Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Падението на Сасанидска Персия

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #31
    Ха, навярно си чел за сражението при Фираз от януари 634 г. Е, според теб, дали можем да вярваме, че персите в тази пригранична крепост, подпомагани от арабски християнски племена и няколко отреда ромеи, са изкарали на полето 100 000 души?!? Навремето, "Антибиотика" имаха хит - "Няма как" Просто, няма как Според, "такъв изтъкнат изследовател" на периода, като мен едва ли са били повече от 10-15 000 души.

    Според Кояджи, навярно дори Кристенсен и Нолдеке са на мнение, че при Кадисия, персите изкарали 250 000 души, като в състава на армията имало много арменци и араби-лахмиди. Еееее, ама, какви са тези числа?!? С такава армия, дори кретеноид ще победи и след това ще използва тези войници, за да превърне арабската пустиня в един голям оазис

    Връщам се на ранния Ислям. Предполагам, че в един момент, мюсюлманите спират да предлагат хита на деня: Ислям, Джизия или Меч!

    За Зороастрийска Персия остава само: Ислям или Меч! Навярно, неправилно разбран от новите монотеисти, зороастризмът се е разглеждал, като обикновено огнепоклонничество, т.е. за мюсюлманите и персите са езичници.
    Last edited by monte christo; 23-11-2009, 23:35.

    Comment


      #32
      коя е битката?
      Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

      Comment


        #33
        monte christo написа Виж мнение
        За Зороастрийска Персия остава само: Ислям или Меч! Навярно, неправилно разбран от новите монотеисти, зороастризмът се е разглеждал, като обикновено огнепоклонничество, т.е. за мюсюлманите и персите са езичници.
        Статусът е бил под въпрос в периода между смъртта на Мухаммад и инвазията в Персия. След това Умар го изяснява: "Umar did not take the Jizya from the Magian infidels till 'Abdur-Rahman bin 'Auf testified that Allah's Apostle had taken the Jizya from the Magians of Hajar." (цък)
        Оттам нататък Зороастър е (почти) ислямски пророк, а зороастрийците са хора на Книгата.

        Comment


          #34
          tonev написа Виж мнение
          коя е битката?
          tonev, не те разбрах

          ps. точно така излиза, патриота има предвид Фираз
          Last edited by monte christo; 24-11-2009, 00:42.

          Comment


            #35
            Такааа, намерих си една флашка, която търсех от няколко дни, а там - Колесников - "Завоевание Ирана арабами" - ще мога да ви допълвам.


            thorn

            Средновековните църкви в България

            Comment


              #36
              А такааааа, брава Thorn, включваш се навреме! Колесников има ли подробно описание на битката при Нехавенд? За другите нещица се намира това-онова, сега списвам за обсадата на Ктезифон, ама колкото повече инфо, толкоз по-добре

              Comment


                #37
                Кухулин написа Виж мнение
                Статусът е бил под въпрос в периода между смъртта на Мухаммад и инвазията в Персия. След това Умар го изяснява: "Umar did not take the Jizya from the Magian infidels till 'Abdur-Rahman bin 'Auf testified that Allah's Apostle had taken the Jizya from the Magians of Hajar." (цък)
                Оттам нататък Зороастър е (почти) ислямски пророк, а зороастрийците са хора на Книгата.
                Хм, интересно. Излиза, че цяла година (632-633) мюсюлманите са умували, как да класифицират, изповядващите Зороастризма. Поне от обща култура знам, че Зороастризма е дуалистична религия и си има Авеста. И до там...

                Comment


                  #38
                  monte christo написа Виж мнение
                  А такааааа, брава Thorn, включваш се навреме! Колесников има ли подробно описание на битката при Нехавенд? За другите нещица се намира това-онова, сега списвам за обсадата на Ктезифон, ама колкото повече инфо, толкоз по-добре
                  Твърди, че и у източниците няма подробно описание. В книгата е около страница и половина.

                  Но имаше доста интересни неща за обстановката преди Кадисия - как въстания в Илак принуждават арабите да се оттеглят от всичките си по-ранни завоевания, включително Хира и Анбар.


                  thorn

                  Средновековните църкви в България

                  Comment


                    #39
                    Еееех, жалко за Нехавенд, а там също е имало мега сражение Чак тогава е пречупена Персия!

                    Comment


                      #40
                      monte christo написа Виж мнение
                      Хм, интересно. Излиза, че цяла година (632-633) мюсюлманите са умували, как да класифицират, изповядващите Зороастризма.
                      По-скоро около 5 години, защото горното решение на Умар вероятно идва след Ктесифон. Там горят разни "езически" книги.
                      Хубава статия в Уикипедия: Persecution of Zoroastrians
                      И малко за същността на нещата: People of the Book

                      Comment


                        #41
                        След голямата битка при Кадисия, Омар решил да се пристъпи към завладяването на Ктезифон. Докато столицата била в персийски ръце, Сасанидите винаги можели да контраатакуват във всяко едно, удобно за тях време.

                        През декември 636г. Саад ибн Аби Уакас начело на 15 000 армия се запътил към Kтезифон. Персите разгърнали няколко големи отряда по главните пътища, които водели към столицата. Същевременно доста от войниците, които оцелели след Кадисия, сега съставлявали гарнизона на големия град. Разбирайки за персийските заслони, Саад решава да се справи с тях. Организирал силен авангард, който трябвало да се справи с тези отделения.

                        За по голяма мобилност, Саад разделил останалата част от армията на четири малки корпуса, командвани от Абдула ибн ал-Мутим, Шурабил ибн ас-Самт, Хашим ибн Утба и Халид ибн Арфата. Саад се движел с корпуса на ибн Арфата.

                        Арабите настъпвали по следния маршрут: Наджаф-Бурс-Вавилон-Сура-Деир Каб-Куса-Сабат. Авангардът, който включвал само конницата, бил под командването на Зура ибн ал-Хауийя. Той имал нелеката задача да се справи с персийските заслони и в случай, че насреща му излезе противник с по-голяма концентрация на силите, да изчака пристигането на главните арабски сили. Арабските корпуси били длъжни да се движат зад авангарда с бърз темп. Корпусът на Зура безпроблемно се настанил в Наджаф, където изчакал пристигането на единия корпус от пехота. След това пресякъл Ефрат и продължил по пътя за Ктезифон. Стигайки до Бурс, насреща му излязал еди от персийските отряди, който бил разгромен и отстъпил към Вавилон.

                        Зура ибн ал-Хауийя останал в Бурс, където отново изчакал пехотните корпуси. Следващата цел е Вавилон. Античният град, както знаем, бил укрепен и в него имало големи персийски сили. В средата на декември 636 г. мюсюлманите пресекли Ефрат и се разположили на лагер до Вавилон. За нещастие на персите, сред тях липсвало единението. Четири отряда с четирима генерали - Ормуздан, Михран, Ферзан и Нахерзан. Всеки със свое разбиране за отбраната. Явно след голям скандал, Ормуздан вдига своя отряд и се отправя към провинцията си Ахваз!
                        Поставени пред свършен факт, на другите генерали не им оставало нищо друго, освен да отстъпят на север.

                        След изтеглянето на персийските сили, града се предал без съпротива. Гражданите безпроблемно се съгласили да плащат джизия. Някои от тях, дори доброволно си сътрудничели с арабските завоеватели, като им предавали полезна информация за концентрациите на персийските отряди. Други пък, като вавилонските инженери, били наети за построяване на пътища и мостове. След като главната армия се настанила във вавилон, Саад заповядал на Зура незабавно да продължи преследването на персийските сили, за да не им се предоставя друга възможност да се обединят отново.

                        Близо до Сура, персийския ариегард бил настигнат от конниците на Зура ибн ал-Хауийя и след като бил разбит, отстъпил към Деир Каб. Там отново претърпял поражение. След като изчакал пристигането на главните арабски сили, в началото на януари 637 г. Зура се отправил към Куса, на около 14-15 км от Ктезифон. Там авангарда го очаквал един от поредните персийски заслони, които трябвало по всякакъв начин да затруднят завоевателите и да спечелят време. Персите се командвали от Шахрияр, който бил убит в дуел с един от мубаризуните. Останал без водача си, персийския отряд не оказал голяма съпротива и които могли отстъпили към столицата.

                        След сражението, както винаги, Зура ибн ал-Хауийя първо изчакал пехотата. Куса имал историческо значение за арабите, защото както някои от тях вярвали, именно тук цар Нимрод затворил пророка Авраам, който бил хвърлен в огън и изкочил от него невредим. По време на престоя в Kуса, Саад ибн Аби Уакас написал подробен отчет на марша към ктезифон до Халифа. През втората седмица на януари 637 г. арабският авангард достигнал Сабат - мястото, където квартирувал един от персийските гранизони, но го намерил празен. До Ктезифон, големия
                        град и столица на Сасанидските Шахиншахове, оставали само 7 км...

                        Comment


                          #42
                          До Ктезифон или до Селевкия?


                          thorn

                          Средновековните църкви в България

                          Comment


                            #43
                            Ктезифон, столицата на Сасанидска Персия, сам по себе си не бил един град, а съвкупност от няколко големи квартала, разделени един от друг. Арабите го наричали Al-Madain, означаващо Града (на градовете). Предполага се, че в началото на VII век, населението на Ктезифон е достигало близо 500 000 души. Огромен град, не само за представите на арабите по тях времена. Основната част от града лежала на източния бряг на река Тигър. Предградието, което било на запад от реката се наричало Бахршир (Бахурашир).

                            Арабското настъпление към Ктезифон, все пак било забавено от персийските заслони по пътищата. Това дало време на Йездигерд III да организира отбраната на града. Когато мюсюлманите наближили до предградието Бахршир, там ги очаквала изненада. Много добре подготвено за отбрана, с изкопан ров около стените му, а на самите тях - катапулти и балисти. Наложило се арабите да отстъпят извън обсега на техните "снаряди".

                            Обсадата започнала през януари 637 г. и продължила повече от два месеца. Бахршир бил отвсякъде изолиран и единственото място, от където можело да се пробие блокадата, за да се доставят провизии на защитниците било през река Тигър. Именно тук, мюсюлманите за пръв път използвали тежки обсадни машини, построени от персийски инженери, приели Исляма.

                            През март 637 г. гарнизона направил опит за снемане на обсадата - излязал в насрещно сражение. Имало и един твърде интересн дуел: Хашим ибн Утба срещу... лъв! Лъвът бил специално трениран за война! Когато лъва се появил пред арабските конници, настанала паника подобно тази със слоновете при Кадисия. Конете станали неконтролируеми и избягали с все ездачите. Хашим, обаче се втурнал срещу лъва и му нанесъл такъв премерен удар, който бил смъртоносен и лъва издъхнал на място. Голяма била радостта на арабите, особено на Саад ибн Аби-Уакас. Възхищавайки се, направо разцелувал Хашим за този безпрецедентен героизъм.

                            Кой точно е командвал персийския гарнизон - не е известно. Но,според мюсюлмански хроники, персийския военачалник бил убит в друг дуел от Зура ибн ал-Хауийя. Привечер, героя от марша към Ктезифон, бил уцелен
                            със стрела и по-късно умрял. Бил погребан с военни почести.

                            След прекратяването на сражението, в арабския лагер пристигнал емисар от Шахиншаха, който съобщил:

                            "Нашият господар пита, дали ще бъдете съгласни на мир, при условие река Тъгър да стане граница, между нас и вас? И каквото остане на изток, да бъде за нас, а всичко на запад, да бъде за вас! Ако и това не може да удовлетвори вашият глад за нови земи, то нищо не ще може да ви удовлетвори!"

                            Саад казал на емисара само това: джизия или меч? По-късно бил получен отговора: меч!!!

                            Comment


                              #44
                              На другия ден, силите на Сасанидите и жителите на Бахршир напуснали предградието и се прехвърлили на източния бряг на река Тигър. Влизайки в главния град, войниците съборили всички мостове след себе си, като преди това събрали всички лодки от западния браг, за да не могат арабите да се възползват от тях. Ктезифон също бил много добре укрепен. От южната си страна имал естествена преграда - река Тигър. Йездигерд III заповядал да се изринат каналите отново и така водата нахлула около всяко едно предградие. По този начин се създавала допълнителна трудност пред арабите, в случай, че по някакъв начин нахлуят в града. Според едни източници отбраната била възложена на Нахварган, според други на генерал Михран и Хуразад, велик шамбелан и брат на убития Рустам.

                              След завземането на Бахршир от арабите, само река Тигър ги деляла от главния град. Но препятствието било непреодолимо на този етап без лодки. Тигър е голяма река и точно на него място била широка около 700-800 м. На това отгоре била придошла. Благодарение на персийски доброволци, които били приели исляма, бил намерен брод. Саад ибн Аби-Уакас разгледал мястото, но не бил твърде уверен, ще може ли да се прекоси реката. Все пак не липсвали доброволци! На следващото утро около шестотин конници, под командата на Асим ибн Амр навлезли в
                              реката. От персийска страна незабавно реагирали. Бил изпратен конен отред да прехване мюсюлманите. Завързало се речно сражение, в което арабите надделяли. След като хората на Асим изпълзели на брега, всички арабски конни полкове, един след друг, започнали да прекосяват Тигър. По-късно през същия ден, арабската пехотата на свой ред прекосила реката на пленените лодки, които конницата успяла да заграби след преминаването си.


                              От речния бряг силите на мюсюлманите воглаве с Асим ибн Амр навлезли в центъра на Ктезифон. Много малко граждани останали - всички други предпочели да се изтеглят с армията. Почти всички къщи и учреждения били пусти. Арабите не срещнали никакво съпротивление. Достигнали до Белия дворец, който също бил пуст. Така столицата на Сасанидите
                              паднала без бой и без решаваща битка.

                              Завземайки града, Саад ибн Аби-Уакас обявил амнистия за всички граждани, които били останали. Приел една тяхна делегация, на която възложил да съобщи на другите граждани, че преминават под мюсюлманска защита след заплащането на джизия. Дори бил съставен мирен договор, указващ правата на гражданите. Саад се настанил в Белия дворец и установил своя щаб именно там. Големият вътрешен дворец бил превърнат в мечет.

                              Още щом арабите завзели и се настанили в Бахршир, Шахиншаха се бил разпоредил всички ценности да бъдат опаковани и изнесени извън Ктезифон. Самият Йездигерд III отстъпил към Хулван. Борбата продължавала...

                              Comment


                                #45
                                Договорът важал само за тези граждани, които били останали в Ктезифон. Голямата част от домовете на бегълците, набързо събрали най-необходимото, сега били плячка за арабските войници. Иранският историк Кавех Фарух пише по въпроса:

                                "За първи път арабите видели такова богатство, разкош, архитектурно изкуство и прекалена изтънченост в една от най-големите империи на света. Грабежът достигнал епически пропорции. 1/5 от награбеното, веднага било изпратено на Халифа в Медина. За всеки арабски войник пък, имало трофеи и плячка, равняващи се на 12 000 дирхема!!!"

                                Изчислявано преди няколко години, когато Фарух е писал, това прави по 250 000 $ на човек. Макар и да не разбирам НИЩО от финанси и икономика, се наемам да преизчисля към днешна дата тази сума. Визирам световната криза и отчитайки не толкова еквивалентната стойност, а по-скоро психологическата такава, предвид покупателния потенциал, спокойно може да се заяви, че за всеки арабски войник е имало плячка, равняваща се на 500 000 $ - 1 000 000 $ към днешна дата. Както се казва - страхотен старт в живота, стига да оцелееш в сраженията и да се завърнеш жив и здрав Все пак е разграбвана столица, а не бедуинско село!

                                Според Фарух, дори били продадени като роби близо 40 000 души от столицата и околностите. Какво е станало с договора, плащането на джизията от гражданите - поне аз, нямам идея.

                                Но, да се върнем към събитията, които разглеждаме.

                                След падането на Ктезифон, веднага били изпратени няколко арабски отряда, за да завземат Каркисия и Хит - крепости на границата с Римската империя. Няколко малки персийски армии, все още се намирали североизточно от Ктезифон, близо до Джалула и на север от река Тъгър, около градовете Тикрит и Мосул. Веднага след падането на столицата, персийските войски започнали да се концентрират около Джалула. Силите там се командвали от генерал Михран и Хуразад, великия шамбелан при двора на Шахиншаха. Саад ибн Аби-Уакас веднага съобщил на Омар за концентрацията на персийските войски с въпрос какво да се предприеме. Халифът изпратил инструкции на Саад, като в тях се давал явен приоритет на Джалула. Чак след това, трябвало да се помисли за Тикрит и Мосул.

                                Халифът назначавал Хашим ибн Утба за командващ експедицията против Джалула, а за командващ експедицията против Тикрит и Мосул - Абдула ибн ал-Мутим.

                                Comment

                                Working...
                                X