Падението на Сасанидска Персия

[monte christo]

Не е рано. Говорим за края на идеята, не в представителите на Сасанидите, а в аристократите, обикновенните войници и самото население.

[monte christo]

[monte christo]

[monte christo]

Омар назначил Абдула ибн Утбан за командващ похода срещу Исфахан. Изпълнявайки стратегията на Халифа, в края на януари 642 г. Абдула ибн Утбан поел от Нехавенд не на югоизток към Исфахан, а на север към... Хамадан, който по това време вече бил завладян от арабите. От Хамадан войниците на Абдула се наложило да направят бърз 300 км. преход на североизток към Рей. Градът бил обсаден и след жестоко съпротивление по-късно се предал. Добър стратегически ход от страна на Омар. Исфахан повече не можел да очаква помощ от север. Абдула ибн Утбан тогава свърнал на юг. Последвал нов 350 км преход до Исфахан, който на свой ред бил обсаден. Тук армията на мюсюлманите получила подкрепления от Куфа и Басра, водени от Абу Муса Ашаари и Анаф ибн Каис. Обсадата продължила около два месеца и половина и накрая града се предал.

От Исфахан Абдула се върнал близо 200 км. на североизток и обсадил Ком. Били достигнати границите на Исфаханската провинция. От там нататък в североизточна посока се простирал Хорасан. А от него в югоизточно направление се намирал Систан. В това време Хамадан и
Рей въстанали. Омар изпратил към бунтовните градове Наим ибн Мукарин, брат на загиналия при Нехавенд ан-Нуман ибн Мукарин. Наим се насочил към Хамадан и след кървав бой града отново бил върнат под мюсюлманска власт. След това се насочил към Рей. Тук персийския гарнизон също се съпротивлявал и бил разбит след като излязал извън форта. Персийските граждани се съгласили да платат Джизия. Така Рейсъщо бил върнат към земята на мюсюлманите.


От Рей, Наим ибн Мукарин се придвижил на север към Табаристан, който лежал на юг от Каспийско море. Управителят на Табаристан се подчинил и сключил договор, с който се задължавал да плати джизия, като бил оставен да управлява Табаристан от името на Халифа. Всичко това се случило до април 642 г. Отделно от действията на Наим, арабите проникнали още по на север, като завладели Кумас, Джарджин и Амол. Населението не се съпротивлявало, приемало арабското управление и сключвало договор за протекция след като се наплати джизия. Така в продължение на цялата 642 г. цял Табаристан "пристанал" на арабските завоеватели.


След като Исфахан вече твърдо бил в арабски ръце, можело да се пристъпи към завладяването на Фарс. Първата армия,която проникнала в южната провинция била под командването на Мейджа ибн Масуд. Негова цел бил град Сабур. Мейджа се придвижвал от Басра към Тауадж, но на пътя бил спрян от неголеми персийски сили. След кратко сражение, персите били разбити, като Мейджа ибн Масуд обсадил Сабур. Обсадата продължила няколко седмици, след което града сключил договор и заплатил джизия. Със завоюването на Сабур, мисията на Мейджа приключила.

Подкреплението, което дошло било оглавено от Усман ибн аби ал-Аас, който поел командването от Мейджа ибн Масуд. Целта на Усман била древната персийска столица Персепол. Новият командващ бързо се придвижил до Шираз, който се предал без съпротивление. От там Усман ибн аби ал-Аас се устремил към Персепол, като историческия град бил обсаден. След няколко седмична обсада, старата столица се предала. Мисията на Усман също приключила. Отново станала рокада в командването - мисията по завоюването на Фаса и Дараб била възложена на Шария ибн Зунеим.

Изминавайки близо 120 км в югоизточна посока поредният командващ без особени усилия завладял Фаса, но персийския гарнизон в Дараб опитал да се съпротивлява, макар и без успех. С това в края на 642 г. завършила и последната успешна експедиция по завоюването на Фарс. На изток оставали Керман и Систан. Арабите не се забавили и през новата 643 г. - експедиции против Керман, Систан и Белуджистан, а на северозапад против Азербайджан.

[Гост]

Поздравления, Монте Христо! Очаквам с нетърпение да прочета за последната от последните съпротива на персите! Жалко че засега не мога да ти подам ръка за превод от английски, но по-нататък евентуално.

[monte christo]

Експедицията против Керман започнала по същото време, когато започнали и другите експедиции против Систан и Азербайджан. За командващ бил назначен Сухайл ибн Ади. Сухайл дошъл от Басра в Шираз през 643 г., след това се отбил в Персепол, където към него се присъединили останалите части от арабската армия. Напреднал към Керман и провинцията била подчинена, въпреки съпротивата на отделните гарнизони.

На изток от Керман се намирала провинцията Макран, която в наши дни се явява част от Пакистан. Тази област традиционно се намирала под контрола на Шахиншаха, но възползвайки се от от събитията в Персия през 636-637 г. и заетостта на иранците с арабите, раджата на Расил анексирал провинцията. Индуският крал се казвал Chach of Alor и в миналото бил васал на Сасанидите, управлявайки Кралство Раи. Преди да стане раджа през 632 г., Chach бил брамин, същевременно шамбелан и секретар на предишния раджа Sahasi Rai II. За да спре мюсюлманите, в началото на 644 г., Chach събрал голяма армия от Синд и Белуджистан. Сухайл ибн Ади бил подпомогнат от Усман ибн аби ал-Аас и Хаким ибн Амр ал-Таглаби. Обединената армия на мюсюлманите победила раджата, който се изтеглил на източния бряг на река Инд. Оттатък реката се намирала областта Синд. Сухайл проводил пратеник до Халифа за инструкции. Вестоносецът описал земята на индусите като непригодна и самите тях като бедни хорица. Омар взел решение да не се преминава Инд, а самата река, сама по себе си голяма естествена бариера, да служи като източна граница. С това кампанията в Макран завършила около средата на 644 г.

Провинцията Систан била най-голямата в Сасанидската държава. На юг граничела с Керман, а на север с Хорасан. За командващ експедицията против Систан, бил назначен ветерана от битката при Кадисия - Асим ибн Амр. Асим тръгнал от Басра, набързо преминал през Фарс, където поел командването на арабските корпуси и навлязъл в Систан. Никаква съпротива - градовете се предавали веднага! Асим достигнал Зарандж (град на около 350 км от днешен Кандахар в Афганистан) тогава процъфтяваща столица на областта и го обсадил. Обсадата продължила няколко месеца. Накрая персийския гарнизона излязал навън с цел да пробие блокадата, но бил напълно разгромен. С падането на Зарандж, Систан преминал изцяло под арабско управление. На изток от Систан се намирала северната част на Синд, но Халифа забранил на мюсюлманите да преминават река Инд. Време било да се усвоят новите земи!

[Guy de Mont Ferrand]

Къде е бил шахът през това време?

[monte christo]

В новата столица - Мерв. Прави впечатление, че него сякаш го няма въпреки всичките тези събития, като падане на градове и провинции. Дали защото повечето от аристократите вече не му се подчиняват или се отнасят хладно с Йездигерд III, дали заради липсата на войници след битката при Нехавенд, но сякаш е твърде инертен, направо в едно такова латентно състояние!? По него време 643-644 г. шаха е на около 27-28 години - мъж, който трябва да кипи от енергия. Проблемът навярно се крие не само в липсата на военни ресурси? Изглежда повечето провинции не са оставени на произвола на съдбата, от гледната точка на Шахиншаха. Но вероятно повечето провинции и spahbod's вече сами решават дали ще се борят или ще се предават.

[monte christo]

Завладяването на Азербайджан започнало през 643 г. Това било част от едновременното настъпление на арабите в източна, северна и южна посока, след овладяването на Исфахан и Фарс. Командващ на арабските войски в експедицията против Азербайджан бил Худхеифа ибн ал-Йаман. След пристигането си от Рей, Худхейфа поел командването на войските и се насочил към Занджан, град на около 300 км северозападно от днешен Техеран. Занджан бил отлично укрепен град, но това не спряло персийския гарнизон да излезе и да даде открит бой. Арабите победили и влезли в града. Съгласно инструкциите на Омар, тези граждани които искали мир и протекция ги получавали срещу срещу заплащането на джизия.

От Занджан, арабите се насочили към Ардабил, който се предал без съпротива. След това по западния бряг на Касписко море напреднали към Баб. Градът бил завладян със сила. Точно тук, съгласно инструкциите и ззповедите на Халифа, Худхеифа ибн ал-Йаман бил сменен с Букаир ибн Абдула и Утба ибн Фаркад. Новите командващи трябвало да оперират независимо един от друг в Азербайджан - първият да продължи на север по западното крайбрежие на морето, докато вторият нахлуе в самото сърце на провинцията. По пътя си на север, Букаир се натъкнал на големи персийски сили под командването на Исандир. Персийският аристократ бил рзбит и пленен. Откупил живота си, посредством състоянието си и имотите, които владеел в Азерабайджан. Дори започнал да убеждава и другите да се подчинят на арабите. Същевременно в централната част на областта, Утба ибн Фаркад разбил силите на Бахрам, брат на Исандир, който също поискал мир. Съгласно договора, цял Азербайджан преминавал под властта на Халифа, като заплащал обичайната джизия. Eкспедицията завършила към края на 643 г.

Римската част на Армения била завладяна още през 638-639 г. Персийската част на Армения се намирала на север от тогавашен Азербайджан със столица Тбилиси в днешна Грузия. По тях времена (643-644 г.) с изключение на Източна Армения и Хорасан, цялата Сасанидска държава вече била под контрола на арабите. Докато империята губела една след друга провинциите си, самия шах сновял напред-назад, недолюбуван и отблъскван от повечето аристократи, докато успее да се установи най-накрая в Мерв. Омар не давал никаква почивка на персите - за Халифа те били противник, от който винаги трябвало да се страхуват всички. Или трябвало да се унищожи тяхната държавност или рано или късно, те отново ще застрашат битието на арабите не само в Сууад, но и в самата Арабия.

В този смисъл, Омар изпратил едновременно две експедиции в края на 643 г. към последните огнища на съпротивата - едната против Армения, другата против Хорасан. Букаир ибн Абдула, който неотдавна подчинил Азербайджан, бил натоварен със задачата да завладее Източна Армения.
От Баб на западния бряг на Каспия, Букаир се отправил на север, но още твърде далеч от Тбилиси, получил новите инструкции на Омар, в които се четели следните задачи: армията трябвало да се реорганизира на три корпуса; първия под командването на Хабиб ибн Муслаима трябвало да завоюва Тбилиси, втория под командването на Абдул Рахман да завладее земите до югозападен Кавказ, третия под началството на Худхеифа ибн ал-Йаман да подчини племената в югоизточен Каквказ. И тримата военачалници се справили блестащо, Тбилиси бил завладян и властта на Халифа се разпростряла почти над целия Кавказ до ноември 644 г. , когато Омар бил убит.

[Guy de Mont Ferrand]

В новата столица - Мерв. Прави впечатление, че него сякаш го няма въпреки всичките тези събития, като падане на градове и провинции. Дали защото повечето от аристократите вече не му се подчиняват или се отнасят хладно с Йездигерд III, дали заради липсата на войници след битката при Нехавенд, но сякаш е твърде инертен, направо в едно такова латентно състояние!? По него време 643-644 г. шаха е на около 27-28 години - мъж, който трябва да кипи от енергия. Проблемът навярно се крие не само в липсата на военни ресурси? Изглежда повечето провинции не са оставени на произвола на съдбата, от гледната точка на Шахиншаха. Но вероятно повечето провинции и spahbod's вече сами решават дали ще се борят или ще се предават.

Мерв си е вече доста отдалечен от основната персийска територия и не е изненадващо, че връзките на шаха със спахбодите са отслабнали. Дали не се е надявал и не е пробвал да привлече на своя страна турските племена от степта, до която Мерв е близо?

[monte christo]

Имало е опити, разбира се. Но затова малко по-късно

[monte christo]

Хорасан бил втората по големина провинция в Сасанидската империя. Днес се заема от Североизточен Иран, Туркмения и Западен Афганистан. В края на 643 г. Анаф ибн Каис бил назначен за командващ експедицията против Хорасан. Той потеглил от Куфа и следвал най-краткия път през Рей и Нишапур, който се предал без съпротива. От Нишапур, Анаф ибн Каис потеглил към силно укрепения Херат. Градът бил подложен на обсада, която продължила няколко месеца преди той да капитулира. С падането на Херат, целия южен Хорасан преминал под арабско управление.

Анаф се насочил на север към Мерв. Тук Шахиншаха преместил столицата на държавата, след падането на Ктезифон през 637 г. При първите слухове, че мюсюлманите напредват към Мерв, Йездигерд III напуснал града и избягал в Балх. Войските на ибн Каис без никаква съпротива завзели Мерв. Установили се там в очакване на подкрепление от Куфа.

През това време Йездигерд събрал значителни сили в Балх, като същевременно искал съюз с Хана на Фергана. Договорените тюркски контингенти били изпратени в помощ на персите. На свой ред, Халифа Омар инструктирал Анаф ибн Каис на всяка цена да се опита да развали коалцията между перси и тюрки. Ние не знаем по какъв точно начин съюза бил развален - дали Анаф е изпращал свои писма или такива от Халифа до Хана на Фергана с заплахи, ултиматуми или мирни спогодби?!?
Факт е, че в даден момент Ферганския Хан заръчал на своите контингенти да се изтеглят и те напуснали персийските предели. Дали се е притеснявал от потенциална конфронтация с мюсюлманите или пък е получил уверения за мир и равноправни търговски взаимоотношения? Навярно избора му не е бил труден

При така стеклите се обстоятелства, около средата на 644 г. армията на Шахиншаха била разбита някъде до река Оксус и остатъците от нея отстъпили към Трансоксиана. Самият той едвам се спасил и се наложило да бяга в Китай. Балх бил завзет от арабите и с това персийската война приключила! Цялата бивша Сасанидска държава сега била под владичеството на арабите! Отвъд нейните предели се намирали земите на тюрките и тези на Китай. Анаф ибн Каис се завърнал в Мерв и изпратил писмо до Омар в което се съобщавало, че някога могъщата Персийска империя вече не съществува и с молба за по нататъшни инструкции. Халифът му заповядал да усвои земите на юг от река Окс!

Омар бил убит през ноември 644 г. от персийски роб. Убийството често се разглежда от различни историци, като персийски заговор против Омар. Някои са склонни да обвиняват дори пленения персийски генерал и spahbod Ормуздан /Hormuzan/, който след битките при Кадисия и Джалула бил инициатор на антиарабската съпротива, преди да бъде пленен и да приеме Исляма. По времето на новия Халиф Осман /Утман/ избухнали няколко бунтове и въстания на персите против арабската власт: Азербайджан, Фарс и Систан през 649 г., Макран през 650 г., Табаристан и Хорасан през 651 г. Осман многократно изпращал войски за потъпкване на въстанията, като арабите разширили владенията на Халифа отвъд Кавказ, Трансоксиана и Белуджистан.

[monte christo]

Докато Йездигерд III бил жив, макар и изгнанник в Китай, използвал своето влияние и мотивацията на персите за бунтове била голяма. В първите няколко години от управлението на Осман, персите не били толкова активни. Но от 649 г. в продължение на две години, тяхната съпротива се изразила в няколко големи бунтове.

Една от първите въстанали области бил Фарс. Халифът Осман изпратил Абдула ибн Аемир да съкруши въстанието. Абдула ибн Аемир с големи сили се отправил към Персепол. Градът се предал и се съгласил да отдаде дан. От тук арабската армия се запътила към Алжбард, където след кратко съпротивление, местното население се съгласило да се откупи. От там арабите се придвижили към Джор. Персите дали бой пред града, но след като били разбити, мюсюлманите влезли в Джор. Мирът бил договорен след заплащането на джизия. Още докато арабите били в Джор, до тях достигнала новината, че Персепол отново е бунтовен.

Абдула ибн Аемир взел със себе си значителни сили и обърнал към Персепол. След напрегнато сражение, мюсюлманите били в състояние да установят още един път контрол над града. Всички лидери на персите, които били виновни за подстрекателството към въстание, били изнамерени и екзекутирани. С падането на Персепол, другите градове в провинцията автоматично се подчинили. Така арабите за втори път завладяли Фарс. Осман назначил губернатор на областта и след обстоен анализ на ситуацията изпратил ислямски мисионери в различните градове на Фарс. Те трябвало да преобразуват хората в Исляма, за да се избегнат въстанията в бъдеще, понеже причината за бунтовете бил високия дух на национализъм в персите.

Въстанието в Систан избухнало почти наедно с това във Фарс. Отново се отворила работа за Абдула ибн Аемир. Той на свой ред изпратил Рабия ибн Зияд, който повторно завоювал Систан до Зарандж. Рабия ибн Зияд останал там няколко години като губернатор на областта. След като му се наложило да отпътува към Басра, провинцията пак се разбунтувала. Тогава Абдула ибн Аемир изпратил Абдур Рахман ибн Сумра да я усмири.
Пограничните градове опитали да се съпротивляват безуспешно. Абдур Рахман бавно се придвижвал към Зарандж. След като и столицата била отново подчинена, Абдур Рахман продължил към днешен Афганистан и го завладял до Кабул и планините Хиндукуш.

През 651 г., две години след началото на въстанията в Систан и Фарс, голямо въстание избухнало и в Хорасан. Причината била появяването на самия Шахиншах Йездигерд III. Макар и да бил разорен от войните още по времето на Халифа Омар, а след това от вълненията след неговата смърт, Хорасан оказал пълна подкрепа на Йездигерд. Отново нелеката задача да се справя с бунта се паднала на Абдула ибн Аемир, който съкрушил съпротивата на персите - силите им били разбити, а на Шахиншаха се наложило да се крие от един район в друг. За голямо съжаление на персите, Йездигерд не могъл дълго време да дава морална подкрепа на бунтуващите се - бил убит около Мерв от някакъв мелничар заради кесията си с пари!!!

След като отново завоювали главните крепости в Хорасан, арабите се разделили на няколко корпуса за да не допуснат концентриране на персийски сили. Така например в сражението по обсадата и завоюването на Байак в днешен Афганистан бил убит командващия на арабския корпус. След Байак, арабите се насочили към Табисан, който след кратка съпротива се предал. По-късно арабите завладели Нишапур след продължителна обсада. От там завоеевателите се насочили към Херат, който се предал без съпротива. Последвал го Мерв, области и градове се предавали един след друг. Все пак, съпротива не липсвала - след Санг, последният град, който капитулирал чак през 654 г. бил Балх!

[Гост]

Интересен епизод с Халифа Омар и пратеника от Макран

Било първото стълкновение между Решидунския Халифат и Династията Рай. В отговор на въпроса на Халиф Омар, относно областа Макран, Вестителя от Макран, който донесъл веста за победата му казал:

"О, Повелителю на Правоверните!

Това е земя, където равините са каменисти; където водата е оскъдна; където плодовете са безвкусни; където хората са известни с предателството си; където изобилието е непознато; където добродетелта е неценена; и където злото преобладава. Голяма войска е малко за там; а малко войска е безполезна. Земята отвъд е даже още по-лоша (става дума за Синд)."

Омар изгледал Вестителя и му рекъл:
"Ти вестител ли си, или поет?"
Той отговорил:
"Вестител."

Тогава Халиф Омар, след като чул че Синд е гола и пуста земя и също неблагоприятните обстоятелства за изпращането на войска, наредил на Хаким бин Амр Таглаби, че засега Макран ще бъде най-източната граница на Решидунския Халифат, и че няма да се правят опити за по-далечни завоевания. Това било отчасти заради поведението на Омар, за укрепване на властта преди завоюване на нови земи. Същата 644-та година, Омар вече бил отказал предложението на Ахнаф ибн Каис, завоевателя на Корасан, за прекосяване на река Оксус на север и навлизане в Централна Азия, и на запад, подобно, той бил отзовал Амр ибн ал-Аас, който навлязъл в Северна Африка и превзел Триполи.

Оттогава е записано, как един от военачалниците на Мюсюлманската войска е изрекъл следните слова:

"Ако Повелителят на Правоверните не ни беше спрял да преминем отвъд, ние щяхме да отведем войските си в храма на проститутките."

(Става дума за Индуисткия Храм във вътрешен Синд, където проститутките са дарявали част от доходите си, като милостиня.)