Сталинград

[mitkomm]

Да действително битката при Сталинград е една от първите решителни стъпки към погрома на хитлеристката армия, но никъде не се среща по форумите на уважавания от мен сайд "Бойна слава" за фаталните грешки допуснати основно от политическата кпика около Сталин, грешки довели до смърта на милиони.Най- доброто с което е разполагала армията или е било избито или е в лагерите.Добре, че в хода на войната са се доказали Василевски, Рокосавски, И.Д.Черняховси, Ватутин, Малиновски,Баграмян и други пълководци, ако са чакали на старите със да поведът фронта с "шашкити" в лицето на Ворошилов, Будьони и др. отдавна Русия нямаше да я има.
Още преди започването на войната те са се готвили за настъпление, но Хитлер ги е изпреварил с една идея и до 30.09.41 е имало 2 млн пленени и 1 млн загинали, без самолети и танкове изобщо положението е било трагично.Добре, че е дошла зимата и 32 дивизии от Сибир, героизма на хората и неизчерпаемия човешки ресурс хвърлян в огъня, и е започнал обрата край Москва.

[кало]

йе! нов участник.

[Кухулин]

Още преди започването на войната те са се готвили за настъпление, но Хитлер ги е изпреварил с една идея

Две седмици?

[a_godumov]

неизчерпаемия човешки ресурс хвърлян в огъня

В началото на войната СССР не са имали числено превъзходство. Възможността им да попълват загубите не е била безкрайна, защото още в самото начало губят много от най - гъсто населените си територии.

[messire Woland]

...

Подкрепи с нещо твърденията си. Поне отчасти.

[gollum]

Всичко това е отклонение от темата.

В началото на войната СССР не са имали числено превъзходство.

Точно в началото имат такова. И абсолютно (като брой военнослужещи) и относително - като брой съединения. Но това съвсем не означава, че имат "неограничен човешки ресурс" - никоя държава няма такъв и СССР не са изключение. Както съвсем правилно отбелязваш, много бързо губят голяма част от гъсто населените територии, без да успеят да използват докрай мобилизационният им потенциал и към средата на войната (1943 г.) вече изпитват много сериозни проблеми с живата сила. Поначало следствие на този проблем, който се появява бързо, е рязкото падане на числеността на съединенията, което се отразява скоро и в щатните разписания.
Съветските стрелкови дивизии, груба казано, от есента на 1941 г. насетне са средно два до три пъти по-малки като численост от попълнена немска пехотна дивизия. Огневата им мощ известно време също е доста по-малка (от средата на войната това започва да се изменя, като съчетават ниска численост на личния състав с висока (относително) огнева мощ).
Може единствено да се каже, че като брой на населението СССР в някаква не голяма степен превъзхождат Германия и съюзниците й (участващи активно във войната), но и това обсотятелство отслабва със загубата на територия.
СССР губи много жива сила първата година и половина, но това не е защото "компенсира качество с количество", "има много жива сила за хабене", "има неизчерпаем човешки ресурс" или "на съветските пълководци не им пука за човешкия живот" - това са глупости, с извинение. Проблемът е в загубата на темп, образно казано, която се изразява в невъзможност да се завърши стратегическото развръщане (в следствие на различните представи за това как ще се води войната, както и на незавършената реорганизация), поради което наличните сили се вкарват на порции в сраженията и въпреки известно общо превъзходство в сила, на практика, т.е. там където се водят сраженията, най-често Вермахтът има предимство в численост и сила.
След като е загубена голяма част от първоначалната армия, започва скоростно формиране и преформиране, на базата на набързо мобилизирани хора, а в отделни случаи поради недостиг на време или недобра организация - и на съвсем зле въоръжени и екипирани опълченски съединения.
Всичко това по принуда се вкарва пак на части в сраженията и отново при неизгодни условия, което води до огромни загуби. Така се стига до момента, когато липсват хем екипировка и въоръжение, хем обучени офицери и подофицери, хем жива сила за мобилизиране. Това е и най-тежкият момент във войната за СССР (общо взето, края на 1941 г. и цялата 1942 г.).
Към 1943 г. се очертава по-различна ситуация: въоръжение и екипировка вече има кажи-речи достатъчно, че и отгоре на моменти, липсват хора. Това се компенсира чрез използването на "малки" откъм личен състав съединения, вече добре снабдени с въоръжение. Горе-долу тогава и започва по-разумно да се използва ограничения наличен мобилизационен потенциал: вместо да се вкарва директно в сражение, където бързо се губи, има по-дълъг процес на подготовка и постепенно въвеждане в реална обстановка, следствие от което е намаляване на загубите.
Обикновено се изпуска от поглед, че горе-долу същото нещо се случва и с Германия, но донякъде в обратен ред. В рамките на кампанията от 1941 г. Вермахтът също понася такива загуби, от които на практика не се възстановява - най-вече в обучен личен състав. След това хорнично не достигат хора, но не защото "няма достатъчно", както е в СССР, а в следствие на два фактора: нежелание промишлеността да се прехвърли най-вече върху раменете на жени и деца (както се случва в СССР) и запазване на доста дългия период на преминаване през армията на резерва, където мобилизираните се обучават, перди да постъпят реално на фронта, било то в състава на нова или реформирана част или съединение, било то като маршеви попълнения. Средно този период е около година, година и половина. В СССР през първите две години на войната такъв период почти липсва, т.е. попълненията се ""усещат" много по-бързо (и се губят също толкова бързо).
Както и да е, всичко това е извън темата за Сталинград и засяга няколко различни теми, които са обсъждани в рамките на форума.

[страхил]

........................ Картечните разчети следят за снайперисти по покривите на сградите. В същото време пехотата и инженерните щурмови групи придвижвайки се плътно до стените напредват всред руините от улица към улица, разбиват заключените врати и зимнични прозорци с експлозиви и гранати, а с огнепръскачките се обгарят по труднодостъпните стени и ъгли на сградите. При прочистването на сградите от приземния етаж до покрива постоянно се влиза в ръкопашни схватки с противника.”..........................

Тази снимка илюстрира добре арсенала на щурмовите групи

http://waralbum.ru/8709/

[gollum]

Е, това по-скоро е сапьорният арсенал, а отделението е стандартно пехотно - по въоръжение, във всеки случай, а най-вероятно и въобще си е такова (щурмовите групи така или иначе са се съставяли в пехотните роти). Различна е само допълнителната екипировка - мини, експлозиви, гранати и прочее.

[peterpetroff]

Това с многото гранати- по 4-5 на човек е разбираемо, мини, коктейли Молотов: типичен арсенал за щурмоваци, една картечница на отделение- стандартно, само тези Маузери дето им висят по гърбовете ми изглеждат малко неестествени за група с подобно предназначение.
Очевидно Машине Пистоле или трофейни Шпагини е адекватното лично оържие за тези бойци.

[gollum]

peterpetroff, точно това ме навежда на мисълта, че става въпрос за стандартно пехотно отделение, на което са възложени щурмови задачи. Въоръжението им е стандартно: пушки за пехотинците, пистолети е картечница за картечния разчет и МП за подофицера, който води отделението. Ако правилно си спомням, тогава организират по една-две щурмови групи във всяка пехотна рота, така че няма откъде да вземат друго въоръжение (освен трофейно, разбира се).
Впрочем, може и сапьорно отделение да са. Редовите сапьори също са въоръжени с пушки, но ако правилно си спомням, май можеше да имат по две картечници на отделение.
Що се отнася до картечните пистолети, те във Вермахта са оръжие на унтер-офицерите, нисшия команден състав и помощния персонал, така че няма откъде да се вземат достатъчно, за да екипират щурмовата група с тях - в цялата рота по щат имат 16 картечни пистолета на 180-190 души.
Доколкото си спомням, в хода на уличните боеве немците се случва да се екипират с трофейни картечни пистолети. Но не съм чел щурмовите пионери да се въоръжават специално с картечни пистолети (а там участват няколко - поне пет, - специално съставени щурмови батальона). Мисля че и при тях основното въоръжение е карабината, просто имат повече леки картечници (по 2 на отделение).

[peterpetroff]

Gollum,щатното въоръжение на стандартно пехотно отделение във Врмахта е ясно.
Но дали то се е запазило такова в общия си вид в хаоса и безпорядъка в сраженията при Сталинград. Още повече, че самите щурмови групи, като вид организация на личния състав със сравнително специално предназначение, възникват от спецификата на бойните действия при Сталинград.
Затова и предполагам, че на организацията и на подбора на въоръжение в тези групи е дадена свобода с няколко идеи по-голяма от уставното пехотно отделение.
Общо взето разликата между теорията в устава и практиката в реална бойна обстановка са доста несходни дори и когато става дума за германсаката армия, което твърдение е ,разбира се,почти недоказуемо.

Както и да е, основната ми идея беше, че за щурмово отделение или бойна група максималната наситеност с картечни пистолети комбинирани с по-голям от щатния брой картечници би дала голямо предимство в градски условия и близък бой, където винтовката е меко казано неадекватна (като изключим снайперов Маузер, който пък тактически не се връзва с дейността на щурмоваците).

[gollum]

peterpetroff, съгласен съм с теб, че най-добре би било да са въоръжени с картечни пистолети, които са добри точно за този тип задача. Мисълта ми беше друга - никой не е помислил специално затова и щурмовите групи са се съставяли от пехотните роти, така че и въоръжението им няма как да е било различно: всеки с каквото си е. Както се и вижда. А няма откъде да дойдат картечните пистолети у редовите бойци, освен трофейни или пък от някой загинал подофицер или от обслужващия персонал (част от тях също са въоръжени с картечни пистолети).
А че се е гледало през пръсти на взимането и използването на трофейно оръжие - това е сигурно. Но едва ли са намирали толкова много трофейни картечни пистолети, още повече, че и при съветската пехота основното оръжие е пушката.
В сапьорните батальони е същото.
Единственото, в което не съм сигурен е за щатното въоръжение на редовите войници в щурм-пионерните батальони, изпратени специално за сраженията в Сталинград. Имам спомен, че формират и изпращат поне десет батальона. Но мисля че и при тях е било същото - пушки.
А че ще е по-добре да имат повече картечници и картечни пистолети - така е. Но нямат. Това е вероятно прочутият консерватизъм на армията .

[четец]

въздушни снимки от Сталинград

Може би ще бъде интересно на някого:

http://www.wwii-photos-maps.com/aerialphotosstalingrad/Aerial%20Photos/index.html

[Док Холидей]

попадна ми интересна снимка
имам въпрос кой са мъжете в ляво и дясно от него
Пленение генел-фельдмаршала Паулюса в г.Сталинграде[ATTACH]15793[/ATTACH]

Артур Шмид, генерал-лейтенант ако не се лъжа. На снимката по-долу Шмид е втори, а Адам е в дъното. Шмид е с брада, а на снимката, за която питаш човекът съвсем очевидно няма.

Отдавна не се занимавам с това, но така се казваше един от най-вишсите офицери наоколо.



Мда, това е Шмид. Става въпрос за един и същ човек. Загадката от немска страна е разрешена.

[Гост]

Тъй като в пост 151 от темата имаше въпрос за броя танкове, то посочвам линк, от който се вижда, колко и какви танкове са имали немците, в края на юни 1942 г., в дивизиите влизащи в състава на група армии "Юг", а също и колко и какви танкове е имало в съединенията от група армии "А" и "Б" към 11.11.1942 г. http://cs-biblio.narod.ru/stal/stalingrad-5.htm , а ето и линк, от който се вижда колко и какви танкове е имало в съединенията на РККА на Сталинградсото направление към 1.07.1942 г. , а също и колко и какви танкове е имало към 1.12.1942 г. в съединенията на РККА, участващи в операция "Сатурн". http://cs-biblio.narod.ru/stal/stalingrad-4.htm , а ето и друг интересен линк по темата http://cs-biblio.narod.ru/stal/stalingrad.htm
От тези линкове се вижда, че в началото на ноември 1942 г. РККА е имала числен състав от 10 609 083 души, от които 6 544 659 души са били в действащата армия и на 100 души от действащата армия са се падали грубо около 63-64 единици леко стрелково оръжие, тоест лекото стрелково оръжие не е стигало за всички.