Зеельовските височини

[gollum]

Е, от друга страна, подобна опасност дали би те притеснявала, ако знаеш, че на частта ти са й останали броени часове живот.

[Virakocha]

Битката за Зееловските възвишения – април 1945-та

Битката за Зееловските възвишения – април 1945-та

Първа част


автор: Колин Хийтън
превод: Виракоча

През януари 1945 година съветските войски нахлуват в Източна Прусия. Успехите на Червената армия на германска територия предизвикват все по-чести невротични пристъпи у фюрера. Когато генерал Хайнц Гудериан, инспектор на моторизираните войски, предлага 300 хилядната групировка в Прибалтика да бъде евакуирана, за да прикрият с нея направлението към Берлин, Хитлер категорично отказва и с това обрича войниците си на бавна и мъчителна смърт.


Друга възлова точка, по това време на Източния фронт, е столицата на Силезия - Бреслау. Въпреки отчаяните опити на Червената армия да я превземе с пристъп, германските защитници се бият отчаяно и отхвърлят руснаците. След Бреслау , единствената по-сериозна преграда пред Червената армия по пътя към Берлин са Зееловските възвишения, които се намилат само на 70 километра от столицата на Третия Райх.

/от преводача: Тук правя уговорката, че в текста не е уточнено какво всъщност се случва при Бреслау, доколкото знам, след неуспешния щурм, руснаците просто го заобикалят/

От 1210 година, когато Тевтонският орден изтласква поляците извън Прусия , нито една чужда армия не е успяла да достигне сърцето на Прусия от изток. Земите в този район са управлявани от стари аристократични родове и изобилстват с добре укрепени средновековни замъци.


Съветите забиват остието си в Прусия, но търпят тежки загуби. След януари 1945 година Червената армия извоюва бляскави победи, докато снабдителните й линии не стават прекалено разтеглени. В този именно момент напредването на руснаците към Берлин спира. Това дава възможност на Вермахта да прегрупира силите си и да подготви отбраната на германската столица.


Трета Панцер Армия на генерал Хасо Барон фон Мантойфел заема 180-километрова линия , простираща се от Щетин до чупката на канала Хохенцолерн и река Одер. Изпитан в тежките битки на Източния фронт ветеран, Мантойфел е награден с рицарски кръст през януари 1945 година. Аристократът с исполински ръст сега е поставен в изключително тежка стратегическа ситуация – ако линията на войските му бъде пробита, пътят към Берлин ще бъде открит.


Настъплението на маршал Конев е насрочено за началото на април. Съветският военначалник заповядва на своите моторизирани части да атакуват на широк фронт и във формата на копие да заобиколят германския ляв фланг . На 8-ми април, след няколко малки сблъсъка, става ясно че, съветските танкови части действат неадекватно, дори когато са подкрепени от пехота. Германските защитници представляват смесица от различни обезкървени през зимните боеве части, въоръжени главно с ръчни противотанкови оръдия „Панцерфауст”. Те имат също на разположение също огромен брой танко-разрушители, ракетни установки и внимателно подготвени минни полета. И най-важното... те нямат какво да губят.




Към края на първия ден от съветската офанзива, руснаците започват да осъзнават колко скъпо ще им струва превземането на Зееловските възвишения. Съветските загуби тогава възлизат на 75 унищожени танка , 2 250 убити, 3 400 ранени и 12 свалени щурмови бомбардировача „Илюшин”.
През първия ден германците губят два тежки танка „Тигър”, четири бронирани машини, 3 изтребитела „Месершмит-109”, 7 щуки , около 300 убити и още толкова ранени.
Конев знае, че трябва да направи нещо. Кремъл иска резултати и Сталин лично заплашва с тежки наказания, ако танковата атака се провали.


На 9-ти април съветският щурм се подновява. Първата вълна от 50 танка Т-34 е изцяло разрушена от ракетния огън, щуките, минните полета и панцерфаустите.


Втората танкова вълна тръгва в атака към 11.50 часа, следвайки пътя на първата. Руснаците се надяват, че миналите преди тях са успели да направят проходи в германските минни полета. Руските изтребители успяват да държат щуките на разстояние, но нищо не е в състояние на сподави отчаяната германска съпротива. Резултатът е нови 34 горящи танка Т 34 и стотици съветски трупове в разораната от бомби равнина..


Мантойфел знае, че не може да удържи съветския устрем още дълго. Той не разполага с резерви и допълнителни оръжейни запаси. За да затрудни максимално танковата лавина на Съветите, Мантойфел подсилва максимално противотанковите си подразделения, някои от които въоръжени с 75 мм оръдия. Той дори преоборудва местната противовъздушна батарея на анти-танково подразделение. Подкрепата на Луфтвафе е от решаващо значение, но съотношението на силите във въздуха не е в полза на германците – всеки самолет на Луфтвафе трябва да се пребори с 20 съветски изтребители. Германските летища в района са сринати, въпреки това щуките успяват да унищожат 149 съветски танка.


Една от най-горещите точки на сражението е позицията, отбранявана от майора от СС Рудолф Фалкенман. В началото на битката неговият отряд наброява 130 бойци , а на 9 –ти април са вече само 58. За два дни сражения те успяват да унищожат 20 съветски танка. Но утринта на 10-ти април ще се окаже най-голямото им изпитание.


Вдясно от Фалкенман е майор Ханс Готлийб. Неговото подразделение се състои от разнородна смесица бойци от различни части, въоръжени с 40 анти-танкови оръдия. Лекото стрелково оръжие не достига, а храната и водата са на привършване от 4-ти април. Убийствената жажда изглежда е достатъчен мотив да избиват безпощадно атакуващите врагове. Не рядко обезумелите мъже на Готлийб лазят в обезобразеното от бомби поле, разсъбличат труповете на убитите и вземат амуниции им, за да продължат боя.





Конев заповядва нова атака срещу обезкървения ляв фланг на германците. Неговото разузнаване забелязва наличието пукнатини в германската отбрана след последния танков пристъп. Затова съветският военначалник планира да придвижи своите части в тези пробойни и да разцепи на две отбранителните линии на Вермахта.


Мантойфел знае, че вече има пукнатини в германската отбрана и през нощта на 9-ти април дава заповед те да бъдат запълнени – но не с войници, а с повредени 88 мм оръдия. Десният му фланг е защитен от дузина 75-мм оръдия, разположени на широк фронт. Замисълът му е - всички артилеристи да обърнат леко оръдията си и да позволят на руснаците да минат през малката изкуствено създадена пробойна на първата отбранителна линия, след което да ги смажат с кръстосан противо-танков огън от всички страни. Германците поставят нови минни полета пред бойната линия , като преместват част от старите мини на нови позиции.


Неочаквано шансът спохожда Мантойфел. Пета СС дивизия „Викинг”, подкрепена от 28-ма СС дивизия „Валония” и малък отряд местни доброволци, пристигат на негово разположение, като докарват няколко пленени съветски противо-танкови оръдия и два танка Т 34. И още една неприятна изненада за Конев: Мантойфел се подсигурява с тежка артилерия от 11-та СС Панцергренадир дивизия „Нордланд” и 23-та СС дивизия „Нидерландия”. Всички 4-ри дивизии имат личен състав колкото една, след като преди това са претърпели тежки загуби в сраженията.


На сутринта на 10-ти април 1945 година, германските войски – уморени, гладни и недоспали са събудени от далечния рев на настъпващи машини. Конев е докарал артилерия.


През първите 10 минути засилващият се артилерийски бараж удря минните полета отпред и засяга две 88 мм и пет 75 мм оръдия. Единият от пленените танкове Т 34 е разрушен и 12 мъже реват от болка от раните, които са им причинили шрапнелите. Медиците са прекалено малко, за да могат ефективно да им помогнат. ранинете са вдигнати във въздуха от 150 мм съветски снаряди. За половин час майор Голийб губи половината от хората си.
Фалкенман и неговите бойци имат по-добра участ – те успяват да се промъкнат напред ип да влязат в съприкосновение с настъпващите съветски танкове, които напредват под смъртоносен килим от снаряди.


Есесовците унищожават 12 танка Т 34 и един тежък танк КВ, след което допълзяват под туловищата им, за да се защитят от яростния артилерийски бараж на руснаците. Около 06.45 съветската артилерийска подготовка спира и стоманената лавина от танкове тръгва напред, за да се възползва от объркването в реда на германците. Машините се натъкват на германски ответен артилерийски огън, който скоро е сподавен. Танкове и пехота се придвижват напред сред кипящото от шрапнели поле. Маршал Конев безсилно наблюдава как 30 процента от войските му се стопяват за минути в касапницата на битката.


Съветите, обаче, печелят: германците са принудени да отстъпят. Няколко германски доброволци, въоръжени с панцерфаусти, остават зад предната линия на настъпващите съветски войски. Те се укриват в изрвената от снаряди и бомби земя и се жертавт, за да спасят другарите си от стоманения ад, който настъпва към линиите им. Най-често доброволците са ранени, които нямат шанс да се изтеглят.


Втората съветска атака започва в 09.15. Преди това Конев е казал на своите офицери, че никой от тях не трябва да оцелее след следващия пристъп, без да са изтласкали германците от Зееловските възвишения - противен случай ще ги смята за страхливци.


Баталионните командири повеждат бойците си с пистолети в ръка, насочени към гърбовете им. Германците са късметлии - руснаците ги грозят още по-големи загуби, ако боеприпасите на германците не привършат.


От разсъмване, 400 бойци от Вермахта загиват на своите позиции. Зад тях лежат 60 разрушени съветски танка и близо 2 хиляди убити и ранени войници на Червената армия.


Фалкенман и неговите бойци съобщават за 13 унищожени танка на противника. хората на Готлийб разрушават 18, 3 от тях запалени от самия майор. Ранените германски войници, които имат късмета да оцелеят след каспницата, са застреляни от своите , за да не попаднат в съветски ръце.


Мантойфел знае, че без подкрепления и снабдяване , неговата отбрана ще рухне, без значение колко съветски войници са убити. Поддръжката от Луфтвафе е слаба през този ден. Наличната артилерия е високоефективна , но крайно недостатъчва. И малкото боеприпаси привършват – възможно ли е да стане по-зле?

[модератор]

Слях с вече съществуваща тема. Когато преведът е пълен можем да го качим при статиите
Sir Gray

[Virakocha]

Нямам против

[Thorn]

- и преди се е случвало, особено от края на 43-та през цялата 44-та, да има подобни сражения - където на всяка съветска армия се падат по една (в най-добрия случай две) немска дивизия. Със съответният резултат най-често.

Средния състав на съветските дивизии е по 6-7 хил. души. Значи една армия - 25-35 хиляди. Германските дивизии са по-големи.

[von Danitz]

http://zhukov.mitsi.com/Seelow.htm -май оригиналния текст.

[Sir Gray]

Средния състав на съветските дивизии е по 6-7 хил. души. Значи една армия - 25-35 хиляди. Германските дивизии са по-големи.

Сериозно?! 44-45? Ае стига бе
Майтапа настрана, немските дивизии по щат наистина са по-големи от руските, тази численост в течение на войната става все повече "пожелателно мислене". По това време немска див ако е наброявала 1000-2000 души е била силна формация направо.

[Matrosov]

Да няма някаква грешка с Конев-Жуков?

[Virakocha]

Битката за Зееловските възвишения – април 1945-та

Втора част

автор: Колин Хийтън
превод: Виракоча


По ирония на съдбата, Конев си задава същия въпрос. Той губи 4 хиляди убити и близо 300 танка, а за 3 дни е настъпил само с 2 километра. Конев решава, че е дошло време да включи в боя и резервите – две танкови и три пехотни дивизии. Съветският военначалник заповядва на своята артилерия за започне обстрел с димни снаряди, за да прикрие настъплението и в 10.50 нарежда на своите части отново да тръгнат в атака.

Мантойфел дава инструкции на своите командири да действат по своя собствена инициатива. Фалкенман и неговото подсилено подразделение, наброяващо сега около 90 бойци, малко преди това са снабдени с магнитни мини и панцерфаусти. Амунициите за лекото стрелково оръжие все още не са пристигнали, заедно с боеприпасите за противотанковите оръдия. Въпреки че Фалкенман е само на 23 години, вече е участвал в парашутните десанти над форт Ебан Емаел, в Норвегия и Крит. Той има три години боен опит на Източния фронт, награден е с рицарски кръст и меч.

Фалкенман заповядва на своите хора да ангажират противниковите танкове с ракетен огън, докато друга група бойци, използвайки димната завеса да притичат в близост до настъпващите танкове и да ги поразят с ръчно хвърлени мини.

Силни радостни викове огласят германските редици, когато успяват да заловят съветски трофейни оръжия. Въпреки, че много от пленените съветски танкове не могат да се движат, германците ги използват като неподвижни огневи точки срещу напредващите войски на Червената армия. Танковете, които могат да се движат са изтеглени към германските позициии.

Готлийб и малцината оцелели от неговото подразделение се изправят пред сериозна дилема. Съветските танкове успяват да се доберат от склоновете на възвишенията и въпреки, че вече 20 от тях горят на метри от германските позиции, Готлийб и неговите хора решават да се оттгелят на втората отбранителна линия, командвана от майор Хайнц Вилкер - твърде много са руснаците, за да ги удържат на предните позиции.

Вилкер е ветеран от Сталинград и има опит с подобен тип съветски атаки. Той лично удържа 14 пехотни пристъпа на противника. Сражението сега много наподобява боевете при Сталинград – и тук Съветите не се интересуват от своите огромни загуби.

Вилкер командва баталион на „Хитлер югенд и фолкщурма”, подсилен от хората на Готлийб и някои новопристигнали доброволчески отряди.

Съветските танкове спират , когато навлизат в минното поле и започват да се изтеглят.

Невръстните момчета на Вилкер контра-атакуват с остатъците от панцерфаусти и коктейли „Молотов”. Все пак германската отбрана се огъва. Огромното числено превъзходство на Конев, в противоречие на всяка стратегия, завършва победоносно деня




Фалкенман има доста проблеми в този момент. Той лично унищожава 5 вражески танка, последният от които експлоадира от ракетно попадения само на 30 метра от него. Изригналото гориво опръсква Фалкенман и го превръща във факла. Негов боен другар му помага да загаси огъня. Докато двамата се оттеглят, Фалкенман вижда как червеноармейците разстрелват ранените германци. Никоя от двете страни не взема пленници.

Германците прехвърлят ранените си на изтелящите се камиони, които преди това са им докарали магнитните мини. Някои от ранените са настанени в импровизирана полева болница. Фалкенман току прехвърля на един от камионите свой другар, когато автомобилът е улучен от снаряд и всички в каросерията му загиват. Германците отново се оттеглят към позициите на Вилкер.

На 10-ти април следобед Жуков се обажда по радиото на Конев и го пита защо войските му се бавят. Той казва, че лично Сталин е наредил Берлин да падне в съветски ръце до първи май. Посланието е ясно. Конев уверява Жуков, че ще е в състояние да подкрепи неговия щурм към германската столица към 12-ти април.

Мантойфел разбира, че ситуацията е безнадеждна и се обажда по радиото до Берлин, за да уведоми висшестоящите за предстоящия разгром. Той получава разрешение да се оттегли и го уверяват, че свежи подкрепления са вече изпратени към позициите му.

СС групенфюрерът Феликс Щайнер, един от мозъците на германската офанзива срещу Киев през 1941 година, незабавно дава нареждане всички налични СС и армейски сили да се натоварят на камиони и да подкрепят Мантойфел. Феликс Щайнер успява да събере подкрепление от останките на дивизиите „Нордланд”, „Нидерландия”, „Викинг”, „Принц Ойген” „ Валониен” и части от Райхсфюрер СС. Те наброяват 26 хиляди, разполагат с 24 танка, 15 танкови разрушителя и 12 бронирани машини и камиони. Тези, за които не достигат транспортни средства, трябва да изминат 280 километра пеша, за да достигнат до фронта, тъй като железопътната мрежа е разрушена.


Мантойфел се моли подкрепленията да пристигнат навреме. Той смята, че ако те се придвижат максимално бързо, ще бъдат при него на 12-ти април. Това, обаче, се оказва прекалено късно.


Конев разбира за придвижването на германските подкрепления, след като съветски разузнавателен самолет забелязва колоните им и съобщава за тях на Жуков. Сега Жуков трябва да се придвижи на юг, да задържи устрема на войските си и да загуби ценно време, за да помогне на Конев.


Към 17.00 часа на 10-ти април, Конев успява да се придвижи още километър и половина в германската отбрана, но губи нови 3 хиляди убити, общият брой на разрушените съветски танкове достига 368. Механизираните части на Конев на практика се оказват неефективни. Дори с подкрепата на резервите, Конев може да събере не повече от танков баталион за атаката. Въпреки трудностите, обаче, Конев знае, че е победител.



Фалкенман, Готлийб и Вилкер трябва сега да се сблъскат с жестоката реалност. Поражението е неминуемо. Съветските танкове, въпреки че вече не са толкова опасни, продължават да безпокоят германците. хидроплани на Луфтвафе забелязват вражеските машини и започват да ги бомбардират. В някои случаи, резултатът е още по-големи германски жертви сред защитниците на предните позиции.


Конев заповядва на съветските въздушни сили да направят последно усилие . Преди залез сълнце на 10-ти април, 30 щурмови самолета на 3 вълни засипват с бомби германската отбрана. Но германците вече са се оттеглили на безопасна територия. Малко след възцаряването на нощния мрак те връщат старите си позиции. Дори през нощта кървавите схватки продължават – пехотата на Конев извършва няколко атаки.

[кало]

започнах да чета, но когато стигнах до потрисащия бисер "паравоенното формирование „Фалширмьогер” във форт Ебан Емаел, в Норвегия и Крит, преди да бъде прехвърлен във Вермахта" се отказах. не се обиждай, но очевидно това, което си превел, е тотална глупост.

ето нещо интересно по темата (очевидно редакторите на мемоарите на Чуйков са вмъкнали малоумни бисери за "лика на Ленин на знамената и т.н."), което въпреки идеологическия елементи, си е доста стойностно.

http://militera.lib.ru/memo/russian/chuykov2/07.html

[Dinain]

Кало, не се възмущавай, става дума само за калпав превод (и малко напомнящ БГ субтитрите на някой филм, да не се обижда Виракоча ). Оригиналния текст от линка на Даниц:

Although he was only 23, Falkenhahn had served previously with the Fallschirmjäger (paratroops) at Fort Eban Emael, Norway and Crete before transferring to the army and later the SS.

Paratroops значи парашутисти, а не паравоенни (хихи) и очевидно принадлежат към Луфтвафе, след което персонажа е бил прехвърлен в сухопътните сили и после в СС. "Парашутист" на немски се произнася "фалширмйегер". Въпросния форт май е от превземането на Холандия, с напускани на покрива му парашутисти. В Норвегия и Крит парашутисти - бол. Не виждам нищо невероятно, Кало, че да оправдава такива определения за труда на човека.

[Virakocha]

Не се обиждам - приемам всяка помощ по редакцията на превода. Познанията ми по английски са от езикова гимназия, но ми е трудно със специфичните термини и точните названия на бойните части. Текстът е интересен с това , че предава живо атмосферата на зееловския ад. След малко ще пусна и третата заключителна част.
Преводът го правя на прима виста от работното място, затова предварително се извинявам за неточностите.

[messire Woland]

Форта е белгийски. Но и аз също като Кало спрях с четенето до там. И в предишния абзац има ... да речем какво да се поредактира, но напоследък нямам време да помогна и съответно не критикувам.
Та, въпросния форт наистина така е превзет, в първите часове на настъплението, като в един от вариантите на биографията на Скорцени пише, че и той е участвал, но май не е вярна тая работа ...

[Virakocha]

Битката за Зееловските възвишения – април 1945-та

Трета част

автор: Колин Хийтън
превод: Виракоча


Вилкер държи левия фланг, Готлийб подсигурява тила от евентуален обход, а Фалкенман е на десния фланг, обърнат на север. Центърът е слабо защитен, макар и все още прикрит от минни заграждения и няколко оцелели оръдия. От 19.00 до 21.30 часа Конев провежда 4 атаки. Баталионът , воден от майор Иля Куров и Ана Николина , е разгромен. 300 от неговите 500 бойци загиват при пристъпа срещу германските позиции, но оцелелите се прегрупират за нов щурм. Около 21.15 серия от експлозии поразяват германската отбрана и руснаците отново тръгват в атака. Този път те достигат обезкървеният център на германските позиции и навлизат в минното поле. десетки от червеноармейзите загиват в него, за да разчистят проходи за другарите си. Котаго атакуващите навлизат в преиметъра на германскта отбрана, започва жестока ръкопашна схватка.

На светлината на избухващите експлозии и пламъците на поразените танкове мъжете се вкопчват в смъртоносна схватка. Около 400 червеноармейци се добират до германските окопи. На тях им противостоят приблизително същия брой бойци на Вермахта. Сражението накрая затихва около полунощ, когато и последният съветски войник е убит. Само 240 германци оцеляват след свирепата ръкопашна битка, но те са физически и ментално изтощени.

Конев замисля нова атака, но все пак в последния момент решава да изчака пристигането на свежи подкрепления.

Мантойфел е ранен, когато група руснаци нахлуват в командния пункт. Четирима от щаба му са убити. Генералът , който е участник в Първата световна война като кавалерийски офицер, застрелва един от налитащите червеноармейци, а друг пронизва с ножа си. Раната на Мантойфел е сериозна, но не и смъртоносна – поразен е с куршум в дясното рамо. Превързан е от санитар След това генералът, който не е спал цели 5 денонощия, потъва в дълбок сън. През това време, без негово знанието , той е евакуиран на безопасно място от адютанта, който също е ранен 2 пъти през последните 5 дни..


На германците им остава съвсем малко време да се съпротивляват. |Това го знаят и двете страни. Нощта бавно отстъпва под непрестанния съветски обстрел. Руснаците докарват и високоговорители, за да смажат психически защитниците. Въпреки това Конев не смее да атакува отново преди зазоряване.

Когато Фалкенман опитва да установи връзка с Мантойфел, той разбира, че генералът е евакуиран заради раната си. Така се налага инициативата да бъде изцяло поета от офицерите на предната линия. Фалкенман се свързва с Готлийб и Вилкер и те заедно решават да напуснат позициите. Ако достигнат колоната с идващите свежи подкрепления, ще атакуват отново и ще си върнат Зееловските възвишения. Те знаят, че оттеглянето трябва да стане бързо, до разсъмване остават само 4 часа.
Германците изоставят позициите си като вземат със себе си много ранени, които все още са в състояние да използват оръжията си. Натоварват тежкото въоръжение на камионите и изчезват в тъмнината. Забранено е да се пуши, да се използват джобни фенери и други светлинни сигнали.

Малка група остава на позициите в опит да заблуди руснаците – планът е да се изтеглят при първата поява на врага.

Междувременно Конев научава, че чаканите от него подкрепления са само на 16 километра от фронта. и ще пристигнат на мястото за атаката около 05.30 сутринта. В 5 часа на разсъмване, Конев дава началото на артилерийската подготовка. Съветските батареи, под командването на полковник Константин Дураев, са били предварително преместени напред. 122 мм и 152 мм оръдия, подкрепяни от самоходни артилерийски установки, са само на 3 километра от предните позиции на германците.

Към 05.45 на 11–ти април съветските танкове пристигат на изходните си позиции и артилерийският бараж е преустановен. Конев заповядва атака, подкрепена от пехотата. Руснаците бързо изминават 2-та километра до германската отбрана. Точно пред германските линии те са посрещнати от стрелковия огън на оттеглящите се подразделения на Вермахта. Съветските танкове преминават през обезлюдените германски позиции. Малко преди да ги прекосят, напълно са спрени от германските панцерфаусти, които унищожават дванайсет Т 34-ки. Никой от есесовците не оцелява.

Вилкер прикрива опашката на отстъпващите германски войски. След почти 5 часа вървене, неговото подразделение изминава 30 километра и войниците могат да чуят страховитата съветска канононада в далечината. Единият от хората на Вилкер има радиостанция и успява да установи връзка с другите отстъпващи части. Според Вилкер, подразделението му трябва да се съедини с останалите след около 6 часа. Междувременно, поисканата преди това въздушна поддръжка от Луфтвафе, най-после достига до заетите от руснаците позиции и ги засипва с бомби.

Едва сега Конев осъзнава какво се е случило. Той заповядва на танковите си части да започнат преследване на противника. Т 34-ките бързо скъсяват дистанцията. Вилкер предадава на Фалкенман и Готлийб по радиото, че вече си имат компания , която ги следва по петите. Тогава изневиделица се появяват хидропални-щуки, прелетели от Балтийско море, за да окажат помощ на отстъпващите. Първата вълна от тях обсипва с 500-килограмови бомби танковата колона на руснаците. Втората вълна от щуки удря оцелелите съветски екипажи с 37-мм си противотанкови-оръдия. 5 танка са унищожени, останалите спират, за да избегнат пораженията.

Готлийб заповядва на хората си бързо да се окопаят и да приготвят противо-танкова защита. Фалкенман и подразделението му продължават движението си на запад, за да установят отбранителни позиции, на които по-късно да се оттеглят хората на Готлийб. Вилкер рапръсва бийците си между Готлийб и Фалкенман с идеята да подсили стика между двете отбранителни линии.

Конев обезопасява Зееловските възвишения и прави разбор на загубите си от последните два дни. Жуков е информиран за успеха му и в отговор изпраща следното съобщение до Сталин: „ Конев изпълни своята задача, но загубите му са колосални. Очаквам да достигнем Берлин след два дни.”

Мантойфел изпраща следното донесение до Хитлер: „ След няколкодневни тежки сражения срещу многократно превъзхождащ го противник , германският войник доказа, че не може да бъде обвиняван в нищо.... той изпълни дълга си. Ние нанесохме огромни загуби на руснаците, но не успяхме да ги спрем. Поемам цялата отговорност...”

Отстъпващите германски части успяват да се доберат до покрайнините на Берлин. Малко след това Жуков нахлува в източните предградия на града. Войските на Конев го подкрепят на левия фланг. С това започва битката за Берлин.

Вилкер, Готлийб и Фалкенман участват в уличните боеве из столицата на Германия. И тримата оцеляват в срлаженията и слде войната прекарват няколко години в съветски плен.

В жестоката битка между 4-ти и 12-ти април загубите на Съветите възлизат поне на 30 хиляди убити. Според Конев , в сраженията при Зееловски възвишения войските му губят средно дневно по хиляда души. Той прехвърля отговорността за касапницата на Жуков, който не му помогнал навреме с насочването на артилерията на най—горещите точки от боя. Версията на Жуков е, че Конев е използвал огромните си резерви по най-глупавия начин.

Загубите на германците също са колосални. От 18 хиляди отбраняващи подстъпите към Зееловски възвишения загиват 11 хиляди. За седмица Трета Панцер Армия губи 80 хиляди военнослужещи.



Послепис: Приемам всички критики за несъвършенставата на превода, но все пак това е по-добро от нищо. Не всички могат да четат и разбират на английски. не съм ползвал речници, не твърдя, че познавам в детайли военната структура на Вермахта, затова е нормално да има неточности в детайлите. Гарантирам, обаче, че като цяло преводът е достоверен. Направен е по-свободно, тъй като нямам време да го изпипвам - както казах, правя го между другото за всички онези, на които им е интересно да прочетат нещо по-различно по темата.

[Matrosov]

Обаче остава съществения въпрос Конев или Жуков е там.