Втората Световна Война на Додеканезите и другите гръцки острови

[Henry Sinclair]

Отдавна се каня да пусна една тема, която живо ме вълнува. Смятам да публикувам редки материали относно кампаниите за Додеканезите и другите гръцки острови, което като, че ли не е толкова популярно сред интересуващите се от ВСВ.

08 май 1945г.
Немският ген. Вагнер пристига на о.Сими, Додеканезите
за да подпише капитулацията пред англичаните.

Около 10 часа сутринта Вагнер пристига на острова

Генералът командва около 5500 гермеански войници
в района на Додеканезите

От ляво на дясно- капитан Леге, командир Мофат,
полковник Беърд и полковник Циганте (командващ гръцките части)

британски разрушител на пристанището на Сими.

[Henry Sinclair]

Германско военно летище на о. Родос



британски военопленици преминават през селището Санта Марина.
На върха на планината се вижда крепоста на Лерос.

[Amazon]

Четох до сега във вики за битката за Лерос:

https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_of_Leros

Цяла статия за това как 8000 италианци и 3000 англичани четири дни храбро се отбранявали на предварително подготвени позиции срещу превъзхождащите сили на противника, но накрая се предали. Превъзхождащият противник? 500 немски парашутисти и 2300 немски войници. Германците успяват да постигнат въздушно превъзходство, но пък всички тежки оръжия са при съюзниците, включая 115 оръдия и картечни роти.

В задачата се пита, откога петкратно превъзходство срещу атакуващ противник се води "неизбежен разгром срещу превъзхождащ противник", както се опитва да го изкара статията в укипедиата?

Твърди се че защитниците нямали добра комуникация, и за това немците ги надиграли тактически. Бая зор е било 11 000 човека да загубят комуникация на остров с размери 7 на 10 километра. Че те са можели с викане да си комуникират.

[Dinain]

Амазон, не си чел много внимателно. Италианците не ги брой въобще, повечето пише, че са били от флота и/или резервисти - т.е. обслужващ персонал за базираните там италиански катери и есминци. Реалната им сила е посочена като 2 пехотни батальона. За бойния дух да не говорим.

А англичаните, без въздушно прикритие, са били бомбардирани практически безнаказано в продължение на 50 дни преди десанта, към който момент повечето от тези 115 оръдия (половината от тях - зенитни) сигурно вече са били унищожени от въздуха (пише, че били уязвими). Бойният им дух и също едва ли е бил на висота в този момент. Като капак, командирът им разполага силите си по плажовете и така били много разпръснати - реално имаш 3000 разпръснати по целия остров англичани срещу 2800 десантиращи на няколко места немци - така немците са имали локално числено превъзходство в десантните зони. Т.е. потвърждение на фразата, че "Който пази всичко, не пази нищо".

А communication на английски военен език е по-скоро "връзки", в смисъл не обезателно "способност за комуникиране", а "способност за бързо прехвърляне на части/снабдяване при нужда".

Това го пиша на база на статията, която си посочил. Не мога да кажа, че съм особено запознат с кампанията в Додеканезите.

[Amazon]

Прочетох всичко внимателно и точките които си посочил и аз ги отчетох и съм съгласен. Извън това че 8000 италианци са били персонал. По-скоро са били артилеристи повечето. А и кой ще остави без охрана 115 оръдия? Англичаните губят битката във въздуха заедно с 250 самолета, но не е казано че всички оръдия са унищожени. А и не губят въздушната битка веднага. Имали са и време да си подготвят позициите.

Според мен е грешки на командването и бойният дух. А бойният дух се вижда при дадените жертви, които са по-малко от немските, а процентно пък въобще.

За мен си е разгром, въпреки оправданията. Сравни с японците при Иво Джима.

[Dinain]

Е, че е разгром е ясно. Нефелна операция, осъществена с неадекватни сили след оттеглянето на американците. Гарнизонът е бил предостатъчен, но без адекватна въздушна и морска поддръжка - това е резултатът.