If this is your first visit, be sure to
check out the FAQ by clicking the
link above. You may have to register
before you can post: click the register link above to proceed. To start viewing messages,
select the forum that you want to visit from the selection below.
Цитирания от мен текст в пост #62, намиращ се на страница 3 от темата е от част от "Един англичанин в Ордена на хоспиталиерите" от блога на gregorianus, за което най-сърдечно моля да ме извини. )
Цитирания от мен текст в пост #62, намиращ се на страница 3 от темата е от част от "Един англичанин в Ордена на хоспиталиерите" от блога на gregorianus, за което най-сърдечно моля да ме извини. )
Как да те извиня, че ти реклама ми правиш По-скоро да ти благодаря. Но идеята беше просто да редактираш в самия постинг, вкарвайки едно линкче към източника. Нищо, така даже се получи по-добре
Чест и почитания, сър Сен Клер! А вие между другото като бяхте на Родос, посетихте ли манастира и видяхте ли наблизо някакви останки от крепост? Защото допускам, че първоначалният византийски параклис е бил разрушен, но може би е бил възстановен на същото място, виж за крепостта не съм много сигурен. Между другото ме интересуват и всякакви снимки от хълма, към средата на 14 век трябва да е бил гористо и сравнително диво място, макар и в съседство със столицата на острова; точно там се е криел "родоският дракон", който убива младия тогава рицар фра Деодон дьо Гозон. Малко нещо ала пейзажите от Артуровия цикъл за рицарите, търсещи Граала, тайнствени параклиси сред горите с чудотворни икони в тях, руини на древни крепости, Родоският колос, пирати, дракони...
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
За съжаление сър Ги, бях само в стария град, и не съм "шетал" по острова, затова и цитаделата в Линдос все още ми е несбъдната мечта, надявам се в близките няколко години отново да посетя острова, този път за по-дълго. Ще потърся и ще постна снимки от Филермос, наистина мястото изглежда мистично.
За съжаление сър Ги, бях само в стария град, и не съм "шетал" по острова, затова и цитаделата в Линдос все още ми е несбъдната мечта, надявам се в близките няколко години отново да посетя острова, този път за по-дълго. Ще потърся и ще постна снимки от Филермос, наистина мястото изглежда мистично.
Вижте, Сен Клер, доколкото аз знам, съвременните уж "автентични рицарски постройки" на Родос (на каквато ми прилича и горният параклис) са всъщност италиански призведения от времето на Мусолини (когато Додеканезите са били под италианска власт). Така че съвременната "мистика на мястото" е доста относително нещо...Според описанията на легендите, отразени и от Шилер, комбинирани със свидетелствата на пътешествениците, които съм чел, аз си го представям по следния начин:
Градът Родос, обграден от крепостни стени, вътре в него хоспиталиерската цитадела, самата тя отделена със собствени стени от останалия град. Трите пристанища с вълноломите, по които има цели редове от вятърни мелници, корабите са малко, но за сметка на това впечатляващи: галери с щандартите на ордена, венециански ветроходи, генуезки и каталонски галиоти, множество лодки, няколко елегантни фусти и панфилии. Привечер изнорените от дневната жега стражи по кулите, издигнати в самия край на валовете, даващи закрила на пристанището, отправят поглед към залязващото на запад червено слънце, което скоро ще се скрие зад тъмната грамада на Филеремос. От градските стени навътре в сушата следват няколко вили и портокаловите, цитроновите и лимоновите градини, сред които са разпръснати малките дървени бараки, където живеят работниците, грижещи се за цитрусовите насаждения. Колкото по-навътре навлизаме в сушата и се приближаваме към Филеремос, толкова повече цивилизацията изчезва, отстъпвайки място на дивите широколистни и иглолистни гори от средиземноморски бор по склоновете на Филеремос и заобикалящите го от юг неизбродни и непроходими блата. В тази пустош се срещат само изолирани бедни селца, православни отшелници обитават някои от пещерите по хълмовете, а параклисът с чудодейната икона на Св. Богородица се издига самотен на малка полянка сред гората, недалеч от обраслите с храсти и млади дървета руини на византийската крепост Филермо, сред които още се белеят турски черепи и кости, останали непогребани след клането, което са им устроили рицарите през 1306 г. В блатата на юг не смее да навлиза никой, понякога там се виждат странни светлинки, сред родиотите пълзи мълвата за призраци, за духовете на мъртвите, които обикалят това прокълнато място, а козарите и овчарите, преминаващи от там, са щастливи ако се разминат само със загубата на едно или две животни, които, разбира се, не смеят да потърсят. Всички зловещи слухове намират своето оправдание, когато зелено слизесто чудовище, истински дракон, изпълзява от блатата и почва да напада стадата. Съседните на Филеремос селца опустяват, жителите им побягват към Родос и другите крепости, не смеейки да се завърнат в родните си земи, където върлува драконът. Единствено един рицар, пристигнал от Прованс - младият Деодан дьо Гозон, не изпитва страх при мисълта за срещата с дракона. Сърцето му е жадно за слава и го кара да пренебрегне заповедта на великия магистър никой да не напуска стените на града...
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
Comment