – пасивност, отстъпление, контраудар и т.н.

Съществуват вероятно и други възможности, най-вече комбинации на горните, но тях няма много смисъл да разглеждаме осен може би една – тази на самостоятелни действия на северният руски фланг и център срещу фланга на настъпващата немска групировка.

Всеки от тези варианти се отличава с някакви положителни и някакви отрицателни черти. Нас ни интересува:
1. доколко е вероятен всеки от тях
2. как би се отразил на сценарият Кинцел
3. какви нови варианти за двете страни предполага

Тъй като съм отворен към критики на предложеното от мен, а също и към добавяне на неща, които са ми убегнали е най-добре да изчакам някакъв коментар преди да се впусна в по-подробно развиване на отделните варианти.

Тук е времето да отбележа, че подобно на Переслегин и аз фантазирам доста, така да се каже кейджианствам, за което моля да бъда извинен. Единственото ми оправдание е съзнаването на слабостите в подхода ми.

[gollum]

Извинявам се за позакъснелия отговор (всеки с причините си, което не е съществено тук), Ханс, но пък това не би трябвало да има чак такова значение - не може да се разчита времето да внесе някаква окончателност в обсъжданите тук проблеми (не повече, от присъщата му).

Първо съвсем накратко по Преслегин и въвличането му в темата (моя съмнителна заслуга). Вероятно погрешно съм създал впечатлението, че писанията на този господин са някакво съсредоточие на смиселност или поне смятам за препоръчително запознаването с тях, та поради това се чувствам виновен причинител на неприятната ти изненада, за което се извинявам (още веднъж).
Упомената от мен "алтернативка" е изключително невероятна и без съмнение си е едно изсмукано от пърстите умотворение съотнесена към реалния проблем. Позволих си да я приведа повече като илюстрация (за контраст) по обсъжданата тема.
Впрочем, в оправдание (вероятно влизам в ролята на адвокат поради упоменатото чуство за вина) на Переслегин трябва да посоча, че текстът му е замислен далеч не като "ВСВ алтернативка", а по-скоро в рамките на проект по "алтернативно оправдаване" на реалността, изложена в една серия от романи на братя Стругацки. Та в този смисъл това е литературизация на канавата на серия от романи (или по-точно доизмисляне на предшестваща история). Не че това оправдава напълно несъобразените с историческите реалности допускания на Переслегин, но поне донякъде обяснява защо е прибегнал дотях (а и дискретно подчертава това, че вероятно осъзнава (надявам се) доколко са фантастични именно в алтернативен смисъл).

След това необходимо (според мен) уточнение, ще се опитам да се придържам към въпроса, поне докато дезорганизираността, характерна за порцесите в главата ми, не ме отвлече нанякъде.
Съгласен съм, че не бива да придаваме твърде голямо значение, особено в този мащаб, на "ефекта на дезорганизираността" (в оня "блицкригов" смисъл, в които го обсъждахме). Така че можем да го оставим настрана като една интересна възможност (страничен ефект), чиято евентуална липса обаче няма съдбоносно значение за обсъждания проект.
По съществени са проблемите, които, уви, не е в нашите възможности да решим задоволително, още повече, че те са пряко свързани с евентуалността на сериозни дейстивя и по другите направления от страна на Вермахта.
Накратко, логистичните особености (така както си ги представям) на избраното направление са такива, че вероятно не биха позволили там да бъдат съсредоточени и адекватно използвани твърде големи сили. Проблемът е в това "твърде" и неговите конкретни измерения. Дали силите ще са дотолкова незначително повече спярмо ТР, че няма да е възможно да бъдат постигнати с тях набелязаните цели? Или все пак е възможно и да са достатъчно. Впрочем, по важното в тази насока е, че при всеки вариант на решение по питането за размера на това "твърде", остават достатъчно много сили за съществени действя на други направления. Във всеки случай поне северно от Припятските блата, а вероятно и южно с известно закъснение. Та това ни позволява да предположим, че съветското командавне и при този вариант ще бъде достатъчно ангажирано, а това от своя страна ще ни позволи (надявам се) да се занимаваме само с особеностите на кинцелевото направление на настъпление.

И така, за своя радост вече стигам до конкретните версии на развитие на събитията. Ще спазвам твоята "номерация" на възможните отговори и ще се опитам според скромните си възможности (и познания в това отношение, което тук е дори по-съществено) да дам отговори на въпросите за тях.

1.0 Пълно отстъпление
1.1 Доколко е вероятно подобно развитие?
Това е вариантът, от който ако правилно си спомням най-много се боят в ОКХ във връзка с който и да е от плановете за действие. Макар от тяхна гледна точка този отговор да изглежда най-"правилен", то чисто психологически според мен той е най-малко вероятния. Разбира се, ако погледнем от правилната перспектива, а именно от гледната точка на съветското военно ръководство. В този симсъл този вариант е напълно невероятен.
1.2 Как би се отразил на сценария на Кинцел?
За съжаление, констатацията, че това развитие е невероятно не ме освобождава от този въпрос. Доколкото мога да преценя, подобно действие на съветската страна, т.е. стартегическо отстъпление със съответното прикритие, има достатъчно големи шансове да се осъществи сравнително успешно. От една страна, то дава една добра възможност на немската северна ударна група сравнително лесно и без големи загуби да се придвижи до търсената позиция (нещо, което може да е проблематично при друго развитие предвид местността и силите). От друга страна, обаче, съветското остъпление ще обезсмисли всякакъв опит за последващо обхващане на силите, защото обхващащия маньовър на северната група ще засегне най-вероятно фланга на съветския фронт и няма как да попадне в тила му. Може да се разчита най-много на оперативен ефект с малки мащаби.
Все пак всичко зависи от това доколко успешно вяска от страните се справя със задачата си, т.е. може да се получи някакъв тип темпова игра.
1.3Какви нови варианти за двете страни предполага?
Този въпрос е интересен, може би най-интересен. От стратегическа гледна точка сякаш този вариант дава известни предимства (заета територия), но пък те могат да се реализират само ако предположим нормалан "дипломатическа игра" по завършването на войата. От друга страна, е много малко вероятно СССР да склони към преговори при положение, че основната част от въоръжените му сили са малко или повече непокътнати.
Ако разгледаме нещата по-ниско, то възможностите пред немската страна не са големи - макар и почти без боеве да са преодолели една не малка част от територията на противника, дори и без сериозни сражения вече ще изпитват ефекта на "оперативното напрежение", а допълнително ще се забелязва и началото на логистичната криза. Единственият съществен плюс ще е предолояването на зоната на Припятските блата (ако предположим, че съветските войски са остъпили толкова надълбоко), котео ще позволи да се "обединят" фронтовете на немските армейски групи. За сметка на това обаче фронтът ще е значително разширен, което неизбежно води до разтегляне на силите. А и тепърва ще соти задачата да се пробият и унищожат силите на РККА, които ще са горе-долу съхранени (макар и деморализирани в някаква степен, а и дезорганизирани от остъплението).
Основният въпрос ще е каква старетгия би била избрана, дали ще се действа по една стартегичесак цел или по няколко. Стурва ми се, че ако се разчита на мобилна стратегическа отбрана по повечето направелния освен на едно или две главни (например, Москва), то има известна възможност да се смени варианта и вместо по Кинцеловото направление (вече поизгубило от възможностите си), да се десйтва по на юг (т.е. по към централната част на фрота).
За съветската страна този вариант не предлага никакви особени алтерантиви, поне на пръв поглед. Основната част от силите са съхранени, но голяма част от съществената в стартегическо отношение територия е изгубена. Все пак за сметка на съхранените сили най-вероятон ще бъде организирано настъпление с цел възръщане на загубеното. Тук се крият достатъчно много опасности.

(по нататък ще продължа по следващите вариант).

[gollum]

Продължавам със своята версия на отговори по предложените от теб, Ханс, варианти.

2.0 "Опит за удържане на позициите и фронта, изтегляне само под натиска на врага или на малка дълбочина с цел заемане на по-удобна позиция. Стремеж да се съсредоточат максимално големи сили срещу фланга на немската ударна групировка и тя да бъде „отсечена“."

2.1 Доколко е вероятно подобно развитие?
Що се отнася до първата част на предположението, то това е най-вероятното развитие на събитията, защото нещо подобно се наблюдава в ТР. В реалността дейстивята на съветското командване са "попдправени" и със стремеж към контра атака и изземане на инициативата, можем да предположим, че втората част на предположението може да се интепретира по този начин. Впрочем, тя е малко по-малко вероятна. Причината да мисля така е, че е по-вероятно офанзивните действия да бъдат "разпределени" по целия фронт, а не съсредоточени само срещу фланга на немската ударна групировка. Впрочем, това може да бъде съчетано с предположението, че самият "реален" вариант на плана на Кинцел ще вклбючва немски офанзивни действия на оперативна дълбочина поне на още две основни направления.

2.2 Как би се отразило на сценария на Кинцел?
Като цяло сценарият на Кинцел "разчита" именно на този вариант на събитията, така че не би трябвало да се отарзи много зле. Основните опасности произлизат от забавянето на движението на ударната групировка, предизвикано от съчетанието на общо взето упорита отбрана и на характера на местността и въобще на военния театър (най-вече в логистично отношение). Опасността от "отсичане" би трябвало да се контрира от десния фланг ан ударната групировка, какъвто ще представлява подсилена групировка от група армии "Център", която ще води собстевно настъпление, насочено именно към прикриване на този фланг. Като се има предвид реалността най-вероятно тази опасност ще предизвика криза, но тази криза няма да прерастне в катастрофа.
2.3 Какви нови варианти за двете страни предполага?

За немската страна вариантите са добри, тъй-като реализацията в относителон пълен обем на плановете за ударната групировка ще означава, че цялата северна и централна групировка съветски войски ще трябва да приемат бой с преобърнат фронт и пътищата им за отстъпление ще бъдат отрязани. Което на свой ред може да доведе до крах на целия северен и час тот централния фронт и в резултат - изоставяне на Москва и вероятно на Ленинград и прилежащите им райони.
За съветската страна всичко зависи от това дали ще успеят в достатъчна степен да забавят прогреса на немската ударна групировка и поне в някакъв обем да реализират удара във фланг. Офанзивните дйствия по другите направления едва ли могат да донесат някакъв значим успех, защото свързаността им с решаващите събития (развитието на северния удар) е малка, твърде малка за да влияят сериозно, освен ако причинят изтегляне на сили и преразпределението им (от немска страна), което обаче е малко вероятно.


3.0 "Опит за удържане на позициите и фронта, изтегляне само под натиска на врага или на малка дълбочина с цел заемане на по-удобна позиция. Стремеж е противника да бъде изтощен във фронтален бой. Тук характерно е отсъствието на сериозно маневриране. Очевидно основната роля на резервите и свободните сили въобще, ще е да запушват евентуалните пробиви(конкретната форма няма особено значение). Отстъплението се извършва само под натиска на противника и само дотолкова доколкото е необходимо за да се съхрани максимална непрекъснатост на фронта."

3.1 Доколко е вероятно подобно развитие?
В общи линии, става въпрос за вариация на предходния вариант. Разликата е, че не се предполагат каквито и да е сериозни офанзивни действия, което парви този вариант малко по-малко вероятен от предходния - стремежът към реализация на офанзива според мен задължително ще присъства в плановете на съветското командване независимо от характера на немските планове и подготовка (което е нормално).

3.2 Как би се отразило на сценария на Кинцел?
Малко по-зле от гледна точка на реализуемостта на самия план, защото големите войскови маси, подготвени за отбрана ще трябва да се преодоляват фронтално в повечето случай (военният театър не предоставя добри възможности за маневриране). А и няма да има разпиляване на силите в контраофанзивни дейстивя, при това некоординирани. Ако все пак северната немска групировка успее да пробие и да запази достатъчна част от силите си, задачата й ще е лесна, защото по-голямата част от съветските сили ще останат далеч назад и стратегическия маньовър ще може да се реализира.

3.3 Какви нови варианти за двете страни предполага?
Възможностите, които този вариант предоставя на немската страна са сравнително добри от гледна точка на ефекта от реализиране на замисъла (не трябва да се гони, наваксва и пресреща съветско стратегическо остъпление). Същевременно обаче перкспективите за реализиране на плана не са особено добри. Това, което вероятно може да спаси ситуацията е разпръснатостта на съветските сили, които неизбежно ще са разпределени по целия предполагаем фронт на немското настъпление и вероятно няма да има сериозно маневриране (самия вариант го изключва).
Перспективите пред съветската страна, от друга страна, също не са лоши, поне в началния етап. Като имаме предвид организацията им, доктрината и качеството на свръзката и на командването, съветската армия в онзи етап не е подготвена за водене на маневрени бойни действия, така че отдаването на предпочитанията към донякъде статична отбрана, със сериозни резерви разположени в дълбочина (както е и според стратегическото развръщане на силите ,доколкото ми е известно), дава сравнително добри възможности да бъде забавено немското настъпление. От друга страна, обаче, немската доктрина вече е показала, че е ефективна именно срещу статична отбрана. Това, което при този вариант компенсира донякъде е, че силите не се разходват и пръскат в безсмислени и некоординирани контраатаки.
Като цяло, обаче, според мен немските перспективи при този вариант са доста добри.


3.0 "Опит за изземане на инициативата. Това най-вероятно би имало характер на настъпление с левият фланг. На десният фланг пък ситуацията би диктувала конкретната форма – пасивност, отстъпление, контраудар и т.н.
"

3.1 Доколко е вероятно подобно развитие?
Това е най-вероятният сценарий от всички - именно това се случва и в реалността. НАй-добре се съчетава с това, котео знам и си представям за доктрината на РККА и схващанията на военното ръководство.

3.2 Как би се отразило на сценария на Кинцел?
Това е най-благоприятната среда за реализация на плана на Кинцел. Причините на пракитка съм ги описал в предходните варианти - съчетава необходимите условия за стратегически успех на маньовъра, при това в най-добрия им вариант, - противникът сам се сковава и прави невъзможен успеха си в последващата темпова игра, като същевременно намалява шансовете за успех на фланговия удар и за възпиране на самата групировка за сметка на разпръскване и изчерпване на резервите си.

3.3 Какви нови варианти за двете страни предполага?
За немската страна предполага реализация на самия план, което на свой ред може да доведе до катастрофа за съветската страна със сериозни последици. Ако това бъде съчетано с дипломатическа игра то може да доведе до излизане на СССР от войната още през 1941 г. или най-късно през пролетта-лятото на 1942 г. СЪответно за съветската страна перспективите са само лоши.


Разглеждането на тези варианти на развитие на ситуацията ми помогна да си "отворя очите". Всъщонст планаът на Кинцел е вероятно най-добрият и предлага най-много възможности за постигане на стратегическите цел, неутрализиране на СССР като активна страна във войната в рамките на година-две. Този план има предимства в сравнение с останалите от гледна точка на взаимоотношенията му с възможните съветски реакции.
От друга страна, трябва да се подчетае, че реализуемостта на този вариант е свързана не толкова с контраиграта на съветската страна, колкото със способността на немската да успее да съсредоточи и ефективно използва необходимите сили в същестувващите стратегически условия на северния дял на фронта. И именно тук е основния проблем в реализуемостта на плана. За съжаление, знанията ми в това отношение са твърде повърхностни за да мога да за ключа нещо. От друга страна, вероятно информацията по този въпорс в ОКХ е била по-пълна и може би именно тя е довела до отхвърлянето на този план. Макар че причината както бе посочено в други постове може да е съвсем различна.

[кало]

Интерес, макар и не чак толкова дълбок, анализ на съветските ВС в началото на войната:

http://nvo.ng.ru/history/2011-06-17/1_june_1945.html

и цитат от него: "Средства связи, аэрофотосъемки, радиоразведки, радиолокации – все это были «нерапортоемкие средства» в отличие от танков, самолетов боевой авиации, надводных кораблей и подводных лодок (с понятием «нерапортоемкие средства» меня познакомили работники ВПК Совмина СССР в 1980-е годы. – А.К.). В «рапортоемкие», по их определению, попадало более воздействующее на воображение оружие – ракеты, танки, самолеты ударной авиации."

[кало]

по темата - програмно изложение на Жуков - Характер современной наступательной операции. Доклад командующего войсками Киевского особого военного округа генерала армии Г.К. Жукова
23-31 декабря 1940 г.

http://www.hrono.ru/libris/lib_n/nakanune32.html

[gollum]

Е, това е от съвещанието на командния състав, имахме даже тема за него. Почти всички материали от него (липсват някои от изказванията след докладите) са издадени в книжка, която може да се намери в "Милитера"-та.