Сталинград

[Panzerjaeger]

в. Воля от 30.12.1942 г. Зимната офанзива на Съветите.

[Panzerjaeger]

в. Борба от 16.01.1943 г. Зима в Сталинград. Животът в зимниците на развалините. Непоколебима германска отбрана. Ударът върху Волга.

[Diplomat]

На 22 януари, 43'та се стига до повратната точка в Операция Пръстен, когато на 21-22 силите от Донския фронт предприемат решителна офанзива за смазването на обградените групи на Паулус. В същия ден Паулус праща съобщение до ОKН с молба да му бъде разрешено да се предаде, но по-късно през деня Фюрера на "хилядолетния Райх" му телеграфира да се бие до последния мъж и последния куршум. Което Паулус фактически не изпълнява, отказвайки да обрича на безмислена смърт още хора и да удължава агонията на полу-живите остатъци от силите си. Наскоро четох обаче, че по време на разпитите си, Паулус е отрекъл да се е предавал, а заявил, че бил изненадващо пленен, когато червеноармейците затварят южния джоб в центъра на Сталинград, където е и щаба на фелдмаршала. Някой знае ли нещо, в крайна сметка това някакъв отчаян опит да запази достойнството си ли е било? Защото, все пак, става известен като фелдмаршала, който е предпочел позора от плен, отколкото самоубийството. Макар че във войната рядко има героизъм, а тези, за които е героизъм никога не са я виждали отблизо, така както Паулус.

Интересно е, че в първите няколко дни на Операцията, съветите губят около 26 хил.души и половината си танкове. Типичната съветска неграмотност на военноначалници с завършен 1-2 клас на селското училище. Но те не са виновни, още по-малко обикновения солдат.

[Panzerjaeger]

в. Мир от 26.01.1943 г. Зимната битка на изток се засилва от ден на ден. Тъй живеят гренадирите при Сталинград.