Падението на Сасанидска Персия

[monte christo]

Наложило се персийските водачи да обърнат назад слоновете, изгубили дървените си кули заради срязани колани. Настанал хаос сред пехотата на персите. Тяхната конница също започнала да се изтегля. Арабската пехота от ляв център и ляво крило контраатакувала успешно. През това време арабските конни полкове се прегрупирали за контраатака и всеки конен полк нанесъл мощни директни удари по десните флангове на персийския десен център и дясно крило, които започнали неорганизирано да отстъпват.





Саад ибн Аби-Уакас заповядал всеобща атака. Арабите няколкократно атакували персийските позиции по целия фронт. На десния персийски фланг, положението с мъка било овладяно от самия Рустам, който лично се наложило да отбива набезите на арабите. Привечер, използвайки численото си предимство, персите все пак отбили всичките атаки на арабите. Но, да контраатакуват на свой ред нямало време - започнал да пада сумрак. И двете страни дали през деня изключително много жертви. Сражението започнато сутринта, завършило без явен победител.





=========================
ден 2 - 17 ноември 636 г.
=========================

На втория ден от битката, Саад решава, всичко отново да започне с дуели. Неговите мубаризун на висок глас подканяли персийските юначаги да излязат сам-сами за премерване на силите. През този ден, Рустам дал почивка на слоновете, понеже почти всички били ранени и на това отгоре, трябвало да се направят нови кожени колани и дървени кули. По пладне, докато дуелите все още продължавали, пристигнало сирийското подкрепление от 5 000 души водени от Каака ибн Амр (Qa’qa ibn Amr) и Хашим ибн Утба (Hashim ibn Utbah). Така арабската армия нараснала до към 30 000 души, от които ветераните съставлявали половината. Подкреплението било разделено на много отряди, пристигащи един след друг. Така се създавало впечатление, че на помощ на мюсюлманите пристигат големи сили. Целта била деморализация на персите.

След като не се забелязвали никакви слонове пред персийските редици и с цел да експлоатира потенциалното деморализиране на персите заради "големите" арабски подкрепления, по обяд Саад заповядал всеобщо нападение. Всичките четири арабски корпуси се придвижили напред и атакували врага. Персите обаче, енергично се отбранявали и успели да отбият, както в предния ден, всички арабски атаки. Тогава на Каака ибн Амр му хрумнала странна, но хитра идея - накачулили доста на брой камили с разни платнища и върви. Така камуфлирани, камилите приличали на някакви фантастични чудовища. Заедно с "чудовищата", арабите отново тръгнали в атака. Конете на персийските катафракти, като видели странните създания идващи към тях, се изплашили, станали неуправляеми и побягнали с все ездачите върху им на където им видят очите. Персийската пехота останала оголена.

Саад вкарал нови сили в боя. През това време Каака ибн Амр намислил друг ход - неговите мубаризун да пробият през персийския десен център и да убият Рустам. Но, Рустам явно очаквал такова развитие на боя, понеже отново оглавил насрещна персийска контраатака и никакъв арабски пробив не бил допуснат в десния център. Падащия сумрак за втори път прекъснал сражението...

[monte christo]

=========================
ден 3 - 18 ноември 636 г.
=========================


На третия ден от битката, Рустам решил да атакува с всички сили и да постигне бърза победа. Той вече със сигурност предугаждал, че персите са доста повече от арабите, понеже последните нямали ресурс за да развият даден успех. От друга страна, се притеснявал, че ако се забави, арабите ще получат нови подкрепления. Корпусът на слоновете, отново бил на бойното поле - ситуация, явно в полза на персите. Рустам заповядал общо нападение и всичките четири персийски корпуси, атакували едновременно арабската армия.

Облаци от стрели, литнали към арабските позиции. Мюсюлманите също отговорили подобаващо. Когато слоновете приближили до арабската конница, пак настанало объркване и паника в редиците на мюсюлманите. Персийският фронтален удар, този път бил много силен и скоро цялата арабска армия, започнала бавно да отстъпва. През това време персийските конници ударили във фланг арабските корпуси. Ситуацията станала критична за арабите. В промеждутъците, които се отворили в арабските редове, Рустам заповядал да се вклинят тежките катафракти и ако могат да достигнат до стария дворец в Кадисия, с цел да убият или пленят Саад ибн Аби-Уакас.






Скоро, обаче арабите се реорганизирали и нанесли силен контраудар по персийската кавалерия. Наложило се персийските конници да отстъпят. Саад разбира, че за да се спечели битката, първо трябва да се неутрализира изцяло корпуса на слоновете, който причинявал тъй големи поразии в арабските редици. Заповядва на своите военачалници да се опитват да откъснат слоновете от персийската пехота. След дълга борба в която били ослепявани и пробождани с можество копия, изранените и уплашени животни се втурнали да бягат неуправляеми, направо през персийските редици! По обед, нито един от слоновете не останал на бойното поле. Животните се поуспокоили едва, чак когато стигнали реката. За да се възползва от объркването, настанало в персийската армия, след отстъплението на слоновете, Саад ибн Аби-Уакас заповядва всеобща контраатака. Двете армии за пореден път се вкопчили една в друга, но персите удържали позициите си.





В отсъствието на слоновете, мюсюлманите повторили хитрината от предишния ден, като изкарали на полесражението камилите, дегизирани като "чудовища". Но, този път номера не минал - персийските коне стояли спокойно на място, в очакване на поредната арабска атака. Въпреки наближаващия сумрак, Саад решил да води битка на изтощение, подозирайки, че в персийската армия, ветераните и добре обучените бойци са по-малко, отколкото в арабската. В армията на мюсюлманите се начислявали близо 15 000 ветерани от предишни сражения. Стратегията на Саад ибн Аби-Уакас била ясна - да измори противника и след това да му нанесе поражение. Борбата продължила почти през цялата нощ - Луната заливала със сияйна светлина бойното поле. Арабските отряди, постоянно атакували персийските флангове. Това било сражение на изтощението и за двете страни. Едва на разсъмване, капнали от умора, армиите прекратили кръвопролитието. Жертвите и от двете страни били огромни. Сражението пак завършило без победител...

[monte christo]

=========================
ден 4 - 19 ноември 636 г.
=========================


Сутринта, когато Слънцето вече се било настанило удобно и високо в небесата, Каака ибн Амр със съгласието на Саад ибн Аби-Уакас се обърнал към елитните подразделения мубаризун и ясно им казал, че ако са в състояние да се бият още един час или повече, то победата най-накрая ще бъде тяхна. Точно тогава се развихрила пустинна пясъчна буря. Арабският ляв център веднага предприел атака против персийския десен център. След това и останалите арабски корпуси aтакували неочаквано и напълно изненадали врага, който не очаквал възобновяване на сражението. Персийското дясно крило, както и десния център се огънали и започнали да отстъпват. Около обяд, един отряд мубаризун, успял да пробие през десния персийски център, насочил се направо към височината, от където Рустам командвал персите и въпреки съпротивата на Имперската Охрана (Jund-i-Shahanshah) защитаваща знамето-хоругва Дерафш Кавиан, персийския лорд-протектор бил убит!!!





Разбира се, за момента не всички перси разбирали, каква драма от огромно историческо значение се разиграва в техния тил. Командващият персийското дясно крило Ормуздан, ободрил войниците и ги хвърлил в отчаяна контраатака. Наред с пехотата, персийските катафракти нанесли флангови удар. Този път, арабското ляво крило не очаквало подобно развитие и хората на Шурабил ибн ас-Самт трябвало да отстъпят. Създала се угроза от откъсване и обкръжение на арабския ляв център, след като персийските конници от десния център на персите под командването на Джалин, на свой ред ударило хората на Асим ибн Амр. Наложило се и той да отстъпва, както и самите мубаризун на брат му. След оттеглянето на арабите, персите не предприели други атаки, явно деморализирани от смъртта на Рустам.





След кратък отдих, в следобедните часове Саад ибн Аби-Уакас заповядал ново общо настъпление. Надявал се, че сега, няколко часа по-късно, всички перси знаят за смъртта на Рустам и няма да окажат сериозен отпор. Както се оказало, сметките му излезли верни. След последната героична съпротива, персийския фронт рухнал! Разгромът бил пълен! Голяма част от войниците, започнали панически да отстъпват и да бягат. В този труден за персите момент, Джалин все пак успял с по-голямата част от армията да се измъкне къде през моста, къде с плуване през канала. Много други персийски войници, обаче се издавили, били посечени или просто стъпкани под копитата на арабските коне.





Сражението при Кадисия завършило с голяма победа на арабите. Саад ибн Аби-Уакас изпратил конните полкове в различни посоки за да довършат бегълците. Още доста перси били убити по пътищата и само малък брой от тях, имали щастието да оцелят и преживеят тази трагична за тях епопея, вече като пленници. След сражението, мюсюлманите задигнали огромна плячка. В техни ръце попаднало дори драгоценното Дерафш Кавиан. Саад изпратил вестоносци при Халифа Омар, с известие за великата победа. Но Омар, не изпадал лесно в еуфория. Докато столицата Ктезифон била в персийски ръце, нищо от Ирак не можело да се счита за завоювано! Войната, тепърва започвала...

[г-н Никой]

Поздравления за темата!

Чудя се, след като се вижда каква важна роля за персите са изиграли слоновете в битката при Кадисия, как са се справяли с тези животни римляните и византийците между 226 и 628 г.

[monte christo]

[Гост]

Копнеех за тази тема, и ето я, благодарение на @monte christo!
Моите възхищения!
Хванах се, по време на прочита, как стисках палци и зъби за персите, като че сраженията протичаха пред очите ми, няма такова изживяване просто!
Очаквам с нетърпение продължението, и евентуално да посочиш източници.
Имам и въпрос, да узная каква е съдбата на пленниците и на преселниците (?), тъй да се каже, носителите на културата на (вече поробен) Иран?

[monte christo]

@Smart_Patriot, тенк ю

Какви източници, брато? Какви, след като и аз не знам, къде се намирам Всичко търся и изнамирам във Викито

Знаеш ли, защо се заех с тази задачка-закачка?!? Навремето смятах, че Сасанидска Персия е рухнала ей така, сгромолясала се е и... толкоз Дошли арабите, разказали и играта... Обаче, не би да би

Терсене ми беше, пък особено периода 628г. - 632г. Кое, как и защо? И какво открих? Хаос, един организиран хаос. Странно защо, почти навсякъде, каквото и да четеш и от който и да четеш, все разлики, разлики, разлики. И повечето историци, дето са се занимавали с тези въпроси, са ги списвали, преписвали все към края на XIX век. Времена, едва ли не от формирането на Вселената Почти нищо не може да се открие от съвременното изследване и критика. Защото... го няма, просто го няма на добрия стар български език. И се налага - направи си сам

Явно, тук в BG на всички люде с научни титли и степени, този период им е безинтересен. Въобще дали са си задавали въпросите, които ние си задаваме?!? Въобще, наясно ли са , че ако тези патаклами, през VII век в Близкия изток не бяха се състояли, нямаше да има Дунавска България?

Дори, такива добри познавачи на периода, като Кристенсен, Нолдеке и др. също, са за мен един вид малко old fashion Но, това вече е друга тема.

[Гост]

@Smart_Patriot, тенк ю

Какви източници, брато? Какви, след като и аз не знам, къде се намирам Всичко търся и изнамирам във Викито

Знаеш ли, защо се заех с тази задачка-закачка?!? Навремето смятах, че Сасанидска Персия е рухнала ей така, сгромолясала се е и... толкоз Дошли арабите, разказали и играта... Обаче, не би да би

Терсене ми беше, пък особено периода 628г. - 632г. Кое, как и защо? И какво открих? Хаос, един организиран хаос. Странно защо, почти навсякъде, каквото и да четеш и от който и да четеш, все разлики, разлики, разлики. И повечето историци, дето са се занимавали с тези въпроси, са ги списвали, преписвали все към края на XIX век. Времена, едва ли не от формирането на Вселената Почти нищо не може да се открие от съвременното изследване и критика. Защото... го няма, просто го няма на добрия стар български език. И се налага - направи си сам

Явно, тук в BG на всички люде с научни титли и степени, този период им е безинтересен. Въобще дали са си задавали въпросите, които ние си задаваме?!? Въобще, наясно ли са , че ако тези патаклами, през VII век в Близкия изток не бяха се състояли, нямаше да има Дунавска България?

Дори, такива добри познавачи на периода, като Кристенсен, Нолдеке и др. също, са за мен един вид малко old fashion Но, това вече е друга тема.

Аха, значи от Уикито черпиш. Сигурно от английското Уики превеждаш, че българското е предимно оскъдно.
С'а:
1) Очаквам продължението, а именно - превземането на Ктесифон, и каквото има между него и последната битка която си описал.
2) Как така ромеите и персите се "прегърнали" и насочили срешу общия враг ислямски, а 60-хилядната (по памет) ромейска армия никъде я няма в няколкодневната битка между перси и араби?
3) Казваш, че ако арабите не бяха смачкали фасона на ромеите, наш'те пра-българи и славяни щяха да бъдат изметени от Мизия, сразени и/или прогонени отвъд Дунав?

П.С.: Ако не ти достигнат сили/време за преводите, свиркай, да помагам, с готовност.

[monte christo]

1. Споко, продължавам да търся любопитни факти за периода ноември 636 г. - март 637 г. Дано да има

2. Ромейската армия няма да я има по него време, просто щото ВЕЧЕ я няма. Не си взела изпита при Ярмук, три месеца по-рано К'ва армия, к'ви 5 лв.

3. В малко по-късен период и ромеите са мачкали фасона на арабите. Заради арабите, ние имаме държава, а заради нас българите, арабските държави след отслабването и разпадането на Халифата, останали... държави


Както споменах в първия пост - темата е отворена Аз не пиша историята на Сасанидски Иран - просто се мъча да направя точна хронология На желаещите да помагат, благодаря от все сърце.

@Smart_Patriot, започвам да ти търся задача

[Гост]

...
3. В малко по-късен период и ромеите са мачкали фасона на арабите. Заради арабите, ние имаме държава, а заради нас българите, арабските държави след отслабването и разпадането на Халифата, останали... държави

Значи танто за танто. ^^ Да ама после в късното средновековие, техните ~наследници османлиите не го играят симбиоза, щото вече ги няма ромеите да играят буфер (от къде ли не), на мушка сме славяните на Балканите и "вкарват гол в наш'та врата"...

Както споменах в първия пост - темата е отворена Аз не пиша историята на Сасанидски Иран - просто се мъча да направя точна хронология На желаещите да помагат, благодаря от все сърце.

@Smart_Patriot, започвам да ти търся задача

Давай. Имаш ЛС. =)

[monte christo]

Въобще епопеите при Ярмук и Кадисия са класиката в жанра. Казвам епопеи, защото, според мен, това не са обикновенни битки. Незаслужено недооценени и неразглеждани тук, в БС до преди време. То, на друго място в БГ-НЕТ пространството, няма и да ги има Освен, че има пренапрягане на физически и психически сили на участниците и от трите страни, последствията и промените за тогавашния свят в политически, социален, културен, стопански и религиозен аспект, са били ТВЪРДЕ ГОЛЕМИ.

[Guy de Mont Ferrand]

Битките действително са с необозрими последици и според мен остават някак недооценени (особено пък в бг историографията). Разбира се, нито християнството изчезва от Сирия, нито зороастризмът от Иран (добре де, последният е почти унищожен, но пък възниква шиитското движение), но това са първите и най-важни победи на новата победоносна религиозна империя на пророка, които й позволяват след това да продължи почти безпрепятствено настъплението си чак до Атлантика на запад и до Индия и Китай на изток. Днес жителите на бившите й територии са мюсюлмани в огромното си мнозинство.

[Гост]

Посланничеството на Ан-Нуман до Яздегирд III

Ан-Нуман имал няколко братя, и всичките били завършени войници. По време на халифата на Абу Бекир (632-634), Ан Нуман и семейството му играли важна роля в приключването с Ренегатните войни. Те се сражавали под предводителството на Халид бен Уалид във войните в Ирак, а по-късно Ан-Нуман се сражавал под предводителството на Саад ибн Аби Уакаш. След Битката при Каскар, Ан-Нуман бил назначен за управител на района Каскар.

Ан-Нуман бил недоволен от гражданското си назначение и писал до халифа Омар ибн ал-Хатаб (634-644), измолвайки активна служба. В похода срещу персите, съсредоточен към Нехаванд, Омар поставил Ан-Нуман начело на мюсюлманската войска. Бил е убит по-време на втория етап от Битката при Нехаванд, през третата седмица от декември.

(Ето как се развила съдбата на Ан-Нуман в началото

Седалището на племето Музайна било на известно растояние от Ятриб по пътя на керваните, водещ към Мека. Новината за пристигането на Пророка в Ятриб бързо се разпространила и скоро достигнала племето Музайна, чрез негови членове които били на път и се връщали.

Една вечер, водачът на племето, Ан-Нуман ибн Макарин, седнал сред старейшините на племето и другите членове, и се обърнал към тях:

"О, народе мой, кълна се в Бога, научихме само добро за Мохамед, а за мисията му само милост, добрина и правда. Какво ни става? Защо се бавим, докато други избързват при него? За себе си," продължил той, "аз реших, да тръгна утре рано, и да го последвам. Който от вас желае да тръгне с мен, да се приготвя."

Ан-Нуман трябва да е бил убедителен водач. Думите му имали удивителен ефект върху неговите хора. На идната сутрин десетте братя на Ан-Нуман и четиристотинте конника на Музайна, всички те били подготвени и стегнати да тръгнат с него към Ятриб, да срещнат Пророка, нека Бог го благослови и с мир да го дари, и да приемат Исляма.

Ан-Нуман обаче бил притеснен да отиде при Пророка с толкова много последователи, без никакви подаръци за него и за мюсюлманите. И без друго нямало и какво да поднесе. Годината била сушава и гладна и много от стадата и посевите на Музайна били погинали. Все пак Ан-Нуман прегледал стадата на съплеменниците си и събрал колкото овце и кози били останали. Тях подкарал напред, и така стигнал Медина. Там, в присъствието на Пророка, той и съплеменниците му обявили че приемат Исляма.

Цяла Медина била трескава от вълнение с пристигането на Ан-Нуман и спътниците му. Никога по-рано не е бивало цяло семейство с всичките единайсет братя да приеме Исляма заедно с четиристотин конника. Благородният Пророк бил извънредно доволен и се радвал силно. Действително искреността на тяхното старание била приета и одобрена от самия Бог Всемогъщи, след като Той открил следните думи от Корана на Пророка:

"А някои бедуини вярват в Бог и в Сетния ден, и приемат онова, което дават, за приближаване към Бог и към молитвите на Пратеника. То наистина е приближаване. Ще ги въведе Бог в Своето милосърдие. Бог е опрощаващ, милосърден." (Корана, Сура Ат-Тауба, 9:99)

Ан-Нуман живял под ръководството на Пророка и участвал във всички походи, които той предприел с храброст и отдаденост. По времето на Абу Бекир, той и хората от Музайна изиграли важна и решителна роля в приключването на Ренегатнатството Фитна. По времето на халифата на Омар ал-Фарук, Ан-Нуман се отличил особено в сблъсъка със Сасанидската Империя.

Малко преди Битката при Кадисия, пълководецът на Мюсолманските сили, Саад ибн Аби Уакаш изпратил пратеничество до Сасанидския Император, Йездигерд. Пратеничеството било оглавявано от Ан-Нуман ибн Мукарин, и главната му цел била да прикани Императора към Исляма. Когато Ан-Нуман и пратеничеството му достигнали Ктесифон, Сасанидската столица, населението на града ги гледало с любопитство и презрение. Те обръщали внимание на простичкото им облекло, груби дрехи и обувки, и посталите им наглед коне. Мюсюлманите обаче никак не били смутени и търсели прием с Императора. Той дал позволение, привикал преводач и му рекъл:

"Кажи им (на Мюсюлманите): Защо сте дошли в нашите владения и защо искате да нахлувате? Може би сте замислили това посегателство, защото сме твърде заети за да се занимаваме с вас? Но ние не желаем да ви отвърнем със зло."

Ан-Нуман се обърнал към своите хора и казал:

"Ако желаете, ще отговоря и от ваше име. Но ако някой от вас иска да говори, нека го стори пръв."

Мюсолманите казали на Ан-Нуман да говори, и обръщайки се към Императора, му казали:

"Този мъж говори от нас, така че изслушай го."

Ан-Нуман започнал хвалейки и прославяйки Бога и призоваването на мир и благословии върху Пророка Му. След това казал:

"Наистина, Бог е бил добър и милостив към нас, и ни е изпратил Вестител, да ни покаже доброто и да ни нареди да го последваме, да ни накара да осъзнаем що е зло и да ни отклони от него.

Вестителят ни обеща, ако откликнем на това за което ни е събрал, то Бог ще ни даде добрините на тоя свят и на отвъдния.

Не мина много време, и Бог ни даде охолство, в земя на лишение, чест, в земя на унижения, и милост и братство, в земя на враждебност.

Вестителят ни нареди, да призовем човечеството, към това, което е най-добро за него, и да започнем с тези, които са наши съседи.

Затова ние те призоваваме, да встъпиш в нашата вяра. Тя е вяра, която разкрасява и предлага всяко добро, и която ненавижда и отблъсква всичко грозно и осъдително. Тя е вяра, която извежда следовниците си от мрака на робството и неверието към светлината и правдата на вярата.

Да би се отзовал, и да дойдеш в Исляма, наш дълг ще бъде представим Книгата на Всевишния в твоята среда, и да ти помогнем да живееш според нея и да властваш според законите и. Тогава ще си тръгнем и ще те оставим да вършиш делата си.

Ако би се отказал, обаче, да встъпиш в Божията вяра, ще вземем джизия от теб, и ще ти даваме защита в замяна. А ако откажеш да дадеш джизия, ще ти обявим война."

Йездигерд бил ядосан, та бесен от това, което чул и отвърнал с присмех:

"Със сигурност, не зная по-окаян народ от вас на земята, и броя ,на който да е толкова малък, да са толкова разделени и да живеят в зло.

Някога посредничехме вашите дела пред нашите погранични управители и те изискваха подчинение от вас".

После, смегчавайки гласа си някак си, той продължил, но с още по-голям присмех:

"Ако има някаква нужда, която ви е тласнала към нас, ще съберем хора да помогнем да оплодородим земите ви. Ще овластим водачите и първенците от вашия народ, и ще ви поставим цар изсред нас, върху вас, който би бил благ с вас."

Едного от пратеничеството на Ан-Нуман отвърна остро на това, и Яздегирд избухна още веднъж и изкрещя:

"Да не бяха посланниците неприкосновени, бих ви убил всички! Ставайте. Нищо няма да получите от мен. И предайте на военачалника си, че ще пратя срещу ви Ростам, да ви погребе с него си в канала на Ал-Кадисия."

После Яздегирд нареди кош пълен с пръст да бъде наложен връз този от Мюсюлманите, който изглеждаше най-знатния, в знак на унижение.

Ашим, сина на Омар, прие това като добра поличба, отнесе го до главнокомандващия, Саад ибн Аби Уакаш, и му рече:

"Приемете поздравления за победата. Врага доброволно предаде земите си на нас."

[monte christo]

Браво на Smart_Patriot, за труда, който положи. Просто исках да дадем светлина и на този любопитен епизод с пратеничеството преди битката при Кадисия, който ясно ни показва и доказва, че в ранния Ислям движещата сила не са потенциалните реки от вино, момински гърди и плячка, а съвсем други неща

И за разлика от римските владения в Сирия, Палестина и Египет, територията на Персия е била подложена на огън и меч. Но, за това, малко по-късно

[Гост]

Браво на Smart_Patriot, за труда, който положи. Просто исках да дадем светлина и на този любопитен епизод с пратеничеството преди битката при Кадисия, който ясно ни показва и доказва, че в ранния Ислям движещата сила не са потенциалните реки от вино, момински гърди и плячка, а съвсем други неща

И за разлика от римските владения в Сирия, Палестина и Египет, територията на Персия е била подложена на огън и меч. Но, за това, малко по-късно

Трижди браво на monte christo за темата и обилната работа по нея!

Превода е част от http://en.wikipedia.org/wiki/Nouman_ibn_Muqarrin , дотам докъдето свършва историята с посланичеството, и отначало ми бе предоставен от monte christo, след като изказах готовност за помощ.

Следва да отбележа, тъй като си падам пурист, превода е направен в съответствие с пуризма, доколкото е издържан разбира се. На места има едни сложнотии и недомислици, дето да се чудиш как да ги превеждаш.

Брех, покрай това занятие, с тази тема, преоткрих колко много увлекателна може да бъде историята. Изживях я ведно с героите, на филм мина пред взора ми.

Рових подробно из Уикипедия по темата и се чудих и дивих, сарацините с тоя фанатизъм неуязвими ли стават, че надвиват в пъти по-големи армии, на едно място четох за битка срещу обединена армия на перси, ромеи и арабски християни, десет пъти по-голяма от сарацинската, брех, ако е вярно, Бог наистина трябва да е вдигнал ръце от християните и зороастрийците, но и да не е - как ги правят тия чудеса срещу в пъти по многоброен противник, ум да ти зайде!?