Сталинград

[gollum]

Между другото, и въпросът ми е повече към Анти (защото предполагам, че разполага с повече информация), от спомени и интервюта, които съм чел (пък и от други източници), останах с впечатлението, че снайперите най-често са жени (всъщност, в съветската армия са служили изключително много жени и то най-вече в медицинските части, зенитната артилерия и като снайпери). Т.е., сред списъкът на най-добрите снайпери би трябвало да има предимно женски имена - въпрос на процентно съотношение е.
А инак, фактът че не е имало СС съединения (а дали наистина не е имало?) не означава нищо, защото снайперите най-често не влизат в състава на определена част или подразделение организационно, а се придават при нужда. Най-често са организирани административно в отделно или самостоятелно подразделение, а в един или друг момент се използват в състава на конкретно бойно подразделение (защото далеч не винаги има задачи за снайпери - те се ползват най-вече в отбрана или при бой в градски условия). Но ако много ще задълбаваме в снайперската тематика, може би трябва да се отвори отделна тема. И още нещо - не съм сигурен дали резултатът на Зайцев е преувеличен, защото не веднъж съм срещал утвърждения на немски военни, че руснаците силно са ги превъзхождали в снайперското дело (подготовката и масовото използване на снайперисти).

[anti]

информация относно съотношението мъже/жени нямам, но никога не е късно да се потърси. като отворихме снайперската тема, ще сложа части от книгата на А.М. Самсонов за сталинградската битка, които може да са полезни.

"В сталинградских боях родилась боевая слава снайперов Героя Советского Союза В. Зайцева, В. Медведева, В. Феофанова, Н. Куликова и многих других.

Среди защитников Сталинграда снайперское движение получило широкое распространение, насчитывая свыше 400 мастеров меткого огня. В 284-й стрелковой дивизии 62-й армии за три месяца уличных боев снайперы уничтожили 3166 немецких солдат и офицеров.
...
(следва описаниен на бойния път на Зайцев, което сега ще пропусна, ако искате ще кача и него)
....
В полку Метелева вскоре стало 48 снайперов. За время боев на улицах города и на Мамаевом кургане они уничтожили 1278 вражеских солдат и офицеров. Снайперское движение получило распространение и в других частях. Политотдел дивизии стал выпускать “лицевые счета” снайперов, а дивизионная газета и агитаторы распространяли опыт лучших истребителей врага.
....
Снайперы успешно действовали и в других частях и соединениях оборонявших Сталинград советских войск. Так, в 13-й гвардейской стрелковой дивизии 62-й армии 52 снайпера в октябре 1942 г. уничтожили 480 солдат и офицеров противника
Военный совет Сталинградского фронта уделял серьезное внимание боевому использованию снайперов и подготовке новых мастеров меткого огня, что видно из приводимого документа:

“Приказ войскам Сталинградского фронта
9 октября 1942 г.

Действующая Армия.

Содержание: ,,О развитии снайперского движения и использовании снайперов в борьбе с врагом".

Опыт боев на фронтах Отечественной войны и в борьбе за Сталинград показывает и подтверждает весьма эффективное использование снайперов в бою. Неоднократно доказано, что в обороне и наступлении активно действующие снайперы-одиночки и снайперские группы наносили большие потери врагу.

Задача подготовки снайперов в ходе боевых действий войск является важнейшей задачей всего командного состава соединений и частей; задача, разрешение которой усилит боевую мощь и стойкость войск в бою, умножит потери врага. Особо это имеет значение в условиях нашего фронта, ведущего борьбу за Сталинград в уличных боях.

Приказываю:

1. Во всех частях создать снайперов и организовать их подготовку в ходе боев.

2. К 20.10.42 г. иметь в каждом взводе не менее двух-трех снайперов, в роте — не менее пяти пулеметчиков и автоматчиков; в ротах ПТР — не менее пяти расчетов ПТР; в батареях на и ПТО — не менее двух “снайперских орудийных расчетов.

Снайперам винтовок, автоматов и пулеметов — уничтожать офицеров, пулеметные и орудийные расчеты, наблюдателей, самолеты, десанты на танках. Снайперам орудий ПА, ПТО и ПТР — уничтожать танки, орудия, минометы и самолеты врага.

3. Действие снайперов широко популяризировать, всяческие успехи в бою всемерно поощрять, представляя отличившихся к наградам.

4. Настоящий приказ довести до сведения всех бойцов и командиров частей фронта и иметь его во всех ротах, эскадронах и батареях.

5. О выполнении данного приказа донести 25.10.42.

Командующий Сталинградским фронтом генерал-полковник Еременко

Член Военсовета Сталинградского фронта Н. Хрущев

Начальник штаба СТФ генерал-майор Захаров”




за Зайцев и двубоя с немския интсруктор си прочетете сами в "Дорога к победе"(заметки снайпера) на В. Зайцев. цялата глава не мога да я поместя тук, защото ще трябвада я преписвам.

[Shelenberg]

Значи и аз съм срещал на доста места, че наистина е имало жени снайпериски, но само това знам просто че е имало.

А иначе много се съмнявам да е пратен снайперист, който да елиминира Зайцев и изобщо да е имало такъв двубой. А до колкото знам германците през войната не са наблягали много на снайперите.
Иначе съм чел на един мой приятел книги за Сталинград на някакви руски автори и от там знам за бройката че не е повече от 150, но не отричам че може и да бъркам. А наистина руснаците са превъзхождали германците в снайперското дело.

[Sir Gray]

Ех начи - имало е германец, майор Кьоних, инструктор от снайперската школа на Вермахта. Навремето друбоят придобива доста популярност (ако не се лъжа и във филма немеца се казваше Кьоних). Двамата се дебнат доста време и накрая Зайцев побеждава, като жертва свой колега. Немеца го застелва и издава позицията си, след което Зайцев опушква него.
По-късно Зайцев обаче стъпва на пехотна мина и ослепява

[von Danitz]

Извинявам се, бях обещал съображения, но други неща ме забавиха, виждам, че вече сте на темата снайперисти, нещо което мен не ме вълнува особено.

Като извинение и за да не излезе, че не съм си удържал все пак на думата ви предлагам два откъса от Бивор, които май са залегнали в тезата ми за германската сигурност преди битката за Сталинград. човекът си гое казал:

Солдаты вермахта при каждой возможности писали домой, гордясь тем, что стоят на восточной окраине германского рейха. Те бойцы, которым довелось участвовать еще в балканской кампании, взглянув на белые здания на западном берегу Волги, сразу же вспоминали об Афинах. Такое невероятное сопоставление привело к тому, что некоторые из них в своих посланиях даже стали именовать Сталинград Акрополем.
Подразделения 6-й армии, все еще ожидавшие переправы через Дон, завидовали славе немецкого "авангарда". Один зенитчик писал домой следующее: "Скоро у нас будет право петь "Стоит солдат на Волге". Артиллерист имел в виду так называемую "Волжскую песню", музыку к которой написал Франц Легар.
Казалось, ничто не способно остановить германскую армию. "Вы не можете себе представить, с какой скоростью продвигаются вперед наши моторизованные части, — писал домой боец 389-й пехотной дивизии. — И при этом постоянная поддержка Люфтваффе. Ей-богу, мы в полной безопасности, ведь в небе наши асы. Кстати, русских самолетов я вообще еще не видел. Да, хочу поделиться с вами маленьким лучиком надежды — наша дивизия выполнит свою боевую задачу, как только Сталинград падет. И тогда, да будет на то Божья воля, мы увидимся. После захвата Сталинграда русская армия на юге будет полностью уничтожена".
__________________

Русские гордились тем, что защищают Сталинград. Они понимали, что мысленно с ними сейчас вся страна. Однако солдаты не питали иллюзий, зная, какая отчаянная борьба ждет их впереди. Войска, защищающие Сталинград, насчитывали всего 40 000 человек, которые и должны были сдержать 6-ю и 4-ю танковые армии. Ни один командир не забывал, что Волга — это последняя линия обороны перед Уралом.
Немцы, напротив, были чрезвычайно самоуверенны. Немецкий солдат писал домой следующее: "Бьемся отчаянно, но Сталинград неминуемо падет в самые ближайшие дни". Войска вермахта охватило предчувствие близкого триумфа. В большой степени этому способствовало воссоединение 6-го армейского корпуса с левым флангом 4-й танковой армии. Кольцо вокруг Сталинграда на западном берегу Волги замкнулось! Паулюс получил письмо от одного из своих штабных офицеров, находившегося в Германии в отпуске по ранению. Офицер горько сожалел о том, что находится в тылу в такой исторический момент. "Здесь все ждут падения Сталинграда, — писал он своему главнокомандующему. — Надеемся, что победа вермахта под Сталинградом станет поворотной точкой в войне".

[gollum]

Да, но както споменах, това не означава нещо по-различно от фактът, че Сталинградската битка се превръща във пикова точка на информационната война - своеобразно супер-пропагандно оръжие . Но далеч няма това оперативно значение, което са му придавали редовите войници и офицери (и в това няма нищо чудно, защото ниска е тяхната камбанария).

[Док Холидей]

по каквато и да било тема много често се споменава и то венаги с положителни примери името на Манщайн. Достигам до заключението че той пасва едва ли не навсякаее и във всякакви комбинации.
С Ромел с Гудериан на мястото на Паулус и т.н.
Та въпросът ми е какви грешки според вас е допуснал Манщайн???

[Imperial]

ами имаше един момент, в единия анализ дето бях чел се споменаваше, че в един критичен момент Паулус бил готов да започне изтегляне ако Манщайн го натиснел още малко и поемел отговорността, а той не го направил...

а къде видя Ромел или Гудериан на мястото на Паулус :? доста странна "алтернативна версия"

[Док Холидей]

В края на юли танковете на Хот са пратени на помощ на Паулус. Не е ли било по-добре Гудериан да се намеси там? Вярно, че по това време той е далеч от Сталинград, но все пак. :?

[Imperial]

е, Хот е отличен командир, а Гудериан в този момент е "консервиран" - след провала в края на '41ва Хитлер го сваля от командването и го праща в домашен отпуск. Едва след година го връща обратно като Генерален инспектор на танковите войски.

[gollum]

Освен това не би било ефективно - Хот вече командва тези войски, известен е сред тях и те донякъде са свикнали с него. При това е наплно в курса на събитията. Гудериан би трябвало тепърва да прави всичко това, което би му отнело време (да не говорим, че ако не си командвал близо година не можеш просто ей така да поемеш командването - това е тренинг, който също така се губи помалко с времето). Смяната на командващия в хода на една операция е възможно най-лошото решение и следва да се прави само когато няма друг избор.

[von Danitz]

-----Светкавица-----

Манщайн говори за юли, нали, т.е. за времето по което 4 танкова идва от юг и достига до житните силози и Бердяевка. После му взимат и танковия корпус и кво остава от тази армия вече не знам! Та какви войски да опознава, корпуса на Попеску! :lol: Как се стопяват тия танкови армии, просто не е истина! :!:

[Док Холидей]

gollum и въпреки всичко година след Курск той е назначен за началник на генералния щаб - според теб идеята е била да стане изкупителна жертва ли? Той не изтрайва дори 9 месеца

[Imperial]

година след курск - средата на '44. Тогава вече няма адекватни решения на Хитлер Гудериан не е генералщабен офицер и въобще не е за там, но Хитлер вече е изгонил всичките си най-добри такива и слага просто някой с голям авторитет...

[gollum]

Е, има голяма разлика между това да назначиш нов началник на ГЩ и да смениш командващия на армейско формирование по време на операция. Твърде голяма разлика.
Пък и след напускането на Халдер поста е почти без значение - Цайтцлер не успява да му го върне . Да не говорим, че реалната работа на началника на ГЩ не е чак толкова важна щом веднъж военните десйтвия започнат - той е по-скоро административен началник - главната работа я вършат отделите, които са пълни с професионалисти (по идея). А неговата работа е да седи в центъра на "паяжината" и да координира операциите - решенията се взимат от главкома, който в случая е Хитлер.