Мечът на Аллах

[monte christo]

@Кухулин, готов съм с онзи проект, за който бяхме говорили. Но, ще требе да те изчакам за Битката на Народите при Ярмук и да се включа чак след това, за да спазим събитията по ред на номерата

[Last roman]

За битката при Ярмук си има вече тема във форума.

[monte christo]

Ми най-добре, Кухулин да вземе решение дали да си "губи времето" с Ярмук. Ако реши, да се мята направо на ноември 636 г. за да разгледаме Йерусалимските приключения на нашите герои !?

[AggressiveRefrain]

Аз пък искам да видя материал за битката при Ярмук

Днес се отбих до библиотеката уж за да направя справка за битката при р.Ярмук, но то се оказа, че няма това което ми трябва

Така де, попрочетох малко относно състоянието на империята след Юстиниан I до Ираклий.Тъй като тук се беше заформила дискусия относно състоянието на ромейската войска, попаднах на интересен факт, че когато Ираклий заел престола на василевса, направил преглед на списъците с войниците и се оказало, че от времето на император Маврикий, едва 2-ма войници все още служат във войската - другите са загинали или са напуснали.

[Sula]

В такъв случай той е убил третият -Фока.

[AggressiveRefrain]

Впрочем, ако ми позволите да се отклоня леко от главната тема и да продължа за ромейската войска, във въпросното книжле ("Византия" на Георги Бакалов) беше споменато, че за ромейската "Реконкиста", за кампаниите в Африка и Италия,са използвани съответно 11 и 15 хил души, което прави впечетление, че е доста малка бройка войници.В края на завоеванията, по обширните граници на империята е пръсната цялата 150 хил. войска.Така че, относно спора за това какви са мобилизационните ресурси на Империята и акуратността на дадените от арабските източници данни относно броя на ромейските армии на Изток, може да се заключи, че те са, ако не силно, то най-малкото завишени.

[monte christo]

@AggressiveRefrain, силно ме съмнява, че и в коя да е BG библиотека да отидеш, резултата за Ярмук ще бъде приблизително същия. Освен да опиташ да прочетеш нещо в Енциклопедия Британика, ако го има въобще подробно? За Ярмук се мятай тук в БС или във Викито...

Колкото, до завишаването числеността на ромеите, специално за Ярмук, това са фактите, с които, ние по никакъв начин не можем да се съгласим:

арабските автори за ромейската армия:
=====================================

Al-Waqidi (p. 107) (Ibn Khaldun, p. 126): 400 000.

Baladhuri (p. 140): 200 000.

Tabari (Издание 2, p. 598): 200 000.

Ibn Ishaq (Tabari, Издание 3, p. 75): 100 000 против 24 000 мюсюлмани.

[AggressiveRefrain]

Разбира се.За Ярмук, цифра като 400 000 души е просто абсурдно да се приеме от който и да е трезвомислещ човек

Тук визирах главно другите битки, за които спорихме.По-точно за битката при Аджнадийн където (според данните, които даде Кухулин) 30 хил. араби с фронтална атака разбират 80 хиляди ромеи

[Кухулин]

Аз все пак ще пусна един общ преглед на битката при Ярмук, защото тя така или иначе е част от житейския път на Халид ибн ал-Уалид. Ако искате да дискутирате подробностите, за мен ще е удоволствие да прочета постовете ви, но може би по-удачната тема е тази. Източниците са много, дискусиите обикновено са разпалени и по-добре да са събрани на едно място.

ПП При Юстиниан 150 000 е била само полевата армия, без гарнизоните.

[Кухулин]

Ярмук

Следва...

През есента на 635 г. император Ираклий решава да промени стратегията си спрямо мюсюлманските нашественици. Постига споразумение с персийския шах за координирана борба срещу общия враг и в края на годината започва да концентрира войски за масирано настъпление. През следващите пет месеца в Северна Сирия се съсредоточват отряди от всички краища на империята - ромеи, франки, арменци, грузинци, славяни и араби. Общата численост достига 100 000 души, разпределени в пет армии.

В средата на юни 636 г. войските започват да се придвижват на юг, като целта е да се обкръжи районът на Емеса и Дамаск. Абу Убайда научава за тези маневри и разбира сериозността на положението. В този момент мюсюлманските корпуси са пръснати из цялата провинция - Амр е в Палестина, Йазид е около Цезарея, а Шурахбил е при река Йордан. Двамата с Халид водят около 15 000 бойци и нямат друг избор, освен да отстъпят на юг. Дамаск и Емеса са изоставени, а джизието е върнато обратно на хората поради невъзможността да им се осигури защита.

Абу Убайда се насочва към малкото селище Джабия, близо до река Ярмук. Нарежда на останалите корпуси да се присъединят към него и поема командването над всички мюсюлмански войски. Междувременно ромейските армии овладяват Емеса и Дамаск, след което продължават настъплението на юг. Към 20 юли достигат Ярмук и се установяват близо до Уади-ур-Ракат. Ромейският лагер е разположен приблизително в посока север-юг и е дълъг 18 мили. На 11 мили източно от него е лагерът на мюсюлманите. Теренът е равнинен, с дълбоки дерета по периферията и малък хълм в средата.

В това време персийците изостават със своята подготовка и император Ираклий решава да задържи темпото. Два пъти се водят мирни преговори, но без никакъв резултат. Следват епизодични безплодни рейдове, затишие и пак преговори. Това продължава около един месец, през който мюсюлманите получават 6 000 души подкрепление от Арабия. С него армията наброява 40 000 бойци, между които 1 000 спътници на Мухаммад, 100 ветерани от Бадр и двама от десетте благословени - Абу Убайда и аз-Зубайр. Бройката е доста голяма, сражението е отговорно и Абу Убайда взима много мъдро решение - поверява военното командване на Халид, а той остава в ролята на религиозен водач и командир на корпус. От своя страна Халид реорганизира войската - пехотата е разделена на 36 групи по кланов признак, а конницата - на 3 отряда по 2 000 души плюс Подвижния отряд (4 000 души) под негово лично командване.

Постепенно ситуацията се натяга и около 20 август войските се строяват за бой. Ромейските сили са построени с фронт на изток и дължина 12 мили. Конницата е разположена равномерно в тила и служи като резерв. Мюсюлманите са в четири корпуса с фронт на запад и дължина 11 мили. Южния фланг - 1 корпус и 1 конен отряд - опира в река Ярмук и се командва от Йазид. В центъра са корпусите на Абу Убайда и Шурахбил. Северният фланг - 1 корпус и 1 конен отряд - се командва от Амр ибн ал-Ас. Зад центъра е третия конен отряд, а зад него е Подвижния отряд. И двата служат за резерв под командването на Халид. Зад тях са жените и децата, въоръжени с камъни и колове.



Битката започва с дуели, които траят до обяд. След това ромеите нападат, но сражението е твърде вяло и привечер войските се разотиват.
На втория ден византийската войска се строява по тъмно и напада с изгрева. Мюсюлманите са напълно изненадани, но все пак успяват някак да се построят. В центъра се водят умерени действия без надмощие, но по двата фланга ромеите са безпощадни. Амр и Йазид са принудени да отстъпят чак до жените. В този момент Халид удря настъпващия противник във фланг и принуждава ромейските крила да се оттеглят.



На третия ден ромеите концентрират атаката си в северната част на противниковия строй - срещу силите на Амр и Шурахбил.
Двата мюсюлмански корпуса отново са изтласкани назад, но Халид удря настъпващия враг във фланг и ги спасява.



Четвъртият ден от битката е критичен. Поради спецификата на мюсюлманския строй стрелците страдат най-много при челния сблъсък и към този момент са останали не повече от 2 000. Халид ги разпределя поравно между корпусите. Ромеите отново концентрират атаката в северната част на фронта. Амр отстъпва леко, но успява да се задържи. Шурахбил обаче не може да спре връхлитащите арменци. Халид заповядва на Йазид и на Абу Убайда да атакуват южните ромейски части, а сам се хвърля с всички резерви срещу арменските флангове. Боят продължава цял следобед. На юг Йазид и Абу Убайда едва издържат без резерв. В битката се включват жените и децата, а на самия южен фланг падат куп шахиди /мъченици/. Положението е овладяно на косъм.



На петия ден армиите се строяват по изгрев и два часа стоят в мълчание. Ромеите предлагат няколкодневно примирие. Абу Убайда е готов да приеме, но Халид твърдо отказва. Усетил е пукнатината в противника. През нощта изпраща 500 конници с обход от север дълбоко в тила на ромеите. Сутринта на шестия ден армиите отново се строяват, но този път Халид решава да събере останалите 8 000 конника в един отряд зад северния корпус на Амр. Битката започва с дуел - Абу Убайда се бие дълго с Григорий и накрая го убива. Халид заповядва обща атака и лично води конницата по десния фланг. Първо разбива ромейската конница. След това с Амр разбиват славяните на северния ромейски фланг. Оттам Амр атакува във фланг арменците, а Халид напада ромейския резерв и го обръщя в бяг. След това атакува арменците в тил. В този момент цялата вражеска армия започва да отстъпва към единствения свободен изход от равнината - тесен проход през деретата на запад. Там обаче ги чакат конниците на Зирар ибн ал-Азуар. Пътят е блокиран, ромеите образуват защитна формация и се бият докрай. Много малко успяват да се спасят.



На седмия ден мюсюлманската конница настига побягналия византийски резерв и избива водачите. Така приключва битката при река Ярмук.
След тези събития Император Ираклий е принуден с голяма мъка на сърцето да изостави Сирия и да се премести в Константинопол.


Следва...

[Зоя]

Въстания срещу арабите

Кухулин, поздравления за увлекателния разказ за Халид бин ал-Уалид.
Впечатли ме следния детайл /извинете че ви връщам толкова назад/

Все пак се налагат още няколко въоръжени сблъсъка. Един от тях е с войската на Салма - бивша военнопленничка на Мухаммад и робиня на жена му Аиша, а понастоящем лидер на едно от езическите племена.

Излиза, че пророкът Мухаммад е имал лични роби, при това - немюсюлмани. Има ли информация за други роби-военнопленници, които са се разбунтували от ислямското завоевание? /може би, нашият приятел Халид се е справил с неколцина подобни / Още по-странен изглежда фактът, че именно жена е водила въстанието..

[Кухулин]

Излиза, че пророкът Мухаммад е имал лични роби, при това - немюсюлмани.

Въпросът за робството в исляма е много сложен и в момента не мога да му отделя голямо внимание.
Съвсем накратко ще отбележа някои неща, а за повече информация можеш да погледнеш в Уикипедия: Islam and slavery

1) Мюсюлмани не могат да бъдат поробвани;
2) Останалите могат да бъдат поробени само като военнопленници. Всичко останало е против нормите на исляма;
3) Робите са хора в пълния смисъл на думата. Имат права и задължения, ползват се от шариатска защита и т.н.
4) Освобождаването на робите е проява на висша добродетел и силно се окуражава;
5) Точка четири важи особено силно, ако робът е приел исляма;
6) Робините пък са съвсем особен случай;

В резултат на горните неща Мухаммад е имал много роби, но в един или друг момент ги е освободил почти всичките. Даже се жени за две от освободените си робини и осиновява един роб - Заид ибн Хариса. По-късно Заид става шахид при Мута.

Има ли информация за други роби-военнопленници, които са се разбунтували от ислямското завоевание? /може би, нашият приятел Халид се е справил с неколцина подобни /

Нищо чудно да има и други подобни случаи, но Халид не участва в тях.

Още по-странен изглежда фактът, че именно жена е водила въстанието..

Има огромен брой свидетелства за участия на арабските жени в боевете. Просто си е имало жени-воини и то забележителни воини. Най-известният пример е споменатата по-рано в темата Кахула бинт Азуар, сестрата на Зирар ибн Азуар.

Относо Салма, историята е следната: баща и е главатар на племе, което докрай се бори срещу Мухаммад. Тя и майка и Ум Карфа също участват в битките и убиват няколко мюсюлмани. По време на един набег са пленени и са откарани в Медина. Там Ум Карфа е наказана със смърт, а дъщеря и е дадена за робиня на Аиша. След време е освободена и се връща при племето си, като остава заклет враг на исляма.

[Кухулин]

Йерусалим

Следва...

След битката при река Ярмук двете армии са крйно изтощени и не са способни на по-сериозни действия. Ромейските остатъци се оттеглят дълбоко в Северна Сирия, а мюсюлманите почиват един месец в Джабия. 4 000 бойци са прехвърлени към Ирак в помощ на Саад ибн Аби Уакас, а един отряд е пратен в Дамаск. Възстановяването продължава до октомври, когато пристига писмо от Умар със заповед да се превземе Йерусалим.

В началото на ноември 636 г. войската обсажда града. Фортификациите са много солидни и обсадата продължава цели четири месеца. Накрая изтощението си казва думата и йерусалимският патриарх Софроний повежда преговори. Готов е да предаде града и да плаща джизие, но при едно условие - халифът лично да подпише договора. Абу Убайда известява Умар за ситуацията. В Медина Усман е против, но Али подкрепя желанието на Софроний. Халифът се съгласява и потегля на първото си посещение в Сирия.

Умар се отправя първо към Джабия, където е посрещнат от Халид, Йазид и Абу Убайда. Халифът и Абу Убайда са облечени съвсем скромно, с прости арабски дрехи. За разлика от тях Халид и Йазид са целите в коприна и брокат, а конете им са богато украсени със скъпоценни камъни. Умар побеснява и започва да ги замеря с камъни. Намесва се Абу Убайда, генералите се извиняват и положението е овладяно. Оттам се отправят в лагера, където ги чака пратеничество от Йерусалим. На следващия ден двете страни сключват договор пред свидетели: Халид ибн ал-Уалид, Амр ибн ал-Ас, Абд ар-Рахман ибн Ауф и Муауйа ибн Аби Суфйан. Условията, при които се предава градът са следните:

1) Гарантира се сигурността на жителите и собствеността им в замяна на джизие;
2) Гарантира се сигурността на църквите и собствеността им;
3) Гарантира се сигурността на тези, които искат да напуснат града (войска, чиновници, бежанци);
4) Разрешава се пребиваването на византийски служители срещу стандартното джизие;
5) Всички евреи трябва да напуснат града (?);

Договорът е подписан и Умар потегля към Йерусалим. Пред портите го посреща патриарх Софроний и му връчва ключовете от града. Умар влиза пеша и моли да го заведат на място, където би могъл да се помоли на спокойствие. Патриархът му предлага да посети храма "Свето Възкресение Господне", но халифът отказва с аргумента, че това би поставило споразумението под риск - има опасност по-късно мюсюлманите да превърнат църквата в джамия. Вместо това иска да се моли на Храмовия хълм. Отвеждат го там и Умар остава стъписан - мястото е занемарено още от времето на персийската инвазия. Веднага започва разчистване и е издигната малка дървена джамия, на чието място след време Абд ал-Малик ибн Маруан ще построи Купола над Скалата.

Десет дена по-късно, в края на април 637 г. Умар се връща в Медина. Амр отива в Палестина, Шурахбил поема областта около река Йордан, Йазид обсажда Цезарея, а Абу Убайда и Халид потеглят на север със 17 000 души. Минават през Дамаск и се насочват към Емеса, където са приветствани от местното население. Оттам войската тръгва към ромейския град Халкис.

Гарнизонът на Халкис се командва от генерал Минас. Той е опитен воин и прекрасно разбира ситуацията - градът ще бъде обсаден, помощ не може да се очаква отникъде и поражението е неизбежно. Решава да атакува пръв и да нападне вражеския авангард преди да пристигнат главните сили. Вдига 3 000 бойци и удря мюсюлманите при Хазир, на 3 мили източно от Халкис. В ролята на авангард се оказва Подвижния отряд начело с Халид. Започва яростна битка. Минас пада убит още в първите минути, едното крило поддава и скоро ромеите са обкръжени. Целият отряд е унищожен, а Халкис се предава. Когато получава доклада от битката, Умар споделя:
"Абу Бакр съдеше хората по-добре от мен."
Това е първото признание на халифа, че може би неправилно се е отнесъл с Халид ибн ал-Уалид.

След покоряването на Халкис войската продължава към Алепо. Командирът на гарнизона, генерал Йоаким, също решава да я посрещне в открит бой. Разбит е 6 мили южно от града и отстъпва зад стените. Крепостта е много добре укрепена и обсадата трае четири месеца. През октомври 637 г. градът все пак се предава, а Йоаким приема исляма.



Оттам армията потегля на запад към Антиохия, но преди това един отряд е изпратен да превземе северното укрепление Азаз, което лежи на пътя за Константинопол. Целта е да се предотвратят изненади във фланга. Мюсюлманите напредват и на 12 мили от Антиохия стигат до железен мост над река Оронтес. Именно тук ги чакат ромеите. Разгаря се люта битка, която завършва пагубно за защитниците - византийските загуби са около 10 000. Градът е обсаден и на 30 октомври 637 г. се предава.

От Антиохия войската се спуска на юг по средиземноморския бряг. Съпротивата е слаба и крепостите падат една след друга. След покоряването на Триполи Абу Убайда се връща в Алепо, а Халид прави един рейд към Ефрат и по-късно се присъединява към него. В края на годината цяла Сирия и Палестина е мюсюлманска с изключение на Цезарея. Абу Убайда назначава Халид за управител на Халкис със задачата да следи северната граница, а той самият се установява в Емеса.

В това време император Ираклий бърза да укрепи границата. Решава да спечели малко време, като разбунтува арабите източно от река Ефрат. Планът му е успешен и през лятото на 638 г. десетки хиляди араби потеглят към Северна Сирия. Абу Убайда свиква военен съвет и изслушва мненията. Халид предлага да съберат цялата северна войска (17 000 души) и да влязат в решителна битка. Останалите командири предпочитат да се концентрират в отбраната на Емеса. Абу Убайда се съгласява с мнозинството, подготвя града и изпраща молба за помощ до Умар.

Халифът помага доста ефективно - нарежда на иракските войски да ударят арабите много мощно от югоизток. Същевременно изпраща 4 000 бойци подкрепление на Абу Убайда. Бунтовниците са принудени бързо да се оттеглят в родните си места и да минат в отбрана. Умар не спира дотук, а решава да създаде "буферен пояс" около северната граница. За целта покорява изцяло арабите отвъд Ефрат с иракските сили, а на Абу Убайда е наредено да разчисти граничните византийски територии. Изпратени са му още подкрепления.

През есента на 638 г. северната мюсюлманска армия навлиза през ромейската граница в няколко направления, като стига чак до Тарсус. Халид води удара към крепостта Кахраманмараш и бързо я превзема. Плячката е огромна. След победата се устройват тържества, поети рецитират похвални стихове и един от тях толкова впечатлява Халид, че той му дава 10 000 дирхама бакшиш. Това грубо прави 200 000 долара днешни пари. За сравнение годишната заплата на Халид (без плячката) в този момент е към 7-8 хиляди дирхама.

Благодарение на шпионската си мрежа Умар бързо научава за този случай и изобщо не е доволен.

Следва...

[monte christo]

Браво Кухулин, ти вече привършваш с темата, докато аз съм наникъде

Сега се сетих и за случая с измамата в Йерусалим:

Когато Патриарха Софроний поискал да предаде града лично на Халифа Омар, арабските военачалници решили да изхитруват. Един от тях - Шурабил ибн Хасан (командвал десния арабски център в прословутата бирка при Ярмук) намислил план Сега, защо да викат Халифа, да го занимават, да го разкарват и т.н. Няма ли да е добре, да представят Халид ибн ал-Уалид за Халифа, така и така си приличали доста с Омар. Речено-сторено

Хубаво де, ама точно преди срещата, ромеите разбрали за този фейк и Софроний отказал срещата. Навярно хора, които преди това са посещавали Медина и са виждали било Омар, било Халид, успели да разберат за измамата

И чак тогаз, Абу Убейда ибн ал-Джарра, ще не ще, се наложило да пише писмо до Халифа и да го моли да дойде и приеме капитулацията на града, за да се избегнат ненужните жертви.

[Sula]

Кухулин, а чел ли си за големия керван с бажанци от Хелиополис, който на път за Емеса попада, като плячка, в ръцете на войските на Халид?