Война и Трагедия - инфо от потребител german_tiger

[generatrix]

"Познавам" този човек от сайт и блог и съм впечателне от сериозното и разнообразно инфо, което е предлагал - война, геноцид, героизъм, теми от Александър Велики до днес, включително изображения и постинги извън войната, а за литература, изкуства и пр. Доколкото знам - той е служил извън БГ почти 11 години на три континента, има издадена книжка в България, по майка е германец, а дядо му е воювал и ранен край Москва (ако добре помня при Захарово). Знаят го и още 2 потребители от форума Бойна слава.

Чел съм негови коментари в които няколко пъти е подчертавал - източниците му са ЛЕГЛАНО ИЗДАДЕНИ КНИГИ НА АНГЛИЙСКИ, ГЕРМАНСКИ, РУСКИ, самия той доколкото знам не е радикал или някакъв нс - това категорично съм го чел в негови отговори. Вероятно тук е част от ресурса му:

http://germantiger.blog.bg/history/2014/02/03/moiata-biblioteka.1234797

Мисля, че ще е полезно част от неговата конкретика и фактология да присъства тук.

(След това поставяш първото заглавие и линк от тези горе и копираш текста от постинга ми в блога - всеки посочен. Така 6 пзаглавия и линкове и под всяко заглавие и линк текста от него като цял текст в Бойна слава. Общо заглавяи с линк и 6 текста в бойна слава).

АНТИТЕРРОР – ЛЯСКОВЕЦ

http://germantiger.blog.bg/politika/2014/03/15/antiterror-liaskovec.1247885

АНТИТЕРРОР – ЛЯСКОВЕЦ
КОНКРЕТИКА преди и самия ЩУРМ
Как се прави НЕ в България - Криза със или без заложници

На запад биха го нарекли гайд или просто и стандартно
HOSTAGE RESCUE MANUAL ili COUNTER-TERRORIST TACTICS
НЕ критикувам случая Лясковец, показвам на прима виста как се върши в детайл...

Съжалявам за вероятно пръснатото което ще предложа – засега на прима виста и късно вечер толкова
Куха радост за окото като фотосите - постнах ги като ефект за младежите





РЕЗУЛТАТ-решения на кризата – 3

1. След успешни преговори без щурм

2. С точен снайперски лъки шот

3. След щурм/атака



„ПРОЦЕДУРА”

Отцепване на района (вкл.с кучета)

Начало на комуникация с терориста/терористите

Установяване на щаб, коммцентър

Сбор свидетели и инфо на ситуацията-акта

Съхраняване на всичко, архивиране, събиране

Евакуация на всички близки постройки в ареата

Установяване вече на вътрешен и външен периметър

Екипите навътрешния прикрити позициониране

Движение по периметъра – ограничено, в тъмно (рядко по светло), по определени маршрути, с прикритие (огън) ако се налага



ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРЕССАТА

Не се снима поддготовката на щурма

Не се снима движението на полиция и звена

Без стресиращи терориста твпредавания и инфо

Без психоза сред цивилисти и роднини



ИНФО за терориста/те

1. Персонално терориста – етнос, семейство, раса, емигрант

2. Криминало, опит на терориста

3. Психосъстояние, дрога, фармация,боледуване

4. Мотиви, мании, пороци, кауза, религия

5. Брой на терористите, лидери,въоръжение,екипировка

6.План на сградите и района, вкл.летище, паркинги итн

7. Пътища, маршрути, комуникации

8. Телефони, канализация, елтабла и прочие

Профайли на терористи и заложници с различни цветове (добавям съвет)

9. Колко мъже, колко жени има терористи

10. Облекло,фотоси, персонификация



СГРАДАТА

1. План-схема

2. Комуникации

3. Прозорци,врати,ключалки

4. Датчици, камери

5. Точно стаята/стаите с терористи и заложници

6. Взривни материали в сградата-къде

7. Осветление,вентилация

8. Местност, ареа извън обекта-сградата

Пропускам да щрихирам/нарисувам сграда или вземате примерна скица и се нанася код

На запад е

Бяло за фронта фасадата

Зелено за лявата стена

Червено за дясната

Черно за гърба на сградатa

Приземните „прозорци” на мазите са „ред 4”и първия отляво става 4/1, до него надясно ако има 4/2, 4/3 итн

Първия етаж е ред 3 и съответно прозорците са 3/1, 3/2 итн

Втория етаж 2...

Таванския е 1...

„съвет” – обикновено съобразявате, че големите са прозорци на спалнии холове, средните на други стаи, а малките на тоалетни, килери итн



ОЦЕНКА

Релеф,видимост от съседни сгради,възможни позиции за снайпери

Позиции за наблюдение и подслушване

Наличие въобще на укрития ипозициониране в района

Места за установяване на изкуствени модули и прикрития

Изходи от сградата и въможни маршрути за бягство на терористите



ПРИОРИТЕТИ

Живота на заложниците (при щурма става живота на атакуващия)

Живота на други цивилни в района

Живота на щурмуващата секция, екип, звено

Живота на ... самите терористи

(НА ИЗТОК ЖИВОТА НА ХОРАТА Е ПОЧТИ БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ)



ПРЕГОВОРИ –КОНТАКТ С ТЕРОРИСТИТЕ

Занимавка вниманието на терориста

Обсъждане на дребни детайли,уморяване и печелене на време

Цигари с фасили без, ядене със сол или без...

Храна със захар, сънотворни

Печелен на отстъпки

Чрез разговор сваляне на напрежението

Чрез разговори – освобождаване на заложници

Първо на децата и жените, болните, ранените

Отстъпка за едно, печалба за друго в преговори

Примерно за алкохол и дрога да освободят няколко заложника

Мамене спреложение да се явят по тв или пресса

Чрез преговори – снижаване на исканията им

МАНИПУЛАЦИЯ И ДОВЕРИЕ – ПЕЧЕЛЕНЕ ДОВЕРИЕТО НА ТЕРОРИСТА И НА ПЪРВО МЯСТО – ДА СЕ ПРЕДАДЕ БЕЗБОЙ



МАНИПУЛАЦИЯ И „ПРЕССИНГ”

Чрез изключване на вода и елток

Чрез заплаха за семействата на терористите

Чрез думите имза справедливост и кауза срещу самите тях

Преговарящия психолог никога не дава команда на лидера заатака

Лидера на бойата група никога не преговаря с терорист (да пиша ли защо-ясно е)

Преговарящи в мултикулти среда – психолози от съответния за терориста етнос

Преговарящия ако има опция даговори с някой заложник задавайки му въпроси за отговори само с ДА и НЕ – всички ли сте живи, видяхте ли взривове, всички ли сте в едно помещение и подобни



ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО

Групата за атака влиза в зоната на бой, а преговарящи казва на терориста „Всичко е ок,спокойно” в този смисъл









СНАЙПЕРИ

Нощем унищожават осветителните тела

Ликвидриат кучета (ако имат терористите,има и такива случаи)

Наблюдава и информира

Стреля по прозорци, автоврати итн



СВАЛЯ ПЪРВО ТЕРОРИСТА С НАЙ-ОПАСНО ОРЪЖИЕ

СВАЛЯ ТОЗИ КОЙТО Е БЛИЗО И БИ УБИЛ ЗАЛОЖНИК

ЗА ВСЯКА ЦЕЛ/ТЕРОРИСТ СЕ ЗАКРЕПВАТ ПО ВЪЗМОЖНОСТ 2СНАЙПА

ВСЕКИ СНАЙПЕР ЕВДВОЙКА-ДРУГИЯНАБЛЮДАВА,СМЕНЯ ГО

ПРЕДИ ЗАЕМАНЕ НА ПОЗИЦИЯ,ВТИЛАСНАЙПЕРА СКЧА НА МЯСТО С ЦЯЛАТА ЕКИПИРОВКА – ЗА БЕЗШУМНОСТ ПРОВЕРКА

ПОЗИЯТА НА СНАЙПЕРА ВЪЗМОЖНО ПО-БЛИЗКО ДО ЦЕЛТА

ЗАПАСНИ ПОЗИЦИИ СЪЩО ЕВЕНТУАЛНО


Снайпер на покрив не е идеално решение – подложен на вятър, дъжд, слънце, заснет от вертолети на тв и новинари, главата му се отличава на ясно небе,демакскира се сглинтотблясъци,проблем сотклонение вятър при високи сгради

Снайпдвойката си взема вода и храна, шише за пикаене



ПЕРФЕКТНАТА ПОЗИЦИЯ (рядко има такава)

НЕ ОТГОРЕ И НЕ ОТДОЛУ НА ЦЕЛТА/ТЕРОРИСТА, А СРЕЩУ НЕГО ВЕДНА РАВНИНА

ВЕ ОФИС ПРИМЕРНО, БЕЗ ОСВЕТЛЕНИЕ, ВДЪНОТО НА СТАЯТА

ОТВОРЕН ПРОЗОРЕЦ НА СТАЯТА В КОЯТО Е, НО ОТВОРЕНИ ПРОЗОРЦИ И НА ДРУГИ СТАИ В СГРАДАТА

При двама снайпери – единия в равнина с целта, другия отгоре-надолу

При преграда – пъряво стреля единия, после втория

При стрелба през преграда - сериозен калибър, тежък проектил, ЦЕЛЕНЕ В ГЪРДИ, ГРЪБ ЗА СИГУРНО ПОПАДЕНИЕ, НЕ ВЛИЦЕ ИЛИ ШИЯ



СНАЙПКОД

Червен – стрелбата е забранена

Жълт – разрешена стрелба само ако живота на заложниците е застрашен

Зелен – откриване на стрелба е разрешено и задължителна при вече убит заложник



ИЗСТРЕЛ

При терорист с лице към снайпера – в триъгълника между очи и нос

При терорист с гръб към снайпера – в гръбнака между „лопатките”

При терорист „странично” към снайпера – в ушния „канал”



КОД ЗА АТАКА

На 3 истрел от снайперистите

На 2 – свето, шумови и шок гранати,газ

На 1 щурм на бойната група, влизане

Команда огън-огън два пъти за без съмнение и увереност


Споменавал съмпреди за ВОЙСКАРСКИТЕ, НЕ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ КУЧЕТА

Военното куче не хапе и да зависва като полицейското, а хапе много пъти в серия

Военното куче е привикнало на звук от снаряди, бойна техника

Кучетата пестят човешки живот

Усещат от дистанция противника

Пълзят под прегради, спират и са тихи

Проблема е, че не отварят блокирани врати



ЩУРМ

Щурмовата група обикновено е 4-5-6 човека (зап.практика)

Унифицирано облекло, за да няма приятелски огън

Поне един с подготовка и на медик

1. С помпа или таран разбива и я премята нагръб, взема пистолет

2. Втория с „автомат”, влиза и стреля при „нужда”

3. Третия е лидера на екипа, отделя или взема „в плен”

4. Четврътия пак може с помпа и заменя номер 1

5. Петия остава в коридора и държи под контрол тила на групата

Лидиращия отброява с пръсти и знаци, с пипане итн – „гайда” на всички знаци особено за борба в местност примерно гора на видимост е доста

Влизащите двама (2 и 3) разделят условно помещението на две и влизат или на кръст или всеки покрай стена, при Х всеки вижда къде ще влиза – това е в полза.

ЧИСТО ПРОДЪЛЖАВАМ НАПРЕД – бойците

ЧИСТО ПРОДЪЛЖАВАЙ НАПРЕД – командира

В самата стая приоритет е живота на щурмуващия не на заложницитe

В МОМЕНТА НА ЩУРМА – ТЕЛЕФОННО ОБАЖДАНЕ ИЛИ НИЗКОЛЕТЯЩ ХЕЛИКОПТЕР, САМОЛЕТ ЗА КАМУФЛИРАНЕ НА ШУМА И АТАКАТА



„ЗАКОН”

ОБИКНОВЕНО ВРЕМЕТО ЗАСТРЕЛБА В ЦЕЛ Е 3-4 СЕКУНДИ,ЗА ТОВА ВРЕМЕ СМЕНЯШ ПОЗИЦИЯ И ЗАЕМАШ НОВА, ТРЕНИНГ ЗА СТРЕЛБА В РАЗЛИЧНИ СТАИ, С РАЗЛИЧНО ОСВЕТЛЕНИЕ, С ДИМ, ПРИ НАЛИЧИЕ НА НЯКОЛКО ЦЕЛИ, ВНИМАНИЕ ЗА ТЕРОРИСТ ДЕГИЗИРАН КАТО ЗАЛОЖНИК (това е непредвидимо и излиза от главата в бой)

Брониран щит – проблем ако има стрелба „отгоре”, може двама с щитове и клин

ЩИТОВЕ НА КОЛЕЛА – ТЕЖКИ,тарани,лостове,брадви, чукове – хората с тях са по-едри

При щурм в сграда се изключва осветлението, атакуващите имат визьори и ”маскиочила”

Три пъти знак или в наушниците (някога са над главата в шлема) команда Атака – шокова граната и щурм.

Със заглушители се свалят осветителни тела

С мокър заглушител в сгради със запалими материали, в самолет, атомцентрала итн с „меки”разпадащи се боеприпаси...



СТРЕЛБА В СЕРИЯ ОТ ТРИ ИЗСТРЕЛА ОБИКНОВЕНО НАЙ-ЕФЕКТИВНА

ХЕКЛЕР ЕНД КОХ ИМАТ ТАКЪВ ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛ ДОРИ

СТРЕЛБА С АК47 НЕ Е ПРЕЦИЗНА – откат, движение на цели компоненти

ШОК-ГРАНАТИ – звук и светлина, след това остава звън в ушите, някои хора стават пасивни, идеални втъмнастая и в нейния център, тънки огледала за под врати...

ОЧИЛА ЗА НОЩВИЖДАНЕ СВГРАДЕНИ ИНФРАРЕД ОСВЕТЯВАНЕ, проблем при шлема (каска наречена тук) и очилата е ограничения обзор, но се свиква...




БРОНЕЖИЛЕТКИТЕ ИМАТ РАЗЛИЧНИ НИВА НА ЗАЩИТЕНОСТ, ОСВЕН СТАНДАРТНИТЕ КОМПОНЕНТИ ИМАТ ДОПЪЛНИТЕЛНИ „ДЖОБОВЕ” ЗА ОЩЕ ЕЛЕМЕНТИ, ИМА И ОГНЕУПОРНИ ЖИЛЕТКИ, ИМА И ЗА КУЧЕТА ДОРИ

Наколенници, налакетници, рукавици (крабове за бой в затвор примерно)...

Удобна екипировка, без да се закача, за пълзене в шахти, теснина, здраво и плътно крепене на всичко по човека... с такива се учиш да лазиш, не раздадени сефте за акция!

Движение на групата

Стоп, слух на звук, после пак движение

Всеки от екипа държи сектор на обстрел – напред, нагоре, ляво, дясно, надолу при стълба

Сегмент на оръжие не се подава при завой на стена

В нощ движение не под лампи или осветени зони

Без лъснати обувки за глинт

Преди десант от хеликоптер дълго се обикаля над сградат, за да привикне терориста на шума и не очаква десантиране

Техниците се занимават с микрофони и камери през вентилация,тоалет, през стъкло подслушване, преносими радари автономни за малка местност



ЕКИПА НЕ СПИРА ЗА ПОМОЩ НА СВОИ РАНЕНИ – ПРАВИ ГО БЕКЪПА ТИЛА

В УЧИЛИЩА ЕКИПА Е ГОТОВ НА ГЛЕДКА С ДЕТСКА СМЪРТ

ПРИ ДВИЖЕНИЕ ОРЪЖИЕТО НАГОРЕ, НАДОЛУ ПРИ ИЗСТРЕЛ ИМА РИКОШЕТИ

ПО-УДОБНО Е ЧИСТЕНЕТО НА СГРАДА ОТГОРЕ-НАДОЛУ,ВМЕСТО ОТДОЛУ-НАГОРЕ

ВТОРА ДУБЛИРАЩА ГРУПА С ВТОРИ ПО ВЪЗМОЖНОСТ „ПРОХОД”

ПРИ ТЕРОРИСТИ С ТЕЖКО ВЪОРЪЖЕИЕ И МИНИРАНЕ – НИКОГА АТАКА ПРЕЗ ВХОДА – МИНИРАН И ПОД ОБСТРЕЛ

ПРОБИВИ ЕДНОВРЕМЕННИ В СТЕНИТЕ 2-3 И ОТГОРЕ

НЕПОПАДАНЕ В ТЕСНИНИ И КОРИДОРИ – „СМЪРТКОРИДОРИ”

За подготовката на отделния войник (контакт, сближаване, покрай прозорци) и движението му не влизам в детайл (някъде посочих), защото е за „книжле”

Какво от това на изток и точно българите знаят, тренират, могат и са придобили като опит – мислете, съдете и гадайте сами. Надявам се, да не се ухилите горчиво, да псувате или теглите една майна (аз съм го правил години преди) – сега само им гледам тъпотата (на някои, не всички, в никой случай).

..........

Пръснато и смесено писано, но в 4 посред нощ и на спомен – толкова!

СЛЕД ВРЕМЕ МОЖЕ ДА НАПИША ПОСТИНГ ЗА УДАР НА ВЛАК, КОРАБ, САМОЛЕТ, АВТОБУС, АВТОМОБИЛ ЗА ЗАЛОЖНИЦИ (до него или нестигат илипланирано след дистанция се „скапва”), ключовете на покрива при посягане от терориста- снайпер стреля итн......



ПЛАНИРАХ ДА ПИША ПОСТИНГ ЗА



ДУШАТА НА СЕВЕРА

ДВА ЗА СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА И НЕЙНОТО ЗАПАДНО СНАРЯЖЕНИЕ

„Посоката”, обаче сочи постинг, който ще е нещо, което убеден съм едва ли ще прочете някъде като конкретика – НАЕМНИЧЕСТВОТО „ВЧЕРА” И ДНЕС – БЯЛОТО В АФРИКА (ЧАСТНИ "ФИРМИ"/КОМПАНИИ И БОЕВЕ). За писането на това като тема имам свои колебания въобще дали да си позволя, за това което бих написал нямам никакви колебания. Провокира ме потребител рицар фен на народа на Крим и лафовете му за западните толерасти и педерасти – след написаното руските му матрьошки войничета ще изглеждат мъжки кукли, а колегата блогър не знае нищо за света като наем и война, то знаещите въобще не са бройка където и да е.

Първа Световна - ГЕРОИЗЪМ 7 – ТИТАНИЧНО

http://germantiger.blog.bg/history/2013/10/09/geroizym-7-titanichno.1189798

КАПОРЕТТО - лаконично

Грандиозната победа на германци и австрийци – 1917г.

Най-великото сражение в планинско-горист масив за всички времена

Поздрав за ns4e - утре започва образованието си в чужбина

http://www.vbox7.com/user:ns4e?p=allvideos

НАД 100 ПРЕВОДА НА ГЕРМАНСКИ LIEDER-И И КЛАСИКМУЗИКА





Германци и австрийци правят преходи с продължителност 13-19 часа в продължение без прекъсване на 7 денонощия! Това с над 39 кг лично снаряжение на гърба, катерят планини в проливен дъжд, снежни виелици, спирайки на бивак буквално в кал, без топла храна и по отвратителни пътища!

За 8 дни италианците губят 250 000 души и 2 000 оръдия (от общо 2 400 ор. в „първа линия”). При нататъшното развитие на операцията италианците губят вече 650 000 души и над 3 000 ор. (половината от въобще наличната им артилерия на фронта)!

За 2 години боеве с австрийци и германци, италианския главнокомандващ Кадорна сменя, понижава и разжалва:

217 генерали
250 полковници
335 майора

Защо няма германски филм за това (и за още милион германски герои), просто защото днес няма Германия и германци - днешните дрисльовци само смеят да се нарекат такива! А филм няма и да има! Или ако (има) ще е политкоректен и всъщност милите макарони ще са някак победители (морални, мейби)?!

...


„Предистория”

15 май 1916г. австрийско настъпление, а точно от 15 юни италианско контранастъпление.
Италианците губят 150 000
Австрийците губят 80 000

От 6 до 8 август италианците са в настъпление
Загубите са 70 000 италианци
и 80 000 австрийци

От 29 май до 5 юни 1917г.
Италианците губят 115 000
Австрийците се лишават от 70 000

От 18 август до 15 септември италианците са в офанзива
Загубите в италианци са 170 000 (40 000 убити, 110 000 ранени и 20 000 POW)
Загубите в австрийци са 90 000 (15 000 убити, 45 000 ранени и 30 000 POW)

Всичко за 28 месеца 1915-1917 италианците дават едно сражение в отбрана при Трентино и 11 сражения при Изонцо повечето в настъпление. Те – италианците винаги имат числено превъзходство и почти винаги губят повече!

Германците наричат сражението при Толмайн (Толмино), но световно то получава популярност като Капоретто. Тогава са казвали за италианския войник - силен в атака и слаб в дефенз.

...


Състояние

При влизане в ПСВ италианската армия рязко увеличава числеността си, което води до недостиг на офицерски и унтерофицерски състав. Увеличения състав предизвиква дефицит на модерно въоръжение, впоследствие и недостатъчно подготовка като обучение на редовия състав.

Пример: в австрийската дивизия е имало 72 картечници (48 леки или ръчни и 24 тежки на рама), в италианската дивизия само 36 картечници (18 леки и 18 тежки).

Пример: австрийската дивизия е разполагала със 72 оръдия, докато в италианската средния калибър е бил подчинен на корпусния командир – ще рече ит. артилерия е изоставала в поддръжка, движение и най-вече огън своевременно според заявките.

Пример: ит. арт. неумела в преграден огън (заградогън е русизъм), без подготовка в контрабатарейна борба, изключително неефективна в пренасяне огъня от една цел към друга.

Стила на ит. главнокомандващ Кадорна: примерно в 8-и армейски корпус за 12 месеца сменя 12 командващи, а в някои полкове за 2 години "текучеството" е 10-15 полкови командващи. Пораженията предизвикали тази практика, а самата тя задълбочила и провокирала следващи трагедии.

Проблеми имат и австрийците: през юли 1917г. 19 австро-унгарска дивизия комплектована с чехи предава без бой позициите си на руснаците, на 18-19 септември 1917г. в Карцано чешки и словенски предатели офицери превеждат в австрийския тил 5 италиански батальона за удара при Трент. На 6 октомври се предава пак без изстрел австрийски миноносец с екипаж предимно от чехи. След този случай, чешките дивизии са ползвани само в тила при строителни мероприятия.

...


Подготовка

Италианците възприемали масива на Юлиевите Алпи като толкова трудно проходим, че не допускали възможност за масова австро-германска офанзива.

Германци и австрийци ползват над 100 000 вагона, 2 400 локомотива за съсредоточаване и тилово осигуряване. Трафика е по 80 влака в продължение на 30 дни непрекъснато! След подход на войските на място те са подложени 10 дни на учения. В една бурна зимна нощ в дере се свличат над 50 камиона, но това не отказва германци и австрийци при разгръщането.

Войските, които ще настъпват и ще победят са пруски, силезийски, баварски, тиролски и австрийски, иначе казано подготвени за бой в особени условия – планинския терен, издръжливи и мотивирани!

Заемайки изходно положение на дистанция ок. 1 000 м от противника (изключително близо), германците забраняват движението денем, изработват детайлни нощни графици, прилагат движениев също в мъгли. За да не бъдат разпознати като германски войски са им раздадени австрийски шлемове и дори босненски фесове. На фронта временно идват най-успешните германски изстребителни авиоотряди.

Задачите на артилерията са разработени детайлно до „мащаб” примерно гаубичен взвод с цел определено и точно фиксирано италианско 1 оръдие. Това превъзходство на германци и австрийци в професионални качества и организация е един от факторите осигурили им успеха над иначе числено превъзхождащите ги италианци.

На австро-германците е заповядано да настъпват без оглед на уставните „нормативи” и без значение дали се бавят съседите на стиковете им.. Препоръчано е дори според условията и обстановката да излизат извън определената за частите полоса. Изпълнявайки това австро-германците буквално започват „скоростно състезание”:
Категорична заповед движебнието да продължава ден и нощ без „спирка”!
„Пробивай напред и преследвай!”

...


БОЯ

Газовата атака (новост за италианците на техния фронт) е абсолютна трагедия за тях – откриват по 500-600 трупа "на гроздове" в много места, както пишат очевидци, без противогази.

Още в първия ден на настъплението 24 октомври е напълно унищожена 19 ит. дивизия. Точно в този ден климата е бил снежна виелица в планините, леден дъжд по склоновете, в долините мъгли и понижена видимост. Италианците не очакват атака в това време и са с намалена бдителност!

Ит. арт. пропуска възможността да приложи преграден огън, допуснати са грешки и в ноща преди атаката на германците – италианската 43 див. получава заповед за изтегляне на позиции в тила, но заповедта е сведена до една от двете й бригади. Впоследствие другата попада в плен на сутринта.

Упорито отбраняващата се 46 ит. див. е разполовена от няколко минни взрива на австрийците. 12 силезийска германска див. атакува северния бряг на р. Изонцо срещу 4 ит. корпус – германците пробягват дръзко 300 м отделящи ги от врага, помитат две ит. роти и вземат в плен ит. командир на полк на командния му пункт. После преодоляват 3 ит. батальона и громят отбраната на 4-и кор. Ит. артнаблюдатели забелязват настъпващите германци, но не допускат, че това са германци проникнали така дълбоко. Силезийците вземат трофеи група ит. тежка артилерия в подножието на планината Коловрат, която не е произвела нито един изстрел. Към 15 часа, 12 див. превзема населения пункт Капоретто, а вечерта нейния авангард след щиков бой завзема дефилето Робик! За 1 ден силезийците преминават с бой в планинска местност 27 км, което е потресаващо за ПСВ (за срв. През ВСВ дори танковите дивизии изминали за ден 30-40 км в предимно равнинен релеф се считат за изключително постижение)!

Батальон от лайб-пехотен полк атакува северния скат на Коловрат, войниците се катерят, някои пропадат в пропасти но достигат височината Пиатто и през ноща след изненадващ щурм пленяват 300 италианци в укритията им на върха! За удара към височината Стол, ген. Краус насочва 22 пд за която пише: 4 б-на след непрекъснат нощен марш трябваше през деня да катерят планина и после да водят бой, а след победата да се върнат назад и да нарамят раниците си оставени в тила преди атаката. Самата атака е извършена без артилерийска подготовка с цел изненада която успява! Германо-австрийците предприемат нов подход и методи – тъй-като собствената им артилерия не може да ги следва бързо в дълбочина на офанзивата, то те събират и формират групи от отличили се до момента в бой войници.. заповедта е тези кампфгрупи да проникват напред безогелдно, да не дават почивка на отстъпващия враг, да го деозрганизират, да избягват и заобикалят силните противникови фортсектори. Групите често атакуват взаимодействайки се по 2-3 на една цел, а в тяхна единствена поддръжка са им придадени огромен брой картечници.

22 пд абсолютно лишена от всякаква артилерия, превзема планините Кавалло и Циффине, отразява няколко италиански контраатаки и дори започва спускане в долината.. Лявата колона на Алпийския корпус благодарение на един ротен командир с дързък маньовър пролазва планината Маддалессена на 800 м височина и я превзема отново изненадвайки неподготвените спагети. 26 пд също без арт. Щурмува хребета на пл. Пурджессимо, отблъсква многобройни контри на резерва от 62 ит. див., а победата е извоювана изключително в ръкопашен бой и схватки с ползване масово на гранати. На гребена Кастел дел Монте италианците са в удобни бетонни съоръжения, 5-а пруска дивизия успява да обходи тези позиции и с удар откъм тила в обход да плени 3 000 ит. и 20 картечници. 200 пд пленява 12 000 POW край Делиция, 25 пд при Кондроито взема 15 000 италианци в края на октомври. В карпинските предАлпи е взет в плен целия 12 ит. корпус! На 11 ноември 22пд и див. „Еделвайс” отрязват част от ариергарда на 4 ит. Армия и пленяват над 10 000 души и 100 оръдия.

При последващото настъпление на вече изтерзаните, оредели и също уморени австро-германци в средата на ноември отново са постигнати успехи. Примерно див. „Еделвайс” разполага с 4 000 души вместо с 15 000, има само по 50 патрона на стрелец и до 20-30 снаряда на ствол/дуло оръдие! И при това положение не са рядкост бойни стълкновения като примерно отделна рота без артподготовка атакува масива Пертика и успява, а други два б-на завземат планините Прассолан и Кампиньолу вземйаки и 600 ит. в плен!

...


Погрома

От 27-и до 31-и октомври изостаналите, загубкли своите части и дезертирали жабари са мегачислото 300 000, а бежанците със съдба достойна за оплакване над 400 000...

Кадорна пише до съвета на министрите: „2 Армия е загубила 180 000 в плен, 400 000 са в състояние на дезорганизираност изгубили всякаква морална устойчивост.”

Очевидци говорят, че в италианския тил зрелището е умопомрачително – запалени разграбени от самите бягащи италианци складове, горящи постройки, хаос от бежанци смесени с войските, липса на всякаква дисциплина. Позорното е, много италиански части в тази обстановка започват да грабят собственото си население!

...

Акцент в края с боен пример/епизод

4 часа през ноща!

Дъждовна нощ, планинска местност и германци в опит да достигнат италианските позиции. Офицера трудно се ориентира в мрака, няма контакт с противника и опитва да освети картата с джобното си фенерче... следва картеч от височината, италианците откриват стрелба, а германците залягат принудително. Войниците скоро се унасят и заспиват смъртно уморени, а офицерите се събират на импровизиран съвет. Решението е атака без огън в мълчание, като за ориентири избират да атакуват в зоните между проблясъците на италианските картечари! Малко преди сутринта височината е превзета за минути, а след това след учличен бой е превзето и очистено цялото село Байварс!

Първа Световна - ГЕРОИЗЪМ 8 - КРЪВ - КАЛ И СНЯГ

http://germantiger.blog.bg/history/2014/03/01/geroizym-8-kryv-kal-i-sniag.1243457

начало
акаунт
помощ (f.a.q.)
класации
спечели от блога си!
Категории
Новини
Забавление
Лайфстайл
Бизнес
Хоби
Технологии
Музика
Спорт
Видео
Изкуство
Лични дневници
Политика
Тя и той
Регионални
Туризъм
Други
Поезия
История
Рецепти
blog.bg
Регистрирай си безплатно блог в Blog.bg
Постинг
Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг
01.03 13:12 - ГЕРОИЗЪМ 8 - КРЪВ - КАЛ И СНЯГ

автор: germantiger категория: История
прочетен: 3026 коментари: 36 гласове: 39
последна промяна: 01.03 17:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bgПостингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
ОСТ ПРОЙССЕН - Източна Прусия - Първата Световна

"Страната на хилядата езера и блата"

ТРАГИЧНО




Архитекта на победата при Танненберг от 1914г. Паул фон Хинденбург
Постинга е за втора такава - само в оперативен мащаб от 1915г.

......

„Времето: първо започнаха снежни виелици, натрупаха снежни преспи, които не помни, дори тази страна свикнала на сняг. След 3 дни подухна лек южен вятър и всичко се превърна в блата и езера...

Руските колони излязоха от горите при Волкут и Жабицке...

Германските картечници, гаубици и полеви оръдия, откриха огън първо на 1 200 крачки, после продължиха на 900, дори на 700... снарядите разбиваха гъстите руски колони. Биноклите бяха хвърлени: можеше с невъоръжено око да гледаш как руснаците стигнаха на 150 крачки пред германците... и цели купове тела падаха пред германския огън.

След 2 часа стрелба всичко беше свършено. Последния отчаян опит на ген. Булгаков да пробие към Гродно се провали: заложени бяха няколко хиляди живота. Честта на 20-и руски корпус беше спасена, но това струваше 7 000 човека, които лежаха на пространство от само 2 квадратни версти.

Целия този опит беше абсолютно безумие и в същото време героичен подвиг, който ни показа руския войник в светлина какъвто го знаем от Скобелев и плевенските атаки или в епохата, когато бе покорен Кавказ или може би, щурма на Варшава. От това се вижда, че руския войник може да се сражава и дори добре се сражава. Той понася големи загуби и се държи дори тогава, когато смъртта е неизбежна.”

Щефан Щайнер от Local Anzeiger Berlin

.............


ИЗВЪН ТЕМАТА "ни в клин, ни в ръкав" с БЪЛГАРСКИ СТИХОВЕ ОТ МЛАДА БГАВТОРКА - харесаха ми и два дни преди 3-и март са чудесно начало!
В бъдеще отново ще ползвам нейни творби, разбира се с нейното съгласие.

elincseto

http://www.vbox7.com/user:elincseto

БЪЛГАРИЯ

Българийо, възкръснице, родино,
от свои и от чужди поругана...
Свещена майко, мащехо, любима,
тринайсет века си кървяща рана...

Чедата ти – войници на съдбата,
в житейските си битки оцеляват
и винаги те носят във сърцата,
а някой за жълтици те продават.

Българийо, аз искам да те има,
пред паметта ти днеска чело свеждам:
Батак и Шипка, Сливница са пример
да имам вяра, обич и надежда.

......


След като познати ми споменаха, да предлагам "библиография" - моя (ре)сурс

http://germantiger.blog.bg/history/2014/02/03/moiata-biblioteka.1234797

този постинг преводи от две книги на Белолипецкий и Каменски и герприложение
(за превода - на германски гаубица е Хаубитце и от германски отива в руски език, а като русизъм в български, също така германците пишат Волкут, а при руснаците е Волкуши)
постинга за Капоретто превод от книга на френския полковник Конке
постинга за Бисмарк преввод от книга на Андреас Хиллгрубер
постингите ми за германски героизъм на стотици книги най-вече от германски автори
постингите ми за геноцид извършен над германци от победителите:
Die Fluechtlinge от Guenter Boeddeker
Frauen und Vertreibung от Brigitte Neary
Schweres Gepaeck от Helga Hirsch
постинга за Пайпер:
Patrick Agte - Jochen Peiper: Kommandeur Panzerregiment Leibstandarte
Michael Reynolds – The Devil’s Adjutant
Чарлс Уайтинг на английски и руски Massacre at Malmedy/Битва в Арденнах
Паул Хауссер SS im Einsatz


Следва ТЕМАТА НА ПОСТИНГА - за какво иде реч:

Операция на две германски армии срещу 10-а руска армия от февруари 1915г. (не за известното обкръжение при Танненберг от 1914г.). Германците започват да я обхващат, 10 армия разбира се отстъпва, измъква се от дълбок обход, с изключение на нейния 20-и армейски корпус, който е обкръжен и унищожен. Всъщност тази 10 армия ебившата 1-а армия на Рененкампф бита в Източна Прусия през 1914г., но не ликвидирана докрай като 2-а армия на Самсонов в котела. Тази 1-а армия получила нужните попълнения е „преименувана” в 10 армия за която става дума.

ГЕРОИЗМА Е ГЕРМАНСКИ, ЗАЩОТО ЗА МЕН ОБЕДИНЯВА ДЕЙСТВИЕ, ЗНАНИЕ, УМЕНИЕ, ОПИТ И СЕБЕОТРИЦАНИЕ (с всичко онова което е издръжливост, мобилизация на всички духовни и физически сили) и ЖЕРТВОГОТОВНОСТ. От "другата страна" - руската, в този пример имаме почти само ГОЛА САМОЖЕРТВА, а това (ЗА МЕН) не стига за "ранг" героизъм, което не ми пречи човешки да се прекланям пред руския епос в края!



„ПОДГОТОВКАТА”

Августовските леса, където се разиграва трагедията се простират на 100 км в посока запад – изток и на 60 км север – юг. Способства за погрома и друг факт – германците прехващат „руските” радиочестоти и точно са знаели състоянието на 10 руска армия.

Германците се съсредоточават във виелици, сняг над коленете, влаковете не се движат, автотранспорта също. Предварително раздават топли дрехи на войските си, плугове за чистене на снега, авангардните роти ще бъдат често сменяни поради умора, допълнителна пехора за разчистване на пътища и извличане на артилерията. За да облекчат своите войски, германците оставят болните, слабите и изтощените в тила, намаляват и носимото снаряжение на войник. В такива условия на 25-26 януари започва първия германски удар дал началото на настъпление в оперативен мащаб.

Германците достигат темп от по 60 км преходи не само в ден, но често и в нощ – пеши преходи на пехота, ориентирани почти винаги само по карта, което още повече ги затруднява и засилва риска. От „другата страна” руснаците отстъпват смесени със своите обози, които естествено ги забавят, примерно 29 пд ползва само един път за отстъпление, което е груба грешка и дори няма флангово осигуряване. Руснаците най-често вече са изяли сухарите от неприкосновения си запас, често срещано „явление”още в Руско-Японската война. При тях се появява и паника, стрелба „на сляпо”и особено нощем без цел в тъмнината, викове че в горите има германци... Отстъплението на руските войски, които губят до крак 20-и корпус е наречено „Маратонското бягане от Източна Прусия”.

В 20-и корпус влизат 108 саратовски силен и устойчив полк, 73 пд, която е дивизия от втора линия – ненадеждна и 56 пд получила прозвището „Заднеманско бегаческо дружество” – показателно за слабостта и „нрава” на тази дивизия да отстъпва пред врага („прякора” поради факта, че след натиск на противника състава й упорито се стремял да бяга зад река Неман). Състоянието на 73 пд също не е стабилно като мотивация и дух, пример за това е среща на дозор от 108 полк с двама войници на 73 пд в техния окоп, които на въпрос „– Какво правите тук? Отговорили – Как какво?! Чакаме смъртта!” Самия 108 полк независимо от силния си боен дух на 2/3 е бил в състав запасняци и опълченци.



БОЙНИ ЕПИЗОДИ

Германците изненадващо атакуват отстъпващи в снега два батальона от 291-и полк – руснаците бягат в безпорядък и повечето попадат в плен. При Вишнец, рейдиращи германци завземат лазарета на 27 пд, разпръскват превързочния отряд и две роти опълченци чистещи снега. Отстъплението на руснаците преминава в условия на снежни наноси, виелици и неразпознати пътища. Те изоставят дори ранените си в селата по пътя – германците ги вземат в плен и се грижат за тях доколкото могат. Руските ранени често лежат непревързани в снега, самите руснаци избират сред германските пленници такива, които да преведат тези ранени към германските позиции и доктори, за да бъдат поне някои от тях спасени. Руския корпус губи малкото автотранспорт с който разполага, отстъпващите почиват върху замръзнала земя без подслон, често пъти обхващани по фланговете от германска кавалерия. Германските кавалеристи вземат в трофеи 700 чифта ботуши от руски обоз, а част от руската артилерия е захвърляна от прислугата си само при появата на германци. За това пък има случаи, когато руснаците изоставят амунициите си, но спасяват касата с парите/заплатите на войниците!

105-и и 106-и полкове в бягство търпят огромни загуби – от шестте техни батальона се спасяват единствено 700 души със само 11 картечници, чуват се „гласове” да се захвърли въобще оръжието и да се предадат в плен. При руска контраатака,5-а рота от 2-и батальон на 108-и полк губи половината от състава си срещу само 1 германска картечна позиция бягайки в атака на голо поле срещу германските картечари! При село Голинка руския 23-и Низовски полк само в една атака се лишава от 1 000 свои войници и 19 офицери, германците ги контраатакуват на свой ред във фланг. В края на януари в бой с части от 42 германска дивизия, руския 292-и полк губи абсолютно всички офицери от свой батальон, в градски бой за селището Владиславов.

В опит да излязат от оформящото се обкръжение, на 20 февруари руснаците атакуват село Марковци. Германците ги срещат с картечен и артилерийски огън, докато руските пехотни вериги бавно напредват губейки състава си. Германската артилерия води стрелба от закрити и неизвестни за руснаците позиции. Разкрит/засечен руски дивизион от 53 артилерийска бригада е разстрелян на свой ред от германската артилерия. След 2-3 часа руската атака „спира” залягайки в снега, там пехотинците престояват до настъпване на ноща и спасителната тъмнина. Батарея от 29 артбригада се изкачва на височина край село Старожинци. Попада под обстрел на германски гаубични батареи които я унищожават, а след това започват да изтребват и руската пехота. Картината е трагична – разбити и обърнати оръдия, муниции които се взривяват сред номерата на прислугата, трупове и части разхвърляни безобразно. При Вержболово в 23.00 часа, незначителни германски сили безпокоят отстъпващите и слели се войски на ген. Макаев и ген. Йозефович – възниква паника, руснаците макар в числено превъзходство се разбягват! При брод на река Бобр, казаци се опитват да я преминат – попадат под германски оръжеен и картечен огън, хората и конете пропадат в блато – загубите са огромни!

Руските 27-а и 29-а дивизии имат заповед да пробиват очертаващото се обкръжение без изненада за германците, срещу подготвени германски позиции. Руската артилерия за съпровождане и поддръжка на пробива е разположена на неудобни и открити позиции без наблюдателни пунктове. При германците, най-често ситуацията е друга – примерно при селището Волкушек, предварително и удобно е разположена артилерия, която германците изкусно камуфлират/маскират, укрепват я с картечни позиции/не гнезда, а пред тях лежи река и заблатена местност – няколко руски атаки се разбиват и потъват в тази отбрана. Пехотата на 27 и 29 дивизии атакува срещу силна и интензивна гаубична и картечна стрелба, все пак превзема село Богатъйри, но германска контра я отхвърля. Един батальон от 116 полк се поддава на германска уловка с вдигнат от германците бялфлаг. Руснаците тръгват напред неподготвени да вземат германците в плен, но сами са обхванати и пленени. 115-и полк атакува село Старожинци, под флангови огън руската пехота преминава първата линия траншеи – превзема я, и атакува втората линия, която в ръкопашен бой преминава „от ръце в ръце”, накрая полка „се стопява”...



ТРАГЕДИЯТА – В ОБКРЪЖЕНИЕ

При фермата Млъйнок, руски ариергард прави опит за атака – две роти удрят, но срещнати от огън са отхвърлени назад преминали само 200 крачки. След обед германците започват да събират пръснатите и оцелели групи руснаци в плен. От целия ариергард оцелява само неговия командващ, началник-щаба му и точно 4 войника, които на 8 март излизат от обкръжение към позициите на 2-и руски корпус!

Последното действие за 108 саратовски полк е спомената ферма Млъйнок – на преправата се струпват войници, коне, каруци, а от височините безпрепятствено ги обстрелват германците. Тълпи хора и животни се строполяват в блатата - до 10 часа преди обяд, с основните сили на корпуса е приключено!

Финалното действие е в покрайнините на гората край село Волкуши. Последни остават батареите от 53-а и 84-а бригади, заедно с групи пехотинци. Край оръдията лежат убити, някои оръдия буквално се взривяват след детонация на боеприпаси или пръскане от прегряване. Под началника на ариергарда пада убит коня, снаряд до него разкъсва командира на 53 бригада... Последните две резервни роти тръгват в последна атака... След около 200 крачки по тях започва огън, падат десетки убити - оцелелите бягат назад нравствено сринати...

ДА ОЦЕНИМ ГЕРМАНСКАТА ПОБЕДА И ДА СВЕДЕМ ГЛАВА ИМАГИНЕРНО ПРЕД РУСКАТА САМОЖЕРТВА - тези думи за мен значат твърде малко (защото чувствам войната като удар, взрив и тест), но на четящите, надявам се, ще се харесат!


„Под линия” и някои разсъждения

Както гвардията на Бонапарт при Belle Alliance (Ватерлоо) умира, така и 20-и корпус е изтребен трагично. Руснаците не вдигат бял флаг, единици оцелели преминават обръча и фронта, част от тях са посечени в тила от германска кавалерия именно за тази цел или пленявани в зависимост от случая и „избора им”. Опитите за деблокаж също се провалят – 15-и корпус атакува към Ръйгаловка, търпи загуби и отстъпва, 3-и сибирски полк има в началото има успех при Ястржебнъй и Острова, но вследствие на загубите по-късно също е обърнат в отстъпление.

За епилог или Пост Мортем, може да послужат думите на оцелелия поручик Фищенко (2-а батарея, 29-а артбригада):
„... Загърмя вражеската артилерия в отговор на нашата и започна да ни засипва със снаряди. Те летяха и падаха отпред, отзад, вдясно, вляво, навсякъде в гъсто събраните хора, коне и оръдия. Конете падаха, човешки стон чувах отвсякъде, ранените нямаше кой да превърже и изнесе... Загубихме половината номера, най-способния подпрапорщик беше убит, ранен беше щабс-капитан Кох... с доблестна смърт гинеха нашите славни батареи... Всичко беше свършено, затрещяха германски винтовки, властно излязоха германците, за да вземат като трофеи нашата останала безоръжна крепост.”

И това сражение още веднъж с примери в тактически мащаб показва един от проблемите в руската (а често и в българската армия - без фундаментални исторически последици за втората), а именно – практиката да се отстъпва само след като врага ти наложи бой. Практиката да се приема винаги боя, независимо че знаеш превъзходството на врага в количество, качество (казват му сили и средства тук), в позиция, време (последните на изток почти не се коментират като превъзходство), в мисъл... Противника често налага бой за да те ангажира, забави, да включиш резерв или както казват на изток за да те скове. Без значение, че това се знае –руснаците почти винаги приемат наложения бой, което ги забавя, разгадава и всъщност води чрез волята на противника. Храбростта и жертвоготовността там където не е необходима, често може да бъде вредна – това е толкова просто и толкова неразбрано векове в русия и дори в азия – за това си има обяснение в психология и манталитет.

Другия отново основен проблем при руснаците, особено явен през ВСВ и характерен за всички червени комунистически армии след ВСВ (вкл. българската) е:
КОГАТО ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА (понеже не умее), ЛИДЕРА-КОМАНДИРА, ЖЕСТОКО КОМАНДВА (вместо да управлява). И НЕ КОМАНДВА СЪС ЗНАНИЕ И УМЕНИЕ, А С ГРУБО НАЛАГАНЕ НА ВОЛЯ, поради дефицит на професионализъм често пъти.

И един БОНУС детайл - в цивилния живот думата началник е шефа (в офиса или директора). В армията, началника е ПОДЧИНЕН... на командира/командващия. Това е една специфична разлика – има командващ, който „си има” началник-щаб и бол началници на „отдели” или секции в зависимост от армиите по света – началника е подчинен на лидера (макар на самия нач-щаб да са подчинени кой-ли не). В армията първо е командира, след него началника, в цивилния живот началник ще рече „баш шеф”.


..........



Започна ВТОРИ СЕЗОН НА ВАЙКИНГС

http://zamunda.net/catalogue.php?catalog=tv&letter=&search=vikings&cat=&comb=no&field=name

С всичките "резерви" към сериала, тъй-като Рагнар Лотброк е ИСТОРИЧЕСКА ЛИЧНОСТ (за която има книги), не просто измислен образ заедно с част от простотиите в сериала.

И отново в края "да постави точка" - Хинденбург

Втора Световна
ПИСМА ОТ ЗАТВОРА - ЧОВЕК И МЪЖ

http://germantiger.blog.bg/history/2012/12/17/pisma-ot-zatvora-chovek-i-myj.1032184

МОЛЯ, ВИЖТЕ ПИСМАТА НАЗАД В ПОСТИНГА!

НАПИСАНИ ПРЕДИ 60 ГОДИНИ – ИСТИНИ СЯКАШ ДНЕС!

ЛИЧНО ЗА МЕН ТОЗИ НЯМАШЕ РАВЕН - RUHE IN FRIEDEN!



За Пайпер е писано много и различно!

На български, като книга е преведено – нищо!

Този ми постинг ще е различен от поредицата ми за германски героизъм!

Той – агресивен, знаещ, можещ, с опит, жесток, хитър и дори коварен, високомерен, безумен – всъщност храбър до отказ, с шанс, но и с тежка съдба! Любящ с жената, мил с децата. Почти перфектен (нека не отказваме съвършенството Богу, приписвайки го человечески Въобще един от мъжете, които вече средата не прави и от мъжете, които жените вече не раждат! Ако друг народ имаше герои като този - би направил филми за тях, паметници, учебници и книги - но германците не! Такива всъщност няма - аз мелеза, братовчедка по кръв 100 гер но в южна Африка, българските ми познати - дами (особено две) и мъже, със сигурност полуавстриеца от Варна - сме повече германци от днешните безродници! Няма по-велик народ в миналото ипо-жалък днес от "германския"! С такива титани като Пайпер и добавяйки Левски, балканджи Йово (без значение фантазен) може да играеш "на шамари" с Господ (простете безвкусната шега)! И да гледаш света от високо!



ПАЙПЕР – РАНЯВАН/ТРАВМИРАН 9 ПЪТИ!

1. Фрагмент тук му казват осколка от граната заседнала в тилната област 1940

2. Фрагмент от граната в лявото бедро 1944

3. Фрагмент от граната в дясното коляно 1941

4. Фрагмент от граната заседнал в лявото бедро 1944

5. Разкъсни рани 1941

6. Куршумен пробив в лявата предмищница 1944

7. Сътресение на мозъка 1941

8. Сътресение на мозъка 1945

9. Холерно заболяване с последваща повреда на паренхимите 1944



Пайпер НЕ Е член на нсдап и НИКОГА не става нацист, войник – да!

Пайпер се отказва от ФРГ след войната – това е МЕНТЕ „германия”!

Пайпер обича и спасява болната си от РАК на кръвта съпруга!



Юношата "бледен" вече възмъжава и свирепее



Пайпер с двама братя самоубийци.

Пайпер с баща Валдемар воювал ПСВ като диверсант в Африка при Летоу-Форбек (за малцина военни на ниво по света това име казва много).

Пайпер, който отказал топлата и удобна служба на химмлеров (!) адютант и пожелал да се бие на фронта.

ПОГЛЕДА ... !!!









- Пайпер лично „спира” съветски танк като разстрелва водача му със смъртоносен изстрел в амбразурата пред подчинени споменавайки, че с това биха си гарантирали железен кръст.

- Пайпер, който лично повежда бойна група и измъква 320-а пехотна дивизия от руско обкръжение, избивайки по пътя си съветски заслони, превземайки два моста, спасявайки 1 500 германски ранени, губейки само 1 бтр и нито един войник, но не само това – за да евакуира тежката техника и танкове (след като спасените преминават) провежда „на своя глава” 8-километров „марш” в съветския тил намирайки мост за преминаване (без това да се изисква в заповедта му – достатъчно е било спасението на ранените и преминали от 320 пд).

- Пайпер, този път в екип с други двама култови Курт „Панцер” Майер и Макс Вюнше изтребва няколко съветски колони край Ефремово в харковската зима 1943г., после отразява няколко еднотипни и малоумни руски атаки полегнали и окървили снега.

- Пайпер, когото винят за избиване на италиански войници (в бой!), до 34 мирни жители в Бове, на - спори се - от 88 до 120 американски военнопленници край Малмеди (сред тях сенаторски син и друг на индустриалец).

- Пайпер, който в Ардените е блестящ (със само един пропуск при мост за няколко часа решаващи), а е блестящ защото при Хонсфелд ликвидира или овладява 15 амер. пто, 50 бронемашини и 80 камиона, край Бюллинген и на полосата до Моршнек унищожава 12 амер. самолета на земята, придобива 200 тона гсм... при Боние разпръсква няколко американски колона и пленяват 1 650 американци! Когато след няколко дни горивото свършва, германците не подкрепят групата на Пайпер забила се дълбоко сред съюзниците, той е принуден да унищожи обездвиженета си техника и да си пробие път назад – боя за илизане през Ла Глез е също блестящо проведен – от 800 германци към 770 достигат германските позиции, съюзническите загуби отново са повече!

- После пак срещу руснаците при Балатон – пробива си път напред със своята бойна група изминавайки 72 км повече и пред всички други сс-части!



... НО ПОСТИНГА ЩЕ Е ЗА ДРУГО – ПАЙПЕР КАТО МЪЖ И ЧОВЕК...





МЪЖ – Пайпер след войната
За престъпните разпити на които е подложен, процеса-фарс, който го осъжда и писмата, които пише и са поместени в КНИГАТА НА ХАУССЕР, но ги НЯМА в бгизданието (неизвестно защо – питал съм издателството с мейл – отговор не получих).

След войната Пайпер е съден:

Бой и глад и жажда, по определени части от тялото, с разл. „пособия” - той не се пречупва

Без сън, с осветление и сирени в различни часове от денонощието – той не се пречупва

Заплахи за неговия живот и семейството му – той не се пречупва

Шантаж, че съратниците му са предали него спасявайки себе си – той не се пречупва

Отнемане купоните на семейството и близките му – той не се пречупва

Затваряне в камерата на смъртниците, нито дума месеци с човек – той не се пречупва

ИМИТАЦИЯ НА ПРОИЗНЕСЕНА ПРИСЪДА – той не се пречупва

ИМИТАЦИЯ НА ОБЕСВАНЕТО МУ – ДО БЕЗСЪЗНАНИЕ И ПРИМКА – той не се пречупва

Вкарване на фалшив приятел, дори на „свещенник” при Пайпер – той не се пречупва

Вкарване в камера нагрята до 80 градуса – Пайпер успява да разбие касата на прозореца и да се спаси дишайки през него забил лице – той не се пречупва

Когато го заплашват, че за пореден път ще бъде изтезаван лично от разследващия Пърл – Пайпер му казва – „Мислех Ви за по-кадърен психолог, нима мислите, че съм податлив материал за подобни заплахи?” – усмихвайки се на американеца.

И ВСИЧКО ТОВА ЗА ДА ПРИЗНАЕ И ПОДПИШЕ „СОБСТВЕНО ПРИЗНАНИЕ” ПРОДИКТУВАНО, А СЛЕД ТОВА И НАПИСАНО ОТ СЪДЕЩИТЕ ГО! „Пречупва” се, когато заплашват да ликвидират живота на няколко от подчинениете мутогава 16-годишни германски войничета – заради тях той е готов да поеме вина каквато никога не е имал, за деяния неизвършени от него край Малмеди!

..........

След войната Пайпер е съден за избиването на амер. POW като желаят да препишат това на негова заповед. Такава той не е издавал, а подобни заповеди е имало бол в армиите на съюзниците (примерно тази в 328 амер пп – „СС и диверсанти в плен да не се вземат. Разстрел на място!”).

Следствието се води от полковник Розенфелд и 1-и лейтенант Пърл – двамата евреи, като последния преди войната работи като адвокат във Виена пряко свързан с ционисткото движение в Австрия.

На пътя им застава подполковник Уилям Евъретт младши, който успява да опровергае първия процес, той да бъде обявен за нищожен, а самия Евъретт води разследванията си с лични средства. В помощ му идва америаканския полковник Хел Мак-Каун, през войната заловен от Пайпер – пощаден, заедно с група амер. пленници и дори оставен да напусне плен и ако има доблест да докара лекарства за американците останали в плен по уговорка със самия Пайпер – американеца спазва думата, а Пайпер го освобождава с 300 пленници по-късно! КАК Е ОПРАВДАН ПАЙПЕР, КАК ПЪРВИЯ ПРОЦЕС Е ПРИЗНАТ ЗА ПОЗОРЕН ОТ И ЗА АМЕРИКАНСКОТО ПРАВОСЪДИЕ Е КАКТО СЕ КАЗВА – ДРУГА И ДЪЛГА ИСТОРИЯ, описана подробно в няколко книги!

След 10 години затвор в Ландсберг на Лех Пайпер, 1956г. постъпва на работа в Порше – първо мие автомобили, после дилър-продавач, а след това е включен в управленския екип, накрая става началник отдел! На 26 януари 1958г. Отпада задължението два пъти в месеца да се „отчита” в полицията. 1961г. Порше разтрогва договора си с него, след кампанията на „германските вестници” против Пайпер... Намира си работа при Макс Моритц дилър към Фолксваген, Пайпер скоро става рекламен агент и успешен продавач – уволнен и оттам след втора офанзива по вестниците. 1968г. Италия изисква предаването на Пайпер на съд за случая в Бове – съд в Щуттгарт не намира основателни доказателства и не го предава на италианците (да не повярваш – имало германски съд за миг). Оказал се в „ОБЩЕСТВО ОТ МОШЕНИЦИ” както сам нарича ФРГ, Пайпер напуска страната и се установява във Франция за което МУ ПОМАГА ФРАНЦУЗИНА ГОТИЕ – спасен през войната от самия Пайпер френски пленник, сега му връща добрината! Пайпер живее 16 години спокоен живот в селцето Траве край Весул департамент Горна Сена до момента в който на 22 юни 1976г. левашкия вестник Хуйманите (Л’Юманите) излиза със заглавие „Какво прави този нацист във Франция”. Започва раздаване на листовки в Траве, прииждат комунисти от цяла Франция, а Пайпер се погрижва болната му от рак жена, двете му дъщери (Елке и Зилке) и сина му (Хинрих) да се евакуират въпреки трудностите и протестите им. Отказва и не замесва в ставащото съседа си – също бивш сс Ервин Кетелхут притежател на мелница да го скрие през ноща в своя имот – Пайпер решава да защитава дома който е построил със свои средства във Франция. През ноща към 23.00 се чуват изстрели като първия е на Пайпер във въздуха... след това „всичко е мистерия”... Къщата е изгорена, Пайпер намерен с отрязани ръце и крака, избодени очи – френската полиция не води разследване, което е скандално, за убийството се появяват версии: убит от комунисти, убит от евреи в „ескадроните на смъртта” и дори, че Пайпер подхвърля чужд труп и преминава нелегално границите. След случая сина му Хинрих прекъсва образованието си в Германия и емигрира в САЩ, както баща му години преди това декларативно се отказва от германското си „гражданство”!

Години преди смъртта си Пайпер казва пред Чарлз Уитинг на интервю във Франция: „Аз седя на буре с барут, Еллис, Кемпнер и Визентал – всички те се опитваха да ме осъдят. Един ден все някой от тях ще ми измисли още едно „престъпление” и тогава бурето ще експлоадира. И всичко ще бъде свършено.”



ЧОВЕК – писмата на Пайпер от затвора – превеждам пасажи:
„В монашеска килия на своето свито легло седи военнопрестъпник. На вратата пише „До живот”, а в календара е октомври 1952г. Печката къкри, паяк търси места за зимуване в дупките, а есенен вятър блъска по решетката и прозореца нависоко.

Тринайсет години съпружество отдалеко, пета година на осъдения на смърт очаквайки може би изпълнение на присъдата празнува своя рожден ден, осма година в каторжен затвор...”

„Нашата родина ни научи да владеем оръжие. Да умеем предателство никой не ни учеше. Ние довчерашните елитни войници, сега стояхме сами, презирани от всички, заобикалняи от всеки, като хлапета за бой обкръжени от кръвожадна тълпа.”

„Недоверие, съмнение и духовен нихилизъм замениха камерадшафта. Всеки сочеше кривиците на другия, но не виждаше своите недостойнства. Хомо вулгарикус откъсна веригата на воля. Примитивни инстинкти тържестваха, тъпчеха всичко с чудна радост от саморазрушение и себеотричане. Глада гонеше всеки и човешкото достойнство се сгъна, преви и падна под него. Благородна традиция, гордост и устойчивост падаха под фаса на земята. „

„Какво е това свободата, разбираш когато се лишиш от нея.”

„23 кубически сантиметра въздух позволени за всеки за дишане. В тях концентрираш всичкото „АЗ” от главата до края на пръстите ти.”

„Юмруците постепенно се разтвориха и отпуснаха слаби, съпротивата стихна, остана само болката за любимите и гнева към провидението лишило ни от честен куршум и край. Учехме се да живеем в полусенки и ъгли....”

„Но бяхме млади и все още енергични. Крещяхме „Германия!” дори да не чувахме ехо. Играехме шах през стените, говорихме с потъпващи палци и дори писахме собствените си некролози с ирония и цинизъм. После и от това се уморихме, овесихме на бесилото и надеждата, станахме несправедливи един към друг и озлобени.”

„Когато живота тече зад решетки е сложно да останеш справедлив и човек. В безсилна ярост тресяхме веригите си, чувствахме как силите ни напускат, а смелостта ни старее. Постепенно всичко утихна.”

„Започнахме да измерваме времето по... бръснене, хранене...”

„Узнахме, че сме служили в престъпна организация, поток кал се изля върху нас от безброй мемуарна и разобличаваща „ни” литература от военачалници и дипломати, които сякаш са работили против нашето отечество. Да се почувстваш като тримата Деций Мус.” (Трима римски консули – дядо, баща и син, доброволно приели смъртта, но с цената на нея извоювали победа на римските легиони.)

„ЕДИНСТВЕНАТА КОНСТАНТА В ТОЗИ ХАОС БЕШЕ МЪЛЧАЛИВИЯ ГЕРОИЗЪМ НА НАШИТЕ ЖЕНИ И МАЙКИ.”

„И всичко сякаш се промени.

Най-верните синове на Германия явно живееха в най-малките къщи и хижи.

Сляп от войната радист живеещ в мазе събираше дрехи за своя осъден командир. Войник с ампутиран крак протягаше ръка и даваше помощ покрай затовра. Безсмислените времена отново почнах да придобиват смисъл!”

„Камеради – нека заровим цялата злоба събрана по пътя.

Историята ще съди по-справедливо вместо нашите заслепени от злоба съвременници.”
(Тук е сгрешил – днес отново няма и няма да има за вас държавно признание и поклон)

„Хванете лъжата за гърлото, разбийте лицето на клеветата, помагайте на своите съседи и на вдовиците на войниците.”

„През войната нашите велики дивизии бяха непоклатими в най-кризисни ситуации. Надзирателите от всички страни знаят нашия стоицизъм. Нека нашите деца кажат един ден, че в нещастие ние достойно срещнахме съдбата си и дори в затвора внасяхме своята лепта. Аз приветствам всеки, който дори в тъмницата не загуби своята свобода!”

Ландсберг, 15 октомври 1952г. Йохен Пайпер


... и години след това:

„Аз излязох във вътрешна емиграция. Правителството да прави каквото ще. Германия ли? Не ме разсмивайте!”




И ТОЗИ ВЕЛИК НИКОГА НЕ Е НАПИСАЛ КНИГА - ЯД МЕ Е БИЛО И ВИНАГИ ЩЕ МЕ Е!
С ТАКИВА ЩУРМУВАШ КОСМОСА, НЕ ЗЕМЯТА! - шега или не...
С ТАКЪВ ДА СЛУЖИШ, НА ТЕБ ДА СЛУЖИ И ДА СЕ ПРОБВАШ ДОРИ СРЕЩУ!

Препоръчвам част от книгите, в сайта Amazon:

1. Patrick Agte - Jochen Peiper: Kommandeur Panzerregiment Leibstandarte – обемиста, детайлна, автор – германец, същия писал в два тома биография и на Михаел Виттманн

2. Michael Reynolds – The Devil’s Adjutant – също сериозна книга, в края със „завещанието” на Пайпер или по-скоро с посланието му преди и предполагайки смъртта си – насилствена във Франция 1976г.

3. Чарлс Уайтинг на английски и руски Massacre at Malmedy/Битва в Арденнах

Втора Световна - ТАКТИКА 1 - АРТИЛЕРИЯ - германска и...

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/16/taktika-1-artileriia-germanska-i.730475

Росен Путьов/Петров веднъж обяснявал...




...в предаване как българин участвал в колектива, създал прославеното съветско оръдие ZIS-3 (76.2 mm.). Не случайно казвам само „оръдие” (на рус. "дивизионная пушка”), тъй като то е било зададено от Тухачевски като едновременно зенитно, противотанково и стрелящо с навесна траектория като обичайната артилерия – мортирна стрелба.

Гл. констр. Грабин изрично е настоявал то да е противотанково. Но „геният” маршал е утвърдил своето задание това оръдие да бъде универсално. Когато вършиш работа, универсален инструмент ти е нужен, ако липсва специалният и най-подходящ за случая. Не можеш едновременно със сгъваемо ножче да режеш, колиш и дереш, плюс това да имаш и ножичка?! Самият Тухачевски е основният виновник СССР да изостане в развитието на зенитни картечни автомати – точно така всъщност се наричат „малокалибрените зенитни ор.” в диапазона 20 мм – 37 мм. ZIS-3 е определено неефективно за ролята, за която е предвидено.

Ето Ви сравнение с на пръв поглед допотопното и смешно герм. 7.5 см. le. IG 18: руското е с маса 1200 кг. (бойна) и 1850 кг. (при транспортиране), германското е с маса 400 кг. (бойна) и при транспортиране – 440 кг. (конна тяга) и 570 кг. (на влекач). „Германецът” е бил по-удобен за теглене с много по-нисък силует, удачен за маскиране, изключително повратлив поради малката си маса и размери. „Руснакът” като оръдие ползвано на предна бойна линия за непосредствена поддръжка на пехотата, често пъти в ролята и на ПТО (а забележете, било е замислено като дивизионно), но нуждата кара руснаците да го изтеглят напред. За оръдие в първа бойна линия, то веднага привлича наблюдателите на врага и става лесна мишена. Представете си как се бутат 1200 кг. вместо германските 440 кг. Макс. ъгъл на вертикално насочване при „германеца” е 73.5.о , при „руснака” едва 37.о Това значи, че герм. оръдие може да стреля едва ли не зад близкия стобор, можете да приближите това оръдие до една ограда и много лесно да я прехвърлите, стреляйки зад оградата на другата улица. Това „руснакът” не може да направи. Мислете образно, представете си гора или височина, хълм. „Руснакът” не може от ЗИС-3 да порази позициите на обратния скат. „Германецът” лесно ще го постигне с подобна на гаубичната стрелба. Ако има противник, съсредоточаващ се в края на гората, а Вие сте на противоположния край със ЗИС-3, няма начин да нацелите врага. Снарядът или по-точно изстрелът (на рус. выстрел) ще „закачи” стволовете или клоните на дърветата. Просто за „руснака” пространството непосредствено зад гората ще бъде неговото „мъртво пространство” – непоражаемо. За „германеца” ще бъде съвсем реално да покрие тази зона! Ще бъда коректен и ще кажа, че хоризонталният сектор на обстрел при 7.5 см. герм. е само 11.о, докато при 76.2 мм. е впечатляващите 78.о. Значи, изначално ЗИС-3 е замислено като противотанково, но и като такова, то не е кой знае колко добро. Германците преработват трофейните съветски Ф22, които са предшественици на ЗИС-3, променят затвора, добавят към дулото, променят ъгъла, подемния механизъм, защото на руското двата привода за хоризонтално насочване и на подемника са били на различни страни, което – забележете и се хванете за главата, е правило стрелбата по подвижни цели едва ли не невъзможна. Ще Ви напомня, че ЗИС-3 постъпва в съветските войски едва през 1942 г., така че хилядите трофеи от 1941 г. на популярните 76.2 мм. са именно ор. Ф22. Спестявам Ви терминология, която на бълг. е неточна и бедна. Руснаците имат „пушка”, „орудие”, „гаубица (от герм. Haubitze)”, мортира и т.н. Също така выстрел, снаряд, гилза (справка – един патрон също неправилно казано на бълг. има проектил, гилза, капса, разбира се при различните боеприпаси и всякакъв вид взривател). На бълг. липсват цели думи, с които се обозначават отделни части на оръжие и т.н.

Връщам се на Грабин, който в книгата „Оружие победы” разказва за свой разговор с танкисти, на които обяснява с усмивка, че танкът сам по себе си не е средство за разходка, а е носител на арт. въоръжение, т.е. на оръдието. Но Грабин спира до тук, а трябва да продължи – само по себе си оръдието също не убива, поразява боеприпаса – примерно снаряд, но и той не убива, това го прави убойната сила. Но самата тя при падане на снаряда от навесна стрелба, всички Вие можете да си представите, че ако става дума за осколъчно-фугасно действие, част от него „ще потъне”, ще се поеме от земята. За това е измислена стрелбата на рикошети, естествено и отдавна известните боеприпаси, които сработват над бойното поле и по този начин поразяват силата в полеви тип укрития, тоест „отгоре”. Ще спра до тук, но надявам се знаете и за обемните боеприпаси и за тези с тектонично действие, но просто това няма отношение към ВСВ. Умишлено не Ви занимавам с разделно-гилзовото зареждане, по принцип калибъра до 100 мм. е с унитарно зареждане, тоест с един „цял” снаряд. Германското 75 пех. ор. е с нетипично зареждане, първо на самия снаряд и след това на гилзата. Различните гилзи („картузи”) позволяват съответно да нацелиш на разл. дистанция и с различна сила. На пръв поглед изглежда, че разделно-гилзовото зареждане прави процеса по-сложен. При германското леко пех. ор. скорострелността е 8-12, при ЗИС-3 е цели 25 в минута. Вие ще кажете – огромно превъзходство за „руснака”, но пак казвам, мислете образно, защото математическото мислене на война е самоубийствено: да стреляш, не значи да презаредиш 25 пъти в минута. Трябва ти заповед, преди това изчисление, преди това арт. наблюдател, още по-добре въздушен наблюдател, примерно германската „рама” (т. нар. от руснаците), а иначе Fw – 189. Необходима е престрелка или предварително пристрелян репер, задължително и план на огъня, естествено да отчетеш с какви и колко амуниции разполагаш, имаш ли лимит. С други думи, артилерията не е елементарна скорострелност. Необходим е сбор от условия, взаимодействие, бърза работа, но на първо място точна. Това може да Ви изглежда педантично, тъй като чудно за мен, славянинът пренебрегва детайла и намира това за занимание на дребно. Дай му на него широта, мащаб и милиони да хвърля на смърт.



...

Цинични коментари ще трия!
Такива с провокация и ирония - също!
Неможеш да дефилираш из живота и да обиждаш хората, все някога попадаш на някой с достойнство и "плюеш зъби"... Не си го научил по лесния начин, ще го усетиш по мъжкия - болезнено!

Простотията, дечко, на лс!
Тук да дискредитира темата - НЕ!!!
"АЙДЕ БАСТА"

Втора Световна - ТАКТИКА 2 - ТАНК - германски "в превод"...

http://germantiger.blog.bg/history/2011/04/16/taktika-2-tank-germanski-quot-v-prevod-quot.730480

Коя е най–експлоатираната тема по форуми:

„Кой е най-добрият танк на ВСВ?”

Няма добър и лош, въпросът е: кой е най-силен или слаб!





В нито едно свидетелство на германци не можеш да откриеш респект, притеснение или страх пред коя да е съюзническа машина.
Първо, кратко за англо-американците, после за „Маддъ Рашшъ”... Изключвам двете модификации на „Матилда” и две-три добри думи за „Шърмън - Феърфлай”. Да не говорим, че в много днешни РС игри, някак си изведнъж съюзн. танкове „придобиват” широки вериги и овална, а не ръбеста броня. Още по-жалко е, когато в симулация откриеш англ. „костенурка” (която е имала 225 мм. броня, 90 мм. оръдие, скорост 19 км/ч. и първата е завършена едва през 1947 г.). Сглобени са 6 броя, от които днес два са в музей. Американският Т28 е с 305 мм. броня, 105 мм. оръдие и скорост 13 км./ч. Произведени са само два броя и то към края на 1945 г. Единият се запалва при изпитания и до днес още стои на полигон. Другият отива на металолом. Противно е как тези две „създания” – костенурка и Т28 се появяват в РС игри, които внушават, че те участват в бой през ВСВ. Колкото до „овалната” американска броня и за стабилизатора на оръдието в амер. „Шърман”, трябва да знаете, че това са рядко срещани танкове и, че самите амер. танкисти се отказват от вертикалния стабилизатор само в едната плоскост и дори свидетелстват, че той им е пречел в прицелването. Сещам се и за „валцованата” съветска броня, която всъщност едва ли някой от вас знае, че е продукт на внесени в края на 20-те години две германски преси, от които Германия е смятала, че няма нужда и се е освободила. Впоследствие на тяхна база руснаците развиват своята машинистроителна част за изработка на обла броня. Всъщност, най-често споменаваният танк като първенец на ВСВ е съветският Т34. Идиотски мит е, че наклонената броня е постижение на руската мисъл. Ще се учудите, но скосената броня и кръглата купола са дело на амер. Дж. Уолтър Кристи, и то още през 1919 г. Този човек също е създател, забележете още през ПСВ, на идеята за плаващ танк и най-изумителното – за аеромобилен такъв, т.е. десантен, хвърлен с парашутна платформа. Естествено идеята за купола е заимствана от корабната артилерия и т.н. С други думи, руснаците не измислят наклонената броня, а тя е дело на същия Кристи, по-известен със своя тип окачване. Продължавам – когато се говори за танкове в бълг. сайтове, обикновено виждам едно и също: анализ на въоръжение, броня и скорост (прибавяни към нея маневреност и проходимост).

Незнайно къде остава управлението, с което трябва да се започне – нали днес, млади българи, все ви учат на работа в екип? Танкът не е елементарен сбор от оръжия, бронева защита и висока скорост. Би трябвало да знаете, че до 1943 г. Т34 е нямал (!) командирска куполка, също така с радиостанции са разполагали само командирските ротни машини. Особено през 1941 г. е популярна грозната и жалка съветска картинка – от люка се показва командир, който с червено и зелено флагче сигнализира на подчинените му танкове. Сами може да си отговорите, ако той бъде убит, как се разпада управлението на частта. Също така сами си отговорете как се командва оперативно по този начин по време на бой и колко защитен е най-важният човек, натоварен с отговорност – командирът, когато се покаже от куполния люк и по този начин привлече огъня на каквито си пожелаете там германски MG34, осколъчно фугасни снаряди, пръскащи се близо до командирския танк или, не дай Боже, точни стрелци - снайперисти. По този повод един трагикомичен случай: съветски танк БТ води „прицелен” огън по SPW. Понеже руснакът – едновременно командир, стрелец и пълнач в бетушката стреля, но не може добре да види къде попада снаряда, който не е улучил въпросното SPW. За да разберете как се е чувствал, вземете лист хартия, навийте го пред окото си, ето това, е което се вижда през БТ-то. Сега образно си представете как танкът стреля, как се разклаща от изстрела, как газовете (пушекът) пречат на видимостта ви . Именно в този кратък, но важен момент на „раздрусването”, командирът губи видимост и не може да прецени колко неточен е изстрела и всъщност къде цели изпратеният снаряд. За жалост, командирът на това БТ след стрелба с 3-4 изстрела не издържа и нервно вдига люка, показва се през него, за да види по-добре герм. БТР. Тогава нелепата съдба се намесва и картечен откос от герм. SPW „прошива” (прави на решето) тънката броня на командирския люк. Съветският танков командир пада обратно, поразен, вътре в танка, а механик водачът дава заден ход и се изтегля (един славянин би казал – отстъпва позорно) от бойното поле. Това е един уникален случай, в който БТР едва ли не побеждава танк!!! Сега си представете един герм. танк: вътре в него командирът си има командирска куполка, триплекс,епископ и каквато там искате оптика и спокойствието сам да избира целта и да командва. Нещо повече – в процеса на целия бой посредством радиото той оперативно може да отреагира на променящата се обстановка, водейки гъвкаво подчинените си и променяйки направлението на удара. Когато стрелецът стреля, именно командирът „по-високо” от него през своя перископ наблюдава резултата от стрелбата, колко близо от целта е „минал снаряда” и веднага коригира мерача в следващия изстрел. Точно това Т34 го няма до 1943 г. Още един незабелязан недостатък – маската на съветското оръдие в куполата е с овал „надолу” и „отплесналите се” снаряди веднага попадат в погона на куполата; същото е при отплесване отдолу-нагоре, попадайки в „шева” на куполата в най-язвимото място между купол и корпус... Точно този ъгъл е слабо място на Т34 и е наречен „снаряден уловител”. Глупостта да се слага куполата напред продължава в съветските танкове до края на ВСВ. Забележете, герм. „Пантера” изтегля куполата назад и на по-късните нейни модификации дори е изработена под маската на оръдието т. нар. „поличка”. Ще добавя също и коментар за „голямото” съветско преимущество – високата танкова скорост. Би трябвало да знаете, че БТ значи „быстроходный танк”, когото изтъкват, че развивал 85 км./ч. по шосе без вериги (замислен от Тухачевски като танк – лек, който с бързината си напред да буди революцията „на онеправданите” работнически маси извън границите на СССР). Оставяме настрана глупостта, че този човек е разчитал да бъде посрещнат не от воюващ срещу него противник, а от бунтовен народ. Първо – дори и днес маршът на танкова колона не се развива с повече от 25-30 км./ч.! Походният ред не е гонитба, а ред от превали, сборни пунктове, дисциплина на марша, „поведение на пътя” и т.н. Просто и днес рядко се развива скорост над 35 км./ч. Постижението от 85 км./ч. става безсмислено и има само тактическо приложение за движението или спасението на отделната единица. Представете си – според Тухачевски БТ „хуква” по удобните пътища на Прусия и „кара” бясно с над 80 км./ч. – герм. не са тъпи и естествено на кръстовищата биха разставили ПТО. Героите на Тухачевски с тънката си броня нямат друг избор, освен да „кривнат” от пътя, обаче в Прусия, „да му се не види”, има немалко блата и изведнъж ти трябват вериги – да се надяваме, ако си руснак да не ти се налага да ги слагаш под вражески обстрел. След като обикновено пътните артерии са обект на всякакъв огън и особено противотанков такъв, е идиотски глупаво да правиш танк с тънка броня, да го пускаш без вериги, а пък тесните му вериги никак не подхождат за горите на Изт. Прусия – това е образното мислене, а 85 км./ч. е възхитителна математическа цифра. Не може да има спор – Т34 притежава идеалната скорост за основен танк и балансира с удачно брониране, макар в тясна купола (забележете Т34-85 се появява едва през 1944 г.) и се огледайте добре – куполата му е несъразмерно голяма, отново с ,,уловител”, сегментите на ,,траковете” продължават да са на едри ,,парчета” и да се късат повече от германските, но това са подробности, за тях никой не говори! А сега - ЗВЯРЪТ - ,,ТИГЪР” това е танкът на ВСВ, това е танкът, на гърба на който пробитият герм. фронт оцелява. Този танк, създаден през 1942 г. и от октомври пред Ленинград (за сметка на това е чудна заблуда участието му в контрата към обкръжените във Сталинград), реално неговият път започва през 1943 г. „Тигърът” има на своя сметка хиляди поразени единици, на него воюват най-елитните и подбрани асове, на баталъоните „тигри” се обляга целият фронт, когато няма друга надежда! Тази машина насажда страх навсякъде, принуждава русн. да издадат ,,памятка”, в която се заповядва срещу „тигър” да излизат не по-малко от 3 рус. танка и кара съюзниците да се крият, зовейки авиацията. По форуми чета едно и също: деление на леки, средни и тежки танкове при спора кой е най-силен??? Та нали в боя никой не вдига табела –,,Аз съм лек или тежък”, всички се срещат в двубой и има само един, който бие и що за сравнение е това без екипажите??? Герм. танкист е бил в пъти по-подготвен от всеки друг и не само Витман, знаете ли за Книспел – та той е ликвидирал 192 танка, Шройф – над 161, Кариус – над 150, Болтер – над 139... и всички те са воювали на „тигри”! Впрочем „Тигър”-ът е притежавал най-бързо завъртащата се купола, а това е основно в боя, скорост от 38км/ч, докато руският ИС2 32-35км/ч! Облекченото управление, ниското налягане върху грунта, оптиката с мерник, гарантираща почти 95% попадение в целта до 1км, димните шашки (защо ли не откриваме такива по съветските танкове) за какво ли им е да се прикриват, та някой да е мислил за руския войник...?

Любимата критика – „Тигър”-ът нямал наклонена броня – абсолютно вярно. А сега една истина облечена в образ: колко е обемен фронталният наклонен лист на Т34 и следователно лесно е да се прицелиш, а сега – лесно ли е да улучиш тясната нескосена ивица отпред ,,тигъра” – практиката не е теория! Мога да ви затрупам с думи и цифри за „Тигър”-а – окачване, двигател, отделения, люкове и на пода, разположение на всяко седящо място и кой инженер какво е развил в танка, а и в кои други танкове участва като разработчик – спестявам това – ако някой желае, бих могъл да му изпратя всичко: създаване, конструкция, боеприпаси, бронепробиваемост...+ боен път на всяко едно съединение. Ще се огранича само с два факта: „Тигър”-ът е имал 8 скорости (от тях четири задни!) управлението му е било толкова лесно и удобно, че е било по силите на всеки член от екипа, което в бой никак не е маловажно; „Тигър”-ът е обладавал прицел до 4000 м! Към това да прибавим 92 снаряда и 5200 патрона. Сега какво ще кажете за малкия боекомплект на съветските танкове, сравнен с тези 92? Широки вериги – да, подражание на КВ, но нима всички руски САУ – цяло поколение, не са заимствани от германците? Наслушал съм се на простотий от типа: „Тигър”-ът бил замислен като танк в отбрана и това компенсирало недостатъците му – ниска скорост и слаба проходимост. ИС2 според руските източници развива 37км/ч – толкова е ,,бърз”, естествено не му и трябва, нали е танк за пробив, за него критика няма, но виж „германецът” го спасявало това, че бил в отбрана и така не ,,лъсвали” слабостите в „тигъра”. Представяте ли си?! Значи, германците е трябвало да направят танк за Марс, та да угодят на критикарите?! Те отстъпват, те срещат лавина от вражеска техника и изкарват „Тигър”, съобразен тъкмо с тази ситуация, но не, пак били в грешка!

Друг лаф – „Пантерата” – тежък танк, щото маса, обем на шасито и куп други такива ,,доводи”... Хайде сега, щом е тъй, то Т34 си е тежък танк още през 1941 и 1942 г., а да не пропуснем КВ – той е супертежък – така излиза!

Запомнете този ,,закон”: Германия има елитните екипажи, Германия има най-яките машини с ненадмината оптика, въоръжение и броня. Едно уточнение: реалната броня, челният лист при „Тигър” В (знаете че няма в герм. обозначения нито ,,кралски”, нито „Тигър” 2), а ,,първият” е в две Ausfurung H,E, та бронята ,,отпред” е 185мм (не 180), при „Тигър” Н и Е не е 100 мм, а с маската – 120 мм, при „Пантерата” не е 100 мм на куполата, а 110…, да продължавам ли? Явно, четете само Шмелъов, няма ли за вас нови руски, германски или англоезични източници??? Вижте дадената пробиваемост при Шмелъов и ще се забавлявате как още в онова ,,червено” време човекът се изтърва и признава: на 1000 м „германецът” пробива 160 мм за подкалибрен, а „германката” („Пантерата”) на 1000 дупчи също толкова за подкалибрен снаряд. За сравнение прехваленият руски ИС се отчита с пробив на 500 м (не на 1000) едва на 140 мм броня. ИСа трябва да се сближи на под 1000 м, за да порази, срещу „Тигър” В не е достатъчно, германците го ,,почват” пред 1000 м, „Тигър” В и на 2000! Обаче стига ,,математика”, ред е за практика: представете си ,,равни” условия – еднакво обучени съветски и германски тимове (развеселих ви нали?), релеф – равнина, паритетно качество на прицелите на съветски и германски танкове (веселието е пълно!). Сега един срещу друг са „Тигър” Н или Е и ИС2, да приемем за вероятно, че при първия изстрел често пъти не улучваш и следва коректиран втори. Какво се случва в ИСа: зареждащият вкарва в ствола 25(!) кг снаряд, след което прибойникът със звън заклинва пояса на снаряда в първите нарези на ствола. Опитен пълнач умее това с ръка, после той взема 15(!) кг гилза отдясно в куполата, вкарва я в ствола и добутва (за следващите гилзи руснакът ще се навежда ,,надолу”, защото те са в корпуса на ,,дъното”); затворът се закрива автоматично; пълначът рапортува ,,гатова” (на рус. транскрипция ,,готово”); командирът произнася ,,огонъ”; наводчикът, който през целия този процес е откоректирал огъня, натиска спусъка и произвежда изстрел... СТОП!!! И за най-тренирания екип това отнема над 20 секунди, а колкото и да е жалко, още на 8 секунда в ИСа ще се забие първият снаряд на „тигъра” и ако той не уцели, то на 16 секунда вече вторият ще ликвидира този ИС. Дори руснаците да са двама, то един точен „Тигър” ще има преднина от 4 секунди и е способен да екзекутира втория ИС. В крайна сметка, за да се унищожи „Тигър”, са необходими със сигурност три ИС, то така и е ставало... Скорострелността на „германеца” от 6-8 изстрела в минута тук решава двубоя ,,mano o mano”, ,,one by one” – един на един, и забележете – това е при еднакво квалифицирани танкисти, което просто не се случва и при равностойно качество на руска и германска оптика, което си е просто виц! Няма обаче да отрека – танк съперник на „Тигър” може да е на първо място ИС или Т34 – 85! Не ми се говори за „Феърфлай”, англо-американците толкова йезуитски и витиевато лансират тезата за техния APDS снаряд, който на 1000 м пробивал 170 мм, без примерно да споменават специалната granate за герм. 88 мм ор., която гарантира ,,пенетрейтинг” на уникалните 205 мм(!!!), дистанция пак 1000м. Тук се сещам за над 30 вида амуниции и снаряди за танк със съответните им абревиатури – ако се интересувате ще видите цялото ,,меню”. Между другото, днес Сърбия има действащи герм. 88 мм оръдия като брегови, а през ВСВ е регистриран ,,рекорд”, при който герм. 88 мм в Гърция, 1941 г., поразява британски нещастен танк на... 6000м!!! Отново ,,между другото”: герм. „пантери” след войната остават на френска и чешка служба, а „хетцери” – в Швейцария, за Pz4 предполагам сте наясно, че се ползва от сирийците даже на Голанските възвишения. Впрочем, ето още любопитни факти: от „Панцершрека” е била възможна стрелба от лег, според модерните РС игри няма такава опция; още през ВСВ германците правят неоткриваеми за търсачите стъклени мини; Крейтън Ейбръмс, на когото е наречен днешният Бръмс, в боя за Зиглинг – декември 1944, губи 20 свои танка и ,,кноква” само 3 „Пантери”; Роммел през ПСВ получава Pour le Merite за щикова схватка с 3 французи, от които пробожда двама; пак през ПСВ – 1917 г. е първата авиоатака, при която герм.самолети ликвидират танкове; на 14 юли 1943 г. Райх-дивизията превзема... Прохоровка (!!!), макар Хитлер да отменя атаката на 13 юли; днес вече има паметници на SS бойци в Естония (за датчани), в Латвия (общ) и в Красное село (вече предградие на Санкт Петербург) за норвежци; за едно офицерско място във ваймарския райхсвер са кандидатствали над 1000 желаещи – това е подбор; Книги на Гудериан, Ромел и Лееб преди войната стават признати учебници в ред западни армии – австрийска, швейцарска, американска и др.; първият танков бой в света през ПСВ завършва със следните загуби: 1 герм. A7V за 3-4 английски „Уипет”; герм. регион Заарланд е под френска окупация до 1957 г.




...

Цинични коментари ще трия!
Такива с провокация и ирония - също!
Неможеш да дефилираш из живота и да обиждаш хората, все някога попадаш на някой с достойнство и "плюеш зъби"... Не си го научил по лесния начин, ще го усетиш по мъжкия - болезнено!

Простотията, дечко, на лс!
Тук да дискредитира темата - НЕ!!!
"АЙДЕ БАСТА"

[aiwara]

Запознат съм с "творчеството" му. Има и добри попадения. За съжаление е твърде пристрастен. А и му куца доста изказа, правописа и като цяло потока на мисълта...

[Angelmr]

По форумите такива като автора ги наричат подигравателно: German fanboy. Типажа им по военните форуми е с поведение точно толкова предвидимо, колкото и на прословутите тролове и е дори по-многоброен. Мисля че няма нужда да се задълбочаваме чак толкова в подобни "източници".

[messire Woland]

След тези две мнения мисля да заключа темата. По начало ми изглеждаше твърде съмнително - адски разхвърляно по "времена и тематика", но реших да видя какво ще напишат хората. Ако авторът на темата има какво да каже - нека е по отделни теми и не така нахвърляно.