По въпроса за реалната численост на бойните единици

[gollum]

Мисля че всеки от нас (поне от тези, които се интересуват от военна история на конфликтите през ХХ век и по-специално - от ВСВ) се е сблъсквал с този проблем, когато чете различни источници - било то обзорни исторически трудове или пък мемоарна литература - почти винаги в хода на описанието на даден сблъсък се съобщават номерата/имената на участващите армии/корпуси/дивизии/полкове и само в някои случаи отделно се уведомява читателят колко общо хора, машини и друга екипировка имат двете страни (но почти никога не се дават тези данни, разпределени според ангажираните в сблъсъка бойни единици). Това създава определени проблеми, защото всички имаме навика да приемаме понятията за идентични и общо взето обективни. Това създава ситуации, при които можем да наброим, че едната страна има два пъти повече дивизии от другата и да решим автоматично, че тя има и двойно превъзходство, макар реалността да не се пкрива с това наше допускане.
Т.е., организационните единици често имат не само различна структура според конкретната армия, но и много различна численост, при това, не само във рамките на въоръжените сили и доктрините на отделните държави, но и според конкретния период на даден конфликт. Мисля че всичко това налага този проблем най-малкото да се спомене, а и евентуално да се обсъди.

Макар стремежът на планиращите организации на всяка национална армия да е насочен към стандартизация на организационната структура и общите принципи да се спазват навсякъде (защото това многократно улеснява стратегическото и оперативно планиране, в което да речем дивизиите се използват като основна разчетна силова единица и се приемат за условно равностойни една на друга, с цел рационално разпределение и управление на силите), на практика във всяка армия и по всяко време не само съсъществуват поне две различни щатни организационни схеми, но и почти никоя дивизия не отговаря на щатното разписания и общите принципи. Това, разбира се, означава многобройни и разнообразни проблеми, както за командирите (доктрините и принципите на използване на въоръженията, както и самото командно обучение и подготовка се крепят именно върху разчетността на бойните единици), така и за любителите на военна история, които анализират даден сблъсък дълго време след като е приключил.
Повечето от нас (поне с мен е така) предполагам се опитват да съчетаят даден източник, изреждащ конкретни дивизии с друг източник, който дава информация относно организационната структура и щатната численост на типовите дивизии. Проблемът е, че тези "щатни разписания" и общи принципи се отнасят именно до разчетността на дивизиите (и останалите бойни единици) и на практика почти никога не се покриват с реалността. Нещо повече, често самите щатни структури претърпяват разнообразни промени в хода на конфликта, но това далеч не винаги може да се проследи в даден източник (а често дори и ако се анализират всички достъпни в даден момент източници не могат да се изведат изчерпателни данни, които да бъдат съпоставени с разглеждания период).

Идеята ми е тук да се опитаме да събираме разнообразна информация за конкретни битки, войскови съединения и т.н., както и да обсъдим самия проблем.

[gollum]

По въпроса за реалната численост на бойните единици

Ще започна с един проблем, с който напоследък често се сблъсквам. Става въпрос за числеността на немските и съветските съединения на Източния фронт. С този проблем много често се спекулира и от двете страни - както от самите участници в техните мемоари, така и от множество изследователи.
Ако разглеждате почти всички сражения между двете армии, ще забележите, че почти винаги съветската армия има ясно изразен числов превес по отношение на разчетните бойни единици на оперативнио и тактическо ниво, задействани в даден конфликт. Чест осрещана ситуация е да се чете, как даден съветски фронт (чусто включващ по 5-6 и повече армии) провежда отбранителна или настъплателна операция срещу една немска армия, как еди коя си немска дивизия е атакувана от цяла руска армия (включваща да речем 7-8 дивизии и подсилавщи артилерийски и механизирани корпуси) и т.н. Това позволява на много хора да си съставят мнението, че винаги и всякога съветската страна притежава огромно числено превъзходство, макар това далеч не винаги да отговаря на истината. Същевременно, сред съветската мемоаристика специално се набляга на това как съветските дивизии най-често били с численост между 600 и 5000 души, докато немските автоматично се приемат с численост от по 12-15000 души, което също далеч не отговаря на истината за вяско време и период на войната, но въпреки това ефективно се използва като оправдания и доказателство, че всъщност почти винаги немската страна има абсолютно превъзходство в числеността. Много изследователи изрично сравняват щатните разписания на немските и съветските типови дивизии, забравяйки да отбележат, че става въпрос за разписания от различно време, често такива, които никога не са претворявани на практика и най-вече - забравяйки да отбележат многобройните промени, станали в тях в рамките на обсъжданата кампания.
Някой тук би могъл да ми възрази, че все пак най-често се дават общите числености на ниво армия, фронт/група армии и нагоре. Да това е така, но в тази обща численост хора и въръжения много лесно се маскират какви ли не неща.
Първо, почти никога не се провежда разграничение между броя бойци (т.е., хора които участват директно битка) и войници и персонал, заети с тилови/поддържащи задачи. За сравнение бих посочил, че въпреки че щатната численост на повечето пехотни дивизии към началото на войната се колебае в рамките на 12-18000 души, реално от тях пехотата е средно около 6-9000 души.
Второ, така се избягва от споменаване на това как точно са разпределени тези сили в рамките ан армията/фронта и нагоре (и съответно надолу) по организационно-структурната мрежа.
И трето, ако в даден труд се набляга на абсолютната численост и се пренебрегва реалната организация и бройка на разчетните планировъчни единици, пак се извършва прегрешение, защото много важна е и бройката дивизии (независимо от числеността им), защото това се единиците, сопсобни на самостоятелни оперативно-тактически действия. И понякога 18000 души разпределени в три дивизии могат да се окажат много по-ефективни от 18000 души в една дивизия (или пък обратното). Главно за сметка на конкретната организация и комуникация във всеки от случаите.

Конкретно по съветско-германския конфликт ми се иска постепенно да започнем да натрупваме данни.
Първо, явно наистина през основната част от времето мислеността на съветсикте дивизии се задържа много ниска - от порядъка на 3-5000 души средно. Но същевременно, това не отчита попълването им, защото много често перди конкретна операция те биват попълнени до по-значимо ниво, но това попълнение се "разходва" почти венднага, в резултат на което дивизията отново пада до приетата от автора за едва ли не "разчетна" сила от 5000 души. И така от съотношението на силите са губи самото попълнение, което се изразходва в хода на битката.
Същевременно, почти всички съветски автори пиремат, че немсикте пехотни дивизии имат численост 12-14000 души средно, а моторизираните и танковите - по 15-16000 души. Което също съвсем не отговаря на истината, освен в самото начало но операция "Барбароса" и още най-много в началото на две или три операции (да речем, "Цитадела" е ярък пример в това отношение, макар че него ще ог обсъдя малко по долу). Да не говорим, че дори и по щатно разписание танковите и моторизираните дивизии имат по-ниска численост от пехотните, а не обратното.
В хода на операция "Барбароса" количеството на бойната техника в танковите дивизии много бързо (още през първите две седмици) пада до около 50% от наличната в началото и общо взето през целия период се задържа около това ниво (естествено, тук също има попълнения с нова техника (малки) и многократно поправяне на повредената, която отново излиза от строя и т.н.). Същевременно, към зимното настъпление повечето немски дивизии имат средно не повече от 60-80% от началната си численост, което автоматично означава, че са под предполагаемите 12-14000 души боен състав.
В средата на пролетта на 1942 г. в резултат на понесените загуби има огромен некомплект в числеността (средно 20-30% за групи армии Север и Юг и до 60% и повече в група армии "Център"), което означава, че на основният фронт на зимно-пролетното настъпление немските дивизии са имали средна численост от около 8-9000 души и дори по-ниска.
Следващото често срещано оправдание е, че немското командване имало навика да попълва своите единици до щатната чиселност, вместо да създава нови. Това също далеч не отговаря на масовата практика - най-често разбитите единици се извеждат за известно време (или завинаги) от състава на Източния фронт и се превеждат на запад, където бавно се доукомплектоват. Доста масова пракитка е и разделянето на дадена единица на две, три и повече части, които става ядра на нови съединения, допълвани с новобранци.
Освен това, през 1942-43 г. сепровеждат поне две ясно различими вълни на реорганизация и промяна на щатните структури на Вермахта, които се отразяват на бойния състав и устойчивостта на дивизиите. Първо, от пролетта на 1942 г. се въвежда нова структура за пехотните роти и те вместо да наброяват по 180-200 души, добиват численост от 80-90 души. Това позволява при запазване на съществуващия брой роти те да бъдат попълнени до щатната численост (обаче, до новата щатна численост). ТОва означава, че вместо пехотният батальон да наброява по 800-1000 души, вече има численост от 400-500 души, т.е., средно наполовина намалява броя войници в него.
Това се съчетава и с още една много съществена промяна, която засяга в различните случаи стурктурата на пехотните (и мотопехотни) полкове или структурата на дивизиите. ОБщо взето промяната се изразява в следното - всички дивизии по-принцип преминават на структура с 6 линейни батальона (вместо 9, както е било дотогава). Това означава, че част от дивизиите вече имат само два маневрени елемента - т.е., два трибатальонни пехотни полка, а друга част запазват тройчната си структура, но вече само с по два пехотни батальона в полк.
Това довежда до редуциране с около 30% на щатната численост на дивизията, което съчетано с около 30-40% редуциране в резултата на намаляването на щатния брой войници в ротите (тук за да няма учудване - бойната численост е само част от цялата численост на дивизията и съответно - само до нея се отнася намаляването на броя войници на ротно ниво), което общо довежда пехотните дивизии до щатна структура с около 30-50% по-малка от предишната. Като към това се добави и хорничния некомплект нещата стават още по-объркани.
Същевременно, макар силно да се съкращава количеството "щикове" в дивизиите, анпълно се запазва и дори на места се увеличава количеството огневи средства (картечници, миномети, полкова артилерия). Немското командване вярва, че по този начин боеспособността на дивизиите се запазва, като се рудицират загубите при огневи контакт с врага. Но пък това довежда до по-ниска устойчивост на единиците спрямо бойното и оперативно изтощение на силите.

Следващата съществена промяна засяга дивизионната и корпусната артилерия и е осъществена пак през 1942 г. В резултат на трудностите с боеприпасите и недостига на артилерийско въоръжение се съкращават количеството оръдия във всяка батарея, като вместо 4 вече в батареите има по 3 оръдия. Това общо взето редуцира с 25% артиелрийската мощ на дивизионните артполкове. Към това следва да се добави и фактът, че никога Вермахта не еимал на 100% попълнена дивизонна артилерия (всъщност поне 50% от съединенията имат артполкове с дву- или три-дивизонен състав, т.е., с 50% или 75% от щатната бисленост артилерийско въоръжение).

Към това следва да се добави и рероганизацията в танквите дивизи, която е насочена към съкращаване на броя пехота и танкове в тях. Основната реорганизация е от края на 1940 г. и съкращава количеството танкови полкове, като преди това танковата дивизия средно е съставена от една танкова и една мотопехотна бригада с двуполкови състав (много от дивизиите имат и по две пехотни бригади, като общо им се падат между два и три мотопехотни полка). По новата структура всяка танкова дивизия има само един танков полк към два мотопехотни полка.
През края периода от края на 1941 г. първата половина на 1942 г. са извършва още една реорганизация, която оставя танковите полкове с двубатальонен състав (един танков батальон средно има по 70-90 бойни машини в състава си). Според новата структура танковите дивизии имат по идея между 120 и 180 бойни машина - в реалността често има танкови дивизии само с един танков батальон и средната численост на машините се колебае между 90 и 120-150.

В този смисъл, твърденията, че немските дивизи имат средно по 12-15000 души са доста далеч от истината - по-скоро следва да се смята, че средно имат по 8-9000 души.

[von Danitz]

Доста смислена тема, поне за мен...
По съветските разчети мисля, че в казионния дванайсеттомник ги има за отделните общовойскови съединения и за специалните...
Нещата много се променят от първия ден на войната поради невъзможността кадровите дивизии да бъдат попълнени на фронтовата линия...
Това което помня от 4 том беше, че като разчет стрелковата дивизия има всичко по три, 3 трибатальонни полка , три батальона артилерия и три специални батальона, както и рота танкове! което обаче е само по разчет. Предвижданата численост е 12 500, но тя не факт май никъде.
Тук обаче идва специалния момент с НКВД дивизиите, които като по особени съединения са дори извънщатно окомплектувани... на южиния фронт има такива дивизии с 6 полка и 14 хил. състав!
Бронираните дивизии, като дори за тях има щатно разписание за Мех. корпуси /по две/ са нещо страшно, ако са били окомплектовани... 340 танка във всяка, как ви звучи...
Парашутнодесантни, планинскострелкови, гранични и инжинерни полкове са ми пълна мъгла, но ще търся данни... А бе империя, кво да ги правиш! и при това се опитват всичко да е максимално просто и унифицирано, при което приемаме без да искаме тяхния стандарт за еталон...
За Вермахта нещата са в непрекъснато развитие. Любимите ни панцергренадирски дивизии например, факт от края на 42 година например са такъв омешваница, че едни имат противотанкови абтейлунги, пардон, на български отделения/по руски май дивизион е най-близко/ а други - бронирани полкове в дву и дори трибатальонен състав. Викинг дивизията обаче /а тя дори се води Противопартизанска!?/ има бронепехотен полк и бригада?! валонци и литовци?!... Полкът Велика Германия /той не е СС/е нещо което спокойно може да мине за лека дивизия, а после се развива в Панцергренадирска?! Другите, като 21-ра, тази от контраудара на Хот, са допълнени с танков батальон моторизирани дивизии.
Да не говоря, че Хитлер е цар да измисля наименования, подразделения, структури, които звучат готино, но всъщност са си само знаменца на картата...
За британците кога ще говорим, че имам и там кво да кажа?Като за Германците изобщо не съм се изчерпал, това са първи записи...
А пък любимата ни също така бронирана бригада си е от три полка, брониран, моторизиран и артилерийски, плюс сигналенн, противотанков и разузнавателен батальон и германците са я имали за по- силна от техните дивизии... но ние българите май винаги правим свръх-съединения! :twisted:

[gollum]

Радвам се, че има интерес .

Сега ще се опитам да направя няколко терминологични уточнения (така ще ни е по-лесно):

обединение се нарича всяка структура, в която влизат съединения. В този смисъл обединения са най-често корпусите, армиите и групите армии/фронтовете.
Приема се че обедиенията с в състояние да изпълняват самостоятелни оперативни и стратегически задачи в рамките на един театър на бойни действия.
Винаги обединява в състава си представители на всички или почти всички въоръжени родове.

съединение се нарича всяка група части. В този смисъл, съединенията са най-често дивизиите и понякога - бригадите (когато съществуват самостоятелно).
Приема се, че съедиеннията са в състояние да съществуват самостоятелно на оперативно ниво (т.е., имат собствена оперативна система за поддръжка и снабдяване) и да извършват самостоятелни оперативно-тактически действия или съвместни действия (в рмаките на цялото обединение).
Щабът на обединението директно командва всяко съединение, така че всяка директно закрепена към него бойна или друга единица се явява съединение.
Почти обединява в състава си представители на всички или почти всички въоръжени родове.

части са отделните елементи, изграждащи съедиенията - дивизионният щаб, тиловите структури, маневрените елементи и поддържащите елементи са части. В този смисъл, полковете са части, понякога самостоятелните батальони или бригадите също действат като части (когато се явяват отделни градивни елементи на дивизията).
Дивизионният щаб пряко командва всяка част, така че вески пряко командван елемент е част.
Частите са самостоятелни тактически единици, които могат да изпълняват самостоятелна тактическа задача или обща тактическа задача в рамките на съединението, към което принадлежат.

подразделения са отделните градивни елементи на частите, като щабът на частта също се третира като подразделение. В този смисъл подразделения са батальоните, в определени случаи ротите или полковете (когато се явяват градивни елементи на част, директно контролирани от щаба на частта).
Подразделенията общо взето са най-малките тактически единици, които имат самостоятелност - т.е., тилови и обслужващо-снабдителни структури, включени директно в състава си.

В този смисъл, определения като "обединение", "съединение", "част" и "подразделение" са явяват организационни понятия и не са пряко свързани с директно название на бойна единица, а по-скоро зависят от мястото на съответната единица в командната структура, определено спрямо прякото за нея командване.

Съответно, названията на бойни единици са както следва:

* Група армии/фронт
Стратегическо обединение, което свързва няколко оперативни обединения, които десйтват в рамките на един театър на бойни действия в едно.
Едновременно е административно звено, което обслужва снабдяването и организацията на подчинените му единици.
Състават на подчинените единици не е стандартен, нито постоянен.

* Армия
Оперативно-стратегическо обединение, което свързва няколко опреативни обединения или съединения, които действат в рамките ан обща оперативна зона в едно.
Едновременно е административно звено, което обслужва снабдяването и организацията на подчинените му единици.
Състават на подчинените единици не е стандартен, нито постоянен.

* Корпус
Най-често представлява оперативно обединение на няколко дивизии и спомагателни отделни полкове за изпълнението на самостоятелни оперативни задачи в рамките на армейската оперативна зона.
В някои случаи обаче може да е самостоятелно съединение.
В други случаи пък въобще не е бойна, а чисто административна единица, обединяваща няколко дивизии в администартивен смисъл.
Корпусът може да има, а може и да няма щатна структура, като съставът на съединенията в него е относително постоянен, същото до известна степен важи и за поддържащите съединения/части. Най-често постоянен е само корпусния щаб плюс корпусните подсилващи части (артилерия, инженерни и танкови чати).

* Дивизия
Основна оперативно-тактическа разчетна единица. Съставена е от дивизонен щаб, които пряко командва определен брой части (полкове, бригади или батальони/дивизиони). Най-често те се делят на тилови части, маневрени елементи (това са линейните части) и поддържащи елементи (най-често артилерия, инженерни подразделения/части и транспорт).
Това е първата бойна идиница с твърда структура и постоянен състав.
Най-често е съставена от 3-5 полка и 6-16 батальона.

* Бригада
Оперативно-тактическа или чисто такитческа единица. Може да съществува отделно, като в този случай има отделен оперативен щаб, който обединява разнородни или еднородни полкове или батальони. В този случай има самостоятелен оперативен тил. Най-често в тази вариация се използва за усилване на разнообразни обединения или директно като част от обединение.
Или пък може да действа като част в рамките ан дивизия, която обединява няколко подразделения. В този случай няма собствен оперативен тил.
Задължително има постоянен състав и струкура.
Най-често е съставена от 2 полка или 5-8 батальона.

* Полк
Тактическа бойна единица, обединяваща няколко подразделения. Има си собствена структура от маневрени/линейни и поддържащи елементи, както и собствен тактически тил. В някои случай обаче може да се използва като сачостоятелна част на ниво обединение (т.е., директно прикрепена към щаба на дадено обединение - например, корпусните артилерийски и инженерни полкове).
Задължително има постоянен състав и струкура.
Най-често е съставен от 3-5 батальона и 1-3 роти/батареи.

* Батальон/дивизион
Основна тактическа бойна единица. Обединява няколко линейни роти и поддържащи взводове. Има ограничени снабдителни възможности и малка тактическа самостоятелност. Никоя единица под това ниво няма какавто и да е самостоятелност. Използва се за изпълнението на отделни тактически задачи или общи задачи в рамките на частта.
Батальон се използва за всички родове войски без артиелрията. Дивизион се използва когато подразделението е артилерийско.
Най-често има състав от 3-6 роти/батареи и няколко тоделни взвода.

* Рота/батарея
Базова бойна единица, която няма никаква самостоятелност. Съставена е от взводове и отделни отделения. Рота се нарича единицата във всички роводе сухопътни войски с изключение на артиелрията, където названието е батарея.
Най-често е съставена от 3-6 взвода и няколко отделни отделения.
В пехотата числеността й се колебае между 80 и 300 души, в танковите войски - между 10 и 20 бойни машини (в зависимост от тежестта и предназначението им), а в артилерията - между 1 и 18 оръдия.
Да речем, батарея с особена мощност може да бъде съставена само от 1 или 2 оръдия. Стандартна дивизионна артиелрия е от 3-4 оръдия. С намаляването на калибъра на оръдията обикновено се увеличава числеността им в батареята (да речем, батарея 20 мм ПВО може да има 16-18 оръдия, батарея 37 мм ПТО може да има 12 оръдия).
Най-често по отношение на минометите се използва също така батарея (но има армии ,където се водят част от пехотата и се наричат роти), а по отношение на пехотната артилерия се използва понятието рота.

* взвод
Основната организационна единица на ротата и най-малката единица, която може да се дели по време на бой. Съставена е от няколко отделения, които може да са линейни или пък специализирани. Понякога има разделение на маневрени и поддържащи елементи.
Един пехотен взвод се колебае в числеността си между 20 и 50 души.
Един танков взвод най-често е между 3 и 5 бойни машини.
Един огневи взвод най-често е от 1-2 оръдия.

* отделение
Най-ниската организационна единица, съставна част на взводовете. Обикновено е неделима в бой. Съставена е от 10-20 пехотинци. Обикновено при танковите войски и артилерията понятието отделение не се използва.

Този тип разграничения са стандартни или типови и са според бойното предназначение, а не според организацията и мястото в структурата. Те се използват преди всичко за уселнение на стандартизацията при командването и контрола.

Няколко примера:

През ПСВ дивизиите са съставяни от отделни бригади, като най-чест имат четворна структура:
Една пехотна дивизия има:
дивизионен щаб, ан който са подчинени две пехотни бригади, всяка от който има в състава си по два пехотни полка. Те съставляват маневреният елемент. Освен това има поддържащ елемент от инженерна рота (понякога батальон), картечен батальон и артилерийски дивизион или полк.
В тази структура бригадите не са самосоятелни, а звено, което улеснява управлението на полковете.
Причината е в ниската пропускливост и ефективност на комуникционните средства.

В английската армия понятието "корпус" почти винаги обозначава едниствено административно ниво, но не и бойно. Корпусът, в този смисъл, обединява административно няколко дивизии, които се бият самостоятелно (и не осъществява какъвто и да е боен контрол или обединяващо действие върхутях). Служи само за администрирането им в мирно време и като стратегическо снабдяване и попълване във военно.

В съветската армия от ВСВ почти винаги корпусът е съединение, а не обединение. Това се отнася за механизираните/танковите копуси от 30-те години и от 1942 г. нататък, но не и за механизираните корупси от 1940-41 г., които са обединения. За разлика от това, в немската корпусът винаги е обединение. Също така, в съветската армия единствено съществуват еднородни (по отоншение на рода въоръжени сили) обединения отвсякакъв мащаб - като чисто артилерийски корпуси и дори армии.

Интересно е, че в хода на войната доста се развиват връзките между родовете въоръжения. Докато в началото дивизията се явява първото ниво, където се съвместяват няколко рода въоръжения и се командват заедно, то в хода на войната този контрол постепенно слиза надолу, като в края има случаи при които е стигнал до ротното ниво. В съвременните армии взводовете, при това не винаги се явяват най-високата по йерархията част, в която действат предтавители само на един род въоръжени сили. Тенденцията е да се слезе дори до ниво отделение.
Това означава, че през цялото време се усложняват структурите и контрола, което означава и много по-сложна организация.

Друга тенденция е към нарушаване на готовите командни структури. В хода на войната това първо се появява в немската армия - вместо да се използват готовите полкове и батальони, в хода на боевете се създават временни тактически командвания, към които се подчиняват едни или други батальони от различни полкове на дивизята. В този смисъл, полковото и дори батальонното ниво постепенно се пръвръщат в условност или запазват предимно административната си функция. Най-далеч в това отношение стигат в сащинаската армия.

Последно - трябва да се има предвид разделението на войскови родове или родове въоръжени сили, защото то има съществено значение по отношение на организацията. Почти винаги всеки род въоръжени сили има собствени обединяващи структури, които се подчиняват на собствени правила, отделно обучение и доктрини.

[gollum]

Инак конкретно по темата - почти винаги дивизиите на малките държавици са много по-големи като численост от тези на големите. Причината е сравнително проста - малките държави много рядко имат съответният мащаб, че да използват на командно ниво обединения. Поради което обединенията са чисто администартивни, а дивизиите остават най-висшата контролна единица. И съответно, спомагателни подразделения, които в армиите на големи държави се намират на корпусно и армейско ниво, в армиите на малки държави се прикрепят директно към дивизиите.

Идеята е, че дивизията по-принцип трябва да обединява в едно представителите на всички сухопътни родове въоръжения. Въпорсът обаче е в пропорциите им една към друга.
Да речем, поради това се пръкват нежизнеспособни обединения като съветските механизирани корпуси от 1940-41 г., в които основната тежест е наложена върху танковите войски, в ущърб на пехотата, артилерията и най-вече на спомагателните войскови родове. Съответно, на хартия един подобен корпус изглежда внушително - две бронетанкови дивизии, всяка с по два танкови полка с трибатальонен състав,плюс една механизирана дивизя, която има още един трибатальонен танков полк. Това прави общо 15 танкови батальона в обединението или над 1000 танка. Към това се добавят един полк корпусна артилерия, плюс трите полка дивизионна артилерия и четири мотопехотни полка (по един във всяка танкова дивизия и два в механизираната). Т.е., съотношението танкове, артилерия, пехота е 15 към 12 към 12 батальона. Към това следва да се добави и мощен оперативен разузнавателен елемент в лицето на мотоциклетен полк (т.е., още три батальона лека мобилна пехота).
На пръв поглед изглежда впечатляващо. Но на цялото това чудовищно струпване на сила отговарят транспортни средства като за немска моторизирана дивизия, което означава, че в най-добрият случай един от четирите мотопехотни полка е моторизиран (а и неговата тактическа мобилност е много по-ниска от тази на танковете). Същото се отнася и за артиелрията, която в най-добрия случай е моторизирана на 50%, а и тази част има мобилност в пъти по-ниска от тази на танковете.
Т.е., реалното съотношение на маневрените към неманеврените елементи по танкове, артилерия и пехота е 15 към 4 към 6. Ако към това включим мотоциклетната пехота (макар нейните функции да са различни) ще имаме 15 към 7 към 6.
Т.е., обединението си запазва много високата офанзивна мощ срещу неорганизиран противник, но има мизерна дафанзивна мощ (от порядъка на немска пехотна дивизия). А при настъпление срещу организирана отбрана дори нещата стоят още по-зле, защото основната маса танкове ще действат без взаимодействие с останалите восйкови родове.
Към това следва да прибавим и комуникация и тилови части колкото за слаба моторизирана дивизия, за да стане картинката пълна - т.е., не само че това обединение бързо ще се разточи при марш и ще се разслоят войсковите родове, но и има реална опасност контролът, а още повече координацията да се загубят в бойна ситуация.
И това е само един пример за това колко комплексно трябва да се разглеждат нещата, а не да се лежи само на състава на въоръженията и общ поглед върху структурата.

[von Danitz]

Друга тенденция е към нарушаване на готовите командни структури. В хода на войната това първо се появява в немската армия - вместо да се използват готовите полкове и батальони, в хода на боевете се създават временни тактически командвания, към които се подчиняват едни или други батальони от различни полкове на дивизята. В този смисъл, полковото и дори батальонното ниво постепенно се пръвръщат в условност или запазват предимно административната си функция. Най-далеч в това отношение стигат в сащинаската армия.

каза Голъм
За бойните групи просто ще ни трябва не знам каква литература, макар че чичо Айке почти всичко е казал по въпроса. Това е в унисон с германската теория и впоследствие практика на "смесените въоръжения", т.е. старото правило на Клаузевиц "Движи се поотделно, бий се заедно!". Какво ще кажеш и за американски бронирани дивизии, които имат по две бойни командвания, ако не бъркам, А и В, всяко си е като дивизия.
В уточнението си забравил и ескадроните, средно м/у батальон и рота при хм танковата кавалерия, бронирани части, но и командоски, например 22 САС се дели на 8 ескадрона, по 5 взвода по 14 души, общо около 700 души, и това е полк, при това териториален!!!
убаво е естествен да стандартизираме нещата!
Това за корпусите е много интересно и за адм. структури при британците... Има полкове по 8- 10 батальона, кралския малайзииски полк днес е например 22 батальона, а гурките са били 14! Това е обаче от развитието на Уелингтъновата военна реформа, кято е предвиждала / по френски образец/ един полк да има 2 строеви батальона и един допълняющ. Двата батальона с други два правят бригада и се сражават по света, а третия охранява градската крепост или кралицата, няма значение. така винаги иматн професионални попълнения. После обаче, при големите армии от 20 век се налагат и повече батальони. Авторите по навик понякога направо си им викат полкове, но те са си коректно 1 или 2 батальон, например 2и колдстиймски, би трябвало да е втори батальон на Колдстримйския гренадирски...и по три правят британските бригади които са с унифицирани номера, т.е. не като в България през войните 2 бригада на 1 Софийска, примерно 151 бригада на 50 Хайлендарска...
Някои полковес се наричат корпуси, мисля че така е с Шеруудската горска стража, и любимото ми, На краля кралските пазачи, ако може така да се преведе, King's Royal gaurds, това си е от времената на войните между розите, тогава например Франция е имала само 4 полка, но по колко мбатальона, бедна ви е фантазията. Тези полкове, малко се отклонявам, са създадени по времето на Франсоа Първи, за да му излиза по ефтино, но същевременно са съществувавли и около 40 чуждестранни, м/у които и 10-тина шотландски, някои по 70 човека.
Англия въвежда по тези времена всичко френско, нали са крале и на Франция , а после го реформира по Наполеонов образец и съобразно нуждите си в колониалните вони.
И накрая световните при които става пълна галимация.
Същестува кралски танков корпус, там са си танкови батальони под номера, но и няколко хусарски пока с ескадрони също стават танкови, но се рнаричат бронирани и са със средни танкове, за разлика от тежките при предишните. Драгунските стават общо взето парашутисти и разузнавачи на ронеавтомобили, но пак си съществува и кралски парашутен полк, мисля че от 8 батальона!
Който може да се оправя, Чърчил май трудно се е оправял, особено когато трябва да замени шотландските стрелци с раджпурски пехотинци или, о ужас -гурки.
Гурките в шотландски окопи, им е трябвало съндъче, за да гледат през бруствера, а шотландците в окопите на гурките са били до кръста, радост за снайпера!

[gollum]

Е, при британците, както и почти в цялата британска общност названията са исторически, така че можем директно да ги броим като част от името на съответната единица (така че например полкът на шотландските стрелци, всъщност, трябва да се казва батальон с име "Полк шотландски стрелци" или нещо подобно). Т.е., всичките тези корпуси, полкове и ескадрони са част ото имената, а не понятия от командната структура.
Да, за ескадроните забравих анистина - те са нещо като еквивалент на батальоните, но в кавалерията като войскови род. Доколкото в някои държави кавалерията се пръвръща директно в танкови части там се запазва това название и за танковете (сащинаците даже още си ги именуват кавалерийски единици), докато другаде се използва само в реалната кавалерия.

За бойните групи нещата са много интересно, особено кагото престават да са просто импровизация.
Проблемът е, че батальоните и полковете наистина значат нещо - в рамките на тези структури войниците получават войнската си идентификация, живеят и се обучават, а командирите - командните си умения. което означава, че войниците са научени да се бият в рамките на съответната структура и нарушаването й понижава боеспособността й. Същото важи и за командирите - те са научени да командват в раките ан съответните сруктури и излизането от тях нарушава възможностите им.
Т.е., пехотната дивизия стандартно ще има тенденцията да не нарушава структурата на полковете си, а полковите командири - на своите батальони, възлагайки им участъци и задачи с оглед на тази структура. А ако се окаже, че тя не отговаря на бойните реалии и е необходимо пехотният полк, да речем, да изпълнява в една и съща бойна ситуация присъщите си задачи, но и задачи, които могат да се решат само от танкове, артилерия (гаубична, ПВО, ПТО), миномети или пък инженери, то той или няма да ги изпълни, или това ще доведе до непропорционално големи загуби.
Затова в началотона войната полковете и батальоните пазят структурата си, а координацияте между въоръженията се извършва на дивизонно ниво, т.е., само по отношение на решаваните от дивизията задачи, но не и от тактическите задачи, решавани от отделните батальони.
Впоследствие командната доктрина става по-гъвкава и специално в немските дивизии се формират две-три отделни тектически бойни командвания, които нямат нищо общо с полковите командвания, макар и да са организирани на тяхна база. Съответно, според нуждите в тях се разпределят наличните батальони без оглед на полковата принадлежност, като това често става и на ротно ниво. Това многократно повишава гъвкавостта на единиците, като същевременно запазва целостта на дивизията.
В крайна сметка това почти се закрепва в рамките на стандартната дивизонна организационна структура, т.е., поначало войниците и офицерите се тренират според тази схема. Но пък това повишава много изискванията към командирите и офицерите, които трябва да са в състояние да контролират много повече родове въоръжени сили със същия като численост команден апарат, с който преди са контролирали само един род.
А и това означава по-дълго време за подготовка на една дивизия, защото на войниците ще им е необходимо повече време за съгласуване и сплотяване, при липсата на постоянна структура. ЗА това на практика бойните групи най-често са малко или много постоянни, като по този начин всъщност заместват полковете, превръщайки се в полкове комбинирани ъворъжения.
Впрочем, в тази тенденция на надребняване на нивото на съвместно командване на въоръженията има и отрицателни страни, защото ако цялото поддържащо въоръжение се разпредели между отделните роти, това означава, че командирите на по-висшо ниво ще загубят възможността да концентрират въоръженията на един участък от дивизонната зона, т.е., ще се наруши принципа на концентрацията на силите.
Затова сред немските висши офицери има доста дискусии относно струкутрата на мотопехотните роти - някои предлагат всички батальонни усилващи въоръжения да се разпределят между тях, но други настояват да останат под контрола на батальонния командир.

[von Danitz]

Роял Соверен V. Куин Елизабет

Възможно е да бъркам нещо, но практическото използване на бойните групи не е ли основния принос на Ромел като военначалник. Принуден непрекъснато да импровизира в пусинята, неговоите дивизии 15, 21 и 90 "Африка" са непрекъснато делени, допълвани, разпръсквани, смесвани... При Газала например 90 дава два полка на приморския фланг, но е усилена с танкове от 15, тя пък получава цялата артилерия на корпуса, но пък командира на инжинерните части става командир на десантно подразделение по името му Хекер. Да не говоря за ПВО, което става основна ударна сила и е прикрепено към мотопехотата. По едно време Кесерлинг, тогава фелдмаршал! поема командването на участък от фронта, щото Ромел е някъде зад вражата линия, начело на 10 хил. моторизирани единици, минали южно от Бир Хакейм.
Примери много, но дотогава бойни групи май не са се ползвали масово на изток. В Сталинград е имало пак щурмови, но те са доста по малки и с конкретно предназначение.
Бойните групи в Африка включват кво ли не, включително и щабни и тилови организации. Това вероятно се е налагало и от екстремната и често объркана обстановка, когато разбити, немците нападат!
Масово, бойните групи, стават практика след падането на Киев според мен, когато се провеждат серия от контраатаки на Манщайн, но дали той ги налага или командирите на места , не мога да кажа...
На практика след 43 на Изток всичко става бойни групи, полковете просто изчерпват стойността си.
Обаче липсват танкове и бойната група става отново безкрайна импровизация, но се отдалечаваме от темата.
Какво ще кажете за италианските дивизии, понякога те май са по-малки от руските. В Албания са имали дивизии по 2 полка по два батальона, без тежко оръжие.

[gollum]

Не, тази концепция не е свързана с Ромел, а по-скоро е комбинация от предвоенни теоретични разработки и реалност . Общо взето, това е част от разработките за комбинирано използване на различните видове въоръжения и като такава присъства в една или друга степен във всяка армия от онова време (да не говорим за сега ).
Първоначално концепцията предвижда мобилните дивизии (по-късно в някаква степен това се прехвърля и върху пехотните) да съчетават в себе си всички основни типове сухопътни въоръжения, като разликите в отделните страни се отнасят към пропорциите и начинът, по който се съчетават те в реална бойна обстановка. Общо взето, през цялата война се запазва принципът, че дивизията (дивизионният щаб) се явява мястото, където се осъществява координацията, докато различните въоръжения остават разделени в рамките на отделни "родови" полкове. Впоследствие батальонът става най-високата организационно чиста родова единициа и при повечето армии това се запазва до края на войната. Немската концепция се основава до голяма степен на този принцип. Да речем, танковата дивизия е съставена от един танков и един (понякога два) мотопехотен полк, един артилерийски полк и разузанавателен батальон. Това средно означава, че тя разполага с два танкови батальона, три мотопехотни батальона, три (понякога 4) моторизирани гаубични дивизиона, един противотанков дивизион, един ПВО дивизон, понякога - АИР батарея, един мотоциклетен батальон и разузнавателен батальон (обикновено мотоциклетна, мотопехотна рота и една-две роти бронирани автомобили или леки танкове) и накрая - моторизиран инженерен батальон. Тези сили обаче, вместо да се бият както са организационно разпределени по родовите си полкови командвания, в действителност са групират в две или три отделни маневрени групи, които именно се назовават "бойни групи". Конкретното съчетание може да е варира според условията, но най-често се комбинират танков с мотопехотен батальон и към тях се прикрепя артилерийски дивизион (и тук вече според условията - ПТО батарея, ПВО батарея). Като тенденцията е линейните батальони да остават непокътнати (т.е., да се разпеделят изцяло), докато специализираните (инженерен, ПВО, ПТО) често се разпределят поротно. Разузнавателните елементи най-често остават отделно за да се използват директно за целите на цялата дивизия.
Съответно, дивизионният щаб командва тези две-три тактически бойни групи, разузнавателният елемент (най-често разузнавателният батальон и понякога мотоциклетният батальон) и артилерийският резерв (ако такъв е оставен - например, при две групи може към всяка да е придаден по един арт.дивизон, което оставя в разположения на дивизонният командир един или два гаубични дивизиона за общо ползване).
Впоследствие - някъде към 1943-44 г., - тази организация се закрепя организационно, т.е., при подготовката на дивизиите ротите винаги тренират и се бият заедно, но батальонната и полковата тренировка са съвместни с представителите на останалите въоръжени родове в дивизията, като целта е да може произволно да се преразпределят силите в рамките на дивизията. Това е много по-трудно при пердишната организация, когато мотопехотните батальони се подготвят за действия в рамките на мотопехотният полк, танковите - в рамките на танковия и т.н. А взаимодействието се отработва само в рамките на полковете и през дивизионинят щаб.
Това налага и нова организация на полковите щабове, при която те не са "родови", а комбинирани, така че предварително да се подготвят да командват отделни батальони и дори роти на различни въоръжени родове.
Още преди това, пак спрямо мобилните съединения се обсъждатразлични варианти на ротна специализация, при която батальоните също стават условни като командни единици. Т.е., според нея би било възможно да се съчетават отделни роти от линейните елементи спроед обстоятелствата. Но тези идеи така и не са завършени до края на войната.

Между другото, по идея в бойните групи не би трябвало да влизат каквито и да е тилови структури вън от организационно придадените на батальонно ниво. Административно-тиловите подразделения и функции, присъщи на полковото ниво остават прикрепени на дивизионното в този тип организация, което освобождава тактическите бойни щабове от тези функции и повишава чист обойната им ефективност. Разбира се, в конкретна ситуация, ако се предвиждат дълготрайни самостоятелни действия вероятно са се придавали някакви подразделения - най-често предполагам от автоколоната на самата дивизия.

[von Danitz]

Голъм каза

Да речем, танковата дивизия е съставена от един танков и един (понякога два) мотопехотен полк, един артилерийски полк и разузанавателен батальон.

Мисля, че за целта е да приведа малко данни. Почерпани са от суфикса към "Кървавият път към Тунис " на Дейвид Ролф, предполагам познато четиво.
И така ...
21 бронирана дивизия
100 брониран полк
155 бронеартилерийски полк
21 разузнавателен батальон
200 бронепионерен батальон
125 бронегренадирски полк
192 бронегренадирски полк
200 бронеизтребителна батарея
200 броенесигнален батальон

15 бронирана дивизия
8 брониран полк
33 бронеартилерийски полк
33 бронеизтребителна батарея
78 бронесигнален батальон
115 бронегренадирски полк
33 бронеразузнавателен батальон
33 бронепионерски батальон

90 лека дивизия под командването на неподражаемия Теодор граф фон Шпонек
155 мотогренадирски полк
361 мотогренадирски полк
190 мот. сигнален батальон
580 бронеразузнавателен батальон
190 мот. пионерен батальон
200 мот. гренадирски полк
190 брониран батальон
190 бронеизтребителен батальон

Това е горе-долу класическия корпус "Африка" като 90-та не е задължително в състава му.
За сравнение прилагам от същия източник състава на най-добрата италианска дивизия - "Ариете"

132 танкова дивизия "Ариете"
8 полк бронеавтомобили "Монтебелло"
16 полк бронеавтомобили "Лука"
10 полк бронеавтомобили "Виктор- Емануил 2-ри"
135 танков арт. полк
Тове е всичко при италианците, към това добавям щатното разписание на 1 бронетанкова британска дивизия към 1942 година, мнооогооо е сложно

1-ва бронетанкова дивизия
командир ген.-майор Бригс
2- бронетанкова бригада
Кафявите мускетари на Кралицата- полк, надявам се, но се води ескадрон
9 кралски улански полк
10 хусарски полк
Йоркширския драгунски полк

7 моторизирана бригада
2-ри на Краля стрелкови корпус - със сигурност полк
2 стрелкова бригада
7 стрелкова бригада

Група за подръжка
12 улански полк
2/4/11 полк на конната артилерия
76 противотанков полк
42 лек зенитен полк
1/7 полеви ескадрон на краските инженери
1 полеви парк на краските инженери

За концепцията, що пък да е била предварителна, германците робуват на нуждата, мисля, че не е било предварително запланувано. Но може и да си прав, щото те винаги планират...

[gollum]

Е, хъм, предварителна е, защото е залегнала в организационната структура на танковите дивизии . Виж, преодоляването на полковата структура и образуването на общо взето постоянни тактически бойни групи, съчетаващи в себе си батальони от всички основни въоръжения е нещо по-ново, но не е работа на Ромел (или така да кажа - далеч не само негова работа). Това е практика към която постепенно се върви и в един момент (сега ми е трудно да посоча конкретна дата или хронологична рамка) става част от стандартната схема - с други думи се внедрява още на ниво начална подготовка. Във всеки случай, формирането и използването на тактически бони групи съставени от батальони от различните полкове в рамките на танковата дивизия (и в този смисъл, отпадане на полковия принцип) е масова практика вече през 1943 г.

Няколко уточнения по приведената организационна структура:
Основата на 21-ва танкова дивизия е 5-ти танков полк (част от 5-та лека дивизия), като самата дивизия е форимарна на основа на останалите подразделения и части на 5-та лека дивизия, докато 5-ти полк вече се бие в Северна Африка.
5-ти танков полк е с двубатальонен състав и остава единствената танкова част на дивизията през цялото време на Африканската кампания.
Приведената от теб организация има явна грешка, защото съответства на организацията на възобновената след разгрома в Северна Африка 21-ва танкова дивизия, но няма общо със същата дивизия преди това - първоначално в нея е включен 104-ти мотопехотен полк, а по-късно, когато се извършва преименуването на частите и подразделенията на танковите дивизии към нея се присъединява и 47-ми мотопехотен полк, като двата се преименуват в панцергренадирски. И двата са с двубатальонен състав.
Т.е., 21-ва танкова дивизия в този момент вече е загубила баланса си, доколкото в състава й вече има 2 танкови на 4 мотопехотни батальона.
Също така, в състава на дивизията през цялото време е 39-ти ПТ батальон, а не 200-тна бронеизтребителна батарея.
155-ти артилерийски полк, който представлява дивизионната артилерия на дивизията е с три моторизирани дивизиона.
Също така, първоначално в състава на дивизията е включен 20-ти мотоциклетен батальон, по-късно той се влива в разузнавателните и пехотните подразделения на дивизята.
Към 1943-та година в състава на дивизята е включен и 609-ти ПВО РГК батальон.

Въобще, нещата са сложни дори и когато разполагаме с полковата и евентуално батальонната структура, защото макар от средата на 1940 в състава на всяка танкова дивизия да е оставен само по един танков полк, реално тези полкове варират от два до три батальона, а самите батальони се колебаят между три и четири танкови роти състав (допълнително, има два типа танкови роти). ТОва означава, че състава на танковия полк може да варира от 6 до 12 танкови роти, т.е., определени танкови полкове организационно са два пъти по-големи от други. Като към това се добави разликата в танковия парк нещата стават съвсем интересни (към 1941 г. има танкови полкове изцяло съставени от Pz35t или Pz38t, докато има и други съставени изцяло от PzIII с 50 мм оръдие. Естествено, първите са много по-слаби от вторите).

[von Danitz]

Намерих още малко подробности специално за 21 дивизия

Organization

1942
Schützen-Regiment 104
Schützen-Bataillon I
Schützen-Bataillon II
Kradschützen-Bataillon 20
Panzer-Regiment 5
Panzer-Abteilung I
Panzer-Abteilung II
Artillerie-Regiment 155
Artillerie-Abteilung I
Artillerie-Abteilung II
Artillerie-Abteilung III
Aufklürungs-Abteilung 3
Panzerjüger-Abteilung 39
Pionier-Bataillon 200
Nachrichten-Abteilung 200


1943
Panzergrenadier-Regiment 104
Panzergrenadier-Bataillon I
Panzergrenadier-Bataillon II
Panzergrenadier-Regiment 47
Panzergrenadier-Bataillon I
Panzergrenadier-Bataillon II
Panzer-Regiment 5
Panzer-Abteilung I
Panzer-Abteilung II
Panzer-Artillerie-Regiment 155
Panzer-Artillerie-Abteilung I
Panzer-Artillerie-Abteilung II
Panzer-Artillerie-Abteilung III
Panzer-Aufklärungs-Abteilung 580
Heeres-Flak-Artillerie-Abteilung 609
Panzerjäger-Abteilung 200
Panzer-Pionier-Bataillon 220
Panzer-Nachrichten-Abteilung 200


1944
Panzergrenadier-Regiment 125
Panzergrenadier-Bataillon I
Panzergrenadier-Bataillon II
Panzergrenadier-Regiment 192
Panzergrenadier-Bataillon I
Panzergrenadier-Bataillon II
Panzer-Regiment 100
Panzer-Abteilung I
Panzer-Abteilung II
Panzer-Artillerie-Regiment 155
Panzer-Artillerie-Abteilung I
Panzer-Artillerie-Abteilung II
Panzer-Artillerie-Abteilung III
Panzer-Aufklärungs-Abteilung 21
Heeres-Flak-Artillerie-Abteilung 305
Panzerjäger-Abteilung 200
Panzer-Pionier-Bataillon 220
Panzer-Nachrichten-Abteilung 200


1945
Panzergrenadier-Regiment 125
Panzergrenadier-Bataillon I
Panzergrenadier-Bataillon II
Panzergrenadier-Regiment 192
Panzergrenadier-Bataillon I
Panzergrenadier-Bataillon II
Panzer-Regiment 22
Panzer-Abteilung I
Panzer-Artillerie-Regiment 155
Panzer-Artillerie-Abteilung I
Panzer-Artillerie-Abteilung II
Panzer-Artillerie-Abteilung III
Panzer-Aufklärungs-Abteilung 21
Heeres-Flak-Artillerie-Abteilung 305
Panzerjäger-Abteilung 200
Panzer-Pionier-Bataillon 220
Panzer-Nachrichten-Abteilung 200

Дадох тази дивизия не толкова като информация, а по скоро като база за сравнение. Тъй като по рано от ромел не знам кой е използвал бойните групи за които говорим, например 2 танкови и един моторизиран батальон за главен удар, или 2 моторизирани и един самоходен за контраудар... такива каквито ги знаем от зимата на 43-44 на Източния фронт.
Дивизиите са били много различни и това всъщност си е нормално. Частите са се сменяли и допълвали, разформирали и формирали и някаква система не може да се търси или най-малкото изисква, защото най-малкото да предпоставиш структурата пред нуждата не е в германския стил.
По въпроса за бойните групи, Айке Миделдорф в "Източния фронт-тактика и въоръжение" е доста подробен, но твърди, че им се е наложило от ситуацията да прибегнат до такива формирования. това обаче се оказва добрапрактика и се налага, и той не го отрича, напротив дава съвети по въпроса.
За структури на дивизии предлагам да погледнеш:
https://<a href="http://www.feldgrau...ID=2</a><br />

[gollum]

България-можеше да бъде Първата ренесансова държава в Европа

О, да, този източник ми е добре познат и в приведеният случай съм го ползвал (въобще, намесих се, защото приведената структура на 21-ва дивизя от Африканския корпус всъщност се отнасяше де 21-ва танкова дивизия след края на бойните действия в Африка ).
За бойните групи - със сигурност широко се използват през 1943 г. в операция "Цитадела", но на практика се срещат и значително по-рано, та в този смисъл няма как да са еднолично "изобретение" на Ромел - става въпрос за масова практика, която по-късно (от началото на 1944 г. със сигурност) се превръща в организирана практика .
В началото на войната се смята, че е достатъчно комбинирането на ниво дивизия, а после (под влияние на реалността) това виждане се прецизира и развива естествено по посока на намаляване на командното ниво, където се извършва координацията.

Но така се поотклоняваме от основната насока на темата, а именно - събиране на информация за реалната численост на дивизиите по време на битките.

[Matrosov]

Радвам се, че си успял да развиеш темата. Все пак съм скептик, поне що се отнася до числеността на съветските дивизии. Според мен не трябва да се разглежда единствено от организационна гледна точка. Както си писал вече честа практика е в хода на бойните действията да се вливат значителни попълнения. Затова често могат да си видят абсурдните на пръв поглед примери от над 100 % загуби. Например прословутите 62 и 64 армии в рамките само на един месец (септември?) получават 200-250 хил души попълнение. Отнесено към "щатните им разписания" това е абсурдно. Като добавим например и че дивизията на НКВД е била май с 4 полков щат, хаосът е пълен. Имам смътен спомен, че Д Гланц доста убедително твърди, че общите загуби на Съветския съюз при Сталинград възлизат на 1 млн. Всеки опит да бъдат разпределени по щатна численост са меко казано смешни.
Затова при сравнение на числеността и въоражението е добре човек до известна степен да се абстрахира от организационната структура. Дали 50000 човека са в 3 дивизии или в 10 дивизии е въпрос на виждане на съответните военачалници как се управляват по ефективно тези войници.

[gollum]

Да, организационната структура е така да се каже отправната точка, от която следва да тръгнем. Естествено, трябва да се има предвид, че на практика единиците почти никога не са допълнени до щатната си численост, но по-важното е че много по-рядко (поне когато говорим за период на активни бойни действия) надхврлят по въоръжение и брой щатното разписание. Така че в общия случай бихме могли да ползваме последното като максимална горн граница на преценка и да търсим нататък.
Но виж с това

Затова при сравнение на числеността и въоражението е добре човек до известна степен да се абстрахира от организационната структура. Дали 50000 човека са в 3 дивизии или в 10 дивизии е въпрос на виждане на съответните военачалници как се управляват по ефективно тези войници.

не съм напълно съгласен, вече посочих по-горе защо именно, а сега ще се опитам да допълня - дивизията, както и цялата организационна структура са далеч от абстракцията - те са пряко свързани с реалните форми, които имат войските по време на бой. Щабовете планират, командват и контролират действията изхождайки от съществуващата структура и от реалното количество разчетни единици.
Ако се обърна към горният пример, 50000 души, разпределени в три дивизии ще създават много повече командно-контролно съпротивление, отколкото ако са разпределени в 5 или 10 дивизии, да речем. Същевременно, дивизията с по-малка численост бойци е по-малко издръжлива на присъщото на боевете изтощение на силите, което означава, че устойчивостта й ще е по-малка и тя по-бързо ще изразходва силите си. Но с това не се изчерпват сложностите, дори погледнати повърхностно - ако разглеждаме армия, която няма корпусна структура, то по-добре е въпросните сили да са разпределени в 3, а не в 10 дивизии, защото 10 единици се контролират и координират много по-трудно и изискват повече командно-контролна енергия и средства.
В този смисъл, разпределението на силите по организационни единици е въпрос не само на удобство на командването, но и на характерните особености на ситуацията. Но дори и това разсъждение е малко или много абстрактно, защото предполага пълната свобода на командирите при определянето на тези въпроси, а в практиката подобна свобода липсва - всичко зависи от реалното разпределение на силите преди битката, наличните командни щабавое и създадени командно-контролни вериги.
Да лесно е войниците от няколко оредели полка да бъдат сведени в един полк, но реалната боеспособност на този полк ще бъде по-ниска от боеспособността на отделните оредели полкове - защото на всяка структура от този род и трябва време за да се изгради и отделните й елементи да започнат да съгласуват действията си и най-общо казано - да съвпадат едни с други.

Ако се върнем към основната тема, въпросът е по възможност (т.е., където успеем да направим това щ-годе достоверно) да се опише числеността на участващите единици към отделните етапи на разглежданата кампания/сражение. И към това знание да се прибави по възможност информация за наличните и използваните попълнения по време на самата битка.
Между другото, това налага и обсъждането на този проблем - сиреч как точно и какви форми взема попълването на бойните единици по време на дадена кампания. Ще гледам да спретна нещо по въпроса, но се надявам и други да споделят своите виждания .