Статия в Съвременна пехота 8/1946, от Майор Ст. Недев
ПЕХОТНИЯТ ПОЛК В ЧУЖДИТЕ ВОЙСКИ
В устройството на една войска намират най-реален израз схващанията за възприетата от нея военна доктрина. Подробното изследване на организационния строеж, командуването, ударната и огневата мощ, подвижността, стъкмяването с облекло и снаряжение, устройството на тиловите поделения и пр. на по-големите и по-малките чужди войскови единици води до най-правилни изводи относно тяхната боеспособност, маневреноспособност, самостоятелност, начин на действие и т. н. А всичко туй може да окаже чувствително влияние и при организирането на собствената войска, с цел да добие същата едно превъзходство във всяко отношение, особено ако материалните възможности на страната позволяват това. Ето защо, през всички времена организацията на войската у съседните и по-далечните държави е представлявала един от най-важните обекти на разузнаването. По-специално, интересът към устройството на пехотата, като масов и от първостепенно значение за боя род войска (през 1914 година — 75%, през 1918 година — 50% през 1940 година — 50%), винаги е изпъквал на челно място. Веднага обаче се явява въпросът — възможно ли е точното и подробно разкриване организацията на противниковата войска? — Много трудно! Зависи от устройството на собствената разузнавателна служба, особено от клоновете й в чужбина. При това обаче трябва да се имат пред вид и твърде честите промени, които се правят във войските на разните държави, като последица от новоизна мерените оръжия, превозни, инженерни, свързочни и др. средства и тяхното доставяне, схващанията за употребата на същите, поуките от водените бойни действия и т. н. Това, което вчера се е смятало за положителна организационна данна, утре може да не отговаря вече на действителността.
Все пак, с цел да се даде известна представа за устройството на пехотния полк в чуждите войски през времетраенето на Втората световна война (1939—1945 година), ние ще използуваме сведенията, които ги поместваше военната преса в чужбина, като ги представим в един по-обобщен вид.
1. Англия
По традиция, вместо пехотен полк, в английската войска съществуваше пехотната бригада. Извършената през 1939 година реорганизация засегна чувствително нейния вид. След поражението при Дюнкерк, през месец юни 1940 година, обаче се пристъпи към създаването на съвършено нова войска. Към 1944—1945 година положението беше следното:
а. Пехотна бригада — около 3,000 души.
— Щаб на бригадата — около 60 души, с началник щаб и секции подобно на дивизионеи щаб, но доста съкратен.
— 3 пехотни дружини.
— 1 рота придружаващи оръжия (12—20 мм. противовъздушни картечници и 12—107 им. минохвъргачки),
б. Пехотна дружина — около 750—800 души.
— Щаб с разузнавателно, военно-полицейско и санитарно по- * деления — 40—50 души.
— Щабна рота (1 взвод за командуване и I свързочен взвод).
— 4 пехотни роти.
— 1 рота придружаващи оръжия (6—57 мм. бронеизтребителни оръдия, 6—76 мм. минохвъргачки, бронирани самоходни картечници, пионери и др).
в. Пехотна рота — около 125 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
г. Пехотен взвод — около 35 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни отделения (всяко по 10 души и 1 лека картечница .Брей").
Много често в състава на взвода ииаше 1—51 мм. минохвъргачка и 1—88 мм. бронеизтребителна минохвъргачка Пиат (тегло 16 кгр, на 100 метра пробива броня до 115 мм.).
Бригадата не разполагаше с коне и конски коли. Всичкият товар се превозваше върху моторни коли.
2. Германия
През време на войната срещу Полша германската войска наброяваше до 2'5 милиона души. През 1940 година в действията срещу Франция, Белгия и Холандия същата достигаше 6,5 милиона души. Войната срещу СССР наложи едно повишение до 8—9 милиона, а по-късно, когато бойните действия по всички фронтове се затегнаха, количеството на мобилизираните във войската надмина 14 милиона души. Неще и съмнение, че създаването на повече големи единици (дивизии, корпуси и др.) се отрази и върху устройството на по-малките поделения, респективно и пехотния полк. Така, съшият през 1943 година на Източния фронт имаше следния вид:
а. Пехотен полк — около 1,800—2,000 души.
— Щаб на полка с 1 свързочен, 1 пионерен и 1 конен или I мотикиклетен разузнавателен взводове.
— 2 пехотни дружини (до 1942—43 година бяха 3).
— 1 возима пехотно-оръдейна рота (отделение за командуване, 3 леки взвода с по 2—7‘5 см. оръдия и 1 тежък взвод от 12—15 см. гаубици).
— 1 полумоторизирана бронеизтребителна рота (отделение за командуване и 3—4 бронеизтребителни взводове от по 3—5 см. или 7,5 см. оръдия).
б. Пехотна дружина — около 700 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 картечна рота (отд. за командуване, 3 тежко-картечни взвода по 4 тежки картечници и 1 минохвъргачен взвод от I 4—12 см. минохвъргачки).
в. Пехотна рота — около 180 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
— 1 взвод придружаващи оръжия (2—81 мм. минохвъргачки и 1 противотанкова пушка).
— Обоз с походна кухня и пр.
г. Пехотен взвод — около 51 души.
— Отделение за командуване.
— 4 пехотни отделения (всяко по 10 души и 1 лека картечница). |
— 1 гранатохвъргачно отделение (3 души с 1—5 см. гранатохвъргачка).
През втората половина на войната се извършиха някои промени по-съществените от които бяха:
— 5 см. гранатохвъргачки бяха изхвърлени от пехотния взвод, поради слабия им материален ефект.
— Към полковата бронеизтребителна рота бяха придадени нови 1—2 взвода въоръжени с 88 мм. реактивно бронеизтребитепно оръжие "Танков ужас“ за близка борба с бойните коли (всеки взвод от 3 отделения по 6 "Т. У.“ или всичко във взвода 18 "Т. У.“).
— Към някои пехотни полкове беше дадена 88 мм. бронеизтребителна минохвъргачка "Пупхен“, образец 1943 год, за борба срещу средни и тежки бойни коли на близки разстояния.
— Към всяка от пехотните роти бяха дадени по няколко броя от бронеизтребителното оръжие "Танков юмрук" също за близка борба с бойни коли.
3. Гърция
Приблизителната организация през време на бойните действия срещу италианците в края на 1940-година беше:
а. Пехотен полк — около 3,000—3,200 души.
— Щаб с щабна рота и домакинство.
— 3 пехотни дружини.
— 1 минохвъргачна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 4 минохвъргачки).
— 1 товарно артилер. отделение (или батарея) от 4 до 6 оръдия.
б. Пехотна дружина — около 800—850 души.
— Щаб на дружината със свързочно, разузнавателно и домакинско отделения.
— 3 пехотни роти.
— 1 тежко-картечна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 4 тежки картечници).
в. Пехотна рота — около 210—220 души.
— Отделение за командуване.
— 4 пехотни взвода.
— Обоз.
в. Пехотен взвод — около 42—45 души.
Отделение за командуване.
— 3 бойни групи.
Няколко години преди войната в някои части на Гърция са били правени учения при следната организация на пехотния взвод:
— Отделение за командуване (5 души).
— 3 ударни отделения (по 16 души).
— 1 леко-картечно отделение (3 групи с по 1 лека картечница - всичко 16 души). Общо взводът — 69 души.
През зимата и пролетта на 1940/41 година, вероятно са били направени някои промени с оглед развръщането на повече дивизии за отбраната на широкия няколкостотин километри фронт от р. Марица до Адриатическото море.
4. Италия
През 1940 година по време на войната срещу Франция и по-късно срещу Гърция приблизителната организация беше;
а. Пехотен полк — около 3,000—3,500 души.
— Щаб с рота за командуване (щабен, свързочен, домакински взводове и др.)
— 3 пехотни дружини,
— 1-2 дружини черноризци.
— 1 минохвъргачна рота (9 минохвъргачки).
— 1 пехотна оръдейна рота (8—47 мм. оръдия—стрелят и с бронеизтребителни снаряди).
Обозът на полка се състоеше от 4 камионни азвода (по 1 за щаба и трите дружини) и по 1 коларски взвод за минохвъргачната н пехотно-оръдейната роти.
б. Пехотна дружина — около 700—800 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 рота придружаващи оръжия (8 тежки картечници и 18 гранатохвъргачки).
в. Пехотна рота — около 150—170 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
г. Пехотен взвод — около 45 души.
— Отделение за командуване.
— 3 ударни отделения.
— 1 леко-картечно отделение (2 звена)
Вмъкването на партийни фашистки поделения в редовните пехотни полкове се правеше с цел да се повдигне борческия дух на италианската войска. Сигурно през течение на войната до деня на капитулацията на Италия (3. IX 1943 година) са били извършени ред промени главно за усилване бронеизтребителните средства, п. в. отбрана и пр.
5. Ромъния
Към 1939 година пехотният полк имаше следният вид:
а. Пехотен полк — около 4,050 души.
— Щаб на полка.
— 3 пехотни дружини.
— 1 специална рота (отделение за командуване, 1 свързочен, 1 пионерен, 1 конен разузнавателен и 1 химически взводове)
— 1 пехотна батарея (б оръдия и 4 минохвъргачки).
б. Пехотна дружина — около 1,100—1,200 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 картечна рота (отделение за командуване и 4 взвода по 4 т. картечници).
— 1 п в. взвод (2 оръдия).
— Обоз.
а. Пехотна рота — около 260 души.
— Отделение за командуване.
— 4 пехотни взвода.
— 1 т. картечен взвод.
— Обоз.
г. Пехотен взвод — около 42—45 души.
— Грула за командуване.
— 3 пехотни групи (всяка от 1 командир, 1 леко картечно звено от б души и 1 ударно звено от б души).
През 1940 година се направиха някои промени, а именно:
— Пехотната група вместо от 13 души стана от 17 души (1 командир, 1 леко картечно звено от 6 души и 1 ударно звено от 10 души).
— Взводовете в пехотната рота от 4 се намалиха на 3.
— Общо в пехотната рота, леките картечници от 12 станаха 9, а стрелците от 72—90.
През 1940/41 година ромънската войска се преустрои по германски образец. Това засегна и пехотния полк.
6. С. С. С. Р.
Към средата на войната полкът имаше следното устройство:
а. Пехотен полк — около 2,950 души
— Щаб с конен разузнавателен взвод, пеши разузнавателен взвод, свързочна рота, рота картечни пистолети, противовъздушен взвод пионерен и химически взводове, 1 рота противотанкови пушки, полицейски взвод и др.
— 3 пехотни дружини.
— Полкова артилерия (1—76 ми. воз. оръдейна батарея от 4 оръдия и 1 минохвъргачна рота с 82 и 120 ми. минохвъргачки).
— 1 —45 мм. бронеизтребителна батарея (б оръдия)
— Полкова школа (пехотни, картечни и ар. взводове)
— Полково домакинство (с пом.-командир по тила и др.), санитарна рота, ветеринарна лечебница, превозна рота (с дауконни коли), оръжейна работилница й др.
б. Пехотна дружина — около 600 души.
Щаб на дружината със свързочен взвод.
— 3 пехотни роти.
— 1 картечна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 4 тежки картечници).
— 1 минохвъргачна рота (6—9 минохвъргачки)
— 1 взвод дружинна артилерия (2—37 до 45 мм. оръдия)
— Санитарен и снабдителен взводове.
в. Пехотна рота — около 150 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
— 1 тежкокартечен взвод (2 тежки картечници).
— 1 санитарно отделение.
г. Пехотен взвод — около 45—47 души.
— Отделение за командуване
— 3 ударни отделения.
— 1 гранотохвъргачно отделение (1—37 или 50 мм. гранатохвъргачка).
До края ка войната съветският пехотен полк претърпя доста про-мени. главно поради нуждата от развръщане на нови части и въвеждането на някои оръжия.
7. С. А. С. щати
Подобно на англичаните и американците извършиха значителни промени в организацията на своята войска, налагащи се най-вече поради недостатъците на съществуващата у тях доброволческа система. Към 1944—45 година пехотният полк в североамериканската войска имаше следният вид:
а. Пехотен полк — около 3,200—3,500 души.
— Щаб на полка (със зам.-командир на полка, той и началник щаб, завеждащ оперативните въпроси и бойната подготовка, завеждащ личния състав, офицер-разузнавач, офицер-снабдител и др.).
— Щабна рота (отделение за командуване, 1 разузнавателен и' 1 свързочен взводове) — около 100 души.
— 3 пехотни дружини.
— 1 бронеизтребителна батарея (отделение за командуване, 3 взвода по 3—57 мм. бронеизтребителни оръдия) — около 120—130 души.
— 1 пехотно-оръдейна батарея (отделение за командуване и 3 взвода по 2—10,5 см. гаубици) — около 150 души.
— Домакинска рота (щабен взвод от щабно и снабдително отделения и превозен взвод от б отделения).
б. Пехотна дружина — около 850 — 900 души.
— Щаб на дружината от 2—3 души.
— Щабна рота (отделение за командване 1 разузнавателно отделение, 1 свързочен взвод, 1 бронеизтребителен взвод и др.) — около 100 души.
— 3 пехотни роти.
— 1 рота тежки пехотни оръжия (отделение за командуване. 2 картечни взвода по 4 тежки картечници и един минохвъргачен взвод от 8 минохвъргачки) около — 170—200 души.
в. Пехотна рота — около 200—225 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
— 1 минохвъргачно-картечен взвод (отделение за командуване, 1 минохвъргачен полувзвод от 3 минохвъргачки и 1 картечен полувзвод от 2 тежки картечници) — около 35—40 души.
г. Пехотен взвод — около 40—42 души.
— Отделение за командуване
— 3 пехотни отделения (по 12 души с 1 лека картечница и 11 полуавтоматични пушки М1А4 Гаранд).
Понякога към взвода се включва и група от 5 души запасни бойци. Коне и конски кола в полка по начало няма. Обозите са моторизирани.
8. Турция
Благодарение на умело водената външна политика Турция успя да остане извън редицата на воюващите страни. Все пак идваха моменти, когато нейният неутралитет висеше на косъм. През пролетта на 1945 г. тя обяви война на Германия и Япония, но фактически остана като невоюваща страна. В продължение на 6—7 години (1939—1945 год) нейната войска беше почти в постоянно напрежение. През този период, с известни промени, пехотният й полк имаше приблизително следният вид:
а. Пехотен полк — около 3,000 души.
— Щаб на полка с домакинство.
— 3 пехотни дружини.
— 1 минохвъргачна рота (4—6 минохвъргачки с калибър 81 ми.).
— 1 бронеизтребителна рота (4—6 оръдия с калибър 37 до 50 им.).
— 1 полкова батарея (3 до 6 оръдия).
— Обози.
б. Пехотна дружина — около 830 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 тежко-картечна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 3 тежки картечници).
— Обоз.
в. Пехотна рота — около 200 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
— Обоз.
г. Пехотен взвод — около 45 души.
— Отделение за командуване.
— 3 бойни групи (всяка от по 12—13 души и 1 лека картечница). Трябва да се предполага, че бронеизтребителни оръжия и минохвъргачки са въведени вече и в пехотната дружина.
9. Унгария
Кън 1941—42 гад. пехотният полк е имал приблизително следшто устройство:
а. Пехотен поли — около 4,000 души.
— Щаб със свързочен и конен разузнавателен взводове.
— 3 пехотни дружини.
— 1 минохвъргачна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 2 минохвъргачки).
— 1 бронеизтребителна рота (отделение за командуване и 4—75 см. оръдия).
— 1 пионерна рота (отделение за командуване и 3 пионерни взвода).
б. Пехотна дружина — около 1,100—1,200 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 тежко-картечна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 4 тежки картечници).
— 1 рота тежки пехотни оръжия (отделение за командуване, 1 минохвъргачен взвод от 4 минохвъргачки, 1 бронеизтребителен взвод от 4—37 мм. оръдия и др,).
— Обоз.
в. Пехотна рота — около 220—240 души.
— Отделение зе командуване.
— 3 пехотни взвода.
— 1 взвод тежки пехотни оръжия (леки картечници, 20 мм. противотанкови пушки и 5 см. гранатохвъргачки).
— Обоз.
г. Пехотен взвод — около 45—50 души
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни отделения, (всяко от 12—14 стрелци и 1 лека картечница).
Не е изключено по-късно, особено през 1944—1945 год. при боевете водещи се на унгарска земя, пехотният полк да е бил устроен напълно по германски образец.
10. Франция
Преди влизането във Втората световна война французекият пехотен полк е имал приблизително следният състав:
а. Пехотен полк — около 3,000—3,100 душа
— Щаб на полка с щабно, свързочно, разузнавателно и други поделения.
— 3 пехотни дружни*.
— 1 рота придружаващи оръжия (взвод за комяндуиие, I взвод от 3 оръдия и 1 взаод от 3 групи по 2 минохвъргачки)
— 1 конен взвод от 3 отделения.
— Домакинска рота.
б. Пехотна дружина — около 650 души.
— Щаб на дружината със свързочно, санитарно, сне '.игото и други поделения.
— 3 пехоти роти.
— 1 тежко-картечна рота (взвод зя кояакдуааке и 4 мш от 2 групи по 4 тежки картечници).
— 1 пехотно-оръдеен взвод (2—37 им. оръдия).
в. Пехотна рота — около 200 души.
— Взвод за командуване.
— 4 пехотни взвода.
г. Пехотен взвод — около 45 души.
— Отделение за командуване.
— 3 групи (от ] командир, 1 ударно и 1 леко картячии змия) Много е вероятно, с оглед протеклите бойни действия ■ Полша,
още през зимата на 1939/1940 г. фрамцузският пехотен полк дя я претърпял промени, главно по отношение не броиеизтребителните средства. В този си вид той сигурно е останал до капитулацията на Фракция (к. юни, 1940 год.).
11. Югославия
В началото на войната югославският пехотен полк беше със следният строеж:
а. Пехотен полк — около 5800 души
— Щаб с щабна рота, свързочна полурота, пионерен и химически взводове.
— 4 пехотни Дружини.
— 1 минохвъргачна рота (4 до 8 минохвъргачки)
— 1 пехотно-оръдейна рота (4—37 мм. оръдия)
— Обози.
б. Пехотна дружина — около 1,250 души
— Щаб със свързочен взвод
— 4 пехотни роти.
— 1 тежко-картечна рота (12 до 16 тежки картечници)
— Обоз.
а. Пехотна рота — около 230 души
— Отделение за командуване.
— 4 пехотни взвода.
— 1 тежко-картечен взвод (2 тежки картечници).
— Обоз.
г. Пехотен взвод — около 49 души.
— Група за командуване.
— 3 отделения (всяко по 15 души и 1 лека картечница).
Може да се приеме, че през периода от 1939 год. до капитулацията на Югославия през м. април 1941 год., пехотният полк е претърпял известни промени.
12. Япония
Съставът на японския пехотен полк беше твърде променлив в зависимост от това дали се действуваше из островите на Великия океан, в Китай или в планинските райони на Бирма, Малайските острови и други.
а. Пехотен полк — около 3,000—3,250 души.
— Щаб (административно, разузнавателно, оръжейно, интендантско, охранително и други отделения — около 55 души).
— 3 пехотни дружини.
— 1 пехотна батарея (отделение за командуване, 2 взвода по 2—75 мм. оръдия и 1 снабдителен взвод) — около 120—130 души.
— 1 бронеизтребителна батарея (отделение за командуване 3 взвода по 2—37 или 47 мм. оръдия и 1 снабдителен взвод) — около 125 души.
— 1 свързочна рота (отделение за командуване, 1 телефонен и 1 радиовзводове) — около 140 души.
— Полкови обоз (превозен и снабдителен взводове) — около 130—140 души.
В някои пехотни полкове имаше пионерен взвод от 40—50 души и конен разузнавателен взвод от 30—35 души.
б. Пехотна дружина — около 779—877 души.
— Щаб (административно, разузнавателно, свързочно, охранително, обозно и други отделения) — около 35—40 души.
— 3—4 пехотни роти
— 1 картечна рота (отделение за командуване и 4 взвода по 2 тежки картечници) — около 130 души.
— 1 возим оръдеен взвод (отделение за командуване и 2—70 мм гаубици) — около 50 души.
— Дружинен обоз (за бойни и хранителни припаси) — около 100 души.
в. Пехотна рота — около 154—185 души.
— Отделение за командуване (2 снайперисти, 3—4 разносвачи,2 санитари, 1 тръбач и други) — около 15 души.
— 3 пехотни взвода.
г. Пехотен взвод — около 46—55 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни отделения (всяко по 10—12 души и 1 леса картечница).
— 1 гренатохвъргачно отделение (10—13 души с 3—4 гранатохвъргачки).
В някои пехотни полкове картечната рота беше от 12 картечници с около 170 души, а вместо возим оръдеен взвод имаше батарея от 4—70 мм. гаубици с около 120 души или минохвъргачен взвод от 4—81 мм. минохвъргачки.
В някои пехотни роти влизаха организационно 1 картечен (2—7,7мм тежки картечници с около 25 души) и 1 бронеизтребителен взводове (2—20 мм- противотанкови пушки — около 20 души) или само един от двата.
В японския пехотен полк до крея на войната не бяха въведени картечни пистолети.
Изводи върху организацията на пехотния полк в чуждите войски
Колкото и много да се желае, едно сравнение във всяко отношение между пехотните полкове в чуждите войски, не би могло да се направи по следните причини:
— Не всички сведения за устройството на пехотния полк се отнасят към едно и също време, напр. 1 януари 1943 г, 1 март 1945 г, и т. н.
— Някои от държавите (Гърция, Франция и Югославия) излязоха от войната още през първите 1—2 години от нейното водене, а други — малко по-късно (Италия), поради което и данните за техния пехотен полк са доста стари.
— Не може да се каже с положителност, че всички сведения са напълно верни. Ако се приемаха за действителни, не би било изключено направените сравнения да почиват наистина на погрешна база.
— Различните системи еднолични и колективни оръжия, с които са въоръжени разните пехотни полкове, мъчно се подават на сравнение, най-вече поради липсата на достоверни данни за техните технически свойства, които също се пазят в тайна.
Ето защо, по-правилно би било да се изтъкнат само някои особености.
1. Организационен строеж. Поуките от Първата световна война наложиха преминаването от четворната в тройната организация. Очевидно почти всички държави (с изключение на Югославия) бяха извършили тази промяна още в периода между 1919 и 1939 г, в някои и по-рано. В други обаче беше оставено нещо средно: полкът беше направен наистина от 3 дружини, но по-надолу в дружините, ротите или взводовете имаше още следи от четворната организация (Англия, Югославия и отчасти Япония — дружина от 4 пехотни роти; Гърция, Ромъния, Франция и Югославия — пехотна рота от 4 пехотни взвода; Германия — пехотен взвод от 4 пехотни отделения). Германия напр. през 1942— 1943г, премина от тройната в четворната система на пехотния взвод, поради желанието да го направи ударно и огнево по-силен, поради трудното заместване на излезлите от строя бойци и пр. От съображения да формира повече пехотни полкове, респ. и пехотни дивизии, тя се видя принудена до канали по същото време броя на пехотните дружини от 3 на 2. Естествено, всичко това се отразяваше и върху числения състав на пехотния полк. Доквто в някои държави количеството на хората надвишаваше 4,000 души (Югославия, Ромъния, Унгария), в други (Германия) се приближаваше към 2,000 души. Може да се каже, че средният личен състав на пехотния полк се движеше между 3,000—3,200 души. У някои, обаче, се забелязваше още стремеж за намаление (напр. СССР) само че в рамките на тридружинен състав. Развоят на военната техника, нуждите на боя. материалните възможности за запасяване с оръжия и пр. наложиха постепенно вмъкването от начало в полка, а после в дружините и надолу на разни специални поделения — минохвъргачни, пехотно-оръдейни, бронеизтребителни, противовъздушни и пр. По-леките и с по-малък калибър оръжия по правило се даваха на по-малките поделения. Не по-малко значение придобиха пионерните (в полка или дружината), конно или мотоциклетно разузнавателните (в полка или дружината) и др. поделения.
2. Командуване. Явно е, че съвременният пехотен полк по своя вид и задачи твърде много се различава от пехотния полк в миналото. Днес ако би бил сам командирът мъчно би се справил с ръководене бойните действия на своя полк, както поради разнообразния му състав, тъй и поради особеностите на боя (пустота на бойното поле, въздушна опасност, широко взаимодействие с другите родове войски и пр.). Ето защо, 1 или 2 адютанти и то без специална щабна подготовка не биха могли да бъдат достатъчни, още повече при едни по-продължителни и изтощителни действия. Това наложи създаването в някои чужди пехотни полкове (Англия, СССР и др.) на един малък помощен щаб, начело с началник щаб. Американците вместо началник щаб имаха „старши щабен офицер* (главен изпълнител). За облекчаване командната дейност при щаба се създваше свързочен възел от разносвачи(конници, мотоциклетисти, колоездачи и др.). Телефонът и радиото, като свързочни средства, намериха извънредно голямо приложение не само между поделенията на полка, но и надолу между ротите на дружините. Специално поделение при щаба на полка поддържаше свръзка със собствените въздушни войски.
3. Въоръжение. Пушката, като главно оръжие на пехотинеца взе да загубва постепенно своето значение. Същата до голяма степан беше заменена от леката картечница, а по-късно — и от картечния пистолет. Американците като че ли останаха по-консервативни, обаче, тяхната полуавтоматична пушка М1А4 „Гаранд" образец 1903 година (практическа скорострелност до 16 изстрела в минута), а особено полуавтоматичната карабина „М-1" (практическа скорострелност до 25 изстрела в минута) дадена на въоръжение даже и на офицерите, показа през време на изтеклата война много добри качества. Тежките картечници се наложиха като едно отлично оръжие. В някои армии те бил подобни на леките картечници, но се различаваха само по триногата (Германия, С. Щати и др.) Въведените първоначално в пехотните роти на много чужди полкове 5 см. гранатохвъргачки постепенно бяха изхвърлени, поради по-слабия им материален и морален афект (Германия, СССР), Същите бяха заменени с 76 до 82 мм. минохвъргачки, дадени най-често в разпореждане на дружинните командири. В някои полкове калибърът на минохвъргачките надмина 100 ми. (Англия, Германия, СССР и др.) Бързото развитие на бронираните войски предизвика появата на бронеизтребитедните оръжия. Постепенно калибърът на последните нерастна от 20 и 37 мм. на 47, 50, 57, 75 и 88 мм. С тях разполагаше вече не само командирът на полка, но и командирите на дружините, а някъде и на ротите. Американците първи въведоха противотанковите реактивни оръжия (М1А1 „Базука“, калибър 60 мм.) за близка борба с бойните коли, последвани от германците („Танков ужас", калибър 88 ми.) Независимо от това като средства за близка борба с бойни коли 6яха използувани мините, ръчните бомби, оръжието „Танков юмрук" и др. Нуждите на боя наложиха въоръжаването на пехотния полк с негова собствена артилерия (взвод до батарея) с калибър от 7,5 до 15 см. В английския пехотен полк имаше бронирани самоходни картечници (около 120) и 88 мм. противотанкови минохвъргачки „Пиат", а в някои германски пехотни полкове — 88 мм. противотанкова минохвъргачка „Пупхен", образец 1943 година. За осигуряване срещу низколетящи самолети англичаните имаха 12—20 мм. противовъздушни картечници, ромъните 1—двуоръдеен противовъздушен взвод, руснаците 1 картечен противовъздушен взвод и т. н.
4. Превозни средства. Първоначално във всички пехотни полкове се използуваха предимно коня и конските коли (двуконни и едноконии — двуколки). В някои полкове обаче (Англия, С Щати) конят беше заменен напълно с разните видове моторни превозни средства—пътнически и товарни коли и мотоциклети. Това създаваше естествено една по-голямв подвижност. Но и тия държави на места биваха принудени да използуват коня и мулето и то в значителни размери (Тунизия, Италия. островите на Великия океан и пр.) Нещо средно в това отношения прнаставляваха германския и съветския пехотни полкове, чиито превозни средства беха съобразени с европейските теренни условия и най-вече— с материалните възможности на страните. Що се отнася до Балканските държави — конят, мулето и конската кола оставаха и за дълго време още ще останат основните превозни средства. Ето защо и по отношение на маневреноспособността пехотните полкове на тия държави не могат да се мерят с пехотните полкове на големите държави.
5. Стъкмяване. С оглед на възможностите си всички страни обръщаха по-голямо или по-малко внимание на облеклото на бойците (от строево, здравно, естетическо и пр. гледища). И тук като че ли англичаните и американците стояха на челно място. В началото на войната схващанията за теглото на раницата и снаряжението на отделния боец бяха:
В Англия 25,3 кгр.
В Германия 26,7 „
В СССР 28,8 . (зиме 29,9 кгр.)
В С Щати 28,5 „
В Япония 30,5 „
Праз течение на войната се потърсиха средства за облекчение на войнишкия товар. При походните движения част от последния се превозваше върху моторни или конски коли. През време на боя бойците носеха върху себе си само най-необходимото (сухарна торба, шинел или платнище и други). Спорен остана да съществува въпросът дали на отделния боец се полага одеяло или не. Макар и да не бяха употребени бойните газове, противогазовата маска беше неразделна част от снаряжението на отделния боец във всички армии.
6. Устройство на близкия тил. Трудните теренни условия, ограничените материални възможности, широките фронтове за действие и пр. за войските на Балканските държави налагаха да се обърне по-голямо внимание на самостоятелността на поделенията в пехотните полкове. Даже и отделните пехотни роти разполагаха със свой собствен тил — хранителен и боен обози. В пехотните полкове на някои от големите държави (Англия, СССР и др.) тоя въпрос беше разрешен малко по-иначе: дружината беше определена като снабдителна единица; смяташе се, че по-тесните фронтове за действие, наличните моторни превозни средства, добрите пътища и пр. ще улеснят снабдяването на по-малките поделения. По този начин се намаляваше личният състав на пехотния полк, а това косвено се отразяваше и върху неговата подвижност. В други пехотни полкове като че ли снабдяването беше легнало почти изключително върху полковите домакински поделения (С. Щати —6 превозни отделения, Италия — 6 превозни взвода).
Заключение
С право може да се каже, че съвременният пехотен полк не е вече една чисто пехотна част, а едно малко съединение от пехотни, артилерийски, бронеизтребителни, пионерни, свързочни, противовъздушни и пр. поделения. Тази му особеност коренно го различава от пехотния полк през Първата световна война и преди нея. Това изисква:
— в неговия организационен строеж да има пълна хармония между отделните съставни части;
— командирът да бъде компетентен и подпомогнат от добре устроен щаб;
— да има правилно съчетание на оръжията с полегата и стръмна траектория, за далечна и близка борба, за бронеизтребителна и противовъздушна отбрана и пр.;
— превозните средства да дават възможност за по-голяма подвижност ;
— стъкмяването да влияе подбодрително на бойците, да повдига тяхната издържливост и пр.;
— поделенията да бъдат достатъчно самостоятелни и годни за продължителни действия.
Естествено, военновременният облик на пехотния полк не може да не се отрази и върху устройството на мирновременния пехотен полк и начина, по който се провежда бойната подготовка в последния.
Тъй като военното изкуство постоянно еволюира, трябва да се предполага, че и изложената до тук в общи черти организация на пехотния полк в чуждите войски
ПЕХОТНИЯТ ПОЛК В ЧУЖДИТЕ ВОЙСКИ
В устройството на една войска намират най-реален израз схващанията за възприетата от нея военна доктрина. Подробното изследване на организационния строеж, командуването, ударната и огневата мощ, подвижността, стъкмяването с облекло и снаряжение, устройството на тиловите поделения и пр. на по-големите и по-малките чужди войскови единици води до най-правилни изводи относно тяхната боеспособност, маневреноспособност, самостоятелност, начин на действие и т. н. А всичко туй може да окаже чувствително влияние и при организирането на собствената войска, с цел да добие същата едно превъзходство във всяко отношение, особено ако материалните възможности на страната позволяват това. Ето защо, през всички времена организацията на войската у съседните и по-далечните държави е представлявала един от най-важните обекти на разузнаването. По-специално, интересът към устройството на пехотата, като масов и от първостепенно значение за боя род войска (през 1914 година — 75%, през 1918 година — 50% през 1940 година — 50%), винаги е изпъквал на челно място. Веднага обаче се явява въпросът — възможно ли е точното и подробно разкриване организацията на противниковата войска? — Много трудно! Зависи от устройството на собствената разузнавателна служба, особено от клоновете й в чужбина. При това обаче трябва да се имат пред вид и твърде честите промени, които се правят във войските на разните държави, като последица от новоизна мерените оръжия, превозни, инженерни, свързочни и др. средства и тяхното доставяне, схващанията за употребата на същите, поуките от водените бойни действия и т. н. Това, което вчера се е смятало за положителна организационна данна, утре може да не отговаря вече на действителността.
Все пак, с цел да се даде известна представа за устройството на пехотния полк в чуждите войски през времетраенето на Втората световна война (1939—1945 година), ние ще използуваме сведенията, които ги поместваше военната преса в чужбина, като ги представим в един по-обобщен вид.
1. Англия
По традиция, вместо пехотен полк, в английската войска съществуваше пехотната бригада. Извършената през 1939 година реорганизация засегна чувствително нейния вид. След поражението при Дюнкерк, през месец юни 1940 година, обаче се пристъпи към създаването на съвършено нова войска. Към 1944—1945 година положението беше следното:
а. Пехотна бригада — около 3,000 души.
— Щаб на бригадата — около 60 души, с началник щаб и секции подобно на дивизионеи щаб, но доста съкратен.
— 3 пехотни дружини.
— 1 рота придружаващи оръжия (12—20 мм. противовъздушни картечници и 12—107 им. минохвъргачки),
б. Пехотна дружина — около 750—800 души.
— Щаб с разузнавателно, военно-полицейско и санитарно по- * деления — 40—50 души.
— Щабна рота (1 взвод за командуване и I свързочен взвод).
— 4 пехотни роти.
— 1 рота придружаващи оръжия (6—57 мм. бронеизтребителни оръдия, 6—76 мм. минохвъргачки, бронирани самоходни картечници, пионери и др).
в. Пехотна рота — около 125 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
г. Пехотен взвод — около 35 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни отделения (всяко по 10 души и 1 лека картечница .Брей").
Много често в състава на взвода ииаше 1—51 мм. минохвъргачка и 1—88 мм. бронеизтребителна минохвъргачка Пиат (тегло 16 кгр, на 100 метра пробива броня до 115 мм.).
Бригадата не разполагаше с коне и конски коли. Всичкият товар се превозваше върху моторни коли.
2. Германия
През време на войната срещу Полша германската войска наброяваше до 2'5 милиона души. През 1940 година в действията срещу Франция, Белгия и Холандия същата достигаше 6,5 милиона души. Войната срещу СССР наложи едно повишение до 8—9 милиона, а по-късно, когато бойните действия по всички фронтове се затегнаха, количеството на мобилизираните във войската надмина 14 милиона души. Неще и съмнение, че създаването на повече големи единици (дивизии, корпуси и др.) се отрази и върху устройството на по-малките поделения, респективно и пехотния полк. Така, съшият през 1943 година на Източния фронт имаше следния вид:
а. Пехотен полк — около 1,800—2,000 души.
— Щаб на полка с 1 свързочен, 1 пионерен и 1 конен или I мотикиклетен разузнавателен взводове.
— 2 пехотни дружини (до 1942—43 година бяха 3).
— 1 возима пехотно-оръдейна рота (отделение за командуване, 3 леки взвода с по 2—7‘5 см. оръдия и 1 тежък взвод от 12—15 см. гаубици).
— 1 полумоторизирана бронеизтребителна рота (отделение за командуване и 3—4 бронеизтребителни взводове от по 3—5 см. или 7,5 см. оръдия).
б. Пехотна дружина — около 700 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 картечна рота (отд. за командуване, 3 тежко-картечни взвода по 4 тежки картечници и 1 минохвъргачен взвод от I 4—12 см. минохвъргачки).
в. Пехотна рота — около 180 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
— 1 взвод придружаващи оръжия (2—81 мм. минохвъргачки и 1 противотанкова пушка).
— Обоз с походна кухня и пр.
г. Пехотен взвод — около 51 души.
— Отделение за командуване.
— 4 пехотни отделения (всяко по 10 души и 1 лека картечница). |
— 1 гранатохвъргачно отделение (3 души с 1—5 см. гранатохвъргачка).
През втората половина на войната се извършиха някои промени по-съществените от които бяха:
— 5 см. гранатохвъргачки бяха изхвърлени от пехотния взвод, поради слабия им материален ефект.
— Към полковата бронеизтребителна рота бяха придадени нови 1—2 взвода въоръжени с 88 мм. реактивно бронеизтребитепно оръжие "Танков ужас“ за близка борба с бойните коли (всеки взвод от 3 отделения по 6 "Т. У.“ или всичко във взвода 18 "Т. У.“).
— Към някои пехотни полкове беше дадена 88 мм. бронеизтребителна минохвъргачка "Пупхен“, образец 1943 год, за борба срещу средни и тежки бойни коли на близки разстояния.
— Към всяка от пехотните роти бяха дадени по няколко броя от бронеизтребителното оръжие "Танков юмрук" също за близка борба с бойни коли.
3. Гърция
Приблизителната организация през време на бойните действия срещу италианците в края на 1940-година беше:
а. Пехотен полк — около 3,000—3,200 души.
— Щаб с щабна рота и домакинство.
— 3 пехотни дружини.
— 1 минохвъргачна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 4 минохвъргачки).
— 1 товарно артилер. отделение (или батарея) от 4 до 6 оръдия.
б. Пехотна дружина — около 800—850 души.
— Щаб на дружината със свързочно, разузнавателно и домакинско отделения.
— 3 пехотни роти.
— 1 тежко-картечна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 4 тежки картечници).
в. Пехотна рота — около 210—220 души.
— Отделение за командуване.
— 4 пехотни взвода.
— Обоз.
в. Пехотен взвод — около 42—45 души.
Отделение за командуване.
— 3 бойни групи.
Няколко години преди войната в някои части на Гърция са били правени учения при следната организация на пехотния взвод:
— Отделение за командуване (5 души).
— 3 ударни отделения (по 16 души).
— 1 леко-картечно отделение (3 групи с по 1 лека картечница - всичко 16 души). Общо взводът — 69 души.
През зимата и пролетта на 1940/41 година, вероятно са били направени някои промени с оглед развръщането на повече дивизии за отбраната на широкия няколкостотин километри фронт от р. Марица до Адриатическото море.
4. Италия
През 1940 година по време на войната срещу Франция и по-късно срещу Гърция приблизителната организация беше;
а. Пехотен полк — около 3,000—3,500 души.
— Щаб с рота за командуване (щабен, свързочен, домакински взводове и др.)
— 3 пехотни дружини,
— 1-2 дружини черноризци.
— 1 минохвъргачна рота (9 минохвъргачки).
— 1 пехотна оръдейна рота (8—47 мм. оръдия—стрелят и с бронеизтребителни снаряди).
Обозът на полка се състоеше от 4 камионни азвода (по 1 за щаба и трите дружини) и по 1 коларски взвод за минохвъргачната н пехотно-оръдейната роти.
б. Пехотна дружина — около 700—800 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 рота придружаващи оръжия (8 тежки картечници и 18 гранатохвъргачки).
в. Пехотна рота — около 150—170 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
г. Пехотен взвод — около 45 души.
— Отделение за командуване.
— 3 ударни отделения.
— 1 леко-картечно отделение (2 звена)
Вмъкването на партийни фашистки поделения в редовните пехотни полкове се правеше с цел да се повдигне борческия дух на италианската войска. Сигурно през течение на войната до деня на капитулацията на Италия (3. IX 1943 година) са били извършени ред промени главно за усилване бронеизтребителните средства, п. в. отбрана и пр.
5. Ромъния
Към 1939 година пехотният полк имаше следният вид:
а. Пехотен полк — около 4,050 души.
— Щаб на полка.
— 3 пехотни дружини.
— 1 специална рота (отделение за командуване, 1 свързочен, 1 пионерен, 1 конен разузнавателен и 1 химически взводове)
— 1 пехотна батарея (б оръдия и 4 минохвъргачки).
б. Пехотна дружина — около 1,100—1,200 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 картечна рота (отделение за командуване и 4 взвода по 4 т. картечници).
— 1 п в. взвод (2 оръдия).
— Обоз.
а. Пехотна рота — около 260 души.
— Отделение за командуване.
— 4 пехотни взвода.
— 1 т. картечен взвод.
— Обоз.
г. Пехотен взвод — около 42—45 души.
— Грула за командуване.
— 3 пехотни групи (всяка от 1 командир, 1 леко картечно звено от б души и 1 ударно звено от б души).
През 1940 година се направиха някои промени, а именно:
— Пехотната група вместо от 13 души стана от 17 души (1 командир, 1 леко картечно звено от 6 души и 1 ударно звено от 10 души).
— Взводовете в пехотната рота от 4 се намалиха на 3.
— Общо в пехотната рота, леките картечници от 12 станаха 9, а стрелците от 72—90.
През 1940/41 година ромънската войска се преустрои по германски образец. Това засегна и пехотния полк.
6. С. С. С. Р.
Към средата на войната полкът имаше следното устройство:
а. Пехотен полк — около 2,950 души
— Щаб с конен разузнавателен взвод, пеши разузнавателен взвод, свързочна рота, рота картечни пистолети, противовъздушен взвод пионерен и химически взводове, 1 рота противотанкови пушки, полицейски взвод и др.
— 3 пехотни дружини.
— Полкова артилерия (1—76 ми. воз. оръдейна батарея от 4 оръдия и 1 минохвъргачна рота с 82 и 120 ми. минохвъргачки).
— 1 —45 мм. бронеизтребителна батарея (б оръдия)
— Полкова школа (пехотни, картечни и ар. взводове)
— Полково домакинство (с пом.-командир по тила и др.), санитарна рота, ветеринарна лечебница, превозна рота (с дауконни коли), оръжейна работилница й др.
б. Пехотна дружина — около 600 души.
Щаб на дружината със свързочен взвод.
— 3 пехотни роти.
— 1 картечна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 4 тежки картечници).
— 1 минохвъргачна рота (6—9 минохвъргачки)
— 1 взвод дружинна артилерия (2—37 до 45 мм. оръдия)
— Санитарен и снабдителен взводове.
в. Пехотна рота — около 150 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
— 1 тежкокартечен взвод (2 тежки картечници).
— 1 санитарно отделение.
г. Пехотен взвод — около 45—47 души.
— Отделение за командуване
— 3 ударни отделения.
— 1 гранотохвъргачно отделение (1—37 или 50 мм. гранатохвъргачка).
До края ка войната съветският пехотен полк претърпя доста про-мени. главно поради нуждата от развръщане на нови части и въвеждането на някои оръжия.
7. С. А. С. щати
Подобно на англичаните и американците извършиха значителни промени в организацията на своята войска, налагащи се най-вече поради недостатъците на съществуващата у тях доброволческа система. Към 1944—45 година пехотният полк в североамериканската войска имаше следният вид:
а. Пехотен полк — около 3,200—3,500 души.
— Щаб на полка (със зам.-командир на полка, той и началник щаб, завеждащ оперативните въпроси и бойната подготовка, завеждащ личния състав, офицер-разузнавач, офицер-снабдител и др.).
— Щабна рота (отделение за командуване, 1 разузнавателен и' 1 свързочен взводове) — около 100 души.
— 3 пехотни дружини.
— 1 бронеизтребителна батарея (отделение за командуване, 3 взвода по 3—57 мм. бронеизтребителни оръдия) — около 120—130 души.
— 1 пехотно-оръдейна батарея (отделение за командуване и 3 взвода по 2—10,5 см. гаубици) — около 150 души.
— Домакинска рота (щабен взвод от щабно и снабдително отделения и превозен взвод от б отделения).
б. Пехотна дружина — около 850 — 900 души.
— Щаб на дружината от 2—3 души.
— Щабна рота (отделение за командване 1 разузнавателно отделение, 1 свързочен взвод, 1 бронеизтребителен взвод и др.) — около 100 души.
— 3 пехотни роти.
— 1 рота тежки пехотни оръжия (отделение за командуване. 2 картечни взвода по 4 тежки картечници и един минохвъргачен взвод от 8 минохвъргачки) около — 170—200 души.
в. Пехотна рота — около 200—225 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
— 1 минохвъргачно-картечен взвод (отделение за командуване, 1 минохвъргачен полувзвод от 3 минохвъргачки и 1 картечен полувзвод от 2 тежки картечници) — около 35—40 души.
г. Пехотен взвод — около 40—42 души.
— Отделение за командуване
— 3 пехотни отделения (по 12 души с 1 лека картечница и 11 полуавтоматични пушки М1А4 Гаранд).
Понякога към взвода се включва и група от 5 души запасни бойци. Коне и конски кола в полка по начало няма. Обозите са моторизирани.
8. Турция
Благодарение на умело водената външна политика Турция успя да остане извън редицата на воюващите страни. Все пак идваха моменти, когато нейният неутралитет висеше на косъм. През пролетта на 1945 г. тя обяви война на Германия и Япония, но фактически остана като невоюваща страна. В продължение на 6—7 години (1939—1945 год) нейната войска беше почти в постоянно напрежение. През този период, с известни промени, пехотният й полк имаше приблизително следният вид:
а. Пехотен полк — около 3,000 души.
— Щаб на полка с домакинство.
— 3 пехотни дружини.
— 1 минохвъргачна рота (4—6 минохвъргачки с калибър 81 ми.).
— 1 бронеизтребителна рота (4—6 оръдия с калибър 37 до 50 им.).
— 1 полкова батарея (3 до 6 оръдия).
— Обози.
б. Пехотна дружина — около 830 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 тежко-картечна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 3 тежки картечници).
— Обоз.
в. Пехотна рота — около 200 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни взвода.
— Обоз.
г. Пехотен взвод — около 45 души.
— Отделение за командуване.
— 3 бойни групи (всяка от по 12—13 души и 1 лека картечница). Трябва да се предполага, че бронеизтребителни оръжия и минохвъргачки са въведени вече и в пехотната дружина.
9. Унгария
Кън 1941—42 гад. пехотният полк е имал приблизително следшто устройство:
а. Пехотен поли — около 4,000 души.
— Щаб със свързочен и конен разузнавателен взводове.
— 3 пехотни дружини.
— 1 минохвъргачна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 2 минохвъргачки).
— 1 бронеизтребителна рота (отделение за командуване и 4—75 см. оръдия).
— 1 пионерна рота (отделение за командуване и 3 пионерни взвода).
б. Пехотна дружина — около 1,100—1,200 души.
— Щаб на дружината.
— 3 пехотни роти.
— 1 тежко-картечна рота (отделение за командуване и 3 взвода по 4 тежки картечници).
— 1 рота тежки пехотни оръжия (отделение за командуване, 1 минохвъргачен взвод от 4 минохвъргачки, 1 бронеизтребителен взвод от 4—37 мм. оръдия и др,).
— Обоз.
в. Пехотна рота — около 220—240 души.
— Отделение зе командуване.
— 3 пехотни взвода.
— 1 взвод тежки пехотни оръжия (леки картечници, 20 мм. противотанкови пушки и 5 см. гранатохвъргачки).
— Обоз.
г. Пехотен взвод — около 45—50 души
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни отделения, (всяко от 12—14 стрелци и 1 лека картечница).
Не е изключено по-късно, особено през 1944—1945 год. при боевете водещи се на унгарска земя, пехотният полк да е бил устроен напълно по германски образец.
10. Франция
Преди влизането във Втората световна война французекият пехотен полк е имал приблизително следният състав:
а. Пехотен полк — около 3,000—3,100 душа
— Щаб на полка с щабно, свързочно, разузнавателно и други поделения.
— 3 пехотни дружни*.
— 1 рота придружаващи оръжия (взвод за комяндуиие, I взвод от 3 оръдия и 1 взаод от 3 групи по 2 минохвъргачки)
— 1 конен взвод от 3 отделения.
— Домакинска рота.
б. Пехотна дружина — около 650 души.
— Щаб на дружината със свързочно, санитарно, сне '.игото и други поделения.
— 3 пехоти роти.
— 1 тежко-картечна рота (взвод зя кояакдуааке и 4 мш от 2 групи по 4 тежки картечници).
— 1 пехотно-оръдеен взвод (2—37 им. оръдия).
в. Пехотна рота — около 200 души.
— Взвод за командуване.
— 4 пехотни взвода.
г. Пехотен взвод — около 45 души.
— Отделение за командуване.
— 3 групи (от ] командир, 1 ударно и 1 леко картячии змия) Много е вероятно, с оглед протеклите бойни действия ■ Полша,
още през зимата на 1939/1940 г. фрамцузският пехотен полк дя я претърпял промени, главно по отношение не броиеизтребителните средства. В този си вид той сигурно е останал до капитулацията на Фракция (к. юни, 1940 год.).
11. Югославия
В началото на войната югославският пехотен полк беше със следният строеж:
а. Пехотен полк — около 5800 души
— Щаб с щабна рота, свързочна полурота, пионерен и химически взводове.
— 4 пехотни Дружини.
— 1 минохвъргачна рота (4 до 8 минохвъргачки)
— 1 пехотно-оръдейна рота (4—37 мм. оръдия)
— Обози.
б. Пехотна дружина — около 1,250 души
— Щаб със свързочен взвод
— 4 пехотни роти.
— 1 тежко-картечна рота (12 до 16 тежки картечници)
— Обоз.
а. Пехотна рота — около 230 души
— Отделение за командуване.
— 4 пехотни взвода.
— 1 тежко-картечен взвод (2 тежки картечници).
— Обоз.
г. Пехотен взвод — около 49 души.
— Група за командуване.
— 3 отделения (всяко по 15 души и 1 лека картечница).
Може да се приеме, че през периода от 1939 год. до капитулацията на Югославия през м. април 1941 год., пехотният полк е претърпял известни промени.
12. Япония
Съставът на японския пехотен полк беше твърде променлив в зависимост от това дали се действуваше из островите на Великия океан, в Китай или в планинските райони на Бирма, Малайските острови и други.
а. Пехотен полк — около 3,000—3,250 души.
— Щаб (административно, разузнавателно, оръжейно, интендантско, охранително и други отделения — около 55 души).
— 3 пехотни дружини.
— 1 пехотна батарея (отделение за командуване, 2 взвода по 2—75 мм. оръдия и 1 снабдителен взвод) — около 120—130 души.
— 1 бронеизтребителна батарея (отделение за командуване 3 взвода по 2—37 или 47 мм. оръдия и 1 снабдителен взвод) — около 125 души.
— 1 свързочна рота (отделение за командуване, 1 телефонен и 1 радиовзводове) — около 140 души.
— Полкови обоз (превозен и снабдителен взводове) — около 130—140 души.
В някои пехотни полкове имаше пионерен взвод от 40—50 души и конен разузнавателен взвод от 30—35 души.
б. Пехотна дружина — около 779—877 души.
— Щаб (административно, разузнавателно, свързочно, охранително, обозно и други отделения) — около 35—40 души.
— 3—4 пехотни роти
— 1 картечна рота (отделение за командуване и 4 взвода по 2 тежки картечници) — около 130 души.
— 1 возим оръдеен взвод (отделение за командуване и 2—70 мм гаубици) — около 50 души.
— Дружинен обоз (за бойни и хранителни припаси) — около 100 души.
в. Пехотна рота — около 154—185 души.
— Отделение за командуване (2 снайперисти, 3—4 разносвачи,2 санитари, 1 тръбач и други) — около 15 души.
— 3 пехотни взвода.
г. Пехотен взвод — около 46—55 души.
— Отделение за командуване.
— 3 пехотни отделения (всяко по 10—12 души и 1 леса картечница).
— 1 гренатохвъргачно отделение (10—13 души с 3—4 гранатохвъргачки).
В някои пехотни полкове картечната рота беше от 12 картечници с около 170 души, а вместо возим оръдеен взвод имаше батарея от 4—70 мм. гаубици с около 120 души или минохвъргачен взвод от 4—81 мм. минохвъргачки.
В някои пехотни роти влизаха организационно 1 картечен (2—7,7мм тежки картечници с около 25 души) и 1 бронеизтребителен взводове (2—20 мм- противотанкови пушки — около 20 души) или само един от двата.
В японския пехотен полк до крея на войната не бяха въведени картечни пистолети.
Изводи върху организацията на пехотния полк в чуждите войски
Колкото и много да се желае, едно сравнение във всяко отношение между пехотните полкове в чуждите войски, не би могло да се направи по следните причини:
— Не всички сведения за устройството на пехотния полк се отнасят към едно и също време, напр. 1 януари 1943 г, 1 март 1945 г, и т. н.
— Някои от държавите (Гърция, Франция и Югославия) излязоха от войната още през първите 1—2 години от нейното водене, а други — малко по-късно (Италия), поради което и данните за техния пехотен полк са доста стари.
— Не може да се каже с положителност, че всички сведения са напълно верни. Ако се приемаха за действителни, не би било изключено направените сравнения да почиват наистина на погрешна база.
— Различните системи еднолични и колективни оръжия, с които са въоръжени разните пехотни полкове, мъчно се подават на сравнение, най-вече поради липсата на достоверни данни за техните технически свойства, които също се пазят в тайна.
Ето защо, по-правилно би било да се изтъкнат само някои особености.
1. Организационен строеж. Поуките от Първата световна война наложиха преминаването от четворната в тройната организация. Очевидно почти всички държави (с изключение на Югославия) бяха извършили тази промяна още в периода между 1919 и 1939 г, в някои и по-рано. В други обаче беше оставено нещо средно: полкът беше направен наистина от 3 дружини, но по-надолу в дружините, ротите или взводовете имаше още следи от четворната организация (Англия, Югославия и отчасти Япония — дружина от 4 пехотни роти; Гърция, Ромъния, Франция и Югославия — пехотна рота от 4 пехотни взвода; Германия — пехотен взвод от 4 пехотни отделения). Германия напр. през 1942— 1943г, премина от тройната в четворната система на пехотния взвод, поради желанието да го направи ударно и огнево по-силен, поради трудното заместване на излезлите от строя бойци и пр. От съображения да формира повече пехотни полкове, респ. и пехотни дивизии, тя се видя принудена до канали по същото време броя на пехотните дружини от 3 на 2. Естествено, всичко това се отразяваше и върху числения състав на пехотния полк. Доквто в някои държави количеството на хората надвишаваше 4,000 души (Югославия, Ромъния, Унгария), в други (Германия) се приближаваше към 2,000 души. Може да се каже, че средният личен състав на пехотния полк се движеше между 3,000—3,200 души. У някои, обаче, се забелязваше още стремеж за намаление (напр. СССР) само че в рамките на тридружинен състав. Развоят на военната техника, нуждите на боя. материалните възможности за запасяване с оръжия и пр. наложиха постепенно вмъкването от начало в полка, а после в дружините и надолу на разни специални поделения — минохвъргачни, пехотно-оръдейни, бронеизтребителни, противовъздушни и пр. По-леките и с по-малък калибър оръжия по правило се даваха на по-малките поделения. Не по-малко значение придобиха пионерните (в полка или дружината), конно или мотоциклетно разузнавателните (в полка или дружината) и др. поделения.
2. Командуване. Явно е, че съвременният пехотен полк по своя вид и задачи твърде много се различава от пехотния полк в миналото. Днес ако би бил сам командирът мъчно би се справил с ръководене бойните действия на своя полк, както поради разнообразния му състав, тъй и поради особеностите на боя (пустота на бойното поле, въздушна опасност, широко взаимодействие с другите родове войски и пр.). Ето защо, 1 или 2 адютанти и то без специална щабна подготовка не биха могли да бъдат достатъчни, още повече при едни по-продължителни и изтощителни действия. Това наложи създаването в някои чужди пехотни полкове (Англия, СССР и др.) на един малък помощен щаб, начело с началник щаб. Американците вместо началник щаб имаха „старши щабен офицер* (главен изпълнител). За облекчаване командната дейност при щаба се създваше свързочен възел от разносвачи(конници, мотоциклетисти, колоездачи и др.). Телефонът и радиото, като свързочни средства, намериха извънредно голямо приложение не само между поделенията на полка, но и надолу между ротите на дружините. Специално поделение при щаба на полка поддържаше свръзка със собствените въздушни войски.
3. Въоръжение. Пушката, като главно оръжие на пехотинеца взе да загубва постепенно своето значение. Същата до голяма степан беше заменена от леката картечница, а по-късно — и от картечния пистолет. Американците като че ли останаха по-консервативни, обаче, тяхната полуавтоматична пушка М1А4 „Гаранд" образец 1903 година (практическа скорострелност до 16 изстрела в минута), а особено полуавтоматичната карабина „М-1" (практическа скорострелност до 25 изстрела в минута) дадена на въоръжение даже и на офицерите, показа през време на изтеклата война много добри качества. Тежките картечници се наложиха като едно отлично оръжие. В някои армии те бил подобни на леките картечници, но се различаваха само по триногата (Германия, С. Щати и др.) Въведените първоначално в пехотните роти на много чужди полкове 5 см. гранатохвъргачки постепенно бяха изхвърлени, поради по-слабия им материален и морален афект (Германия, СССР), Същите бяха заменени с 76 до 82 мм. минохвъргачки, дадени най-често в разпореждане на дружинните командири. В някои полкове калибърът на минохвъргачките надмина 100 ми. (Англия, Германия, СССР и др.) Бързото развитие на бронираните войски предизвика появата на бронеизтребитедните оръжия. Постепенно калибърът на последните нерастна от 20 и 37 мм. на 47, 50, 57, 75 и 88 мм. С тях разполагаше вече не само командирът на полка, но и командирите на дружините, а някъде и на ротите. Американците първи въведоха противотанковите реактивни оръжия (М1А1 „Базука“, калибър 60 мм.) за близка борба с бойните коли, последвани от германците („Танков ужас", калибър 88 ми.) Независимо от това като средства за близка борба с бойни коли 6яха използувани мините, ръчните бомби, оръжието „Танков юмрук" и др. Нуждите на боя наложиха въоръжаването на пехотния полк с негова собствена артилерия (взвод до батарея) с калибър от 7,5 до 15 см. В английския пехотен полк имаше бронирани самоходни картечници (около 120) и 88 мм. противотанкови минохвъргачки „Пиат", а в някои германски пехотни полкове — 88 мм. противотанкова минохвъргачка „Пупхен", образец 1943 година. За осигуряване срещу низколетящи самолети англичаните имаха 12—20 мм. противовъздушни картечници, ромъните 1—двуоръдеен противовъздушен взвод, руснаците 1 картечен противовъздушен взвод и т. н.
4. Превозни средства. Първоначално във всички пехотни полкове се използуваха предимно коня и конските коли (двуконни и едноконии — двуколки). В някои полкове обаче (Англия, С Щати) конят беше заменен напълно с разните видове моторни превозни средства—пътнически и товарни коли и мотоциклети. Това създаваше естествено една по-голямв подвижност. Но и тия държави на места биваха принудени да използуват коня и мулето и то в значителни размери (Тунизия, Италия. островите на Великия океан и пр.) Нещо средно в това отношения прнаставляваха германския и съветския пехотни полкове, чиито превозни средства беха съобразени с европейските теренни условия и най-вече— с материалните възможности на страните. Що се отнася до Балканските държави — конят, мулето и конската кола оставаха и за дълго време още ще останат основните превозни средства. Ето защо и по отношение на маневреноспособността пехотните полкове на тия държави не могат да се мерят с пехотните полкове на големите държави.
5. Стъкмяване. С оглед на възможностите си всички страни обръщаха по-голямо или по-малко внимание на облеклото на бойците (от строево, здравно, естетическо и пр. гледища). И тук като че ли англичаните и американците стояха на челно място. В началото на войната схващанията за теглото на раницата и снаряжението на отделния боец бяха:
В Англия 25,3 кгр.
В Германия 26,7 „
В СССР 28,8 . (зиме 29,9 кгр.)
В С Щати 28,5 „
В Япония 30,5 „
Праз течение на войната се потърсиха средства за облекчение на войнишкия товар. При походните движения част от последния се превозваше върху моторни или конски коли. През време на боя бойците носеха върху себе си само най-необходимото (сухарна торба, шинел или платнище и други). Спорен остана да съществува въпросът дали на отделния боец се полага одеяло или не. Макар и да не бяха употребени бойните газове, противогазовата маска беше неразделна част от снаряжението на отделния боец във всички армии.
6. Устройство на близкия тил. Трудните теренни условия, ограничените материални възможности, широките фронтове за действие и пр. за войските на Балканските държави налагаха да се обърне по-голямо внимание на самостоятелността на поделенията в пехотните полкове. Даже и отделните пехотни роти разполагаха със свой собствен тил — хранителен и боен обози. В пехотните полкове на някои от големите държави (Англия, СССР и др.) тоя въпрос беше разрешен малко по-иначе: дружината беше определена като снабдителна единица; смяташе се, че по-тесните фронтове за действие, наличните моторни превозни средства, добрите пътища и пр. ще улеснят снабдяването на по-малките поделения. По този начин се намаляваше личният състав на пехотния полк, а това косвено се отразяваше и върху неговата подвижност. В други пехотни полкове като че ли снабдяването беше легнало почти изключително върху полковите домакински поделения (С. Щати —6 превозни отделения, Италия — 6 превозни взвода).
Заключение
С право може да се каже, че съвременният пехотен полк не е вече една чисто пехотна част, а едно малко съединение от пехотни, артилерийски, бронеизтребителни, пионерни, свързочни, противовъздушни и пр. поделения. Тази му особеност коренно го различава от пехотния полк през Първата световна война и преди нея. Това изисква:
— в неговия организационен строеж да има пълна хармония между отделните съставни части;
— командирът да бъде компетентен и подпомогнат от добре устроен щаб;
— да има правилно съчетание на оръжията с полегата и стръмна траектория, за далечна и близка борба, за бронеизтребителна и противовъздушна отбрана и пр.;
— превозните средства да дават възможност за по-голяма подвижност ;
— стъкмяването да влияе подбодрително на бойците, да повдига тяхната издържливост и пр.;
— поделенията да бъдат достатъчно самостоятелни и годни за продължителни действия.
Естествено, военновременният облик на пехотния полк не може да не се отрази и върху устройството на мирновременния пехотен полк и начина, по който се провежда бойната подготовка в последния.
Тъй като военното изкуство постоянно еволюира, трябва да се предполага, че и изложената до тук в общи черти организация на пехотния полк в чуждите войски