If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
От нещата, които съм чел, излиза следното:
/1/ Командирът на бронирано (и съответно бързоподвижно) съединение трябва да бъде заедно с челните си части и да дава заповедите си по радиото, докато неговия щаб управлява, според неговите директиви (този щаб най-често също е моторизиран, но е някъде назад).
/2/ Ако командирът не е в разгара на събитията, той ще трябва да разчита най-често на информация от втора ръка и няма как да може да използва изгодните възможности, когато те се представят. В този случай той няма да може да реагира навреме, ще изостава от събитията и в крайна сметка ще дава закъснели и неадекватни заповеди.
В /1/ командващия офицер ще бъде много често изложен на опасност, но ще следва немската маневрена доктрина (Гудериан) и винаги ще бъде едно рамо пред своите противници.
При /2/ командващия офицер няма да бъде изложен на чак такъв риск, границата между офицери и редници ще бъде по-рязка, и ефективността на такъв командир в една маневрена война няма да е висока, но при позиционни действия ще бъде задоволителна. В една армия с вечен недостиг на офицери (руската например), това е нормално положение.
И между другото се е случвало от някои обкръжения (например Киев'41) именно офицерите от висок ранг да бъдат спасени.
И напред е комадирът, а не целия щаб, Анти, като имам предвид немското "напред". Руското напред се различава от немското с цяла една доктрина.
За немобилните съединения (пехотните дивизии например) тези неща не седят толкова остро и при тях нещата повече приличат на тези от ПСВ.
Исках да кажа, че Гудериан, Хот, Ромел, Райнхард и останалите винаги са в челото на своите бронирани колони. А по време на Западнате кампания французките генерали командват от луксозно обзаведени бункери на десетки километри от бойното поле.
През декември 1941 г. при Ростов на Дону танковият обергрупенфюрер Сеп Дитрих така измръзва, че после цяла година "го размразяват" из болниците...
Но действително смятам, че огромната (близо петкратна) разлика в съотношението убити генерали/офицери при съветската и германската армии трябва да има разумно обяснение и то вероятно е комплексно.
съветският генералитет не е обичал много предната бойна линия, а е предпочитал да праща там да мрат обикновените войници
Според Сун Дзъ, генералът винаги трябва да бъде по-настрани от центъра на битката за да може трезво да предценява ситуацията, което в противния случай би било невъзможно.
Аз не задължава никого със свое мнение.
По-добре късно, отколкото още по-късно.
Той все пак е живял доста преди да се появят танковете и доста преди да се развият съвременните мащаби на война. Той определено е можел да стои на някой хълм и да наблюдава, обаче в нашия век бойните действия се развиват на простори немислими за тогавашния тактик
albireo написа
...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...
Той все пак е живял доста преди да се появят танковете и доста преди да се развият съвременните мащаби на война. Той определено е можел да стои на някой хълм и да наблюдава, обаче в нашия век бойните действия се развиват на простори немислими за тогавашния тактик
Абсолютно не съм съгласен. Принципите на войната винаги си остават същите - за да се убедиш в това, най-добре прочети книгата му. Хубаво е първо да прочетеш само нея и след това едно издание на книгата с коментарите на още няколко китайски автора. Мога да ти изпратя и двете.
И ако си направиш труда да прочетеш дори само книжката без коментарите (не е голяма), ще си кажеш: "Мамка му, ако тия прости шваби и най-вече Хитлер и co бяха прочели тази книжка, нещата нямаше да стигнат до такова велико осиране". :-)
Аз не задължава никого със свое мнение.
По-добре късно, отколкото още по-късно.
Допълнение.
Ако четеш внимателно, ще видиш Сталиград, осирането на Паулус да изпълни дълга си, и всички други грешки и умели ходове от ВСВ.
Войната не се променя, само техниката. Но човешкият фактор е незаменим, а той е този чието въображение и талант водят нещата от победа до поражение - не купчина желязо, пък била тя Tигър или F-16.
Мога да добавя още доста неща, но като че ли ме мързи да пиша много
Аз не задължава никого със свое мнение.
По-добре късно, отколкото още по-късно.
Не съм чел самата книжка, но знам какво пише там като идея. Тя по принцип се изучава във всички военни училища по света доколкото ми е известно, а и по времето на ВСВ също се е изучавала, както и Клаузевиц (който обаче не ми допада). Обаче ти не прочете внимателно какво писах. Китаеца говори за стратегия, даже за това което Liddel Hart нарича Grand Strategy - а това не се е променило от как свят светува. Това за което аз говоря обаче е нещо съвсем конкретно и мисля че доста добре би трябвало да виждаш разликата. Китайския генерал просто е стоял на хълма и е гледал битката. Немския генерал е правил същото, макар че неговия хълм е трябвало да се мести непрекъснато с войските, иначе просто ще загуби идея за какво става дума. А ефективността от директното командване на място е неоспорима, както виждаме
albireo написа
...в този форум... основно е пълно с теоретици, прогнили интелигенти и просто кръчмаро-кибици...
ооо, Сун Дзъ си е класика, въпреки че не съм го дочел целия. Хубавото е че се чете лесно и приятно и много неща могат да се научат. Има го в милитерията , за всички, които не са чели още!
"Лейкауф, один из высших командиров вермахта, с полным основанием употреблял местоимение «мы»: «мы», немецкие оккупанты; «мы», вермахт и СС, несем полную ответственность за убийства евреев и военнопленных, за голодную смерть многих жителей Украины. " Wolfram
Wette
Не съм чел самата книжка, но знам какво пише там като идея. Тя по принцип се изучава във всички военни училища по света доколкото ми е известно, а и по времето на ВСВ също се е изучавала, както и Клаузевиц (който обаче не ми допада). Обаче ти не прочете внимателно какво писах. Китаеца говори за стратегия, даже за това което Liddel Hart нарича Grand Strategy - а това не се е променило от как свят светува. Това за което аз говоря обаче е нещо съвсем конкретно и мисля че доста добре би трябвало да виждаш разликата. Китайския генерал просто е стоял на хълма и е гледал битката. Немския генерал е правил същото, макар че неговия хълм е трябвало да се мести непрекъснато с войските, иначе просто ще загуби идея за какво става дума. А ефективността от директното командване на място е неоспорима, както виждаме
Китаеца говори не само за стратегия, но и за тактика. И разликата между китайския и немския генерал, както ти сам каза, няма. Специално мобилността за която говориш ти, е един спект на войната, който бива много обстойно разгледан от Сун Дзъ. Най-добре е да се прочете - поне на мен ми е много интересна.
Аз не задължава никого със свое мнение.
По-добре късно, отколкото още по-късно.
Абе той човека в момента именно за леки и тежки танкове говори
Това за леките и тежките колесници и начините им на използване (същите идеи стоят зад концепциите на леките и тежките танкове), също исках да добавя, ама ме домързя
Аз не задължава никого със свое мнение.
По-добре късно, отколкото още по-късно.
Принципите си остават същите (и са достатъчно действени, както ги е формулирал Сун Дзъ), но когато става въпрос именно за общи постановки. Когато се опират на конкретна технология, от неговото време и засягат поскоро тактическата страна, то има неща, които вече на важат - просто технологията, динамиката и мащаба на сраженията са съвсем различни. Препоръката му към командирите да бъдат по-отстрани е свързана най-вече с емоционалната страна на непосредственото участие в конфликта. В съвременен превод би трябвало да гласи така - стратегът (който разработва и непосредствено ръководи операцията трябва да е в страни, зада има общ поглед и трезва преценка - т.е. разсъдъка му да не бъде засенчван от конкретиката на някой бой), докато тактикът, който изпълнява на непосредствено ниво, трябва да е в разгара на битката. Разбира се, че новите типове комуникации налагат и нови интерпретации.
Comment