От извора

[gollum]

Прави сте. Но все пак обсъждахме по-скоро идеализмът като начин на живот (цялостно отношение и реакция към действителността), а не толкова същността на някоя конкретна идея (или отделна характеристика на идеите и мислите - като например оригиналността им или способността ми да се маскират).

[rambler]

Може би не е лошо да си идеалист, то и за Хитлер може да се каже, че е идеалист, лошото е, че идеалистите са адски невъзприемчиви към мнения, противоречащи на идеята им, която при тях е възпроизведена в един вид религия, и рано или късно, започват да "громят неверниците"

[gollum]

Да, те развиват своеобразен имунитет към действителността (щото гледат с метафизични очи).

[rambler]

А след това действителността развива имунитет към тях и ги изличава
Реалността винаги си стреми към баланс и най-накрая го постига, всички опити да се промени насилствено естественият ход на нещата, даже и да е успешен в началото, накрая бива погълнат от ентропията. Ако сте чели "малки богове" наТери Пратчет, там има много хубаво обяснение на този феномен - хората вярват първо в бога, но лека-полека вярата им се измества и те започват да вярват в църквата, така и в нашия случай вярата в идеята е последвана от вяра в институциите и накрая настъпва стагнация.

[gollum]

Май сега идва моят ред да вляза в ролята на свещеник - Амин :tup:

[Mahadeva]

Но въпросът не е само да имаш идеиали, но и да се опитваш да ги реализираш, вижте Дон Кихот, например, те това е цялото послание там
да за съжаление и Хитлер може да се определи като идеалист, но по-добре щеше да е ако не се беше опитал да ги реализира, тъй че някои идеи по-добре да си останат само идеи...но като цяло всяка крайност води до крайно нежелани последици :twisted:
а за църквата съм съгласен, има огромна разлика между религия и вяра, която някои хора просто упорито не искат да видят...
и като си говорим за идеи, има ли идея, на която бихте посветили живота си, бихте ли умрели за идея, щото аз лично не се сещам за такава...

[gollum]

Не. Няма такава идея, поне за мен (то аз си го казах по-горе).
Животът е за да се живее, а не за да се прекъсва.
(сега се сетих за един момент, който много обичам от "Волколамското шосе" - когато главният герой, л-т Момиш-Ули, се готви да приеме командването на батальон, от новосвормиращата се дивизия, командирът на дивизята (Панфилов) го извиква при себе си (за да се запознаят и т.н.). И съответно го пита - ще сьумее ли да се оправи с командването на батальон. На което Момиш-Ули отговаря нещо в смисъл, че не знае точно, но със сигурност ще успее да умре достойно заедно с батальона си. Потресеният Панфилов му отвръща, че батальонът му е даден не за да загива с него, а за да съумее да го командва така, че войниците му да оцеляват след битката. Нещо подобно е и с идеите - важно е не да мреш за някоя идея, а да я осъществиш).

[Sir Gray]

Този, който няма за какво да умре, няма смисъл да живее.... ))))

[messire Woland]

Това, дали си струва да умреш, заради идеалите си, или заради някаква идея е наистина интересен въпрос. Чудя се, дали има еднознчен отговор? Може би, си струва да се жертваш, само ако така са те притиснали, че всяко друго развитие би било по-лошо от смъртта ... от друга страна, докато човек има надежда (и е жив, съответно) би могъл да се бори и това обезсмисля тезата да се жертваш за дадена идея ...

[Fasho]

Идеите

Значи за църквата. Ей на тия пичове аз шапка им свалям. Ей такова нещо ако можех да измисля ... майната и на Солунскта митница. Вие представяте ли си? Това са над 2'000 години!!! Да мамиш и разиграваш хората. И те да ти са радват. Е вала, ашколсун, машаллах! Това са вика опровержение на поговорката: "На лъжата краката са къси". От тях трябва да са учи човек.

[gollum]

Съвсем прав си, Sir_Gray, но все пак аз казах, че няма идея, за която бих умрял (въобще метафизиката е за да се мисли и говори, но не и да се действа според нея). Има много реални неща (артефакти от моя личен живот), за които вероятно бих заложил живота си в съответна ситуация. Но те са реални и част от живота, а не извънсистемни същности, според които някой се опитва да организира реалността (не казвам, че идеите нямат собствена реалност - просто тя е дело на духа (или разума), не на тялото).

[Sir Gray]

Ясно де, разбира се Аз само се раздумвам

[Fasho]

Дали си стрива да умреш за да защитиш идея? Идеята е нещо, което в общи линии е над нещата. Нещо съвършенно и поради тази причина недостижимо. Да се умре в защита на идеята в която вярваш ... Това е смела постъпка, говореща за високия дух на човека, за извисяването на духа, на същността на човека (знаем от философията за двойнственото начало на човека) над дребно-ежедневните неща. Способността на човека да се извиси над чисто тленното и преходното, взъможността да се пожертва за нещо по-висше, това ни различава от животните. Следва да се замислим над последното, нали?

[gollum]

Хич не съм съгласен, че това е основната ни отлика от животните (ако въобще може да се прави рязко разграничение). да не говорим, че нещата не са двойнствени, а по-скоро многостранни .
Смелата постъпка е такава, защото някой я определя по този начин - някой който я разглежда от страни. ако се загледаш в смелата постъпка през очите на човека, който я извършва ще видиш съвсем различен свят. И не мисля, че има разлика в това, защо извършваш дадена постъпка - тя не става по-малко "смела" от това, че имаш различна аргументация за извършването й. Причините са едно нещо, постъпката друго - съотнасянето им - трето, при това трудно за определяне нещо. Има възраст, в която идеализмът изглежда най-сигурното и реално нещо - обикновено след нея настъпва друга, в която този възглед се подлага на коренна преоценка (говоря за духовна или интелектуална, не за биологическа възраст).

[rambler]

Може и да е много смела постъпка да умреш в името на някаква идея, но ми се струва, че в повечето случаи е лишена от смисъл, защото абсолютно винаги след това тези които остават след идеалистите, а именно приспособленците, тотално сриват имиджа на всяка една идея.

Лично към Фашо: Ти би ли умрял за твоята Идея?