Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Битката за Англия

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Originally posted by "Sir_Gray"

    при пробива няма нападения от авиация. Според мои сведения за протежението на целия пробив има общо 2 налюта, първия от 6 Swordfish-a, другият пак от няколко самолета (в някои източници дори се споменава само за първите 6 самолета), а това не може да се счита за сериозна атака по никакви мащаби. Не знам откаде имаш ти тези данни за 200 и кусур самолети, дай по-подробни обяснения.
    Уважаеми SIR,

    прилагам цитат от книгата "Убиици на кораби"гл.6,на англииския историк R.Barker,подробно описващ атаката на авиацията при пробива в Ламанша.За съжаление на руски,но мисля че не е трудно за разбиране.


    9 «Бофортов» 42-й эскадрильи и 7 самолетов 217-й эскадрильи, как и «Суордфиши», не смогли снизить скорость движения германской эскадры. Ни одна торпеда не попала в цель. Кроме торпедоносцев в бой были брошены почти 250 бомбардировщиков 3 отдельными волнами. Бомбардировочное Командование в то время располагало 300 самолетами, из которых около 250 могли быть использованы в подобной операции. Часть «Веллингтонов» не смогла взлететь из-за снегопада над аэродромами, что сократило число бомбардировщиков до 242. Сюда входили 100 бомбардировщиков, которые имели специальный приказ находиться в 2-часовой готовности. Количество бомбардировщиков было значительно меньше, чем пару месяцев назад, но все еще оставалось серьезной угрозой, учитывая их бомбовую нагрузку. Если хотя бы 1 самолет из 10 добьется попаданий, скорость кораблей упадет. Однако над Ла Маншем стояла облачность 10/10. Ее нижняя кромка находилась на высоте 1000 футов, часто опускаясь до 500 футов. Но даже эти условия постоянно ухудшались. Большая часть 242 взлетевших бомбардировщиков оказалась вблизи от германской эскадры, но только 1 из 6 сумел сбросить бомбы. Многие вообще не смогли обнаружить корабли. Остальные нашли противника, но не смогли сбросить бомбы, несмотря на множество попыток набрать нужную высоту. Каждый раз, поднявшись чуть выше, самолет влетал в тучу и терял корабли из вида. Единственным преимуществом такой погоды было то, что она защитила их от вражеских истребителей и большей части зенитных снарядов. Но из 242 бомбардировщиков только 39 сбросили бомбы на вражеские корабли, причем ни один не добился попаданий. 188 либо не сумели обнаружить цель, либо не смогли атаковать в таких условиях. 15 бомбардировщиков не вернулись на базы.

    Comment


      #32
      Да, така е. Поразрових се из нета и аз и намерих този линк http://www.warships1.com/W-OOB/OOB_W...I_Cerberus.htm там са описани всички единици, участващи и от двете страни. Моята заблуда идва от там, че повечето автори споменават съвсем бегло тези 240 тежки бомбандировача, а описват предимно атаките на торпедоносците. Причината за това е, че тежки бомбандировачи не са най-доброто средство за борба с кораби, всъщност това въобще не им влиза в предназначението Stephen Roskill, автора на официалната история на Кралския флот, тритомна War at Sea, ги споменава само в едно изречение и добавя, че ниската видимост позволява на само 39 да атакуват, както и ти си цитирал.
      XV mile the sea brode is
      From Turkey to the Ile of Rodez...

      Comment


        #33
        Sir, даже и всичките 240 да бяха атакували пак тая щеше да е. Хоризонталното бомбомятане като тактика се прилага за поразяване на определена площ, а не на отделна цел, каквато са маневриращите кораби, дори и при ниска скорост. Освен това хоризонталното бомбомятане се извършва по правило от височина не по-малка от 1000 метра, а за да падне бомбата от тази височина минават поне 15-20 сек. Абсолютно прав си че това не им е работата Да не говорим че точността по неподвижна цел е отчайващо ниска. Затова в корабните авиогрупи са се използвали модните през 30-те години пикиращи бомбардировачи. Историята на морските сражения познава, доколкото знам 3 случая на поразен кораб от хоризонтални бомбардировачи-атаката на Пърл Харбър, където японците атакуват с модифицирани 406 мм снаряди неподвижните линкори, американската атака на базата Давао през декември 1941 г. ( поразен е с 1 бомба крайцера "Миоко") и след битката при Източните Соломонови о-ви ескадрила американски В-17 поразява с ЕДНА бомба есминеца "Муцуки", който е потопен от екипажа си.
        При силното въздушно прикритие, което е имал адм. Цилиакс при пробива, едва ли английските бомбардировачи щяха да имат по-голям успех от торпедоносците, торпедните катери и Харвичкия дивизион есминци.
        Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
        Неизвестен руски адмирал

        Comment


          #34
          според мен тактиката на луфтвафе е грешна и по правилно е пове4ето от целите да са военни а не публичните места който той атакува първо !

          Comment


            #35
            Kazval sam ti go i predi Red-Army..6te go kaja i pak :
            Vinagi pri ekspanziq na 1 dyrjava trqbva da se atakuvat i publi4nite mesta, verno i 4e veonnite bazi trqbva da se razru6avat otvreme na vrem no kogato se vkara paranoq na naroda,kogato padne borbeniq duh,kogato nastypi ot4aqnieto...(a to nema kak da ne nastypi gledaiki navsqkyde okolo teb 4e ima razvaleni)...ve4e naroda ne moje da se syprotivlqva )...i se nabludava qvlenieto kapitolaciq
            Der Feind sieht Dein Licht!
            Verdunkeln!

            Comment


              #36
              Хм, хм, това е екстремна форма на индиректния метод на Фулер, дотолкова екстремна, че даже ми се струва малко нереална Авиационната кампания на съюзниците срещу Германия показва доколко може, или по-точно не може, да се деморализира цял един народ.
              А принципно още любимеца на Фашо, Клаузевиц, е казал, че основната и единствена цел при конфликт е способността на противника да продължи съпротивата. Най-важния пък инструмент за съпротива мисля е ясно, че са военните сили Та те винаги ще са първата и най-важна цел за поразяване, морал, индустрия, ресурси и тн и тн се нареждат далеч зад тях. Той Наполеон не случайно извежда максимите си...
              XV mile the sea brode is
              From Turkey to the Ile of Rodez...

              Comment


                #37
                Съгласен съм напълно с теб, сър Грей. В почти всички случаи, въоръжените сили са и най-лесната от възможните цели...

                Comment


                  #38
                  Така или иначе, практиката показва, че бомбените удари, колкото и могъщи и разрушителни да са, не могат да докарат страната до капитулация. Особено една тоталитарна държава. А населението, макар и да страда много от бомбардировките, само увеличава ожесточението си и се убеждава в това, колко е безскрупулен и безмилостен врагът. Така че, всъщност, бомбардировките, разбира се ако не са с ОМП, просто не са ефективни, когато са насочени срещу цивилното население.
                  А на темата - Германия започва да губи битката за Англия именно, когато прехвърля приоритетите си от военните към цивилните цели.
                  Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
                  Проект 22.06.1941 г.
                  "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

                  Comment


                    #39
                    Операция "Seeloewe": Несъстоялото се нахлуване в Англия

                    Из личния дневник (Kriegstagebuch: Taegliche Aufzeichnungen des Chefs des Generalstabes des Heeres) на генерал Франц Халдер, началник на Генералния щаб на Сухопътните войски на Третия райх: “Продължителната война е свързана с изостряне на обстановката, особено в областта на политиката. … Всеки момент са възможни изненади. … Особено от страна на Русия и Америка. … Най-бързият способ за завършване на войната е стоварването на десант в Англия. … Успешният десант с последвала окупация на Англия ще доведе до бърз завършек на войната. … Шансовете да нанесем тотално поражение на Англия са много високи..."

                    * * *
                    Откъслечните и разпръснати сведения по въпроса, които се съдържат в “Дневника” на генерал Халдер, в дневниците за бойните действия (Kriegstagebuecher) на Върховното командване на вермахта (OKW) и Главните командвания (Oberkommandos) на трите вида въоръжени сили на Третия райх – Сухопътните войски (Heer), Военноморския флот (Kriegsmarine) и Военновъздушните сили (Luftwaffe); както и особено във сборника с основните германски документи за водене на войната “Hitlers Weisungen fuer die Kriegsfuehrung…”, разкриват следната картина:
                    На 16 юли 1940 г. Фюрерът подписва Директива ¹ 16 относно провеждането на десант в Англии – операция “Морски лъв” (Seeloewe). На следващия ден Главното командване на сухопътните войски на Вермахта посочва силите за провеждане на операцията, определя нейния командващ – генерал-фелдмаршал Герд фон Рундщедт, и заповядва на подбраните 13 дивизии да заемат изходни позиции на крайбрежието на Ла-Манш, формирайки първия ешелон на силите за нахлуване – около 90 000 души.
                    Предвижда се следното: шест пехотни дивизии от 16-а армия на генерал Ернст Буш се товарят на плавателни съдове в района на Па-дьо-Кале и се стоварват на английския бряг между Рамсгейт и Бексхил; четири дивизиии от 9-а армия на генерал Адолф Щраус пресичат Ла-Манша от района на Льо Хавр и дебаркират между Брайтън и остров Уайт; три дивизии от 6-а армия на генерал-фелдмаршал Валтер фон Райхенау потеглят от района на Шербур и десантират в залива Лайм.
                    Предвижда се до третия ден от началото на операцията на английското крайбрежие да дебаркират общо 260 хиляди германски бойци. Като към горепосочените се добавят и съединенията от втория ешелон на силите за нахлуване – 6 бронетанкови, 3 моторизирани и 2 въздушно-десантни дивизии и множество допълващи части.
                    След завладяването и обезопасяването на обиширен плацдарм на английския бряг се предвижда дебаркиралите сили да настъпят в три направления: на югоизток към Саутхямптън, на север към Бристол и на изток към устието на Темза. По който начин да бъде блокиран Уелс, отрязани Девън и Корнуел (където са съсредоточени основните сили на Британската армия) и Лондон да бъде обкръжен. Според Върховното командаве на Вермахта на север от рубежа Бристъл-Лондон не са разположени значителни английски сили и по това направление настъплението може да продължи с малкото войски, които няма да се анагажират с обсадата на Лондон.
                    * * *
                    Обаче Главното командването на германските ВМС си признава, че не е по силите му да проведе операция на толкова широк фронт – повече от 200 мили: през бурния Ламанш, пред очите на превъзхождащия по мощ британски военен флот и при липсата на категорично германско превъзходство във въздуха. Защото само за превозването на войските и бойната техника са необходими огромни количества плавателни съдове – не по-малко от 1700 баржи, 1160 моторни катера, 470 буксира и 155 транспортни съда; а осигуряването на безопасно придвижване на тази армада е категорично извън възможностите на германския боен флот. С оглед на това на Фюрера бива предложено реализацията на операция “Морски лъв” да бъде отложена най-малко до лятото на 1941 г. В случай, че все пак бъде взето политическо решение за незабавно пристъпване към операцията, главнокомандващият военноморския флот (гросадмирал Ерих Редер) се ангажира единствено с успешно провеждане на десант на крайно стеснен участък от английското крайбрежие – между Дувър и Фолкстън, най-много до Ийстбърн на запад. И то не по-рано от средата на септември 1940 г.; и единствено при условие, че масираните нападения на Луфтвафе върху Южна Англия приведат противниковата брегова отбрана в състояние да не може да защитава пристанищата и направленията от тях към вътрешността на страната.
                    * * *
                    Идеята на “моряците” обаче е категорично неприемлива за “пехотинците”. Началникът на ГЩ на СВ генерал-полковник Франц Халдер нарича предложението за десант на ограничен участък от британското крайбрежие ”истинско самоубийство” и го сравнява с “прекарване на десантиралите войски през месомелачка”. (В личния си дневник Халдер е съвсем откровен: нашият флот, пише той, не ще да чуе за десант западно от Портсмут, защото изпитва непреодолим ужас от британския надводен флот!).
                    * * *
                    Така висшето военно ръководство на Третия райх бива изправено пред тежка дилема: При опит за десант на широк фронт би могло до се стигне до тежък провал вследствие масово потапяне на германските плавателни съдове по време на переправата; десантът на тесен участък от крайбрежието, следователно и с по-малко десантиращи войски, може да бъде отблъснат и издавен в морето!
                    * * *
                    Тези аргументи очевидно оказват въздействие върху Хитлер, защото на 1 август 1940 той подписва нова Директива - ¹ 17 (Относно воденето на въздушна и морска война против Англия). С нея на германските ВВС се разпорежда, считано от 5 август, “с привличане на всички налични средства да разгромят колкото е възможно по-скоро английската авиация”, като освен това обърнат специално внимание на пристанищните съоръжения и “пристанищата по южното крайбрежие” на Англия.
                    На шефа на ОКВ генерал-фелдмаршал Вилхелм Кайтел е възложено най-късно до две седмици след началото на въздушната офанзива да прецени и докладва, дали нейните резултати позволяват към операция “Морски лъв” да се пристъпи още тази година.
                    * * *
                    Ниската ефективност на започналите въздушни нападения на Луфтвафе придава допълнителна тежест на аргументите на военноморското командване и постепенно Хитлер става все по-възприемчив към идеята за десант на ограничен участък от английското крайбрежие. В поредната негова Директива относно провеждането на операция “Морски лъв” вече бива целеуказано десантиране в четири пункта в отсечката Фолкстън – източно от Портсмут с последвало настъпление на север и излизане на рубежа Портсмут – устието на Темза. Забележителното в този вариант на “Морски лъв” е, че действителният десант по южното британско крайбрежие трябва да бъде съчетан с крупномащабна демострация на сила по източното с цел отвличане на вниманието на противника. Предвижда се в навечерието на Деня на Десанта мощна германска военноморска група с множество (празни) транспортни съдове да имитира повишена активност в акваторията между Абърдийн и Нюкасъл… За начало на операцията е фиксирана датата 21 септември 1940 г.
                    * * *
                    Започват активни приготовления за провеждането на “Морски лъв”, които обаче се сблъскват с ред трудности: проблемите по набавянето на необходимото количество плавателни съдове за транспортирането на хората и бойната техника; непрекъснато влошаващите се метеолорогични условия, характеризирани в началото на септември като "ненормални и неустойчиви"; и преди всичко – английската авиация и военно-морският флот все по-настойчиво пречат на съсредоточаването на плавателни средства.
                    В ОКМ обобщават: Пречките, причинявани от вражеската авиация и корабна артилерия, стават все по-непреодолими. Пристанищата в Остенде, Дюнкерк, Кале и Булон не могат да бъдат използвани за съсредоточаване на плавателни съдове поради “непрестанната заплаха от бомбардировка и артилерийски обстрел". Около средата на септември английските въздушни нападения “срещу обекти по цялото крайбрежие между Льо Хавр и Антверпен” стават постоянна практика. На 17 септември ОКМ докладва, че около 12% от съсредоточените до момента десантни плавателни средства са безвъзвратно унищожени, и прогнозира, че енергичните действия на противника в най-скоро време ще доведат до загуби, които правят осуществяването на операцията в планирания мащаб твърде проблематичо.
                    * * *
                    Само два дни по-късно, на 19 септември 1940 г., Хитлер издава заповед за прекратяване на по-нататъшното съсредоточаване на сили и средства и за разпръскване на концентрираните в пристанищата съдове за транспорт на “армията за нахлуване” с цел "избягване на излишни загуби от нападенията на вражеската авиация".
                    Операция “Морски лъв” приключва, без въобще да е започнала…
                    * * *
                    Какво трябваше да очаква Островът, ако тя се бе провела и увенчала с успех?
                    На 9 септември 1940 г. командващият Сухопътните войски генерал-фелдмаршал Валтер фон Браухич подписва специална директива (“Разпореждане относно организацията и функционирането на военната администрация в Англия”). Според нея: "годното да носи оръжие мъжко население на Англия на възраст от 17 до 45 години подлежи на интерниране”; цялото продоволствие, с изключение на “минимални домашни запаси” подлежи на незабавна реквизиция; всеки англичанин, уличен в антигерманска пропаганда, подлежи на незабавен разстрел; същото очаква и всеки, който в срок от 24 часа не сдаде на военните комендантства притежаваното огнестрелно оръжие и радиоприемник…
                    Ведомството на Хайдрих – РСХА (Reichssicherheitshauptamt - Главно управление за имперска безопасност) разработва специална програма за предотвратяване и борба с проявите на антигерманска дейност на територията на Обединеното кралство. За нейното осъществяване биват подготвени шест екипа, които е трябвало да бъдат разположени съответно в Лондон, Бристол, Бирмингам, Ливърпул, Манчестър и Единбърг. Първата задача, която е трябвало да изпълнят, е незабавното “обезвреждане” на 2300 видни личности от обществено-политическия живот – като се започне с Чърчил, членовете на кабинета му и лидерите на опозицията, и се стигне до Х. Уелс, Вирджиния Уулф, Дж. Пристли и Б. Ръсел…
                    * * *
                    Казват, Чърчил често обичал да размишлява върху това, какво би се случило, ако германците бяха дебаркирали на Острова. И винаги стигал до заключението, че би започнало истинско “клане, страшно и безпощадно, без състрадание и жалост”…
                    8)
                    Si vis pacem - para bellum!

                    Comment


                      #40
                      ьа

                      Уоу, стара тема. Но мисля, че не е изчерпана и се надявам да събудя интерес. Тук прочетох мнения, които съм чел и на много други места. Но с които не съм съгласен. Именно за въздушната битка за Британия - че Германия е имала превъзходство в числеността, превъзходство в производството и подобни. Като за начало давам малко статистика :



                      Ситуацията със сигурност не е била безгрижна, но Англия не е била чак толкова беззащитна. Всъщност тя е имала много превъзходства пред Германия. Горната статистика не отразява факта, че британците през цялото време са имали по-високо КПД - тоест по-висок процент използваеми изтребители от общия брой. Британците са имали и доста по-добра система за поправка, която е давала понякога и по толкова самолети за единица време, колкото и производството им. Освен това Англия не е трябвало да се притеснява за СССР зад гърба си (тук вече кардинална грешка на Хитлер). Още едно предимство на Англия - радари. Естествено отначало Англия не е имала какво толкова да направи на Германия, докато немците са стоварили бомби по заводи, летища и прочее. Грешка, че са се отказали от тези си приоритети впоследствие.
                      http://rayofhalifaxproductions.com/26662

                      Comment


                        #41
                        Аз незнам кой е твърдял, че Англия е била беззащитна?
                        Британците печелят битката съвсем закономерно и заслужено поради ред причини, основната от които е фундаменталната неакдърност на Гьоринг, но мисля, че за това се е споменавало вече.
                        Що се отнася до броя на боеготовите и произведени самолети- да, чисто статистически нещата може и да изглеждат така както си ги представил, но не забравяай, че тези машини не летят сами във въздуха, а ги управляват пилоти, а ти точно за това не даде статистика. Това е проблема на Британците: имали са самолети, но не и достатъчно екипажи за тях, докато при германците нещата в това отношение са доста по-уравновесени, въпреки крайно по-неизгодната им позиция:немците воюват над противникова земя (и Канал) и всеки спасил се с паращут или аварийно приземил се от тях попада в плен, докато британеца в този случай естествено се връща в авиобазата си.
                        Друго, отнасящо се до броя на боеготови и отремонтирани самолети: Британия съвсем разбираемо е много по-напред и тук, като 'домакин'
                        Най-напред аварийно приземилите се машини подлежащи на ремонт директно попадат в авиоработилниците за ремионт, при германците подобни машини са безвъзвратна загуба (като изключим тези немски машини, успели аварийно да се приземят на френска земя при завръщането си от мисия, но основна част от тях падат над Британия и Канала).
                        Друго: Факторът ПВО, доста немски машини са свлени, тежко повредени от Британската зенитна артилерия , базирано както на сушата, така и на многобройните съдове, бранещи Канала. Британските пилоти почти нямат контакт с немско ПВО.
                        И така, като прибавим 'домакинството' на Англия + нейното никак не лошо ПВО уравнението се променя що се отняся до брой боеготови машини ако ще и производствените мощности да са изравнени от двете страни.

                        Съвсем отделна е темата за радарите ,с които са разполагали британците. Общо взето в момента на излитането си от френска земя германците вече са били като прочетена книга за британците. Образно казано и малко преувеличено разбирасе! А защо тези радарни станции не са определени като приоритетни обекти (през цялото време на битката за Англия) за нападание от германците? Тук отговорът би или не би могъл да даде възпълничкия райсмаршал в бяла унифаорама.
                        Last edited by peterpetroff; 16-07-2010, 09:03.
                        GOTT MIT UNS!

                        Comment


                          #42
                          Beri, този въпрос (с броя на самолетите) вече го освещавахме сравнително скоро в една алтернативна тема: да, британците имат повече и произвеждат повече. Но, както отбелязва peterpetroff, нямат достатъчно пилоти (най-вече на изтребители). Причините за това са няколко и не знам дали има смисъл да ги изброяваме (те са ясни, според мен). Въпросът е, че те имат и произвеждат много повече тренировъчни самолети, отколкото Германия произвежда, така че теоретично (ако оправят проблемите с организацията и някои кадрови решения) могат да обучат много повече пилоти, особено в дългосрочна перспектива.
                          Така че Германия през лятото на 1940 г. има известно превъзходство в числеността на пилотите и на машините в строя (на първа линия). Това донякъде се увеличава за сметка на организацията на защитата на въздушното пространство на Великобритания. Но ако включим в сметката тактическите фактори, като много малкото време, което немските пилоти на изтребители могат да прекарат в небето над Англия и невъзможността (в повечето случаи) да си връщат каталултиралите пилоти, то нещата бързо се изравняват. Британците имат и произвеждат много повече самолети, отколкото обучени екипажи, които да ги използват. В светлината на това изглежда грешка насочването на бомбардиорвъчни удари срещу авиационната промишленост - трябвало е твърдо да се действа само срещу летищата, инфраструктурата свързана с тях и комуникационните възли / радарите. Така или иначе, проблемът на немците е, че дори и да спечелят временен превес в "Битката за Англия", това не означава, че ще могат да постигнат нещо повече - не се сещам за импровизирани нахлувания от такъв мащаб, които да са имали успех.
                          По подобен начин може да се разгледа положението със съотношението на силите в началото на немската кампания срещу Франция. Теоретично изглежда, че съюзниците имат превъзходство в танкове, реално нямат превъзходство, ако към това се включат организационни и тактически фактори се оказва, че използват много по-малка бойна численост (същото е и с авиацията).
                          Общата статистическа численост трябва да се използва само като общ ориентировъчен фактор при преценка на съотношението на силите.

                          Comment


                            #43
                            че тези машини не летят сами във въздуха, а ги управляват пилоти, а ти точно за това не даде статистика.
                            Така де, нахвърлил съм само някои неща. Наистина са имали проблем с пилотите, но мисля, че за обобщение е нужно да се каже, че и немците са имали. Битката за Британия започва с ~30% превъзходство на англичаните откъм пилоти, след няколко месеца имат 2-3 пъти повече пилоти. Това за изтребители само, де. И през това време британския брой само се увеличава, а немския само намалява.

                            (като изключим тези немски машини, успели аварийно да се приземят на френска земя при завръщането си от мисия, но основна част от тях падат над Британия и Канала).
                            Е, имало е все пак някакви, които кацат във Франция и след това бавно, бавно ги товарят към Германия на влакове, поради липса на цехове във Франция.

                            Beri, този въпрос (с броя на самолетите) вече го освещавахме сравнително скоро в една алтернативна тема: да, британците имат повече и произвеждат повече.
                            Може ли линк? Намерих тази тема в гугъл (search "битката британия boinaslava.net"), тъй като съм се изнервил достатъчно от вътрешната търсачка.

                            Така че Германия през лятото на 1940 г. има известно превъзходство в числеността на пилотите и на машините в строя (на първа линия).
                            По данните, които гледам, нямат нито едното, нито другото. Ако може някой да прати линк с алтернативен източник? Впрочем, можа и да греша, тъй като в момента гледам само за пилоти на едноместни изтребители, каквите са двата основни английски - Спитфайър и Хърикейн. А освен Бф109 немците все пак ползват много и Бф110, който е двуместен. Вероятно това обръща данните в немска полза. Иначе това, което гледам за 1940 за пилоти на едноместни изтребители :
                            Юли : британски пилоти - 1200, немски пилоти - 950.
                            Ноември : британски пилоти 1800, немски пилоти - 700.

                            Цифрите са закръглени естествено.

                            По пък изтребителите им са били вързани (поради броя си) за бомбардировачите. Или по-скоро обратното - за всеки бомбардировач са нужни средно по 2-3 изтребителя за ескорт. А съотношението на бомбардировачи към изтребители далеч не е било такова, което е парализирало повече от половината немска авиация (бомбардировачи, де).
                            http://rayofhalifaxproductions.com/26662

                            Comment


                              #44
                              beri_cd написа
                              А съотношението на бомбардировачи към изтребители далеч не е било такова, което е парализирало повече от половината немска авиация (бомбардировачи, де).
                              Доколкото си спомням, достатъчно често се е случвало да летят въобще без изтребително прикритие. Което е и неизбежно за част от целите, защото няма как да стигне обсега на основния изтребител за прикритие (доста бързо разбират, че 110-ките не стават за бой срещу други изтребители).
                              Така или иначе, никой по това време не е използвал подобен по численост ескорт. По-скоро една ескадрила изтребители за, примерно, поне една-две ескадрили бомбардировачи. Поне какъвто ми е спомена, де, ще трябва да погледна по книжата.

                              За темата, беше някаква в алтернативна история (но мисля че имаше и други. Мисля че тази беше последната тема, където някъде се засягаше и този въпрос.

                              За съотношението между пилотите - ще потърся данни, но сигурен ли си, че не гледаш общото количество обучени пилоти в RAF? Защото сигурно си забелязал, че един от проблемите им е, че определена част от тези пилоти въобще не летят заради принципа, че всяка командна длъжност трябва да се заема от пилот (което изключва част от тях от полетите).

                              Comment


                                #45
                                В тази статия в "Уикипедия" се привеждат малко по-различни данни. Според тях около първи юни RAF има 1103 пилоти на изтребители, докато в същото време "Луфтвафе" разполага с 1 450 пилоти-изтребители. Тия дни ще погледна из книгите какво може да се намери, но в началото "Луфтвафе" има превъзходство в бойни пилоти на изтребители. Разбира се, като се има предвид, че понасят доста по-тежки загуби, към края май вече нямат превъзходство (макар и да не съм съвсем сигурен за това). При това, в RAF има поне около 600 пилоти-небританци.
                                Въпросът е, че както при производството на самолети, реално в бойните подразделения служат не повече от 30%-40% от наличните в даден момент пилоти (при производството е дори и по-малко - по-скоро около 20%).

                                Comment

                                Working...
                                X