Превеждам тази публикация (само авторския текст):
--------------
Общо минало - как Хитлер и Сталин не успяха да се договорят
от Борис Соколов
Много хора са чували за пакта Молотов-Рибентроп, но малцина знаят, че година по-късно немците предлагат на Сталин нов договор. Ако бяха успели да се договорят тогава, Сталин щеше да стане пълноценен съюзник на Хитлер.
Трима в лодката
Преди 75 години, на 14 ноември 1940, председателят на Совнарком и нарком по международните отношения, Вячеслав Молотов - човекът номер 2 в съветското ръководство, завършва своето тридневно посещение в Берлин. Това пътуване става последният опит да се разрешат противоречията, натрупани между партньорите в пакта и да се предотврати съветско-германската война.
Рибентроп и Хитлер предлагат на Молотов СССР да се присъедини към Тройния пакт, който по тоя начин ще стане Четворен. Съгласно проекто-договора, Германия, Италия, Япония и Съветския съюз се задължат "да уважават естествените си сфери на влияние". Към договора се прилага проект на секретен протоколо, където центърът на тежестта на съветските интереси се определя "в направление към Индийския океан", а по-конкретно - към Персийския залив и Арабско море.
Фактически на СССР се предлага или да чака Германия и съюзниците й да победят Британската империя и тогава да си вземе дела от плячката (ако му позволят), или веднага да пробва да окупира поне Иран, което би довело до конфликт с Англия. Наистина, в разговор с Молотов Хитлер подчертава, че "не моли за каквато и да било военна помощ - Германия няма нужда от това". Съхранени са стенограми на тези срещи.
Молотов и Сталин, допускайки участие на СССР в Четворен пакт, изискват да се изведат германските войски от Финландия и да се позволи на СССР да я окупира. Молотов също така изразява недоволство от дадените от Германия на Румъния гаранции за териториална цялост и въвеждането на германски войски там. В замяна той изисква прехвърляне на България в съветската сфера на влияние и установяване на съветски контрол над черноморските проливи със създаване на военна база там.
Всички тези искания са окончателно формулирани в проекта за съглашение между СССР, Германия, Италия и Япония, предаден от Молотов на германския посланик в Москва Вернер фон дер Шуленбург на 25 ноември. Германските войски трябвало да се махнат от Финландия, на която предстояла съветска окупация. На Дарданелите да се създаде съветска воено-морска база, а с България, минаваща в съветската сфера на влияние, СССР щял да сключи пакт за взаимопомощ. Сферата на интереси на СССР се определяла "на юг от Батуми и Баку, в общо направление към Персийския залив", което включвало в нея Турция и Иран.
Но отговор на Германия за този проект нямало. Още в Берлин Хитлер категорично се противопоставя на нова война на Сталин против Финландия, указвайки важното за Германия спокойствие на Балтика. Относно България, германската страна счита пакт за взаимопомощ с СССР за приемлив, само ако и София се съгласи за него. А относно Турция Хитлер се съгласява само на преразглеждане в благоприятен за СССР дух на Конвенцията от Монтрьо, регулираща режима на Проливите.
Неизбежността на войната
След посещението на Молотов съветско-германската война става неизбежна в най-близките месеци. Ето какво пише в своите мемоари генерал Хайнц Гудериан, създател на германските танкови войски: "Хитлер беше твърде разгневен от исканията на руснаците и ясно изрази своето недоволство по време на разговорите в Берлин, като просто игнорира последвалата руска нота. От посещението на Молотов и хода на преговорите Хитлер направи извода, че войната със Съветския съюз - рано или късно - е неизбежна".
След заминаването на Молотов от Берлин страните започват да се готвят за нападение една над друга. Хитлер на 19 декември 1940 г. подписва плана "Барбароса", предполагащ нападение над СССР на 15 май 1941 г. На 30 май, когато нападението вече е пренесено за 22 юни, Хитлер казва на германския дипломат Валтер Хевел: "Барбароса" е риск, както и всичко, ако не се получи, всичко така или иначе пропада. Но ако успее, би се създала ситуация, която би принудила Англия към мир".
На свой ред Червената Армия постоянно се подготвя за война на Запад. Сменят се само сроковете - на плана за разгръщане от 11 март 1941 г. се е запазила бележка с молив, направена от заместник началника на Генщаба Николай Ватутин: "Настъплението да започне на 12 юни" (документът се пази в архивите на Генщаба, публикуван е през 1999 г.). Обаче когато в средата на май в Генщаба е съставен подробен план на кампанията, реализацията му се предполага вече за юли.
Хитлер не вярвал на Сталин и не се съмнявал, че рано или късно той ще го нападне. Точно така и Сталин не вярвал на Хитлер и не се съмнявал, че рано или късно Германия ще нападне СССР. Всичко било въпрос на срокове.
Сталин, изглежда, сериозно предполагал, че вермахтът, както разправяли на Молотов Рибентроп и Хитлер, скоро ще нахлуе на Британските острови. Най-близкият момент би могъл да бъде само лятото на 1941. Сталин, както и Молотов, а и съветските генерали, не си представяли всички трудности на операцията по форсиране на Ламанша. Поради което, в частност, настойчиво изисквали от западните си съюзници да нахлуят във Франция още 1941-1942 г. Неслучайно Гьоринг разправя на Молотов за решаващата роля на Луфтвафе във войната с Англия. И завземането на Крит с помощта на авиацията и въздушен десант през май 1941 трябва само да е подсилило това мнение на Сталин /за атака на Германия над Англия през 1941 - бел.моя/. Хитлер, за разлика от Сталин, допуска, че съветското нападение /над Германия - бел.моя/ може да се случи още през 1941 г. Така, според свидетелството на бившия началник на щаба на 4-та армия Гюнтер Блументрит: "Хитлер заяви, че не смята да чака руснаците да станат готови за нападение и ще изпревари тази опасност от изток с цел защита на Германия и цяла Европа. Той смяташе, че руснаците ще нападнат Германия през 1941 г."
Какво щеше да стане, ако Сталин и Молотов бяха приели предложението на Хитлер и Рибентроп? Вероятно тогава Хитлер нямаше веднага да нападне СССР, а щеше да пренесе центъра на тежестта на действията на Луфтвафе в Средиземноморието и щеше да прати там няколко от най-добрите си танкови и моторизирани дивизии. Но основната част от сухопътната армия би оставил на изток за в случай на съветско нападение.
Съгласявайки се с предложението на Хитлер за Четворен пакт, съветският диктатор би имал шанса да удари първи. Но той решава да играе на едро, надявайки се, че за благожелателния неутралитет Хитлер ще му отстъпи Финландия, България и Турция. Обаче такива отстъпки са безсмислени за Хитлер. Съветска окупация на Финландия създава заплаха за Швеция, откъдето се доставя жизнено необходимата за Райха желязна руда. Контролът на СССР над България би поставил в крайно сложно положение Румъния и разположените там германски войски, а също така би създал обща граница на съветската сфера на влияние с Гърция, което поставя под заплаха средиземноморската стратегия на Германия и Италия.
Така експанзията, която провеждат двамата диктатори, довежда до кръвопролитна война. Нацисткият райх загива, но и Съветският съюз, макар и сред победителите, губи милиони свои жители и е толкова отслабен, че не успява дълго да задържи придобитите територии. Тези уроци трябва да се помнят и днес от тези, които се стремят към експанзия.
--------------
Много интересно, според мен! Излиза, че Сталин и Хитлер се готвят да се нападнат практически едновременно! И че Сталин сам си вика на главата "изпреварващ удар" заради лакомията си - при това съществена част в нея играе някакъв неистов стремеж към власт над Проливите /също кат наш Симеон Велики!/. А конкретния повод да се засиля за цял превод е, че в една от алтернативно-историческите теми коментирахме кой бил имал ищах за атака. Надявам се да ви е интересно и на вас и да има много отзиви и коментари по същество!
--------------
Общо минало - как Хитлер и Сталин не успяха да се договорят
от Борис Соколов
Много хора са чували за пакта Молотов-Рибентроп, но малцина знаят, че година по-късно немците предлагат на Сталин нов договор. Ако бяха успели да се договорят тогава, Сталин щеше да стане пълноценен съюзник на Хитлер.
Трима в лодката
Преди 75 години, на 14 ноември 1940, председателят на Совнарком и нарком по международните отношения, Вячеслав Молотов - човекът номер 2 в съветското ръководство, завършва своето тридневно посещение в Берлин. Това пътуване става последният опит да се разрешат противоречията, натрупани между партньорите в пакта и да се предотврати съветско-германската война.
Рибентроп и Хитлер предлагат на Молотов СССР да се присъедини към Тройния пакт, който по тоя начин ще стане Четворен. Съгласно проекто-договора, Германия, Италия, Япония и Съветския съюз се задължат "да уважават естествените си сфери на влияние". Към договора се прилага проект на секретен протоколо, където центърът на тежестта на съветските интереси се определя "в направление към Индийския океан", а по-конкретно - към Персийския залив и Арабско море.
Фактически на СССР се предлага или да чака Германия и съюзниците й да победят Британската империя и тогава да си вземе дела от плячката (ако му позволят), или веднага да пробва да окупира поне Иран, което би довело до конфликт с Англия. Наистина, в разговор с Молотов Хитлер подчертава, че "не моли за каквато и да било военна помощ - Германия няма нужда от това". Съхранени са стенограми на тези срещи.
Молотов и Сталин, допускайки участие на СССР в Четворен пакт, изискват да се изведат германските войски от Финландия и да се позволи на СССР да я окупира. Молотов също така изразява недоволство от дадените от Германия на Румъния гаранции за териториална цялост и въвеждането на германски войски там. В замяна той изисква прехвърляне на България в съветската сфера на влияние и установяване на съветски контрол над черноморските проливи със създаване на военна база там.
Всички тези искания са окончателно формулирани в проекта за съглашение между СССР, Германия, Италия и Япония, предаден от Молотов на германския посланик в Москва Вернер фон дер Шуленбург на 25 ноември. Германските войски трябвало да се махнат от Финландия, на която предстояла съветска окупация. На Дарданелите да се създаде съветска воено-морска база, а с България, минаваща в съветската сфера на влияние, СССР щял да сключи пакт за взаимопомощ. Сферата на интереси на СССР се определяла "на юг от Батуми и Баку, в общо направление към Персийския залив", което включвало в нея Турция и Иран.
Но отговор на Германия за този проект нямало. Още в Берлин Хитлер категорично се противопоставя на нова война на Сталин против Финландия, указвайки важното за Германия спокойствие на Балтика. Относно България, германската страна счита пакт за взаимопомощ с СССР за приемлив, само ако и София се съгласи за него. А относно Турция Хитлер се съгласява само на преразглеждане в благоприятен за СССР дух на Конвенцията от Монтрьо, регулираща режима на Проливите.
Неизбежността на войната
След посещението на Молотов съветско-германската война става неизбежна в най-близките месеци. Ето какво пише в своите мемоари генерал Хайнц Гудериан, създател на германските танкови войски: "Хитлер беше твърде разгневен от исканията на руснаците и ясно изрази своето недоволство по време на разговорите в Берлин, като просто игнорира последвалата руска нота. От посещението на Молотов и хода на преговорите Хитлер направи извода, че войната със Съветския съюз - рано или късно - е неизбежна".
След заминаването на Молотов от Берлин страните започват да се готвят за нападение една над друга. Хитлер на 19 декември 1940 г. подписва плана "Барбароса", предполагащ нападение над СССР на 15 май 1941 г. На 30 май, когато нападението вече е пренесено за 22 юни, Хитлер казва на германския дипломат Валтер Хевел: "Барбароса" е риск, както и всичко, ако не се получи, всичко така или иначе пропада. Но ако успее, би се създала ситуация, която би принудила Англия към мир".
На свой ред Червената Армия постоянно се подготвя за война на Запад. Сменят се само сроковете - на плана за разгръщане от 11 март 1941 г. се е запазила бележка с молив, направена от заместник началника на Генщаба Николай Ватутин: "Настъплението да започне на 12 юни" (документът се пази в архивите на Генщаба, публикуван е през 1999 г.). Обаче когато в средата на май в Генщаба е съставен подробен план на кампанията, реализацията му се предполага вече за юли.
Хитлер не вярвал на Сталин и не се съмнявал, че рано или късно той ще го нападне. Точно така и Сталин не вярвал на Хитлер и не се съмнявал, че рано или късно Германия ще нападне СССР. Всичко било въпрос на срокове.
Сталин, изглежда, сериозно предполагал, че вермахтът, както разправяли на Молотов Рибентроп и Хитлер, скоро ще нахлуе на Британските острови. Най-близкият момент би могъл да бъде само лятото на 1941. Сталин, както и Молотов, а и съветските генерали, не си представяли всички трудности на операцията по форсиране на Ламанша. Поради което, в частност, настойчиво изисквали от западните си съюзници да нахлуят във Франция още 1941-1942 г. Неслучайно Гьоринг разправя на Молотов за решаващата роля на Луфтвафе във войната с Англия. И завземането на Крит с помощта на авиацията и въздушен десант през май 1941 трябва само да е подсилило това мнение на Сталин /за атака на Германия над Англия през 1941 - бел.моя/. Хитлер, за разлика от Сталин, допуска, че съветското нападение /над Германия - бел.моя/ може да се случи още през 1941 г. Така, според свидетелството на бившия началник на щаба на 4-та армия Гюнтер Блументрит: "Хитлер заяви, че не смята да чака руснаците да станат готови за нападение и ще изпревари тази опасност от изток с цел защита на Германия и цяла Европа. Той смяташе, че руснаците ще нападнат Германия през 1941 г."
Какво щеше да стане, ако Сталин и Молотов бяха приели предложението на Хитлер и Рибентроп? Вероятно тогава Хитлер нямаше веднага да нападне СССР, а щеше да пренесе центъра на тежестта на действията на Луфтвафе в Средиземноморието и щеше да прати там няколко от най-добрите си танкови и моторизирани дивизии. Но основната част от сухопътната армия би оставил на изток за в случай на съветско нападение.
Съгласявайки се с предложението на Хитлер за Четворен пакт, съветският диктатор би имал шанса да удари първи. Но той решава да играе на едро, надявайки се, че за благожелателния неутралитет Хитлер ще му отстъпи Финландия, България и Турция. Обаче такива отстъпки са безсмислени за Хитлер. Съветска окупация на Финландия създава заплаха за Швеция, откъдето се доставя жизнено необходимата за Райха желязна руда. Контролът на СССР над България би поставил в крайно сложно положение Румъния и разположените там германски войски, а също така би създал обща граница на съветската сфера на влияние с Гърция, което поставя под заплаха средиземноморската стратегия на Германия и Италия.
Така експанзията, която провеждат двамата диктатори, довежда до кръвопролитна война. Нацисткият райх загива, но и Съветският съюз, макар и сред победителите, губи милиони свои жители и е толкова отслабен, че не успява дълго да задържи придобитите територии. Тези уроци трябва да се помнят и днес от тези, които се стремят към експанзия.
--------------
Много интересно, според мен! Излиза, че Сталин и Хитлер се готвят да се нападнат практически едновременно! И че Сталин сам си вика на главата "изпреварващ удар" заради лакомията си - при това съществена част в нея играе някакъв неистов стремеж към власт над Проливите /също кат наш Симеон Велики!/. А конкретния повод да се засиля за цял превод е, че в една от алтернативно-историческите теми коментирахме кой бил имал ищах за атака. Надявам се да ви е интересно и на вас и да има много отзиви и коментари по същество!
Comment