Следвоенна Германия и жените

[Diplomat]

След мой пост, по идея нa messire Woland, oтварям тази тема. Тя освен исторически е обременена социално и психологически и струва ми се не е обстойно изучавана и споменаването ѝ не е особено популярно, поради деликатното и естество. В края на войната германските жени са подложени на масови издевателства и изнасилвания, много от тях са заразени с болести, предавани по полов път, а в някои документи на РККА се твърди, че техния първоизточник е умишлена зараза от страна на самите германци. Друг елемент е нежеланието на някои от преките участници и свидетели да разберат защо с такава лекота (както те твърдят) германските жени едва ли не се хвърлят в интимни отношения с вражеските Съюзнически войници. Държа да отбележа, че тази тема не цели да изобличава никой като военнопрестъпник (термин в модерната история, който всъщност може да се отчете като въведен именно след войната по време на Нюрнбергските процеси). Темата не цели диалектика от наратива за "злите монголски орди, които дойдоха и изнасилваха германките". Масовите изнасилвания са факт и не бива да се отричат въпреки всичко. Темата ще обновявам, когато мога (в отделни постинги), надявам се и самият Woland да се включи, както и всеки друг, който има желание.

"И тебе ли те...?" - ме питаха, а аз се срамувах!


Радио "Дойчландфунк" разговаря с Леони Биалас (Дойче Веле, 10.05.2015)

Спомням си как през февруари 1945, тогава бях на 14 години, в Малквиц, където живеехме, навлезе руска военна колона. Един войник слезе от камиона, колоната спря. После влезе в къщи и тогава се случи за първи път... Моля да ме разберете, че не искам да говоря за това...

Спомням си, как се криехме на един таван. След това мама ми отряза косите, за да приличам на момче. Но това не помогна. По-късно спях в мазето на чичо ми, което бяхме превърнали в скривалище. Една нощ ни откриха двама войници и ме измъкнаха изпод стълбите. Тогава отново се случи... И друг път са идвали войници, а веднъж мама им каза да ме оставят, защото съм още малко момиче. Тогава един офицер ме пусна и сграбчи нея, а с мен се зае друг войник. Изнасилиха ни едновременно - майка и дъщеря в една и съща стая.

Из спомените на минометчикът Н.Орлов:

... Никто в минбате не убивал гражданских немцев. Наш особист был "германофил". Если бы такое случилось, то реакция карательных органов на подобный эксцесс была бы быстрой. По поводу насилия над немецкими женщинами. Мне кажется, что некоторые, рассказывая о таком явлений, немного "сгущают краски". У меня на памяти пример другого рода. Зашли в какой-то немецкий город, разместились в домах. Появляется "фрау", лет 45-ти и спрашивает "гера коменданта". Привели е¸ к Марченко. Она заявляет, что является ответственной по кварталу, и собрала 20 немецких женщин для сексуального (!!!) обслуживания русских солдат. Марченко немецкий язык понимал, а стоявшему рядом со мной замполиту Долгобородову я перевел смысл сказанного немкой. Реакция наших офицеров была гневной и матерной. Немку прогнали, вместе с е¸ готовым к обслуживанию "отрядом". Вообще немецкая покорность нас ошеломила. Ждали от немцев партизанской войны, диверсий. Но для этой наций порядок – "Орднунг" — превыше всего. Если ты победитель – то они "на задних лапках", прич¸м осознанно и не по принуждению. Вот такая психология ...

Из спомените на Г.Ф.Александров, началник в главното политическо управление на Червената Армия:

... Как только наши части занимают тот или иной район города, жители начинают постепенно выходить на улицы, почти все они имеют на рукавах белые повязки. При встрече с нашими военнослужащими многие женщины поднимают руки вверх, плачут и трясутся от страха, но как только убеждаются в том, что бойцы и офицеры Красной Армии совсем не те, как им рисовала их фашистская пропаганда, этот страх быстро проходит, все больше и больше населения выходит на улицы и предлагает свои услуги, всячески стараясь подчеркнуть свое лояльное отношение к Красной Армии ...

Из спомените на Борис Слуцкий - руски поет, политрук - според който единствено българките и югославските жени са се държали достойно пред лицето на съветската окупация:

« ... После украинского благодушия, после румынского разврата суровая недоступность болгарских женщин поразила наших людей. Почти никто не хвастался победами. Это была единственная страна, где офицеров на гулянье сопровождали очень часто мужчины, почти никогда — женщины. Позже болгары гордились, когда им рассказывали, что русские собираются вернуться в Болгарию за невестами — единственными в мире, оставшимися чистыми и нетронутыми ... »

Из Директива Военного Совета 1-го Белорусского фронта ¹ 00343/Ш от 15 апреля 1945 г.:

... За время пребывания войск на территории противника резко возросли случай венерических заболеваний среди военнослужащих. Изучение причин такого положения показывает, что среди немцев широко распространены венерические заболевания. Немцы перед отступлением, а также сейчас, на занятой нами территории, стали на путь искусственного заражения сифилисом и триппером немецких женщин, с тем, чтобы создать крупные очаги для распространения венерических заболеваний среди военнослужащих Красной Армии ...

Из съобщение на Военный совет 47-й армии (Април 25, 1945 г.) :

... В марте месяце число венерических заболеваний среди военнослужащих возросло по сравнению с февралем с. г. в четыре раза.... Женская часть населения Германии в обследованных районах поражена на 8- 15%. Имеются случай, когда противником специально оставляются больные венерическими болезнями женщины-немки для заражения военнослужащих ...

Разказ на австралийският военен кореспондент Осмар Уайт, който в 1944-1945 се намира в редиците на 3та Американска Армия под командването на Патън:

... Я прошелся по ночным кабаре, начав с "Фемины" возле Потсдаммерплатц. Был теплый и влажный вечер. В воздухе стоял запах канализации и гниющих трупов. Фасад "Фемины" был покрыт футуристическими картинками обнаженной натуры и объявлениями на четырех языках. Танцевальный зал и ресторан были заполнены русскими, британскими и американскими офицерами, сопровождавшими женщин (или охотящимися за ними). Бутылка вина стойла 25 долларов, гамбургер из конины и картошки – 10 долларов, пачка американских сигарет – умопомрачительные 20 долларов. Щеки берлинских женщин были нарумянены, а губы накрашены так, что казалось, что это Гитлер выиграл войну. Многие женщины были в шелковых чулках. Дама-хозяйка вечера открыла концерт на немецком, русском, английском и французском языках. Это спровоцировало колкость со стороны капитана русской артиллерии, сидевшего рядом со мной. Он наклонился ко мне и сказал на приличном английском: "Такой быстрый переход от национального к интернациональному! Бомбы RAF – отличные профессора, не так ли?" ...

[Кухулин]

Има косвена връзка с темата.

[Diplomat]

("Семейни") самоубийства - много момичета и жени се самоубиват при настъпването на Червената армия - някои уплашени (до смърт) от нацистката пропаганда, други вече чули за издеянията в други градове и селища. Но още по-тъжно, струва ми се, е самоубийството на момичетата и жените, които са забременяли от съветски войници, чел съм много такива спомени, споменава се и в книгата "Една жена в Берлин" (кино-адаптацията също, изненадващо, е доста сполучлива и е добро и качествено европейско кино, за тези които биха гледали филма). Започва се масова практика на аборти в ужасяващи условия, някои жени издъхват, при други се появяват усложнения, а трети все пак са късметлийки и успяват да се отърват от руското (това би било за предпочитане) копеле, което носят. Но други "просто" решават да се самоубият, от срам, от чувство за безиходност, от унижение, което не могат да понесат. Пак ще се върна на книгата на берлинчката, тя там не влага никаква драматичност и патетика, описва как отначало са я насилвали, как е успявала понякога да се отскубне и да избяга, но и описва как приема, че ще бъде използвана за сексуално развлечение от съветските войници, затова тя решава да се обвърже със съветски офицер, който да я защитава, осигурява храна и други неща - така само той ще е с нея и другите няма да я пипат, тази логика следва тя (и много други по-красиви и млади момичета). Най-фрапантното е, че по едно време мъжа ѝ, който до този момент не се знае дали изобщо е жив, се връща вкъщи и заварва това положение...разбира се не го приема леко.

Показателен случай е семейството на зам.кмета на Лайпциг - д-р Ернст Лисо

Той и семейството му се самоубиват, но не пред лицето на настъпващите руснаци, а на американците. На 18 Април, 1945 редица официални лица в Лайпциг (всеки със собствената си мотивация) се самоубиват. Докато американците напредват към Ратхаус-а (кметството) на Лайпциг Ернст Лисо, съпругата му Ренате и младата му дъщеря Регина се самоубиват, поглъщайки капсули с цианид. Фотографията е на американски военни и предупреждавам, че съдържа образи, които някои биха счели за смущаващи. Ернст Лисо е зад бюрото си, съпругата му Ренате е срещу него, на фотьойла, а дъщерята на диванчето. Прави впечатление, че младото момиче е било в Червения Кръст като доброволка, помагаща на ранените и пострадалите в бойните действия. Навярно е била водена от някакво чувство за дълг и като младо момиче е намерила този начин да допринесе за войната...или отчаяната последна отбрана. В съседната стая американците заварват подобна гледка - кмета и семейството му също са се самоубили. Представям си как са стояли тези две семейства и са обсъждали, а след това предприели тази крачка...потискащо, зловещо, тъжно.



Едно отклонение, което може да е интересно на някои от читателите. Преди и в края на войната, след края на войната (под арест, заловени) 8 от 41 регионални лидери на нацистката партия, които са заемали тази и други длъжности между 1926-1945, 7 от 47 висши лидери в СС и полицейските служби, 53 от 554 военни генерали, 14 от 98 генерали от авиацията, 11 от 53 адмирали в Кригсмарине се самоубиват.


В книгата
на Светлана Алексеевич (страница 33) Съветски офицер, ветеран от войната обяснява така:

Бяхме млади и здрави...четири години без жена. Така че опитвахме да хващаме по някоя германка...по десетина изнасилваха едно момиче. Нямаше достатъчно жени. Цялото население на някои селища се изселваше, бягайки от Съветската армия. Така че понякога се налагаше да хващаме малки момичета, 12, 13-годишни...ако плачеха, слагахме нещо в устите им. Тогава ни се струваше просто забавление. А сега - не мога да си обясня как съм могъл да го направя. Аз бях момче от нормално и добро семейство...но аз го направих.

Из спомените на телефонистка от Червената армия, от същата книга (стр.386):

Във всеки окупиран град, първите три дни бяха посветени на тарашене (кражби, грабежи - бел. моя) и... [изнасилвания]. Това, разбира се, беше неофициална практика. Но след тези първи дни, ако някой го правеше, вече го грозеше военен съд. Спомням си една изнасилена германка, лежаща гола с ръчна граната между краката ѝ. Сега чувствам срам, но тогава не изпитвах подобни чувства. Мислите ли, че беше лесно да простим на германците? Ние ненавиждахме и се ядосвахме, виждайки техните бели и чисти къщички, непострадали от войната. С рози. Исках да страдат. Исках да виждам сълзите им. Трябваше да изминат десетилетия, за да започна да чувствам съжаление към тях и случилото се с тях"

До ден днешен Паметникът на Съветския войник в Treptower парк в Берлин се възприема между местните като "паметника на незнайния изнасилвач"

[Кухулин]

Представям си как са стояли тези две семейства и са обсъждали, а след това предприели тази крачка...потискащо, зловещо, тъжно.

Много тъжно, наистина. Да не забравяме и друга тъжна история - тази на Йозеф Гьобелс, жена му Магда и шестте им малки дечица.



Мъката е голяма

[Guy de Mont Ferrand]

Изглежда, че наистина паниката в германските области, окупирани от руснаците, е била по-голяма, отколкото в тези от англичаните и американците (и останалите сражаващи се заедно с тях). Но пък и руснаците е имало за какво да си връщат - не те нападат първи Райха, а обратното и по-голямата част от войната се води на територията на СССР (всъщност и "руснаци" е неправилно, но какво да направим? - пустият му национализъм ). Четох някъде за масови самоубийства на едва ли не цели градчета в околностите на Шверин, но, от друга страна, самите германци неотдавна (преди може би десетина години) направиха филм за първите дни на съветската окупация в Берлин - и в него бяха показани изнасилвания, но не и масови убийства. Така че може би страхът на германците е бил пресилен - или поне на повечето от самоубилите се...

[Кухулин]

Но пък и руснаците е имало за какво да си връщат - не те нападат първи Райха, а обратното и по-голямата част от войната се води на територията на СССР

Според мен тук убягва същността на проблема. Не че на съветска територия се води по-голямата част от войната - там се води различна война. Война на изтребление. Хитлер се нуждае от територии, не от население. Разбираемо е, че при това положение в съветската армия се явяват някои мотивационни нюанси, които, доколкото разбирам, доста трудно са били овладени от командването.

Generalplan Ost

[gollum]

Определено е така, макар че това не засяга само територията на СССР, общо взето сходно е положението и на територията на Полша. Подобно стоят и нещата в Азия (Китай/Япония), но тя винаги някак не е на фокус (щото за нас Европа е основното обикновено).

[Кухулин]

Четох някъде, че полските части в Германия са били по-брутални и от руските. Ще потърся.

[gollum]

За това не знам, но определено немците са също толкова брутални в Полша (впрочем, и съветската окупация в началото). Един вид, колкото по на изток, толкова по брутални са нещата.

[Кухулин]

Четох някъде, че полските части в Германия са били по-брутални и от руските. Ще потърся.

«НЕМЕЦКОЕ НАСЕЛЕНИЕ ВИДИТ ЗАЩИТУ ТОЛЬКО В ЛИЦЕ КРАСНОЙ АРМИИ…»

Цитирани са някакви архивни документи, но нямам представа в каква степен е достоверно всичко. Примерно:

Так, в спецсообщении Военного цензора НКГБ по Германии от 4 сентября 1945 г. приведены выдержки из писем немцев, где они жалуются на отношение к ним со стороны поляков: «Поляки свирепствовали… Многие девушки и женщины изнасилованы и избиты; ночью ломали двери, стреляли и грабили вс¸ лучшее»; «Самыми плохими были, конечно, поляки…»; «Поляки стояли за нашими плечами с резиновыми пл¸тками».

И т.н.

[Diplomat]

Според мен обаче оправданието на безконтролните грабежи и изнасилвания на Червената Армия не могат да бъдат оправдани с "отмъщение на немците". Не само, защото никой цивилизован човек не може да приеме нещо подобно, нека се абстрахирам от това, но защото тези изцепления на Червената Армия не се случват и не са насочени само срещу германците, а те се случват навсякъде откъдето са минали, докато стигнат до Германия. И за това е пълно със свидетелства. Без да искам да придавам драматизъм, но такива случаи е имало и у нас. Докато при германците, по техните разбирания за добро и лошо и морално и неморално, тогава кражбата и изнасилванията са били строго санкционирани - разстрел, бесене с табелка или при късмет наказателен батальон. Изолирани случаи е имало със сигурност, такива има сред всички армии, включително на Западните Съюзници (чел съм за Италия и Франция, а както спомена Голъм кой знае какво се е случвало в Азия - там е мъгла и двойния-морал влиза в играта, тъй като едно нещо случило се в Европа би било възмутително, а случило се в Азия дори да не предизвика никакъв интерес), но не е било някакъв излязал извън контрол процес както в Червената Армия. И то мотивиран и в много случаи - негласно толериран. Разговарял съм с много немски ветерани и те го потвърждават (конкретно за подобни престъпления как се е процедирало). Но това, че живея в Германия не влияе на мнението ми, старая се да бъда обективен.

При проучване на въпроса става ясно, че командването на Червената Армия всячески се е опитвала да въведе някакъв порядък и това да бъде преустановено (в Германия), в последствие започват да се налагат, а и вече да се изпълняват по-стриктно и сурово, наказания за грабежи и изнасилвания. Така че освен да снабдят червеноармейците с кожени ботуши, а не с вмирисаните брезентови, част от опазването (създаването) на добър имидж на червеноармееца е включвал и това да се прекратят подобни изцепления. Онзи червеноармеец, който се използва за пропагандната снимка с развяването на червеното знаме над Райхстага се е измъкнал на косъм от разстрел, защото се намесил, доколкото помня офицер и е наредил снимката да се ретушира, за да се скрият няколкото часовника, които е накичил на ръцете си. Не е нито, шега, нито "жълтина", просто е показателно, поне за мен.

Извинявам се, че не мога да се включа с нещо ново по темата, когато открадна повече свободно време ще публикувам пак. Ще оставя един цитат на Патън, той има много интересни изказвания за руснаците (с повечето не мога да се съглася, особено с определенията, че всички руснаци са "алкохолици" и подобни определения).

[gollum]

Мисля че не става въпрос за "оправдания"*, а за "обяснения", каквато е идеята на форума - да се опитаме да разберем какво, как и защо се е случило в миналото. Всяка индивидуална съдба е ужасяваща и ако човек разполагаше с машина на времето, вероятно би могъл да изпълни десетки хиляди страници в подобна тема, при това, от всяко едно място. Но мащабите са такива, каквито са. и точно "цивилизовани хора" са извършвали подобни свинства, безобразия и ужасии от самото начало на войната.
Но не съм съгласен, че това е някакво уникално "съветско явление" - цялото това насилие към цивилните е съществена част от войната на изток и се практикува от Вермахта кажи-речи от началото й (още с навлизането в Полша). Вярно, мащабите са по-малки в началото, но нарастват с времето. И става въпрос за общо взето съзнателна политика на унищожение.
Що се отнася до идеята за необходимостта от дисциплина - да, така е, по идея тези неща са се санкционирали във всички армии. Но - по идея. Практиката е била отделен въпрос и зависи от конкретното време и място. Не съм сигурен каква е идеята на темата и започвам да изпитвам известни съмнения в целесоъбразността й.

--------------
* смятам, че това не ни е и работа - събитията са отдавна минало (за добро).

[Кухулин]

Докато при германците, по техните разбирания за добро и лошо и морално и неморално, тогава кражбата и изнасилванията са били строго санкционирани - разстрел, бесене с табелка или при късмет наказателен батальон.

Препоръчвам да изгледате клипчето в пост #2, може да се окаже реално прозрение. А дотогава един пример за добро и лошо:

Отношение к преступлениям, совершенным военнослужащими и обслуживающим персоналом по отношению к местному населению

1. Возбуждение преследования за действия, совершенные военнослужащими и обслуживающим персоналом по отношению к враждебным гражданским лицам, не является обязательным даже в тех случаях, когда эти действия одновременно составляют воинское преступление или проступок.

2. При обсуждении подобных действий необходимо в каждой стадии процесса учитывать, что поражение Германии в 1918 г., последовавший за ним период страданий германского народа, а также борьба против национал-социализма, потребовавшая бесчисленных кровавых жертв, являлись результатом большевистского влияния, чего ни один немец не забыл.

3. Поэтому судебный начальник должен тщательно разобраться, необходимо ли в подобных случаях возбуждение дисциплинарного или судебного преследования. Судебный начальник предписывает судебное рассмотрение дела лишь в том случае, если это требуется по соображениям поддержания воинской дисциплины и обеспечения безопасности войск. Это относится к тяжелым проступкам, связанным с половой распущенностью, с проявлением преступных наклонностей, или к проступкам, могущим привести к разложению войск. Не подлежат, как правило, смягчению приговоры за бессмысленное уничтожение помещений и запасов или друугих трофеев во вред собственным войскам.
Предложение о привлечении к уголовной ответственности в каждом случае должно исходить за подписью судебного начальника.

4.При осуждении предлагается чрезвычайно критически относиться к показаниям враждебных гражданских лиц.

http://army.armor.kiev.ua/hist/barbarossa.shtml

Вижда се, че действително има ясни указания за разграничаване между добро и лошо. В случая добро е наличието на военна дисциплина в частите,а лошо е отсъствието и. Което собствено е разбираемо в контекста на горепосочения план "Ост"...

[Diplomat]

Тези дни отново попаднах на един ужасяващ случай на изнасилвания и грабежи в руско село, от което немците се изтеглят. Патилата са на обикновено селско семейство - по време на немската окупация настанили у тях някакъв офицер и други германци, но този офицер бил, тъй да се каже, с тежък характер. Хазяйката отишла и се оплакала и поискала да го махнат. Съгласили се, но щом не искала офицера, съответно ще настанят обикновени войници у тях (повече на брой). Тя все пак се съгласила. Било за добро и децата се разбирали с германските войници. Проблеми като цяло в селцето нямало, германците обменяли с тях продукти срещу храна, или плащали. Не ми е ясно обаче какво се разбира под този вид бартери, в смисъл, че това са окупатори, те са благоволили все пак да си платят, но не мисля, че можеш да се договаряш с тях, или да откажеш - те ще си вземат каквото им е нужно.* И просто приемаш каквото ти предложат, малко, много, колкото-толкова. Поне така си го представям аз. След като немците се изтеглят от селото пристигат червеноармейците. Случаите на кражби, хлопане на вратата и нахлуване в домовете започват да се проявяват. Но войници изнасилват и едно младо момиче, което в последствие се самоубива. Прави се опит да се разследва случая, но виновниците успяват да се укрият от правосъдието. Съответно момичето е "опетнено" пред цялото селце (тази логика с това жертвата да носи срам винаги е била безумно гнусна за мен!). Това, ако го направи окупатора е обяснимо - окупатора не е длъжен да изпитва емпатия към чуждите хора, които окупира, но пък собствената ти армия...

*Toва ме подсеща за един друг случай. Из спомените на Ото Функ (5та Танкова Дивизия Викинг) от книгата Loyalty is My Honour (1995) на британският автор Гордън Уилиамсън (доста интересна книга, между другото):

...разбрахме, че един старец ще строи къща за дъщеря си и разполага с дървен материал. Отидохме при него и срещу две войнишки одеяла, цигари и 20 рубли закупихме малко материал от него. На другият ден, обаче, неговата старица дойде и се оплака на нашия командир. Тя му казала, че мъжът ѝ е събирал дървата в продължение на седмици, а сега част от неговите войници (ние) сме взели голяма част, според нея, от тях. На всичкото отгоре, мъжът ѝ стоял и само пушел цигари по цял ден, което допълнително ѝ утежнявало положението. Командира ни разпита. Ние признахме за всичко, освен за одеялата, тъй като те са собственост на армията. Той нареди да се платят още 10 рубли и 40 цигари стареца, тъй като не можехме да върнем материала, защото вече го използвахме за построяването на 6-те големи шейни. Често разменяхме стоки и продукти срещу храна от местните, контакти на такова ниво с цивилните не бе забранен. Но всякакви сексуални контакти с руски жени ни беше строго забранен. На мен лично не ми беше трудно да следвам тази заповед, тъй като за целия си престой, нито една жена не ми грабна окото. Можехме само да гадаем какво се крие под пластовете престилки.

Клането в Метгетхен
е пример за тоталната война (Януари-Февруари 1945).


По време на битката за Кьонигсберг през 45" Съветските сили атакуват северно от Самбийския п-в (Самланд) достигайки Висла лагуна, западно от Кьонигсберг на 30 Януари. В процес на това окупират Метгетхен (днес Алекса́ндра Космодемья́нского). Малкото селце има стратегическа стойност, тъй като е железопътна станция. Германците успяват да си го възвърнат в първите дни на февруари, връщайки си важната пътна и железопътна линия между Кьонигсберг и пристанището на Балтийско море Пилау. Селцето е осеяно с трупове на цивилни, като броят на жертвите е над 3,000 души.

Немските военни започват да описват всичко в доклади, в които освен масовите екзекуции на цивилни се споменават и изнасилвания и гаври с телата на починали жени. В един от докладите се описва как 32 цивилни са събрани на тенис корт и взривени под някаква форма на забава, или просто зловещ начин да бъдат убити (от книгата A Terrible Revenge (1994)). Един от свидетелите е кап. Херман Зомер (един от офицерите на командуващия крепостта на Кьонигсберг - Ото Лаш):

Направих личните си наблюдения на 27 Фев., 1945, когато пристигнах в Метгетхен по служебни задължения. Когато пристигнах с мотоциклетът си да огледам състоянието на сградата на железопътната линия зад нея открих телата на 12 жени и 6 деца. Всички бяха изцяло съблечени и нахвърляни един върху друг. Повечето деца бяха със счупени черепи - следствие от удари с тъп предмет, или малките им телца бяха надупчени от щикове. Жените, повечето по-възрастни: между 40 и 60-годишни, също бяха умъртвени с щикове или ножове. Телата на всички бяха покрити с черни и тъмно сини белези от побоища.

(Vertreibung und Vertreibungsverbrechen (1989), стр. 147)

Library of Congress към Американския конгрес разполага с албум от 26 снимки, документиращ Клането в Метгетхен - тези две снимки са от него.

[gollum]

Всичко това е много хубаво, но ако си тръгнал да описваш "случаи", може би е добре да се отнесеш, да речем, към стратегията на "изгорена земя", широко прилагана от Вермахта на съветска територия през втория период на войната. Това нещо цялото е обявено за военно престъпление (с основание), жертвите са много повече от "отделни случаи". Да не говорим за масовата практика при разквартируване да се гонят жителите (това се случва и посред зима с ясно какви последици). ВЪобще, темата за военните персътпелине е огромно по обем и далеч надхвърля тази за изнасилванията. То ще са по-скоро много теми, де.