Основните въпроси на войната

[anti]

Споровете , които водим , продължават вече с месеци, а реално погледнато никой не си е променил кой-знае колко мнението и пак си остава със старите идеи и стария идеологически лагер. През това време аз, а надявам се и вие, сте проследявали и други дискусии и сте се наясно горе-долу как протичат те. Общо взето със същия резултат.
Това, което пречи да се разбираме е най-вече политиката и идеологията. Ние прекалено много свързваме политиката с историята, а това не никога не носи положителни резултати. Тъй като форумът е исторически, нека се придържаме към историята.
Разделението суворовисти и анти-суворовисти според мен е грешно и ненужно. Нека моето мнение не е за вас в разрез с горните ми призиви за разбирателство, но Суворов е преплел така политиката с историята,че е невъзможно връщане назад. Добавяйки и това, че безспорно изкривява фактите и аргументите, че премълчава и цитира думи извън контекста(т.е. гради факти на базата на неговата си теория, а не както би следвало-да гради теория на базата на факти), смятам е време да надскочим нивото "Суворов" и да избегнем съдбата на множеството суворовистки спорове, които протичат по един и същи начин и завършват по един и същи начин.
Дълбоко съм убеден, че привържениците на Суворов тук са на сегашното си мнение по въпросите на войната не защото са лични почитатели на лицето Резун, а защото техните виждания малко или много се припокриват с идеите на автора. Добре. Нека разгриничим ясно въпросите един от друг и обсъдим всеки един от тях поотделно, защото при Суворов се получава абсолютно объркване на това какво говори, какво се опитва да докаже и в крайна сметка какво доказва.
Разграничавайки въпросите ние ще можем и да определим значимостта на всеки един аргумент : все пак едно пряко доказателство е по-ценно от десетки косвени(косвените особено често имат и повече от една интерпретация и един факт може да послужи като аргумент и за двете страни-така до разбирателство няма да стигнем).
И така , трите основни въпроса на Втората световна война , които са обект на постоянно дискутиране са :
1 . Как и защо започва Втората световна война?Кои са виновниците?
2. Защо Германия напада СССР?
3. Готвил ли е СССР нападение срещу Германия?
********************************************
На първия въпрос много може да се каже. Принципно се приема като основата на конфликта неразрешените национални въпроси на редица държави и реваншистките идеи , които намират чудесна почва там. Начело с национал-социалистическа Германия и в частност Хитлер. Нека тези , които смятат че СССР е главен виновник и инициатор на Втората световна война кратко и ясно да посочат главните аргументи в своя полза.И нека преценяваме по делата, не по думите. Лозунгите за победа на пролетариата и Световна революция безспорно са интересни, но не представляват аргументи сами по себе си(като допълнение на пряко доказателство са добри) Кое е по-съдбоносно-Мюнхенската конференция или пакта за ненападение от 23 август 1939? Има ли вина СССР за аншлусовете на Германия през 30-те? Има ,естествено, още много важни въпроси по темата...
2. Защо Германия напада СССР? Нанася ли Германия превантивен удар? Този въпрос е неизяснен от Суворов и неговите привърженици. Говорейки постоянно за това, че СССР има добра армия, той се опитва да докаже,че СССР готви нападение, което автоматично доказва, че Германия просто нанася превантивен удар.
Тук е ясно кои са основните моменти : привържениците на превантивния удар трябва да покажат планове на Генералния щаб на СССР за нападение отпреди юни 1940, да докажат, че Хитлер решава да нападне СССР именно в отговор на тези планове. Всичко останало е второстепенно и губене на време. Лично за мен няма съмнение, че Германия напада СССР не с намерението да изпреварва РККА. Това личи ясно дори и от самата формулировка на плана "Барбароса",където няма дори и намек за изпреварване или нанасяне на превантивен удар. А пък и през втората половина на 1940, когато се разработва нападението, няма индикации за такова желание.
Обратно, в "Съображенията..." от май 1941г.,документ използван за доказване на агресивните намерения на СССР, още първите изречения ясно и точно определят характера на плана : да се изпревари Германия, да се нанесе привантивен удар. Дори теоритически е невъзможно "Барбароса" да е отговор на "Съображенията...". Ето защо говорейки за превантивен удар, мисля можем да имаме предвид само СССР. Опровергайте ме...
3. Готви ли СССР нападение срещу Германия? Тук не мога да се сдържа да сложа един цитат от "Източния поход на вермахта" :
"Изобщо литературната и пропагандната полемика по повод на това готвел ли е Сталин нападателна война нямат съдържателен смисъл, а целят по-скоро да прехвърлят пропаганднтата отговорност върху една от страните или пък върху двете едновременно. В политико-стратегически аспект изпреварващият контраудар по противник, който също се готви за нападение, е по-скоро позитив на едно модерно стратегическо мислене и елемент на военната доблест, която е морално качество".
Тук повече от където и да било е неуместна политиката. Този въпрос не дава отговор на това защо избухва конфликта(въпрос №2). Всъщност тук се спори най-много, а се постига най-малко. Никой не може да каже със сигурност какво е щяло да стане.
Преди всичко привържениците на тази теза трябва да покажат,не просто оперативна разработка, а директива за нападение. Тогава въпросът е решен от самосебе си.
Оперативните разработки(тип "Съображения...")не са за изхвърляне- те малко или много показват линията на стратегическото мислене в СССР, но все пак нямат силата на върховното доказателство. Също особена важност имат и плановете за прикритие на военните окръзи.
Извън сферата на документите основните моменти са (според "Съображенията...", където се описва какво трябва да се направи , за да е възможен внезапния удар):
Для того, чтобы обеспечить выполнение изложенного выше замысла, необходимо заблаговpеменно пpовести следующие меpопpиятия, без котоpых невозможно нанесение внезапного удаpа по пpотивнику как с воздуха, так и на земле:
1. пpоизвести скpытое отмобилизование войск под видом учебных сбоpов запаса;
2. под видом выхода в лагеpя пpоизвести скpытое сосpедоточение войск ближе к западной гpанице, в пеpвую очеpедь сосpедоточить все аpмии pезеpва Главного командования;
3. скpыто сосpедоточить авиацию на полевые аэpодpомы из отдаленных окpугов и тепеpь же начать pазвеpтывать авиационный тыл;
4. постепенно под видом учебных сбоpов и тыловых учений pазвеpтывать тыл и госпитальную базу.

Докажете , че тези 4 пункта са били налице и докажете че армията е била в състояние да изпълни подобен план. Тъй като въпросът е много мащабен няма да резюмирам гледната си точка. Като цяло мисля,че въпросът е много сложен и трудно разрешим. Никой не може да отхвърли напълно другата теза. Напълно възможно е и СССР да нанесе удар, но в крайна сметка и готовността на армията за война, не означава,че тя ще напада.

Особено по последния въпрос имам аргументи и за двете страни, но все пак не мога да приема напълно, че толкова подробно разработени планове за отбрана на военните окръзи са просто само прикритие на готвещия се удар. Прекалено повърхностно обяснение.

ами това е горе-долу. Дано това пораздвижи дискусията в положителна посока.

П.С. Темата се намира под цензурата на органите на реда! Призовавам към сериозна дискусия без лични нападки!

[Imperial]

Основните въпроси на войната

Originally posted by "anti"

П.С. Темата се намира под цензурата на органите на реда! Призовавам към сериозна дискусия без лични нападки!

Подпечатано с Райхпечат

Директивата означава че тази тема ще бъде тежко модерирана така че внимавайте какво пишете и гледайте да е стойностно.

[gollum]

Re: Основните въпроси на войната

Първо ще се опитам да внеса малка поправка, ако позволите, от така принципен характер. Въпросът "Кои са виновниците?" ми изглежда много етически натоварен и неправилен. Може би по-добре "Кои са инициаторите?" или "За коя държава започването на война е предпочитане в план - решаване на стратегически и текущи проблеми?"

1."Как и защо започва ВВ2?":
Първо има едно ниво на явни причини или по-точно директни следствия от резултатите от ВВ1. Но освен него (или в неговите рамки) трябва да се разграничат поне две различни сфери на развитие на предосторията на конфликта. Едната е класическо европейско континентално противопоставяне - страни с неизясенено положение (териториални или дипломатически проблеми) - Германия и СССР, които имат някакъв интерес от нарушаване или промяна на съществуващото положевние и държави, които са заинтересовани статуквото да се запази: Великобритания, Франция. Втората сфера е конфликт в морската сфера (търговия) с три страни основни участнички: САЩ, Великобритания и Япония, в който статуквото брани Великобритания, а САЩ и Япония се борят за преразпределение на позициите. Няма как да се отговори на този въпрос (поне според мен) без да се проследят тези две линии.
Колкото до конкретното започване (и превръщане на войната в общоевропейска, че и световна) то съм склонен да подкрепя донякъде официалното гледище. Германия очевидно е най-активната страна, която има интерес от кратки, разделени конфликти. Но поради липкса на късмет (или обектвни причини), този конфликт се разширява експлозивно от един момент нататък. Въпросът според мен е - кога започва това разширение: дали с Полско-германския конфликт, дали с кампанията във Франция или с нападението срещу СССР. Трудно ми е да отговоря на този въпрос, но мисля, че все пак точките са две - решението на Чърчил и нападението срещу СССР. Колкото и да изглежда неочевидно от днешна гледна точка, всъщност почти през цялото време има възможност (голяма или малка) конфликтът да бъде ограничен или дори завършен (поне докато Рузвелт не настоява на "безусловната капитулация", която отрязва всякаква реална възможност за приключване на конфликта чрез договаряне).

2. "Защо Германия напада СССР?":
Струва ми се, че причината е преди всичко в Хитлер. Това е негово решение, може би като опит да се излезе от неприятната ситуация, при която войната вместо да приключи се разширява. След като не може да победи Великобритания (по една проста причина - нейната мощ се крие в друга линия на конфликта и съответно му е недостъпна) той решава да се справи с единствения му останал сухопътен противник (защото му трябва бързо приключване на войната - в подобно положение е и Япония, малко по-късно), тоест, адекватен на неговата сила (и линия на действие). Попаднал е в положение, което изглежда печелившо, но на практика свива вероятните му решение.

3. "Готвил ли е СССР нападение срещу Германия?"
Според мен тук има един приемлив отговор - да. Основанието ми е от принципен характер. След кампанията във Франция е очевидно, че на континента остават само две големи сухопътни сили. Те или ще се сблъскат или ще си помагат (не е предопределено кое от двете ще се случи). Но тъй или инак потенциалния противник по суша на СССР е Германия. Съветската военна доктрина налага агресивен начин на водене на война (т.е., трябва да нападнем за да имаме шанс да спечелим), така че би било странно ако не са разработени някакви оперативни планове за война срещу Германия. Но всяка страна, особено ако около нея се водят битки, разработва едни или други планове, така че да е готова за различните бъдещи събития. Вероятно СССР би нападнал единствено при положение, че Сталин е сигурен, че Хитлер няма намерение да продължи съюза си с него.

[Hauptmann]

"...сосредоточение войск ближе к западной границе..."
През юни 1941 г. по протежение за западната граница на СССР са съсредоточени 14 000 танка и 11 000 самолета, от общо съответно 25 000 и 19 000, с които разполага Червената армия. Една трета от самолетите са последни модели, най-малкото сравними по основни показатели с най-добрия за момента германски аероплан Ме-109, от който швабите са разположили на изток около 500 бр.
Съветските сухопътни сили, съсредоточени по основните западни направления наброяват 2,719 млн, ВМФ - 216 хил, войски на НКВД - 154 хил. Същевременно към западните граници се прехвърлят 77 дивизии от втория ешелон, около 20 юни 16 от тях достигат западните пригранични военни окръзи, като увеличават групировката на Червената армия с още 200 000 бойци и 1800 танка.
Сталин е убеден, че Хитлер няма да тръгне на Изток, преди да е осъществил десант на Британските острови, което ще ангажира основните сили на Луфтвафе и най-боеспособните бронирани и моторизирани съединения на Вермахта. Вождът на народите е нетърпелив, той дори възнамерява да чака германския скок през Ламанша, а да нападне, преди още той да е предприет. Защото в противен случай съществува опасността, Вермахтът да пречупи английската съпротива още преди съветските войски да достигнат жизнените центрове на Райха. И тогава, осигурявайки тила си и лишавайки Москва от ключов съюзник, да стовари цялата си мощ върху Червената армия. Това е смисълът на известната резолюция на Ватутин: "Наступление начать 12 июня".
Обаче съветското съсредоточаване не успява да приключи до тази дата, затова началото на настъплението е отложено за юли. Предвижда се главният удар да бъде нанесен по направлението Краков-Катовице, с което Райхът да бъде отрязан от Балканите. След това основните настъпващи сили се насочват към Балтийското крайбрежие.
Според ицчисленията на съветските генщабисти по направлението на главния удар на 152 дивизии на Червената армия противостоят 100 на Вермахта. Благодарение на внезапността на нападението и подавящото превъзходство в танкове и самолети, съветският генералитет разчита на бърз разгром на основната групировка на противника.
Дори обаче този план да бе реализиран, Червената армия би понесла поражение, сравнимо с това при осъществяването на "Barbarossa". Защото Военнразведката дава неточни сведения на Ставката - главните сили на Вермахта не са по югозападното направление, а в армейската група "Mitte", която би нанесла съкрушителен флангов удар на настъпващите към Краков съветски войски. На Червената армя би й се наложило да преустройвао фронта си в хода на настъплението, а тя не го умее!
Обобщено казано: Фюрерът, обсебен от завоевателните си планове, се готвеше да нападне СССР, а на практика изпревари почти подготвената съветска инвазия. С която Вождът на народите искаше да натрапи съветския строй на европейските народи. Нещата се развиха така, че настъпателните планове на двамата диктатори в един момент се превръщаха в превантивни...

[anti]

хубаво, май ще се заформи нормална дискусия тук. Сега съм в сесия, така че очаквайте моето официално включване в петък вечерта, поне да ми мине изпита по икономически недоразумения.

[anti]

Така, ето ме отново.
Очевидно ще дискутираме въпрос ¹3 и няма да ми се налага да засягам толкова германското, колкото съветското планиране.(все пак сега не ни интересува защо Германия напада СССР)
Хауптмане, това , което го пишеш е интересно , само с една малка подробност : то е в пълен разрез със съветското военно планиране през 1941г.
Съветското военно планиране никъде не поставя за цел съветизацията на Европа, освен ако ти нямаш други документи. А за такова мащабно начинание те биха останали тонове(всички знаем, че един документ не е 3 страници формат А4 под заглавие "План за съветизация на Европа", където се казва всичко). Говорейки за съветското военно планиране на този етап можем да имаме предвид най-вече "Соображения по плану стратегического развертывания" и плановете за прикритие на границата в района на западните окръзи.
Твърдиш , че срещу 152 съветски стоят 100 германски дивизии. По направлението на удара , описан в документа това е така. Да видим дали обаче това е всичко. В "Съображенията..." четем, че Германия на 15 април 1941 има на съветската граница 86 пехотни, 13 танкови, 12 мотоpизирани и 1 кавалеpийска дивизия. Общо 120 дивизии. Но това е едва средата на април. Пак според плана, германското командване при настъпление срещу СССР ще развърне до 137 пехотни, 19 танкови, 15 мотоpизирани, 4 кавалеpийски и 5 въздушно-десантни дивизии,всичко на всичко 180 дивизии. Но Германия има развърнати още 104 дивизии по другите направления, които при нужда биха могли да бъдат прехвърляни на изток. Това обаче също е непълната бройка. Заедно с германските войски воюват и финландските,румънските и унгарските, за които се счита , че могат да прехвърлят на източния фронт общо до 60 дивизии.
Това прави общо 240 дивизии, без да броим онези 104 германски по другите направления. Та сведенията на съветското командване са били , че Германия и съюзниците й ще нахлуят в СССР с 240
дивизии.Тук ,естествено, можем да включвим и официалните сведенияотносно военно-промишлената мощ на Германия ,съюзниците й и цяла покорена Европа (докумнтирани, с подпис и печат.Цитирал съм ги много пъти по нашите форуми), която се оценява на 10 000 танка на година. И наистина в крайна сметка и по трите направления немците превъзхождат по численост Червената армия . Е, къде е тогава това огромно струпване на съветски войски , готвещи се за нападение?
Ето защо оценявайки военното планиране трябва да изхождаме именно от тези факти,които говорят, че през 1941г. съветското командване ясно си е представяло опасността от германско нахлуване и неговите астрономически мащаби.
При това положение пред СССР стоят две възможности : да нанесе превантивен удар или да се отбранява. "Съображенията..." предлагат нанасяне на превантивен удар. Независимо дали този план е приет за директива за действие или не,(а досега аз лично нямам такива сведения)той най-малкото показва пътя на стратегическото мислене в СССР.
Но в СССР е съществувало и друго,съвсем различно планиране. За това със сигурност свидетелстват плановете за отбрана на западните военни окръзи, които съдържат идеята за водене на отбранителни действия на територията на СССР. Да ги преразказвам е излишно. Първо, всеки би трябвало да ги знае и второ, всеки може сам да си ги прочете.
От тях става ясно , че всеки окръг е имал план за всички аспекти отбраната. Както наземна, така и въздушна, план за инженерната подготовка , за съобщенията, за тиловете. Оттук става ясно и това , че Генералния щаб разчита изключително много и на укрепените райони. При желание може да цитирам някои конкретни абзаци от тези планове, които биха доказали отбранителната им същност.(напр.Примечание. В июле и августе с. г. намечено сосредоточить дополнительно : 50 тыс. шт. противопехотных мин, 1000 шт. оскол[очно]-загр[адительных] мин, 200 т кол[ючей] провол[оки], 3000 пакетов МЗП; *отнася се за КОВО)
Както от "Съображенията...",така и от тези планове става ясно ,че Генералния щаб определя главното направление на немското настъпление района на КОВО. Ето защо не бива да ни учудва по-голямото число техника в този район, наред с всички останали отбранителни елементи в този район.
Не могат ли обаче тези мероприятия да се тълкуват и като прикриващи настъплението? Не е изключено. Но това е само една възможност , чисто отбранителните плановете не биха могли да изглеждат по друг начин. В плановете никъде не се споменава "с цел прикриването на нападението".А и тук се дава конкретна отбранителна задача на всяко съединение от военните окръзи.
При това положение следва да се запитаме : могат ли съветските войски да нанесат удар по Германия през 1941г.? Готови ли са били да изпълнят такъв план?
За състоянието на съветските танкови войски и авиация- по-късно тази вечер.

[Imperial]

Анти, надявам се забеляза и другата тема - тя ще е за адресиране точка по точка твърденията на резун без да се отклоняваме; направих я тъй като тази е по-обща.

[Hauptmann]

Допълнителна информация за размишление по Въпрос ¹ 3 от Концепцията на АНТИ: Състояние на общественото мнение и пропагандата след речта на Сталин на 5 май 1941 г.
Има документални свидетелства, че веднага след речта, на коктейл в тесен кръг, Сталин е заявил:РККА вече трябва да премине от отбранителна "к военной политике наступательных действии", във връзка с което целият пропаганден апарат, цялото възпитание на народа и армията трябва да се преустроят изцяло "в наступательном духе". Присъствалият на срещата известен писател Всеволод Вишневский отбелязва възторжено в личния си дневник: "Впереди - наш поход на Западе. Впереди - возможности, о которых мы мечтали давно".
Само седмица по-късно, на 13 май 1941 г. е преработен планът за производство на филми на съветската Военна киностудия, като се разработват "сненариев о будущей войне". Като работни заглавия са приети "Прорыв укрепленного района у германской границе", "ПарашютныЙ десант в действиях против германцев", "Дальные рейды нашей авиации", "Форсирование рек (Висла, Сан и др.)".
На съвещание на "военните писатели" по същото време главният редактор на "Красная звезда" заявява: Трябва да се откажем от максимата "мы будем оборонятся, а сами в драку не полезем". Напротив, "мы должны быть готовы первыми нанести удар, а не только отвечать на удар ударом". ... "Надо воспитывать людей так, что будущая война с любым капиталистическим государством будет войной справедливой, независимо от того, кто эту войну начал".
През втората половна май 1941 Главното политуправление на РККА разработва проектодиректива "О задачах политической пропаганды в Красной армии на ближайшее время". В нея се казва: Все формы пропаганды, агитации и воспитания направить к единой цели - политической, моральной и боевой подготовке личного состава к ведению справедливой, наступательной и всесокрушающей войны". :lol:
То бива милитаризъм, ама чак пък толкова
Анти, не ти ли се струва, че през късната пролет на 1941 г. въздухът в Москва е пропит с мирис на барут и се разнася дрънчене на танкови вериги?!

[Imperial]

Интересно откъде се чува дрънченето на танковите вериги кат няма кой да кара танковете

[messire Woland]

1 . Как и защо започва Втората световна война?Кои са виновниците?
2. Защо Германия напада СССР?
3. Готвил ли е СССР нападение срещу Германия?

Ще си позволя да разширя въпроса. Така, първо, както и преди съм казвал, двете световни войни според мен са една-единствена, прекъсната с 25 годишно примирие. В тази връзка има дори такава реплика на маршал Фош, командващ силите на Антантата в края на ПСВ.
Но, нека разгледаме конфликта от тази точка. В края на 19ти и началото на 20ти век има голям дисбаланс на сили и владения, т.е. създава се напрежение, което явно може да бъде разрешено само със сила.
И разбира се, спокойно може да добавим към двете "горещи" световни войни "студеното" продължение - тези три конфликта определят съдбата на света и го правят такъв еднополюсен, какъвто е сега. Това добавя още една, трета фаза към войната на двадесети век.

Ще разгледам само Великите Сили.
От едната страна са големите колониални сили - Великобритания, Франция и с някои уговорки - Русия. Те имат територии, имат и някаква мощ, но започват да губят индустриалната надпревара (все пак, тогава е разцвета на "индустриалната цивилизация"). Обаче, докато държат колониите си, това не е фатално - те могат спокойно да изкарат още доста за сметка на Империите си. Тези три сили държат над 50% от териториите на земното кълбо директно и още някакъв процент са зависими от тях държави.

От другата страна са силните в индустриално отношение държави, които обаче практически нямат колонии. Те имат нужда от преразпределение на територии или поне от свободни пазари. Това са основно САЩ и Германия, донякъде и "събудената" от САЩ Япония, тръгнала вече също по пътя на експанзията и Италия.

Към колониалните сили може донякъде да се причислят Австро-Унгария и Турция, които, макар и да нямат големи колониални територии, политически спадат към първата група държави.

След това разделение, може спокойно да кажем кои са заинтересовани от войната - това са главно държавите от втората група, които могат да се надяват със сила да променят баланса и да завладеят колонии или поне да отворят пазарите им към себе си. Максималната цел на държавите от първата група (което разбира се, не означава, че те си дават сметка за това) може да е само запазване на съществуващото положение.

И така, да разгледаме кандидат-агресорите.
САЩ - те са най-могъщия кандидат за световно господство (имат и индустриална мощ и достъп до ресурси) и в крайна сметка разбира се именно те побеждават в конфликта. Това, че не се включват в него в началото е поради следните причини:
- истинският им враг е Великобритания
- няма как да й излязат насреща обаче, особено в светлината на Англо-Френско-Руската Антанта и Англо-Японския съюз (в Лондон също не са глупаци)
- нямат нито голяма армия, нито могъщ флот, към началото на века, ако те се изрепчат на англичаните, разгромът ще е само въпрос на време.
Явно за това САЩ пазят неутралитет и се намесват чак тогава, когато виждат как могат да извлекат директни ползи. Обаче, в края на ПСВ те са изцяло отрязани и трябва да се примирят с второстепенна роля на младши партньор на Великобритания, от което те се отказват и се отдръпват в очакване на следващия подходящ момент. Това дотук разбира се не означава, че тази политика е била последователна и планирана. Може да е било така, а може и да не е - няма как да знам.
Германия - много могъща в индустриално отношение, с почти никакъв достъп до ресурси обаче. Правят множество дипломатически грешки (Елзас и Лотарингия, лоша система от съюзи и т.н.). Практически, единствения им шанс в голяма война е "блицкриг", мълниеносна война срещу Франция, париране, чрез съюз с Италия на британския флот и бърз мир след това.
Другата им алтернатива е да се опитат да с борят икономически и дипломатически. Това обаче би било със съвсем непредвидими резултати и много разтеглено във времето, а никой лидер не иска да чака ...
Иначе, Германия има средства за промяна на статуквото - най-добрата армия в Европа (а оттам - и в света)
- доста могъщ флот, разбира се, директно не може да се изправи с/у британския, но в съюз с Италия и Австро-Унгария, кой знае ...

Япония - има интерес от разширяване и експанзия и е намерила мястото, даже е стигнала до предела на възможното разширение, по-нататък вече ще трябва да влиза в конфликт със старшия си партньор Великобритания, ако иска да продължи разширението си. Има нелоша за мястото си индустриална мощ и някакъв достъп до ресурси.
- армията й е добра за района (Азия)
- флотът й е силен, а съюза с Англия го прави непобедим в района на Източна Азия и Тихия Океан.

Италия - там нещата са най-объркани. Макар мястото й да е във втората група, най-големите й съюзници и врагове едновременно са й съюзници.
- армията й е нищожна
- флотът й е силен само в района на средиземно море и само в съюз с някой от големите - Великобритания или Германия

Е, мисля, че при това разпределение на силите и изхода от първата фаза на войната е ясен. За Германия загубата е ясна още след отпадането на Италия от съюза - само немския срещу английския флот няма практически никакви шансове. А втори гений като Шлифен Германия по това време просто няма.

Втората фаза на конфликта малко променя състава. От първата група отпада Русия и може да се каже (също толкова условно, колкото за първата), че тя се присъединява към втората. Причислявам я към втората група единствено по политически причини, заради поведението и намеренията на ръководителите й.
Държавите от първата група пострадват от войната в много по-голяма степен, отколкото тези от втората. И двете големи империи се разклащат, пострадва индустриалната им мощ, а центърът на световните финанси (което може би е и началото на прехода към постиндустриалната цивилизация?) се премества от Лондон в Ню Йорк. Съответно, макар и с малко САЩ се приближават до световното господство. Само икономически, не и политически.

[messire Woland]

За втората фаза, може би трябва да разгледаме първо евентуалните цели и ползи от нова война за участниците в конфликта:
Великобритания - Великобритания и така владее голяма частр от света, осигруена е в Европа, чрез съюза с Франция, а флота й е достатъчно могъщ, за да я подсигурява в световен мащаб. Или, поне така са изглеждали нещата преди началото на ВСВ. Практически няма никаква полза от каквато и да е война, само би могла да загуби позициите си.
Германия - Ползите от нова война за Германия (при положение, че може да се подготви за нея) са много. Първо, премахване на последиците от позорния за нея Версайски договор. Което значи, връщане на земи, принадлежащи на Полша и Чехия. Това може да стане само по военен път, макар практически ситуацията с Чехия да се разрешава по мирен път (което показва слабостта на западните държави). В ресурсно отношение обаче осигуреността е слаба, така че страната, както и в ПСВ, трябва да се ориентира към блиц-кампании и разгром на противниците си един по един. Също така, би трябвало да се намерят съюзници, което не е толкова лесно.
Италия - макар и победител в ПСВ, страната е сред недоволните от резултатите. А лидерът й си мечтае да изгради империя и да възстанови древното величие на страната си. Възможностите са мизерни обаче, така че, това може да стане само със силни съюзници, заинтересовани в промяна на статуквото. В Европа това са Германия и донякъде СССР.
САЩ - страната има данни да е световен финансов и промишлен лидер, но й липсва достъп до пазари, като тези, заключени в Британската, Френската и Нидерландската империи. Липсва и достатъчно влияние, а и духът на изолационизма е доста силен. Поради тези причини, САЩ са в "изчаквателна" позиция, а със своята индустриална мощ и ресурси могат спокойно да си позволят да понесат първия удар.
СССР - Влиянието на държавата в света е много по-малко, отколкото реалната й мощ. Обаче, скорошната индустриализация още не е дала изцяло своите плодове - професионални работници и ръководители (а като имаме предвид строя, надали биха могли да се развият такива). От друга страна, СССР има доста врагове и практически никакви съюзници, което го поставя в неизгодно положение. От това следва също като американската позиция на "изчакване". Предвид гигантската територия, ресурси и индустриална мощ, също може да си позволи да понесе първи удар.
Франция Лидерът, получил най-много изгоди от края на ПСВ. Осигурен със система от съюзи и на практика непобедим, с голяма колониална империя. Френската стратегия би трябвало да е просто защита на статуквото и подкрепа на съюзниците. Статуквото обаче го изпускат, изоставят и съюзниците си. Относително слаба индустриално, макар и горе-долу осигурена с ресурси.
Япония - Стъпила на пътя на териториалната експанзия, за Империята на Изгряващото Слънце няма път назад. Това определя и основния й враг - САЩ - преплитанията им са много, в Тихия океан и най-вече в Китай. След развитието на събитията от Вашингтонската конференция, Великобритания също минава в лагера на потенциалните врагове. Което не оставя друг избор на японците, освен съюз с Райха. Отношенията със СССР/Русия винаги са били лоши, което значи, че максимума на отношенията между тях е неутралитет.

И така, това значи, че основните "виновници" за стартирането на войната са Германия, Япония и Италия, но войната е даже по-изгодна за САЩ и СССР. При САЩ пречките идват главно от настроенята на обществото, а при СССР от отношенията с останалия свят. Ако някоя от тях беше започнала първа война, това би отслабило много позициите й. Например, ако агресията на СССР срещу Финландия беше извършена в мирно време, срещу него бързо щеше да се образува коалиция от Великобритания, Германия и Франция. В САЩ, агресия срещу някоя от останлите държави би означавало политическо самоубийство за съответния политик.

[gollum]

prodylvenie

Напълно съм съгласен с написаното от Воланд. Само бих добавил, че тогава агресията би била самоубийство за съответният политик от САЩ, но не и ако тя бъде маскирана като самоотбрана или пък защита на благородна и справедлива кауза.