Хоспиталиери

[Coat of arms]

Целенасочено тършувах из форума, за да получа по-детайлна информация за йоанитите. Оказва се, че най-старият (и единствен все още легитимно съществуващ) и най-голям военно-монашески орден едва се споменава мимоходом в някои от темите. Направи ми страхотно впечатление ерудицията на много от пишещите братя тук. Надявам се да провокирам дискусия сред форум-обществото, защото темата наистина е интересна и широкообхватна.

[Thorn]

Е и каква дискусия да стане. Има ли някакъв въпрос?

[Guy de Mont Ferrand]

"Герб", на страниците на това електронно списание - http://anamnesis.info/ можеш да откриеш една статия на Владислав Иванов, посветена на хоспиталиерски Родос, където има и малко синтезирана обща информация за Ордена на Св. Йоан.

[Coat of arms]

Относно Родоския период на Ордена помествам превод на откъс от История Мальтийского Ордена на Андреев А Р & Захаров В А & Настенко И А.
Надявам се да представлява интерес за аудиторията.

Родос - остров в Егейско море, до юго-западните брегове на Мала Азия. Отделен е от континента с пролив с ширина 18 километра. Площ - 1400 квадратни километра. Первоначално остров Родос бил населен с карийци. После тук се появили финикийци, а след това - гърци. През 44 г. от н.е. Родос бил завоюван от римляните. В средните векове Родос влязъл в чертите на Византийската империя. По време на кръстоносните походи Родос бил завладян от генуезците. От 1309 до 1522 г. на Родос се укрепил Ордена на йоанитите.
През 1291 г., въпреки доблестта на рицарите на Червения Кръст (тамплиерите) и рицарите на Белия Кръст (хоспиталиерите), сражаващи се рамо до рамо, Акра, последната континентална крепост на Светите Земи била загубена пред лицето на смазващото числено превъзходство на мюсюлманските войски. Йерусалимското кралство прекратило своето съществуване, както и последните поземлени владения на кръстоносците на Изток.
В края на XIII в. йоанитите се добрали до о-в Кипър, завладян още през 1191 г. от отрядите на английския крал Ричард Лъвското Сърце и продаден на тамплиерите, които после отстъпили острова на краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян (тази династия владяла Кипър до 1489 г.).
В съответствие със средновековните ленни права Орденът, въпреки, че се старал да съхрани определена свобода в решенията за своите собствени дела, се оказал в определена зависимост от своя сеньор, която в частност се изразявала в плащане на данък и носене на войнска повинност. Отношенията между Великия Магистър Гийом де Виллар с прочутия с непостоянството си крал на Кипър дьо Лузинян били обтегнати и гордият рицар започнал да търси друго място за седалище на Ордена.
Въпреки всичко, двадесетте години в Кипър позволили на Ордена да възстанови силите си. Хазната се напълнила от многочислените постъпления от Европа, както и от плячката от морските победи над корсари и турци. Увеличил се притока на нови рицари от Европа. Орденът отново възвърнал предишното си могъщество. Във времето, когато ордените на тамплиерите и тевтонците след загубата на Светите Земи изпратили в родните им страни своите рицари и, независимо от своето значение, в края на краищата се оказали зависими от своите сеньори, рицарите на Ордена на Свети Йоан решили да завоюват остров Родос.

Този факт, както и фактътът, че поклонниците в Светите Земи, плаващи по море, често били подложени на нападения от пирати-бербери, предопределил превръщането на Ордена, който до тогава разполагал само със сухопътни войски, в морска държава, станала впоследствие една от най-значителните в Средиземноморието. Много скоро съвременниците се убедили, че Орденът можел да бъде толкова страшен по море, както и на сушата.
През 1294 г. Генералният Капитул преразгледал Конституцията на Ордена, която вече трябвало да съответства на неговия наднационален характер. Тези принципи били заложени в организацията на вътрешното управление на принципа "Езици" (или "Нации"), упоменати в Маргатския Устав още през 1206 г. Но впоследствие Орденът открил возможността, завладявайки остров Родос да основе независимо и самостоятелно княжество – орденска държава, да завоюва такова положение, което после да бъде наречено суверенитет.


РОДОСКИТЕ РИЦАРИ
XIV – до началото на XVI век
Установяване на на Родос
Великият Магистър Гийом де Виларе, управляващ от 1296 до 1305 г., взел решение да се превземе остров Родос, разположен до бреговете на Мала Азия и номинално принадлежащ на Византийската империя. Йоанитите искали да останат в близост до палестинските земи, планирйки след време да се върнат в Йерусалим.
На 27 май 1306 г. Великият Магистър на йоанитите Фуке де Вилар подписал договор с генуезкия корсар В. Виньоли – след няколко дни 35 рицари и 500 пехотинци, плавжщи на 6 кораба, дебаркирали на Родос, имащ две великолепни пристанища - Порто дел Мандрачио в северната част на острова и Порто-Мерконтильо на южната. Почти четири години йоанитите воювали за Родос, докато не се укрепили на него.
В последния етап, през 1309 г. в резултат на кръвопролитни боеве, рицарите прогонили турците и сарацините под командването на Галла и се разположили на Родос и съседните острови.
През 1310 г. йоанитите пренесли тук резиденцията на Ордена и започнали да се наричат "суверени на Родос", което било утвърдено от папа Климент V. В същото това време на острова била открита голяма страноприемница-хоспитал. Били построени нови укрепления, великолепен дворец, и досега поразяващ въображението, складове, училища, увеличили флота. Орденът създавал държавната основа на своето военно могъщество и в същото време станал център на образованието и културата. Започнали да наричат Йоанитите «родоски рицари». На Родос окончателно била изградена йерархичната структура на Ордена на хоспиталиерите.

На Ордена принадлежали не само Родос с близките острови, но и значителни владения в Европа. През 1312 г. след разгрома на ордена на тамплиерите-храмовници* голяма част от неговото имущество и недвижими имоти в съответствие с була на папа Климент V преминало в ръцете на родоските рицари. Само в Европа йоанитския Орден тогава имал 656 командорства, във всяко от които задължително бил организиран хоспитал.
{* Орденът на тамплиерите прекратил трагично своето съществуване. След падането на Йерусалимското кралство, кръстоносците – членове на ордена на тамплиерите се завърнали в Европа. Орденът бил много богат – на него принадлежали многочислени манастири и недвижимости, за съкровищата на тамплиерите се носили легенди. Те финансирали френския крал Филип IV Хубави, фактически били негови банкери. През 1307 г. по заповед на Филип IV Хубави били проведени арести на тамплиерите и е отнето тяхното имущество. Протестът на папа Климент V закъснял - след ужасни изтезания тамплиерите се признали за виновни във всички възможни грехове. Климент V бил принуден за издаде заповед за ареста на тамплиерските водачи, надявайки се да вземе следствието в свои ръце, но папските посланници не били допуснати до делото. През 1309 г. 64 тамплиери били изправени на съд. Великият магистър на Ордена Жак дьо Моле прекрасно защитавал себе си и своя орден в съда, но въпреки всичко го очаквало изгаряне на клада, а останалите тамплиери – доживотен затвор. През 1312 г. папа Климент V бил принуден (post factum) да разформира Ордена на тамплиерите и предал неговото имущество на Ордена на йоанитите.}

Орденът на Св. Йоан станал толкова многочислен и мощен, че било решено да го разделят на съставни части по национален признак - на "Нации" (или "Езици"). Съществували 8 "Езика" за пристигащите от следните страни и местности: 1) Прованс, 2) Оверн, 3) Франция, 4) Италия, 5) Арагон с Каталуния и Навара, 6) Кастилия с Португалия, 7) Германия и 8) Англия. Рицар можел да стане единствено член на една от горепосочените "нации".

Флотът на йоанитите
Установили се на Родос, йоанитските рицари създали великолепен военен флот, използвайки най-добрите постижения на моряците от цял свят. Били построени големи галери, обшити с брони и с по петдесет гребци в два реда. На независещите от вятъра галери освен няколко рицари имало 50 матроси и 200 войници. Йоанитите използвали знаменития "гръцки огън". Техният най-голям кораб, построеният през XV век - "Света Анна" – с право се считал за първия броненосец. Йоанитите продължили да воюват както с турците, така и с мамелюците, извършвайки рейдове по сирийското и ливанското крайбрежие.
През 1310 г. флотът на родоските рицари разгромил до остров Аморгос, намиращ се на 150 километра от Родос, турската флотилия на новата Османска държава, образувана през 1299 г. от Осман-бей и Орхан-бей. След осем години флотът на йоанитите повторил своя успех, печелейки до остров Хиос своето поредно морско сражение с турския флот, състоящ се от оемдесет съда. След още една година, през 1320 г., турски десант на 80 кораба се опител да слезе на Родос, но на подхода към острова 30 кораба на родоските рицари разгромили и разпръснали турците.
На 6 септември 1332 г. Византия, Венеция и родоските рицари подписали договор за съвместна борба с турците, проникващи на запад. През септември 1344 г. флотът на родоските рицари участвал в превземането от обединената флота на съюзниците на силната крепост Смирна, принадлежаща на турския емир Умур-паша. Флотът на йоанитите през 1347 г. сам разгромил при остров Имроз турския флот от 100 съда, а през 1360 г. бил образуван нов съюз на родоските рицари с Венеция и Кипър против турците.
През 1365 г. йоанитите взели участие в локалния кръстоносен поход на кипърския крал Пиер дьо Лузинян срещу Египет – на 10 октомври техния флот участвал в разгрома на египетската флота и във превземането на град Александрия. Йоанитите многократно участвали в набезите към градовете в Левант, Мала Азия и Египет, постоянно усилвайки своята военна мощ.
През 1386 г. Орденът на йоанитите купил за 20.000 флорина Ахейското княжество на Пелопонеския полуостров, но бил принуден да го напусне през 1405 г.
През декември 1402 г. войските на самаркандския емир Тимур превзели Смирна, практически унищожавайки града. Това било опасно съседство. След година, през 1403 г., родоските рицари подписали договор с мамелюкския Египет, за общи действие срещу Тимур. В същото време йоанитите възстановили в Йерусалим своята болница. Мирът с Египет продължил почти 20 години. През 1424 и 1425 г. флотът на египетския султан атакувал Кипър, и, в края на краищата, през 1426 г. островът бил завзет. А през 1440 г. мамелюките се появили вече пред самия Родос.

Борбата с мамелюкски Египет
През 1440 г. 18 галери на египетския султан Якмак аз-Захир атакували Родос. Рицарите отблъснали египтяните.
"Султанът под предтекст, че Родос от древни времена зависел от Египет, имал твърдото намерение да го нападне, за което въоръжил флот, състоящ се от осемнадесет галери и под командването на египетския адмирал, го изпратил да завоюва Родос. Адмиралът започнал войната с нападение над принадлежащия на Ордена остров Шатору, който и овладял. А след това се обърнал към Родос, където и пристигнал на 25 септември 1440 г. Кавалерите, възбудени от примера на Великия Магистър, въоръжавайки се, пресрещнали десанта на неверниците. Маршалът на Ордена, командващ флота, излязал от пристанището, и въпреки, че орденския флот бил многократно по-малък от неприятелския, маршалът решил да влезе в сражение с неверниците, които били принудени да отстъпят. Сражението продължило целия ден, докато нощната тъмнина принудила всички да се разделят. Победоносните кавалери, губейки не повече от 70 човека, се завърнали в Родос, а загубите на неверниците възлизали на 700 човека" [91].
През 1444 г. рицарите отново отблъснали 40-дневна египетска обсада. 18-хилядна армия на мамелюците обсадила столицата на Родос, а флотът им блокирал пристанището - но нееднократните щурмове не донесли успех на египтяните.
"Султанът от ярост се кълнял да разори Родос. Великият Магистър, отново укрепил острова, се приготвил да отбрана, но едва успял да завърши своите укрепления, когато пред Родос се появил неприятелския флот. Мамелюкския главнокомандващ свалил на острова 18.000 пехотинци, без да се броят конниците, и обсадил столицата, а флотът през това време блокирал пристанището. Обсадата продължала 40 дни. Неприятелите, опитвайки се да овладеят града, извършили много пристъпи, но накрая, впечатлени от храбростта на кавалерите били принудени всички да се оттеглят на корабите» [91].
През 1448 г. мамелюците подписали мирен договор със Суверена на Родос.

Война с Отоманската Порта
През 1453 г. в резултат на продължителна обсада и щурм войските на турския султан Мехмед II превзели Константинопол. Държавата на йоанитите на Родос останала последния им противник в Източното Средиземноморие. След година Мехмед II поискал от йоанитите да плащат данък - 2000 дуката ежегодно.
"Мехмед, възгордял се от своите завоевания, изпратил на Великия Магистър послание със строги предложения за признаването му като владетел на Родос и изисквал от Ордена 2000 жълтици ежегоден данък. Великият Магистър със съгласието на Капитула му отговорил, че корпусът на Ордена се състои от воени монаси, които се подчиняват на християнския първосвещеник, че остров Родос е завоюван с кръвта на кавалерите и че все още нито един владетел не е изисквал такова признаване от тях, и Орденът с радост е готов да посвети своя живот на защита на християнския закон.
Мехмед обявил война на Ордена, заклел се да разори Родос и веднага изпратил към Родос 30 галери, които опустошили бреговете на множеството орденски острови.
Турския султан наредил да се воъръжат 30 галери, на които качил голям брой пехота, заповядал на военачалника да извърши десант на остров Родос, разорявайки го и похищавайки жителите му. Скоро след това край острова се появили неприятелските галери, за чието пристигане кавалерите узнали своевременно, позволили на войските да слязат на брега и извършвайки мощтно нападение над тях, избили голямо множество, някои взели в плен, а останалите принудили да се върнат на корабите" [91].
През 1467 г., готвейки се за турското нашествие, йоанитите построили на Родос много нови укрепления - били изкопани ровове и съоръжена стометров стена от старана на морето, с височина до 10 метра.

Великият Магистър Пиер д'Обюсон
През 1479 г. до турския султан било изпратено писмо от Великия Магистър на Ордена французина Пиер д'Обюсон, изискващ от Турция да прекрати нападенията над орденските земи. В отговор на това смело искане, на 23 май 1480 г. 70-хилядна турска армия начело с гръцкия ренегат Мануил Палеолог (Меши-паша) се опитала за завземе Родос. Турския десант станал в залива Трианд и атакувал централния пункт на отбраната на родоската крепост - форт Сент-Николас, с използването на обсадни оръдия. Над 600 рицари от всички осем "Езика" се притекли да защитават резиденциято на Ордена. Решаващият щурм на турците, по време на който Великият Магистър получил пет рани в боя при пролома в стената, бил отбит от йоанитите на 27 юли. Родоските рицари започнали да изпращат «брандери», които подпалвали турските галери. На 17 август турците си тръгнали, превръщайки Родос в камара развалини.
"Д'Обюсон, бъдещ изкусен политик, не щадил големи суми за подкупване на шпиони, посредством които узнал, че през идващата година Мехмед непременно ще обърне оръжието си към Родос. В тази връзка, Великият Магистър заредил военните складове и хранителни припаси, свикал Капитула и изпратил трогателен призив към всички кавалери в Европа, повеляваща и молеща ги така, че в скоро време да пристигнат в Родос с оръжията и други нужни вещи. Кавалерите, известявайки се един друг, се старали колкото може по-бързо да се съберат в Родос. Много от тях, нямащи пари за пътуването, продавали мебели, други ги отдавали за висока цена под наем на командорствата в Европа.
Мехмед, възприемащ завоюването на Родос като първа стъпка за покоряване на цяла Азия, чрез шпиони получил плана на Родос, разположил около него морска обсада от силен флот. Първо изпратил великия везир Мизак Палеолог с неголям брой кораби, на които се превозвали еничари и спахии. Корабите, доближили се до острова, спуснали котва срещу крепостта Фано, където пашато изпратил малка войскова част. Бали Бранденбургски, командващ леката орденска кавалерия, подготвил капан на неверниците и давайки им време са слязат на сушата, ги нападнал. Много от нашествениците гонил до самото море и ги принудил, качвайки се панически на лодките, да се върнат впри своята флота. След този случай, до пристигането на главния флот, пашата се насочил към остров Тило, на който свалил войска, стараейки се да го овладии, но бил отблъснат от храбрите кавалери. Засрамен, пашата се оттеглил в залива Фиско, място за събиране на всички турски сили.
Пристигналата в залива Фиско флота, состояща се от 160 суда, без да се броят малките, на които находилось 100.000 сухопътна войска, приближила към остров Родос, който без да губи време обсадил. Заповядал да се произведе залп, на който отговорили и кавалерите. После пашата свалил войските на брега и перевозвайки артилерията, встъпил в сражение. Турците се пробложили към града на направените от крепостта контраатаки ги принудили да отстъпят към лагера си. След всичко това пашата, по съвет на инженер, немец по рождение, на службе у неверниците, обсадил кулата Свети Никола. Кавалерите се съпротивлявали дълго време мъжествено и отблъсквали неприятелите, но турците разбили стените на кулата и вече се опитали да влязат в нея, когато кавалерите ги отблъснали, като междувременно посредством брандери подпалили няколко турски галери и обърнали неприятеля в бягство.
Пашата, виждайки упоритата сопротива на кавалерите, решил накрая да обсади града от другата страна, където той бил не толкова укрепен. Д`Обюсон, узнавайки за това, наредил да се съборят много къщи вътре в крепостта, а на тяхно място да се изкопае широк и дълбок ров, зад който да бъде построена още една каменна стена, което за това кратко време се оказало невъзможно. Пашата обсадил за втори път кулата Свети Никола, с надеждата, възползвайки се от тъмнината на нощта да овладее града, но д'Обюсон го посрещнал на направения от самите турци пролом в кулата. Сражението било кръвопролитно, от упор от всички страни, накрая кавалерите прогонили неприятеля.
Меши-паша се обърнал към «италианския» пост, срещу който разположил батареи, заповядал да стрелят пряко в крепостните стени, които така разбил, че за турците не останали никакви препятствия за овладяването на града. С това намерение турците се пробложили на другия ден към градския вал, който и овладели без да срещнат сериозна съпротива. В момент на такава опасност Великият Магистър заповядал да се развее голямото знаме на Ордена, и обръщайки се към кавалерите казал: "Излизаме, събратя, на сражение за вярата и в защита на Родос, или да загинем в развалините му!"
В това време пашата влязал в направения от турците пролом, но д'Обюсон се хвърлил с копие в тълпата от неприятели, последвали го всички кавалери.
Меши-паша, виждайки неустрашимостта на кавалерите, подкрепил своя корпус с още еничари и продължил пристъпа. Когато Великият Магистър получил пет рани, кавалерите го съветвали да се оттегли, но веикият мъж им отвърнал: "По-добре да умрем тук, отколкото да отстъпим. Можем ли някога по-славно да умрем за вярата?"
Този мъдър отговор и леещата се от неговите рани кръв възродили безпримерно мъжество у кавалерите. Те се хвърлили срещу неприятелите, сблъскали се с тях и ги прогонили до самия команден пункт на пашата. Меши-паша, губейки през времето на обсадата до 9000 убити и 15.000 ранени, оставил своето начинание и бил принуден да се върне в Константинопол на 14 август 1480 г. Султанът заповядал да удавят мнозина началници от неговата армия, участващи в обсадата на Родос, а Палеолог натирил в Галиопол.
Обсадата станала толкова знаменита, защото подобна на нея никъде в историята не се срещала, особено затова, че безчислените неприятелски сили били срамно разбити от шепа рицари, компенсиращи недостига на хора с отличн мъжество и безпримерна неустрашимост. Великият Магистър в знак на победата построил три църкви на името на Богородица и в чест на покровителя на Ордена" [91].

През пролетта на 1481 г. новият поход към Родос на турската армия начело със самия победител над Византия Мехмед II, когото в Европа наричали вторият Александър Македонски, се провалил заради смъртта на турския султан. "Разполагайки в следващата година с многочислени войски, сам отиващ към Родос, султанът правил извънредни приготовления, събрал повече от 300.000 човека войска, които да натовари на кораби във в Витиния, накъдето и сам се отправил, но не доживял, умрял от колики" [91].
През 1484 г. турския султан Баязид II, не желаещ конфликти с д'Обюсон, при когото по това време се намирал неговия конкурент и претендент за турския престол (неговия по-млад брат принц Зизим или Джем, епизод от историята блестящо описан от Вера Мутафчиева в едноименния роман), предал като дар за Ордена дясната ръка на покровителя на хоспиталиерите св. Йоан Кръстител.
Завършвайки разказа за тези събития, ми се ще още веднъж да припомня името на героя - Великия Магистър д'Обюсон. Разгромът на 200-кратно превъзхождащата армия на турците в битката през 1480 г. и възвръщането на една от най-великите светини на християнството, десницата на св. Йоан Предтеча, чието име носи оглавявания от него Орден – всеки от тези подвизи е достатъчен за да се помни името на Великия Магистър д'Обюсон през вековете.
Само две събития в бъдещата история на Ордена могат да се поставят редом с тях: героизма на 300 рицари и няколко хиляди моряци и стрелци с лък под ръководството на Великия Магистър дьо л'Ил-Адам против 200 хилядната армия на Сюлейман Великолепни (1522 г.), когато все пак все наложило йоанитите да оставят Родос, и подвигът на 73-годишния Велик Магистър Ла Валетт, отбранявал Мальту през 1565 г. (тогава на 30.000 армия еничари – отбраната гвардия вна султана - противостояли 700 рицари).
За времето на д'Обюсон била състявена хроника на тези събития. Времето било жестоко – илюстрациите на миниатюриста са изпълнени с десетки обезглавени тела, но покрой ужасите на средновековието не бива да забравяме изключителните примери за героизъм и рицарско брагородство.

"Нито една битка не е била загубена така достойно"
През април 1517 г. войската на турския султан Селим I завзели столицата на Египет Каиро и окупирали цялата страна. Над Родос нависнала опасност от нова обсада.
След три години, през 1520 г., дошлият Родос от Италия по покана на Великия Магистър Фабрицио дел Каретто знаменит фортификатор Б. делла Скала обновил всички укрепления на острова (били значително удебелени стените, надстроени били кулите, изкопана била втора линия ровове). На Родос било доставени още продоволствия и оръжия от Сицилия. Гарнизонът на острова се състоял от 300 рицари и 7500 италиански моряци, критски лъконосци и родосци.
Много изследователи считат, че към този момент Родоската крепост е била най-съвременната и непристъпна в съществуващия християнски свят.
През 1521 г. след смъртта на Великия Магистър дел Карето за нов Велик Магистър рицарите избират Филип дьо Вилие дьо л'Ил-Адам (de l'Isle Adam).
* * *
През пролетта на 1522 г. Сюлейман Великолепни* отпря огромна турска армия за завоюването на Родос. Доколко важно за Сюлейман е било превземането на Родос може да се разбере от следващия откъс:
«... Преди да започне новия поход против Унгария, Сюлейман си поставил задача да ликвидира голямата опасност в тила, която за него представлявал остров Родос, принадлежал тогава на рицарите-йоанити. Рицалите разполагали със силен флот, който нападал, който нападал турските съдове, извънредно затруднявайки връзките на столицата с арабските владения на Турция».
Завоюването на Родос било немслимо без силен флот. Сулейман и неговите везири си поставили цел да придобитят превъзходство по море. Към лятото на 1522 г. било завършено строителството на голям флот, както и подготовката на голяма сухопътна армия за операция срещу Родос. През юни турския флот в състав 300 ветроходни кораба, със 100.000 войници морска пехота на борда, се появила на хоризонта пред острова. Едновременно с това, надолу по малоазиатското крайбрежие се придвижвала 100 хилядна армия със 100 оръдия начело със самия Сулейман. В края на юли султанът слязъл на сушата на остров Родос и пристъпил към обсадата на едноименната крепост. Рицарите се защитавали с голямо упорство. В отбраната участвали и жените. Няколко щурма били отбити с големи загуби за турците. Едва на 25 декември 1522 г. Сулейман постигнал целта си и овладял Родос, но с цената на 50.000 убити войници и още толкова умрели от раните си и болести. Тези загуби, въстанието н Египет, еничарския метеж в Истамбул през 1524 г. задържали с няколко години новия поход на Сюлейман към Унгария" [60].}
Ескадра от 400 кораба със 100-хилядна армия под началството на втория везир Мустафа-Паша и адмирал Курдуглу приближила към Родос. Във втория ешалон се придвижволо 100-хилядна армия, оглавена от самия Сулейман. В края на юли на острова вече дебаркирали около 200.000 турци.
Както и при обсадата през 1480 г., Великият Магистър определил на всеки "Език" свой участък от отбраната.
За разлика от предишните обсади турците предприели опити да щурмуват Родос откъм морето (когато йоанитити изгорили турските кораби). Всичките бойни действия се водили изключително на сушата, където Сюлейман се надявал смазващото превъзходство на своята армия в артилерия и жива сила.
През август-септември турците нееднократно щурмували крепостта, но всички атаки били отбити. Турските батареи, разположени в кръг около стените на Родос непрестанно обстрнелвали града. Особенно тежко било положението на ителианските, английските и арагонските рицари.
На 4 септември на турците се удало да проникнат в града, разрушавайки бастионите на крепостта в зоната на отбрана на английския «Език». Тук на помощ с неголям отряд се притекъл самият Велик Магистър де л`Ил-Адан. Турците били притиснати и изхвърлени от крепостта. На 9 септември Мустафа отново атакувал този участък, но, губейки повече от 3000 вайни, отстъпил. Общо за септември загубите на турската армия достигнали 10.000 човека.
Още три месеца рицарите успявали да удържат атаките. Сюлейман I изпаднал в ярост и, отстранявайки своите военачалници, сам оглавил атаките на турската армия.
Последният отчаян щурм започнал на 17 декември и продължил 3 дни. Турците успели да завземат «Външния град». Рицарите се защитавали в полуразрушената вътрешна цитадела, но техните сили били вече на изчерпване.
На 20 декември 1522 г. над руините на Родос бил вдигнат бял флаг. Страните прекратили воените действия и уговорили условията по почетна капитулация.
Преди капитулацията с решение на Съвета на Ордена и Великия Магистъра Ф. дьо Вилие дьо л'Ил-Адам всички църкви на острова били взривени. Йоанитите взели със себе си всички знамена и оръдия.
В условията за предаване на Родос, получени и приети от турския султан, се споменава:
"... че е позволено на кавалерите да пребивават на острова 12 дни, докато пренесат те на коръбите си Светите мощи, свещените утвари от църквата на Свети Йоан, всички орденски ценности и тяхното собствено имущество;
... да не бъдат поругавани намиращите се на острова църкви, а орденските оръдия да се предадат на кавалерите за въоръжаване на галери;
... на жителите, желаещи да напуснат острова, султанът дава своето позволение, а оставащите на острова освобождава за 5 години от всякакви данъци и им позволява свободно да изпълняват богослужения според тяхната вяра;
... за това, че кавалерите от своя страна отстъпват на Портата както Родос, така и принадлежащите му острови» [91].
* * *
За половингодишна обсада турците загубили повече от 100.000 войни. Испанският император Карл V, самият той в това време воюващ във Франция, узнавайки за турското нашествие срещу йоанитите и за това, че 300 рицари в продължение на половин година удържали отбраната срещу 200-хилядна армия и напуснали острова, съхранявайки знамената и оръдията и вземайки със себе си всички реликви, казал: «Нито една битка не е била загубена така достойно, както битката за Родос» [50].

Впоследствие на гроба на Великия Магистър Вилие дьо л'Ил-Адам изсекли надпис: "Тук почива Доблестта – победителка на щастието" [91].
На 1 януари 1523 г. 180 родоски рицари и почти 5000 родосци на корабите "Санта-Мария", "Санта-Катерина", "Сан-Джовани" и тридесет други съда отплавали от Родос и през март пристигнали на о-в Кандия, принадлежащ на Венеция, където два месеца привеждали своя флот във форма.

"И така, след жестоките сражения, в които невижданата храброст прославила кавалерите, спечелвайки им популярност в цяла Европа, Родос се предал на Сюлейман на 23 декември 1522 г. Орденът го владял помече от два века и благодарение на своите действия привлякъл вниманието върху себе си и удивлението на целия свят" [91].

[Coat of arms]

Въпроси за размисъл

Е и каква дискусия да стане. Има ли някакъв въпрос?

Ето няколко въпроса, които ме глождят на прима виста:

-Каква е причината папа Климент V да прехвърли на йоанитите повечето активи на ордена на тамплиерите след прословутото дело през 1312г.? Все пак това са били два ордена, успоредно просъществували дотогава два века в често зле прикривана конкуренция.

-Каква е причината от началото на XII век до днес Ватикана явно да толерира хоспиталиерите?

P.S. Фактически и юридически това е единственият военно-монашески орден, който пълноправно съществува към момента. Винаги съм се дразнел, когато в литературата срещам безсмислени спорове относно легитимността на португалски, американски и т.н съвременни "приорати" на тамплиерския орден. Орденът на рицарите на Храма е основан с папска була и е ликвидиран с папска була. От началото на XIVв. до момента няма законово основание за неговото легитимно съществуване. Всичко друго е бла-бла и франкмасонство ...

[Caballero de Santiago]

-Каква е причината папа Климент V да прехвърли на йоанитите повечето активи на ордена на тамплиерите след прословутото дело през 1312г.? Все пак това са били два ордена, успоредно просъществували дотогава два века в често зле прикривана конкуренция.

Сливането на двата ордена е било проектирано още през втората половина на XIII в. и е било открито дискутирано на Втория Лионски събор през 1274 г. и отново обсъждано при папите Николай IV и Бонифаций VIII, а в началото на XIV в. самият папа Климент V на среща в Поатие обсъжда отново този проект с магистрите на двата ордена Жак дьо Моле и Фулк дьо Виларе. Така че прехвърлянето впоследствие на "активите" на разтурения орден на Тамлиерите към този на Хоспиталиерите не е чак такава изненада или загадка.

[Guy de Mont Ferrand]

-Каква е причината папа Климент V да прехвърли на йоанитите повечето активи на ордена на тамплиерите след прословутото дело през 1312г.? Все пак това са били два ордена, успоредно просъществували дотогава два века в често зле прикривана конкуренция.

Причината е, че йоанитите продължават да съществуват и са най-силния военно-монашески орден сред всички останали, докато тамплиерите са разтурени.

-Каква е причината от началото на XII век до днес Ватикана явно да толерира хоспиталиерите?

Причината е, че те представляват християнско войнство, пряко подчинено и защитаващо интересите на Папството (или, ако предпочитате- Ватикана ).

P.S. Фактически и юридически това е единственият военно-монашески орден, който пълноправно съществува към момента. Винаги съм се дразнел, когато в литературата срещам безсмислени спорове относно легитимността на португалски, американски и т.н съвременни "приорати" на тамплиерския орден. Орденът на рицарите на Храма е основан с папска була и е ликвидиран с папска була. От началото на XIVв. до момента няма законово основание за неговото легитимно съществуване. Всичко друго е бла-бла и франкмасонство ...

Мисля, че в момента освен хоспиталиерите има още доста легитимни военно-монашески ордени, датиращи произхода си от времената на първите кръстоносни походи.

[Coat of arms]

Сливането на двата ордена е било проектирано още през втората половина на XIII в. и е било открито дискутирано на Втория Лионски събор през 1274 г. и отново обсъждано при папите Николай IV и Бонифаций VIII, а в началото на XIV в. самият папа Климент V на среща в Поатие обсъжда отново този проект с магистрите на двата ордена Жак дьо Моле и Фулк дьо Виларе. Така че прехвърлянето впоследствие на "активите" на разтурения орден на Тамлиерите към този на Хоспиталиерите не е чак такава изненада или загадка.

За съжаление, не можах да присъствам на събора през 1274 г. Според историка Жан Ришар обаче, в Лион е разглеждан друг, по-актуален от сливането на военно-монашеските мастодонти сценарий: тяхното ликвидиране и поемането на функциите им от новосформираните рицарски ордени на бароните от Светите Земи.
Не бива да забравяме, че в последните години на франките по Светите земи основното финансово и военно бреме е било носено от двата големи ордена – единствено те са били в състояние да осигуряват свежи контингенти от командориите си в цяла Европа, както и средства за плащане на припаси, за наемници и за възстановяване на разрушените от мюсюлманските набези крепости. Потъналите в дългове (към въпросните ордени) барони не са били в състояние да поддържат статуквото.
Така че, след падането на Акра и Шател-Пелерен (последната християнска крепост в Светите Земи) през 1291 г. много от упреците за неудачите в Близкия Изток са прехвърлени върху плещите на двата ордена, сиреч - кофти мениджмънт.
Подготовката за нов кръстоносен поход за възвръщане на Светите Земи, т.нар. „голямото придвижване” на Изток в края на XIII и началото на XIV век, се доминира от две ключови личности - кралят на Сицилия Шарл II Анжуйски (по прякор Куция) и френският крал Филип IV Хубави.
В писмо до папа Николай IV Шарл Анжуйски излага виждането си за създаването на нов военен орден, който да бъде оглавен от коронована особа с цел приобщаването на цяла Европа към каузата. Този орден трябва да стане приемник на имуществото както на тамплиерите, така и на хоспиталиерите и другите традиционни ордени. Той трябва да поддържа постоянен военен контингент, който обаче не включва рицарите от досега съществуващите ордени.
Гийом дьо Ногаре и Пиер Дюбоа, съветниците, диктували политиката на Филип Хубави, отстояват позицията, че новия военен орден, финансиран с имуществото на тамплиери и хоспиталиери, трябва да бъде поставен под контрола на капетингската кралска власт.
Французинът-папа Климент V, избран през 1304 г. под натиска Филип Хубави, пренася своята резиденция в Авиньон, под непосредственото влияние на френския двор. Така Филип превръща папата в свой заложник.
Не вярвам на легендите, че банкрутиралият Филип Хубави ликвидира Ордена на Храма (изпълняващ функциите на негова обслужваща банка), за да се облагодетелства от несметните му богатства. Първо, защото след погрома фактически не получава нищо от прословутото съкровище на рицарите на Храма. Второ, папата - негова марионетка Климент V предоставя имуществото на тамплиерите на ордена на Св. Йоан, който, както видяхме също е бил планиран за ликвидиране. Това са над 600 командории в цяла Европа, които насят сериозни доходи от селскостопанска продукция и търговски операции.
Тук нещо не се връзва.

[Thorn]

Последната крепост е остров Руад

[Coat of arms]

Последната крепост е остров Руад

По тази логика можем да твърдим и, че е Кипър.

[Guy de Mont Ferrand]

Не вярвам на легендите, че банкрутиралият Филип Хубави ликвидира Ордена на Храма (изпълняващ функциите на негова обслужваща банка), за да се облагодетелства от несметните му богатства. Първо, защото след погрома фактически не получава нищо от прословутото съкровище на рицарите на Храма. Второ, папата - негова марионетка Климент V предоставя имуществото на тамплиерите на ордена на Св. Йоан, който, както видяхме също е бил планиран за ликвидиране. Това са над 600 командории в цяла Европа, които насят сериозни доходи от селскостопанска продукция и търговски операции.
Тук нещо не се връзва.

Coat of arms, никакво внимание не обърнахте на постовете ми. В интерес на истината Филип Хубави определено се е опитал да се възползва от богатствата на тамплиерите, но в крайна сметка именно Климент не му е позволил. Всичко това е описано далеч по-добре в монографията на Александър Николов "Вярвай или ще те убия" - та ако сериозно се интересувате от проблема (а виждам, че е така) - намерете си я и я прочетете.

[Guy de Mont Ferrand]

Един цитат за хоспиталиерите, който ми допадна:

"Гледайки на своя орден като най-великата и най-солидна крепост на християнството; те не скланят глава нито пред крал нито пред император и единственото искане, което отправят към християнските светски владетели, когато за кратко се случи да влязат в съюз с тях в своята безкрайна война, е те винаги да бъдат на най-опасното място в сражението."

цит. от "Морските вълци на Средиземноморието"

[Coat of arms]

Гай, колкото до монографията на Александър Николов, благодаря за препоръката, ще се възползвам.

Поразрових се по темата „кой-кого” в процеса на подялба на имането на храмовниците.
Прав е Caballero de Santiago, Климент възражда идеята за обединението на двата ордена още от началото на своя понтификат. Повечето от духовниците са против акумулирането на такъв голям ресурс в ръцете на един орден. И без това два века тамплиери и хоспиталиери със своята автономия са били трън в очите на клира.
Много се е изписало по темата за съпричастността (или не) на папата към съдбата на Дьо Моле и компания. Според Марион Мелвил в месеците, когато буреносни облаци надвисват над Ордена на тамплиерите, Климент V e бил твърде ангажиран със собствените си дела във връзка с процеса, който води в Авиньон срещу покойния Бонифаций VIII.
Въпреки прословутата си слабохарактерност обаче, Климент V проявява странно упорство при решаването на казуса с имуществото на тамплиерите. Не знам дали сте обърнали внимание на този дребен детайл – на започналия в края на 1311г. XV Вселенски Събор във Виен папата и Филип Хубави сключват своеобразна бартерна сделка: Климент връчва на краля омаж (васална клетва) на епископския град Лион – мечта на Филип още от началото на неговото царуване. Срещу това френският крал подозрително бързо се отказва от претенциите си върху по-голяма част от имуществото на тамплиерите.
Оттам нататък папата е много експедитивен в разпределянето на баницата:
С папската була “Ad providam” от 2 май 1312 г. всички активи и притежания на рицарите тамплиери трябва да бъдат дадени на съперничещия Орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, с изключение на имуществата в кралството и земите на кралете на Арагон, Португалия, Кастилия и Майорка.
На 16 май 1312 г. следва друга папска була “Nuper in concilio” - циркулярно писмо до всички временни администратори и пазители на имуществата на бившия Орден на рицарите тамплиери. Папата им заповядва да възстановят тези владения изцяло на Ордена на хоспиталиерите, след като са платени всички разходи, в рамките на един месец, откакто е изискано това.

P.S. Говори се, че Железният крал заставил хоспиталиерите да му платят 200 000 ливри като компенсация за стореното от Климент добро.

Въпреки всичко, целта на първото корпоративно сливане в историята ми остава неясна. Може би е въпрос на време историците да изнамерят още някой свитък из архивите на Ватикана ...

[Guy de Mont Ferrand]

Гай, колкото до монографията на Александър Николов, благодаря за препоръката, ще се възползвам.

Поразрових се по темата „кой-кого” в процеса на подялба на имането на храмовниците.
Прав е Caballero de Santiago, Климент възражда идеята за обединението на двата ордена още от началото на своя понтификат. Повечето от духовниците са против акумулирането на такъв голям ресурс в ръцете на един орден. И без това два века тамплиери и хоспиталиери със своята автономия са били трън в очите на клира.
Много се е изписало по темата за съпричастността (или не) на папата към съдбата на Дьо Моле и компания. Според Марион Мелвил в месеците, когато буреносни облаци надвисват над Ордена на тамплиерите, Климент V e бил твърде ангажиран със собствените си дела във връзка с процеса, който води в Авиньон срещу покойния Бонифаций VIII.
Въпреки прословутата си слабохарактерност обаче, Климент V проявява странно упорство при решаването на казуса с имуществото на тамплиерите. Не знам дали сте обърнали внимание на този дребен детайл – на започналия в края на 1311г. XV Вселенски Събор във Виен папата и Филип Хубави сключват своеобразна бартерна сделка: Климент връчва на краля омаж (васална клетва) на епископския град Лион – мечта на Филип още от началото на неговото царуване. Срещу това френският крал подозрително бързо се отказва от претенциите си върху по-голяма част от имуществото на тамплиерите.
Оттам нататък папата е много експедитивен в разпределянето на баницата:
С папската була “Ad providam” от 2 май 1312 г. всички активи и притежания на рицарите тамплиери трябва да бъдат дадени на съперничещия Орден на хоспиталиерите на Свети Йоан от Йерусалим, с изключение на имуществата в кралството и земите на кралете на Арагон, Португалия, Кастилия и Майорка.
На 16 май 1312 г. следва друга папска була “Nuper in concilio” - циркулярно писмо до всички временни администратори и пазители на имуществата на бившия Орден на рицарите тамплиери. Папата им заповядва да възстановят тези владения изцяло на Ордена на хоспиталиерите, след като са платени всички разходи, в рамките на един месец, откакто е изискано това.

P.S. Говори се, че Железният крал заставил хоспиталиерите да му платят 200 000 ливри като компенсация за стореното от Климент добро.

Въпреки всичко, целта на първото корпоративно сливане в историята ми остава неясна. Може би е въпрос на време историците да изнамерят още някой свитък из архивите на Ватикана ...

Рицарите на Св. Йоан плащат скъпо и прескъпо за придобиването на тамплиерските владения- разходите всъщност почти ги разоряват. Най-много "такси" им взимат французите- тези 200 000 ливри не са слухове, но и мнозина от останалите католически владетели също не се притесняват да поискат "компенсации". На някои места "трансферът" пък въобще не се и осъществява, защото местните власти не го позволяват. При това положение не е учудваща ниската бойна ефективност на Ордена в Леванта след завоюването на Родос- особено пък след банкрута на папските банкери Барди и Перуци- там "потъва" цяло състояние от хоспиталиерски авоари.

Въпросът иначе безспорно е интересен и отдавна е привлякъл вниманието на мнозина медиевисти, макар и досега да липсва цялостна монография, която да му е посветена (то за колко работи е така ).

[Coat of arms]

Въпросът иначе безспорно е интересен и отдавна е привлякъл вниманието на мнозина медиевисти, макар и досега да липсва цялостна монография, която да му е посветена (то за колко работи е така ).

Мисля, цялата биография на йоанитите е интересна. За съжаление, явно не е толкова комерсиална за историците (както тази на тамплиерите), защото публикациите по темата са доста оскъдни. Като изключим няколко руски автори (горди с "руския период" на малтийското рицарство) не мога да открия нещо по-стойностно на книжния пазар.

Някакви препоръки за библиография?