Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Сребролюбие или Цената на парите II

Collapse
This is a sticky topic.
X
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Намерих статия за добивите в Англия. Ако не съм объркал преобразуванията - 10 бушела от акър трябва да е 68 кг от декър, при което семената са 1/4. За Русия съм срещал данни, че семената са били 1/3 от добива, за България нямам данни.

    Comment


      Пристанищни такси във Варна, 1347 г.
      Голям кораб - 2 перпера, малък - 1 перпер.
      Митото е определено на 3% върху паричната равностойност на стоката.
      За спасяване на товара при корабокрушение се плащат 4 гроша на 100 перпера товар; за обем 100 модия - 3 гроша.
      Кантарна такса - 1 и 1/2 аспри.

      През октомври 1352 година перперът на Варна е 16 карата и 2/3. Струва 6 гроша, 5 аспри.
      Перперът струва 8 аспри и 1 грош.
      Човешката глупост е безпределна, защото разумът му е неограничен!

      Comment


        Ето ви и една бележка върху "средновековните пари" от Барбара Тъчман ("Бедственият 14-ти век"):

        Medieval currencies derived originally from the libra (livre or pound) of pure silver from which were struck 240 silver pennies, later established as twelve pennies to the shilling or sous and 20 shillings or sous to the pound or livre. The florin, ducat, franc, livre, ecu, mark, and English pound were all theoretically more or less equivalent to the original pound, although in the course of things their weight and gold content varied. The nearest to a standard was the coin containing 3.5 grams of gold minted by Florence (the florin) and Venice (the ducat) in the mid-13th century. The word “gold” attached to the name of a coin, as franc d’or, ecu d’or, or mouton d’or, signified a real coin. When expressed by the name of the currency alone, or, in France, as a livre in one of its various forms— parisis, tournois, bordelaise, each differing slightly in value-the currency in question represented money of account which existed only on this glimpse of the complications of the problem, the non-specialist reader would be well advised not to worry about it, because the names of coins and currency mean nothing anyway except in terms of purchasing power. From time to time, in mention of the pay of men-at-arms, the wages of laborers, the price of a horse or a plow, the living expenses of a bourgeois family, the amounts of hearth taxes and sales taxes, I have tried to relate monetary figures to actual values. I have not attempted to translate various currencies into the equivalent of only one, such as livres or francs, because equivalency kept changing as did the gold or silver content of the coinage; moreover, real coins and money of account under the same name differed in value. I have, therefore, in each case, simply adopted the currency named by the document or chronicler, and would urge the reader simply to think of any given amount as so many pieces of money.
        A strong toun Rodez hit is,
        The Castell is strong and fair I wis...


        блог за средновековна балканска история

        Comment


          Цената на имперската (или кралската) инвеститура за властта над една от най-процъфтяващите територии в Европа (от същата книга):

          In exchange for 100,000 florins in 1395, Wenceslas sold Gian Galeazzo the title of hereditary Duke of Milan with sovereignty over 25 cities.
          Срещу 100 000 флорина през 1395 г. Венцеслас продал на Джан Галеацо (Висконти - б.м.) титлата наследствен дук (херцог - б.м.) на Милано заедно със суверенитета (властта - б.м.) над 25 града.

          Трябва да се има предвид, че 100 000 флорина е доста солидна цена за 1395 г., но в случая не е кой знае какво, като се има предвид, че:

          - Джан Галеацо без друго вече е държал фактическата власт над Миланското дукство.

          - Венцеслас се е нуждаел от съюз с него, поради желанието си с негова помощ да стигне до Рим, където да бъде официално коронясан от папата за император на "Свещената Римска империя".

          - Областта с "25-те града" е била една от най-богатите в тогавашна (пък и в сегашна) Европа - плодородна земя, гъстонаселена, високо урбанизирана, произвеждаща високочествени селскостопански и най-вече занаятчийски изделия, неслучайно за владението й по едно време са се водели едва ли не общоевропейски войни. Същевременно Милано е достатъчно силно, за да води войни с баснословно богатите Венеция и Генуа и дори в немалко случаи да ги побеждава. По-бедните, но по-многобройни и войнствени рицари от Монферат и Савоя също в един момент са принудени да се преклонят пред мощта на Милано, а в някои извори миланските дукове са разглеждани като равнопоставени по значимост с...османските султани! Говорим, естествено, за западноевропейски автори, които са се вълнували от злободневните събития, въпреки това схващанията им са многозначителни и посочват недвусмислено, че взаимовръзката териториален обхват/политическо влияние не е толкова важна.
          A strong toun Rodez hit is,
          The Castell is strong and fair I wis...


          блог за средновековна балканска история

          Comment


            Цена на армия през 80-те год. на 14 век: Известният и от нашата история войнолюбец Амедео Савойски предоставя на Анжуйците за войната, която водят в Италия, армия от 1100 "копия" (lances) (т.е. тежковъоръжени конници - рицари, заедно със свитите и оръженосците си, т.е. общо ок. 2-3- максимум 4000 бойци) срещу 20 000 дуката на месец твърдо заплащане. Плячката, която вземат, си остава пак за тях. Ref. - пак Тъчман, гл. 19. Пада се средно по ок. 20 дуката на рицар на месец, не знам колко взима графа, но да примем, че за рицаря остават 15 дуката, вие сметнете колко е в сребро и каква е покупателната стойност?
            Last edited by Guy de Mont Ferrand; 25-02-2013, 15:05.
            A strong toun Rodez hit is,
            The Castell is strong and fair I wis...


            блог за средновековна балканска история

            Comment


              Сега: едно малко по-философско мнение относно темата и заглавието й. Предполагам, че "сребролюбие" е дадено на майтап, обаче в съзвучие с днешното нерадостно положение по въпроса на голяма част от българите не ми е много до смях. В едно натуралистично и предимно самозадоволяващо се общество, каквото е, да речем, ранносредновековното, парите не играят голяма роля и на сребролюбеца може и да му се смеят. В Късното Средновековие обаче вече не е така и дори уж антиматериалистично настоени организации като папството осъзнават огромната важност на парите, тяхното количество и качество. Друго си е като трябва да си доставяш подправки от Молукските острови, качествена стомана от Милано, злато от Гана итн. Това осъзнаване, разбира се, води и до прекаляване и извращения като папи-рицари и продажба на индулгенции за посещение на Падуа - примерно, всеки, който е поне малко запознат с историята на Реформацията, би трябвало да се сети за какво говоря, но, като цяло, и тогавашният, и съвременният свят трудно би могъл да съществува без пари (нито пък протестантите са били - като цяло - против парите - просто са били против даването им за това). А липсата на достатъчно пари (= липсата на качествени пари) води до проблеми. Оказва се например, че кръстоносците през 1367 г. ги боли фара за неверници, схизматици, Божието опрощение, папската благословия, готиния им граф/княз/император - като свършва парата за заплати и кръстоносния поход е финито - всеки си заминава кой откъде е. Явни сребролюбци, но пък докато е имало пари, са се представяли отлично в работата си т.е. в боя.
              A strong toun Rodez hit is,
              The Castell is strong and fair I wis...


              блог за средновековна балканска история

              Comment


                Франция 14 век

                Първо малко за използваните монети: 1 ливра = 20 су; 1 су = 12 дение. От сайта който използвам не е много ясно коя ливра се има предвид - парижка или турска (от град Тур), но разликата между тях не е фатална. Първата отговаря на 244,75 грама, а втората на 233,6 грама. Като имам предвид, че турската ливра по онова време е по-разпространена, то най-вероятно става въпрос за нея. Към началото на века от една тегловна ливра отсичали 58 су, а от 1365 г. 60 су, при което едно су вече е равно на 15 дение.

                Франция 14 век:
                1384-1388 г.:
                краля на Франция - 3 000 000 ливри годишно (1 000 000 от преки данъци и 2 000 000 от данъци върху търговията и подправките)
                1340-1390 г.:
                беден рицар - получава около 25 ливри годишно
                дребен лорд - около 500 ливри годишно
                граф, дук - около 10 000 ливри годишно
                1336 г.:
                галера с 60 гребла- 800 ливри турноа
                екипаж за същата галера за 8 месеца - 2280 ливри турноа
                разходи за мобилизация, гребла, платна, снаряжение и припаси за същата галера - 1275 ливри турноа
                1348 г. - Климент V² купува Авиньон за 80 000 флорина
                1351 г.:
                пехотинец - 3 су на ден
                оръженосец - 10 су на ден
                рицар - 20 су на ден
                рицар банерет - 40 су на ден
                1360 г.:
                боен кон - 75 ливри турноа
                броня - 25 ливри турноа
                1370 г.:
                зидар - 10-15 ливри на година
                1390 г. - 60 су - глоба за нарушаване на обществения мир
                1398 г.:
                пеница - 58 су за 39 литра
                сол - 19 су за 39 литра
                боб - 12 су за 39 литра
                гърне - 8 дение
                здраво въже - 4 дение за около два метра
                въже - 2 дение за около два метра
                свещи - 12 дение за фунт
                кофи - 2 су
                дървено ведро (за поливане/къпане на хрътки) - 2 су и 8 дение
                обувки - 4 су
                панталони - 8 су
                кучкар - 8 дение на ден плюс издръжка в размер на 8 ливри годишно (понякога е уточнено за какво точно ще се харчат тези допълнителни пари)
                ловец - 3 су на ден плюс издръжка от 80 ливри годишно
                майстор ловец при краля - 10 су на ден плюс издръжка 100 ливри годишно

                За сравнение:
                Англия в средата на 14 век:
                херцог - 13 шилинга и 4 пенса на ден
                граф - 6 шилинга и 8 пенса на ден
                банерет - 4 шилинга на ден
                рицар - 2 шилинга на ден
                оръженосец - 6 пенса на ден
                пеши стрелец с лък - 3-4 пенса
                копиеносец - 2 пенса

                Йоан Палеолог плаща на братовчед си за владенията от Емона до Галиполи ок. 30 000 хиперпера, а преди това графът събира още ок. 60 000 хиперпера от контрибуции.
                Liberte, egalite, fraternite
                Viva la revolution
                Zalmoxis написа
                Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                http://hristoen4ev.blogspot.com/
                dibo написа
                Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                Comment


                  Изхранването на един човек през Средновековието ²²²

                  МОН побърка седмокласниците и със сгрешено класиране за гимназиите, ГЕРБ вдига акциза на бездимните цигари в нарушение на закона, Борисов се отчете пред Европарламента в празна зала, Австрия затяга контрола по границите заради мигрантите от Германия,


                  Цялата статия я копирам тук:
                  Колко струва един средновековен пир?*
                  Да се гуляе винаги е скъпо, независимо дали угощението е за сватба, за новородено, за обикновен рожден ден, или трапезата е просто държавна
                  Иван Петрински
                  Днес сметката за едно голямо угощение лесно може да бъде направена - цените са известни, количествата храна и напитки се определят според желанията и джоба, поканените - също. Колко струва един български средновековен пир, обаче е задача по-трудна, главно поради прословутия недостиг на конкретни стопански данни за българските земи.
                  За един пир на казаци в обителта "Св. Иван Предтеча и Кръстител" на о. Свети Иван вече стана дума (в. "Сега" от 16. 08. 2007 г.). Археологическите разкопки, заедно с данните от писмените извори, май ще се окажат достатъчни, за да се определят участниците, количествата храна и напитки, а следователно и цената му. Даже в добавка ще може да се покаже и енергийната стойност на погълнатата храна и напитки. Последното сигурно ще прозвучи малко пресилено за някои - наистина не е имало никаква опасност казаците да си развалят стройните фигури. А и да ги развалят - голяма работа. Така де, става дума за хора, чиято работа е войната. Те не умират в леглата си от високо кръвно, аритмия и разширени вени. Войнишката диета във всички епохи е само една - колкото може повече, а след това и още толкова.


                  * * *

                  Предварително ще трябва да се направи уточнението, че получената сума за цена на пира не бива да се абсолютизира, понеже малко или много изходните данни са опосредствени, но със сигурност са добра база за сравнение.
                  В първите дни на юли 1629 г. 3200 казаци опустошават околностите на Цариград. На връщане малка флотилия с 300 казаци се отбива на о. Свети Иван, където са изненадани от турски галери. 70 казаци успяват да организират отбрана зад стените на обителта. При археологическите разкопки бяха намерени остатъците от казашкия пир.
                  На следващия ден турската атака е подновена, обителските сгради са запалени, а казаците още 7 дни успяват да се отбраняват в съборната църква "Св. Иван Предтеча". Турската обсада е разкъсана от нови казашки сили, но обителските сгради са опожарени, за да не бъдат използвани повече като пиратски пристан.
                  От установените на пира храни само изядените миди дават отпадък, който е точно съответствие на първоначалния продукт. Ето защо при археологическите разкопки всички черупки от миди, макар и силно натрошени върху подовите нива бяха прилежно събрани.
                  При разкопките се намериха част от костите на агне, изядено на пира. Тъй като знаем възрастта на животното (понеже знаем времето на провеждането на угощението), можем да предположим чисто тегло от 12 кг - или 171 г на един участник в пира, което е в границите на приетото в тази епоха за войсково хранене.
                  Една част от храните и напитките на пира бяха отчетени опосредствено, от тях не би било възможно да се намерят остатъци. За количественото им определяне ще трябва да се обърнем изцяло към писмените извори, за да потърсим данни за установяване на общоприета норма за едно хранене.
                  Войнишката разкладка за хляб в османските документи (да е "от чисто пшенично брашно" и да е "чист, бял, приготвен и изпечен добре"), е обикновено по един хляб (642 г) на човек на едно хранене. Любопитно е наистина, че точно толкова (650 г) е теглото на масовите хлябове и днес.
                  В османската войска и в обителите хлябовете са индивидуални. Ежедневният хляб, приготвян в селската или градска къща, остава голям, което го свързва повече с известното сведение на охридския архиепископ Теофилакт от края на ХI - началото на ХII в., когато "българският народ има обичай да прави така, че един хляб е достатъчен, за да се нахранят до насита десет или случайно и повече души...".
                  Съществуват данни за дневни дажба, които са също от ХI-ХII в., и които биха били полезни в това изчисление. Предимно по данни от обителските устави от това време дневната дажба хляб се установява от 420 г като подаяния за вдовици и възрастни, до иноческата дажба от 914 - 1015 г в цариградските обители "Келарея" и "Вседържител". На Света гора, където животът е по-аскетичен, дневната дажба хляб за монаха-отшелник Дамян през 1101-1102 г. е 609 г.
                  В същото време е известно, че градските жители в западните покрайнини на Европа ядат повече хляб - до килограм дневно, но с много по-лошо качество от това на Балканите.
                  Особено важно е, че от ХI до ХVIII в. средната дневна дажба от хляб се увеличава двойно. Това е в сила поне за дажбите, регулирани от държавата и църквата, което вероятно е отражение на общото увеличение на потреблението на хляб в абсолютни стойности.
                  Определянето на количеството риба на казашкия пир е особено трудно - разполагаме само с два подходящи писмени извора. Като използваме данните от тях ще получим приблизително по половин риба за всеки от участниците в казашкия пир (321 г).
                  За определяне на дажбата вино ще се обърнем към пратеничеството, в което участва пътешественикът Х. Дершвам. Дневната дажба за всички 64 души е 12 мудрета, които, според Дершвам, са равни на 96 оки, или 1926 г на човек. Годишната дажба на светогорския монах-отшелник Дамян за 1101-1102 г. е 410 л вино или 1139 г дневно.
                  Разбираемо е, че за участници в казашки пир няма да изберем дажба на монах-отшелник, а по-скоро ще се спрем на нормираното от османското правителство потребление в едно пратеничество, което е и по-близко по време.
                  Очевидно към храната ще трябва да прибавим и някои подправки, данните за които ще вземем пак от пратеничеството, в което участва Х. Дершвам.
                  Въпреки че в цената на средновековния пир не бе възможно да се включат изядените миди, понеже липсват цени за тях в историческите извори, към общото тегло на изяденото и изпитото ще трябва да прибавим и по 79 миди на участник в пира при чисто тегло на мидените ядки по 168 г на участник.
                  Или обобщено:


                  Вид храна за пира Количество за един участник Общо
                  месо 171 г (357 ккал) 12 кг
                  хляб 642 г (1605 ккал) 44.94 кг
                  риба 321 г (333 ккал) 22. 47 кг
                  вино 1926 г (1541 ккал) 13.82 кг
                  оцет 40.125 г 2. 808 кг
                  сол 13.375 г 0. 936 кг
                  черен пипер 1.003 г 0.07 кг
                  ОБЩО 3115 г (3837 ккал) 218 кг
                  Плюс теглото на мидите - 230 кг


                  Калорийната стойност на храната за един участник в пира поразително съвпада с дневната дажба на участниците в една испанска морска експедиция от 1578 г. - 3853 ккал, но е значително по-висока от дневните дажби в испанския флот през 1560 г. Делът на месото и рибата на казашкия пир е значителен и това го доближава до потребяваното на пирове в средновековна Швеция, които се характеризират с висок процент (20-30%) съдържание на месо и риба. Над една трета от калорийната стойност на казашкия пир идва от месото и рибата, което ги прави сравними с хранителните образци в шведския кралски двор, с храната на гражданите на Париж непосредствено преди 1789 г., но най-вече с един испански конвой в Неапол от 1641 г.
                  Сметната подробно цената на казашкия пир се получава по 8 акчета на всеки от участниците, което е средната дневна войнишка заплата в Османската империя за 1630 г. - 8.2 акчета. Получава се, че храната и напитките за всеки участник в казашкия пир е струвала колкото дневната заработка на османски войник. Дали този резултат се получи понеже много ни бива в сметките, или е само случайност, ще стане ясно когато бъдат направени и други пресмятания за други средновековни угощения.
                  Цената на пира - 550 акчета е значителна. За толкова пари по същото време можело да се купи вол, което си е цяло състояние.


                  Днес

                  Ето и цената на казашкия пир, пресметната в съвременни цени - 11 лв./кг за агнешко, 1.57 лв./кг хляб, 8 лв./кг прясна риба (средна цена от рибите, които е възможно да се ловят в Черно море през юли) и 5 лв. за литър нелошо вино. Цените обаче са от магазина. Ако пирът е в ресторант, ще се получи точно обичайният сватбен куверт от 40 лв.

                  Вид храна за пира Цена за един участник (в лева) Цена(в лева)
                  агне 1.88 132
                  хляб 1.01 70.70
                  риба 2.57 180
                  вино 9.60 672
                  оцет 0.085 5.9
                  сол 0.30
                  черен пипер 0.025 1.75
                  ОБЩО 15.17 лв.
                  Плюс цената на мидите 23.07 лв. 1062.65 лв.

                  Пресмятането на цена за един пир, независимо от повода за него, е вече основа за сравняване на българските средновековни пирове с европейските средновековните угощения, с античните и ренесансовите пирове, а ако се потрудим над сложните сметки с инфлационните индекси - защо не и с днешните ни празненства. Така поне ще знаем накъде отива светът.


                  --------------
                  * Подробните изчисления, извори и основания се съдържат в авторовата студия "Сърпен 1629 г., о. Свети Иван: Идея за реконструкция на сектори 6 и 7 в хранителния образец на един казашки пир. Съкратен запис."
                  Liberte, egalite, fraternite
                  Viva la revolution
                  Zalmoxis написа
                  Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                  http://hristoen4ev.blogspot.com/
                  dibo написа
                  Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                  - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                  Comment


                    Поиграх си малко с числата в опит за някакво сравнение на цените във Франция, Англия и Византия. Ето и резултата:

                    Цените са в сребърни грама.
                    Първо, бюджетите на трите страни през 14 век:
                    Франция - 253 800 000
                    Англия - 74 236 500
                    Византия - 120 000 000

                    Като гледаме бюджетите не е за чудене, че в началото на Стогодишната война, след три години бойни действия Англия банкрутира. При така очерталия се скромен византийски бюджет, едва ли трябва да ни учудва бързината с която империята губи територии от османците. Тя просто не е имала средства да издържа армия срещу постоянните набези и още от времето на Кантакузин постоянно реве за помощ (може би тук трябва да отбележа, че Кантакузин е един от най-големите поземлени магнати, а овцете му достигали няколко милиона, затова с оглед на финансовите въпроси, които в момента ни интересуват, не бива да се учудваме, че успешно воюва срещу оглавяваното от императрицата-майка регентство).

                    От приведената по-долу табличка, която в никакъв случай не може да се нарече пълна, се вижда, че цените в Англия и Византия са сходни, докато във Франция са около три пъти по-високи.

                    Византия:
                    зидар - 3,82
                    арбалетчик - 3,1
                    пехотинец - 2,35
                    обувки - 8
                    вино (литър) - 1,73
                    пщеница (килограм) - 0,62
                    овца - 24

                    Англия:
                    рицар банерет - 50,74
                    рицар - 25,37
                    оръженосец - 6,34
                    зидар - 4,23
                    арбалетчик - 4,23
                    пехотинец - 2,11
                    обувки - 6,34
                    сол (литър) - 0,93
                    вино (литър) - 1,52
                    пщеница (килограм) - 1,75
                    овца - 17,97

                    Франция:
                    рицар банерет - 161,1
                    рицар - 80,55
                    оръженосец - 40,27
                    зидар - 8
                    пехотинец - 6,05
                    обувки - 15,57
                    сол (литър) - 1,89
                    пщеница (литър) - 5,78
                    Last edited by boilad; 09-03-2013, 16:40. Причина: грешка в бюджета на Византия
                    Liberte, egalite, fraternite
                    Viva la revolution
                    Zalmoxis написа
                    Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                    http://hristoen4ev.blogspot.com/
                    dibo написа
                    Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                    - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                    Comment


                      боен кон - 75 ливри турноа
                      броня - 25 ливри турноа
                      Това сигурно е за доста породист кон. Съмнявам се един кон да е струвал три пъти повече от броня (каквато и да е броня, стига да не е просто ризница или доспех), по-скоро би било обратното. Още повече че според същият ценоразпис този кон струва три годишната заплата на рицар.

                      А колкото до статията на Иван Петрински, той по-принцип обича да вади сериозни изводи от доста рехави факти, или извори. Не че човека нещо манипулира, или криви фактите, просто изводите му са упражнение по дедукция и трябва да се приемат с две наум.
                      This is my signature. There are many like it but this one is mine.

                      Comment


                        бойните коне (за тежката конница) са доста по-различни от останалите породи - ездитни, товарни и прочее. Нищо чудно и да са много скъпи. Освен това зависи за кога са цените - някъде коментирахме, че с времето цените на доспехите доста се променят (както се променят и самите доспехи).

                        Comment


                          Изводите на Петрински малко ме интересуват. Давам го заради фактите, които изнася (например онзи монах, които през 12 век пресушавал 410 литра вино годишно).

                          Под броня вероятно трябва да се разбира цялостното защитно снаряжение, обикновената плетена/халчеста ризница е около 4-5 пъти по евтина. А бойните коне освен, че са специална порода, се нуждаят от специално обучение нещо през което на един товарен или ездитен кон не се налага да преминава, а след това и грижи (и всичко това без коня реално да допринася с нещо за производителността). През лятото на 1287 г. издръжката на един боен кон за 82 дена възлизала на 32 шилинга и 9,5 пенса, или 467 грама сребро (по английските цени) за няма и 2,5 месеца.
                          Тук не трябва да ни убягва факта на социалното разслоение дори сред рицарското съсловие. Например от списъка за Франция се вижда, че бедните рицари печелят на ден малко повече от един пехотинец, така че не би трябвало и да очакваме, че рицарското снаряжение и бойния кон ще са достъпни за всеки, който се титулува рицар. Аз, ако не бъркам, мисля, че в Англия дори имаше специален термин за рицар, който не може да си позволи пълно защитно снаряжение.
                          Liberte, egalite, fraternite
                          Viva la revolution
                          Zalmoxis написа
                          Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                          http://hristoen4ev.blogspot.com/
                          dibo написа
                          Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                          - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                          Comment


                            gladiator написа Виж мнение
                            През 1320 г. Андроник ²² е трябвало да отделя годишно за военни нужди от 100 до 150000 хиперпера.
                            Кантакузин твърди за Тесалия в 1321 г. за наемници и гарнизони заплата от 50000 хиперпера.
                            Сумата от 150000 хиперпера отразява нуждата на наемниците и може би флота, без онези войници, които не зависели от императорската съкровищница.
                            ………………
                            от три поземлени документа от 20-те г. на 14 в. за тема Тесалоники виждаме, че на един прониар се пада средно 3004 модии орна земя и 13 модия лозя. От това се събира доход от 520 хиперпера годишно. Ако е имало 500 прониари означава 160000 хиперпера от годишният земеделски доход на империята.
                            Професионалните войни от гарнизоните се освобождавали от данъци за малките им имения, ако според автора е имало 3000 такива, то това е струвало на държавата годишно около 48000 годишно.

                            Общо около 374000 хиперпера на година за военните. При доход на империята през 20-те г. на 14 в. около 5000000 хиперпера.
                            ………….
                            За един войник.земеделец работят 5-6 души, включително той, и семейството му, може би слуга и ратай.
                            От цитираните документи за прониари се вижда, че всеки държи средно по 42 парици.към това се добавят петимата от собственото му семейство, няколко слуги, плюс техните семейства, плюс няколко наемни ратай-някъде около 65 души.
                            Това значи, че зад всеки професионалист на бойното поле стоят 65 души за да го издържат.
                            От тук: http://forum.boinaslava.net/showthre...l=1#post195683
                            Liberte, egalite, fraternite
                            Viva la revolution
                            Zalmoxis написа
                            Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                            http://hristoen4ev.blogspot.com/
                            dibo написа
                            Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                            - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                            Comment


                              Статията представя италианската търговия в Черно море през 13-15 в., има доста данни за стокообмена (например в началото на 15 век от Кафа годишно са изнасяни около 2000 роби): http://annales.info/blacksea/small/emanov_88.htm
                              Liberte, egalite, fraternite
                              Viva la revolution
                              Zalmoxis написа
                              Имайте предвид, че влизането в Бойна Слава за средния българин е значителен културен шок.
                              http://hristoen4ev.blogspot.com/
                              dibo написа
                              Преценил съм като модератор, че езикът Ви е неподходящ и толкова.
                              - това се случва, когато се докладват богопомазани като Тора.

                              Comment


                                Намериха жълтици за откуп на варварски пленник
                                С имането от Бяла можело да се купят 2 магарета или 10 прасета


                                http://paper.standartnews.com/bg/art...article=447738

                                Comment

                                Working...
                                X