Тези дни са навършва годишнина от началото на едно от най-важните събития от заключителния етап на Втората световна война настъпателната операция на вермахта Wacht am Rhein ( Рейнска стража ), проведена през периода 16 декември 1944 28 януари 1945 г.
Тя предвижда пробив на широк около 80 километра участък от Съюзническия фронт в Ардените, последвало форсиране на река Маас в района на Лиеж и Намюр и достигане на Антверпен на седмия ден от началото на операцията. Целта е да бъдат обкръжени и унищожени развърнатите в Белгия и и Холандия 1-ва канадска, 2-ра английска, 1-ва и 9-а американски армии.
Замисълът е съобразен с факта, че към средата на декември 1944 г. 120-километровия фронт в района на Ардените се отбранява единствено от отслабения в боевете след Десанта 8-ми корпус на американската армия. Главните сили на съюзните войски са групирани северно и южно от Ардените съответно 31 и 17 дивизии.
Внезапният удар срещу позициите на американския корпус бива нанесен със силите на 25 дивизии от състава на 5-а танкова, 6-а SS танкова и 7-а общовойскова армии на Вермахта. Настъплението започва сутринта на 16 декември и представлява пълна изненада за американо-английското командване, погрешно убедено в невъзможността на германската страна да предприеме офанзивни действия.
Още през първите три дни от операцията германските войски пробиват отбраната на 8-и американски корпус и се придвижват на дълбочина от 30-40 км. Англо-американското командване обаче успява неочаквано бързо да съсредоточи в района на пробива крупни сили - две бронетанковии и две въздушно-десантни (познатите ни от победоносните войни в Арабския залив 82-ра и 101-ва) дивизии.
Затова въпреки постигнатата внезапност и първоначалните успехи, темпът на германското настъпление рязко започва да спада - авангардните части на вермахта излизат на р. Маас едва на 25 декември. Като при това веднага попадат под ударите на допълнително привлечената към района на бойните действия американска 3-а армия.
Подлагани на унищожителни авиационни атаки, останали без резерви от гориво и боеприпаси, германските войски прекратяват настъплението си, като остават на достигнатите позиции вклинени на около 100 км в разположението на съюзниците.
***
С Арденската операция са свързани едни от най-масово разпространените спекулации на съветско-комунистическата военна историография. В течение на половин век кремълските фалшификатори на военната история втълпяваха на непросветения читател своята измислена теза, че съюзниците са се спасили от съкрушителен погром на Западния фронт благодарение единствено на предприетото преждевременно настъпление на Червената армия на Източния фронт!?
Тя предвижда пробив на широк около 80 километра участък от Съюзническия фронт в Ардените, последвало форсиране на река Маас в района на Лиеж и Намюр и достигане на Антверпен на седмия ден от началото на операцията. Целта е да бъдат обкръжени и унищожени развърнатите в Белгия и и Холандия 1-ва канадска, 2-ра английска, 1-ва и 9-а американски армии.
Замисълът е съобразен с факта, че към средата на декември 1944 г. 120-километровия фронт в района на Ардените се отбранява единствено от отслабения в боевете след Десанта 8-ми корпус на американската армия. Главните сили на съюзните войски са групирани северно и южно от Ардените съответно 31 и 17 дивизии.
Внезапният удар срещу позициите на американския корпус бива нанесен със силите на 25 дивизии от състава на 5-а танкова, 6-а SS танкова и 7-а общовойскова армии на Вермахта. Настъплението започва сутринта на 16 декември и представлява пълна изненада за американо-английското командване, погрешно убедено в невъзможността на германската страна да предприеме офанзивни действия.
Още през първите три дни от операцията германските войски пробиват отбраната на 8-и американски корпус и се придвижват на дълбочина от 30-40 км. Англо-американското командване обаче успява неочаквано бързо да съсредоточи в района на пробива крупни сили - две бронетанковии и две въздушно-десантни (познатите ни от победоносните войни в Арабския залив 82-ра и 101-ва) дивизии.
Затова въпреки постигнатата внезапност и първоначалните успехи, темпът на германското настъпление рязко започва да спада - авангардните части на вермахта излизат на р. Маас едва на 25 декември. Като при това веднага попадат под ударите на допълнително привлечената към района на бойните действия американска 3-а армия.
Подлагани на унищожителни авиационни атаки, останали без резерви от гориво и боеприпаси, германските войски прекратяват настъплението си, като остават на достигнатите позиции вклинени на около 100 км в разположението на съюзниците.
***
С Арденската операция са свързани едни от най-масово разпространените спекулации на съветско-комунистическата военна историография. В течение на половин век кремълските фалшификатори на военната история втълпяваха на непросветения читател своята измислена теза, че съюзниците са се спасили от съкрушителен погром на Западния фронт благодарение единствено на предприетото преждевременно настъпление на Червената армия на Източния фронт!?
Comment