Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Българско участие на източния фронт - митове или реалност

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Българско участие на източния фронт - митове или реалност

    Пускам тази тема, поради това, че напоследък в интернет чета все повече мнения на руснаци, че техните дядовци и баби са били свидетели на участие на българи на източния фронт. Аз съм доста скептик към такива информации, но искам да обсъдим сериозно дали имат някакви исторически и документални основания такива твърдения.

    Например се твърди, че при гр. Калуга е действал едва ли не някакъв български отряд. Ето какво е писала в Ютуб една рускиня: "Мне родственники рассказывали что в русских деревнях вытворяли болгары, мадьяры и сборные женские карательные батальоны. Говорила про карательные батальоны. Были болгарские каратели на калужской земле."

    Ще намеря и други подобни и мисля, че трябва да се обсъдят, защото тези твърдения ми се струват неоснователни или някаква грешка.
    Батальони "М"

    #2
    Официално със сигурност не сме участвали, за това - гаранция. Имаше обаче някакви теми тука из форума за отделни доброволци ако не греша. Но според мен това:
    "Мне родственники рассказывали что в русских деревнях вытворяли болгары, мадьяры и сборные женские карательные батальоны. Говорила про карательные батальоны. Были болгарские каратели на калужской земле."
    е просто поредната фалшива новина. Нямам доказателства, но и отрицателни доказателства по начало трудно се представят.
    Модератор на раздели "Втора световна война" и "Междувоенен период".
    Проект 22.06.1941 г.
    "... там можете да попаднете на персонажи като например "честен прокурор" - а това, съгласете се, е същество къде-къде по-фантастично от някакъв си там "тъмен елф"." ©

    Comment


      #3
      Нямаше ли някакъв влак с български лекари? Дискутираше се нещо по форума, но беше отдавна.

      Comment


        #4
        Да, под егидата на Червения кръст, хуманитарна мисия - влак и полева болница.
        Влакът работи от, ако не се лъжа, 42 година до края на войната, обслужвайки Източния фронт. В края на войната е бомбардиран и "усвоен" от американците. Лекарите и сестрите се разпръсват из Европа и Америка.
        Малко снимки:
        http://www.lostbulgaria.com/?cat=388
        XV mile the sea brode is
        From Turkey to the Ile of Rodez...

        Comment


          #5
          Grenadier, съгласен съм с останалите - това е просто част от "нормалната" пропаганда е това - и да реагираш, едва ли ще има много полза. Официално, т.е. с каквито и да е военни (бойни) части не сме вземали участие, най-много да е имало някакви отделни доброволци (в СС частите, може би сред живеещи по това време в Германия? Но и това е съмнително), но не и като "българско" подразделение. Някъде из форума се търкаляше тема (май е тази) за подобно (малко) СС или нещо подобно българско подразделение, формирано след есента на 44-та, т.е. в самия край на войната, но то, ако правилно си спомням, май не взема участие във военни действия, а и по това време макар и на "източния фронт", не е на съветска територия, т.е. няма как да се отнася към цитирания мит.
          Военно-медицински влак - да. Но това също няма как да се свърже с въпросната история.

          Comment


            #6
            Те твърдят че имало български наказателен отряд в Калуга. Аз никога не съм чувал за такова нещо нито съм срещал данни.
            Батальони "М"

            Comment


              #7
              Наказателен отряд 101% не е имало. Аз съм чувал само за влака, който няма общо с историята. И за СС батальона, който уж бил участвал в бойни действия срещу руснаците в самия край на войната, но няма никакви доказателства за това, освен някакви "разкази" в интернет. А по руските форуми само да искаш да четеш глупости и целенасочени такива.

              Comment


                #8
                То това е от категорията "една жена на пазара каза", така че не знам какво може да му се обсъжда. "Роднините" могат да говорят какво ли не, особено пък за събития, случили се преди повече от 70 години... Сега е актуална политическата ситуация (тъй да се рече), затова излизат подобни "истории" и придобиват някаква популярност. Поне на мен така ми изглеждат нещата. Да се обсъжда нещо би имало смисъл, ако има нещо, т.е. някаква статия в печата поне, ако не и (както би трябвало да бъде) някакво изследване, документи... със спомени, особено поднесени в такава форма няма и какво да се спори.

                Comment

                Working...
                X