Хоспиталиери

[boilad]

Сър Ги, как увлекателно разказвате.Понякога се чудя, защо не пишете книги...

Пише той, пише, но в рамките на ограниченията, които му налага науката история. Като гледам обаче може да се пробва и в сферата на фентъзито.

[Guy de Mont Ferrand]

Пише той, пише, но в рамките на ограниченията, които му налага науката история. Като гледам обаче може да се пробва и в сферата на фентъзито.

Сюжетът за родоския дракон е много подходящ за този жанр. Между другото девизът на потомците на дьо Гозон наистина беше свързан с "победителя на дракона"

[Guy de Mont Ferrand]

А тази картинка е за обсадата на Родос през 1480 г. Тук османската войска - някои от най-елитните военноморски части на Мехмед II Фатих, се е разположила по цялото протежение на стените на града. Вътре в него можем да различим хоспиталиерската цитадела вдясно; стените са разделени на различни сектори, всеки под символичното или действителното върховенство на един от "езиците" на Хоспитала (казвам "символично", тъй като някои от "езиците" са доста малобройни - напр. английският, в който няма повече от 20 братя-рицари). Случаят с това изображение обаче е различен от този, който описвам в пост N. 132: става въпрос за събития 150 години по-късно от времената, когато Деодан се среща с дракона. Тогава градът е далеч по-многолюден и с новите си сгради прилича все повече на съвременните му френски или италиански комуни - с тази особеност, че е управляван от военизирани монаси, които обаче не пречат на градските дела или на търговията. Общо взето нещо като Пера или Кафа и дори повече - южнофренска крепост - да речем Ница (или дори парижки квартал) - захвърлена незнайно как на хиляди километри по на изток на отдалечен гръцки остров на границите с Турция (както тогава е известен п-в Мала Азия). Кулата на Наяк (на десния вал на главното пристанище) я няма през 1330 г., на нейно място има далеч по-скромно съоръжение, напомнящо по-скоро Византия от XI в., отколкото разцвета на франкската готика. Турската армия е изсякла и изпотъпкала цитрусовите градини, за да освободи място за лагера си и обсадните си машини (42 години по-късно тези машини ще бъдат поне десет пъти по-многобройни и ще включват много по-голяма артилерия). Атакуван е източният сектор на стените, от юг всичко е спокойно, макар че виждаме как малки рицарски фигурки се суетят и там. Основната маса от тях обаче е натрупана точно в североизточния сектор (на картината долу вляво), виждаме стрелци с лъкове и мускети, спешени рицари и множество знамена. По "улицата на рицарите" или главната улица на града, простираща се в подножието на цитаделата в посока СИ-ЮЗ се суетят хоспиталиерските резерви, готови да бъдат поведени от великия магистър Пиер д'Обюсон натам, където положението стане най-напечено и има нужда от тях. Най-ожесточеният бой обаче всъщност се води в северозападния сектор (триъгълното пристанище вдясно), при кръглата кула по подстъпите към която виждаме да идва отряд рицари, които отиват да помогнат на онези в кулата. Мезих Паша е стоварил тук десант, който, подкрепян от голяма част от флота му, се опитва да завладее кулата, именно тук хоспиталиерските бранители дават най-голям брой жертви, а кулата в крайна сметка е почти разрушена от яростната битка. При тази обсада йоанитският флаг с белия кръст на червен фон пада, но само тук. Филеремос е в дъното вдясно, Светата Икона е изнесена от параклиса, който виждаме на върха му и е поставена в църквата на "Св. Марко", която предполагам, че е някъде в западната част на града. Все пак Девата наблюдава битката от едно по-високо дори и от хълма място, бдейки над защитниците на Христа...

Заб. Всички тези подробности и повече са известни от съчинението на хоспиталиерския канцлер Гийом Каурсин "За обсадата на Родос". Написано и издадено само непълни три десетилетия след появата на печатната машина в Европа (въведена от немския майстор Гутенберг), то бързо се превръща в най-популярната книга за времето си, отпечатано е в множество тиражи и е преведено на повечето от главните европейски езици. В резултат популярността на ордена на св. Йоан нараства, а приходите на рицарите се увеличават, позволявайки им да възстановят бързо порутените стени и да добавят към тях най-модерни фортификации, дирижирани от някои от най-добрите инженери за времето си. Тук вече сме в епохата на Ренесанса, а Средновековието с неговите дракони и смели, но неидсциплинирани рицари безвъзвратно си е отишло във времето. След победата фра Пиер д'Обюсон става кардинал, а при него търси подслон не друг, а законен претендент за трона на една от най-мощните империи в света - синът на Завоевателя на Константинопол, османският принц Джем. Но това вече е друга история...

[Гост]

http://www.youtube.com/watch?v=mVyJz0a3umU

http://www.youtube.com/watch?v=JYH104uk1oc

http://www.youtube.com/watch?v=BRzggLDOdBU

[Henry Sinclair]

Сър Ги, кога ще ни разкажете историята за Дракона ???

[Guy de Mont Ferrand]

Сър Ги, кога ще ни разкажете историята за Дракона ???

Това е една от историите за дракона - вярно, че тук е на Кос, а не на Родос.

[Guy de Mont Ferrand]

А, другата, по-известната, можете да прочетете тук, включително и поемата на Фридрих фон Шилер "Битката срещу дракона". Живот и здраве, може и аз да направя своя версия на легендата, вие ще сте първите, които ще я прочетете

[Guy de Mont Ferrand]

Хм, колко интересно:

The University of Hong Kong possesses a collection of around a thousand 13th- and 14th-century bronze Nestorian crosses from the Ongut region, collected during the 1920s by F. A. Nixon, a British postal official working in northern China. Although their designs vary, Maltese crosses with a square central panel displaying a swastika, the Buddhist good luck symbol, predominate.

http://en.wikipedia.org/wiki/Ongud

Сега, ако следваме някои автори на бомбастични хипотези, бихме могли да поспекулираме тука-така малко , ноо...няма да го направим

[Guy de Mont Ferrand]

Напоследък неволно вниманието ми бе привлечено от ролята на рицарите-хоспиталиери като професионални военни в християнския средновековен и ренесансов свят. Донякъде странно, донякъде не толкова, като че ли се оказва, че апогеят в това развитие е през XIV в. Както съм споменавал в други теми, един от най-известните и могъщи кондотиери от периода - известният Фра Мориале е родоски рицар, отлъчен от ордена, а някои от братята му също са хоспиталиери и притежават очевиден талант на военачалници. Същевременно всяка една от областите на папската държава в Италия е управлявана от хоспиталиер - и това в период, когато в района се водят постоянни войни. Различни братя-рицари в различни части на света нееднократно са натоварвани със задачи от военно естество, което ме кара да мисля, че, дори и до този момент да не съм го срещал изрично отбелязано в изворите, те са били смятани за своеобразни експерти в тази област. Само един от много примери, на които попаднах в последните дни, е потушаването на бунта на "парика Алексий" на Кипър (след разгрома и пленяването на крал Янус дьо Люзинян от мамелюците), което е било поверено на брат от ордена. Кипърският грък Леонтий Махера пише за хоспиталиерите, придавайки особена тежест и значение на участието им в един или друг конфликт - така напр. той смята, че до гореспоменатото поражение от мамелюците нямало да се стигне, ако помощта от Родос била пристигнала навреме (при това става въпрос за неособено голям като численост отряд).

[Guy de Mont Ferrand]

Едно сравнение между броя на братята-рицари: според един източник военните ордени през 1342 г. мобилизират 215 рицари за защитата на Валенсия (Hilgarth, 355). Горе-долу по същото време броят на брятата-рицари на Родос е ок. 300 (Luttrell). Интересно дали тези 215 боеспособни братя-рицари са от цялата територия на Арагон или само от кралство Валенсия, а също така и колко от тях са хоспиталиери (вероятно немалка част предвид обширните владения на ордена и във Валенсия, и в континенталната част на Арагонското кралство)? Трябва да се има предвид, че това е един доста значителен за времето си брой, няколко десетилетия по-късно 400 рицари са считани за достатъчни за провеждането на кръстоносен поход (за съжаление аз пак не разполагам със сведения за точната цел на въпросния поход, поради което ми се налага да теоретизирам - при допълнителен интерес вж. Medieaevalia, кн. 4, 2012 г. Владислав Иванов The Ottoman Expansion on the Balkans and the Crusade of the Master Fr. Juan Fernandez de Heredia, с. 6-47).

[gregorianus]

"Кралството" Валенсия не е ли също на континента?

Струва ми се по-вероятно да са от цялата територия на арагонската корона, при това явно не са само хоспиталиери.

[Guy de Mont Ferrand]

"Кралството" Валенсия не е ли също на континента?

Е, но кралството Арагон не е

[Guy de Mont Ferrand]

Струва ми се по-вероятно да са от цялата територия на арагонската корона, при това явно не са само хоспиталиери.

Ясно е, че не са само хоспиталиери, въпросът е колко са хоспиталиерите (боеспособните) и сигурно не са малко. Мисля, че за разлика от Кастилия, където със сигурност местните ордени (Сант Яго, Калатрава, Алкантара и др.) са по-богати и по-силни, във владенията на Арагонската корона Хоспиталът е може би най-силният от всички останали ордени (затова и местните крале обичайно "ревнуват", когато разни кръстоносни начинания се замислят на Родос и излизат с номера "Гранада", макар че, обективно погледнато, след 13 век последната е далече от техните граници. Но нали все са иберийци, мавърската заплаха е козът, който вадят, за да не си разхищават ресурсите вън от собствените граници.).

[Guy de Mont Ferrand]

А между другото на горната картина за обсадата на Родос от 1480 г. можеш да видиш "галерите без платна", за които ме пита на лекцията на военния клуб в СУ, турците ги "карат"

[gregorianus]

А, верно това за галерите. Ама че диващина

А как така Арагон да не е на континента? Че то си е част от Иберийския полуостров. Или имаш предвид цялата недвижимост на короната по островчета и скалички

Ти ще кажеш защо смяташ хоспиталиерите за най-сериозен военен орден в Арагон. Доколкото знам - там също има местни ордени. Пък и нали все подозирам, че повечето рицари под знамето на св. Йоан не са редовни хоспиталиери, а временни конфратери...