За lancelot: Битката при Харков

[peterpetroff]

В случая би било интересно да се знае какъв е бил релефа на местността, в която е построена тази отбранителна система. Именно релефа би дал отговор на много въпроси, свързани с логиката, идеята и функционалността на изграденота отбрана. Така като гледам почти е изключено подобна организация на отбраната в условията на плътно застроена градска среда като тази на огромен град като Харков. В такъв случай взимодействието и припокриване на опорните точки ми се струва невъзможно- все пак товае голям град: високо строителство, стоманобетонни сгради, тесни улици, затруднена мобилност на съединенията за активна защита...

[von Danitz]

Битката при Харков, сиреч втората битка, е огромна операция. Как да говорим за терен, имало е всякакъв терен, освен планини.

Ето руския пробив



а ето контраудара на Манщайн

[peterpetroff]

Благодаря, von Danitz! Нямах представа за чак такива големи мащаби на военните действия при битката за Харков. Или по-точно: за огромните площи въху, които са се водили сраженията там. Имах представата за нещо много по-концентрирано и целенасочено в рамките на града Харков както и неговите прилежащи близки околности (да речем предградията му). Благодаря за картите и поясненията!

[messire Woland]

Първата битка за Харков не е ли още през 1941 г.?

Зависи откъде гледаш. Немците превзимат града още 1941ва, но първата голяма операция около него мисля е през 1942ра. Тогава е съветското неудачното настъпление, което по време е точно преди немската лятна офанзива. По план е трябвало немските войски в района да бъдат обградени чрез два насрещни удара. От североизток от съветска страна участват:
21ва армия (генерал-лейтенант Гордов) и 28ма армия (генерал-лейтенант Рябишев), които разполагат общо с 6 пехотни дивизии и 4 танкови бригади. След реализиране на пробива е трябвало да бъде вкаран в действие 3ти гвардейски кавалерийски корпус (генерал-майор Крюченкин) с 3 кавалерийски дивизии и една моторизирана пехотна бригада. Атаката е трябвало да бъде подкрепена от 38ма армия (генерал-лейтенант Москаленко).
От юг в удара участват:
6та армия (генерал-лейтенант Городнянски) с 8 пехотни дивизии, 4 танкови бригади и многобройни артилерийски части, армейска група "Бобкин" (генерал-майор Бобкин), за която нямам данни. След като пробива бъде направен, на съединение с другата атакуваща страна е трябвало да тръгнат следните мобилните формации: 21ви танков корпус (генерал-майор Кузмин) и 23ти танков корпус (генерал-майор Пушкин).
Основният проблем е, че назначената за 12.05.1942 г. атака не е подготвена добре, войските не са събрани навреме и не са разположени на позиции за атака, част от тях продължават да пристигат много след началото на щурма. Този проблем е типичен за РККА през началния период. Почти никога не се дава време за подготовка на операциите и това винаги води до печални резултати.
Втори проблем е, че не е проведено разузнаване и не се зане какво има пред настъпващите части, какви немски дивизии, в какво състояние и т.н. Предполагало се е, че немските части не са възстановени в достатъчна степен след зимните боеве.
Трети проблем е, че германската страна много добре знае и посоката на ударите и участващите сили - чрез навременно въздушно разузнаване.
Разбира се, има и ред други проблеми, като неадекватно снабдяване (закъсняло и недостатъчно), недостатъчна или никаква въздушна подкрепа и т.н.
Първите дни съветските войски имат известен успех - около 15 километра за южния удар и малко по-малко - за североизточния. Съветското настъпление продължава следващите дни, но немците осъществяват контраудар на 17ти май, подсичайки основата на съветската атака. Чак на 20ти май в Ставката осъзнава реалната опасност, но тогава вече е късно за реакция. На 22ри обкръжението е готово и в котела попадат: 6та армия, армейската група "Бобкин", а в допълнение две армии от Южния фронт (9та и 57ма), които не участват в операцията.

[resavsky]

През 1942 г. русанците проспиват съсредоточаването на групата на Клайст на югоизток.Абсолютно необяснима грешка.Южния фронт не се прави труда да изгради ешалонирана отбрана и танковете на Клайст разсичат с лекота позициите муи се озовават в тила на съветската групировка.Иначе основното настъпление е вървяло сравнително успешно / за съветските стандарти от 42 г./ и съветските част осъществяват тактически пробив на дълбочина 50 - 60 километра.

[Panzerjaeger]

Една от причините укрепените немски бастиони при Харков да не паднат е недостига на тежка артилерия у руснаците. Това пречи на атакуващите съветски части да подавят немската съпротива в укрепените райони. В северния сектор руснаците имат успех, но не могат да унищожат немските “джобове”, което им пречи да развият настъпление на широк фронт.

Например при селцето Терново (Терновая), дори след масиран обстрел на укрепените по споменатия вече начин позиции, обкръженият немски гарнизон (168-ма пех. дивизия ) абсолютно отказва да се предаде.

http://www.freewebs.com/gupiao/Maps/Ternovaya/4x%20DoD%20Ternovaya.pdf