С песента от последното клипче поздравявям всички Йорданки и Йордановци, които не знаят гръцки.
-
Само че едва ли те самите вече се считат за военни. Колкото до малтийския орден - о, съществува...Guy de Mont Ferrand написа Виж мнение
Петият корен...Comment
-
Comment
-
Днес е Ивановден - празника на Свети Йоан Кръстител - последният старозаветен пророк, братовчед и кръстител на Иисус Христос и не на последно място патрон на Ордена на Хоспиталиерите. По случая поздравявам всички именници, както и тези, на които историята на рицарите - йоанити не е безразлична.Войната е лека за зрителите...Comment
-
А също и Рождество по Юлианския календар. Честито на празнуващите.
Ето един поздрав за Йоанитите и от мен:
Братската могила на загиналите във Великата обсада на Малта рицари /в двора на катедралата св. Йоан/.sigpicComment
-
Последното, като гледам, е в двора на катедралата във Валета и по случая ще възкликна "аман" от тия ремонтни работи, и в двореца на великия магистър беше така, хем и правителството на Малта го използва. Разбира се, целият остров е премодулиран основно от ордена на Св. Йоан, така че който се интересува от историята му, би направил най-добре да отиде там. На Родос, за съжаление, няма толкова добре запазени останки, Малта фактически представлява най-добрия поглед и илюстрация към хоспиталиерската история. Забележете особения сивкавожълт цвят на каменните блокове, от които е изградена катедралата; това е вулканична скала, която е супер типична за острова и която ще срещате често там. Дори по-очарователен от Малта е съседният остров Гозо, който, мисля, е използван като дома на Вулкан в любимият ми филм от детството "Барон Мюнхаузен". Покачете се на крепостта Виктория в центъра на острова и ще видите невероятна гледка - няколко загаснали вулкана с видими кратери и голяма част от бреговете на Гозо, с кукленските къщички и градинки под скалите. Островът е и доста зелен, за разлика от донякъде тъжно-пустинната и камениста Малта (веднъж, бродейки из пущинаците по северната й част, за малко щях да сгазя един хамелеон
). Любимото ми място обаче е Валета и двете й градини, крепостта е невероятна (както споменах и по-горе), можем да си представим как атака през 17-18 век срещу това място е била направо невъзможна, дори и Вобан едва ли би рискувал, макар и с цялата флота на Франция
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Време за разпъване на кръст, а?Steelman написа Виж мнение
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Ги, а в старата столица Мдина ходил ли си? Изглежда изолирано и забравено от времето място. Благородно ти завиждам, че си видял с очите си острова. Дано в близките години и аз да успея да се "поразходя" до там.Войната е лека за зрителите...Comment
-
Да, обаче М'дина (Медина на сикуло-арабски) е наистина старата столица на острова, т.е. столицата при Алфонсо Фадрик, след като баща му го "уволнява" от Атина, но не и при хоспиталиерите. Много хубаво градче е, супер средновековно, разбира се. То е нещо като "приют" на малтийската аристокрация, която не знам колко е била на брой първоначално, но някои днешни представители вадят родословни дървета чак до норманските рицари. Те фактически са местните нобили, а не хоспиталиерските, колкото и да ги уважавам, мисля, че са били второстепенна сила при управлението на Ордена, може би англичаните им придават по-голямо значение...или пък арагонците, знам ли...Хубаво е там, наоколо са едни ниви кални (ама пустинно кални, което ще рече разкашкана жълтосивкава глина) и тук-таме по някое маслина. Наблизо е Рабат, а в самата М'дина има една раннохристиянска църква с безкрайни катакомби...Изобщо Малта като всеки вулканичен остров е пълна с пещери. Мисля че навремето М'дина и Рабат са били близо до единствените извори на острова и това е било стимул хората да се заселват там. В по-модерни времена, включая хоспиталиерските, най-важното е пристанището - действително превъзходно, от тези, които съм виждал, може би само Златният рог би могъл да се сравнява с него. Заливът между Валета и Викториоза е уникален, изключително дълбок и обширен, с тесен вход, просто приказка. Но проблемът с водата винаги е съществувал, извори има само във възвишенията по западния бряг на Малта, където пък липсва удобен залив - там скалите се издигат директно от брега.
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Така разказваш, сякаш си прекарал месеци там)) ако не и години...
Войната е лека за зрителите...Comment
-
Месеци, да, години не...Доста съм се разхождал из острова - пеша, а така впечатленията според мен са най-ярки. В М'дина не чак толкова, но Валета например я познавам като петте си пръстаVlad Dracul написа Виж мнениеТака разказваш, сякаш си прекарал месеци там)) ако не и години...
A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Кратък разказ за Богородица от Филерма / NOTRE DAME DE PHILERME
Света Богородица от Филерма
"Света Богородица" от Филермос е покровителка на Малтийския орден. Иконата е пазителка и символ за Рицарите на свети Йоан още от времето, когато са обитавали Родос. Разказват, че хоспиталиерите я открили в светилище на острова, а за нея се знаело, че донесена от Йерусалим и е нарисувана лично от апостол Лука - "художника" на Богородица. Това накарало рицарите да вярват, че иконата пресъздава истинския образ на Дева Мария. По време на първата обсада на Родос през 1480г. в апогея на сраженията, хоспиталиерите "виждат" Девата над крепостните стени и от тогава вярват, че иконата от Филерма е защитничка на Ордена. През 1522г. по време на обсадата на крепостта, "Света Богородица" от Филерма е затрупана под руините на една църква, но като по чудо остава невредима. След победата на Сюлейман, Рицарите напускат острова и отнасят иконата със себе си в Малта. На острова реликвата става обект на особенна почит и след успешни сражения рицарите и поднасят различни дарове. След завземането на Малта от Наполеон през 1798г. хоспиталиерите приемат поканата на руският цар Петър и отиват за кратко в Санкт Петербург, отнасяйк със себе си "Филерма" и други мощи, включително китката на Св. Йоан Кръстител. Иконата е поставена в църква в околностите на Санкт Петербург. След Октмврийската Революция реликвата изчезва, като за съдбата й има няколко различни версии. Според едни иконата е отмъкната от царски офицер, участник в белогвардейската армия на Врангел и следите й се губят в Естония. Според други "Филерма" е спасена от императрицата-майка, която я отнася в Копенхаген. На смъртния си одър тя я поверява на сръбския / или руския / православен патриарх, който я отнася и скрива в Белград. По време на Втората Световна Война иконата отново поема на път, като този път придружава сръбското кралското семейство в бягството му от хитлеристката армия. "Филерма" е скрита в православния манастир Острог в Черна Гора, където се съхранява и до днес, почитана от православни и католици.
Манастира Острог, Черна Гора - последното "убежище" на Филерма.
Самата история на тази реликва, пътешествията й от Светите Земи през Родос, Малта, Русия и Югославия, чудните и "изчезвания" и "появявания" насред войни и обсади е достойна за цяла книга.Last edited by Henry Sinclair; 12-01-2012, 18:41.Войната е лека за зрителите...Comment
-
Comment
-
Голям шок е това пътешествие от Родос до Черна гора. Интересно ми е обаче как изобщо се е озовала във Филеремос. Това си е затънтена планинска крепост във вътрешността на Родос...A strong toun Rodez hit is,
The Castell is strong and fair I wis...
блог за средновековна балканска историяComment
-
Най-невероятната версия, която съм чел за горепосочената икона, е че тя е подарена от Баязид II на хоспиталиерите през 1484г. Въпреки, че тази версия е доста невероятна, аз не мога съвсем да я изключа, защото около 1492г. Баязид II подарява на папата реликвата "Копието на Лонгин"(въпреки, че не е ясно доколко е автентично копието, което е подарено). Очевидно е, че Баязид II е искал да бъде в добри отношения с папата заради така наричания от някои, принц Джем. Според мен, по същата логика, няколко години преди това Баязид II е искал да бъде в добри отношения с хоспиталиерите и доколкото знам, почти никой не оспорва факта, че Баязид II е плащал на хоспиталиерите заради Джем, тоест не е изключено освен пари да е подарил и някоя реликва.Comment
Comment