Това е началото на една голяма статия, която започнах да превеждам тази вечер:
Битката за Кан: Сталинград на HitlerJugend
От Герхард Ремпел и свободен превод на Манщайн
В 3 : 00 сутринта на деня D (6 юни 1944) SS-Brigadefuehrer Фриц Вит разбира за дебаркирането на британците в устието на Oрн. Неговата дивизия е готова. Плановете за очаквани действия близо до Кан са внимателно приготвени. Но голямото объркване във висшите нива на командване се проявява в противоречиви нареждания и принуждава дивизията да прекара целия ден в безполезно и уморително маршируване. 21ва танкова дивизия от I. SS танков корпус се сражава северно от Кан през D-day, а другата 1ва SS танкова дивизия е още в Белгия, където се възстановява от кървавите битки в Русия. 12та SS танкова дивизия не може да участва в сраженията до 7 юни. Само част от нейния 25ти полк, командван от Курт Майер достига района на Кан предишната нощ. Докато съюзническите бомбардировачи забавят марша на дивизията към Кан, разузнавателните групи на Mайер откриват около 1 : 00 сутринта на 7 юни, че селата на север и северозапад от Кан и летището при Карпике са все още незавзети от врага. Той бързо организира щаб в абатството, което е на северозапад от Кан и ръководи своите пристигащи батальони. 3та британска дивизия междувременно се придвижва към Кан, но бива задържана от 21ва танкова дивизия на осем километра североизточно от града. SS-Brigadefuehrer Фриц Вит нарежда на SS-Standartenfuеhrer Курт Майер да се приготви за координирана атака с 21ва танкова див. около 12 : 00 пладне за да "изхвърли врага обратно в морето."
В 3 : 00 сутринта Майер започва да позиционира своите батальони на пет мили на север и северозапад от Кан и така до зората на 7 юни, когато 25ти полк получава драматичното си кръщение с огъня (baptism of fire).
Двете кули на Арденското абатство , обградени от големи овощни градини и високи стени, предоставят изгоден изглед към цялата крайбрежна област. Артилерийският командир Карл Бартлинг използва едната кула като наблюдателен пост, а Майер другата за да проучи предвиденото поле за битка. Докато картечари и зенитна артилерия стрелят по бомбардировачите, цялата област е подложена на адски морски бомбардировки от пристанището, което е наблюдавано от Майер.
Цялата крайбрежна област е развълнувана като кошер. Британските танкови части се оформят западно от Дувр докато Mайер и войниците му чакат разтревожено пристигането на техните танкове. Най-накрая, в 10 : 00, е докладвано за група от петдесет Panzer ІV. Останалата част е все още на пътя и й е заповядано да не се мести докато е под прикритието на нощта, която ги пази от въздушни нападения и морска артилерия. Това, което последва е типично за агресивния вид война, воден от Waffen-SS и типът дисциплина, който всява страх от SS у съюзническите войници. Курт Майер ясно си спомня този момент:
Сега това какво ли е? Правилно ли виждам? Неприятелски танк си пробива път през овощната градина на Контест! Сега се спира. Командирът вдигна купола и започна да проучва околността. Да не би "приятелчето" да е сляпо? Той не забелязва ли, че стои само на 200 метра пред гренадирите от II. Батальон и че оръдията са насочени точно към него? Очевидно не.
Той спокойно извади цигара. Не изстреляхме нито един снаряд. Батальонът спазва пълна дисциплина.
Аха! Сега всичко ми е ясно! Танкът се мести за да осигури десния фланг. От Бюрон вражеските танкове започват да се придвижват към Оти. Господи! Каква възможност! Танковете карат точно срещу II. батальон! Неприятелските части ни "предлагат" своя незащитен фланг. Аз заповядах на всички батальони, артилерия и налични танкове: "Задръжте огъня! Стреляйте само когато аз дам нареждане!" Командирът на нашия танков полк седна в (бронирана) командната си кола в градината на абатството. Телефонните линии бяха спуснати от наблюдателницата към неговия танк и по този начин движението на врага бе прехвърлено към всеки танк. Една рота стоеше в района на абатството, а другата дебнеше в засада южно от Франквил. Колебливо, но и постоянно танковете се придвиждваха към Оти. Те преминаваха през селото към Франквил.
Вражеският командир изглежда не виждаше нищо друго освен летището при Карпике - то бе точно пред него. То вече беше в обхвата на оръдията му. Но той не виждаше, че смъртта му се спотаяваше в засада. Веднага, след като танкове му преминеха пътя Кан - Баю, те щяха да попаднат право на чакащата ги танкова рота от II. Батальон. Само броени метри разделяха железните чудовища.
Ние бяхме силно заинтригувани от развиващото се действие: Макс Вюнше, командир на танковия полк, препредаваше движението на неприятелските танкове тихо. Никой не дръзваше да говори високо.
Мислех за дивизионното нареждане за атака и за максимата на Хайнц Гудериан:" Удряйте силно - с юмрук, а не с разперени пръсти", но в тази ситуация трябваше да действам незабавно. 26ти полк бе все още на изток от Орн и I. танков батальон от 12 танков полк е на 30 километра източно от Oрн без гориво.
Горивото не можешe да бъде предоставено заради въздушнитe атаки. И аз реших веднага, след като неприятелските танкове преминат през Франквил, 11. Батальон и танковата рота в засада нападат. Когато батальонът достигне Оти, другите батальони също нападат. Цел: крайбрежието!
Ужасното напрежение ни притискаше. Сега всичко трябваше да се случи. Неприятелската част преминаваше през Франквил и щеше да пресече пътя. Аз дадох сигнал за атака на Вюнше и чух само заповедта му: "Внимание, танкове! Напред" Напрежението изчезва. Появи се светкавица и се чу гръм над Франквил. Първия неприятелски танк е обвит в пушек и аз видях как мъжете изскачат. Другите танкове минават встрани. Един Panzer IV изведнъж спря и над купола му се появиха пламъци. Канадската пехота се опитва да достигне Оти и да изнесе битката по-далеч оттук. Но без успех. Гренадирите от II. Батальон са водени от гордост. Те са решени да спрат танковете. Те искат да нахлуят в Оти. Гренадирите едва достигнаха Оти когато II. и I. батальон атакуваха. Сега врагът бе ударен дълбоко във фланг. Чрез агресивна атака Оти и Оти бяха превзети. Сега Контест и Бюрон трябваше да паднат. Неприятелските сили изглеждаха напълно изненадани. Досега никоя страна не бе изстреляла нито един снаряд.
Атаката бързо продължаваше напред. Затворниците се събираха и се връщаха назад с вдигнати ръце. Изненадващата атака на 25ти полк на Mайер напредва добре в следващите няколко часа и огблъсква предните части на 3та канадска дивизия. Но атаката не може да бъде поддържана. 21ва танкова дивизия е задържана близо до Епрон. От лявата й страна I. батальон се придвижва към предградията на Камб, където е спрян от канадските танкове и тежък картечен огън. Силната артилерийска поддръжка и атаки на бомбардировачите на поддръжка и изтребители свършиха останалото. Комуникациите бяха прекъснати. Нямаше достатъчно имаше Panzer IV, които да спрат Шърманите. И трите батальона скоро бяха принудени да отстъпят. Предишната оценка на Mайер за канадците като "дребна риба" бе в в известна степен смекчена и подценяваща. От І. Батальон имаше 15 убити, 87 ранени и 10 MIA (липсващи в сражение). Загубите на II. бяха дори по-тежки като включваха повечето ротни командири и дория самият командир. Танковият батальон загуби 6 Panzer IV. Но 27ми канадски танков полк загуби 28 Шърмана, 9та канадска бригада даде 245 жертви.
През нощта останалите единици от 12та SS танкова дивизия пристигнаха и нейният 26ти полк, воден от SS-Obersturmbannfuehrer Вилхелм Монке атакува през ЖП-линията Кан-Баю. Закъснялото пристигане на 26ти бе причината, поради която Mайер трябваше да премине към отбрана, откакто неговият ляв фланг е застрашен от 6ти канадски брониран полк. Последният превзе Bretteville l`Orgueilleuse в ранните утринни часове на 8 юни и тръгна наляво по пътя Кан - Баю към летището на Карпике. Канадците имаха възможността да превземат летището, но атаката на 26ти полк ги върна назад. В Пюто ен Бесан атаката на 26ти полк причини обкръжаването и унищожаването на три роти от кралските Winnipeg стрелци и Canadian Scottish. Последвалата контраатака на канадците завърши с превземането на Пюто и тежки жертви от германска страна. В следобеда на 8 юни SS-Brigadefuehrer Вит заповяда контраатака на Bretteville l'Ogrueilleuse на ротата, въоръжена с Пантери от 12 полк и разузнавателната рота от 25ти полк. Контраатаката бе насрочена за нощта заради съюзническа артилерия и въздушна подкрепа. Градът бе превзет и полевият щаб на Regina riffles бе обкръжен, въпреки че германците трябваше да предадат Bretteville отново скоро след това с тежки загуби, понесени и от двете страни. Бойните линии започнаха да се очертават все по-ясно. Съюзниците не успяха да превземат Кан, а германците не успяха да ги изблъскат в морето.
Дивизията HitlerJugend се би добре по време на нейните първи два дни в сражение. Майер по-късно каза, че позицията и духът на неговите гренадири го оставили безмълвен. "Ние, старите войници бяхме дълбоко повлияни от събитията през този ден, но не и младите гренадири. За тях кръщението на огъня бе това, което те си представяха. Но те знаеха, че трудните дни и седмици ги очакваха напред. Техният дух бе наистина удивителен." Млади SS командири изградиха близки връзки с момчетата, подсилени от тяхната практика да водят битките редом с вайниците вместо командване на действието отзад. Дори Mайер водеше атаката на Бретвил като се возеше във водещия танк (забележка: или мотоциклет както твърди Кийгън).
Относително патовото положение доведе до две важни конференции на 9 юни. Главният командир на танковите войски на запад генерал Гейр фон Швепенбург, антинацист до започването на войната, дойде в щаба на Mайер в Арденското абатство. Той прекъсна ентусиазираният доклад на положението на Mайер и подчерта решаващата важност на непосредственото военно действие върху човешката маса чрез обявяване, че "войната може да бъде спечелена сега само чрез политически средства." Фон Швепенбург информира Курт Майер, че е планирана последна, отчаяна едва ли не самоубийствена атака, която въвлича PANZERLEHR дв удар към Баю, 21ва танкова се мести северно от Кан и 12та SS преминавайки пътя Кан-Баю. Междувременно, съюзническия команир Монтгомъри, Дъмпси и Брадли правят конференция в пристанището на Бесан, на която е решено да бъдат проведени съгласувани действия, които да доведат до превземането на Кан, като по този начин прави отклоняване за главната американска задача, която е превземането на Шербур. Никой план не успя веднага и това доведе до продължителни сражения, което значително намали числеността на дивизията HitlerJugend, която е приндена да води кървави отбранителни битки, продължили цял месец.
На 11 юни битката отново се концентрира върху 26ти полк на Монке, давайки му кратък момент на ограничена победа. 3та канадска дивизия реши да изчисти долината Мю като се придвижи към по-високия терен на Haut du Basq, където е разположен щабът на SS-Standartenfuehrer Вилхелм Mонке. 6ти канадски брониран полк оглави нападението, поддържано от пехотата на личните стрелци на кралицата. Те преминаха покрай Нори ен Бесан под тежък обстрел и достигнаха откритите зърнени полета на север от Mesnil. Водещите танкове достигнаха селото под тежка стрелба на картечници и минохвъргачки, когато изведнъж бяха нападнати от Монке. Батальон, командва чрез SS-Hauptsturmfuehrer Ханс Скапини, идващ от Кристо в тяхно дясно и I. батальон, командван от SS-Sturmbannfuehrer Бернхард Краузе от St. Mauvieu в тяхно ляво. Канадците бяха принудени да отстъпят, оставяйки назад им 37 изгоренитанкове, 95 убити офицери и войници и голям брой ранени и изчезнали. 6ти канадски полк даде една трета от всички свои жертви в европейската кампания точно в тази среща с HitlerJugend при Mesnil patry. 26ти полк изгуби само 13 Пантери и даде по-малко жертви от канадците. Канадският пехотен полк de lа Chaudiere и танкове на форт Гери Хорс е изпратен да замести 6ти брониран полк, Тази непосветена единица скоро откри яростта на HitlerJugend. Малко от патрулите към Ротс се завръщат. Гренадирите на HitlerJugend им "позволяват да се поразходят преди да унищожат." Вечерта на 11 юни високо ценения 46та кралска морска команда щурмува Ротс. Историкът на Lа Chaudiere, който посещава Ротс на следващия ден описва какво се е случило:
Те се сражаваха като лъвове и от двете страни и многото убити лежаха натрупани един върху друг. Ние претърсихме всяка къща, всеки двор за да избегнем засада. И това е потвърждението колко свирепа и ожесточена битка се е водила тук последната нощ. Командосите лежат мъртви в редове до мъртви SS. Гранатите са разпръскани по пътя и в преддверията на къщите. Тук виждаме командос и SS войн, буквално мъртви в ръцете един на друг, избивайки се взаимно. Там, един германски и канадски танк са се вкопчили в унищожителна битка, и тлеят още, и от всяка дупка в почернелия купол е провесен овъгления труп на картечар. Ето тук виждате група, която е опитала да избяга към стена за убежище, но са били разстреляни преди да стигнат до нея. След това близо до църквата, щом авангардът на Рота С и брен кариерите се обръщат, виждат трима германци. Само трима. Но един от тях мигновено изважда пистолета си и застреля един от нашите мъже. Един картечар убива двама от тримата от SS, но оцелелият избяга. Сега ние разбрахме с каква фанатичност трябва да се борим..
очаквайте продължение
Битката за Кан: Сталинград на HitlerJugend
От Герхард Ремпел и свободен превод на Манщайн
В 3 : 00 сутринта на деня D (6 юни 1944) SS-Brigadefuehrer Фриц Вит разбира за дебаркирането на британците в устието на Oрн. Неговата дивизия е готова. Плановете за очаквани действия близо до Кан са внимателно приготвени. Но голямото объркване във висшите нива на командване се проявява в противоречиви нареждания и принуждава дивизията да прекара целия ден в безполезно и уморително маршируване. 21ва танкова дивизия от I. SS танков корпус се сражава северно от Кан през D-day, а другата 1ва SS танкова дивизия е още в Белгия, където се възстановява от кървавите битки в Русия. 12та SS танкова дивизия не може да участва в сраженията до 7 юни. Само част от нейния 25ти полк, командван от Курт Майер достига района на Кан предишната нощ. Докато съюзническите бомбардировачи забавят марша на дивизията към Кан, разузнавателните групи на Mайер откриват около 1 : 00 сутринта на 7 юни, че селата на север и северозапад от Кан и летището при Карпике са все още незавзети от врага. Той бързо организира щаб в абатството, което е на северозапад от Кан и ръководи своите пристигащи батальони. 3та британска дивизия междувременно се придвижва към Кан, но бива задържана от 21ва танкова дивизия на осем километра североизточно от града. SS-Brigadefuehrer Фриц Вит нарежда на SS-Standartenfuеhrer Курт Майер да се приготви за координирана атака с 21ва танкова див. около 12 : 00 пладне за да "изхвърли врага обратно в морето."
В 3 : 00 сутринта Майер започва да позиционира своите батальони на пет мили на север и северозапад от Кан и така до зората на 7 юни, когато 25ти полк получава драматичното си кръщение с огъня (baptism of fire).
Двете кули на Арденското абатство , обградени от големи овощни градини и високи стени, предоставят изгоден изглед към цялата крайбрежна област. Артилерийският командир Карл Бартлинг използва едната кула като наблюдателен пост, а Майер другата за да проучи предвиденото поле за битка. Докато картечари и зенитна артилерия стрелят по бомбардировачите, цялата област е подложена на адски морски бомбардировки от пристанището, което е наблюдавано от Майер.
Цялата крайбрежна област е развълнувана като кошер. Британските танкови части се оформят западно от Дувр докато Mайер и войниците му чакат разтревожено пристигането на техните танкове. Най-накрая, в 10 : 00, е докладвано за група от петдесет Panzer ІV. Останалата част е все още на пътя и й е заповядано да не се мести докато е под прикритието на нощта, която ги пази от въздушни нападения и морска артилерия. Това, което последва е типично за агресивния вид война, воден от Waffen-SS и типът дисциплина, който всява страх от SS у съюзническите войници. Курт Майер ясно си спомня този момент:
Сега това какво ли е? Правилно ли виждам? Неприятелски танк си пробива път през овощната градина на Контест! Сега се спира. Командирът вдигна купола и започна да проучва околността. Да не би "приятелчето" да е сляпо? Той не забелязва ли, че стои само на 200 метра пред гренадирите от II. Батальон и че оръдията са насочени точно към него? Очевидно не.
Той спокойно извади цигара. Не изстреляхме нито един снаряд. Батальонът спазва пълна дисциплина.
Аха! Сега всичко ми е ясно! Танкът се мести за да осигури десния фланг. От Бюрон вражеските танкове започват да се придвижват към Оти. Господи! Каква възможност! Танковете карат точно срещу II. батальон! Неприятелските части ни "предлагат" своя незащитен фланг. Аз заповядах на всички батальони, артилерия и налични танкове: "Задръжте огъня! Стреляйте само когато аз дам нареждане!" Командирът на нашия танков полк седна в (бронирана) командната си кола в градината на абатството. Телефонните линии бяха спуснати от наблюдателницата към неговия танк и по този начин движението на врага бе прехвърлено към всеки танк. Една рота стоеше в района на абатството, а другата дебнеше в засада южно от Франквил. Колебливо, но и постоянно танковете се придвиждваха към Оти. Те преминаваха през селото към Франквил.
Вражеският командир изглежда не виждаше нищо друго освен летището при Карпике - то бе точно пред него. То вече беше в обхвата на оръдията му. Но той не виждаше, че смъртта му се спотаяваше в засада. Веднага, след като танкове му преминеха пътя Кан - Баю, те щяха да попаднат право на чакащата ги танкова рота от II. Батальон. Само броени метри разделяха железните чудовища.
Ние бяхме силно заинтригувани от развиващото се действие: Макс Вюнше, командир на танковия полк, препредаваше движението на неприятелските танкове тихо. Никой не дръзваше да говори високо.
Мислех за дивизионното нареждане за атака и за максимата на Хайнц Гудериан:" Удряйте силно - с юмрук, а не с разперени пръсти", но в тази ситуация трябваше да действам незабавно. 26ти полк бе все още на изток от Орн и I. танков батальон от 12 танков полк е на 30 километра източно от Oрн без гориво.
Горивото не можешe да бъде предоставено заради въздушнитe атаки. И аз реших веднага, след като неприятелските танкове преминат през Франквил, 11. Батальон и танковата рота в засада нападат. Когато батальонът достигне Оти, другите батальони също нападат. Цел: крайбрежието!
Ужасното напрежение ни притискаше. Сега всичко трябваше да се случи. Неприятелската част преминаваше през Франквил и щеше да пресече пътя. Аз дадох сигнал за атака на Вюнше и чух само заповедта му: "Внимание, танкове! Напред" Напрежението изчезва. Появи се светкавица и се чу гръм над Франквил. Първия неприятелски танк е обвит в пушек и аз видях как мъжете изскачат. Другите танкове минават встрани. Един Panzer IV изведнъж спря и над купола му се появиха пламъци. Канадската пехота се опитва да достигне Оти и да изнесе битката по-далеч оттук. Но без успех. Гренадирите от II. Батальон са водени от гордост. Те са решени да спрат танковете. Те искат да нахлуят в Оти. Гренадирите едва достигнаха Оти когато II. и I. батальон атакуваха. Сега врагът бе ударен дълбоко във фланг. Чрез агресивна атака Оти и Оти бяха превзети. Сега Контест и Бюрон трябваше да паднат. Неприятелските сили изглеждаха напълно изненадани. Досега никоя страна не бе изстреляла нито един снаряд.
Атаката бързо продължаваше напред. Затворниците се събираха и се връщаха назад с вдигнати ръце. Изненадващата атака на 25ти полк на Mайер напредва добре в следващите няколко часа и огблъсква предните части на 3та канадска дивизия. Но атаката не може да бъде поддържана. 21ва танкова дивизия е задържана близо до Епрон. От лявата й страна I. батальон се придвижва към предградията на Камб, където е спрян от канадските танкове и тежък картечен огън. Силната артилерийска поддръжка и атаки на бомбардировачите на поддръжка и изтребители свършиха останалото. Комуникациите бяха прекъснати. Нямаше достатъчно имаше Panzer IV, които да спрат Шърманите. И трите батальона скоро бяха принудени да отстъпят. Предишната оценка на Mайер за канадците като "дребна риба" бе в в известна степен смекчена и подценяваща. От І. Батальон имаше 15 убити, 87 ранени и 10 MIA (липсващи в сражение). Загубите на II. бяха дори по-тежки като включваха повечето ротни командири и дория самият командир. Танковият батальон загуби 6 Panzer IV. Но 27ми канадски танков полк загуби 28 Шърмана, 9та канадска бригада даде 245 жертви.
През нощта останалите единици от 12та SS танкова дивизия пристигнаха и нейният 26ти полк, воден от SS-Obersturmbannfuehrer Вилхелм Монке атакува през ЖП-линията Кан-Баю. Закъснялото пристигане на 26ти бе причината, поради която Mайер трябваше да премине към отбрана, откакто неговият ляв фланг е застрашен от 6ти канадски брониран полк. Последният превзе Bretteville l`Orgueilleuse в ранните утринни часове на 8 юни и тръгна наляво по пътя Кан - Баю към летището на Карпике. Канадците имаха възможността да превземат летището, но атаката на 26ти полк ги върна назад. В Пюто ен Бесан атаката на 26ти полк причини обкръжаването и унищожаването на три роти от кралските Winnipeg стрелци и Canadian Scottish. Последвалата контраатака на канадците завърши с превземането на Пюто и тежки жертви от германска страна. В следобеда на 8 юни SS-Brigadefuehrer Вит заповяда контраатака на Bretteville l'Ogrueilleuse на ротата, въоръжена с Пантери от 12 полк и разузнавателната рота от 25ти полк. Контраатаката бе насрочена за нощта заради съюзническа артилерия и въздушна подкрепа. Градът бе превзет и полевият щаб на Regina riffles бе обкръжен, въпреки че германците трябваше да предадат Bretteville отново скоро след това с тежки загуби, понесени и от двете страни. Бойните линии започнаха да се очертават все по-ясно. Съюзниците не успяха да превземат Кан, а германците не успяха да ги изблъскат в морето.
Дивизията HitlerJugend се би добре по време на нейните първи два дни в сражение. Майер по-късно каза, че позицията и духът на неговите гренадири го оставили безмълвен. "Ние, старите войници бяхме дълбоко повлияни от събитията през този ден, но не и младите гренадири. За тях кръщението на огъня бе това, което те си представяха. Но те знаеха, че трудните дни и седмици ги очакваха напред. Техният дух бе наистина удивителен." Млади SS командири изградиха близки връзки с момчетата, подсилени от тяхната практика да водят битките редом с вайниците вместо командване на действието отзад. Дори Mайер водеше атаката на Бретвил като се возеше във водещия танк (забележка: или мотоциклет както твърди Кийгън).
Относително патовото положение доведе до две важни конференции на 9 юни. Главният командир на танковите войски на запад генерал Гейр фон Швепенбург, антинацист до започването на войната, дойде в щаба на Mайер в Арденското абатство. Той прекъсна ентусиазираният доклад на положението на Mайер и подчерта решаващата важност на непосредственото военно действие върху човешката маса чрез обявяване, че "войната може да бъде спечелена сега само чрез политически средства." Фон Швепенбург информира Курт Майер, че е планирана последна, отчаяна едва ли не самоубийствена атака, която въвлича PANZERLEHR дв удар към Баю, 21ва танкова се мести северно от Кан и 12та SS преминавайки пътя Кан-Баю. Междувременно, съюзническия команир Монтгомъри, Дъмпси и Брадли правят конференция в пристанището на Бесан, на която е решено да бъдат проведени съгласувани действия, които да доведат до превземането на Кан, като по този начин прави отклоняване за главната американска задача, която е превземането на Шербур. Никой план не успя веднага и това доведе до продължителни сражения, което значително намали числеността на дивизията HitlerJugend, която е приндена да води кървави отбранителни битки, продължили цял месец.
На 11 юни битката отново се концентрира върху 26ти полк на Монке, давайки му кратък момент на ограничена победа. 3та канадска дивизия реши да изчисти долината Мю като се придвижи към по-високия терен на Haut du Basq, където е разположен щабът на SS-Standartenfuehrer Вилхелм Mонке. 6ти канадски брониран полк оглави нападението, поддържано от пехотата на личните стрелци на кралицата. Те преминаха покрай Нори ен Бесан под тежък обстрел и достигнаха откритите зърнени полета на север от Mesnil. Водещите танкове достигнаха селото под тежка стрелба на картечници и минохвъргачки, когато изведнъж бяха нападнати от Монке. Батальон, командва чрез SS-Hauptsturmfuehrer Ханс Скапини, идващ от Кристо в тяхно дясно и I. батальон, командван от SS-Sturmbannfuehrer Бернхард Краузе от St. Mauvieu в тяхно ляво. Канадците бяха принудени да отстъпят, оставяйки назад им 37 изгоренитанкове, 95 убити офицери и войници и голям брой ранени и изчезнали. 6ти канадски полк даде една трета от всички свои жертви в европейската кампания точно в тази среща с HitlerJugend при Mesnil patry. 26ти полк изгуби само 13 Пантери и даде по-малко жертви от канадците. Канадският пехотен полк de lа Chaudiere и танкове на форт Гери Хорс е изпратен да замести 6ти брониран полк, Тази непосветена единица скоро откри яростта на HitlerJugend. Малко от патрулите към Ротс се завръщат. Гренадирите на HitlerJugend им "позволяват да се поразходят преди да унищожат." Вечерта на 11 юни високо ценения 46та кралска морска команда щурмува Ротс. Историкът на Lа Chaudiere, който посещава Ротс на следващия ден описва какво се е случило:
Те се сражаваха като лъвове и от двете страни и многото убити лежаха натрупани един върху друг. Ние претърсихме всяка къща, всеки двор за да избегнем засада. И това е потвърждението колко свирепа и ожесточена битка се е водила тук последната нощ. Командосите лежат мъртви в редове до мъртви SS. Гранатите са разпръскани по пътя и в преддверията на къщите. Тук виждаме командос и SS войн, буквално мъртви в ръцете един на друг, избивайки се взаимно. Там, един германски и канадски танк са се вкопчили в унищожителна битка, и тлеят още, и от всяка дупка в почернелия купол е провесен овъгления труп на картечар. Ето тук виждате група, която е опитала да избяга към стена за убежище, но са били разстреляни преди да стигнат до нея. След това близо до църквата, щом авангардът на Рота С и брен кариерите се обръщат, виждат трима германци. Само трима. Но един от тях мигновено изважда пистолета си и застреля един от нашите мъже. Един картечар убива двама от тримата от SS, но оцелелият избяга. Сега ние разбрахме с каква фанатичност трябва да се борим..
очаквайте продължение
Comment