Развитие на тактиката на РККА през ВСВ на ниво стрелкови корпус и дивизия.

[Panzerjaeger]

Гледам, в някои документи пише, че "единичните окопи се свързват в траншея при задържане на позицията повече от 2-3 дни". В първите месеци от ВОВ като се вземе впредвид високия темп на настъпление на Вермахта, това надали е било възможно да се извърши. Остава тактиката на контраударите...

[gollum]

То идеята е, че единичните окопи са първата стъпка от окопаването на подразделението. После се свързват в цяла траншея. Въпросът е - както с всичко (особено тогава и там), - каква е връзката между наставленията и практиката. Доколко първото въобще се е усвоявало и практикувало. Защото ако гледаш общия устав от 39-та - окопаването и отбраната са широко застъпени и разгледани. Обаче в реалността това почти не се ползва. Отделен въпрос е доколко усложнени са нещата в указанията и как това не съответства на подготовката, т.е. доктрината не се връзва с реалността.
Концепция пълно окопаване по всички правила присъства (срещал съм го като документи с нормативи). Мисля че някои от кадровите дивизии в самото начало (и още повече, в края на лятото и началото на есента) се окопават както трябва. Това на ниско ниво.
На високо ниво (карам по спомени) също има реакция и определена степен на обмисляне. Да речем, на втория-третия етап от сраженията през 41-ва (след оперативната пауза и през септември-октомври) оперативната отбрана - съответно и тактическата, - се строят с оглед на немската тактика, използвана до този момент (пробив на тесни участъци по пътищата), вместо линейна отбрана, както е в началото. Немците контрират с промяна в тактиката и пробиви встрани от пътищата (заобикаляне, блокиране, разчистване и отново излизане на пътищата).
Интересен въпрос е каква част от този начален опит успява реално да се осмисли и натрупа. Може би повечето се губи заради високия темп на загубите на офицери и липсата на "трайни" съединения (където опитът може да се натрупа , обмисли и предаде нататък на относително ниско ниво - дивизия/корпус).

ПП не съм стигнал до съответното място от БУП-38 - то ще е интересно, защото е важно как стоят нещата на най-ниско тактическо ниво (отделение/взвод/рота). Между другото, чисто

[Panzerjaeger]

Копаенето на траншеи е трудна работа и се прави с нежелание от личния състав, но между солдатите е имало една поговорка: «десять метров окопа себе дешевле, нежели метр братской могилы» (изкопаването на 10 метров окоп е по-евтино, даже и от 1 метър братска могила).

[Panzerjaeger]

Интересен въпрос е каква част от този начален опит успява реално да се осмисли и натрупа.

Въпросът е и как траншеите им се усъвършенствуват през годините. Правят се и все повече издатини на траншеите за по-успешно водене на флангов огън, но доколкото съм чел от Курската битка, та до края на войната няма съществени промени в построенията на траншейната система. Просто противникът в края на войната вече не може да нанася успешни контраудари на множество направления. Контраударите на противника, които трябва да се отразяват стават все по-редки, така че промени в тази връзка не се налагат. А и към отбрана Червената армия преминава само преди подготовка за настъпление или прегрупиране.

[Amazon]

Както спомена Голъм единичните окопи са по-скоро при набързо организирана отбрана, или задържане на новозаета позиция при настъпление. И доколкото съм срещал те не винаги представляват дълбок трап с дълбочина човешки ръст. По-скоро плитка, набърно изкопана яма за стрелба лежешком(и за защита от вятъра). От дядо си знам, че немците много успешно са използвали единични окопи в гориста местност. Единичен окоп изкопан зад дебело дърво. Нашите са се виждали в чудо да ги изчовъркат от там.

А иначе темата ми е безкрайно интересна, заради кашата която представляват нивата на командната структура. Чел съм за случаи (в никакъв случай правило, просто отделен случай) през 42-ра когато в СА щаба на бригада директно прескача полковете все едно са паразитна структура и директно работи с основната бойна единица - батальоните. Полка някак си остава като логистична единица. Аз поне за ВСВ не мога да схвана ролята на полковата организация. Имаме си дивизия/бригада => батальон. Какаъв е смисъла на полка? Особено полк с два-три непълни батальона, което не е рядко през първата половина на войната. А има и случаи дивизионна артилерия да се придава на батальони покриващи важни направления. Не на полка, ами директно на батальона. Полка си го има, ама е някаква имагенирна структура. Интендантсво.
Доолкото си спомням при БА през периода е малко по-различно, но това не е по темата.

[Kramer]

През ВСВ в съветската армия дивизиите са на полкова организация, а бригадите на батальонна. Тоест стрелковата дивизия се състои от полкове, полковете от батальони.
Бригадата - от батальони.

[gollum]

Аз поне за ВСВ не мога да схвана ролята на полковата организация. Имаме си дивизия/бригада => батальон. Какаъв е смисъла на полка? Особено полк с два-три непълни батальона, което не е рядко през първата половина на войната. А има и случаи дивизионна артилерия да се придава на батальони покриващи важни направления. Не на полка, ами директно на батальона. Полка си го има, ама е някаква имагенирна структура. Интендантсво.

Амазоне, както посочи Крамър, първо има разлика между дивизия и батальон в РККА/СА: дивизията (по идея) си е същата както другаде - полкове/батальони (надолу). Докато бригадата е на практика автономен полк, т.е. има сходна структура и възможности с тези на дивизионен полк, но комбинирани със самостоятелността и удобството на дивизия (като командна структура, командно ниво и отчасти като поддържащи подразделения / логистика). Отново - по идея, т.е. как стоят нещата според устави и как (уж) са преди началото на войната (1941 г.). Загубите и проблемите в началния период променят всичко това и новопоявилите се механизирани/танкови (подвижни) бригади са по-скоро своеобразни полуавтономни батальони за прикрепяне към дивизиите, които почти не разполагат с органични поддържащи подразделения и логистични възможности. Това в някаква степен се преодолява малко по-късно (все още говорим за 1942 г., началото на 1943 г.), като тези бригади се организират в "корпуси". Това означава, че към тях се прибавят поддържащи и логистични подразделения и се добавя (в някаква степен) пехотна и артилерийска сила. Т.е. от тях чрез тези "корпуси" се организират нещо като практически дивизии. Донякъде се повтаря дивизионната структура, но малко по-свободна, защото покрай идеята да се концентрира сила все още не е забравена основната задача - да се подкрепят пехотните съединения, т.е. да може бригадите да се "раздадат" на стрелковите дивизии в армията, към която този "корпус" е прикрепен. Воланд посочи причината: на този етап, а и по-късно, съветската пехота - особено в настъпление, - има нужда от танкове, за да има някаква устойчивост и ефективност. Без тях нещата са зле. Поне такива са моите впечатления (въпросът е дискусионен).

Сега, защо е необходим полк в дивизията? Ще изложа как аз си обяснявам нещата.
Първо, ако погледнем организацията на примерна стрелкова дивизия (вземам нещата към 1941 г.), то тя включва следните батальонни формирования:

- 7 отделни артилерийски батальона (дивизиона според съветската терминология) в състава на двата артилерийски полка. Тук изключвам подразделенията на полково ниво (разузнаване, картография, АИР, поддръжка);
- 9 линейни пехотни батальона (в трите стрелкови полка на дивизията);
- 2 отделни батальона (сапьорен и разузнавателен);
- 3 нещо-като полкови артилерийски/тежко въоръжение батальона (всеки с по батарея ПТО, батарея полева артилерия и батарея тежки миномети, плюс картечна рота);
- няколко отделни небойни поддържащи подразделения (общо около 10-12: автомобилен батальон, медицински батальон, свързочен батальон, множество отделни "ротни" формирования с обслужващи функции (тилови) и прочее). Тях можем в някаква степен да ги изключим, защото всяко от тях се контролира от съответната служба на дивизионно ниво.

Това означава, че ако гледаме само бойните батальонни формирования в СД получаваме ~21 на брой. Плюс още 10-тина не-бойни. Сега, нека си представим всичко това без полково ниво. Това означава, че командирът на дивизията и щабът му трябва да управляват в бой 21 различни подразделения от четири различни войскови рода (пехота, артилерия, инженери, ПВО). Представи си колко трудно ще е това - да се подготвят задачи и заповеди и да се разпращат до 21 различни адресата, да се получават и сортират донесенията от тях, т.е. да се движи целия информационен поток в реално време. Да не говорим, че ще е много трудно за един човек (в крайна сметка, командирът на дивизията взема всяко от решенията) да взема всичките тези решения и да "движи" всяко от тези подразделения. И трябва да се организират и координират нещата между линейните батальони (пехота) и поддържащите (артилерия), като има няколко типа поддържащи (полева артилерия, миномети, гаубична артилерия, ПТО, ПВО, сапьори). Луда работа. Дори и да "запазим" артилерийската полкова структура, пак премахваме само 7 отделни елемента и оставаме на ръце с 14 - много.
Има и друг момент: никое от тези батальонни формирования няма собствени логистични възможности, за които си струва да се говори. Т.е. снабдителната служба на дивизията ще трябва да организира цялото им снабдяване директно.

Когато "вместим" полковата организация в картината, нещата се променят така, че
под дивизионно управление имаме:

- 3 стрелкови полка (всеки с 3 стрелкови батальона, три отделни артилерийско-минометни батареи, няколко различни поддържащи подразделения);
- 2 артилерийски полка (под командването на артилерийската служба, т.е. можем да ги броим за един) + ПТ батальон и ПВО батальон;
- 1 сапьорен батальон;
- 1 разузнавателен батальон;

Т.е. до седем отделни формации, които трябва да се координират и управляват. Къде са 14, къде са 6. Включването на полковото ниво (което реално добавя по едно управление, т.е. 40-60 души максимум) опростява много командната структура. Плюс, опростява много логистиката, защото вместо снабдителната служба на дивизионно ниво да снабдява директно над 20 отделни формации, тя се занимава с ~7, като полковите подразделения поемат нещата нататък. Това опростява много нещата.
Т.е. административните функции на полковете са едно на ръка (и някъде те са основни, да речем, в английските въоръжени сили). Но полковете имат и важни командни функции - координират действията на батальоните и подразделенията си за поддръжка. По идея всеки от тези пехотни - стрелкови - полкове има на разположение по три основни бойни формации - пехотни батальона, плюс няколко органични артилерийски (45 мм ПТО, 76 мм пехотни оръдия, 120 мм миномети, тежки картечници и подразделение с преносими ПТ оръжия) и други поддържащи подразделения (свързочници, малко сапьори и прочее). от гледна точка на управлението на дивизията всичко това е "едно", т.е. командирът на дивизията дава отделна задача на командира на полка. Оттам-насетне последният поема нещата и решава как да разпредели наличните си ресурси, за да постигне зададените цели. Т.е. в лицето на полковото ниво командирът на дивизията има основата на бойна група - полево командване, чрез което трябва да постига целите на дивизията. В реалността дивизията има толкова самостоятелни активни тактически елементи, колкото полкови управления има - минус артилерийските, защото те изпълняват малко по-различна задача (обслужват останалите активни части). Т.е. реално три такива активни части, плюс още една - разузнавателния батальон. Всичко останало са активи, които се разпределят (прикачат) към някое от трите (четирите) активни тактически единици. Като четвъртата - разузнавателния батальон, - рядко реално ще става основа на самостоятелен активен елемент.
Това означава, че от гледна точка на командира на дивизията той не управлява директно пехотни батальони (линейните му единици), а пехотни полкове. Така че полковете имат собствено ниво на тактика - как да управляват ефективно батальоните си.
Впрочем, същото важи и едно ниво по-долу - батальонът. Ако го разгледаме по същия начин, защо трябва да има роти в батальона? Те изпълняват същите функции.
Ако погледнеш съвременните армии, нещата стоят донякъде по сходен начин - имаме бригади, които организират обикновено 2-3 батальонни бойни групи, около които се "върти" цялата работа. Тогава сходно са стояли нещата, но полевото управление се е организирало на базата на полковите управления (вместо на батальонните, както е сега).

Ако се върнем на полковите управления, тяхната функция е да определят къде и при какви условия пехотните батальони да влизат в бой, както и как да разпределят органичните си възможности за огнева поддръжка (значителни по идея), както и всичко, което дивизионният командир реши да им даде за усилване. В бой тяхната функция повтаря тази на дивизионно ниво, (или тази на батальонно), но в по-малък мащаб. Има си и тактика, майсторство и каквото решим - чисто тактически. Но те се свеждат повече до организацията на боя, до това къде и с какви сили да се приеме. Как точно ще се проведе тактически битката се определя на по-ниско ниво - реално ротно/взводно. Там са и най-интересните неща от тази гледна точка (битка). Нагоре - полковете координират батальони и отделни роти (поддръжка и придадени); дивизията координира совите полкове и самостоятелни батальони; корпусът координира своите дивизии и самостоятелни полкове и батальони (корпусни части); армията координира своите корпуси, дивизии и автономни армейски части; групата армии (фронт) прави същото по отношение на армиите / автономните корпуси. Надолу - батальонното управление координира и управлява тактически совите роти и автономни взводове; ротите управляват своите взводове (реално на това ниво - взводове и отделения имаме командири, които пряко участват в сражението на първата линия). Колкото по-нагоре се качваме по нивото, толкова повече имаме оперативни решения, по-малко тактически. Под определено ниво вече няма оперативни (дивизията е границата, според мен).

Сега, в реалността отделенията и взводовете (това са базовите тактически единици - онези, които реално "изнасят" боевете) понасят загуби, някои "изчезват" напълно, същото се случва и с роти, понякога и с батальони. Т.е. участието на стрелковата дивизия в боеве води до намаляване на активните "щикове" в бойните подразделения, т.е. до падане на бойната устойчивост на пехотните полкове. Но това едва ли толкова променя или усложнява нещата, защото в краен случай ще имаш обединени в едно батальони, т.е. полкове с около батальонна сила и възможности. Знаем, че най-често силата на СД бързо пада до 3 000 - 6 000 души. Т.е. възможността им да се използват реално пада до около нулата. Затова и пиша за "ниска устойчивост" на СД.