Депортация на български граждани с германски произход през 1944 в СССР

[Thorn]

Вот, например, в декабре 1944 Сталин и ГКО постановили арестовать и депортировать на тяжелые принудработы в СССР этнических немцев от 17 до 45 лет и этнических немок от 18 до 30 лет из числа граждан Румынии, Венгрии, Югославии, Чехословакии и Болгарии (" Мобилизовать и интернировать с направлением для работы в СССР всех трудоспособных немцев в возрасте — мужчин от 17 до 45 лет, женщин — от 18 до 30 лет, находящихся на освобожденных Красной Армией территориях Румынии, Югославии,
Венгрии, Болгарии и Чехословакии. Установить, что мобилизации подлежат немцы как немецкого и венгерского подданства, так и немцы — подданные Румынии, Югославии, Болгарии и Чехословакии"), что и было проведено силами НКВД и армии. Не говоря о прочем, из указанных стран Югославия и Болгария против СССР в войну не вступали, а на декабрь 1944 и они, и Румыния были союзниками СССР, а в январе 1945 таковым союзником стала и Венгрия. Депортировали с разлучением семей, естественно (при этом женщины, имеющие детей в возрасте до одного года, от вывоза в СССР освобождались). Маршал Толбухин по своей инициативе отдал добавочный приказ по Румынии и Болгарии, по которому при неявке любого немца, вызванного на такую депортацию, все члены его семьи должны были рассматриваться как заложники за него и немедленно репрессироваться (вышестоящая инстанция одобрила. "Тов.Толбухиным издан приказ, которым все командующие армиями обязываются:
а) объявить о мобилизации немцев через военных комендантов с предупреждением, что неявившиеся будут немедленно преданы суду Военного Трибунала, а семьи их — репрессированы"). Всего в СССР было депортировано по этому постановлению 112 тысяч человек из всего 550 тыс. немцев всех возрастов этих стран (еще 12 тыс. были арестованы и пригнаны на отборочный пункт, но там забракованы проверяющими НКВД как не подлежащие депортации: беременные, нетрудоспособные, духовные лица и ошибочно захваченные не-немцы. Их освободили на месте сбора и подавляющая их часть уцелела и вернулась по домам). Из депортированных около 30 тыс. умерло на работах, остальные почти все репатриированы в 1945-1950, примерно половина из этих остальных - по инвалидности и утрате работоспособности, примерно половина - просто репатриирована. Многим при репатриации не повезло: Румыния, например, отказалась принимать обратно своих граждан - этнических немцев, и их перенаправили в Германию, где при особо удачном стечении обстоятельств они могли бы и найти с течением времени своих родственников, если их тоже выслали в Германию, а не оставили в Румынии.

http://wyradhe.livejournal.com/403464.html

Някой има ли идея това доколко е засегнало именно България? Все пак тук компактно малцинство никога не е имало, но отделни хора със сигурност.

[Обикновен лаик]

доколко е засегнало именно България?

Ако правилно разбирам въпроса, той се отнася до етнически немци, които са били български граждани?
Ако е така, мисля, че България е засегната минимално. Понеже, изглежда, немногото такива Хитлер си ги прибира в Германия години по-рано.

Още в ранните документи на бъдещата НСДАП, като "25-те точки", се заявява, че 1. В Германският Райх трябва да бъдат обединени всички германци от целият свят и 2.Германското гражданство се определя от "кръвта", хора с негерманска "кръв" (евреите на първо място, естествено), не могат да бъдат германски граждани. Сега, ясно е, че макар тези и други принципи от ранните години официално да се проповядват до самият край на нацисткото управление, практиката няма как да ги следва буквално; но определени усилия в тази посока все пак са положени. Още преди да дойдат на власт, нацистите създават структури за връзка с етнически немци в други страни; след като се озовават във властта пък е създадено понятието "фолксдойче", което всъщност е по-широко от понятието "етнически немец" и се отнася до тези, чийто предци, език и култура имат повече или по-малко германски произход. Райхът, следователно, трябва да бъде очистен от "негермански елементи" и, обратно, на тяхно място да бъдат приобщени към него всички немци и фолксдойче. Понеже нацистите оценяват фолксдойче на десетки милиони, те трябва да са обръщали сериозно внимание на проблема с "приобщаването". По понятни причини, обаче, по-широко е известна свързаната с фолксдойче нацистка пропаганда за нечуваните нещастия, които те търпят в близки и далечни страни, използването им като "пета колона" и за оправдаване агресивната политика на Хитлер и въобще сътрудничеството им с нацисткия режим.

Но е имало и доста мащабни кампании, в хода на които сравнително големи групи фолксдойче са преселвани в Германия. Със сигурност е известно за такива в периода 1939-40 година от територии, заети (или които предстоят, по силата на тайните споразумения, да бъдат заети) от СССР - източна Полша, прибалтийските страни, част от Финландия. В други, неутрални страни, те са подтиквани да подават документи за германско гражданство. Такъв е случаят с България - чувал съм за поне един такъв случай на по-компактно живеещо в добруджанско немскоезично население, което именно в този период се е преселило в Германия. Вероятно този пример не е бил изолиран, а резултат от последователна политика, основана на споменатите по-горе принципи. Затова мисля, че повечето, ако не и всички, установили се преди 1940 г. в България етнически немци доброволно или не толкова са прехвърлени в Райха далеч преди появата на съветските войски.

Не случайно, обаче, използвам условни наклонения и всякакви "мисля" и "вероятно". Това са сведения, споменати мимоходом на разни места; изследване, посветено конкретно на проблема, уви, не познавам.