Превземайки Белград с блъф

[Док Холидей]

:not:

[Batko Charly]

Ей тва е!

Тва направо ма хварли!

Само се чудя дали нашите мили съседи знаят за този епизод или малцината знаещи тактично го пропускат.

[Док Холидей]

Бая се изпуска.
Статията не е завършена. Това е половината - цялото ще се яви до броени дни в сайта.
Иначе - благодаря, че се обади - явно останалите мислят, че форумът както винаги е за да се четат мненията на другите щото е по-лесно.
или да не се четат въобще.

[Sturmpionier]

Браво за труда!

[stanislavb]

Много впечатляващ труд!!! Браво! Само се съмнявам, ако попитам някой сърбин за това, съм сигурен, че няма да отговори дори и да го знае.....
Още веднъж браво и за направения труд...

[Док Холидей]

:not:

[Човек]

Браво. Аз лично отдавна търся информация за този епизод. А що се отнася до това, известни ли са тези факти на нашите съседи... В техните медий през последните години все по-често се поставят въпроси, свързани със създаването и края на първата Югославия. Тези дни беше изнесена доста интересна информация. В годините на Втората световна британците изпращат на територията на окупирана Югославия офицер, който трябва да осъществява контакт с хората на Дража Михайлович. Той носи със себе си скъпоценности, които трябва да предаде на ,,четниците", с цел подпомагане на каузата им. Част от ,,съкровището" обаче, той запазва за себе си. Закопава го в очакване на по-добри времена и след войната се връща, за да прибере ,,пенсията" си. Югославската милиция обаче го залавя и конфузията е голяма. Британците и сърбите се споразумяват да запазят инцидента в тайна. Въпросният бивш офицер е починал преди 10 години в ЮАР.

Наскоро намерих в цифров вид уникална книга, в която се разказва за събитията в кралска Югославия в навечерието на Втората световна война, настроенията в обществото и армейските кръгове (,,болйе рат, него пакт" , германците се страхуват от нас и т. н.), особено ярко е описана бомбардировката на Белград, първите месеци на окупацията. Автора е очевидец на събитията, след капитулацията на Югославия той заема пост в марионетното правителство на генерал Милан Недич. За съжаление книгата е на сръбски.

[Док Холидей]

:not:

[Човек]

Такава информация не се вмества в тяхната национална митология, затова за нея изобщо не говорят.

[Хана]

Ето малко насканирано от една книжка за същия период, пък Манщайн да прецени кое ще му свърши работа.

Г.Гунев, И.Илчев "Уинстън Чърчил и Балканите", С. 1998.

"На 1 март 1941 г. правителството на Б. Филов присъединява България към Тристранния пакт. Същия ден започва преминаването на германската армия през Добруджа и по построените понтонни мостове през р. Дунав на българска територия. Това събитие предизвиква спешното отпътуване на мисията на Идън от Анкара за Атина. В проведените нови преговори от 2 до 5 март Идън отново се опитва да убеди събеседниците си в необходимостта от съкращаване на отбранителната линия, докато командуващият гръцката армия генерал Папагос настоява за изпращането на британския контингент в северните райони на страната. Като се има предвид неговият ограничен размер (англичаните успяват да отделят от личния състав на близкоизточната си армия само две и половина дивизии, или около 60 000 души), подобна диспозиция действително би означавала унищожението му, без това да помогне особено на Гърция при евентуална агресия срещу нея.
Във връзка с тази ситуация Чърчил изпраща на 6 март следващата телеграма на Идън: „... за кабинета е трудно да повярва, че ние разполагаме с каквато и да е власт да предотвратим хода на събитията в Гърция, докато Турция или Югославия не се наме ят, но което е невероятно. Направихме всичко възможно да създадем някаква балканска комбинация срещу Германия. Следва да бъдем предпазливи и да не тласкаме Гърция ...към една безнадеждна съпротива, при положение че тя е сама, а ние имаме само шепа войски в състояние да достигнат бойното поле навреме. Възникват много сериозни имперски проблеми чрез ангажирането на австралийски и новозеландски войски в едно начинание, което, както Вие казвате, няма големи шансове за успех... Трябва да освободим гърците от чувството, че са задължени да отхвърлят един германски ултиматум. Ако по своя собствена преценка те решат да се сражават, ние в някаква степен би трябвало споделим изпитанието им. Но бързото германско настъпление вероятно ще предотврати ангажирането на по-значителни британски сили.
Загубата на Гърция и Балканите в никакъв случай не особено голяма катастрофа за нас, при условие че Турция остане действително неутрална... Много хора ни казват, че нашето безславно изхвърляне от Гърция ще ни нанесе по-големи щети в Испания и вишистка Франция, отколкото завладяването на Балканите, което с нашите недостатъчни ресурси сами никога не бихме могли да предотвратим ."
Обезпокоен от телеграмата, британският посланик в Атина Палейрът изпраща до намиращия се отново в Кайро министър на външните работи Идън следния коментар: „Не може и дума да става да освободим гърците от чувството, че са принудени да отхвърлят ултиматума. Те са решили да се сражават срещу Германия дори и сами. Въпросът е, дали ние ще им помогнем, или ще ги изоставим"
На седми март Идън споделя с Чърчил мнението си по въпроса: „... Падането на Гърция без никакъв опит от наша страна да я спасим чрез интервенция, след като цял свят знае, че след победите в Либия ние разполагаме със сили за това, ще представлява истинска катастрофа за нас. Тогава Югославия със сигурност ще бъде загубена, нито пък ние ще имаме узереността, че Турция ще има силата да се противопостави, ако германците и италианците се установят в Гърция, без никакъв опит от наша страна да им попречим. Без съмнение нашият престиж ще пострада, ако бъдем безславно изхвърлени, но при всички случаи да се борим и да пострадаме в Гърция би ни причинило по-малка вреда, отколкото ако изоставим Гърция на произвола на съдбата38."
Същия ден на 7 март британският кабинет взема окончателно решение за изпращане на 60 000 войници и офицери от близкоизточната армия в Гърция.
Докато през февруари 1941 г. най-голямо безпокойство в Лондон предизвикваха действията и намеренията на българското правителство, то през март решаващо значение придобива бъдещата позиция на Югославия. На 4 март регентът принц Павел посещава тайно Берхтесгаден подложен на Хитлеровия натиск, дава съгласието си гославия да се присъедини към Тристранния пакт39. Когато след завръщането си в Белград той информира
политическите и военните ръководители на страната за своето решение, част от тях изразяват несъгласието си с него. Тъй като белградският център на СОЕ е разширил контактите си с военните среди, за поетия от принца ангажимент става известно в Лондон и Чърчил е принуден да се обърне с лично предупреждение към поредния балкански държавник, решил да се преклони пред германския натиск. На 22 март той се обръща с писмо към министър-председателя на Югославия Цветкович, в което, след като се привеждат познатите аргументи, че в продължителна перспектива нацистка Германия е обречена, преминава към заплахите: „... Ако Югославия реши да изпадне до положението на Румъния, или пък повтори престъплението на България и се превърне в съучастник в проектираното убийство на Гърция, нейната разруха ще бъде сигурна и непоправима ." Правителството на Цветкович обаче е повече повлияно от заплахата на Хитлер и на 25 март 1941 г. във Виена министър-председятелят и министърът на външните работи Цинцар Маркович подписват присъединяването на Югославия към Тристранния пакт. Решението предизвиква възмущение в Белград и спонтанни антигермански демонстрации. На 27 март под ръководството на генерал Симович е извършен военен преврат, принц Павел е отстранен като регент, защото короната е поверена на младия престолонаследник Петър. Чърчил научава за събитията малко преди да произнесе първата си реч като ръководител на Консервативната партия пред нейния Централен съвет. Докато Чърчил разисква с антуража си радостната вест, заместник-министърът на външните работи А. Кадоган подхвърля фразата: „Югославия намери душата си41." Чърчил харесва фразата и тя се появява в края на речта му: „Аз имам големи новини за вас и за цялата страна. Рано сутринта югославският народ намери своята душа42" и по-нататък обещава на страната цялото съдействие на британската империя.
Същия ден и дори приблизително в същия час, докато Чърчил говори в Берлин, вбесеният Хитлер дава разпореждане на главното командуване на вермахта да подготви унищожителен удар срещу Югославия43. И в Лондон, и в Берлин започва трескава дейност - в британската столица - дипломатическа, а в центъра на третия райх - военна. У Чърчил отново се съживява ентусиазмът да създаде балкански фронт в състав Югославия, Гърция, Турция и той изпраща до президента на Турция Иньоню ново послание за съюз между трите държави, при което евентуално нападение срещу която и да било от тях трябва да доведе до включването и на трите във войната.
Идън (който в момента на получаването на Чърчиловата телеграма се намира в Малта на път за Лондон) получава разпореждане да се отправи за Атина, докато началникът на имперския щаб генерал Дил заминава за Белград, за да подготви втория етап от новото турне на министъра на външните работи. По думите на Чърчил, Дил намира в Белград „объркване и парализиращо бездействие". На 1 април Идън получава също неутешително послание: „Не бях в състояние да убедя председателя на Министерския съвет да се съгласи да бъде посетен от Вас в близко бъдеще44." Единственото постижение на мисията на Дил в Белград е съгласието на новото югославско правителство да бъдат започнати англо-гръцко-югославски разговори във Флорина. Преговорите започват през следващите дни, но не дават очакваните от Лондон резултати. Ръководителят на югославската делегация генерал Янкович заявява, че ако Югославия бъде нападната, тя ще окаже съпротива, но не дава ясен отговор на въпроса как би постъпило ръководството на страната в случай на хитлеристка агресия само срещу Гърция45. При това положение няма смисъл от продължаването на срещата. На 4 април генерал Дил изпраща в Лондон отчета си за посещението в Белград: „Окончателните резултати от посещението в много отношения бяха разочароващи и бе невъзможно Симович да бъде заставен да подпише каквото и да било споразумение." И действително новото правителство в Белград потвърждава ангажиментите на предишното (което означава и присъединяването на Югославия към Тристранния пакт) и прави всичко възможно, за да избегне нацистката агресия.
В ранните утринни часове на 6 април 1941 г. (Хитлер остава верен на навика си да атакува рано сутрин в неделя) хитлеристката армия напада Югославия и Гърция. Главното командуване на вермахта отделя 32 дивизии, в това число групата бронетанкови дивизии „Клайст" с боен опит от сраженията в Полша, Белгия и Северна Франция. 17 дивизии настъпват срещу Югославия от север, подкрепени от унгарски части, докато 15 - съсредоточени в България дивизии (в това число три бронетанкови) пре-
минават в офанзива на юг (по протежението на българо-гръцката граница) и на запад, с цел да пресекат пътя за отстъпление на югославската армия през Македония и да се спуснат към Гърция по неукрепената долина на р. Вардар. Цялата нацистка агресия протича под знака на пълното превъзходство на хитлеристка Германия във въздуха. На 6 април германската бомбардировъчна авиация се появява над Белград, за да осъществи така наречената от Хитлер операция „Наказание", представляваща непрекъсната терористична бомбардировка от бръснещ полет над беззащитната югославска столица. Нанесен е силен удар и върху пристанището на Пирея, чиито съоръжения са извадени от строя поради взривяването на британски транспортен кораб, натоварен с трини-толуол.
Четирите югославски корпуса, съсредоточени в северния участък на фронта за защита на Хърватско и Словения, са разбити и в безредие отстъпват на юг. На южния участък на югославския фронт е превзет Битоля (още на 10 април) и е прекъсната комуникацията между югославската и гръцката армии, като се започва и пробивът по долината на Вардар към Солун. На 13 април хитлеристката армия нахлува в Белград. Правителството решава да потърси спасение в емиграция. Чърчил. разгневен от светкавичния колапс на Югославия, в деня на падането на Белград отправя следната телеграма до британския пълномощен министър в Белград Кямпбел:,,.. .Ние не можем да разберем защо кралят или правителството трябва да напуснат страната, която е обширна, планинска и пълна с въоръжени хора. Без съмнение германските танкове могат да се придвижват гю пътищата, но за да покорят сръбските армии, на тях ще им се наложи да доведат пехота. Тогава ще се появи и възможността тези пехотинци да бъдат убивани. Със сигурност кралят и министрите трябва да вземат участие в това47."
Блянът на У. Чърчил да види членовете на югославския кабинет начело с монарха да устроят засада на германските пехотинци из югославските планини не се осъществява, но той бързо го забравя, предвид драматичните събития в Гърция. На 6 април частите на първа британска бронирана бригада са съсредоточени около долното течение на р. Вардар. Новозеландската бригада заема позициите около устието на р. Алиакмон. В същия район се стоварват и първите подразделения на Шеста австралийска дивизия. Поради нежеланието на гръцкото командуване да се вслуша в британските съвети за съкращаване на отбранителната линия, гръцките и съюзнически части трябва да отблъснат агресията на превъзхождащите сили на противника при едно абсурдно разпределение на своите човешки ресурси: преобладаващото мнозинство от гръцката армия се намира на албанска територия, където им противостои армията на Мусолини, друга част е съсредоточена около българската граница, където са и силните укрепления, а на практика най-опасният участък на фронта - по долината на Вардар - е неукрепен и трябва да бъде защитаван само от незначителна гръцка групировка и малобройните британски контингенти.
На 7 април хитлеристките танкове, обходили югославската отбранителна линия, се спускат по долината на Вардар и на 8 април достигат предградията на Солун. По този начин войските в Тракия и Източна Македония, които гръцкото командуване упорито отказваше да изтегли на предлаганата от англичаните линия по поречието на р. Алиакмон, остават изолирани. На 9 април командуващият групировката генерал Бакопулос подписва протокол за капитулацията на поверените му части. Същия ден германските танкове нахлуват в Солун. Капитулантските настроения вече окончателно парализират дейността на гръцкото командуване, подкопано от системните действия на Петата германска колона, която особено след започването на войната с фашистка Италия действува съвършено свободно в Гърция поради опасенията на Метаксас, че всякакви правителствени действия срещу нея биха могли да дадат на Хитлер повод за агресия. Оказват въздействие и такива фактори като напрежението на продължаващата от октомври 1940 г. война срещу Италия, огромното превъзходство на завоевателя в жива сила, техника и особено в авиация48.
На 20 април 1941 г. командуващият групата гръцки войски, оттеглящи се от Албания, ген. Чолакоглу, подписва документ за капитулация на своята армия, с което фактически слага край на съпротивата в континентална Гърция. Британските части остават сами. Един от известните партизански командири по-късно, генерал Сарафис, заклеймявайки капитулантската политика на управляващия гръцки елит през пролетта на 1941 г., с гняв и болка отбелязва: „Създаде се безпрецедентно положение - в Термопилите, където паднаха тристата спартанци, начело с цар Леонид, да воюват англичани, а гърците да остъстват”

[BAGA_TUR]

Браво Manstein! :tup:
Поздравления за хубавата статия и усилията които си хвърлил за превода.
Доста конфузна ситуация за съседите.. Трябвало е, да постъпят като тексасците - първо да стрелят, а после да питат..

.

[Shelenberg]

Ами Манщайн аз не съм прочел статията но ще го направя точно до 2 дена, защото и аз бях зает 2 седмици и не съм влизал във форума, сигурно направо от сайта и все пак бравос аз не се съмнявам в тебе.

[Гост]

Браво, Майнщайн!
Аз от сто години гледам заглавието, но си мислех, че е някакоя от игрите, от които нищо не отбирам

[Док Холидей]

:not: