Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сребролюбие или Цената на парите II

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Май си заслужава да си поиграем още малко с числата, но ми се струва, че перпера на който се равняват 12 василикона, както и този на който се равняват два сребърни перпера не е реална монета (все пак по време на сребърната перпера златно монетосечене няма), а може и да бъркам.
    Liberte, egalite, fraternite
    Viva la revolution
    Zalmoxis написа
    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
    http://hristoen4ev.blogspot.com/
    dibo написа
    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

    Comment


      #32
      Тъй, да започна с някой и друг анализ

      DelaRea написа Виж мнение
      Сребролюбието на XIV век.
      През 1204 година едно събитие променили политическата, а от там и икономическата картина на тогавашна Европа. Рицарите на 4-ти кръстоносен поход завладяли Константинополис. С това бил сложен край на една хилядолетна империя на Ромеите (която сега наричаме Византия), и се положило началото на една друга империя, макар и с доста по-къс живот, тогава наречена Романия (която сега ние наричаме Латинска империя).
      И преди 1204 г. империята на римляните (romani=romaioi) била известна като Романия, макар в западното възприятие да изглеждала чисто гръцка държава

      DelaRea написа Виж мнение
      Сребролюбието на XIV век.
      Преди да отговорим на този важен въпрос, трябва да отбележим и нещо друго, не маловажно.
      През последните около хиляда година, от времето на Римската империя, монетите би изработвани предимно от злато, сребро, бронз, мед или някаква смес между тези метала (така наречените билонни монети). След падането на Византия обаче се случил пълен обрат - среброто, което сякаш било дотогава малко пренебрегвано като ценност, за сметка на златото, сега се превърнало в основна суровина за изработка на монети. Така се появил така наречният сребърен стандарт.
      Затова и пиша тук за Сребролюбието - това ново чувство, което май завладяло Средиземноморието.
      Не е точно така. Сребърният стандарт се използвал във варварските държави поне от V-VI в. и бил основният стандарт в Западна Европа през ранното и зрялото Средновековие. Тоест, в общи линии, на Запада не му достигал злато, което било съсредоточено основно в Изтока - при ромеи и араби. Да не забравяме, че още преди падането на Константинопол - през 1201 г. - венецианците се договорили с представителите на пилигримите, заплащането да бъде осъществено в сребро на стойност 85-94 000 сребърни марки (мярката за тегло - прословутата кьолнска сребърна марка, равна на почти 234 гр.). С други думи, ако венецианците бяха поискали пилигримите да платят в злато, това е нямало как да се получи. Дори доходите през годината на френския крал по него време пак се изчисляват в сребро, а хитрите венецианци поискали от пилигримите мангизи, равняващи се на дохода на френския крал Тези пари (освен чистата далавера за венецианците) щели да послужат за построяването на кораби, които да превозят 33 500 кръстоносна армия.

      Бях правил там едни кръчмарски изчисления. Между 932 000 000 $ - 1 400 000 000 $

      Comment


        #33
        Сега, като се позамислих, се сетих, че средно на един пилигрим се падали към 42 000 лв., които той трябвало да "внесе" за участието си в кръстоносния поход.

        Как би изглеждала ситуацията днес? Ами да речем, че живееш на село, имаш къща на един етаж с три стаи и кухня, към 30 дка. земица, 2-3 кравички, няколко прасенца, десетина овчици и кокошки. Както и стар смотан трактор.

        Продаваш всичко за около 40-50 000 лв. и тръгваш ... Днес това би било неоправдано (направо луда работа), но тогава не е било така.

        Comment


          #34
          DelaRea написа Виж мнение
          Цветът на златото

          Венцианска сребърна монетна доминация обаче е прекъсната от една нова златна монета. Тя се заражда в друг италиански град - този на цветята - Флоренция.

          Флорин (итал. fiorino от fiore „цвете“, от лат. florem „цвете“) е название на златни монети, които се секат във Флоренция от 1252 г. до 1523 г., а впоследствие и в много други страни.

          Флорентинския fiorino d'oro е с тегло от 3,5 грама злато с чистота 0,986 (98.6% = 23.67 карата)

          Флоринът бързо се разпространява в много страни в западна Европа, които емитират собствени монети, следващи флорентинския образец. Названието „флорин“ се използва като синоним на гулден и дукат.

          DelaRea написа Виж мнение
          Венецианското злато

          Високата пропорция на златото във флорина - 0,986 или 23 2/3 карата, му носи бързо признание в търговските среди и принуждава великата морска и търговска сила Венеция да започне да сече собствени златни монети с подобни характеристики.

          За основоположник на венецианския дукат се смята Джовани Дандоло през 1284 г., но всъщност, още през 1274 г., венецианският дож Лоренцо Тиеполо започва да сече златни монети, които на лицевата страна изобразяват коленичилия владетел да приема флаг от патрона на града Свети Марко, и фигурата на Иисус Христос на обратната страна на монетата. Графичното оформление на изображенията от двете страни на венецианския дукат показват силно византийско влияние.
          Венецианският дукат е тежал 3,5 грама и е отсечен от злато с чистота 0,986.

          Тези златни дукати по-късно стават известни като zecchinno d'oro, от италианското название за монетен двор — la zecca. Дизайнът им се запазва основно непроменен до превземането на Венеция от Наполеон Бонапарт през 1797 г. През Средните векове, дукатът придобива голямо разпространение в Европа благодарение на стандартните си характеристики, компактността си и лесното отсичане.

          И така:
          1 florino (1252) = 3.50 gr. (98.6% = 23.67 карата) = 1 ducato (1284) = 3.50 gr. (98.6% = 23.67 карата)
          Понеже Западното Средновековие не ми е от най-силните страни (даже най-слабите), винаги съм се чудел защо Венеция не пуска първа златна монета, а това прави Флоренция? И то цели три десетилетия по-рано? При условие, че венецианците се нагълтват със страшно много злато след 1204 г. Навярно отговорът се крие в трудовете на Фернан Бродел и Жак льо Гоф Ама кой да ги чете?

          Днешната покупателна стойност на флорина (дуката) се равнява на около 740-750лв.
          Last edited by monte christo; 11-02-2013, 16:44.

          Comment


            #35
            DelaRea написа Виж мнение
            Инфлацията или как парите стават все по-евтини
            През 1988 г. си бях направил по поръчка при един златар златна грива - точно 10 гр. 18 каратово злато. Десетина година почти не я бях свалял от ръката си, докато в един момент не забелязах, че закочалката и е изтъняла като косъм и всеки момент може да се скъса. За да не загубя тази ценна за мен вещ, реших да я дам за претопяваме и да си направя нещо друго от златото. Какво беше изумлеието ми, когато бижутера при когото отидох за размяна, премери на точна везна моята прекрасна гривна и установи, че тя е точно 9 грама. Един грам 18 каратово злато се беше отмил, изтъркал, изчезнал. За 10 години бях загубил, без да разбера 1/10 от стойноста на гривната.

            Приемете че живеете по времето на цар Иван Асен II и притежавате една негова перпера. Скъпа и ценна вещ, с която не се разделяте, а я носите на врата си. В момента на смърта на царя, след десетина години носене, тази монета вече би се изтъркала, като моята гривна, щеше да изтънее и да има опасност да се загуби, да падне. Решавате да я размените за нещо друго златно, но когато отидете при сътветния златар, той ви заявява, че монетата вече тежи не 4.33 грама, а почти 4 грама - загубила е с времето 1/10 от обема и стойността си.
            Интересна история, но ...

            DelaRea написа Виж мнение
            Инфлацията или как парите стават все по-евтини
            Ето това е пример за "естествена" инфлация, обезценяване на парите, дори да са от злато с течение на времето.
            ... никак не звучи убедително, когато говорим за ... "естествена инфлация". В смисъл, тук думата имат химиците, т.е. окисленията на златото, загуба на грамаж и т. нат., докато аз влагам друг смисъл на "естествената инфлация". Да речем, на държавата и трябват допълнителни пари за армията. Тогава ще се направи малко врътка при златното съдържание (ще се намали процентът) и ето ти нови парици за някой и друг контингент

            DelaRea написа Виж мнение
            Инфлацията или как парите стават все по-евтини
            Колкото по-качествена е една златна вещ, толкова по-мек е метала, толкова по-крехка е тази вещ, толкова повечве е изложена на външно влияние и толкова повече губи от обема си.
            Несъмнено, почти чистото злато е доста меко. Всички сме гледали по филмите как се захапва дадена златица. Щом се гъне от зъбки, значи не са те, хм ... преебали. Не са били прости хорицата )))

            Колкото за външното влияние - тук думата наистина имат химиците.

            DelaRea написа Виж мнение
            Инфлацията или как парите стават все по-евтини
            Парадокса е, че колкото по-качествена е една златна момента, толкова по-бързо тя се обезценява.
            ?!?!?!?! WTF ?!?!?!?! Давай сега - обяснявай, да видиш колко е лесно )))

            DelaRea написа Виж мнение
            Инфлацията или как парите стават все по-евтини
            Вероятно това е един от възможните отговори на въпроса, какво се е случило с перперите на Иван Асен, защо е оцеляла само една - най-вероятно другите са били претопени, защото собствениците им не са искали да губят от златото.
            Е, де ... А сега наивитети

            DelaRea написа Виж мнение
            Инфлацията или как парите стават все по-евтини
            И така, установяваме, че има една както аз я нарекох, "естествена инфлация" - обезценяване на парите, поради намаляване на тяхната тежест. Става дума за сравнително ниски стойности - 10% за 10 години, т.е. около процент на година.
            А какво правим масивният сандък, пълен догоре с торбички златици, които не са помирисвали чист въздух (барабар с влажността) в продължение на десетилетие? И те ли ще загубят 10% ... тегло?
            Last edited by monte christo; 11-02-2013, 04:21.

            Comment


              #36
              DelaRea написа Виж мнение
              Представете си обаче друго - вие сте логотет ("онзи, който води сметките, изчислява и разсъждава логически") на една средно статистическа средновековна държава. Да приемем, че годишният бюджет е 10 милиона, в билонови моменти. Толкова ви трябват за да се издържа царския двор, благородниците, администрацията и армията. Вие ги събирате от данъци, мита, такси и т.н.
              Всичко е наред, докато в в един момент се случва нещо радостно събитие - престолонаследникът е вече възмъжал, баща му, царят, решава да го провъзгласи за млад цар и да гарантира приемствено на престола и стабилност в държавата. За да се отбележе това събитие и да стане то достояние на всички поданици на държавата, както и в странство, Негово величество ви заповядва да сторите нужното, за да се отсекат нови монети, на които да се вече и той и младия цар. Процедурата е стандартна, събирате нужното количество монети - да кажем 1 милион, и ги давате за претопяване в съответната монетарница. Веднъж вече сте го правили - когато сегашния цар е поел короната от баща си. Тогава сте поръчали изсичането на да кажем 1 милион монети. Те са стандартни, билонови, от два метала - сребро и мед. Премаме, че са тежали 3 грама всяка една от тях, а сътношението на металите е било 3 към 1, 3/4 сребро и 1/4 мед.

              Решавате да направите, както е царската дума, нови 1 милион монети в същото съотношение. Когато обаче предавате 1 милион стари монети за претопяване, се оказва, че те вече не тежат 3 тона (1 миион монети по 3 грама), а 2 тона и 700 килограма.

              Съответно, вие вече имате не 2 250 тона сребро и 750 кг мед, а 2 тона сребро и 700 кг мед.
              Имате няколко варината - да отсечете по-малко монети или да добавите отнякъде липсващият метал. Едното е невъзможно - ще ви обвинят че сте откраднали парите, второто е твърде скъпо. Варинатът да се отсекат по-малки моменти е невъзможен - трябва да се прави нова матрица, ще се разбере, хората ще започнат да не приемат новите "по-малки пари" и ще стане скандал, който ще ви изяде не само поста, но и главата.
              Избирате компромисен вариант - ще запазите броят на монетите, както и тежестта и големината им, като добавите лиспващият метал, но вместо сребро, ще сложите само мед, защото е по-евтин. Така в резултат на това, имаме една нова емисия, с двамата царе, 1 милион монети от по 3 грама.
              Всичко е наред, освен факта, че вече сместта се е променила - вместо съотношение 1 към 3, имаме съотношение 1 към 2. Вместо досегашните 75% сребро и 25% мед имаме ново съотношение от 66.6% сребро и 33.3% мед.
              Разликата не е забелижима с просто око, цветът е леко променен, малко по-тъмен е станал. Лошото е, че вече сте регистрирали едно обезценяване на държавната си валута с 10% и с времето това ще проличава все повече. Това се нарича инфлационна спирала.

              Какво се случва по-късно?
              Първи се усещат златарите, бижутерите и сарафите - хора които ежедневно работят с пари и монети. Има необходимите познания и умения, както и инструменти и възможности да измерят и проверят всяка преминала през ръцете им монета. Много бързо установяват, че има променя, макар и малка в съотношението на металите в новите пари. Тяхната работа обаче и тогава, както и до днес е дискретна, те не вдигат много шум, гледат да останат незабелижими. Това, че са узнали за стойността на парите, си остава в гилдията, измежду тях се. Просто те започват да вземат мерки, така че самите те да не инкасират загуба на пари. Това което могат да правят е да обработват всяка преминала през ръцете им монета. Леко изпиляване, отчупване на крайчица, незначителни неща, с пиличката и клещички...
              Но когато през менителницата на сарафите, съответно през работилницата на златарите минат стотици или хиляди монети, то тогава вече има смисъл - от всеки 100-200 монети се събира материал за нови пет, шест или дори седем монети. Разбира се, че няма да започнат сами да ги секат - просто ще заменят среброто, като материал за други монети, които също ще обработят и така нататък. 5-7% печалба си струва и мълчанието и труда. Постепенно обаче повечето монети в държавата започват да продибиват тази странна форма - очукани, изпиленим, сякаш отхапани.
              Следващата прослойка, която се усеща, вероятно е градската - частни технитари, царски практори или войници - наемници. Хората, които получават за труда си пари, а не стока. Те започват да роптаят, че парите стават все по-малки, а и по-тъмни на цвят. Вероятно от там идва и думата за "черен гологан" - с времето "белите" пари за черни дни са станали тъмни. Хората вече започват да искат да им се плати повече пари за същия труд - вече искат 11 за това, за което вчера са получавали 10 сребърника. Особено неприятно е когато това започнат да го искат градските стражи и наемните войници. Подобно недоволство може да ескалира до нещо по лошо, затова властта взема спешни мерки.

              Лошото е, че обикновено по същото време и по-същите причини, данъците неизбежно започват да стават по-малко събираеми - с десетина процента, не повече. Просто не можеш да събереш всички данъци, защото хората са обеднели. Събираш каквото и колкото можеш, да приемем че с около една десета от заложеното. Получава се това, което сега наричаме "бюджетен дефицит" - държавата е заложила някаква сума за издръжка на админстрацията и армията, но не може да събере същата сума като мита, данъци и такси от населението. И така, имаме бюджет от 10 милион, а събираемост от 9 милиона, 1 милион липсва. Междувременно хората по улиците вече недоволстват.
              Власта взема мерки - решава се да се отсекат още монети, с които да се допълни дупката в бюджета. Стига се до ново сечене на билонови монети, но когато се събере нужното количество монети, пак се оказва, че има разминаване между бройка и тежест. Същият милион монети отново тежи не три тона, а 2 тона и 700 кг.
              Но ние вече знаем как да произведем нови монети, без да стане скандал - пак ще сложим повече мед от преди. Така и става - имаме чисто нови монети, от по 3 грама, само че вместо да имат сребро и мед в съотношение 2 към 1 (66.6% сребро и 33.3% мед), вече е 1.5 към 1 (60% сребро и 40% мед).

              И както вече казахме, това се нарича инфлационна спирала, чиято посока е само една. Както казват либертарианците - никой не може да фалира една държава по-успешно от собственото му правителство.
              Построил си всичко логически много добре и съвсем вярно, само дето още в началото си се заблудил и ненужно си завил в посока "естествена инфлация заради климатичния и времеви фактор".
              При всички положения атмосферните условия влияят на какъвто и да било метал, но не се ли сещаш, че дори последната монета се обвива в "памперси" и се къта от обикновеното население по ъглите на къщата (да не би зли очи да видят и откраднат ценностите). Хорицата надали са били запознати с разни окиси...

              Накратко: никой няма да държи навън (на въздух и жега, на вятър и дъжд) промишлени количества благороден метал, за да може да се окисли, т.е. да се ... "самоизяде" от лошавото време Обаче за да се 'самоизяде' му трябват сигурно стотици и хиляди години, защото благородните метали трудно се поддават на окисление. Например колкото по-качествена (по-златна) е номизмата, толкова по-малко ще се окислява. Практически окислението ще отсъства.
              Смятай, обаче, ако оставиш навън твоите аргиро-билонки с високо съдържание на мед, какви цигански и жабешки ще изглеждат )))
              Last edited by monte christo; 11-02-2013, 05:07.

              Comment


                #37
                Относно Бродел

                Той в своето "Средиземноморие" разнищва един друг период - XVI век. Епохата е вече съвсем друга - първо, защото я няма Византия като фактор, второ, защото вече я има Америка, мините Потоси и т.н. Това е важно защото в "предколумбова Европа" съотношението на металите е едно, а след откриването на Америките се променя поради разработването на новите находища.

                Що се отнася до времето, което разглеждаме сега - XIII-XIV век, оборота на стоки, товари и хора (със своите пари) е само в Европа, Азия и отчасти в Африка. Балансът е друг. Най-общо казано - Европа произвежда, добива, предимно сребро, а златото идва от изток и юг (Китай, Африка, арабските страни)

                Но ето какво наистина пише Бродел за това (стр. 485):
                "китайското злато се разменя в отношение "две марки злато за осем марки сребро" тоест 1:4, докато в Европа съотношението е поне 1:12."

                Тоест златото в Китай е евтино, в Европа е скъпо, има огромна далавера да отидеш до Китай и да вземеш от там злато, което да продадеш в Европа. Само че това е само на книга, на практика да отидеш от Европа до Китай, да смениш сребро за злато, после да се върнеш обратно в Европа и да продадеш златото за три пъти повече сребро, отколкото си го купил, е практически почти невъзможно за един човек, адски скъпо е. Затова и курсът на едното място е един, а на другото - друг.

                Важното е да се знае, поне приблизително, колко тона злато и колко тона сребро е имало по едно и също време на едно и също място, да кажем на целия пазар в Средиземноморието.
                Бродел вече е направил подобна сметка в книгата си (стр 507-608):
                "Предполагам, без много да им се доверявам, цифрите 5 000 тона злато и 60 000 тона сребро, като се базирам на евентуалното равновесие на количествата злато и сребро в наличност и на слабото придвижване от 12 на 15 на съотношението между металите, от 1500 до 1650 г."

                За подобно съотношение, пак той пише отново (стр. 526):
                "Майсторите на монети и екпертите обясняват надълго на тези, които ги слушат, че всичко би било наред, ако златната марка струваше дванадесет сребърни марки, както го изисква традиционното благоразумие,, но във Венеция, където златото непрестанно се валоризира, точноте изчисления показват, че старият ред е лишен от съдържание..."

                Така, според мен, под израза "стария ред", авторът има предвид именно времето, с което сега се занимаваме. Тоест, би било нармално да приемем, че нормалният курс злато към сребро за нашето време е 1:12.


                П.П. Термина "валоризира" означава когато се прави от метала монета, така златото/среброто./медта стават валута, валоризират се.
                Last edited by DelaRea; 11-02-2013, 17:22.

                Comment


                  #38
                  Някой чувал ли е нещо от типа, че пускането на стабилна монета с относително високо златно съдържание от Алексий Комнин е свързано с начало на интензивна експлоатация на златните находища около Перперикон?


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #39
                    Thorn написа Виж мнение
                    Някой чувал ли е нещо от типа, че пускането на стабилна монета с относително високо златно съдържание от Алексий Комнин е свързано с начало на интензивна експлоатация на златните находища около Перперикон?
                    Имаше такова говоерене по медиите. Мисля че, това е идея, лансирана от археологът проф. Николай Овчаров. Ето какво казва той:

                    "Рудниците край Перперикон дават тласъка за цялата монетна реформа във Византийската империя по времето на Алексей I Комнин. Това е място, за което България и Византия се сражават в няколко поредни войни. Борбата била не само за самия град, но и за контрола над рудниците. Неслучайно емирът Орхан, когато нахлувал от Димотика, настъпвайки към Тракия, ударил първо местността около Перперикон."

                    В неговите мисли има резон. Защото когато започваш една мащабна парична реформа и базираш цялата си фискална система на един метал - златото, то най-вероятно имаш голяма наличност от този метал, или поне мини за добиването му. В такъв случай, най-вероятно наистина нещата са свързани - императорът е започнал реформата от държавнически подбуди, но е имал нужда от подобно находище, от което да черпи с пълни шепи, колкото му е необходимо за целта.
                    Дали самия Перперикон е причина за реформите на Алексей Комнин? Едва ли, причините са по-дълбоки. Но наличието на тази златна мина му е помогнало да реши проблемите си.
                    Мисля, че Перперикон, като място за добив на злато е доста по-старо, мината е разработвана още от древността. И не е открита от Комнините, а само е възобновена (или засилен добива на злато) там.

                    Но нека колегата monte christo или някой друг, по-специалист по Византия от времето на Комнините да кажат повече, тяхното мнение би било по-меродавно от моето.

                    Comment


                      #40
                      boilad написа Виж мнение
                      През 60-те години на 14 век Йоан V Палеолог извършва монетна реформа при която златното монетосечене е изоставено. Иперперона вече е сребърен с теоретично тегло 8,8 гр. (реално в различни периоди се движи между 7 и 9 гр.). Сребърния иперперон има половината от стойността на златния, тоест към това време съотношението злато-сребро вече е приблизително 1:3,8. Така в разстояние на 30-40 години (от сведението на Пегалоти до реформата на Йоан V) наблюдаваме поскъпване на сребро с близо 30%. Но да продължа с реформата на Йоан V, на базата на сребърния иперперон са създадени и негови деривати с номинали 1/2 (който се разменя за два венециански гроша); 1/4 (съответства на един венециански грош); 1/8 (съответства на турското акче) и 1/16.
                      boilad, напиши моля те, каквото знаеш за реформата на Йоан V Палеолог и за неговите сребърни монети - какво са, колко тежат и колко биха могли да са стрували. Аз междувременно ще напиша за българскирте монети от 1320-1370 година.
                      Понеже българските монети по това време са копирали византийските по грамаж и изработка, исками се да ги разгледаме едновременно и двете и да можем да ги сравним една с друга, като обем, качество и цени.

                      Comment


                        #41
                        Едва ли бих могъл да добавя кой знае колко повече.
                        Liberte, egalite, fraternite
                        Viva la revolution
                        Zalmoxis написа
                        Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                        http://hristoen4ev.blogspot.com/
                        dibo написа
                        Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                        - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                        Comment


                          #42
                          DelaRea, моите интереси са свързани най-вече с периода 610-1081 г. (Ираклиди, Сирийци, Аморийци, Македонци). Това, което знаем за Алексий I Комнин е, че през 1092 г. той "изведнъж" се решава на реформа, изоставя завинаги компрометираната номизма (към 1081 г. номизмата е с 26% златно съдържание, към 1085 е с 12.5%, а към 1092 - само с 10.5%) и се налага "раждането" на хиперперата (иперпирона) с 84,7% златно съдържание, т.е. 20 1/2 карата.

                          Николай Овчаров има пълни основания. Определено тази мина е решила част от проблема (ако не целия) с реформата. Тоест златото на Перперикон да е причината за нейното провеждане. Иначе може допълнително да потърся разни други сводки по източниците.

                          Comment


                            #43
                            DelaRea написа Виж мнение
                            Имаше такова говоерене по медиите. Мисля че, това е идея, лансирана от археологът проф. Николай Овчаров. Ето какво казва той:

                            "Рудниците край Перперикон дават тласъка за цялата монетна реформа във Византийската империя по времето на Алексей I Комнин. Това е място, за което България и Византия се сражават в няколко поредни войни. Борбата била не само за самия град, но и за контрола над рудниците. Неслучайно емирът Орхан, когато нахлувал от Димотика, настъпвайки към Тракия, ударил първо местността около Перперикон."

                            В неговите мисли има резон. Защото когато започваш една мащабна парична реформа и базираш цялата си фискална система на един метал - златото, то най-вероятно имаш голяма наличност от този метал, или поне мини за добиването му. В такъв случай, най-вероятно наистина нещата са свързани - императорът е започнал реформата от държавнически подбуди, но е имал нужда от подобно находище, от което да черпи с пълни шепи, колкото му е необходимо за целта.
                            Дали самия Перперикон е причина за реформите на Алексей Комнин? Едва ли, причините са по-дълбоки. Но наличието на тази златна мина му е помогнало да реши проблемите си.
                            Мисля, че Перперикон, като място за добив на злато е доста по-старо, мината е разработвана още от древността. И не е открита от Комнините, а само е възобновена (или засилен добива на злато) там.

                            Но нека колегата monte christo или някой друг, по-специалист по Византия от времето на Комнините да кажат повече, тяхното мнение би било по-меродавно от моето.
                            Родопите са (били) място, извънредно богато на златни находища, които са открити и експлоатирани още в Античността (удобно разположени са до цивилизования свят, а след първи век са и част от него). Ама чак пък такава богата мина през Средновековието...ми че аз не съм срещал нищо нито в извори, нито в съвременни разработки за нея! И откъде се знае със сигурност това за настъплението на Орхан и към кое първо се е насочил? Нашествието в Тракия е с крайно неясна хронология и последователност на събитията, вече сме го споменавали. Откъде се вадят доказателствата за функционираща и, както внушава текста, богата златна мина, през 14 век край Перперикон?
                            A strong toun Rodez hit is,
                            The Castell is strong and fair I wis...


                            блог за средновековна балканска история

                            Comment


                              #44
                              Сребърните пари в България през 1320-1370 година

                              Вече видяхме как Цар Теодор Светослав подрежда държавата и налага своеобразния "валутен борд" (сребърния стандарт), посредством своята аспра.
                              Аспрата на цар Теодор Светослав тежи приблизително грам и половина сребро и струва колкото две негови билонови монети, а 4 аспри са равни на 3 византийския Василикон или на 3 венециански Гроша.
                              Ако примем, че среброто се отнася към златото в съотношение 12:1, то 12 византийски Василикон (и венециански Гроша) струват 1 златна монета. В такъв случай, тази златна монета би струвала 16 български аспри.
                              Наследникът на Теодор Светослав - Георги II Тертер няма своя парична емисия - царувал е твърде малко, вероятно не е имало време и нужда от ново монетосечене, на този етап а и монетите на баща му са вършили добра работа.

                              Следващият цар обаче - Михаил Шишман, вече сече свои монети, вероятно именно да ознаменува възкачването си на престола. Предполагам че са сечени през 1323 година.

                              Десетина години по-късно, властта е поета от Цар Иван Александър. Той също сече свои сребърни монети.
                              Има три емисии, по три повода - първата е неговото коронясване, втората е въздигането на младия цар Михаил Асен за съцар, а третата емисия е по третия повод - за въздигането на Иван Шишман за съцар на Иван Александър. Това според мен може да ни ориентирана за дата на тези емисии - първата е в началото на тридесетте години, втората - през четиридесетте, когато Михаил Асен е въздигнат, а третата - когато и Иван Шишман е провъзгласен за млад цар - шестдесетте години на века.

                              Има една особеност, която трябва да отбележим - третата емисия на Иван Александър - тази с Иван Шиман, българските нумизмати броят за монета на Иван Шишман, но аз не съм съгласен с тази теза. Зщото на тази монета са и двамата царе - бащата и синът, и защото тя е точно копие на предната емисия - тази на която са другите двама баща и син - Иван Александър и Михаил Асен. Разликата между двете монети обаче е в големината - тази на по-малкия син е значително по малка - само 16-17 mm, и тежи под 1 g. Затова смятам че тя е по-скоро последна емисия на Иван Александър, отколко първа на Иван Шишман.

                              Любопитното за периода е че другия принц (или Василич или Царевич) Михаил Асен също сече свои монети, дори две емисии. Вероятно, тази привилегия му се е дала, защото вече е съцар.
                              При първата емисия любопитното е, че се появява образа на друг светия - Св. Стефан, който заедно с царя държи знаме. Може би това да е бил личния светия на Михаил Асен. Казва се, че монетите са плоски и напомнят на венецинските грошове. Теглото на тази монета варира от 1,40 до 1,90 g. Значи може би като нова и цяла, в момента на изсичането си тази аспра на Михаил Асен да е била точно колкото Гроша - 2 гр сребро.
                              Вторите сребърни монети на Михаил Асен са със съпругата му Ирина, държащи знаме. Известни са две разновидности на монетата. Във втората царят и съпругата му държат кръст вместо знаме. Надписът на български гласи: "Ирина царица, Михаил цар". Вероятно са сечени веднага след сватбата им, за да се ознаменува това радостно събитие. Някои изследователи смятат, че става дума за монети на цар Михаил II Асен и майка му Ирина Комнина.

                              Теглото и варира от 1,50 до 1,80 g.
                              Last edited by DelaRea; 11-02-2013, 23:16.

                              Comment


                                #45
                                Медните пари на България 1320-1370 година

                                Новото, което прави Цар Иван Александър е че започва да сече чисто медни монети. Това са били дребните, джобните пари за ежедневна употреба. Няма нови билонови монети, все още се държи сребърния стандарт, само се добавят и по-дребни пари освен сребърните аспри (и полу-асприте на Теодор Светослав, ако са все още в оборот)

                                Някои от медните монети на Иван Александър са корубести (стамини), други плоски (асариони). Имаме цели десет такива емисии, сече по различни поводи.

                                Първа: лицева страна- монограм на Иван Александър; от другата страна- царят на кон.

                                Втора: лицева страна- монограм на Иван Александър; от другата страна- царят прав и в цял ръст, държащ жезъл и топка с кръст.

                                Трета: лицева страна- името и титлата на Иван Александър изписани чрез монограми; от другата страна- царят прав в три-четвърти ръст.

                                Четвърта: лицева страна - изображение на крепост с три кули и надпис на български- Търново; от другата страна- Иван Александър и синът му Михаил Асен държат заедно знаме. Това са най-често срещаните български медни монети от Средновековието. Стилизираното изображение на Търново срещащо се само в тях е послужило като основа на герба на съвременния град Велико Търново.

                                Пета: лицева страна- монограм с формата на тризъбец напомнящ монограмите на Михаил Шишман- Търново; от другата страна- Иван Александър и синът му Михаил Асен държат заедно кръст.

                                Шеста: лицева страна- името и титлата на владетеля изписани чрез монограми; от другата страна- Иван Александър и царица Теодора държат заедно кръст. Известни са три разновидности на тази често срещана средновековна монета.

                                Седма: лицева страна- Христос Пантократор на трон; от другата страна- Архангел Михаил. Поради липсата на надпис с името на владетеля, отнасянето на този тип към монетосеченето на Иван Александър е спорно. Съществуват предположения, че монетата е била сечена от Михаил II Асен.

                                Осма: лицева страна- равнораменен кръст с акантови листа; от другата страна- Иван Александър изправен в цял ръст. Познати са няколко варианта различаващи се по качествата на гравьорското изпълнение и теглото.

                                Девета: лицева страна- равнораменен кръст с акантови листа; от другата страна- двуглав орел- емблема на Шишмановци. Принадлежността на този тип към монетосеченето на Иван Александър не е доказана. Прави впечатление умелата гравьорска работа. За разлика от плоското и линеарно третиране на формата в повечето старобългарски монети тук има обем.

                                Десета: лицева страна- православен кръст ; от другата страна- монограм-тризъбец идентичен с този от медната монета на Иван Александър и синът му Михаил Асен.


                                Младият съцар Михаил Асен също е сякъл свои медни монети, както и сребърни. Отново имаме две негови емисии.
                                Първа: лицева страна- бюст на Христос Пантократор; от другата страна- Михаил Асен, прав в цял ръст, надпис на български: "Михаил цар". Причисляването на този тип монети към монетосеченето на Михаил Асен става главно въз основа сходството на гравьорската техника с тази от монетите на Иван Александър.

                                Втора: лицева страна- монограм-тризъбец; обратна страна- Михаил Асен на кон. Някои изследователи смятат, че монетата е на цар Михаил III Шишман Асен.

                                Comment

                                Working...
                                X