В края на април 1945 г. всички девет дивизии, които влизат в 3-та ударна армия и трябва да превземат центъра на Берлин, включително Райхстага, получават по едно червено знаме. Знаме №5 се пада на 150-та стрелкова дивизия на генерал-майор Шатилов. Той го дава на заместника си по политическата част лейтенант Олексий Берест - снажен украинец от Сумска област. "Честен, храбър и справедлив",- се казва в характеристиката на Берест.
А ето и редовете от документа от 30 април 1945 г., подписан от генерал-полковник Кузнецов, командвал 3-та ударна армия, и генерал-майор Литвинов, член на Военния съвет на същата армия: "Храбрите воини - комунистът лейтенант Берест, комсомолецът сержант Егоров и безпартийният младши сержант Кантария издигнаха знамето над сградата на германския парламент..." Кратко и ясно. По-подробно за акцията разказва в."Факти", като се позовава на очевидци.
"Долните етажи на Райхстага превземат две роти, командвани от лейтенант Берест... Той взима със себе си двадесетина автоматчици и тръгва към покрива. На втория етаж започна престрелката... Стълбищата бяха разрушени и се наложи войниците да се катерят един върху друг... Пръв на покрива на парламента се изкачва Берест, след което той изтегля и солдатите, носели знамето". После пред командира на батальона капитан Неустроев лейтенантът е докладвал, че знамето е поставено на най-видното място - върху бронзовата конна скулптура на кайзера Вилхелм. "Няма ли да се откъсне?"- попита командирът. "Сто години ще стои,- отговори Берест.- Ние го вързахме с ремъци към коня".
Едва на 8 май 1946 г. излезе указ на президиума на Върховния съвет на СССР за "Присвояване на званието "Герой на Съветския съюз" на офицерския и сержантския състав на Въоръжените сили на СССР, издигнал Знамето на Победата над Райхстага в Берлин, капитан Давидов В.И., сержант Егоров М.А., младши сержант Кантария В.М., капитан Неустроев С.А., старши сержант Самсонов Н.Я.". Името на лейтенант Берест не се споменава. Защо?
Отговор на този въпрос дава генерал-лейтенант Телегин, който е бил член на Военния съвет на 1-и Беларуски фронт. През 1961 г. в разговор с Неустроев Телегин каза: "За всичко е виновен Жуков. Той не обичаше политработниците. Като видя длъжността на Берест, се провикна: "Още един комисар ли?" - и го задраска".
Но има още една версия, защо Берест е бил пренебрегнат. Той е бил прям и смел и не е понасял лъжата. Украинецът не се е страхувал да разказва, как, буквално хващайки ги за врата, е "изкачвал" знаменосците Егоров и Кантария на покрива на Райхстага. Освен това, той е влязъл в конфликт със зловещия отдел СМЕРШ. Затова Берест не е бил дори сред участниците в знаменития парад на Победата на Червения площад на 24 юни 1945 г.
Каква е по-нататъшната съдба на Олексий Берест? След като се уволнява от армията, той се връща вкъщи и започва да работи в кинефикацията. През 1953 г. е набеден, че присвоява служебни пари. Разярен, Берест изхвърля ревизора през вратата и получава... 10 г. затвор. Казват, че Егоров и Кантария, които по това време се къпят в слава и имат достъп до "върха", биха могли да ходатайстват за украинеца, но не го правят. Правят го други хора. Те пишат в най-различни инстанции и през 1958 г. той излиза на свобода. В началото на 60-те се предприема опит да се внесе яснота кой, всъщност, е издигнал знамето на Победата. В 6-томното издание на "История Великой Отечественной войны" вече се споменава истината. Но Леонид Брежнев, дошъл на власт след Никита Хрушчов, не иска да нарушава традицията и за общественото мнение герои остават Егоров и Кантария.
Олексий Берест загива през 1970 г., спасявайки момиченце, паднало под влака. Детето е спасил, а себе си не успява
А ето и редовете от документа от 30 април 1945 г., подписан от генерал-полковник Кузнецов, командвал 3-та ударна армия, и генерал-майор Литвинов, член на Военния съвет на същата армия: "Храбрите воини - комунистът лейтенант Берест, комсомолецът сержант Егоров и безпартийният младши сержант Кантария издигнаха знамето над сградата на германския парламент..." Кратко и ясно. По-подробно за акцията разказва в."Факти", като се позовава на очевидци.
"Долните етажи на Райхстага превземат две роти, командвани от лейтенант Берест... Той взима със себе си двадесетина автоматчици и тръгва към покрива. На втория етаж започна престрелката... Стълбищата бяха разрушени и се наложи войниците да се катерят един върху друг... Пръв на покрива на парламента се изкачва Берест, след което той изтегля и солдатите, носели знамето". После пред командира на батальона капитан Неустроев лейтенантът е докладвал, че знамето е поставено на най-видното място - върху бронзовата конна скулптура на кайзера Вилхелм. "Няма ли да се откъсне?"- попита командирът. "Сто години ще стои,- отговори Берест.- Ние го вързахме с ремъци към коня".
Едва на 8 май 1946 г. излезе указ на президиума на Върховния съвет на СССР за "Присвояване на званието "Герой на Съветския съюз" на офицерския и сержантския състав на Въоръжените сили на СССР, издигнал Знамето на Победата над Райхстага в Берлин, капитан Давидов В.И., сержант Егоров М.А., младши сержант Кантария В.М., капитан Неустроев С.А., старши сержант Самсонов Н.Я.". Името на лейтенант Берест не се споменава. Защо?
Отговор на този въпрос дава генерал-лейтенант Телегин, който е бил член на Военния съвет на 1-и Беларуски фронт. През 1961 г. в разговор с Неустроев Телегин каза: "За всичко е виновен Жуков. Той не обичаше политработниците. Като видя длъжността на Берест, се провикна: "Още един комисар ли?" - и го задраска".
Но има още една версия, защо Берест е бил пренебрегнат. Той е бил прям и смел и не е понасял лъжата. Украинецът не се е страхувал да разказва, как, буквално хващайки ги за врата, е "изкачвал" знаменосците Егоров и Кантария на покрива на Райхстага. Освен това, той е влязъл в конфликт със зловещия отдел СМЕРШ. Затова Берест не е бил дори сред участниците в знаменития парад на Победата на Червения площад на 24 юни 1945 г.
Каква е по-нататъшната съдба на Олексий Берест? След като се уволнява от армията, той се връща вкъщи и започва да работи в кинефикацията. През 1953 г. е набеден, че присвоява служебни пари. Разярен, Берест изхвърля ревизора през вратата и получава... 10 г. затвор. Казват, че Егоров и Кантария, които по това време се къпят в слава и имат достъп до "върха", биха могли да ходатайстват за украинеца, но не го правят. Правят го други хора. Те пишат в най-различни инстанции и през 1958 г. той излиза на свобода. В началото на 60-те се предприема опит да се внесе яснота кой, всъщност, е издигнал знамето на Победата. В 6-томното издание на "История Великой Отечественной войны" вече се споменава истината. Но Леонид Брежнев, дошъл на власт след Никита Хрушчов, не иска да нарушава традицията и за общественото мнение герои остават Егоров и Кантария.
Олексий Берест загива през 1970 г., спасявайки момиченце, паднало под влака. Детето е спасил, а себе си не успява
Comment